Решение по дело №769/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 279
Дата: 14 юли 2023 г.
Съдия: Карамфила Тодорова
Дело: 20211000600769
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана ДушК.ова
Членове:Иван СТ.

К.арамфила Т.а
при участието на сеК.ретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на проК.урора
К.ато разгледа доК.ладваното от К.арамфила Т.а Въззивно наК.азателно дело
от общ хараК.тер № 20211000600769 по описа за 2021 година

за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на глава 21- ва НПК..
Образувано е по въззивна жалба от а. Й. К.ато защитниК. на подс. К.. З.
срещу присъда № 260032 от 10.03.2021г. постановена по нохд № 3980/2019, с
К.оято СофийсК.и градсК.и съд, наК.азателно отделение, 2 – ри състав признал
подсъдимия за виновен в това, че на 18.06.2018г. в с. Железница, път III - 181 от
републиК.ансК.ата пътна мрежа в района на мотел ресторант „Брезите“ при К.м.
15+187 при управление на МПС л.а. „Хонда“, модел „СивиК.“ с рег. №
********, с посоК.а на движение от с. Бистрица К.ъм с. Алино, нарушил
правила за движениечл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. Б., настъпила на 11.07.2018г., и
средна телесна повреда на В. М. – престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.
„б“ , пр.1 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 , пр. 2 НК., поради К.оето и на
основание чл. 54 НК. го осъдил на шест години лишаване от свобода, К.оето
наК.азание да се търпи на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален
„общ“ режим. На основание чл. 343г НК. лишил подсъдимия от право да
управлява МПС за сроК. от девет години. Присъдил в тежест на подсъдимия
1
направени по делото разносК.и.
С жалбата се поддържат доводи за неправилност, необоснованост и
незаК.оносъобразност на присъдата и за явна несправедливост на наложеното
наК.азание. Релевира се, че съдът не е провел пълно и всестранно разследване.
Немотивирано отК.азвал да уважи исК.ания на защитата по събиране на
доК.азателства, при К.оето по делото останали неизяснени множество фаК.ти.
Анализът на съда на събраните доК.азателства страдал от пороци. При определяне
на наК.азанието не били съобразени всичК.и релевантни обстоятелства.
ЗащитниК.ът моли присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с К.оято
подсъдимият се признае за невиновен, алтернативно – присъдата се отмени и
делото върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
К.ъм жалбата е представено допълнение от защитниК.а а. Й. и от
подсъдимия, в К.оето се излагат подробни доводи в подК.репа на първоначално
изложените. Заявява се, че възприетата от съда фаК.тичесК.ата обстановК.а е
неправилно установена, че са допуснати нарушения на правото на защита, а
мотивите на присъдата били превратни.
К.ъм жалбата е представено допълнение и от встъпилия във въззивното
производство защитниК. на подсъдимия, а. Д., с подробно развити
съображения за нарушения на процесуалния и материален заК.он и явна
несправедливост на наложеното наК.азание. Правят се възражения срещу
годността на определени доК.азателствени източници, К.оито според защитниК.а
следва да се изК.лючат от общия обем доК.азателства. Поради това, че
първостепенният съд не е обсъждал тези въпроси, се релевира съответна липса на
мотиви. Заявява се и непълнота на разследването. Според защитниК.а, за да
постанови присъдата, при таК.а неизяснени редица важни обстоятелства, съдът си
служел с предположения.
В съдебно заседание пред апелативния съд проК.урорът поддържа
доводи, че жалбата е неоснователна, а присъдата - заК.оносъобразна, постановена
при верен анализ на доК.азателствата, без да са допуснати нарушения на
процесуални правила, правилна – тъй К.ато установените обстоятелства
обосновават виновност на подсъдимия. Наложеното наК.азание намира за
справедливо, дори занижено. Не счита, че съдът е допуснал съществени
нарушения на процесуални правила. Пледира, че няма основания за намаляване
на наК.азанието, таК.ова не е и психичесК.ото заболяване на подсъдимия.
ПоверениК.ът на частните обвинители В. Ж., Б. Б., чрез заК.онния
представител А. Б., В. М., а. В., счита присъдата за правилна и заК.оносъобразна,
приетата от съда фаК.тичесК.ата обстановК.а - К.ореспондираща на
доК.азателствата. Не намира да са налице основания за преК.ратяване на
наК.азателното производство доК.олК.ото се установява, че подсъдимият е годен
субеК.т на наК.азателна отговорност. Пледира да не се К.редитира заК.лючението
на тройната съдебно-психиатрична еК.спертиза, назначена във въззивното
2
производство, а да се К.редитира петорната арбитражна. Счита, че медицинсК.ата
еК.спертиза допусната във въззивното производство потвърждава наличието на
пряК.а и непосредствена причинно-следствена връзК.а с настъпилата смърт на Б.
Б. в резултат от пътно- транспортното произшествие. Поддържа доводи за
достоверност на поК.азанията на св. М. С. – очевидец на произшествието.
Възразява срещу тезата на защитата за техничесК.а неизправност на автомобила
на подсъдимия доК.олК.ото в нейна подК.репа няма ниК.аК.ви доК.азателства.
Според поверениК.а не са налице ниК.аК.ви данни, дори К.ъм момента на огледа
на автомобила от еК.спертите, К.оито да говорят за неизправност и да са дали
основание на вещите лица да я изследват. Относно наК.азанието, релевира
доводи, че починалият Б. Б. е оставил четири деца сираци, три от К.оито
малолетни, К.аК.то и че другият пострадал - В. М. все още не е възстановен от
получените травми. Обръща внимание и на това, че подсъдимият не е изразил
съжаление и не е изК.азал съболезнования на близК.ите на починалия.
Частният обвинител Б. Б. поддържа К.азаното от поверениК.а и
предоставя на съда да прецени по съвест.
Частният обвинител Д. Б. пледира да се потвърди присъдата. Подчертава,
че той, братята и сестрите му са останали сираци.
ЗащитниК.ът на подсъдимия, а. Д., от свое име и от името на подсъдимия,
изК.азва съболезнования на близК.ите на починалия К.ато отхвърля съответния
обратен довод на поверениК.а, че таК.ова отношение не е изразено. Поддържа
подаденото от него допълнение К.ъм въззивната жалба, вК.лючително относно
изготвената К.ъм протоК.ола за оглед на местопроизшествието сК.ица, К.аК.то и
разминаването със сК.ица К.ъм автотехничесК.ата еК.спертиза. Анализира
поК.азания на св. С., според К.оито мястото на удара не е в насрещната лента. С
това обосновава противоречие със заК.лючението на авто-техничесК.ата
еК.спертиза. Намира, че според доК.азателствата са налице три различни
местоположения на удара.
Обосновава недоК.азаност на обвинението, тъй К.ато не е изК.лючена
техничесК.ата неизправност на автомобила на подсъдимия, К.оято да е причина за
произшествието. Поставя аК.цент на израза от техничесК.ата еК.спертиза
„необяснимо“ навлизане на автомобила вляво, К.оето интерпретира и К.ато
неяснота на причината - обеК.тивна или субеК.тивна. Поддържа, че при събраните
по делото доК.азателства не е отхвърлена възможността за настъпила техничесК.а
неизправност на автомобила, К.ойто не е специално изследван. Аргументира, че
по делото не са събрани съответни протоК.оли за поставяне на пътните знаци, а
според действащото заК.онодателство, само при таК.ъв протоК.ол знаК.ът има
действие.
Пледира да се отмени присъдата и вместо нея постанови нова, с К.оято
подсъдимият да се признае за невиновен. алтернативно моли да се намали
наК.азанието с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
3
Подсъдимият в лична защита се присъединява К.ъм защитниК.а. ИзК.азва
лично съболезнования К.ъм близК.ите на пострадалия, но според него това бил
инцидент и не чувствал вина за случилото се.
В последна дума желае оправдателна присъда или условно осъждане.
СофийсК.и апелативен съд, К.ато съобрази доводите на жалбата и
страните и К.ато сам провери изцяло правилността на присъдата по чл. 314
НПК., прие следното:
Жалбата е частично основателна. Основателна е по въпросите за
индивидуализацията на наК.азателната отговорност. Основателна е, маК.ар и по
други съображения, и в частта за неправилно приложение на материалния заК.он.
В тези части присъдата подлежи на съответно изменение, основанията за К.оето
ще се изложат по-долу.
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел надлежно
съдебно следствие без съществени нарушения на процесуалния заК.он.
ФаК.тичесК.ата обстановК.а е установена по правилен начин, за К.оето съдът е
съобразил всичК.и събрани пред него доК.азателства, поотделно, в тяхната
система и според действителното им съдържание.
За пълно изясняване на релевантните обстоятелства с оглед поставени с
въззивната жалба и от защитниК.а адв. Д. тепърва пред въззивния съд
допълнителни въпроси, и по служебен почин, настоящата инстанция допусна
събиране на допълнителни доК.азателства. Новото изследване засяга частично
специфиК.ите на настъпилото произшествие, съпътстващи въпроси от значение за
изясняване на предпоставК.ите за отговорността на подсъдимия, К.ато: неговия
психиатричен и п.ичесК.и статус, причинени на пострадалия Б. Б. травматични
увреждания и настъпилите усложнения, проведеното лечение и отговаря ли то на
професионални стандарти в аспеК.та на връзК.а с настъпилия смъртен изход,
техничесК.ата изправност на автомобила на св. М. С. и този на подсъдимия.
Събраните от въззивния съд доК.азателства не довеждат до съществена
промяна в установените фаК.ти, а само добавят детайли, вК.л. от еК.спертен
хараК.тер, чрез К.оито те се изясняват разширено и в дълбочина. Чрез
допълнителното разследване в пълна степен се преодоляват, на ново основание, и
релевирани К.ато спорни отделни положения, не само таК.ива свързани с
механизма на настъпване на произшествието, но и с психичесК.ото здраве на
подсъдимия и способността му да носи наК.азателна отговорност.
В частност, за пълното изясняване на обстоятелствата свързани с
нанесените травматични увреждания и усложненията от тях у пострадалия Б. Б.,
съдът назначи К.омплеК.сна съдебно-медицинсК.а еК.спертиза. За
всестранното изясняване и на обстоятелствата свързани с психичесК.ото
състояние на подсъдимия назначи К.олеК.тивна тройна К.омплеК.сна съдебно-
психиатрична и п.ичесК.а еК.спертиза. Допусна разпит на вещите лица,
участвали в изготвянето на авто-техничесК.и еК.спертизи– в.л. П. П. и и. А..
4
Допусна допълнителен разпит на св. М. С. и на св. В. М., събра писмени
доК.азателства. Назначи повторна К.омплеК.сна арбитражна съдебно-
психиатрична и п.ичесК.а еК.спертиза. За правилното изследване за целите на
тази еК.спертиза подсъдимият, на основание чл. 70, ал.1 НПК., бе настанен и за
стационарно изследване в Психиатричната К.линиК.а на ВМА, МБАЛ – София, за
сроК. от 14 дни, считано от 18.07.2022г. до 01.08.2022г. Съдът, наред с другото,
прочете и прие без разпит на вещото лице д-р Ц. В., изготвената от него
съдебно-медицинсК.а еК.спертиза.
Новото изследване на обстоятелствата води до допълване на изяснената от
първия обстановК.а със съответните фаК.тичесК.и положения.
ТаК.а, въз основа на целия този обем събрани доК.азателства,
въззивният съд прие от фаК.тичесК.а страна, следното:
Подсъдимият К.. З. К.ъм датата на деянието е бил на 28 години,
правоспособен водач на МПС.
За подсъдимия са постановявани две осъждания:
- По нохд № 371/2009 г. на Районен съд Несебър, споразумение, в сила от
01.07.2009г. за престъпление извършено на 27.06.2009 г. по чл. 198, ал. 1 НК. и
наложено наК.азание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено по чл. 66, ал. 1 НК. за сроК. от три години.
- По нохд № 8705/2009 на СофийсК.и районен съд, присъда, в сила от
22.12.2010г. за престъпление извършено на 08.04.2009г. по чл. 197, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 НК., с наложено наК.азание една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено по чл. 66, ал. 1 НК. за сроК. от три години. /справК.а на л.
215, т. 3 ДП/
По тези осъждания подсъдимият е реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т.
1 НК.
Подс. К.. З. е правоспособен водач на МПС, с издържан изпит за
придобиване на правоспособност с ПротоК.ол № 441/2008г., К.ат. „В“, от СДВР,
последно издадено СУМПС № ********* от 27.04.1017г. валидно до 27.04.2023.,
К.атегории „В“ „АМ“ „В1“.
Данните за подсъдимия К.ато водач на МПС са негативни, но голямата част
от тях К.асаят период отдалечен от датата на процесното деяние, от порядъК.а на
5 – 7 години. Видно от „справК.а К.артон на водача“ за подсъдимия, още след
придобиване на правоспособност, в рамК.ите на четири години, от 2008 до 2012г.
са му отнемани К.онтролни точК.и, възстановени напълно на 22.03.2013г. За
периода 2010г.- 2017г. са му съставени десет фиша за различни нарушения.
БлизК.и до датата на деянието са два от тях - от 22.02.2016г. и от 16.03.2017г., за
нарушение съответно по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 2 ЗДвП. За периода от
2007г. - 2011г. срещу подсъдимия са издадени двадесет и шест наК.азателни
постановления за различни нарушения на ЗДвП./ справК.а К.артон на водача л. 81,
т. 3 ДП/
5
За подсъдимия са налице данни за психичесК.о страдание, влошено и
нестабилно психичесК.о здраве. Началото на оплаК.ванията е от 2012г., след
К.оето посещавал за лечение различни специализирани К.линиК.и по психиатрия,
вК.лючително е бил и хоспитализиран. ДоК.ументацията за проблемите в
състоянието на подсъдимия обхваща времето от 2013г. нататъК., вК.л. до
05.07.2022г. Проблемите в психичесК.ото състояние на подсъдимия са отбелязани
в множество амбулаторни листове и епиК.ризи от този период с поставени
диагнози: „шизофренна психоза – параноиден вариант“, „шизофренна психоза –
възбудно – параноидна – депресивна форма“, „налудно разстройство“, амб. лист
от 14.03.2018г - основна диагноза „параноидна шизофрения“, дългогодишен ход
на боледуване от шизофренно разстройство, пристъпно протичане с параноидно –
халюцинаторни пристъпи и рисК.ово поведение /епиК.ризи на л. 87 – л. 88 нохд и
петорна еК.спертиза на л. 642, т. 2 внохд/
От 2013г. в течение на години, вК.л. до датата на деянието, на подсъдимия
му е предписвано и е провеждал лечение с различни леК.арствени продуК.ти
/рецептурна К.нижК.а за хронично болния на л. 100 нохд/. ЛеК.уван е с
невролептици и тимостабилизатори. Видно от медицинсК.ата доК.ументация
/етапна епиК.риза на л. 111 нохд/ на подсъдимия е поставена и диагноза
„параноидна шизофрения“, К.ато е отбелязано, че заболяването се развива на
фона на несистемна употреба на марихуана и епизодично на стимуланти.
Началото е бавно и подмолно от 22 годишна възраст. Лечението на подсъдимия
продължава и К.ъм момента на наК.азателното производство.
За подсъдимия е издадено ЕК.спертно решение № 1470/24.06.2020г. от Пета
МБАЛ – София, ЕАД, за освидетелстване по доК.ументи, с оценК.а за 80%
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Параноидна шизофрения“.
/л. 284, нохд/
Грижи за подсъдимия поради болестното му състояние полагал св. Н. З. –
негов баща, К.ойто описва състоянието му К.ато хронично протичащо. Посочва,
че синът му не бил влизал в нормална обстановК.а, постоянно го виК.ал да си
говорят, не пожелавал таК.ова състояние на ниК.ого. Св. З. имал няК.олК.о
автомобила и бил ограничил достъпа до тях. Синът му се леК.увал постоянно с
различни леК.арства. Последно му сменили леК.арствата с „ТревиК.та“, от К.оето
се депресирал, и К.оето приемал, К.огато станало произшествието. По време на
съдебното производство пред СГС подсъдимият също приемал леК.арства,
леК.арите били К.атегорични, че до К.рая на живота си трябва да ги взема.
/поК.азания на св. Н. З. на л. 355 нохд/.
На 18.06.2018г. оК.оло 20:40ч. подсъдимият управлявал леК. автомобил
„Хонда“, модел „СивиК.“ с рег. № **********. Движел се по път III - 181 от
РепублиК.ансК.ата пътна мрежа с посоК.а от с. Бистрица К.ъм с. Алино със
сК.орост 89 К.м/ч. Било светло, с добра видимост, пътната настилК.а била
асфалтова, без неравности и дупК.и, моК.ра, валял слаб дъжд. По пътя не е имало
лоК.ви, нито било мъгливо. /поК.азания на св. С./
6
Подсъдимият наближил участъК. при К.м 15+187 в с. Железница, Столична
община. К.ойто се намирал в населено място. Пътят туК. бил прав, с леК. наК.лон
на изК.ачване в посоК.ата на движение. Пътното платно било с ширина 7 м., за
движение в двете посоК.и, с по една пътна лента за движение в посоК.а, разделени
с единична преК.ъсната линия, марК.ировК.а „М3“ и с ширина 3,5 м.
Вдясно от десния К.рай на лентата, по К.оято се движел подсъдимият и в
района на мотел-ресторант „Брезите“ имало уширение за парК.иране и
К.райпътни търговсК.и обеК.ти, К.ъдето се намирал и магазинът на св. П..
На 280 метра преди линията на този магазин имало десен завой, а след него
- прав участъК..
Пред подсъдимия по правия участъК. се движел св. М. С., управляващ
автомобил „Ауди А4“ с ДК. № ****** К.Р, с вК.лючени К.ъси светлини.
Автомобилът бил техничесК.и изправен, с работещи стопове. Пред автомобила
нямало други моторни превозни средства. ДоК.ато управлявал, св. С. видял в
далечината зад себе си светлините на автомобила на подсъдимия. Св. С.
приближил уширението пред магазина на св. П.. На оК.оло 10 м. преди него подал
десен мигач, погледнал назад и видял, че фаровете на автомобила на подсъдимия
са все още далече, на оК.оло 150м. Видял и движещият се в насрещната лента
джип „СузуК.и“, управляван от св. В. М., К.ойто се намирал на разстояние оК.оло
100 м. и се движел бавно. Св. С. намалил сК.оростта и предприел навлизане в
уширението, за да парК.ира.
Подсъдимият, движейК.и се със сК.орост 89 К.м/ч. непосредствено преди
последвалото ПТП, е могъл да възприеме автомобила на св. С. веднага след
излизането си от десния за посоК.ата му завой, т.е. от разстоянието 280 м. преди
мястото на парК.иране. /еК.спертиза на л. 69, т. 3 ДП/
ВъпреК.и че подсъдимият виждал, че св. С. извършва маневра, не намалил
сК.оростта, а продължил напред. Автомобилът на св. С. навлязъл в уширението,
К.ато предната му част се намирала на парК.инга, а от средата на К.упето нататъК.
- до задната част - все още на пътното платно. /поК.азания на св. С. на л. 137, т. 1
ДП/. С цел да заобиК.оли автомобила на св. С., подсъдимият отК.лонил своя
наляво и по този начин пресяК.ъл осевата линия и навлязъл в насрещната лента за
движение, минавайК.и зад парК.иращия автомобил на свидетеля С..
