Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37 12.01.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2295 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Македония
3, представлявана от председателя на Управителния съвет – Г.Т., чрез
юрисконсулт Я.М.. Жалбата е против решение № 260005 от 25.09.2020 г.,
постановено по НАХД № 131 от 2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с
което е отменено наказателно постановление № 6268 от 31.07.2019 г., издадено от
началника на отдел „Контрол по РПМ“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ на АПИ, с което на П.К.П., за нарушение на чл.26, ал.2, б. А от Закон
за пътищата, вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.2 от Закон
за пътищата е наложена глоба в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, според които
първоинстанционният съд неправилно приел, че П.П. не е извършил нарушението в
условията на повторност. Твърди се липса на процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Правилно били определени видът и
размерът на наказанието. Излагат се съображения за липса на основания за отмяна
на НП и за наличие на предпоставки за изменение размера на наложеното
наказание. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт П., която
поддържа жалбата и направените искания. Не сочи нови
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П.К.П., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор на
касационната жалба намира същата за неоснователна и оспорва извода на АНО за
повторност на извършеното нарушение. Иска решението на Районен съд – Карнобат
да бъде оставено в сила. С писмена молба от процесуалния представител на
касатора се иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.
Представителят на прокуратурата
намира оспореното решение за неправилно. Изтъква, че по делото са налични
доказателства за повторност на нарушението, поради което НП следва да бъде
потвърдено. От друга страна намира, че в случай на липса на повторност, делото
следва да се върне на Районен съд – Карнобат за ново произнасяне.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение на
Районен съд – Карнобат е отменено
наказателно постановление № 6268 от 31.07.2019 г., издадено от началника на
отдел „Контрол по РПМ“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на
АПИ, с което на П.К.П., за нарушение на чл.26, ал.2, б. А от Закон за пътищата,
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.2 от Закон за пътищата е
наложена глоба в размер на 2000 лв. За да постанови решението си съдът приел, че П.П. бил наказан по
чл.53, ал.2 от ЗП, но АНО не e доказал, че нарушението било извършено в условията на повторност.
Въпреки, че по делото било приложено НП № 6023 от 18.03.2019 г. за същото не
били налични доказателства дали е влязло в законна сила. По тези съображения
съдът приел НП за незаконосъобразно и го отменил.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В
обстоятелствената част на НП е посочено, че на 08.07.2019 г. при извършена оперативна
проверка в 15,40 ч. на път I-6, км. 445+400 на 100 метра преди гр. Карнобат в посока
гр. София – гр. Бургас било установено, че П.К.П. управлявал и осъществявал движение
на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси и полуремарке с три оси, за което било
прието, че е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и
е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от ДР на същата Наредба. При проверката било
установено чрез измерване с ел. везна, че натоварването на задвижващата втора единична
ос на същото ППС е 13,700 тона при максимално допустимо натоварване от 11,5 тона.
При измерено разстояние между осите от 1,32 м., натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето е 28,650 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т.,
без съответно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено по реда на раздел IV от Наредбата. В НП е посочено, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е за втори път, поради което, на основание чл.53,
ал.1, т.2 вр. с чл.26, ал.2, т.1 б. А, вр. чл.53, ал.2 от ЗП на водача
била наложена глоба в размер на 2000 лв.
Разпоредбата на
чл.26, ал.2, т.1, б. А от ЗП указва, че за
дейности от специалното ползване на пътищата,
в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, без разрешение се забранява движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства.
Понятията извънгабаритни и
тежки ППС са определени в §1, т.1, вр. с чл.2 и чл.3 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
За извършеното нарушение на чл.26, ал.2 от ЗП е предвидено наказание в
чл.53 от ЗП.
Районен съд – Карнобат е направил обективен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на които
изложил подробни мотиви, според които на посочените в НП дата и място водачът П.К.П.
извършил вмененото му административно нарушение. Тези мотиви се споделят от
касационния състав.
По делото безспорно се установяват
всички съставомерните признаци на нарушението:
а) съчленено ППС с пет оси –
МПС с две оси и полуремарке с три оси, което има характеристики на
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР
на Наредба № 11/03.07.2001 г. Същото е тежко, тъй като при
извършеното измерване е установено превишение на допустимото натоварване на ос
като измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13,700
т., при максимално допустимо натоварване от 11,5 т. според чл.7, ал.1,
т.4, б. А от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и при измерено разстояние
между осите от 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28,650 т., при максимално допустимо натоварване от 24 т.,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. Б от §1, т.1 от ДР
на Наредба № 11/03.07.2001 г.;
б) липсва съответно разрешение
за движението му по републиканските пътища;
в) проверката е извършена на
път от републиканската мрежа.
Правилна е правната квалификация на деянието като нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б. А от ЗП – нарушена е въведената от законодателя забрана без
разрешение на администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на
извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя.
Касационният състав намира, че
АНО правилно е квалифицирал деянието като е приложил съответстващата
санкционната правна норма чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП, предвиждаща наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за
физическо лице, което извършва дейност движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари (дейност от специалното ползване на пътищата по
смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗП) без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя. Съгласно чл.53,
ал.2 от ЗП при повторно нарушение, глобата е от 2000 до 7000 лв.
Настоящата
касационна инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно
липсата на доказателства за влизане в сила на наказателно постановление №6023
от 15.03.2019 г., поради което е приел, че последното не е влязло в сила и в
този смисъл не е налице повторност. Н а първо място в процесното наказателно
постановление, АНО изрично е посочил, че с наказателно постановление №6023 от
15.03.2019 г. на същия орган, водачът е бил наказан за същото нарушение.
Отбелязано е, че посоченото
наказателно постановление е влязло в сила на 01.04.2019 г. Същото е представено
по делото на РС – Карнобат при повторното му разглеждане, като видно от
приложена разписка е връчено на П.П. лично и срещу подпис на 25.03.2019 г. Не
са налични данни постановлението да е било обжалвано, поради което и с оглед
датата на връчване касационният състав приема, че същото е влязло в сила на
02.04.2019 г. Посочената от АНО погрешна дата за влизане в сила на наказателно
постановление №6023 от 15.03.2019 г. не опорочава производството, тъй като към
момента на издаване на процесното НП (31.07.2019
г.), безспорно наказателно
постановление №6023 от 15.03.2019 г. е било влязло в сила и обуславя
квалифициращият признак -повторност. По посочените съображения наказателното
постановление е законосъобразно,издадено от компетентен орган, в съответствие с
процесуалните правила и материалния закон.
Като е стигнал до изводи,
различни от изложените и отменил наказателното постановление, Районен съд –
Карнобат е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а
вместо него да бъде постановено друго, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Процесуалният
представител на касатора е направил искане за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. Искането е
основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3
от АПК във връзка с чл.63, ал.3
от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност
на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260005 от 25.09.2020
г., постановено по НАХД № 131/2020 по описа на Районен съд – Карнобат и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6268 от 31.07.2019 г.,
издадено от началника на отдел Контрол по РПМ в дирекция Анализ на риска и
оперативен контрол на АПИ, с което на П.К.П., за нарушение на чл.26, ал.2, б. А
от Закон за пътищата, вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.2 от
Закон за пътищата е наложена глоба в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА
П.К.П., ЕГН: ********** *** Яворов 20 да плати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.