РЕШЕНИЕ
№ ..196.
гр. С., 07.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори
октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 230 по описа на
съда за
Д.И.П., с посочен адрес ***, обжалва Наказателно постановление № Сф-55-ЮЗР-7,
издадено на 24.04.2018 г. от Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ - Ю.
район, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна РДНСК – Ю. район се представлява от пълномощника си юрк. Д. П., която оспорва
жалбата, изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/.
По съществото на жалбата съдът намира
следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Съставеният
срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа
всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и връчването му
са спазени разпоредбите на чл. 40, ал. 1, съответно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За
установеното с акта нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн.
ДВ, бр. 72/2003 г.), прието от административно-наказващия орган за съставомерно
като административно нарушение по чл. 233 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) против жалбоподателя е издадено наказателно постановление (НП)
в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 222,
ал. 1, т. 15 и чл. 239, ал. 2 от ЗУТ с представената Заповед № РД-13-014/09.01.2018
г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол, без НП да съдържа
нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователно е изложеното в
жалбата оплакване на жалбоподателя за допуснато в хода на
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила, довело до нарушаване на правото му на защита и изразяващо се в това,
че АУАН бил съставен срещу него в ден, в който той бил поканен да се яви в
РДНСК – Ю. район за съставяне на АУАН срещу
представляваното от него юридическо лице – търговското дружество „П. к.” ООД, а не срещу него в качеството му на физическо
лице. Начинът на адресиране на поканата за явяване за съставяне на АУАН
евентуално би имал значение при преценка относно законосъобразното му съставяне
в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на твърдяния
нарушител след покана да се яви за съставянето му, но не и в случаите като
конкретния, в които АУАН е съставен в присъствието му, както безспорно се
установява от съдържанието му, а и от показанията на актосъставителя – св. Т.П., на длъжност „старши инспектор” в Регионален отдел „Национален
строителен контрол” (РО „НСК”) – Софийска област. Съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е една от
процесуалните гаранции за това актът да му бъде предявен да се запознае със
съдържанието му по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН като елемент от правото му на
защита в административно-наказателното производство, но конкретните фактически
причини, поради които нарушителят е присъствал при съставяне на акта, са без
правно значение. В този смисъл, дори и от съдържанието на писмо изх. №
ДК-05-65-00-747/11.12.2017 г. (л. 26 от делото) да се приеме за установено
обстоятелството, че жалбоподателят е присъствал при съставяне на АУАН срещу
него по друг повод, това с нищо не е накърнило правото му на защита в
административно-наказателното производство – същият е подписал акта, вписал е в
него при съставянето му свои възражения, а и е депозирал писмени такива в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Твърденията в жалбата, че според
съдържанието на НП административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 12, изр. второ, вр. чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, налагат за пълнота на изложението по въпроса
за допуснати в административно-наказателното производство съществени
процесуални нарушения, да се посочи, че както в АУАН, така и в НП деянието на
жалбоподателя е квалифицирано еднозначно и безпротиворечиво като нарушение на
чл. 4, ал. 1 от посочената Наредба № 3/2003 г., а в НП
административно-наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 3,
т. 12, предл. второ от същата наредба единствено
обсъждайки депозираните в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения на
жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. В този смисъл е необходимо да се
отбележи, макар и в отговор на твърде имплицитен довод в жалбата, че в
административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуални правила, изразяващо се в противоречие в АУАН или в НП, както и
между тях, относно посочване на нарушената от жалбоподателя с деянието му
разпоредба от Наредба № 3/2003 г.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства по несъмнен начин се установяват следните факти:
С разрешение за строеж №
347/02.10.2008 г., издадено от Главния архитект на Община С., на „К.” АД, гр. С.
е разрешено да извърши строеж, представляващ „Газопроводни отклонения”, на
етапи, както следва - І-ви етап: за хотел „А.” (
Поради прекратяване на договора
за строителство, сключен на 03.01.2008 г. между „К.” АД и „С. – Г” ООД и на
договора за осъществяване на строителен надзор от 10.10.2008 г., сключен между
„К.” АД и „Е.к.