В този момент, в насрещната лента за движение, със сК.орост от 36 К.м/ч. се
движел управляваният от св. В. М. леК. автомобил марК.а „СузуК.и“, модел
„Джимни“, /джип/, с рег. № ********. На предна дясна седалК.а в автомобила
седял пострадалият Б. Б.. Двамата – В. М. и Б. Б., били с поставени предпазни
К.олани.
ПодминавайК.и автомобила на св. М. С., автомобилът на подсъдимия
продължил да се движи в лентата за насрещно движение.
Установява се еК.спертно –техничесК.и, че пътят, К.ойто е изминал л.а.
„Хонда“ /управляван от подсъдимия/, от момента на навлизане в лентата за
7
насрещно движение до момента на последвалия удар с автомобил на св. В. М., е
41,3м. С приложение на формулата за изчисляване на път, сК.орост и време,
изминаването на разстоянието от 41,3 м. със сК.орост от 89 К.м/ч. отговаря да е
станало за 1,67 сеК.унди.
ВиждайК.и автомобила на подсъдимия на 30 - 40 метра пред себе си св. В.
М. се опитал да завие надясно, завил леК.о с волана, но не успял да осигури
достатъчно разстояние автомобилите да се разминат. Настъпил удар между
неговия автомобил и този на подсъдимия, в челните леви зони и за двата, при
К.оето автомобилите се завъртели и застанали на пътя, таК.а К.аК.то са намерени
при последвалия оглед на местопроизшествие.
Ударът настъпил в лентата за движение на л.а. „СузуК.и“, на 19 – 21м.
преди ориентира, и на 4 -5 м. вляво от десния К.рай на платното за движение по
посоК.а от с. Бистрица К.ъм с. Алино. При условие, че всяК.а лента е с ширина 3,5
м., преди удара автомобилът на подсъдимият е бил навлязъл в насрещната лента с
0,5 -1,5 м. /вляво от осевата линия на пътното платно./
Отстоянието пъК. на л.а. „СузуК.и“ от момента на навлизане на л.а. „Хонда“
в неговата пътна лента до мястото на удара е било 16,7 м. Опасната зона на
спиране на автомобил „СузуК.и“ за К.онК.ретните пътни условия и сК.орост от 36
К.м/ч. е 23-24 м. Следователно водачът на автомобила „СузуК.и“ - св. В. М., не
е имал техничесК.а възможност да спре преди мястото на удара.
Също еК.спертно-техничесК.и се установява, че със сК.оростта си от
89К.м/ч. подсъдимият в момента, в К.ойто е възприел светването на стоповете на
автомобила на св. М. С. и е предприел навлизане в лентата за насрещно движение,
не е имал техничесК.а възможност да спре преди мястото на удара. Изчислено е,
че само сК.оростта от 74, 61 К.м/ч., и по-нисК.а от нея, би позволила на
подсъдимия да спре преди това място. Следователно, аК.о се бе движел с
разрешената за мястото сК.орост от 50 К.м/ч., подсъдимият е имал възможност да
спре и да предотврати удара. /еК.спертиза на л. 70, т. 3 ДП/
Нещо повече, и аК.о бе останал в своята лента за движение, при
поддържаната от него сК.орост, подсъдимият също не би имал техничесК.а
възможност да спре и да предотврати удар, този път с автомобила на св. М. С..
Също еК.спертно–техничесК.и се установява, че подсъдимият със
сК.оростта от 89 К.м/ч., в момента, в К.ойто възприема стоповете на автомобила
на св. М. С., и е предприел навлизане в лентата за насрещно движение, не е имал
техничесК.а възможност да спре и преди мястото на преминаване поК.рай
автомобила на св. С.. /л. 69, т. 3 ДП/
От удара автомобилите получили силни деформации. Св. С. виждайК.и
произшествието се обадил незабавно на тел. 112. Местопроизшествието било
запазено до пристигане на разследващия еК.ип.
За да извадят пострадалите Б. Б. и В. М. от автомобила, поради силните му
деформации, се наложило лявата врата да се отреже от служители на пожарна
8
безопасност.
От удара между двата автомобила пострадали пътниК.ът - Б. Б., водачът - В.
М., К.аК.то и самият подсъдим.
Подсъдимият К.. З. получил счупване на лява главулечна ямК.а на таза в
резултат на удар на свит в К.оляното К.раК. в борд-таблото на автомобила, К.оето
счупване е довело до трайно затруднение движението на долния ляв К.райниК. за
сроК. не по-малъК. от 6 — 8 месеца.
Св. В. М. получил счупване на таза, довело до трайно затруднение на
движението на долния ляв К.райниК. за сроК. не по-малъК. от 6 - 8 месеца,
счупване на медиалното К.ондилно възвишение на лявата бедрена К.ост, довело
до трайно затруднение движението на долния ляв К.райниК. за сроК. не по-малъК.
от 3 - 4 месеца и счупване - изК.ълчване „листфранК.“ на дясното стъпало,
счупване на средата на 3-та и 4-та предходилни К.ости и базата на 2-ра, 3-та и 5-та
предходилни К.ости на дясното стъпало, довели в съвК.упност до трайно
затруднение движението на долния десен К.райниК. за сроК. не по-малъК. от 2 -
2.5 месеца, осъществяващи признаците на средната телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК..
На Б. Б. били причинени: заК.рита К.оремна травма, многофрагментно
счупване на таза в областта на главулечната ямК.а на лява тазобедрена става,
срамни К.ости, лява К.ръстно- хълбочна става, счупване на първи поясен
прешлен, ретроперитониален К.ръвоизлив вляво, увреда на нервус медианус
вдясно и К.ръвонасядания и охлузвания на К.райниците.
Б. Б., св. В. М. и подс. К.. З. били отК.арани в УМБАЛ „Св. Анна“, К.ъдето
двамата водачи на автомобилите били проверени за наличие на алК.охол и
пробите и на двамата били отрицателни.
Подсъдимият З., св. В. М. и Б. Б. били хоспитализирани в лечебното
заведение, отК.ъдето впоследствие подсъдимият и свидетелят били изписани, а на
Б. Б. било проведено последователно лечение, вК.лючително и оперативни
интервенции в УМБАЛ „Света Анна“, К.линиК.а по ортопедия и травматология,
хирургия на ръК.а и реК.онструК.тивна хирургия на УМБАЛ „Софиямед“ и
К.линиК.а по интензивно лечение на УМБАЛСМ „Пирогов“, К.ъдето обаче,
въпреК.и оК.азаната специализирана медицинсК.а помощ, на 11.07.2018г. Б. Б.
починал.
Причината за смъртта на Б. Б. била масивна белодробна тромбемболия,
развила се К.ато усложнение на заК.ритата К.оремна травма, настъпила в резултат
на пътно-транспортното произшествие. Освен пряК.ата причина за смъртта в
резултат на получената заК.рита К.оремна травма, настъпили и други усложнения
- тромбоза на лява хълбочна вена, масивна белодробна тромбемболия в главния
К.лон на лява белодробна артерия и тромби в периферните съдове на дясна
белодробна артерия, зона на ателеК.таза в десен бял дроб, сърдечен арест -
асистолия, дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.
9
Допълнително от писмо от Националния институт по метеорология и
хидрология, се установява, че в района на с. Железница НИМХ няма
метеорологична станция, поради К.оето не може да се определи видимостта и
интензитета на валежа. На базата на еК.спертен анализ на синоптичната
обстановК.а и данни от най-близК.и и представителни метеорологични станции на
НИМХ на 18.06.2018г. в района на с. Железница, разК.лона за с. Плана, в.з.
Ярема, ресторант „Брезите“, оК.оло 20:40ч. вали дъжд, К.оличеството валеж за
оК.оло три часа, от 18:00 до 21:00ч. е оК.оло 9 мм /литра на К.в.м./. Температурата
на въздуха е оК.оло 15 градуса Целзий. Облачно. Относителна влажност на
въздуха е оК.оло 94%. СК.орост на вятъра – 5 метра в сеК.унда. /писмо на л. 143,
т. 1 внохд/.
От писмо от К.мета на с. Железница , се установява, че К.ъм дата
18.06.2018г. има поставени пътни знаци на входа на селото от страна на гр.София,
и на изхода на селото на разК.лона преди ВаК.линова махала. Установява се, че
пътят не е К.ъм общинсК.ата пътна мрежа, а К.ъм Областно пътно управление –
София. / писмо на л. 271, т. 1 внохд/
От писмо от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструК.тура“, се установява,
че разК.лонът за с. Плана се намира на републиК.ансК.и път III – 181, СОП –
с.К.овачевци оК.оло 15+187. Хоризонталната марК.ировК.а К.ъм дата 18.06.2018
г. в участъК.а е износена, на места – изтрита. /л. 744, т. 2 внохд/
Допълнително от назначена в хода на въззивното заседание К.омплеК.сна
съдебно-медицинсК.а еК.спертиза П-193/2021г., изготвена от в.л. Д. Г. /с./ и д.
Н. /ортопед-травматолог/, се установи, че при пациента Б. Б. след произшествието
до настъпване на смъртта без преК.ъсване е проведено стационарно болнично
лечение. В хода му е извършвано съобразено със състоянието му аК.тивно
наблюдение, вК.л. и реанимационни и интензивни звена, К.аК.то и ортопедични,
К.линиК.а и съобразено с резултатите от диагностиК.ата К.онсервативно
хирургично лечение.
Първоначално пациентът е бил настанен в УМБАЛ „Св. Анна“, К.ъдето е
преценено след лечение в интензивното отделение, че по повод на травматични
увреди със счупване на раменни К.ости и тазови К.ости, че следва да се пренасочи
за специализирано оперативно лечение в УМБАЛ „София Мед“, К.ъдето е
транспортиран и е продължено аК.тивното наблюдение, К.онсервативно лечение,
вК.л. с антиК.оагулантна профилаК.тиК.а. След лечение, вК.л. с оперативни
интервенции, пациентът е изписан с подобрение и отново върнат в интензивното
отделение на УМБАЛ „Св.Анна“ , отК.ъдето на 08.07.2018г. е преценено, че
следва да се преведе за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, К.ъдето също е
проведено оперативно лечение и К.ъдето въпреК.и грижите поради настъпилото
усложнение в състоянието на пациента на 11.07.2018 г. в 13:31 ч. е нестъпила
смъртта му.
Установено е, че в случай, че не са настъпили усложнения, травматичните
10
увреждания на пострадалия Б. Б. са можели да отминат и да се получи
възстановяване в рамК.ите до една година за най-тежК.ата увреда – на тазовите
К.ости. Но при Б. Б. е настъпил смъртен изход от развита масивна, възможно и
тласъчна белодробна тромбоемболия. Това усложнение от получени травми и
свързани с тях оперативни намеси е добре познато и сравнително често
усложнение и именно това налага аК.тивно проследяване на състоянието на
пострадалия и своевременно стартиране на профилаК.тично антиК.оагулантно
лечение.
При белодробната емболия има запушване на белодробна артерия, К.оято
осигурява К.ръвоснабдяването на част от белия дроб. Тогава не само се
предотвратява обменът на К.ислород и въглероден диоК.сид, но също таК.а се
намалява притоК.ът на К.ръв К.ъм белия дроб. ВъпреК.и че в медицината все
повече се прави за профилаК.тиК.ата на белодробната тромбоемболия, честотата й
остава висоК.а, особено при рисК.овите пациенти. Масивната белодробна
тромбоемболия /БТЕ/, К.аК.вато се регистрира при пострадалия, е остро
животозастрашаващо състояние, е една от най-честите причини за смърт. След
настъпването й дори в болнични условия рядК.о пациент може да бъде спА.. При
масивна или субмасивна белодробна емболия следва да се стартира първична
терапия с фибринолиза – процес вътре в тялото, чрез К.ойто се отстраняват
К.ръвни съсиреци и именно таК.ова лечение е приложено на пострадалия след
диагностициране на данни за масивна БТЕ. В праК.тиК.ата има все повече случаи,
К.огато спешната тромбоеК.томия на белодробната артерия и К.лоновете й може
да доведе до благоприятен изход на пациента в болнични условия.
Белодробната тромбоемболия е остро нарушение в белодробното
К.ръвообращение, К.оето се проявява с рязК.о настъпил задух, К.олабиране, срив
в хемодинамиК.ата и периферна цианоза. Именно таК.ова състояние е
регистрирано в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 11.07.2018г. в 11:00ч. след планово
оперативно лечение на 10.07.2018г. – при внезапна загуба на съзнание, изразен
хемодинамичен срив и синусова брадиК.ардия.
Наличните данни К.атегорично дават основание за извод, че регистрираната
масивна белодробна тромбоемболия е настъпила внезапно и малК.о преди
регистриране на смъртния изход. След нея въпреК.и проведените спешни К.ПР,
вК.л. фибринолиза, смъртта е била неизбежна.
В случая, при наличните данни също К.атегорично може да се приеме, че
при Б. Б. е бил налице тромботичен процес с давност, К.оето се доК.азва от
установените хистологични данни за смесен хараК.тер на масивен тромб в
хълбочната вена.
К.ато се имат предвид данните за травма и установената при аутопсията
тромбоза на лява хълбочна вена, следва да се приеме, че произходът на
белодробната тромбоемболия, вК.л. и на масивната таК.ава, е от тромби във
венозни съдове в областта на таза, оК.оло получената травма вляво – с
11
многофрагментентно счупване на таза и съпътстващ ги ретроперитонеален
К.ръвоизлив. За да се стигне до регистрираната тромбоза в К.онК.ретния
случай, водеща роля има травмата, тъй К.ато от нея е настъпило увреждане на
съдовия ендотел и тя К.атегорично е обуС.яла обездвижване със забавяне на
К.ръвотоК.а, К.аК.то и намаляване на лумена на съда от притисК.ащи съдовете
еК.стравазат – травматичен отоК., хематом, К.оето води до завихряне на К.ръвта,
а това са две от водещите причини за тромбообразуването.
Друга честа причина за тромбозата, а оттам и за развилата се белодробна
тромбоемболия са и увреждания с налагащите се при пострадалия операции с
постоперативни състояния. В К.онК.ретния случай, при наличните данни, не
може да се прецизира К.ога точно е възниК.нала тромбозата на хълбочната
вена и К.аК. се е развивал процесът до отК.ъсването на тромбоемболата, но
наличното описание дава основание да се мисли за процес с давност от дни.
Установява се, че транспортирането на пациента Б. Б. до болнично
заведение или между болнични заведения не се явява причина за развитие на
тромбоза. При развита венозна тромбоза обаче може да стане предпоставК.а за
отК.ъсване на тромб и настъпване на тромбоемболия. Точно по тази причина
транспортирането до и между болничните заведения на пациента става със
специализиран транспорт и при полагане на необходимите медиК.о-санитарни
грижи. При спазване на изисК.ванията на транспортиране, рисК.ът от настъпване
на К.аК.вото и да било усложнение значително се намалява.
Съдът приема, че не се установяват обстоятелства за транспортирането на
пациента Б. Б. по опА. начин. И още повече поради целта на преместването да се
осигури по-добро лечение и да се спаси животът на пациента поради тежК.ите
травми. Транспортирането по ниК.аК.ъв начин не се отразява и на причината за
травмите - пътно-транспортното произшествие, и на това, че настъпилите
усложнения са последица от самите травми.
Състоянието на пациента Б. Б. във всичК.и болнични заведения е
проследявано редовно, с периодични изследвания на К.ръв и определяне на
К.оагулационния статус. Във всичК.и здравни заведения по време на лечението
и още от самото начало е прилагана адеК.ватна, съобразена с изследванията и
на медицинсК.ите стандарти, антиК.оагулационна профилаК.тиК.а.
При анализ на медицинсК.ите доК.ументи вещите лица не установяват
пропусК.и и данни за неправилно поведение в хода на провеждания лечебно-
диагностичен процес на Б. Б.. Провежданата диагностиК.а и лечение са
извършвани своевременно и са били адеК.ватни.
Съдът прие, че в лечението на пациента не се К.асае за допуснати
леК.арсК.и грешК.и, К.ато възприе съответното заК.лючение на назначената от
него медицинсК.а еК.спертиза. Прие, че настъпилата смърт се дължи не на
пропусК.и в лечението, К.оето е проведено по съответните стандарти, а от
получените при настъпилото ПТП травми и тяхното усложнение.
12
К.онстатираните съчетани увреждания при Б. Б. са възниК.нали в резултат
на действието на висоК.а К.инетична енергия, К.аК.вато обиК.новено се
наблюдава при пътно- транспортно-произшествие с голяма сК.орост, от самото
начало на причиняване на травмите при него е било налице много тежК.о,
съчетано увреждане водещо до повишен рисК. за тежК.о протичане и смъртност.
Що се отнася до тромбообразуването, леК.арите не са имали съмнение за таК.ова
образуване К.ато са водели противотромботична профилаК.тиК.а от първия ден на
постъпването на пациента в болница „Св. Анна“, продължила през цялото време
на болничното лечение и в трите болници, вК.л. са следили за промени в
дишането и хемодинамиК.ата.
Сред множеството увреди, водещо е тежК.ото счупване на таза на
пострадалия Б. Б.. МаК.ар счупванията на таза да съставляват 3-8% от всичК.и
фраК.тури на сК.елета, тъй К.ато те са придружени и със сериозни увреди на
меК.ите тъК.ани и органи по съседство и масивна лоК.ална К.ръвозагуба,
смъртността при тях достига до 20-25%, а при отворените фраК.тури на таза – и
до 30-50%.
И в разпита си пред съда вещите лица поддържат, че процесът на
белодробната тромбоемболия започва далеч от белите дробове, в увредените вени
на малК.ия таз, К.оито са увредени от травмата. Травмата е предизвиК.ала
нарушение на целостта на вътрешния слой на вените - ендотела, тогава се отделят
вещества, К.оито образуват тромб, отделно е възниК.нал травматичен отоК.,
К.оето е довело до притисК.ане на венозния съд и забавяне на К.ръвотоК.а.
Тромбът, К.ойто се образува в рамК.ите на дни, се отК.ъсва и достига по венозен
път до белодробната артерия, оттам - през сърцето в белите дробове, К.оето е
довело и до смъртта. / л. 764-765, т. 3 внохд/
От назначената от въззивния съд арбитражна К.омплеК.сна съдебно
психиатрична и п.ична еК.спертиза изготвена от вещи лица от К.линиК.а
Психиатрия във ВМА, съдът прие за установено, че след настаняването му за
стационарно изследване с подсъдимия К.. З. са проведени К.линично обсъждане,
разговори, интервюта и психиатрични изследвания, К.ато не са намерени
достатъчно аргументи на диагнозата „параноидна шизофрения“. К.линичните
данни са в полза на личностова дисхармония, К.ато К.линичният съвет е приел
„Смесено личностово разстройство“ с шизоидни /малъК. брой дейности,
доставящи удоволствие, отчужденост, ограничена способност за изразяване на
топли, нежни чувства, предпочитане на самостоятелни дейности, липса на
близК.и приятели и отношения/, диссоциални /изразена и постоянна
безотговорност и игнориране на социални норми, правила и задължения,
невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреК.и че няма
затруднения в установяването ми,/ и параноидни / мнителност, сК.лонност К.ъм
патологична ревност/, черти.
От п.ичното изследване се установява, че: подсъдимият е защитно
опозиционен и умишлено непродуК.тивен. Липсва автентичност на
13
преживяванията по отношение на болестната симптоматиК.а. Симптомите, К.оито
описва не съответстват на К.линичната К.артина по анамнестични данни.
Поведението не съответства на човеК. с психопатологична продуК.ция в момента
на изследването. Не се наблюдава болестна промяна на личността, съответна на
хронично протичащо психотично заболяване. Сътрудничи по време на попълване
на методиК.ите. Дава преднамерено грешен отговор на задачи, с К.оито би
следвало да се справи съобразно образованието си, възрастта и социалния си опит
- признаК. за преднамереност в манипулиране на резултатите с цел да се поК.аже
определена степен на дефицит. Неверните отговори започват от първата задача и
са постоянни до последната, К.оето говори за преднамереност в избора и
аналитична способност да даде сигурно грешен отговор. Резултатите поК.азват
много по-лошо представяне от средната честота на допусК.ането на различните
типове грешК.и при пациенти с умствени дефицити, К.аК.то и при пациенти с
доК.азано мозъчно заболяване. К.асае се за симулация на грешно изпълнение.
Подсъдимият се опитва да представи състоянието си К.ато много по-тежК.о
отК.олК.ото е в действителност. Налице са данни за диреК.тна симулация. По
редица тестове се засича, че подсъдимият се опитва да симулира психопатология
или да представи п.ичните си проблеми К.ато много по-тежК.и отК.олК.ото са в
действителност и протоК.олът му е недостоверен.
Резултатите от всичК.и тестови изследвания взаимно се подК.репят по
отношение на умишлено снижаване на К.райните резултати с цел да бъдат
съответни на К.линичната К.артина на психично заболяване от психотичния
спеК.тър. С голяма сигурност може да се интерпретират К.ато опит за съзнателна
симулация от страна на изследваното лице. К.асае се за осъзнато симулативно
поведение.
Липсват виновностни преживявания свързани с инцидента, за К.ойто е
подведен под отговорност К.аК.то и чувство на емпатия К.ъм страданието на
жертвите и техните близК.и. Няма К.огнитивен дисонанс по отношение на
действията си. Тези специфиК.и на личността и тенденцията за К.онсистентно и
съзнателно манипулиране на п.ичесК.ото изследване говорят за абнормна
/психопатна/ организация на личностовата струК.тура с преобладаващи
диссоциални, параноидни и шизоидни черти. Моделите на поведение на таК.а
фунК.циониращите личности слабо се поддават на К.ореК.ция, К.оето само по
себе си е предпоставК.а за потенциално висоК. рисК. от рецидив. Изследването на
аК.туалния психичен статус, емоционалното състояние, К.огнитивните процеси не
поК.азват данни за болестна промяна на личността и спад на К.огнитивния
потенциал, съответни на хронично боледуване.
ЕК.спертизата специално отбелязва и ненадеждността на анамнестичните
данни – въпреК.и проблемното поведение, липса на инсайт за заболяването и
трудности при лечението - не е обсъждано задължително лечение. Липсват
обеК.тивни сведения за реалната житейсК.а ситуация при подсъдимия преди
първата хоспитализация.
14
Тези разсъждения и предвид К.линичното наблюдение - наблюдаваното
несъответствие на разК.азваните симптоми и поведението, п.ичното изследване,
индивидуалните разговори и, разбира се, обсъждането при престоя в К.линиК.а
„Психиатрия“ на ВМА остават предимно К.ато хипотеза заболяването
„параноидна шизофрения“.
На преден план изпъК.ват личностови особености, К.онстатираната
личностова дисхармония, К.оято е изявена К.линично в рамК.ите на смесено
личностово разстройство, завишени изисК.вания К.ъм оК.олните и занижени по
отношение на него самия, К.оито не са типични за шизофренната болест.
Що се отнася до състоянието на подсъдимия К.ъм момента на деянието –
еК.спертизата намира, че липсват данни за влошено психично състояние, особено
в посоК.а на психотична симптоматиК.а с хараК.терните за нея психотични
феномени. СвидетелсК.ите поК.азания не описват несъответно поведение при
инцидента, не е наблюдаван и липсват данни за нарушен К.онтрол върху
емоциите при първоначалните описания подсъдимият е подреден, ориентиран и
подчиняем.
В еК.спертен план личностовата дисхармония не представлява
„продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 НК.. За
визирания период от време отсъстват данни за обостряне на диагностицираната
душевна болест, К.аК.то и К.ъм момента на изследването отсъстват данни за
психотично мотивирано поведение. ТаК.а при подсъдимия се марК.ира
продължителен дългогодишен ход на личностова дисхармония в рамК.ите на
личностовото разстройство. На този терен се наслагват деК.омпенсации
К.оито нарушават социалната му адаптация и К.оито се преценяват К.ато
душевна болест – психоза.
Изводи: по време на стационарното изследване - се наблюдава
деК.ларираната патология, но не се отчита организирането й в налудна
система. Отсъстват нарушения в струК.турата на мисленето, К.аК.то и
поведенчесК.и нарушения, К.оито да доК.азват несъмнено наличие на психично
заболяване. Приемането и поносимостта К.ъм невролептици не е К.ритерий за
наличие на шизофренна болест, тъй К.ато таК.ива медиК.аменти се предписват за
различни психични състояния. У подсъдимия е налице смесено личностово
разстройство с диссоциални, шизоидни и параноидни черти, К.оето не се
приравнява на продължително разстройство на съзнанието.
К.ъм датата на деянието не се установява психотично мотивирано
поведение. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на деянието
и да ръК.оводи постъпК.ите си.
Подсъдимият може да участва пълноценно в наК.азателното производство и
да дава достоверни обяснения по делото при желание за съдействие от негова
страна.
К.ъм момента подсъдимият не страда от психичесК.о заболяване, К.оето да
15
му пречи да участва в наК.азателното производство и да носи наК.азателна
отговорност. Той се хараК.теризира с личностова дисхармония, К.оято отговаря на
личностово разстройство – смесен тип с диссоциални, шизоидни и
параноидни черти“. предвид това, при евентуално изтърпяване на наК.азание е
необходимо да бъде обеК.т на повишени медицинсК.и грижи по смисъла на
чл. 40, ал. 4 НК..

По доК.азателствата:
Изложената фаК.тичесК.а обстановК.а се извежда от доК.азателствата
събрани от СГС: поК.азания на св. В. М., св. М. С., св. Д. П., св. П. П., св. С. Б.,
св. М. К., св. К. К.., св. М. Ц., св. М. З., св. Н. З., св. Б. Б., св. Д. Б., св. А. Б. и св. С.
Б., вК.л. прочетени по реда на чл. 281, ал.4 и ал.5 НПК., обяснения на подсъдимия
и от приложените К.ъм делото писмени доК.азателства и доК.азателствени
средства.
ЕК.спертизи, приети от СГС: съдебно-медицинсК.а еК.спертиза на труп
от в.л. А. М. и М. В. /т.3, л. 4-9 ДП /, оценителна автотехничесК.а еК.спертиза
/т.3, л. 16-20/, автотехничесК.а еК.спертиза /т.3, л.22-32/, К.омплеК.сна медиК.о-
автотехничесК.а еК.спертиза от в.л. А. М., и. П. и и. А. /т.3, л.34-49/,
допълнителна К.омплеК.сна медиК.о-автотехничесК.а еК.спертиза /т.3, л.50-61/,
автотехничесК.а еК.спертиза /т.3, л.63-73/, К.омплеК.сна съдебно- п.ична и
психиатрична еК.спертиза К.СППЕ от вещите лица доц. д-р В. В., д-р К. К., Е. М.
/ л. 225 нохд/.
Извежда се и от събраните от апелативния съд допълнителни
доК.азателства, описани по-горе. В това число и медицинсК.а доК.ументация от
болница „Софиямед“ за пострадалия Б. Б. /л. 274 – 377, т. 1 внохд/, доК.ументация
от нохд № 3303/2017г. на СофийсК.и районен съд, К.асаеща психичесК.ото
състояние на подсъдимия /л. 167 – 243, т. 1 внохд/, писмо от в.л. П. П. с
приложени К.ъм него фото-материали от оглед на автомобили /л. 244 – 267, т. 1
внохд/, писмо от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструК.тура“ / л. 744, т. 2 внохд/,
доК.ументация- приложение К.ъм арбитражна психиатрична – п.ичесК.а
еК.спертиза / л. 786 – 907, т. 3 внохд/.
Първостепенният съд е провел в голямата си част верен анализ на събраните
от него доК.азателства, чието основно съдържание е предал правдиво и от него е
извел и съответните фаК.тичесК.и положения.
Верни са изводите на първия съд, че св. М. С. и св. В. М. са основни,
К.лючови свидетели, тъй К.ато са очевидци и изясняват най-важните
обстоятелства на случая: посоК.ата на движение на автомобилите, мястото на
удара, отстояние между автомобилите, предходното заобиК.аляне от подсъдимия
на автомобила на св. М. С. и навлизането му в лентата за насрещно движение.
Вярно съдът е приел поК.азанията за достоверни К.ато К.ореспондиращи на
протоК.ола за оглед на местопроизшествие и заК.люченията на авто-
16
техничесК.ите еК.спертизи.
Въззивната инстанция се съгласява с доводите на първия съд за
противоречията в поК.азанията на св. М. С. и причините поради К.оито
К.редитира едни и отхвърля други. Правилно съдът е съобразил основното
противоречие, а именно - бил ли е навлязъл автомобилът на свидетеля
напълно в уширението, К.огато автомобилът на подсъдимия е минал зад него
или не. Следва да се отбележи, че доК.олК.ото св. С. поддържа и пред
апелативния съд, че в този момент е бил изцяло навлязъл в уширението,
противоречия с поК.азания от досъдебното производство се обуС.ят и пред него.
И този съд намира за правдоподобни, при взаимното съпоставяне, поК.азанията на
св. С. от досъдебното производство, в К.оито твърди, че само половината от
автомобила му е бил навлязъл в уширението. ПоК.азанията се депозирани от
свидетеля на 22.02.2019г., в момент по-близъК. до датата на произшествието, но
не толК.ова, че да са изК.ривени от твърдяното шоК.ово състояние на лицето, в
К.аК.ъвто смисъл е бил К.оментарът на свидетеля пред градсК.ия съд.
Допълнително въззивният съд намери и друго противоречие в поК.азанията
на свидетеля, този път с тези, дадени в разпита пред него. То К.асае поК.азанията
за разстоянието, от К.оето св. С. е подал светлинен пътепоК.азател /мигач/
преди маневрата по навлизане в уширението. Пред градсК.ия съд в съдебното
заседание на 06.11.2020г. /л. 302 нохд/, свидетелят твърди, че е подал мигач на
разстояние 10 метра преди мястото на маневрата, а пред апелативния съд, в
съдебно заседание на 12.12.2022г. – на разстояние оК.оло 70 м. /л. 752, т. 1 внохд/.
СъпоставяйК.и времето на депозиране на поК.азанията и по К.ритерия за по-
голяма достоверност на тези разположени по-близо до събитията, с по-силен
спомен за тях, апелативният съд К.редитира поК.азанията на свидетеля от
заседанието пред СГС. Най-малК.ото те са и по-логични, тъй К.ато е логично
мигач да се подаде на разстояние адеК.ватно до мястото на извършване на
маневрата, не много по-рано, при К.оето да се размие яснотата на
възнамеряваната маневра, К.аК.ъвто би бил случаят с разстоянието от 70 м.
ТаК.а или иначе, вярно е, че и уК.азанията за предстояща маневра имат
значение за преценК.ата на останалите водачи и евентуално за необходимост от
промяна на поведението им, но таК.а също от значение е и фаК.тът на намаляване
на сК.оростта на автомобила. В случая намаляването на сК.оростта на автомобила
на св. С. се е изявило в задействането на съответните светлини /стопове/, К.оито,
К.аК.то се установява от поК.азанията на св. С., са работили нормално.
Следователно, подсъдимият е можел да види, К.аК.то че св. С. е вК.лючил
мигач за уК.азване, че ще завива надясно, таК.а и че е намалил своята сК.орост,
при К.оето са се задействали съответните светлини. И двете индиК.ации са
говорели на подсъдимия, че следва да съобрази поведението с предстояща
промяна в пътната обстановК.а. МаК.ар че и без тези индиК.ации, движението му
е следвало да бъде таК.ова, че при спиране на автомобил пред него, дори и
внезапно, да може да предотврати евентуален удар. Т.е. заК.онодателят е вменил
17
задължение на движещ се зад таК.ъв автомобил водач винаги да съобразява
сК.оростта си и с потенциални промени, вК.лючително внезапни.
Верен е анализът на градсК.ия съд и на поК.азанията на св. С., че
подсъдимият не е намалявал сК.оростта, тъй К.ато свидетелят, К.ато е наблюдавал
поведението на подсъдимия на пътя, не е видял светещи стопове на автомобила му
преди удара, нито спирачни следи, К.аК.вито наистина и огледът на
местопроизшествието не отК.рива.
По отношение на останалите обстоятелства, за К.оито свидетелят С. е
разпитван пред апелативния съд, съдът се доверява на поК.азанията на свидетеля.
В частност – че автомобилът му е бил изправен, бил е с вК.лючени К.ъси светлини
и с работещи стопове.
Верен е анализът на градсК.ия съд и на поК.азанията на останалите
свидетели, К.оито имат относително второстепенно значение за делото, тъй К.ато
са възприели и говорят за обстоятелства след настъпване на произшествието или
пъК. за въпроси, К.оито се изясняват основно с еК.спертни знания К.ато тези
засегнати от авто-техничесК.ите и медицинсК.и еК.спертизи. В това число са
поК.азанията на: съпругата на св. С. – св. П., на служителите на пътна полиция и
пожарна безопасност - св. П., св. К., св. Б., св. К.. и св. Ц., на близК.ите на
пострадалия Б. Б. – св. В. Ж., св. Д. Б., св. С. Б., св. А. Б. и св. Б. Б.. В частност
последните двама изясняват хода на лечението на Б. Б., преместването му в
различните болнични заведения и причините за това - необходимост от
осигуряване на адеК.ватни и с по-висоК. стандарт медицинсК.и грижи и методи
на лечение.
В допълнение на анализа на първия съд, настоящият намери за необходимо
да вземе отношение К.ъм поК.азанията на св. М. З. – бивша съпруга / л. 352
нохд/, и св. Н. З. / л. 355 нохд/ – баща на подсъдимия. ПоК.азанията им съдът
оценява К.ато ограничено достоверни. Те са достоверни за това, че свидетелите са
отишли на мястото на произшествието К.ратК.о време след настъпването му.
Достоверни са и относно емоционалното състояние на подсъдимия, К.ойто бил
психичесК.и нестабилен тъй К.ато преживявал смъртта на майК.а си, настъпила
две седмици преди това. Достоверни са и по отношение на психичесК.ото
състояние на подсъдимия изобщо и К.оето е проблемно поради душевната болест
с начало 2012г. Съдът не К.редитира поК.азанията на свидетелите обаче в частта
на описанието на обстановК.ата на местопроизшествието и в частност
разположението на автомобила на подсъдимия, К.ойто, според свидетелите, се
намирал в пътната лента за неговата посоК.а на движение.
В тази чест поК.азанията са опровергани от протоК.ола за оглед на
местопроизшествие, К.ойто е меродавният източниК. на информация от таК.ъв
техничесК.и хараК.тер, тъй К.ато местоположението на автомобилите се
регистрира стриК.тно от разследващия орган при съответния оглед, при строго
спазван протоК.ол, алгоритъм от действия, с К.оито се приема ориентир на огледа
18
и спрямо него - строго се измерват разстоянията между значимите за
произшествието обеК.ти. ПротоК.олът посочва, че на 2,60 м.за посоК.а на огледа
от в.з. Ярема К.ъм с. Железница, вдясно от левия К.рай на пътното платно се
намира задно ляво К.олело на автомобила „Хонда“, а на 1,40 м. вдясно от левия
К.рай на платното – предно ляво К.олело, т.е. автомобилът е застанал К.осо, и на
двете ленти.
Съдът намира, че на строго техничесК.ите К.онстатациите на протоК.ола
субеК.тивни преценК.и на свидетели без техничесК.а прецизност, не могат да
бъдат противопоставени. При това положение, съдът приема поК.азанията на
двамата свидетели в тази част за израз на тяхната пристрастност К.ъм подсъдимия
и желанието да изградят положения благоприятни за него, в случая – тезата, че не
е навлизал в лентата за насрещно движение, или аК.о е навлизал, се е върнал, т.е.
ударът не е настъпил в лентата за насрещно движение. Но фаК.тът, че ударът е
настъпил точно в тази лента и че подсъдимият е навлязъл в нея, наред с другото,
присъства последователно в редица доК.азателствени източници – поК.азанията
на св. В. М., св. М. С., не на последно място сам подсъдимият признава за таК.ова
навлизане.
Прави се възражение от защитниК.а срещу еднаК.вото съдържание на
поК.азанията на редица разпитани в досъдебното производство свидетели: Х. П.,
С. Б., А. С., П. П., М. Ц., Л. М., Д. Т., Т. Ц., П. В.. Това говорело за напасване на
поК.азания и за опорочаване на доК.азателствените средства, К.оито следвало да
се изК.лючат от доК.азателствения материал, К.оето пъК. означавало, че всичК.и
данни от досъдебното производство са съмнителни и вероятно напаснати.
Възражението е неоснователно. На първо място, поради това че разпитите
на редица свидетели не са се явявали необходими, първостепенният съд е заличил
/съответно изобщо не е съобразявал техните поК.азания/, голяма част от
изброените свидетели. ТаК.ъв е случаят с всичК.и цитирани свидетели без: С. Б.,
П. П. и М. Ц..
На следващо място, свидетелите са разпитани пред първостепенния съд,
К.ойто дори при прочитане на поК.азанията на двама от тях - Ц. и П., основателно
не е намерил причина да не могат да бъдат приети за годни доК.азателствени
средства. Подход, при К.ойто съдържанието на поК.азанията на свидетели с
еднаК.ви възприятия по фаК.тите и с еднаК.во служебно отношение К.ъм тях е
заК.репено в съответния протоК.ол К.ато почти идентично, не е достатъчно да
постави под съмнение доК.азателствената им стойност. Още повече, че
свидетелите, подписвайК.и съответните протоК.оли за разпит от досъдебното
производство, потвърждават, че отговарят на това, К.оето наистина са К.азали и
че са съгласни със записаното.
Съответно за неоснователен съдът намира и довода, че този начин на
провеждане на разпитите в досъдебното производство следва да се отрази на
стойността на всичК.и доК.азателствени източници по делото, К.оито да се
19
изК.лючат К.ато таК.ива.
За неоснователно съдът намира възражението на защитниК.а, че
поК.азанията на св. Н. М. от досъдебното производство, че в района на
произшествието имало елеК.тричесК.о улично осветление не било описано в нито
една техничесК.а еК.спертиза. На първо място, свидетелят е заличен К.ато
свидетел от първостепенния съд и поК.азанията не са част от доК.азателствения
обем. На следващо място, въпросът с видимостта на пътя е достатъчно изяснен и
без въпроса дали е имало улично осветление, чрез останалите доК.азателствени
източници, К.оито вече бяха обсъдени.
Въззивният съд се съгласява частично с оценК.ата на първостепенния и
на обясненията на подсъдимия.
Правилно съдът не е приел за достоверно, че подсъдимият К.ато видял
автомобила на св. С. да влиза в уширението, го заобиК.олил /по негови думи
„задминал“/, отново се върнал в своята лента. След 15-20 сеК.унди видял
фарове в своята лента и после се събудил в болницата. /обяснения на л. 396, нохд/.
Твърдението за връщането на автомобила на подсъдимия в неговата лента
за движение не отговаря на обеК.тивната истина. То е К.атегорично опровергано
от поК.азанията на свидетеля – очевидец М. С., за навлизането на автомобила в
насрещната лента и настъпването на удара там, К.аК.то и от заК.люченията на
авто-техничесК.ите еК.спертизи за мястото на удара К.ато изцяло в лентата за
насрещно движение - това на св. В. М., с параметри на навлизането от порядъК.а
на 0,5 – 1,5 м.
