№ 6819
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100100026 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 26 000 лв.
В исковата молба на Й. Х. М. се твърди, че на 16.06.2018 г., около 21.30
часа, в гр. София лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *******, управляван
от К. И. П. бил паркиран на бул. „Витоша“, в района на № 18 като в същото
време ищцата, управлявайки велосипед „Килдемоес Класик“ се движил по
бул. „Витоша“ с посока от бул. „Скобелев“ към бул. „Пенчо Славейков“ като
водачът на лекия автомобил отворил предна лява врата на същия, без да
изчака преминаващия отляво велосипед, при което траекторията на двете
превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях.
Твърди се, че при пътния инцидент ищцата претърпяла редица увреди,
изразяващи се в охлузвания на десен и ляв лакът, кръвонасядане на лява
гривнена става, кръвонасядане на дясна подбедрица, кръвонасядане и оток на
ляво коляно, оток на десен глезен, счупване на крайната фаланга на първи
пръст на дясно ходило, мекотъканно и костно натъртване о областта на десен
голям пищял, реактивно възпаление на дясна колянна става. След ПТП-то
била прегледана във ВМА, където й била наложена мека имобилизация на
лява предмишница, долната трета към китката, както и мека имобилизационна
превръзка на първи и втори пръсти на дясно ходило. Изложени са твърдения,
1
че поради продължаващи болки в дясното коляно, на 19.062018 г. направила
МРТ, при което се констатирало мекотъканно костно натъртване в областта на
десния голям пищял. Твърди се, че тези увреди й причинили болки и
страдания, а лечението било тежко и продължително.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Хонда“, да й заплати сумата от 26 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се законна
лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор
с релевирани в същия възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл.
235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 05.07.2018 г. с оглед
съдържанието на нарочната молба от 26.10.2018 г., неоспорено от ответника –
стр. 26 в делото/ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в
чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
2
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-
то и неговите участници. Следва да се има предвид, че по делото е
представено решение 104842/30.04.2019 г., постановено по гр.д. 70242/2018 г.
по описа на СРС, 56 състав, от което се установява, че ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 320 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, осъществено на 16.06.2018 г. в гр. София, бул. «Витоша» в района около
№ 118. Решението е влязло в сила, поради което настоящият съдебен състав
следва да зачете обективните предели на силата на присъдено нещо, а именно
юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието му и
неговото правно естество.
Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р П. С. П.. В заключението си, експертът посочва, че при
процесното ПТП ищцата е получила охлузване в областта на десен лакът,
охлузване в областта на ляв лакът, синкаво кръвонасядане на лява
предмишница в долната трета към китката, косо разположено кръвонасядане
по предно вътрешната повърхност на дясно бедро, контузия на дясното
коляноо с охлузване, косо разположено охлузване по предно външната
повърхност на дясна подбедрица, оток и болка в областта на десен глезен,
счупване с недислоциран костен откъс от базата на нокътната фаланга на
първия пръст на дясно ходило, оточно ляво коляно и бледо-синкаво
кръвонасядане. Вещото лице е посочил, че ищцата е търпяла болки и
3
страдания по отношение на мекотъканните наранявания в рамките на две
седмици, а по отношение на недислоцирания костен откъс от базата на
нокътната фаланга й е причинило трудности при ходене повече от месец,
съобразно изявлението му в съдебно заседание от 09.10.2023 г. Посочено е, че
няма приложена медицинска документация за настъпили усложнения при
ищцата.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищцата, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. Настоящият съдебен
състав счита, че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо би
било да се присъди сума в размер на 6 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по
чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава се следва от 06.01.2022 г., съобразно датата на уведомяване на
застрахователя – ответник – 05.07.2018 г. респ. предвид липсата на заявено
възражение за изтекла погасителна давност, която не може да се приложи
служебно от състава на съда.
4
По разноските: В съдебно заседание на 25.11.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК. Припадащият се размер на разноските, посочени в
списъка, съобразно уважената част от иска възлиза на сумата от 339, 23 лв.,
която се следва на ищцата на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 40 в делото/
сумата от 2 538, 46 лв. с оглед отхвърлената част от иска.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „******* – адв. Я. Д. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Й. Х.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* – адв. В. О.
сумата от 6 000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 16.06.2018 г. в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2018 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 26 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата
от 339, 23 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Й. Х. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
******* – адв. В. О. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД Б.И.“
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* – адв. Я. Д. на
основание сумата от 2 538, 46 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5