РЕШЕНИЕ
№ 7887
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110144337 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. Л. К. срещу
Фирма, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6571.40 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 22.05.2017 г. до 27.06.2019
г. в обект, находящ се в /административен адрес/, сумата от 129.44 лв.,
представляваща лихва за периода от 20.11.2017 г. до 21.03.2018 г., сумата от
36.46 лв., представляваща лихва за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г.,
както и сумата от 134.23 лв., представляваща стойност на доставени ВиК
услуги през периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019 г. в обект, находящ се в
/административен адрес/.
Ищецът твърди, че се явява собственик на недвижим имот находящ се в
/административен адрес/, за който имот ответникът претендирал от ищеца
суми за предоставени ВиК услуги на процесната стойност. Твърди, че за
процесните суми ответникът бил образувал две заповедни производства, а
именно ч. гр. д. № 62862/2019 г. по описа на СРС 72 състав и ч. гр. д. №
1016/2021 г. по описа на РС – /населено място/, но след подаване на
възражения срещу издадените заповеди, установителни искове не били
предявени. Ищецът сочи, че вземането на ответника е погасено по давност,
като в случая е приложима кратката 3-годишна давност. Сочи, че подаването
на заявления за издаване на заповеди за изпълнение от страна на ответника,
от които впоследствие се отказал, за ищеца съществува правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли съда да уважи иска. Претендира
1
разноски. Пред съда процесуалния представител на страната моли за
постановяване на решение при признание на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва иска и не оспорва погасяването на
вземането по давност. Посочва, че не е дал повод за завеждане на иска и не е
предприемал действия за събиране на вземането, както доброволно, така и
принудително. Моли съда на основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да
останат в тежест на ищеца. Пред съда страната не изпраща процесуален
представител и не взема становище.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а с нарочна молба от
24.04.2023 г. процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 274.86
лв. платена държавна такса и 707 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника по
чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото дружеството ответник е признало иска, но с
извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до
необходимост от предявяването на настоящия иск, поради което направеното
възражение се явява неоснователно. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са
оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е
такова, че същият е демонстрирал претенция по отношение процесното
задължения, доколкото е образувал производство по реда на чл. 410 от ГПК с
предмет процесната сума С оглед на гореизложеното твърдението на
ответника, че не бил станал причина за завеждане на делото се явява
неоснователно и сторените разноски от ищеца следва да бъдат възложени на
ответника. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и
правна сложност на делото намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в
производство, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Л. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес адрес: /административен адрес/ , чрез адв. В.
2
К., срещу Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. Л. К. не дължи на Фирма, сумата от 6571.40 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
22.05.2017 г. до 27.06.2019 г. в обект, находящ се в /административен адрес/,
сумата от 129.44 лв., представляваща лихва за периода от 20.11.2017 г. до
21.03.2018 г., сумата от 36.46 лв., представляваща лихва за периода от
01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., както и сумата от 134.23 лв., представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019
г. в обект, находящ се в /административен адрес/.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, да заплати на М. Л. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: /административен адрес/, чрез адв. В. К., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 981.86 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3