На 13.11.2017 г. свидетелката
инж. Т.П., на длъжност „старши инспектор” в РО „НСК”
– С. област при РДНСК – Ю. район, заедно с инж. Л. П. – И. и арх. Д. К., заемащи съответно длъжностите „старши
инспектор” и „инспектор” в същото административно звено, извършили проверка на
място на строежа – предмет на гореобсъденото
разрешение за строеж. Там те установили, че по улицата между кв. 15 и кв. 16 по
действащия регулационен план на к. к. „Б.” в участъка
от т. 28 до т. 24 (съгласно Част „Ситуация” от одобрения проект) е изпълнен
изкоп с дълбочина около
С договор от 23.11.2017 г. „К.”
АД възложило на „П. к.” ООД да изпълнява строителен
надзор на строеж „Газификация на к. к. „Б.””,
газопроводни отклонения ІІ-ри етап: за хотел „Св. И. Р.” и „В. С.”.
На 23.11.2017 г. жалбоподателят
участвал при съставяне на акт по образец-приложение № 11 към чл. 7, ал. 3, т.
11 от горецитираната Наредба № 3/2003 г. – за установяване състоянието на
строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по
общия ред и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 от наредбата други случаи, както
и удостоверил с подписа си съдържанието му. Съгласно този акт е констатирано,
че по одобрения проект са изпълнени строителни и монтажни работи, измежду които
и следните, изпълнени в участък от т. 24 до т. 33 по проекта: изкоп за
газопровод с дълбочина
В същия ден – 23.11.2017 г. жалбоподателят
удостоверил с подписа си съдържанието на акт по образец-приложение № 12 към чл.
7, ал. 3, т. 12 от горецитираната Наредба № 3/2003 г. – за установяване всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта. С акта е констатирано, че за участък от газопровода
между т. 24 и 36 по одобрения проект са извършени видове и количества СМР,
които подлежат на закриване /скрити работи/ или не могат да бъдат отчетени по
чертеж, като те са отразени в таблица, видно от която са извършени: направа на
изкоп, пясъчна подложка, монтаж на полиетиленова тръба ф90/8,2 мм., пясъчна засипка , обратен насип и монтаж на полиетиленова лента.
При съпоставка между съдържанието
на гореобсъдените акт - образец 11 и акт - образец 12
е очевидно, че към датата на съставянето и на двата акта (23.11.2017 г.) значителна
част от строителните и монтажни работи (СМР), посочени в акт - образец 12 като
подлежащи на закриване, с обща дължина
Съвкупността от тези
обстоятелства обосновава извод, че за СМР в участъка от т. 24 до т. 33 по
одобрения проект жалбоподателят, в качеството си на управител на „П. к.” ООД, упражняващо строителен надзор на строежа, е подписал
акт - образец 12 от 23.11.2017 г., без да изпълни задължението си по чл. 4, ал.
1 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (обн. ДВ, бр. 72/2003 г.), а именно –
да удостовери съдържанието му след извършване на оглед и измервания на място,
за да оцени съответствието на СМР с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ,
тъй като към този момент това вече е било обективно невъзможно.
В хода на
административно-наказателното производство жалбоподателят е подал в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН писмено възражение срещу съставения против него АУАН, към
което е приложил констативен протокол от 23.11.2017 г., в който е посочено, че
по негово нареждане на тази дата били направени разкрития на три места в
участъка от т. 24 до т. 33 по одобрения инвестиционен проект за строежа
съгласно приложена схема, с цел извършване проверка, оглед и измервания за
установяване видовете и качеството на извършените СМР и дали за строежа са
постигнати изискванията на чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ. Също така е посочено в този
протокол, че след направената проверка, оглед и измервания се пристъпва към
съставяне на акт - образец 12.