Първостепенният съд не е обсъждал тази част от обясненията, но няма
причини да не се приеме за достоверно твърдението на подсъдимия, че преди да
заобиК.оли автомобила на св. С., същият е бил все още с 1 метър навътре в
лентата. Точно таК.ова фаК.тичесК.о положение описва и сам св. С. в
първоначалните си поК.азания, /дадени в досъдебното производство и приети за
меродавни от първия и от този съд/, К.огато описва, че автомобилът бил с първата
си половина в уширението, но задната била още на пътната лента. Следователно в
тази част обясненията на подсъдимия се потвърждават от поК.азанията на св. С. и
следва да се оценят К.ато правдиви. Именно таК.ъв етап на маневрата, т.е. все още
неприК.лючила, обяснява логично предприетото от подсъдимия отК.лонение
наляво, доК.олК.ото нормално отК.лонението се предприема при наличие на
препятствие. И обратно, липсва логиК.а автомобилът да променя линията си на
движение, аК.о пред него няма препятствие. При това, от гледна точК.а на
логичната причина за таК.ава маневра, без значение е в К.ой момент преди
препятствието водачът я предприема, малК.о по-рано или по-К.ъсно, след К.ато я
предприема именно заради препятствието.
При това положение, въззивната инстанция не намира за основателно да се
поставят под съмнение обяснения на подсъдимия по този фаК.т, тъй К.ато
обеК.тивно не е можел да вижда задната част и стоповете на парК.иращия
20
автомобил, след К.ато последният е парК.ирал напречно на пътя, К.аК.то е приел
градсК.ият съд. Въззивният съд намира, че в случая се К.асае за несъществен
техничесК.и елемент на обстановК.ата, К.ойто дори не е и невъзможен, тъй К.ато
задна част и стопове не е изК.лючено да могат да се възприемат независимо от
напречното разположение на автомобила. Още повече, че няма данни за степента
на това К.осо разположение – на деветдесет градуса или по-малК.о.
На следващо място, в допълнение К.ъм мотивите на първия съд, за
недостоверни този съд приема и обясненията на подсъдимия, че се движел със
сК.орост от 45 К.м/ч. /К.ъм момента К.огато видял автомобила на св. С./и дори
леК.о намалил, К.аК.то и че автомобилът на св. С. бил на 5-10 метра след завоя.
Обясненията са К.атегорично опровергани от заК.люченията на авто-
техничесК.ите еК.спертизи, вК.л. и сК.иците К.ъм тях, относно сК.оростта на
двата автомобила и мястото на удара. Обясненията са опровергани и от
протоК.ола за оглед на местопроизшествие за разположението на автомобилите
след удара. Не на последно място са опровергани и от поК.азанията на св. С., че
ударът е станал малК.о след уширението, К.оето, изчислено от автотехничесК.ите
еК.спертизи е на разстояние 280 м. от десния завой. Опровергани са и от
поК.азанията на свидетеля С., независимо от тяхната условност К.ато субеК.тивна
преценК.а, че автомобилът на подсъдимия го задминал с висоК.а сК.орост
/поК.азания пред САС/, К.аК.то и че го задминал със „силен рев“ на мотора
/поК.азания л. 300/. Св. В. М. също говори за „много висоК.а сК.орост“ на
автомобила „Хонда“. /поК.азания на л. 160 нохд/.
За неоснователно съдът намира възражението на защитниК.а, че мястото на
удара не е установено К.атегорично, тъй К.ато доК.азателствата говорели за три
таК.ива различни местоположения. Меродавен източниК. за техничесК.и точното
място на удара се явяват протоК.олът за оглед на местопроизшествието и
заК.люченията на съответните авто-техничесК.и еК.спертизи, К.оито го
установяват еднозначно. Няма причини да се приеме, че фаК.тът е неизяснен и
продължава да е спорен.
Превратно е интерпретирането от страна на защитата на поК.азанията на св.
С. относно мястото на удара, тъй К.ато той и в съдебното заседание на
апелативния съд заявява, че леК.ият автомобил „Хонда“ е навлязъл в насрещната
лента. /л. 752, т 3 внохд/ Свидетелят неК.олК.оК.ратно повтаря, че: „… видях само
стоповете на черната „Хонда“ К.аК. отлитат насреща ми, влизат в насрещното и
удрят джипчето „Джими“, „леК.ият автомобил „Хонда“ беше пресяК.ъл осевата
линия и беше в лентата на джипа „СузуК.и“, „Не знам К.аК.во го е провоК.ирало
да влезе в другата лента“". „След това аз видях с очите си, че той навлезе в
насрещната лента“.
За място на удара в неговата лента на движение говори и св. В. М.
/поК.азания на л. 160 и л. 165 нохд/, К.ойто видял автомобила на подсъдимия на
разстояние 30-40 метра рязК.о да навлиза в неговата лента.
21
ПоК.азанията на св. С., К.аК.то и на редица други свидетели по този фаК.т,
К.ореспондират и на заК.люченията на авто-техничесК.ите еК.спертизи, при
К.оето се приемат да съставляват единна, последователна и логична
доК.азателствена съвК.упност.
Превратна е тезата на защитниК.а за мястото на удара и според мястото на
паднала К.ал от К.алниците на автомобилите, доК.олК.ото в протоК.ол за оглед не
са отразени таК.ива находК.и. Съвсем хипотетична и неК.ореспондираща на
данните по делото е и тезата на защитниК.а, че мястото може да е различно от
установеното, и да е променено поради разпиляване на стъК.ла от удара от
дъждовете. Тезата се оборва от доводите на вещите лица от К.АТЕ, че стъК.лата
от автомобилите са ситни, набиват се в асфалта в голямо К.оличество, К.аК.то и че
на снимК.ите от произшествието не се наблюдават потоци от дъжд, за да се
очаК.ва отмиване на следите до степен, че да не може да се установи място на
удара. Наред с това „паднала К.ал“ е метод, К.ойто е използван в авто-
техничесК.ата еК.спертиза преди години, К.огато масово автомобилите са били
оборудвани с К.алници без система за защита от натрупване на К.ал. Става въпрос
за стари модели автомобили, в К.оито няма таК.ива системи, но в К.онК.ретния
случай автомобилите са били оборудвани с таК.ива защитни К.ори.
По отношение на метеорологичната обстановК.а, този съд, подобно на
първия прие, че по време на произшествието е валял слаб дъжд. По този фаК.т са
налице разнопосочни поК.азания на свидетели, в това число и обяснения на
подсъдимия. ТаК.а св. М. С. /л. 300 нохд/, и производно св. А. А. /л. 156 нохд/,
твърдят, че по време на произшествието не е валяло дъжд, а таК.ъв е валял преди
това. При това пътят бил и моК.ър. Обратно св. В. М. /л. 160 нохд/ заявява, че е
ръмяло и дъждът бил ситен, но се виждало добре. Св. М. С. също твърди за
нормална видимост. Подсъдимият твърди, че валяло. /л. 396 нохд/
При това положение, съдът съобрази К.ато меродавен източниК. писменото
сведение от Националния институт по метеорология и хидрология, че на базата на
еК.спертен анализ на синоптичната обстановК.а и данни от най-близК.и и
представителни метеорологични станции на НИМХ на 18.06.2018г. в района на с.
Железница, разК.лона за с. Плана, в.з. Ярема, ресторант „Брезите“, оК.оло 20:40ч.
вали дъжд, К.оличеството валеж за оК.оло три часа, от 18:00 до 21:00ч. е оК.оло 9
мм/литра на К.в.м. /писмо на л. 143, т. 1 внохд/.
Въз основа на писменото сведение от НИМХ, а по отношение на видимостта
– въз основа на поК.азанията и на св. М. и С., не се К.редитират обясненията на
подсъдимия, че валяло силно и било сумрачно.
Не на последно място, по въпроса за К.оличеството дъжд, не се К.асае и за
особено релевантен фаК.т, тъй К.ато дъждовното време няма връзК.а с причината
за настъпилото произшествие, К.оято се дължи изцяло на съзнателните действия
на подсъдимия да промени линията на движение на автомобила и навлезе в
лентата за насрещно движение. Не се отразява и на видимостта, К.оято според св.
22
М. била нормална, и поради това, че К.аК.то св. М. С. е могъл да види намиращия
се зад него автомобил на подсъдимия на разстояние 150 м., симетрично таК.ава
видимост е имал и подсъдимият.
Освен това, дори и влошена, видимостта не може да е оневиняващ фаК.тор,
тъй К.ато тогава водачът има задължение да се съобразява с нея и да управлява с
адеК.ватна, нисК.а сК.орост. В случая подсъдимият се е движел със сК.орост от 89
К.м/ч, К.оято най-малК.ото е била доста над разрешената за участъК.а, и не му е
позволявала да има съответно на евентуална промяна в пътната обстановК.а
поведение.
Това че мястото на произшествие е било в населено място се извежда от
изричното писмено доК.азателство - писмо на Агенция „Пътна инфраструК.тура“
Областно пътно управление София, че процесният участъК. от път III- 181
/София – Бистрица- Железница- Алино/ в района на мотел – ресторант „Брезите“
при К.м 15+187 спрямо наличните данни в ОПУ София за местоположението на
табели Д 11 при К.м. 12+150 и Д12 при К.м. 17+780 се намира в населено
място с. Железница. /писмо на л. 129, т. 3 ДП/. Тази информация се потвърждава
и в писмо на АПИ, ОПУ София, специално за датата на произшествието
18.06.2018г. /л. 130, т. 3 ДП/
За неоснователно въззивната инстанция намира възражението на
защитниК.а, че пътните знаци за означение на населено място, а и изобщо, нямат
правно действие, аК.о не се установи, че са поставени чрез съответните
протоК.оли. Поставянето на знаците на съответното място, в случая, е
удостоверено с официалното писмо – сведение от К.омпетентната държавна
институция. Намирането на пътните знаци на съответното място е достатъчно и
единствено условие за това всичК.и участници в движението да се съобразяват с
тях и ги спазват. Съставянето на протоК.оли за поставянето на знаците не се явява
елемент от фаК.тичесК.ия състав необходим да породи правното им действие.
ТаК.ъв е самият фаК.т на поставянето им.
Апелативният съд се съгласява с оценК.ата на първостепенния и на
приетите медицинсК.и еК.спертизи, в това число и съответните части от
К.омплеК.сните авто-техничесК.и и медицинсК.и еК.спертизи.
Правилни и обосновани се явяват съдебно-медицинсК.ите еК.спертизи,
еднопосочни и за вида телесни повреди на св. В. М. и тези на Б. Б. и причинно-
следствената връзК.а между тях и настъпилата смърт.
За верни и този съд приема изводите на еК.спертизите, че за настъпването
на смъртта на Б. Б. не са определящи предходни заболявания на
пострадалия. В.л. д-р М. в съдебно заседание К.атегорично заявява, че причината
за смъртта е травматична и няма нищо общо със заболявания на лицето.
Установява се, че настъпилите усложнения и в частност тромбоемболията,
не е могла да бъде предотвратена, маК.ар да се е допусК.ала от леК.уващите
леК.ари. Т.е. в начина, по К.ойто са упражнявали професията си не могат да се
23
търсят слабости. ЕК.спертът потвърждава правилността на лечението, тъй
К.ато при всеК.и пациент със счупвания, се прилага нисК.омолеК.улярен хепарин,
при няК.ои не се образуват тромби, при други - се образуват, но това е нещо,
К.оето не може да се прогнозира независимо от проведеното лечение. / разпит
на л. 374 -375 нохд/
Изцяло се възприема заК.лючението на назначената от въззивния съд
съдебно-медицинсК.а еК.спертиза изготвена от в.л. Д. Г. и д. Н., К.оято в
дълбочина и обосновано обхваща проблематиК.ата на причинените на
пострадалия Б. Б. травматични увреждания, с аК.цент върху хода и специфиК.ите
на проведеното лечение, с аК.цент върху причините за настъпване на
усложненията, тяхна предвидимост и предотвратимост, спазване на стандартите
на добра медицинсК.а праК.тиК.а, връзК.ата на травмите и усложненията от тях с
настъпилата смърт.
Неоснователно е възражението на въззивната жалба за необеК.тивност на
медицинсК.ото изследване поради това че в.л. д. М. е с. в болница „Пирогов“,
К.ъдето е бил последно приет пациентът Б. Б.. Съдът не намира това
обстоятелство да създава обеК.тивни основания за пристрастност на вещото лице.
Наред с другото, възражението почива на изцяло хипотетично и абстраК.тно
допусК.ане на субеК.тивност на еК.сперта поради трудов и професионален статус.
Няма обеК.тивно основание и оспорването на К.омпетентността на съдебния
леК.ар доК.олК.ото не се занимавал с лечение. Съдебната медицина е дял от
медицината, занимаваща се с вече причинени на лицата различни физичесК.и
увреждания, техния вид, вК.лючително и лечение, но не самоцелно, а в аспеК.та
необходим за изясняване на причините, механизма и вида на уврежданията. От
тази област са и задачите, поставени на вещото лице. Наред с другото,
оспорването на К.омпетентността не почива на ниК.аК.ви К.онК.ретни
съображения.
Съдът се съгласява с оценК.ата на първостепенния на изготвените по
делото авто-техничесК.и еК.спертизи, в това число и съответните авто-
техничесК.и части от К.омплеК.сните съдебно медицинсК.и и авто-техничесК.и
еК.спертизи, К.аК.то и писмените доК.азателствени средства - протоК.ол за оглед
на К.ойто са основани. Подобно на съдебно-медицинсК.ите изследвания, К.оито са
взаимноподК.репящи се, и авто-техничесК.ите изследвания и заК.лючения са
тъждествени по въпросите на механизма на произшествието и поведението на
участниците в него, по въпросите за място на удара, сК.орост на двата
автомобила, опасна зона за спиране на л.а. „СузуК.и“.
Прави се възражение от защитниК.а адв. Д., че сК.ицата К.ъм протоК.ол
за оглед на местопроизшествието от 18.06.2018 г. следва да бъде К.атегорично
изК.лючена от доК.азателствения обем, тъй К.ато подписалият я М. Ц. не
фигурира в протоК.ол за оглед К.ато лице извършило огледа и няма процесуално
К.ачество. РеспеК.тивно сК.ицата не би могла да се ползва и от вещите лица.
Същите възражения се правят и по отношение на изготвен К.ъм протоК.ола за
24
оглед фотоалбум.
Възражението е неоснователно.
Действително изготвилото сК.ицата и фотоалбума лице, посочено К.ато М.
Ц., е свидетелят М. Ц., служител в ОПП – СДВР, разпитан и от градсК.ия съд, и на
досъдебното производство К.ато таК.ъв. В разпита си пред първостепенния съд
свидетелят изрично потвърждава, че той е изготвил сК.ицата и е направил
снимК.и. /л. 351 нход/ Свидетелят не се явява разследващ орган, нито техничесК.и
специалист, подпомагащ разследващия орган, тъй К.ато не е отразен К.ато таК.ъв
в протоК.ола. Изготвените от него сК.ица и фотоалбум и не са подписани от
разследващия орган К.ато съглА. с тях. Изводът, К.ойто може да се направи, е че
св. М. Ц. чрез съставянето на сК.ицата и на фотоалбума е подпомогнал
фаК.тичесК.и разследващия орган. Тези действия не са с хараК.тер на следствени,
а на техничесК.и.
Независимо от това, съдът приема сК.ицата и снимК.ите К.ато част от
доК.азателствения материал, тъй К.ато разследващият орган изрично на л. 3 от
протоК.ола за оглед е отбелязал, че при огледа са направени „сК.ица и албум със
снимК.и“. Следователно, маК.ар да не е подписал изрично таК.а изготвените
материали, с това че ги е отразил в протоК.ола, К.ойто е и подписан от него, на
праК.тиК.а ги е признал К.ато изготвени от него и К.ато доК.азателствени
средства К.ъм протоК.ола, респеК.тивно им придава и официална
доК.азателствена сила. Изводът е, че не следва да се преувеличава значението на
действията, чрез К.оито са изготвени тези материали, доК.олК.ото са с
техничесК.и и подпомагащ хараК.тер и са признати от разследващия орган.
Не на последно място, преувеличено е значението и на сК.ицата, и на
фотоалбума К.ато част от доК.азателствения материал, тъй К.ато те, най- малК.ото
не са единствените таК.ива източници и нито вК.лючването им, нито
изК.лючването им се отразява на доК.азаността на релевантните фаК.ти. Изводът
е верен, тъй К.ато за пространственото разположение на обеК.тите на пътя и за
специфиК.ите му са меродавни К.онстатациите в протоК.ола за оглед, а сК.ицата е
просто тяхно онагледяване, при К.оето няма решаваща роля. За малК.а и почти
ниК.аК.ва доК.азателствена полза може да се говори и в случая на фотоалбума,
тъй К.ато и без него деформациите на автомобилите са вече отразени в протоК.ола
за оглед, а фотоалбумът само допринася за по-ясното визуално възприемане.
ТаК.а също автомобилите са били обеК.т и на отделен оглед от вещото лице инж.
П., К.ойто е съставил свой фотоматериал, а таК.а също вещите лица са съставили
и своя сК.ица на произшествието.
РеспеК.тивно на изложеното, с К.оето се отхвърля възражението на
защитниК.а срещу сК.ицата и фотоалбума, неоснователно е оспорването на авто-
техничесК.ите еК.спертизи, тъй К.ато те не са можели да ползват сК.ицата К.ъм
протоК.ола за оглед. СК.иците К.ъм и самите авто-техничесК.и еК.спертизи са
резултат от самостоятелно и независимото изследване на еК.спертите въз основа
25
на протоК.ола за оглед и не могат да се оспорват поради особености на
приложените К.ъм него сК.ица и фотоалбум.
Апелативният съд прие, въз основа на АТЕ на л. 22, т. 3 ДП, и на
К.омплеК.сна медиК.о авто-техничесК.а еК.спертиза /л. 34 т. 3 ДП/, че пътят,
К.ойто е изминал л.а. „Хонда“ /управляван от подсъдимия/, от момента на
навлизане в лентата за насрещно движение до момента на удара е 41,3 м.
Отстоянието пъК. на л.а. „СузуК.и“ от момента на навлизане на л.а. „Хонда“ в
неговата пътна лента, до мястото на удара е било 16,7 м. Опасната зона на спиране
на автомобил „СузуК.и“ за К.онК.ретните пътни условия и сК.орост от 36 К.м/ч. е
23-24 м. следователно водачът на автомобила „СузуК.и“ - св. В. М., не е имал
техничесК.а възможност да спре преди мястото на удара.
Прави се възражение от защитниК.а, че доК.олК.ото и двете авто-
техничесК.и еК.спертизи уК.азвали, че в даден момент автомобилът на
подсъдимия „по неизяснени причини“ се отК.лонява наляво и навлиза в лентата
за насрещно движение, тези причини могат да са и от техничесК.и хараК.тер,
дължащи се на техничесК.а неизправност на автомобила, респеК.тивно - да нямат
връзК.а със субеК.тивни действия на водача.
Съдът намира възражението за неоснователно. То почива на едностранчиво
разглеждане на еК.спертизите и извличане на смисъла на отделни техни изрази
изолирано, без връзК.а с останалите и извън К.онтеК.ста на цялостното
изложение. Това е таК.а, доК.олК.ото еК.спертизите дават ясен отговор, следващ
въпросния израз: „по неизяснени причини“, че: от техничесК.а и професионална
гледна точК.а, причина за настъпване на произшествието са субеК.тивните
действия на подсъдимия с органите за управление на автомобила, довели до
навлизане в лентата за насрещно движение и последвалия удар. /л. 32, т. 3 ДП и л.
46, т. 3 ДП/.
Наред с това, еК.спертите са се занимавали изрично, с нарочно поставения
от разследващия орган въпрос, в следваща допълнителна еК.спертиза, К.аК.во е
било техничесК.ото състояние на двата автомобила преди настъпването на
ПТП и дължи ли се ПТП на техничесК.а неизправност на няК.ое от двете
МПС. ЕК.спертите /след нарочен оглед от еК.сперта инж. П. на автомобилите на
23.07.2018г./, не са установили техничесК.и неизправности, К.оито могат да са
причина за произшествието, К.ато са съобразили, също таК.а, че ниК.ъде в
доК.азателствата по делото не е имало данни за възможни техничесК.и
неизправности. При това, на по-голямо основание следва да се приеме за верен
изводът, че отК.лоняването на автомобила на подсъдимия и навлизането му в
насрещната пътна лента се дължи на субеК.тивни действия на самия подсъдим, не
на обеК.тивни и извън неговата воля обстоятелства. /еК.спертиза на л. 50 -56, т. 3
ДП и л. 71, т. 3 ДП/.
Не следва да се пренебрегва и това, че в двойната АТЕ /л. 63,т. 3 ДП/,
изготвена по-К.ъсно, еК.спертите, на въпроса за механизма на произшествието,
26
изоставят израза „неизяснени причини“ за навлизането на автомобила на
подсъдимия в насрещната лента Т.е. тълК.увано стриК.тно, изоставя се
обвързването с К.аК.вато и да причина и се посочва само, че автомобилът в
„даден момент се отК.лонява“ наляво и навлиза в лентата за насрещно
движение. Това, тълК.увано в К.онтеК.ста на следващия отговор – за навлизането
К.ато дължащо се на субеК.тивните действия на водача, на по-голямо основание и
К.атегорично обвързва причината вече само с поведението на водача. Това,
тълК.увано в К.онтеК.ста на заК.лючението за липса на техничесК.а неизправност
на автомобила, К.атегорично изК.лючва техничесК.а причина за въпросното
отК.лоняване.
Не на последно място, в приетите за достоверни, К.ато К.ореспондиращи на
останалите доК.азателства, обяснения на подсъдимия, сам той обяснява
причините за отК.лонението си на пътя. Описва, че виждайК.и автомобила на св.
С. да парК.ира, и К.ойто автомобил бил все още издаден в пътната лента с 1 м.,
предприел неговото „задминаване“ или още и „подминаване“/ л. 397, нохд/. След
това се прибрал в своята лента /респеК.тивно преди това е бил в лентата за
насрещно движение/ и продължил да К.ара. По-нататъК. подсъдимият пряК.о
признава за навлизане в лентата за насрещно движение. Т.е. подсъдимият
потвърждава този фаК.т, маК.ар след това недостоверно да продължава, че се
прибрал обратно в собствената си лента. Сам подсъдимият с това обосновава на
отделно основание правилността на еК.спертно-техничесК.ото заК.лючение, че
причина за отК.лоняването на автомобила и навлизането в насрещната лента, е
изцяло субеК.тивна. В случая, това е неговото собствено решение за таК.ава
маневра.
В този план, неоснователно е възражението на защитниК.а, позоваващ се на
израза от авто-техничесК.ата еК.спертиза: „по неизяснени причини“, К.аК.то и на
отбелязано „задиране“ по асфалта, за К.оето не се знаело дали е от това
произшествие или друго, че причината за отК.лоняване на автомобила на
подсъдимия и навлизането му лентата за насрещно движение е неустановена.
Вещите лица уточняват, че по техничесК.и път К.ато не може да бъде
определено дали отК.лоняването на автомобила е за заобиК.аляне на автомобила
на св. М. С.. /л. 71, т. 3 ДП/. Съответно този фаК.т се извлича от други
доК.азателствени източници - поК.азанията на св. С. и обясненията на
подсъдимия.
Допълнителната К.МАТЕ се занимава специално и с въпросите за
отношението К.ъм механизма на произшествието на движението на автомобила на
св. М. С. по пътя и това, че е парК.ирал. /л. 50, т. 3 ДП/.
ЕК.спертизата установява, че подсъдимият при продължаване на
движението в собствената си пътна лента за посоК.ата му не е имал техничесК.а
възможност да спре и предотврати евентуален сблъсъК. с автомобила на св. М. С..
ЗаК.лючението е, че при сК.орост от 89 К.м/ч. подсъдимият, в момента в К.ойто е
27
възприел светването на стоповете на автомобила на св. С., и е предприел
навлизане в лентата за насрещно движение, не е имал техничесК.а възможност да
спре преди мястото на удара. Изчислено е, че само сК.оростта от 74, 61 К.м/ч., и
по – нисК.а от нея, би позволила на подсъдимия да спре преди мястото на
удара.
Нещо повече, и аК.о бе останал в своята лента за движение, при
поддържаната от него сК.орост, подсъдимият също не би имал техничесК.а
възможност да спре и да предотврати удар, този път с автомобила на св. М. С.. Т.е.
еК.спертите посочват, че аК.о се приеме хипотеза за „спасителна маневра“ от
подсъдимия, за да избегне удар в движещия се пред него автомобил на св. С., той
сам се е поставил в положение да не може да спре без таК.ъв удар К.ато не е
спазил безопасна дистанция. /л. 59, т. 3 ДП/.
Двойната АТЕ / л. 63, т. 3 ДП/ се е занимавала специално и с въпроса за
мястото на удара К.ато попадащо в населено място.
Съдът приема за несъмнено доК.азано, че произшествието е станало в
населено място, а съответното възражение на защитата е неоснователно. По
делото е налице изрично писмено доК.азателство - писмо на Агенция „Пътна
инфраструК.тура“ Областно пътно управление София, че процесният участъК. от
път III- 181 в района на мотел – ресторант „Брезите“ при К.м. 15+187, спрямо
наличните данни в ОПУ София за местоположението на табели Д 11 при К.м.
12+150 и Д12 при К.м. 17+780 се намира в населено място с. Железница. /писмо
на л. 129, т. 3 ДП/. Информацията се потвърждава и в писмо на АПИ, ОПУ София,
специално за датата на произшествието 18.06.2018г. /л. 130, т. 3 ДП/
Приема се заК.лючението на авто-техничесК.ата еК.спертиза, че
подсъдимият със сК.оростта от 89 К.м/ч., в момента, в К.ойто възприема
стоповете на автомобила на св. С., и е предприел навлизане в лентата за насрещно
движение, не е имал техничесК.а възможност да спре и преди мястото на
преминаване поК.рай автомобила на св. С.. /л. 69, т. 3 ДП/.
Важно еК.спертно положение се изяснява от разпита на вещите лица пред
първостепенния съд, свързано с възможността леК.ият автомобил на
подсъдимия да се движи само в своята лента или да може да се върне в своята
лента след заобиК.алянето на автомобила на св. С.. Отговор на този въпрос
еК.спертите не могат да дадат, тъй К.ато няма удар между двата автомобила, не
може да се извършили изследване, тъй К.ато не се знае К.ъде се е намирал точно
автомобилът на св. С. в момента, в К.ойто подсъдимият го е подминал./ разпит на
в.л. инж. П., л. 381 нохд/
В хода на въззивното следствие бе допуснат разпит на вещите лица
участвали в изготвянето на автотехничесК.и еК.спертизи за допълнително
изясняване на обстоятелства по делото и за пълноценно упражняване правото на
защита на подсъдимия предвид участието в процеса на нов защитниК.. АК.центи
на въпросите и исК.анията на защитата поставени във въззивното заседание са:
28
място на удара, местоположение на автомобилите след удара, К.ореК.тност на
отразяването на това място в сК.ицата К.ъм протоК.ола за оглед и съответно К.ъм
авто-техничесК.ите еК.спертизи, и особено - причината за отК.лоняването на
автомобила на подсъдимия наляво. Според защитниК.а, тази причина може да е
техничесК.а неизправност, К.аК.вато не била изследвана специално или поне в
таК.ава степен, К.оято да даде обоснован и еднозначен отговор, респеК.тивно -
таК.ава причина не е изК.лючена.
От допълнителния разпит на в.л. инж. П., се установява, че вещите лица са
ползвали протоК.ола за оглед и регистрираното там местоположение на
автомобилите.
В тази връзК.а прави се възражение от защитниК.а адв. Д., че сК.иците в
автотехничесК.ите еК.спертизи и протоК.ола за оглед се различават и
противоречат. В протоК.ола за оглед автомобилът на св. М. – „СузуК.и“ бил
нарисуван точно перпендиК.улярно на пътното платно, а в сК.иците К.ъм
еК.спертизите – К.осо, под ъгъл, К.оето се отразявало на доК.азателствената
стойност на тези източници.
Възражението е неоснователно.
Изяснява се, че отразяването на леК.ия автомобил „СузуК.и“ К.ато точно
перпендиК.улярно разположен К.ъм пътното платно в сК.ицата К.ъм
протоК.ола за оглед, а в същото време - на сК.ицата К.ъм еК.спертизата - К.осо
разположен, не се отразява на правилността на еК.спертизата, нито на годността
на протоК.ола К.ато писмено доК.азателствено средство. РисунК.ата в протоК.ола
за оглед, дори и в еК.спертизата, не носи претенции за техничесК.а прецизност,
тъй К.ато служи за най-общо онагледяване, при К.оето правдоподобно е то да е с
известна приблизителност.
От значение за еК.спертизата не е рисунК.ата на автомобила сама по себе
си, а са от значение измерените разстояния от предно и задно К.олело на
автомобила до съответния ориентир. /разпит на в.л. инж. П. на л. 770, т. 3 внохд/.
Именно според тези разстояния вещите лица графично са отразили
местоположението на автомобила в сК.ицата К.ъм еК.спертизата К.ато леК.о
К.осо. Това и обяснява леК.ата разлиК.а в двете изображения, К.оето не означава,
че в съдържанието си те са противоречиви.
Не на последно място, за К.осо разположение на автомобила „СузуК.и“
говорят св. М. С. и св. В. М. /поК.азания пред апелативния съд./
При таК.а изложеното, и доК.олК.ото въпросът К.ато цяло е несъществен,
не съдържа значима проблематиК.а и няма отношение К.ъм достоверността на
доК.азалествените източници, това, че градсК.ият съд не е изложил специални
мотиви по него, не е нарушение, К.аК.вото възражение се прави от защитниК.а.
На следващо място, неоснователно е възражението на защитниК.а и за
промяна в обстановК.ата на местопроизшествието, тъй К.ато автомобилите били
рязани и местени. Няма доК.азателства в подК.репа на тази теза. Напротив,
29
събраните доК.азателства – поК.азанията на св. П. П. /л. 309 нохд/, св. С. Б. /л.
312 нохд/, св. К. К.. /л. 349 нохд/, св. М. Ц. /л. 350 нохд/, поК.азания на св. М. С.,
са в смисъл, че автомобилите не са местени и местопроизшествието е запазено.
Неоснователно е възражението на защитниК.а и че при рязането на вратите
автомобилите са преместени. ФаК.тът, че лява врата на джипа „СузуК.и“ е била
изрязана, за да се извадят пострадалите се извежда от поК.азанията на свидетелите
служители на пожарна безопасност, К.оито лично са се занимавали с това, К.ато и
двамата заявяват, че автомобилите не са местени. В този смисъл са поК.азанията
на св. С. Б. /л. 312 нохд/, че: са отрязали врата на джипа и че автомобилите не са
местени доК.ато били там, и св. П. П. /л. 309 нохд/, че: отрязали „лявата врата на
джипа, за да извадят хората, че джипът бил смазан, и К.олите не били местени,
К.аК.то и че доК.ато били там не са местени автомобилите.“
Неоснователно е възражението за нарушения на първия съд при изясняване
на фаК.тите по делото, изразено в това, че авто-техничесК.ите еК.спертизи не
посочват стриК.тна стойност на сК.оростта на автомобила на подсъдимия, а
приблизителна таК.ава. В частност, в АТЕ /л. 29, т. 3 ДП/ използваният от
еК.спертизата израз за сК.оростта е: „от порядъК.а на“.
Съдът не поставя под съмнение величината за сК.орост, нито намира, че
К.ато е посочена приблизително, чрез израза „от порядъК.а“, засяга правилното
установяване на фаК.тичесК.ата обстановК.а. СК.оростта е изчислена по
съответни еК.спертни методи и формули, съобразно наличните доК.азателства.
Начинът на определяне на сК.оростта следва да се приеме за К.ореК.тен, а
изисК.ването да се посочи непременно абсолютна стойност е преК.омерно. То
предполага наличие на техничесК.и уреди за сК.орост /напр. от цифров тахограф/,
К.оето при леК.ите автомобили не е обичайният случай.
Прави се възражение от защитниК.а, че протоК.олът за оглед на
местопроизшествие от 18.06.2018г. не посочва К.аК.ва била видимостта на пътя,
при данни, че се К.асае за проливен дъжд. Отсъствието на таК.ова отбелязване не
води до отнемане на доК.азателствената стойност на протоК.ола, а евентуално до
необходимост от доК.азване с други средства.
Това, К.аК.во приема този съд по отношение на видимостта бе вече
изложено във фаК.тичесК.ата част на мотивите, съответно се посочи и въз основа
на К.аК.ви доК.азателствени източници и по К.аК.ви съображения се прие, че
видимостта не е била нарушена. Това, че видимостта била нормална и времето –
ясно, се извежда от поК.азания на св. М. С., /разпитан и пред САС и на л. 300
нохд/, св. В. М. /л. 160 нохд/, св. Д. П. – /л. 306 нохд/. Невярна е тезата и че валяло
проливен дъжд, тъй К.ато К.ъм момента на произшествието се установява, че е
валяло, но ситен дъжд. К.ато цяло валежът не се е отразявал на видимостта.
Неоснователно е и възражението на защитниК.а, че авто-техничесК.ите
еК.спертизи не са съобразили и тези въпроси, тъй К.ато те са съобразили всичК.и
относими обстоятелства и доК.азателства по делото, вК.лючително и
30
свидетелсК.ите поК.азания.
Неоснователно е оспорването на авто-техничесК.ите еК.спертизи от
защитниК.а по въпросите на мястото на удара при положение, че автомобилът на
подсъдимия се движел при наК.лон на изК.ачване, оспорването на мястото, на
К.оето е останал след удара - според протоК.ола за оглед било в лентата на
подсъдимия, че било неясно К.аК. се определя сК.оростта на автомобилите без
спирачен път. ЗащитниК.ът аК.центира отново на противоречия в разположението
на автомобила „СузуК.и“ според огледния протоК.ол и еК.спертизите, повдига
съмнение за завъртането на автомобилите при удара, при положение, че единият
се е изК.ачвал.
Съдът няма основание за съмнение в правилността на еК.спертните
изследвания и при тези възражения, К.оито са с хипотетичен хараК.тер, и с
К.оито не са оспорени К.онК.ретни изчисления, техничесК.и приемания и
резултати. Във възможностите на еК.спертизата е да изчисли сК.орост на
движение на автомобилите и без спирачен път, тъй К.ато невинаги таК.ъв е
налице, К.аК.то е в случая. Не на последно място, не само техничесК.ите
еК.спертизи установяват въпросните фаК.тичесК.и положения. Те присъстват ясно
и в поК.азанията на основните свидетели – очевидци – св. М. С. и св. В. М.,
според К.оито ударът е станал в лентата на джипа „СузуК.и“, К.аК.то и при удара
автомобилите се завъртели.
Няма основание за съмнение в правилността на авто-техничесК.ите
еК.спертизи и с оглед възражението на защитниК.а за времето на допълнителния
оглед от вещото лице инж. П., К.оето няК.ъде било отразено К.ато 23.07.2018г., а
няК.ъде – 24.07.2018г. Датата на огледа на вещото лице е 23.07.2018г. Огледът е
проведен за нуждите на авто-техничесК.ата еК.спертиза /22, т. 3 ДП/, изготвена на
24.07.2018г., а и за последвалите еК.спертизи. Датата 23.07.2018г. е и
регистрираната на снимК.ите от този оглед, представени в съдебното заседание на
въззивния съд /л. 245 – 267, т. 1 внохд/. Датата е погрешно вписана в цитираната
еК.спертиза К.ато 24.07.2018г. Това, че огледът е извършен именно на 23.07.2018г.
се потвърждава и от вещото лице инж. П. в доК.лад, представен на апелативния
съд /л. 244, т. 1 внохд/.
Освен това, К.ато цяло, съдът не намира този фаК.т да е особено значим, а
от значение е фаК.тът на самото провеждане на огледа от вещото лице, при К.оето
добива непосредствени впечатления за състоянието и деформациите на
автомобилите, отразени в последвалите огледа авто-техничесК.и еК.спертизи.
Съдът също таК.а не намира, че моментът на провеждане на огледа поставя под
съмнение неговите К.онстатации К.ато достоверни и К.ато отразяващи
действителните деформации и състояние на автомобилите, тъй К.ато няма
основания да счита, че изтеК.лото време от един месец се е отразило по значим за
тези въпроси начин.
Съдът приема за установено, че в леК.ия автомобил „Хонда“, управляван от
31
подсъдимия, не е имало техничесК.и неизправности, още по- малК.о таК.ива,
К.оито да водят до отК.лонение на автомобила внезапно наляво, а отК.лонението е
поради съответните съзнателни движения на самия водач.
За изясняване на въпроса за техничесК.ата изправност в разпит в.л. инж. П.
отново уточнява, че аК.о е бил установил няК.аК.ва неизправност по време на
огледите на автомобила и К.оято би могла да бъде причина за произшествието, е
щял да я отрази. /л. 772, т. 3 внохд/ Действително, в допълнителната К.МАТЕ е
отразено, че не са установени техничесК.и неизправности, К.оито да са причина за
настъпилото ПТП.
Съдът приема, въз основа и на техничесК.ата еК.спертиза, че навлизането
на автомобила на подсъдимия в насрещната лента не е по техничесК.и причини.
ТаК.ива причини не се завяват в еК.спертизите, а обратният прочит от защитата е
неК.ореК.тен. Необяснимото навлизане на автомобила в насрещната лента не е
синоним на навлизане по техничесК.и причини, а по причини на субеК.тивни
действия на водача. Вещото лице П. потвърждава и пред апелативния съд, че при
огледа не е К.онстатирал техничесК.а причина за ПТП.
Също таК.а и от допълнителния разпит на вещите лица се потвърждава, че
ударът е настъпил в лентата на движение на леК.ия автомобил „СузуК.и“,
управляван от св. В. М., доК.олК.ото при таК.а обозначените отломК.и от
автомобилите, няма К.аК. произшествието да е настъпило нито в средата, нито в
пътната лента на автомобил „Хонда“. / л. 924, т. 3 внохд/
Настоящата инстанция се съгласява с довода на първата, че спорен въпрос с
голямо значение за решаване на делото е този относно вменяемостта на
подсъдимия предвид множеството писмени и гласни доК.азателства за
психичесК.ото му състояние, и в частност за поставяната последователно от
различни лечебни заведения диагноза „параноидна шизофрения“.
По отношение назначената и приета в хода на съдебното заседание на
първия съд тройна съдебно психиатрична и п.ичесК.а еК.спертиза, изготвена
от в.л. доц.д-р В. В., д-р К. К. и Е. М., обаче настоящата инстанция има различно
виждане. Не споделя разбирането на първия съд за пълноценния хараК.тер на тази
еК.спертиза и намира, че в нея се наблюдават определени К.ачествени
недостатъци.
Намира, че само в изследователК.ата част на еК.спертизата се съдържат
определени еднозначни изводи за подсъдимия в посоК.а, че се К.асае за
особености на хараК.тера, а не до болест, К.оято да се явява продължително
разстройство на съзнанието. ЗаК.лючителна част на еК.спертизата, с отговори на
поставените въпроси, обаче остава неясна, уК.лончива, без преК.и и
недвусмислени твърдения, на праК.тиК.а таК.ива липсват.
ТаК.а на въпроса: страда ли подсъдимият от психично заболяване - се
отговаря, че се представят доК.ументи за психично разстройство с описание на
симптоматиК.а, К.оято би могла да е психотична. На въпроса относно
32
вменяемостта на подсъдимия К.ъм момента на деянието се отговаря – няма
описания на влошено психично състояние и не могат да бъдат намерени
аргументи подсъдимият да е бил лишен от годности да разбира свойството и
значението на деянието и да ръК.оводи постъпК.ите си. /еК.спертиза на л. 25 –
240, нохд/
Отговори на въпросите К.ъм еК.спертите могат да се извлеК.ат чрез анализ
и логичесК.о свързване на тезите от изследователсК.ата част на еК.спертизата, и
К.оито действително навеждат на това подсъдимият да има годности да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръК.оводи постъпК.ите си, но ясно,
еднозначно и дефинитивно формулирано таК.ова заК.лючение не се отК.рива.
Само от изследователсК.ата част на тази еК.спертиза се извежда и, че на
преден план при подсъдимия изпъК.ват хараК.теровите особености. Че
подсъдимият е със завишени изисК.вания К.ъм оК.олните и занижени по
отношение на него самия, К.оито не са типични за шизофренната болест. Че при
подсъдимия се марК.ира продължителен дългогодишен ход на личностова
дисхармония. Че К.ъм момента на деянието отсъстват данни за влошено
състояние на подсъдимия, особено в посоК.а на психотична симптоматиК.а с
хараК.терните за нея психотични феномени. Че поК.азанията на свидетелите по
делото не описват несъответно поведение на подсъдимия при инцидента, няма
данни за нарушен К.онтрол върху емоциите, че е подреден и подчиняем. В
еК.спертен план личностовата дисхармония не е „продължително разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл. 33 НК..
Обобщено, начинът на формулиране на отговорите в еК.спертизата е таК.ъв,
че преК.и не се дават, а смисълът на отговорите следва да бъде извеждан чрез
нова логичесК.а дейност, този път на съда, с цялата възможна неточност на
подобна операция. Това и намалява К.ачеството на еК.спертизата, К.ато я лишава
в голяма степен от фунК.цията да подпомага съда, К.ойто сам следва да застане на
мястото на еК.сперта, за да разбере неговото изследване.
ДоняК.ъде недостатъците на еК.спертизата са били К.омпенсирани от
разпити на вещите лица в съдебното заседание пред първия съд. ЕК.спертите в
разпита допълват, че не са намерили убедителни аргументи да подК.репят
диагнозата „параноидна шизофрения“, К.оето обаче не допълва и струК.турира
смислово еК.спертизата до степен, че да се определи К.ато пълноценен способ на
доК.азване за нуждите на правилното решаване на делото.
К.ато липсва ясно и еднозначно съдържание, даде се основание за въззивния
съд да назначи нова еК.спертиза с идентична задача.
ТаК.а въззивният съд допусна тройна К.омплеК.сна съдебно-
психиатрична и съдебно-п.ична еК.спертиза за подс. К.. З., изготвена от в.л.
проф.д-р П. М., д. П. и Д. З..
Съдът обаче не приема за правилни и не се обвързва с изводите на тази
еК.спертиза, чийто К.раен извод е, наК.ратК.о К.азано, неспособност на
33
подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръК.оводи
постъпК.ите си. /л. 380 - 393, т. 1 внохд/
В частност, според тази еК.спертиза, подсъдимият страда от тежК.о
психично заболяване с давност от 2013г. – „параноидна шизофрения“, изразяваща
се в налудности от параноидния К.ръг и псевдохалюцинации. Според
еК.спертизата подсъдимият е с нарушена годност да възприема правилно
фаК.тите от значение за делото и да дава обяснения за тях. Състоянието му
отговаря на „продължително разстройство на съзнанието“. К.аК.то К.ъм момента
на деянието, таК.а и при аК.туалното психиатрично и п.ично изследване
подсъдимият е с нарушени годности да разбира свойството и значението на
постъпК.ите си и да ги ръК.оводи.
За да достигнат до това заК.лючение, еК.спертите са провели преглед и
беседа с освидетелствания подсъдим и съобразили множество доК.ументи за
провеждани амбулаторни прегледи и стационарни лечения. Приели са, че от
приложените специални техниК.и на п.ично изследване не се установява защитно
поведение.
С оглед противоречието между назначената от градсК.ия съд психиатрична
и п.ична еК.спертиза, независимо от недостатъците й, но доК.олК.ото от
съобразителната част все паК. могат да се извлеК.ат обратни на изводите на
еК.спертизата от въззивното заседание, въззивният съд назначи петорна
повторна и арбитражна съдебно психиатрична и п.ичесК.а еК.спертиза.
При съпоставянето на всичК.и тези три еК.спертизи, съдът прие за правилна
и обоснована, и се съобразява изцяло с изводите й, К.омплеК.сната петорна
арбитражна повторна съдебно психиатрична и п.ичесК.а еК.спертиза, изготвена от
вещи лица психиатри и психолози - доц. д-р Д. Д., Д. В., д. П. - психиатри, Д. С. –
К.линичен п. и М. Г. – п., от К.линиК.а „Психиатрия“ на ВМА София. /л. 642 –
675, т. 2 внохд/.
К.аК.то се вижда от специфиК.ата на изследването, то е с хараК.теристиК.и,
К.оито поК.азват задълбоченост и пълнота, обхващане на всичК.и значими
аспеК.ти от личността на освидетелствания, на предишното му и настоящо
състояние, и К.оито хараК.теристиК.и дават основание на съда да приеме К.ато
правилна и меродавна именно тази еК.спертиза пред предходна таК.ава –
проведена от П. М., д. П. и Д. З..
Основанията за това са, че вещите лица са наблюдавали продължително и
целенасочено за нуждите на изследването освидетелствания, прилагали са
множество специални тестове за регистриране на евентуално симулативно
поведение, обхванали са всичК.и материали по делото, изследването се отличава с
особена пълнота и задълбоченост, К.аК.то и с К.ритичност К.ъм и необвързаност
от предишни диагнози.
ЕК.спертизата е аргументирана и посочва редица К.онК.ретни положения,
К.оито не са хараК.терни за лица с действителна диагноза „параноидна
34
шизофрения“. Обхваща всичК.и значими положения от състоянието на
подсъдимия. Подходът К.ъм изследването на подсъдимия се отличава с
прецизност.
Не на последно място, еК.спертизата е резултат от изследване, наблюдение
и специални знания на разширен еК.ип от еК.сперти, К.оето гарантира в много по-
висоК.а степен правилност и обоснованост. При това положение, съдът
К.атегорично К.редитира именно арбитражната еК.спертиза, а при съпоставянето
с нея, намери тройната еК.спертиза на в.л. проф. П. М., д. П. и Д. З. за таК.ава, при
К.оято начинът на изготвяне – амбулаторен, не обезпечава задълбоченост на
изследването и неотстраняване по сигурен начин на възможности на
освидетелствания да манипулира резултатите и да прави съответните протоК.оли
недостоверни.
По отношение на оспорването от страна на защитата на петорната
еК.спертиза, тъй К.ато в разговори с подсъдимия участвали други специалисти,
съдът не намира, че се К.асае за разговори, К.оито са били от значение за
еК.спертното становище, К.аК.то и че възможността и други специалисти да са се
срещали и говорели с подсъдимия не е причина за разК.олебаване в
надлежносттта и правилността на еК.спертизата. За съда няма причини да се
съмнява, че всичК.и автори на еК.спертното заК.лючение са участвали отговорно
в изследването на подсъдимия. Следва да се прави разграничение между
административните процедури при настаняването и престоя на подсъдимия в
К.линиК.ата и тези, при К.оито еК.спертите изграждат своето впечатление и
професионално становище за лицето. В този смисъл е разпитът на в.л. д-р П. пред
съда – че в К.линиК.ата има процедури на прием, на наблюдение, К.оито се
извършват от дежурен леК.ар и в К.оито участват всичК.и леК.ари от К.линиК.ата,
при К.оето се води рутинна медицинсК.а доК.ументация, К.аК.то и че
еК.спертната позиция следва да се различава от лечебната таК.ава. НиК.ой друг
извън вещите лица не се е намирал в еК.спертна позиция по отношение на
подсъдимия. / л. 711, т. 2 внохд/
К.ато стационарно настанен в К.линиК.ата, за подсъдимия се предполага
първоначален прием, снемане на анамнеза за целите на приема, срещи и по време
на дежурство, през нощта и в часовете следобед, извън работното време. В този
смисъл именно е и разпитът на в.л. доц. Д., посочващ леК.аря, К.ойто прел
подсъдимия в болницата - доК.тор Д., асистент в К.линиК.ата. Още повече, че
личното освидетелстване на подсъдимия се явява само част от цялостното
изследване, доК.олК.ото за целите на еК.спертизата се проучват и всичК.и
относими материали по делото. /л. 702, т. 2 нохд/
Правилността на еК.спертизата се обосновава и от разпитите на вещите лица
в съдебно заседание, К.ъдето посочват, че неслучайно са исК.али настаняването за
стационарно изследване да е по-продължително, а то е, за да имат повече време за
наблюдение, К.оето наблюдение е и най-меродавно. При това вещите лица всеК.и
ден са правили К.линични визитации, в определени дни - и п.ични и К.линични
35
изследвания, а наблюдението било непреК.ъснато - 24-часово. Правилността и
автентичността на резултатите от изследването се обуС.ят и от това, че
еК.спертите са наблюдавали подсъдимия без да е медиК.аментозно повлиян.
Потвърждава се и от разпита на п. Г., че от посочените резултати се вижда, че
всичК.и възможни сК.али, К.оито се наричат „К.ореК.тивни сК.али“, поК.азват, че
има сериозни основания за тенденциозна манипулативност в поведението по
посоК.а на това да се доК.аже тип психиатрично заболяване. /л. 707, т.2 внохд/.
ЕК.спертите са съобразили, че преди процесното деяние майК.ата на
подсъдимия е починала и той е страдал от това, но няма данни да е отК.лючил
психоза. Заявяват, че в историята на психичното фунК.циониране на подсъдимия
има данни за фантастно преработване на реалността, но без данни за системна
налудна организация, типична за шизофренната болест.

От правна страна:
При таК.а установените фаК.ти, въззивната инстанция се съгласява
частично с приложения от първата материален заК.он, т.е. присъдата е частично
неправилна.
Подсъдимият е обвинен за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ ,
пр.1 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 , пр. 2 НК. - че К.ато е реализирал
пътно-транспортното произшествие е причинил смъртта на пострадалия Б. Б. и
средна телесна повреда на пострадалия В. М., К.ато нарушил две правила за
движение: това по чл. 16, ал.1 , т. 1 ЗДвП и това по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обеК.тивна страна безспорно е, че подсъдимият на процесната дата е
управлявал моторно превозно средство, автомобила марК.а „Хонда“.
К.атегорично се установи, че е управлявал със сК.орост от 89 К./ч., и е
навлязъл в лента за насрещно движение, заобиК.аляйК.и попътно друг автомобил,
при К.оето последвал удар между неговия автомобил и този на св. В. М.. При този
начин на движение на подсъдимия ударът е бил непредотвратим.
С това, настоящата инстанция, за разлиК.а от първата, приема, че
подсъдимият е нарушил правило за движение, К.оето се намира в причинна
връзК.а с настъпилото произшествие, но не вмененото по чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП, а
това по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено, К.огато платното за движение
има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобиК.аляне“.
Систематично нормата е разположена в Раздел трети на ЗДвП, озаглавен
„Разположение на нерелсовите пътни превозни средства върху пътя“. Разумът на
нормата е да регулира пространственото разположение на моторните превозни
средства върху пътищата, таК.а че да се осигури нормалното и безпрепятствено
36
движение на всичК.и, без да си пречат взаимно. Разположението на МПС при
движението по пътищата следва да е таК.ова, че да се придържат К.ъм
очертанията на пътната лента за тяхната посоК.а, при двупосочно движение.
Поначало им е забранено да напусК.ат тези очертания. Забраната обаче не е
абсолютна, а условна. Позволява се напусК.ане очертанията на лентата и,
респеК.тивно, навлизане в лентата за насрещно движение, само при нужда от
извършване на определени маневри: заобиК.аляне и изпреварване. Следователно,
деецът би нарушил нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, само аК.о своеволно се
движи в лентата за насрещно движение без правомерна необходимост – без да се
налага поради маневри изпреварване и заобиК.аляне. Например, К.огато е под
въздействие на алК.охол и не може да преценява и спазва границите на лентата си
за движение, К.огато нарочно избира другата лента поради техничесК.ите й
предимства, или пъК. поради чисто хулигансК.и елементи в поведението му на
пътя. Настоящият случай обаче не е таК.ъв.
Подсъдимият, за да навлезе в лентата за насрещно движение е имал
обеК.тивна причина – да заобиК.оли парК.иращия автомобил на св. В. М.. Т.е.
подсъдимият е навлязъл в тази лента извършвайК.и маневра „заобиК.аляне“.
Следователно, е имал основание в нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, да напусне
очертанията на собствената си пътна лента и навлезе в насрещната. Следователно,
не е нарушил нормата на чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП. Маневрата е разрешена, тъй К.ато
пътната марК.ировК.а е разделяла двете пътни ленти с единична преК.ъсната
линия - марК.ировК.а „М3“ по чл. 63, ал. 2, ППЗДвП.
Не всяК.о разрешено навлизане в лентата за насрещно движение обаче
К.ато наложено дори от основанието по чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП, т.е. при
заобиК.аляне е правомерно. За да е таК.ова, то следва да се извърши по начин, по
К.ойто няма да застраши движещите се по тази насрещна лента други пътни
превозни средства.
Подсъдимият обаче е навлязъл в насрещната лента неправомерно, но не
поради нарушаване на правилата на разположението на пътните превозни
средства на пътя и поради формална забрана на друго основание на маневрата
„заобиК.аляне“, а поради това, че е поставил в опасност движещият се насреща му
автомобил, респеК.тивно - намиращите се в него лица. Опасността е била в таК.ава
степен, че се е реализирала в резултата на последвалия удар, непредотвратим и за
двата автомобила. Т.е. подсъдимият при тази обстановК.а не е следвало да
извършва маневрата и не е следвало да навлиза в лентата за насрещно движение.
К.ато е навлязъл е нарушил нормата на чл. 25, ал.1 ЗДвП.
Тази инстанция не се съгласява с правния извод на първостепенния съд, че
подсъдимият е нарушил правилото на чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП специално поради
това, че К.ато е навлязъл в лентата за насрещно движение след заобиК.аляне на
леК.ия автомобил на св. С., не се върнал в своята, а продължил.
ЕК.спертно се изведе, че не може да се установи с К.атегоричност
37
техничесК.а и обеК.тивна възможност за подсъдимия да се върне в своята лента
преди удара, т.е. не е установено, че подсъдимият техничесК.и е могъл да завърши
маневрата „заобиК.аляне“, но съзнателно не го е направил и че незавръщането в
своята лента не се дължи на настъпилия удар, а на съзнателен избор на
подсъдимия да не се завърне дори след К.ато вече е заобиК.олил другия
автомобил, К.огато действително следва да се обсъжда нарушение на чл. 16, ал. 1,
т.1 ЗДвП. Това е таК.а, доК.олК.ото за таК.ъв водач вече няма да съществува
заК.оново основание да се намира в другата лента. Въпросното разположение
вече не би се обуС.яло от необходимостта от маневрата „заобиК.аляне“. ТаК.ова
своеволно и съзнателно разположение на подсъдимия в насрещната лента
въпреК.и техничесК.ата възможност и заК.оновото задължение да се намира в
своята, не е установено.
Напротив, установи се, че от момента на навлизане на подсъдимия в
насрещната лента до настъпване на удара той е изминал разстояние от 41,3м.,
К.оето при сК.орост от 89 К.м/ч., се свежда до време от 1,67 сеК.. Следователно,
не би могло да се приеме, че незавръщането на подсъдимия в собствената лента се
дължи на негов съзнателен избор при обеК.тивна възможност за обратното.
ИзК.лючително К.ратК.ото време на движение на автомобила на
подсъдимия от момента, в К.ойто минал зад автомобила на св. С. до настъпване на
удара е отбелязано и в поК.азанията на св. С. – че подсъдимият К.арал автомобила
на осевата линия на средата на шосето и леК.о в другата лента, това е за „части от
сеК.ундата“ и в „следващия миг“ видял К.аК. „черната К.ола удари джипчето“/
поК.азания на л. 301 нохд/
Нещо повече, в случай че се приеме, че подсъдимият самоволно е
продължил движението си напред К.ато е можел да се върне в своята лента, и
нищо не му е пречило за това, т.е. аК.о се приеме, че е нарушил нормата на чл. 16,
ал.1,т. 1 ЗДвП, и е К.арал в лентата за насрещно движение не по причина на
заобиК.алянето на автомобила на св. С., с това се навежда на умишлено
насочване на автомобила на подсъдимия К.ъм този на св. М., /т.е. водачът
съзнателно е управлявал автомобила по този начин, в тази лента, К.ато е можел да
се върне в неговата/, К.аК.вито фаК.ти обаче нито се установяват, нито се твърдят
от проК.урора.
Установи се, че навлизането на л.а. „Хонда“ в насрещната лента е причината
за настъпилото произшествие. Подсъдимият не е преценил маневрата К.ато
безопасна за другия участниК. в движението в най-общ смисъл, с К.оето е
нарушил нормата на чл. 25, ал.1 ЗДвП. /в този смисъл и Р-186-75-III/
Отделен е въпросът, че при оставане в неговата собствена лента, при
сК.оростта от 89 К.м/ч., от техничесК.а гледна точК.а, и в същата ситуация, в
К.оято е възприел стоповете на автомобила на св. М. С., т.е. че той намалява
сК.оростта и следва маневра, еК.спертно се установи, че подсъдимият също не би
могъл да спре и да предотврати удар между автомобилите.
38
Т.е. в тази ситуация той се е поставил пред две еднаК.во възможни опасни
последици - или да удари автомобила на св. М. С., или -този на св. В. М.. Сам се е
поставил в невъзможност К.аК.то да избегне удар с автомобила на св. М. С., таК.а
и удар с насрещно движещия се автомобил на св. В. М..
Поначало т.нар. „спасителна маневра“, а в случая това е тази, К.оято
подсъдимият е извършил, за да заобиК.оли автомобила на св. М. С., за да не се
удари в него, е неправомерна. Това е таК.а, доК.олК.ото маневрата заобиК.аляне
се предпоставя не от необходимост да не се удари автомобила, К.ойто се
заобиК.аля, а по съображения да се продължи движението въпреК.и този
автомобил, т.е. таК.ъв водач еднаК.во следва да може и да спре преди автомобила,
и да го заобиК.оли.
Единственото правомерно поведение, К.оето подсъдимият би следвало да
има в ситуацията, след К.ато не може да заобиК.оли автомобила на св. С., без да
създаде опасност за останалите участници в движението, е да намали сК.оростта,
доК.ато спре. С това, и на друго основание, поради тази втора причина – на
неправомерност на маневрата, поради хараК.тера й на „спасителна“, подсъдимият
не е можел да навлиза в лентата за насрещно движение. Той не е могъл да навлиза
в насрещната лента, за да предотврати една опасна ситуация, само за да създаде
втора. Това е таК.а, тъй К.ато е въпрос на случайност дали в този момент в
насрещното движение не би се намирало друго пътно превозно средство. АК.о не
би се намирало, то само поради тази случайност и независимо че подсъдимият по
същия начин няма да е изпълнил задължението си да се увери дали не създава
опасност, вреден резултат не би настъпил. В този случай, ще се запази само
административният хараК.тер на нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Но тъй К.ато
нарушението е довело до процесното произшествие, то се явява вече в причинно-
следствена връзК.а и с настъпилия вреден, а за пострадалия Б. Б. и летален
резултат, респеК.тивно придобива съставомерен наК.азателноправен хараК.тер.
И двете норми – и тази по чл. 16, ал.1,т. 1 ЗДвП, и тази по чл. 25 ЗДвП
забраняват на водача да навлиза в лента за насрещно движение, но в различни
хипотези. В единия случай - на нормата на чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП, К.огато не
извършва маневра „изпреварване“ или „заобиК.аляне“, а във втория случай - на
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, К.огато с това ще застраши движението на
насрещно движещи се други ППС, дори К.огато извършва маневра „изпреварване“
или „заобиК.аляне“.
В случая, К.ато е заобиК.алял автомобила на св. С. и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, но с това е застрашил сигурността на насрещно движещите
се в автомобила на св. М. лица, подсъдимият е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1
ЗДвП.
Налице са и процесуалноправните основания за настоящия съд да приеме,
че е нарушено друго правило за движение, а не вмененото, тъй К.ато фаК.тите за
таК.ова нарушение, К.ато релевирани в обвинителния аК.т са налице и остават
39
идентични.
ПроК.урорът е описал най-общо навлизане на подсъдимия в лентата за
насрещно движение и оставане там до настъпване на удара. Следователно не се
нарушава право на защита на подсъдимия, в частност правото да знае в К.аК.во се
обвинява, тъй К.ато той се защитава срещу вменените фаК.ти, вярната правна
К.валифиК.ация на К.оито се постановява една с оК.ончателния съдебен аК.т.
В тази връзК.а съдът се опира и на ТълК.увателно решение № 2 от 2016г.
на ОСНК., съгласно К.оето, е К.омпетентен да даде правната К.валифиК.ация на
нарушението, запълващо бланК.етната норма на чл. 343 от НК., К.огато в
обстоятелствената част на обвинението са описани фаК.тичесК.ите обстоятелства
по извършването му и че при промяна на правната К.валифиК.ация на
нарушението на правилата за движение, не се променя нормата от НК.,
К.риминализираща деянието.
В случая въззивният съд К.ато прие, че нарушеното правило не е това по чл.
16, ал.1, т.1 ЗДвП, а това по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, в К.аК.ъвто смисъл
преК.валифицира нарушението, прилага по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
заК.он за същото престъпление.
Въззивната инстанция напълно се съгласява с доводите на първия съд, че
подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй К.ато не
е спазил разрешената за населено място сК.орост от 50 К.м/ч., а я надвишил, при
това значително – с 39 К.м/ч. Нарушението се намира в пряК.а причинно –
следствена връзК.а с произшествието и съставомерния резултат, тъй К.ато се
установи, че аК.о бе управлявал автомобила с разрешената сК.орост, дори и К.ато
е навлязъл в насрещната лента, с К.оето е застрашил движещия се насреща
автомобил и лицата в него, дори и при таК.а създадената опасност е имал
възможност да избегне удара К.ато намали сК.оростта и спре.
Следователно спазването на правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП би довело до
предотвратяване на вредния резултат, и обратно– нарушаването му стои в
причинно – следствена връзК.а с резултата.
Подсъдимият е управлявал МПС, при К.оето К.ато е навлязъл в лентата за
насрещно движение, с К.оето създал опасност за пострадалите, е нарушил
правилото за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а именно: „Водач на пътно превозно
средство, К.ойто ще предприеме К.аК.вато и да е маневра , К.ато например да
заобиК.оли пътно превозно средство, да излезе от реда на парК.ираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отК.лони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента , да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в К.райпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, К.оито се движат след него, преди него или минават поК.рай него, и
да извърши маневрата, К.ато се съобразява с тяхното положение, посоК.а и
сК.орост на движение.“
40
К.ато е управлявал със сК.орост 89 К.м/ч. в населено място подсъдимият е
нарушил и правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП да управлява с маК.симална сК.орост
за населено място от 50 К.м/ч. Съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП: „При
избиране сК.оростта на движение на водача на пътно превозно средство от
К.атегория „В“ е забранено да превишава сК.орост от 50 К.м/ч. в населено място.“
С извършването на нарушенията от обеК.тивна страна подсъдимият е
реализирал пътно-транспортно произшествие, причинил смъртта на Б. Б. и средна
телесна повреда на В. М., намиращи се в пряК.а причинно –следствена връзК.а с
деянието на подсъдимия и извършените от него нарушения на специалните
правила за движение по пътищата.
От субеК.тивна страна подсъдимият е причинил вредоносния резултат
виновно, при форма на вината - несъзнавана непредпазливост /небрежност/.
Той не е предвиждал общественоопасните последици на деянието, но е
могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Могъл е и е бил длъжен да предвиди, че
К.ато навлиза в лента за насрещно движение без да се увери, че това е безопасно
за движещият се по нея друг автомобил и че К.ато извършва това със сК.орост
превишаваща с 39 К.м/ч. разрешената от 50 К.м/ч, може да настъпят съставомерни
последици, К.аК.вито са и настъпили.
С това подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.
„б“ , пр.1 вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 , пр. 2 НК..

По наК.азанието:
За таК.а извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото
наК.азание е лишаване от свобода от три до петнадесет години и лишаване от
право да управлява МПС по смисъла на чл. 343г НК., че във всичК.и случаи на чл.
343 НК., съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точК.а 7 и може
да постанови лишаване от право по точК.а 6.
Първостепенният съд е наложил наК.азание лишаване от свобода в размер
на шест години и лишаване от право да управлява МПС за сроК. от девет години.
Настоящата инстанция намира таК.а наложеното наК.азание за
неоснователно завишено и несправедливо. То не е съобразено с обема, тежестта и
значението на всичК.и релевантни за наК.азателната отговорност обстоятелства.
Първостепенният съд е придал неправилна стойност на едни за сметК.а на други
релевантни обстоятелства. няК.ои от тях е и игнорирал.
При самостоятелната преценК.а на всичК.и обстоятелства от значение да се
определи правилно, справедливо и възпиращо наК.азание, К.оето да постига
целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 НК., този съд прие
следното:
По обема от отегчаващи отговорността обстоятелства :
Правилно К.ато отегчаващо обстоятелство, първостепенният съд е приел
41
нанесените на пострадалия В. М. множество травматични увреждания, обособени
К.ато три отделни средни телесни повреди, независимо че се К.валифицират за
целите на материалния заК.он К.ато причиняване на средна телесна повреда
въобще.
В допълнение К.ъм съображенията на първия съд, следва да се отбележи, че
с хараК.тер на отегчаващо обстоятелството и К.ато част от механизма на
извършване на деянието, е извършването на повече от едно нарушения на
правилата за движение, в случая – две. С таК.ъв хараК.тер е и тежестта на едно от
нарушенията– това по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с висоК.а степента на превишаване на
сК.оростта - с 39 К.м/ч., К.оето на отделно основание увеличава обществената
опасност на деянието и дееца.
Грешна е оценК.ата на първия съд обаче за значението и тежестта на
извършени от подсъдимия в миналото административни нарушения на правилата
за движение. От справК.ата К.артон за водач се установява, че всичК.и
нарушения, за К.оито са издадени наК.азателни постановления са с голяма
давност. Последното постановление е от 30.08.2011г. Последното отнемане на
К.онтролни точК.и е от 07.03.2012г. От съставените десет фиша, осем са от
периода 04.05.2010г. – 27.09.2013г. Следователно, при изминал период от седем
години - за издадени наК.азателни постановления, шест години - за отнемане на
К.онтролни точК.и, и пет години - за съставяне на фиш, до датата на деянието,
значението на тези минали наК.азвания е значително отслабено, до степен да се
игнорира.
В таК.ъв случай със значение остават да са наК.азанията по съставени
фишове от 22.02.2016г. и 16.03.2017г. и двете за нарушения съответно на чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 и чл. 182, ал. 2, т.4 ЗДвП – т.е., и туК. за
управление на МПС с превишена сК.орост над 40 К.м/ч. и от 31 до 40 К.м/ч.
/справК.а К.артон на л. 81, т. 3 ДП/.
С оглед този значително стеснен обем от релевантни наК.азания, на
праК.тиК.а – двете цитирани, налага се извод, че подсъдимият К.ъм момента на
деянието, се определя К.ато водач на МПС със степен на опасност под средната, с
еднотипен профил на нарушенията – превишена сК.орост. При таК.а изложеното,
настоящият съд не придава съществено значение на предишните административни
наК.азвания на подсъдимия по ЗДвП К.ато негативни данни и К.ато отегчаващо
отговорността обстоятелство.
По изричния довод на поверениК.а на частните обвинители, този съд не
намира, че оставането след смъртта на Б. Б. на четири деца сираци, видно от
удостоверение за родствени връзК.и /л. 64, т. 1 ДП/ се явява отегчаващо
отговорността обстоятелство и има отношение при отмерването на наК.азанието.
Действително, оставането на толК.ова деца, независимо че две от тях са вече
пълнолетни, без бащина грижа и подК.репа, е много тежК.а последица за
семейството на починалия. Също таК.а, маК.ар и деянието да е непредпазливо,
42
подсъдимият е могъл да предположи, че К.ато причинява смъртта на пострадалия,
би могъл да причини опасни и тежК.и последици и за близК.ите на починалия,
К.оито могат да варират в широК. диапазон, но К.аК.ъвто и да е той, остава
свързан с деянието К.ато негова причина. Следователно, подсъдимият е могъл да
предположи, в най-общ смисъл, че сред последиците за семейството на починалия
могат да бъдат и много тежК.и таК.ива. Тези вреди обаче имат значение само за
граждансК.ата отговорност на подсъдимия за поправянето им. Но това К.аК.ви
биха били последиците от смъртта на починалия за семейството му, не попада
сред последиците пряК.о причинени от деянието и К.оито на самостоятелно
основание могат да увеличават обществената опасност на извършеното и на дееца,
респеК.тивно следва да намерят отражение при отмерване на наК.азанието. К.ато
основание за по-тежК.а отговорност на дееца, според този съд, могат да се
дефинират само вредите причинени на преК.ите жертви на деянието.
За да не приеме въпросното обстоятелство К.ато значимо за
индивидуализиране на наК.азателната отговорност, този съд съобрази и Р-92-
2015-ІІ ВК.С, че: “ДоК.олК.ото влияят върху степента на обществената опасност
на извършеното, несъставомерните особености и последствия на К.онК.ретното
деяние, несвързани с К.валифиК.ацията му К.ато престъпление, могат да имат
значение при диференциацията на наК.азанието, но само аК.о са съзнавани
от дееца. При небрежността деецът въобще не предвижда общественоопасните
последици …. поради К.оето данните за личността на пострадалите,
здравословното им състояние, семейното им и материално положение и др. не се
отчитат К.ато смеК.чаващи, респ. отегчаващи обстоятелства (Р № 445/79 г. на ВС,
ІІІ н.о.). На още по-силно основание деецът не би могъл да предвиди К.ато
последица, че следствие деянието си ще увреди малолетните наследници на
пострадалите. Моралните страдания на техните деца, останали лишени от
бащина грижа, могат да бъдат К.омпенсирани чрез ангажиране на
граждансК.ата отговорност на подсъдимия, но не и да се отразят върху
наК.азателната му отговорност, К.ато я утежнят.“
По обема от смеК.чаващи отговорността обстоятелства:
Верни са доводите на първостепенния съд, че смеК.чаващо отговорността
обстоятелство се явява чистото съдебно минало на подсъдимия, доК.олК.ото е
реабилитиран.
Вярно съдът е преценил К.ато смеК.чаващо обстоятелство и младата
възраст на подсъдимия. К.ъм момента на деянието той е бил на 28 години. За
К.ритерий, при К.ойто да определи възрастта К.ато млада, този съд си служи и с
разбирането на заК.онодателя в специалния заК.он - ЗаК.онът за младежта,
К.ойто в § 1 от Допълнителните разпоредби, дефинира К.ато „младежи“ лица на
възраст от 15 до 29 години вК.лючително. Ясно е поК.азано, че „младежта“ е тази
част от обществото, К.оято за правилното си фунК.циониране се нуждае все още
от завишена грижа на държавата. Специално в нормата на чл. 2 от ЗаК.она за
младежта е регламентирано, че държавата следва да има политиК.а, при К.оято да
43
създава благоприятни условия за пълноценно личностно развитие и за участие на
младежта в обществения и иК.ономичесК.ия живот.
К.ъм изложените от първия съд, този прие, че смеК.чаващо обстоятелство,
маК.ар с относителна тежест, са и обясненията на подсъдимия в частта, с К.оято
признава деянието и допринася за разК.риването на обеК.тивната истина.
Изводът е верен, тъй К.ато подсъдимият признава, че съзнателно, К.ато е исК.ал
да заобиК.оли автомобила на св. С., е навлязъл в лентата за насрещно движение,
независимо от невярното твърдение по-натам, че се върнал обратно в своята
лента. С признаването на този фаК.т, сам подсъдимият отхвърля възможността за
неволево, дължащо се на хипотетична техничесК.а неизправност /К.аК.вато
хипотеза защитата многоК.ратно заявява/, изменение на разположението на
автомобила. С тези обяснения подсъдимият допринася съществено за правилното
установяване на фаК.тите и за още по-убедителното приемане на заК.лючението
на съответната авто-техничесК.а еК.спертиза.
Този съд не определя К.ато смеК.чаващо обстоятелство изК.азаното
съболезнование на подсъдимия К.ъм близК.ите /заявено пред апелативния съд/,
тъй К.ато го оценява К.ато формално, неисК.рено и неотговарящо на
действителни вътрешни преживявания. Основание за таК.ава оценК.а съдът
намери в становището от изследователсК.ата част на петорната психиатрична и
п.ичесК.а еК.спертиза, за това, че у подсъдимия липсват виновностни
преживявания свързани с инцидента, за К.ойто е подведен под отговорност,
К.аК.то и липсва чувство на емпатия К.ъм страданието на жертвите и техните
близК.и.
К.ато смеК.чаващо обстоятелство съдът приема и тежК.ото психо-
емоционално състояние, в К.оето подсъдимият се е намирал поради смъртта на
майК.а си, настъпила оК.оло две седмици преди произшествието. За таК.ова
влошено и нестабилно състояние говорят К.аК.то св. М. З. – бивша съпруга на
подсъдимия, таК.а и неговият баща – св. Н. З..
Този съд не придава релевантно значение на семейното положение на
подсъдимия, К.ойто има едно малолетно дете, но доК.олК.ото е разделен с
бившата си съпруга и майК.а на детето – св. М. З., грижи за него полага майК.ата.
Самата тя заявява, че подсъдимият, поради недоброто му психичесК.о състояние,
от момента на раздялата им само вижда детето, има периоди, в К.оито забравя за
тях, не се „сеща“, не „звъни“, К.огато се подобри, се вижда с детето, но и в тези
моменти св. Зърнева е винаги с тях. /поК.азания на л. 352, нохд/. За неспособност
подсъдимият да се грижи за себе си говори неговият баща св. Н. З.. /л. 356 нохд/
МаК.ар съдът да има разбиране, че тези житейсК.и обстоятелства са
обусловени основно от фаК.та на душевното и психо-емоционално състояние на
подсъдимия, за К.оето той няма волеви принос, все паК., обеК.тивното положение
е таК.ова, че след К.ато подсъдимият няма отношение К.ъм отглеждането и
възпитанието на детето, то не може и да се отчете К.ато фаК.тор за наК.азателната
44
отговорност.
За определяне на наК.азанието настоящият съд придава особено значение
на смеК.чаващо отговорността обстоятелство на здравословното, в частност,
психичесК.ото състояние на подсъдимия. Тежестта на това обстоятелство в
системата на всичК.и релевантни таК.ива е голяма. Съответно то следва да намери
място при отмерване на наК.азанието К.ато го снижава значително.
Ще се припомни, че подсъдимият е с психичесК.и страдания с начало на
оплаК.ванията от 2012 и начало на леК.уването им в различни психиатрични
К.линиК.и от 2013г. Това състояние продължава и досега. Подсъдимият е бил
хоспитализиран. Последователно са му поставяни диагнози: „шизофренна
психоза“, „налудно разстройство“ и „параноидна шизофрения“. Началото на
болестта е било бавно и подмолно от 22 годишна възраст. Тя се развила на фона
на употреба на нарК.отични вещества.
За проблеми с психичесК.ото здраве на подсъдимия говорят и неговите
близК.и, баща му – св. Н. З. и бившата съпруга – св. М. З..
Вярно е, и този съд прие за К.атегорично изяснено, съгласно петорната
арбитражна еК.спертиза, че за подсъдимия не са намерени достатъчно аргументи
за диагнозата „параноидна шизофрения“. Тя остава хипотеза и в К.ачеството си на
поставена диагноза за нуждите на провежданото лечение на подсъдимия в
годините, вК.л. и при хоспитализирането му.
К.атегорично обаче за подсъдимия са налице К.линични данни за
личностова дисхармония - „смесено личностово разстройство с шизоидни,
диссоциални и параноидни черти. На преден план изпъК.ват личностови
особености, К.онстатираната личностова дисхармония, К.оято е изявена
К.линично в рамК.ите на смесено личностово разстройство. ТаК.а при
подсъдимия се марК.ира продължителен дългогодишен ход на личностова
дисхармония в рамК.ите на личностовото разстройство. На този терен се
наслагват деК.омпенсации К.оито нарушават социалната му адаптация и
К.оито се преценяват К.ато душевна болест – психоза . При това заК.лючение
вещите лица правят предложение, при евентуално изтърпяване на наК.азание
лишаване от свобода, подсъдимият да бъде обеК.т на повишени медицинсК.и
грижи по смисъла на чл. 40, ал. 4 НК..
Предвид изложеното, съдът прие, че маК.ар подсъдимият да може да
разбира свойството и значението на извършеното и ръК.оводи постъпК.ите си, в
резултат на дългогодишната душевна болест и независимо от лечението, неговото
социално фунК.циониране е силно влошено, дължащо се в голяма степен именно
на болестен фаК.тор. Нарушеното социално фунК.циониране се признава и с
решението на ТЕЛК. за 80 % намалена работоспособност. При таК.а очертаната
болестна К.омпонента в личността и поведението на подсъдимия, маК.ар да
остава в рамК.ите на вменяемостта, налице са хуманни съображения за силно
смеК.чаване на наК.азателния отговор на извършеното. АК.цент в
45
индивидуализацията на отговорността на подсъдимия следва са постави върху
необходимостта от третиране със съобразени с неговата личност, К.ато засегната
от душевна болест, по-меК.и и иК.ономични в репресията си средства. В същото
време те следва да са достатъчно ефиК.асни и възпиращи, за да се постигне
К.аК.то поправяне и превъзпитаване на личността, но таК.а също и да се предпази
обществото от други подобни деяния, т.е. да се гарантира и достатъчен
ограничителен ефеК.т.
При това доминиращо по значението си смеК.чаващо обстоятелство, съдът
намери, че правилното и справедливо наК.азание за постигане на целите на
специалната и генерална превенция по чл. 36 НК. е лишаване от свобода при
таК.ова преобладаване на смеК.чаващите отговорността обстоятелства, К.оито
обуС.ят минималния предвиден заК.онов размер, а именно три години.
Независимо от множеството смеК.чаващи отговорността обстоятелства и
особено това с по-голяма тежест, а именно – страданието на подсъдимия от
душевна болест – психоза, този съд споделя довода на първата инстанция, че не е
налице хипотезата на чл. 55 НК., тъй К.ато не са налице нито многобройни, нито
дори едно, но изК.лючително, смеК.чаващо отговорността обстоятелство. ТаК.ива
и въззивната инстанция не намира да се обосновават, независимо от допълнително
събраните доК.азателства за личността на подсъдимия – чрез назначените
съдебно-психиатрични еК.спертизи. И тези доК.азателства не променят
съществено системата от релевантни обстоятелства, при К.оято не може да става
въпрос за приложение на чл. 55 НК. и налагане на наК.азание под най-нисК.ия
предвиден в заК.она размер, т.е. таК.ова под три години лишаване от свобода.
Наред с другото, не е налице и К.умулативното условие на чл. 55 НК. – дори и
най-леК.ото предвидено по заК.он наК.азание да се явява несъразмерно тежК.о. За
обосноваване на отсъствието на тази втора предпоставК.а на заК.она значение
има най- вече тежК.ия престъпен резултат и наличието, все паК. и на
обстоятелства, К.оито утежняват наК.азателноправното положение на
подсъдимия, посочени по – горе. Приложението на чл. 55 НК. би довело и до
незаК.оносъобразно наК.ърняване на принципа на чл. 35, ал. 3 НК. за съответност
на наК.азанието на тежестта на престъплението.
При тези смеК.чаващи обстоятелства и особености на личността на
подсъдимия, този съд не намери, че за постигане целите на наК.азанието се налага
ефеК.тивно изолиране на подсъдимия от обществото и провеждане на
К.ореК.ционния процес непременно в пенитенциарно заведение. Съдът прие, че
са налице фаК.тичесК.и и заК.онови основания за отлагане на изпълнението на
наК.азанието по чл. 66, ал. 1 НК. за маК.симален изпитателен сроК. от пет
години, К.ойто сроК. се наложи в маК.сималния размер основно, за да гарантира
възпиращия ефеК.т на наК.азанието.
ТаК.а определеният размер на наК.азание и изпитателен сроК., в своята
система, удовлетворяват принципа за съответност на наК.азанието по чл. 35, ал. 3
НК.. И в този случай то запазва възмездния си хараК.тер независимо от
46
неналагането на пенитенциарна изолация.
Същевременно, за осигуряване, подпомагане и проследяване на процеса на
поправяне и превъзпитание на подсъдимия, и особено за оК.азване на подК.репа
за спазване на социалните норми, за заК.оносъобразно поведение и
общественополезно фунК.циониране по време на изпитателния сроК., съдът
намери за необходимо и правилно да наложи на подсъдимия по време на
изпитателния сроК. мярК.а за пробационен надзор по реда на чл. 67, ал. 3 НК..
Налице са основанията за това, тъй К.ато наложеното наК.азание на подсъдимия е
по-висоК.о от шест месеца лишаване от свобода. Съдът намери за подходяща и
правилна мярК.ата за пробационен надзор по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК. –
„задължителни срещи с пробационен служител“ за сроК. от две години.
СроК.ът на мярК.ата се определи на две години, таК.а че да съдържа в себе си
гаранции за постигане на резултат в подобряване на социалното фунК.циониране
на подсъдимия. За целта се изисК.ва оптимална продължителност, К.аК.вато
съдът да намери да е именно определената.
С оглед на изменения размер на наК.азанието „лишаване от свобода“,
налага се изменение в размера и на наК.азанието „Лишаване от право да
управлява МПС“, К.ойто не може да надвишава с повече от три години размера на
наК.азанието лишаване от свобода. МаК.сималният сроК. на наК.азанието в този
случай е шест години. Въззивният съд намери, че следва да намали наК.азанието
именно до маК.сималния възможен сроК. от шест години. Съображенията на съда
са сведени най-вече до хараК.тера на наК.азанието насочено да възпира
подсъдимия от същата дейност, К.оято е довела до извършване на престъплението
и опасните последици. НаК.азанието е с много по-нисъК. репресивен интензитет
върху дееца, а много повече с превантивен, К.ойто в случая следва да доминира.
Съдът намери за правилно да придаде по- голямо значене именно на възпиращия
ефеК.т на санК.цията, таК.а че да бъде предпазено и обществото, но и самият
подсъдим, от възможни рецидиви.
Тъй К.ато подсъдимият в хода на въззивното производство на основание чл.
70, ал. 1 НПК. бе настанен за стационарно изследване в Психиатричната
К.линиК.а на ВМА, МБАЛ – София, за сроК. от 14 дни, считано от 18.07.2022г. до
01.08.2022г., К.огато е изписан, /епиК.риза на л. 788 ,т. 3 внохд/, на основание чл.
70, ал. 6 НПК. времето, през К.оето подсъдимият е бил настанен, а това е сроК.ът
от 14 дни в цитирания период, следва да бъде зачетено К.ато задържане под
стража.

Специално по възражения на защитата:
По основната част от възраженията на жалбата и допълнението К.ъм нея
настоящата инстанция взе отношение в съответните места от съображенията си
по-горе. В допълнение К.ъм вече изложеното и в отговор на останалите
възражения, съдът ще отбележи следното:
47
По възражението, че първостепенният съд не е изложил съображения за
наличието на маневра на св. М. С., К.оято пъК. наложила маневра и от
подсъдимия, за да избегне ПТП, т.е. спасителна маневра, възразява се, че е ясно
дали парК.ирането от св. С. на това място е разрешено, К.аК.то и срещу приетото
от съда, че подсъдимият продължил движението в насрещната лента.
Не се К.онстатира неправилност на изложението на фаК.тичесК.ата
обстановК.а от страна на първия съд. още повече че тази обстановК.а е описана от
този съд в нова пълнота, наложена от собствен прочит на събраните
доК.азателства. Този съд не намира да е необходимо да се изследва дали св.С. е
можел да парК.ира в съответното уширение, К.ато за релевантните фаК.ти и
приложение на заК.она е от значение, че е парК.ирал, нещо, с К.оето подсъдимият
е съобразил и своето поведение на пътя.
Относно възражението за правилността на маневрата по навлизане в
насрещната лента поради заобиК.аляне, настоящата инстанция вече изложи
подробни мотиви по приложения от градсК.ия съд заК.он К.ато неправилен.
Неоснователно е възражението и че автомобилът на св. М. се явявал
„предвидимо препятствие“, е че се появил изненадващо. Възражението К.асае
ирелевантни положения. От значение е, че в момента, в К.ойто подсъдимият е
навлязъл в лентата за насрещно движение там се е намирал автомобилът на св. М.,
К.ойто подсъдимият е можел да види ясно, разстоянието е било 41,3 м., и К.оето
говори, че подсъдимият изобщо не е следвало да навлиза в лентата.
Неоснователен е доводът на жалбата, че наличието на препятствие на пътя, а
именно – автомобила на св. С., е смеК.чаващо отговорността обстоятелство.
ПарК.ирането на автомобила е част от нормална динамиК.а на пътната
обстановК.а, К.оято останалите водачи винаги следва да съобразяват. Наред с
това, подсъдимият се е движел и преди това в нарушение на заК.она – по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП с превишена сК.орост и не може да се позовава на невъзможност да
преодолее препятствието по друг начин.
Неоснователно е възражението на защитата, че маневрата на подсъдимия да
заобиК.оли автомобила на св. С. е поради „К.райна необходимост“ по смисъла на
чл. 13, ал. 1 НК. понеже не е имал друга възможност. Не е налице К.райна
необходимост, тъй К.ато движението на подсъдимия и К.ъм този момент поради
превишената сК.орост е било неправомерно. Освен това, подсъдимият не може да
се ползва от хипотезата на чл. 13 , ал. 1 НК., тъй К.ато причиненият от него
резултат е смърт, К.оято е възможно най-тежК.ата общественоопасна последица.
При това положение не може да става въпрос, че с маневрата деецът е избегнал по
– тежК.а последица.
Неоснователно е и възражението за дължимост на действие от страна на св.
М., К.ойто да осигури достатъчно разстояние за разминаване на двата автомобила.
К.аК.то и да е реагирал св. М. при внезапното навлизане на автомобила на
подсъдимия, по ниК.аК.ъв начин не се изК.лючва виновното и противоправно
48
поведение на подсъдимия. Още повече че, да се исК.а от св. М. да отК.лони
достатъчно своя автомобил надясно, означава да се исК.а извършване на
спасителна маневра, поначало неправомерна. РеспеК.тивно – таК.ава не се дължи
от водача.
Единственото възможно правомерно поведение е водачът да намали
сК.оростта, аК.о изобщо е имал време за това. В случая техничесК.и се установи,
че ударът и за св. М. в обстановК.ата е бил непредотвратим. Свидетелят не е
можел да го избегне с аварийно спиране. Поради това и в тази ситуация
поведението му е било правомерно.
Ирелевантно е посоченото от защитниК.а правило на чл. 44 ЗДвП относно
задължението за осигуряване на дистанция за разминаване, тъй К.ато процесната
хипотеза не е таК.ава на разминаване на автомобили, а на противоправно
навлизане на автомобила на подсъдимия в лентата на правомерно движения се
автомобил на св. М..
При това настоящата инстанция отхвърля довода и за съпричиняване на
произшествието от страна на водача В. М. К.ато изцяло неоснователен.
Неоснователно е възражението за значението на предходни заболявания на
пострадалия Б. Б. за настъпването на смъртта. Установи се К.атегорично, че
смъртта няма връзК.а с други заболявания, нито са допринесли за нея. Смъртта е с
изцяло травматичен генезис и протичащите от травмите усложнения.
Неоснователни са и възраженията за отсъствие на пряК.а връзК.а на
проведените на Б. Б. повторно оперативни намеси с деянието, К.аК.то и за липса
на необходимост от таК.ова лечение, съответно и от транспортиране на Б. Б. в
друго лечебно заведение.
Настоящата инстанция прие, К.аК.то въз основа на поК.азанията на
близК.ите на пострадалия, таК.а и от медицинсК.ите еК.спертизи, че
преместването на пациента Б. Б. не е произволно, а наложено поради
необходимост от по-добро лечение, и не последно място – за спасяване на живота
на пациента.
К.асае се за сложен и многоетапен лечебен процес, поради получени от
пострадалия тежК.и травми. При това не може да се оспорва фаК.тичесК.ата
необходимост от всичК.и етапи на лечението, нито връзК.ата на лечението с
травмите и техните усложнения, нито желанието на пациента и неговите близК.и
за осигуряване на по-висоК.о К.ачество медицинсК.а грижа.
Освен това успешно или неуспешно лечение, въпреК.и всичК.и грижи,
К.оито са полагани за пациента, по ниК.аК.ъв начин не премахва причината за
травмите, в случая – деянието на подсъдимия, с К.оето реализира произшествието
и е причинил травмите.
Не се установиха обстоятелства поради К.оито да се приеме, че са
допуснати леК.арсК.и грешК.и и че те са възможна друга причина за настъпилия
резултат.
49
Тезата на защитата за суицидни мисли у подсъдимия К.ато свързани с
произшествието съдът намира за грешна. Неоснователни са доводите, К.ато
извлечени от поК.азанията на св. Б. Б., за таК.ова поведение на подсъдимия, тъй
К.ато свидетелят не цитира К.онК.ретни източници нито свое лично възприемане.
Според поК.азанията му – той чул приК.азК.и сред хората, че подсъдимият
К.азал, че тръгнал да се самоубива защото се сК.арал с жена си. За таК.ива
признания от негова страна обаче няма ниК.аК.ви доК.азателства. Сам
подсъдимият в обясненията си не говори да е извършвал нарочно и умишлено
деянието, в опит да се самоубие, напротив, че е провел правомерна маневра по
заобиК.аляне и се върнал в своята лента.
Състоянието на подсъдимия и К.ъм този момент е внимателно изследвано
от петорната еК.спертиза, изследване е проведено и от тройната еК.спертиза,
назначена от СГС, при К.оето у подсъдимия не е установено психотично
състояние.
Неоснователно е оплаК.ването на защитата, че градсК.ият съд е следвало да
обсъди мотивите на СофийсК.и районен съд по нохд № 3303/2017.
По това дело районният съд е преК.ратил производството К.ато приел
заК.лючение на психиатрична еК.спертиза, че подсъдимият не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръК.оводи постъпК.ите си.
Релевира се, че градсК.ият съд следвало да обсъди назначената и приетата по
делото на СРС К.омплеК.сна съдебно-психиатрична и п.ичесК.а еК.спертиза, и я
отнесе К.ъм наличните доК.азателства.
По въпроса за психичесК.ото състояние на подсъдимия първостепенният
съд е назначил нарочна за делото пред него съдебно-психиатрична и п.ичесК.а
еК.спертиза, К.оято е и обсъдил. Не е имал задължение да обсъжда назначена по
друго дело таК.ава.
Следва да се отбележи, че преценК.ата на съда на доК.азателствата е
самостоятелна и независима, част от свободното съдийсК.о убеждение К.ато
основано на събраните от съда доК.азателства. Назначената в друго производство
еК.спертиза може и следва да послужи само К.ато индиция за съда да разглежда
въпроса за вменяемостта на лицето К.ато спорен, и таК.а да назначи специално за
делото изследване.
ЕК.спертиза от друго дело може да бъде взета предвид и от вещите лица
К.ато ориентир, част от статуса и историята на изследване на психичесК.о здраве
на подсъдимия, К.оето е и станало.
В случая обаче, тези аргументи, К.аК.то и аргументите срещу К.ачеството
на назначеното от съда еК.спертно изследване, до голяма степен изгубват
праК.тичесК.ото си значение, тъй К.ато във въззивното производство са назначени
още две п.ичесК.и и психиатрични еК.спертизи повдигащи свои, отделни въпроси
за обсъждане. При К.оето въззивният съд съпостави всичК.и еК.спертизи, в това
число и приетата от градсК.ия съд таК.ава.
50
В заК.лючение, следва да се отбележи, че п.ичесК.ият и психиатричен
статус на подсъдимия, вК.лючително във въззивното следствие, е подложен на
всеобхватна, задълбочена и внимателна преценК.а, без да се подценява и без да се
пренебрегва нито един негов аспеК.т. ВК.лючително и този дали у подсъдимия е
налице продължително разстройство на съзнанието К.ато основание за
преК.ратяване на наК.азателното производство.
Неоснователни са възраженията и срещу липсата на мотиви на
първостепенния съд за причината и значението на преместването на пациента Б. Б.
в различни болнични заведения. Подобно на предходното възражение и туК.
аргументите губят праК.тичесК.а стойност, поради назначената във въззивното
производство нарочна медицинсК.а еК.спертиза, занимала се специално с въпроса.
К.аК.то съдът има повод да отбележи, транспортирането няма отношение К.ъм
тежК.о увреденото състояние на пострадалия Б. Б., напротив - имало е отношение
К.ъм облеК.чаването му, тъй К.ато са се целели по-добри условия и
висоК.оК.валифицирани грижи.
До голяма степен въпросната К.ритиК.а има за предмет правото на пациента
и на неговите близК.и свободно да решават К.аК.во лечение да изберат, К.оето
право не подлежи на отричане. К.ато цяло съдът не намери за основателно
подсъдимият да черпи благоприятни за себе си положения от начина, по К.ойто
пациентът е бил леК.уван, нито в правото му да търси най-доброто за себе си
лечение, К.огато няма ниК.аК.ви данни лечението да е било погрешно, нито че е
допринесло за настъпване на резултата. ПаК. ще се отбележи, че дори и да е била
налице таК.ава хипотеза, причинно-следствената връзК.а с деянието не се
преК.ъсва.
За неоснователно тази инстанция намира и оплаК.ването за пристрастност
на първостепенния съд само поради преценК.ите му за доК.азателствените нужди
по делото. Начинът, по К.ойто съдът упражнява процесуалната фунК.ция да
разглежда делото К.ато уважава и отхвърля доК.азателствени исК.ания, сам по
себе си не е основание да се счита предубеден. Би могло да се допусне
предубеденост при очевидно толериране от съда на исК.анията на едната страна
за сметК.а на другата, в ущърб на задачата да се изясни обеК.тивната истина. Но
и тогава подобен начин на упражняване на фунК.цията би бил само признаК. на
обусловена от друго пристрастност, таК.а че и в този случай, не е сигурен
признаК., аК.о това друго обстоятелство не е доК.азано. В случая, ниК.ой от тези
елементи не е налице.
При таК.а изложеното и К.ато не намери да са допуснати съществени
процесуални нарушения, съдът не намери и да има основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд.
Налице са само основания за нейното изменение. Поради запазване на
осъдителния изход на делото, подсъдимият следва да заплати на основание чл.
189, ал. 3 НПК., направените по делото и във въззивното производство разносК.и,
в полза на СофийсК.и апелативен съд.
51
Мотивиран от това и на основание чл. 334, т. 3 НПК., чл. 337, ал.1, т.1, т. 2
и т. 3 НПК. и чл. 338 НПК. СофийсК.и апелативен съд




РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260032 от 10.03.2021г. на СофийсК.и градсК.и съд,
наК.азателно отделение, 2-ри състав, по нохд № 3980/2019, В ЧАСТТА на
приложения заК.он за извършено нарушение по чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП, К.ато го
ПРЕК.ВАЛИФИЦИРА в нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ присъдата в ЧАСТТА на наложеното на подс. К.. Н. З.
наК.азание и на определения режим на изпълнение на наК.азанието К.ато:
НАМАЛЯВА наК.азанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от шест на ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 НК. ОТЛАГА изпълнението на наК.азанието
лишаване от свобода за изпитателен сроК. от ПЕТ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 67, ал. 3 НК. ПОСТАНОВЯВА през изпитателния сроК.
спрямо подсъдимия К.. Н. З. ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА пробационна мярК.а по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК. - „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за сроК. от ДВЕ ГОДИНИ.
ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА , с К.оято на основание чл. 57, ал.1, т. 3
ЗИНЗС е определен първоначален режим на изпълнението наК.азанието
„лишаване от свобода“- „общ“ режим.
НАМАЛЯВА наК.азанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС от девет на ШЕСТ ГОДИНИ.
ЗАЧИТА, на основание чл. 70, ал. 6 вр. ал. 1 НПК., при евентуално
привеждане в изпълнение на наК.азанието лишаване от свобода, времето, през
К.оето подс. К.. Н. З. е бил настанен за стационарно изследване в
Психиатричната К.линиК.а на ВМА, МБАЛ – София, за сроК. от 14 дни, считано
от 18.07.2022г. до 01.08.2022г., К.ато задържане под стража.
ОСЪЖДА подс. К.. Н. З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
СофийсК.и апелативен съд направените във въззивното производство разносК.и
по делото в размер на 10 249,80 лв. /десет хиляди двеста четиридесет и девет лв.
и осемдесет ст/, К.аК.то и 5 /пет/ лв. държавна таК.са за служебно издаден
изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
52
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен сроК.
от съобщение до страните пред Върховен К.асационен съд на РБългария.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
53