Съдът не приема, че този
констативен протокол установява изпълнението на задълженията на жалбоподателя
по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/2003 г. Следва да се отбележи, че в образеца на
акт за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта – приложение
№ 12 към чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3/2003 г. изрично е дадена възможност
при необходимост към него да се прилагат скици,
схеми, чертежи и други материали за
установяване съответствието на изпълнените работи с проектните решения и
изисквания. В съставения акт - образец 12 от 23.11.2017 г. липсва каквото и да
е – дори най-бегло – отпращане към представения от жалбоподателя констативен
протокол от същата дата, за удостоверяване на извършени разкрития на три
места в участъка от т. 24 до т. 33 по одобрения инвестиционен проект за строежа
съгласно приложена схема. Това обстоятелство, при липсата на други
доказателства за достоверността на датата на констативния протокол, датиран от
23.11.2017 г., е достатъчно за извод, че този протокол е съставен впоследствие,
за да подкрепи защитната теза на жалбоподателя в административно-наказателното
производство или ако не с тази цел – то поне с цел да обоснове
законосъобразното протичане на строителството.
Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 2 от ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на
контрол относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по
време на строителството. Наред с това, безспорно е по делото, че строежът,
строителен надзор върху който осъществява представляваното от жалбоподателя търговско
дружество „П. к.”
ООД, е от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Затова с
оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3, изр. второ от Наредба № 3/2003 г. жалбоподателят,
в качеството си на управител на дружеството, е лично задължен да подпише всички
актове и протоколи, съставяни по време на строителството. В този смисъл, той е
физическо лице, определено с тази наредба – по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
същата, като носител на задължението да участва при съставянето на актове и
протоколи по време на строителството, удостоверявайки ги с подписа си, след
извършване на проверки, огледи и измервания на място и то само когато са
постигнати изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ за
съответните извършени СМР.
Както вече се посочи по-горе, акт
- образец 12 от 23.11.2017 г., удостоверяващ, че при изпълнение на подлежащи на
закриване СМР са постигнати изискванията на проекта за участъка от газопровода
между т. 24 и т. 33 от одобрения проект за строеж: „Газопроводни отклонения”:
ІІ-ри етап – за хотел „Св. И. Р.” и вила „С.” (
Жалбоподателят е извършил това
нарушение виновно, поради което от обективна и субективна страна то е
съставомерно като административно нарушение съгласно бланкетната разпоредба на
чл. 233 от ЗУТ и за него административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
За административно нарушение по
чл. 233 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в установения
неин законов диапазон и е определена в размер 200 лв., който е под средния, но
и значително над минималния, без в достатъчна степен наказващият орган да
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при нейната индивидуализация.
Действително, с оглед обема на строителните и монтажните работи, относими към съставяне на акт - образец 12 от 23.11.2017 г.
в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/2003 г. и предвид категорията на
строежа, както и с оглед важността на спазване на всички изисквания към
съставяне на актове и протоколи по време на строителството при изграждане на
газопроводни отклонения, извършеното от жалбоподателя административно нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11
от ЗАНН и затова не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Независимо от това обаче, спецификата на нарушението, обусловена от
обстоятелството, че същият акт - образец 12 касае и частично незавършени
строителни и монтажни работи (такива извън участъка между т. 24 и т. 33 от
одобрения проект), както и липсата на доказателства за предходно извършени от жалбоподателя
и надлежно санкционирани административни нарушения по ЗУТ и нормативните актове
по неговото прилагане, представляват сериозни смекчаващи отговорността му
обстоятелства.
Ето защо при наличието на тези
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, както и при липса на
установени сериозни отегчаващи такива, съдът счита, че една глоба в размер 120
лв. – в размер над предвидения в закона минимален размер от 100 лв. на глобата
за това нарушение, но и значително под средния му размер и под размера, в който
то е наложено на жалбоподателя от административно-наказващия орган, е съответна
на тежестта на нарушението, справедлива е и е достатъчна за постигане на целите
на административното наказване.
По горните съображения обжалваното
НП следва да бъде изменено като наложената с него глоба следва да бъде намалена
до гореобсъдения размер.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № Сф-55-ЮЗР-7, издадено на 24.04.2018 г. от Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Ю.
район, с което на основание чл. 233 от Закона за устройство на територията на Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, офис 205, е наложена глоба в размер 200 лв. за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството (обн. ДВ, бр.
72/2003 г.), като НАМАЛЯВА размера
на наложената му ГЛОБА от 200 лв. на 120
лв. /сто и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: