Решение по дело №814/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК, вр. чл.267, ал.2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Д.В.М. *** против Решение №158/30.06.2023г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на М. против Разпореждане изх. №С230026-137-0004653/31.05.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да се прекрати поради изтекла погасителна давност, принудителното събиране на публично вземане в размер на 94828.63 лева.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Цитира текстове от чл.82 от ЗАНН, чл.162 и чл.171 от ДОПК, въз основа на което претендира изтекла погасителна давност по задължението. В тази връзка сочи, че глобата по Изпълнителен лист, издаден по НОХД №617/2012/20.05.2016г. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязла в сила на 12.04.2016г., от която дата бил започнал да тече давностният срок. На 10.10.2016г. задължението било присъединено към изпълнително дело, за което действие не бил уведомен, поради което давността не била прекъсната. На 29.01.2018г. били наложени обезпечителни мерки, за което пак не бил уведомен по надлежния ред, поради което към тази дата давността за събиране на глобата по ИД №26140001772/2014г. също следвало да се счита за изтекла. На 18.06.2018г. било издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С180026-022-0039981/14.06.2018г. за налагане на запор върху вземане от трето задължено лице – работодател Централно ведомство 1 Агенция, запор на месечно възнаграждение, за сумата от 100712.20 лв., за което вече бил уведомен. На 13.11.2019г., с разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до търговка банка не започвал нов срок, защото пак не бил уведомен. Не бил уведомен и че на 16.07.2021г. частен съдебен изпълнител присъединил задължението на НАП към образуваното от него изпълнително дело и наложил запор на банкова сметка ***.11.2022г. Последващите действия – през месец 05.2023г., до днес, извършени от страна на НАП, в лицето на Ж. М. и ЧСИ, били в следствие подаденото от жалбоподателя възражение по давност. Счита се, че за да се установи дали погасителната давност за принудително изпълнение на процесното вземане била изтекла, следвало да се изследва дали започналата да тече такава и дали била прекъсвана или спирана. В случая за да можело действията на публичния изпълнител да предизвикат прекъсване, то тези действия следвало да били сведени до знанието на длъжника. Това в случая не било налице. Приема се, че действията по образуване на изпълнително дело по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК и изпращане на съобщение по реда на чл.221 от ДОПК не са такива, прекъсващи давността. На последно място се изразява становище, че не всяко действие на надлежните органи в производството по принудително изпълнение има за последица прекъсване на давността, а само това по същинското принудително изпълнение и само ако същото е сведено до знанието на длъжника. Изтъква се, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба", се прилагал давностният срок по чл.82, ал.1. буква „а“ от същия закон, което означавало, че в конкретния случай административното наказание „глоба“ било с изтекла погасителна давност.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез пълномощник, в писмено становище и в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства се установява, че на 20.05.2016г. Хасковският окръжен съд, на основание чл.190, ал.2 и чл.412 от Наказателния кодекс, след като констатирал, че присъда №17/28.03.2014г. по НОХД №617/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязла в сила на 12.04.2016г., подлежи на изпълнение, разпоредил да се издаде следният Изпълнителен лист №128: Осъжда Д.В.М., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора – Стара Загора, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 100000 лева, представляваща наказание „Глоба“, и сумата в размер на 15 лева, представляваща държавна такса за издаване на три изпълнителни листа. Изпълнителният лист е бил изпратен до ТД на НАП, офис Хасково, като приложение към писмо изх.2728/20.05.2016г. (л.19)

На 10.10.2016г. с Разпореждане за присъединяване изх.№С160026-105-0123970/10.10.2016г. (л.20) старши публичен изпълнител към ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, разпоредил присъединяване на публичен взискател в изпълнително производство по изп.дело №26140001772/2014г., образувано срещу жалбоподателя, в лицето на Окръжен съд – Хасково и за общо задължение в размер на общо 100020 лева, от които 100000 лева глоба и 20 лева такси за изпълнителни листи, както и лихви към тях, като общото задължение е изчислено в размер на 100020.86 лева. Посочено в разпореждането е, че общият размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в това число и присъединените с настоящото разпореждане е: главница 83.20 лева, лихва 34.85 лева (към дата 10.10.2016), нелихвоносно вземане 100580 лева, разноски 0 лева.

На 29.01.2018г., с Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№С180026-022-0002968/29.01.2018г. (л.21) старши публичен изпълнител към ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в конкретно описани в ПНОМ банки. Запорът е наложен по повод задължения на Д.В.М. по изп.дело №26140001772/2014г., които към датата на издаване на ПНОМ са изчислени на 100709.06 лева – главници и лихви.

ПНОМ изх.№С180026-022-0002968/29.01.2018г. безспорно е достигнало до поне един от адресатите си, тъй като до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е било изпратено писмо изх.№230-ОПЗ/*********/01.12.2018г. от „Обединена българска банка“ АД (л.22), с което НАП е била уведомена, че запорът бил наложен и чака ред поради наложени по-рано запори.

На 14.06.2018г. е било издадено ПНОМ изх.№С180026-022-00039981/14.06.2018г. (л.23), с което по повод на изп.дело №26140001772/2014г., старши публичен изпълнител към ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, наложил запор върху вземане от трето задължено лице – работодател, а именно Централно ведомство 1 Агенция, на месечното възнаграждение на М., като запорът е за сумата от 100712.20 лева – главници и лихви.

Няма спор, че ПНОМ изх.№С180026-022-00039981/14.06.2018г. е достигнало от адресата си, с оглед полученото в отговор на същото ПНОМ писмо рег.№1436 от 29.06.2018г. (л.25), адресирано до старши публичен изпълнител към ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.

На 13.11.2019г. до „ОББ“ АД е било изпратено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№С-190026-029-0058610/13.11.2019г. (л.26), с което главен публичен изпълнител към ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е разпоредил незабавно след получаване на разпореждането да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора суми, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника М., в размер на 98817.97 лева, по сметка на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково. Видно от известие за доставяне 9100017140120 (л.27) разпореждането е било получено от „ОББ“ АД.

До главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив е била изпратена служебна бележка изх.№С210026-181-0048163/26.05.2021г. (л.29), в която главен публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, посочил, че задълженията на Д.В.М. по ИД №26140001772/2014г. били в общ размер на 96495.22 лева – главници и лихви.

От Отговор на искане изх.№31814/30.05.2023г. (л.28) става ясно, че на 02.07.2021г. от частен съдебен изпълнител Н.К. е било образувано изпълнително дело №20219290401232 срещу Д.В.М. по молба на НАП – Централно управление, за актуален размер на задължението към посочената дата 105016.54 лева. Посочено е, че в производството по принудително изпълнение е бил наложен запор на банкова сметка *** „Тексим банк“ АД на 07.07.2021г., и запор на банкова сметка *** „Банка ДСК“ на 25.11.2022г. Запорите били наложени въз основа на изпълнителни листи на „Софийски окръжен съд“ и Окръжен съд – Стара Загора, издадени по НОХД на тези съдебни органи.

На 12.05.2023г. от Д.М. до директора на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е било подадено Възражение вх.№50-318/12.05.2023г. (л.18) за погасени по давност задължения на лицето в размер на 94828.63 лева.

С Разпореждане изх.№С230026-137-0004653/31.05.2023г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, приел, че задължението на М. по ИД №26140001772/2014г. не било погасено по давност, съответно разпоредил, че не прекратява поради изтекла погасителна давност глоба по НОХД №617/2012 по описа на Окръжен съд – Хасково, в размер на 94828.63 лева. За да издаде акта си в посочения смисъл публичният изпълнител мотивирал крайния си извод от правна страна с разпоредбите на чл.82, ал.1, буква „а“, чл.82, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗАНН. Приел от фактическа страна, че в срока по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН задължението било присъединено към изпълнително дело – на 10.10.2016г., с което давността била прекъсната, като от датата на прекъсване започвала да тече нов двугодишен срок по ЗАНН. В този нов срок с Постановление от 29.01.2018г. били наложени обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, с което давността отново била прекъсната и започнал да тече нов 2-годишен срок. В този нов срок с Постановление от 14.06.2018г. били наложени обезпечителни мерки – вземане от трето задължено лице – Централно ведомство, с което давността отново била прекъсната и отново започнал да тече нов 2-годишен срок. На 13.11.2019г. с Разпореждане за изпълнение на ЗС до ТБ давността пак била прекъсната и започнал да тече нов 2-годишен срок. В този нов двугодишен срок на 16.07.2021г. частен съдебен изпълнител присъединил задължението на НАП към образуваното от него изпълнително дело, действие с което давността отново се прекъсвала. На 25.11.2022г. били наложени обезпечителни мерки – запор на банкова сметка ***, с което давността отново била прекъсната и започнал да тече нов 2-годишен срок. Поради всичко изложено следвало да се приеме, че давностния срок за принудително събиране не бил изтекъл и възражението за погасяване по давност се явявало неоснователно.

Недоволен от постановения акт Д.М. е подал възражение до директора на ТД на НАП Пловдив с вх. №С230026000-0299112/16.06.2023г., с което е поискал действието на публичния изпълнител да бъде отменено.

Решаващият орган се е произнесъл по възражението с обжалваното в настоящото производство Решение №158/30.06.2023г., с което го оставил без уважение като неоснователно (възприето за жалба). Този извод обосновал, след като анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на която е приел, че доводите на жалбоподателя относно погасяване на възможността за принудително изпълнение се явяват неоснователни. Посочил, че давността за глобата, наложена като вид наказание по чл.37, ал.1, т.4 от НК се подчинява на правилата на чл.82 от НК, като в тази връзка цитирал разпоредбите на чл.82, ал.1, т.5, чл. 82, ал.З, ал.4, и ал. 5 от НК. Глобата в размер на 94828.63 лева по НОХД № 617/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на 12.04.2016г., била изпратена от съда за събиране в НАП на 20.05.2016г., което като действие насочено към изпълнение на наказанието водило до прекъсване на давността, съгласно чл.82, ал.3 от НК, и било присъединено към изпълнително дело № 26140001772/2014г., образувано срещу длъжника, с разпореждане за присъединяване с изх.№С160026-105-0123970/10.10.2016г. Изпълнителното дело било образувано в двугодишния срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК, поради което същото дерогирало приложението на абсолютната тригодишна давност съгласно чл.82, ал.4 от НК, поради което в момента на присъединяване на вземането се прилагали правилата за общата давност по чл.82, ал.З от НК, както и правилата за абсолютната десетгодишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, която към момента не била изтекла. Давността след това била прекъсната с ПНОМ изх. №С180026-022-0002968/29.01.2018г., с което била наложена обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки, като това представлявало действия по същинско принудително изпълнение, и което било връчено на адресата му. мотивите на ТР №7 от 15.04.2021г. по тълк.д. № 8/2019г. на ВАС. След прекъсване на давността, в новия двугодишен срок при изпълнение на наказанието „глоба“ се прилагал давностният срок по чл.82, ал.З от НК – две години. В новия двугодишен срок били предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, а именно наложен бил запор върху вземане на трето задължено лице – работодател, което станало с ПНОМ с изх.С180026-022- 0039981/14.06.2018г., което било връчено на адресата му. Налице било и последващо действие по принудително изпълнение – издаване на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до ОББ АД с изх.№С190026-029-0058607/13.11.2019г., с което давността отново била прекъсната. В новия двугодишен срок били предприети валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, с налагане на 07.07.2021г. на запор на банкова сметка *** „Тексим Банк“ АД по изп. дело №20219290401232 по описа на ЧСИ Н. К.. По отношение на последното, съгласно чл.458, изр. 1-во от ГПК държавата се смятала винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В съответното писмо ЧСИ посочил, че бил уведомен за публичните задължения на Д.М., което било видно и от служебна бележка с изх. № С210026-181-0048163/26.05.2021г., сред които било и конкретното публично вземане, поради което държавата се считала за присъединен взискател по образуваното по реда на ГПК изпълнително дело и с налагането на запор върху банковата сметка на длъжника давността за това вземане била прекъсната. Последното изпълнително действие, извършено в рамките на 10-годишната абсолютна давност, и прекъсващо давността било налагането на запор върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ на 25.11.2022г., поради което към настоящия момент давността за конкретното вземане не била изтекла. На последно място решаващият административен орган е посочил, че всички гореописани действия по принудително изпълнение били връчени на съответния адресат, което било видно от постъпилите отговори и съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 7/15.04.2021г., постановено по т. дело № 8/2019г. на ВАС, били предприети същински действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността. Не на последно място, съгласно разпоредбата на чл.202 от ДОПК, запорът до банка или трето задължено лице се считал наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение и неговото правно действие не било обвързано с получаването му от длъжника.

Решението е било съобщено на адресата му на 06.07.2023г., а жалбата против него е била подадена чрез административния орган на 11.07.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По силата на чл.266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.

Според чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение.

Предвид посочените текстове, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган – директор на ТД на НАП – Пловдив, част от чиято структура е и публичният изпълнител от офис Хасково на ТД на НАП – Пловдив, издал оспореното пред директора Разпореждане изх.№С230026-137-0004653/31.05.2023г., в законовия срок.

Процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК, реквизити, включително фактическите и правните основания за постановяването му.

Не се установи в производството по издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, вземанията за глоби представляват публични държавни (общински) вземания. Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Предвид вида на обсъжданото задължение – наказание по чл.37, ал.1, т.4 от НК, в конкретния случай такъв по-кратък срок се явява този по чл.82, ал.1, т.5 от НК, според която норма наложеното наказание „глоба“ не се изпълнява, когато са изтекли две години, съответно съобразно разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК, от деня на влизане в сила на присъдата.

Според чл.82, ал.3 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. С съгласно ал.4 на чл.82 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1, като ал.5 предвижда, разпоредбата на предходната алинея да не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ е образувано изпълнително производство.

В случая не е спорно, че за процесното задължение е било образувано изпълнително дело (респ. задължението на жалбоподателя е било присъединено към вече образувано), поради което текстът на чл.82, ал.4 от НК е неприложим. Ето защо от значение в случая е само изследването на сроковете по отношение на изпълнителната давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК. В тази връзка следва да се обсъдят изводите на ответника по отношение разбирането за това кои действия водят до прекъсване на давността. В конкретния случай, от текста на оспорения акт става ясно, че това разбиране е сведено до извършените всякакви действия, свързани по какъвто и да е начин с личността на жалбоподателя и с дължимите от него вземания, възникнали от какъвто и да е изпълнителен титул. В тази връзка следва конкретно да се посочи, че административният орган изрично е посочил в оспорения акт, че давността по отношение на задължението глоба по НОХД №617/2012 по описа на Окръжен съд – Хасково не е изтекла, тъй като същата била прекъсвана с действия по изпълнението, както следва: изпращането на 20.05.2016г. на глобата до НАП за събиране (писмо изх.2728/20.05.2016г.); издаването на ПНОМ изх. №С180026-022-0002968/29.01.2018г. и връчването му на съответната банка („ОББ“ АД); издаването на ПНОМ с изх.С180026-022- 0039981/14.06.2018г. и връчването му на съответния работодател (Затвор – Стара Загора); издаване на запорно съобщение до ОББ АД с изх.№С190026-029- 0058607/13.11.2019г.; налагане на 07.07.2021г. на запор на банкова сметка *** „Тексим Банк“ АД от частен съдебен изпълнител по изп. дело №20219290401232 по описа на ЧСИ Н. Кавакова; налагане на запор върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ на 25.11.2022г.

Цитираните изводи на директора на ТД на НАП Пловдив не може да бъдат споделени, тъй като същите не кореспондират с действителната фактическа обстановка, с доказателствата по делото и с относимите законови разпоредби.

На първо място следва да се има предвид, че не всички визирани от ответника действия представляват същински изпълнителни действия по смисъла на чл.215, ал.1 от ДОПК. Така например за такива действия не могат да се считат изпращането от страна на взискателя на глобата до НАП за събиране, което в случая станало с писмо изх.№2728/20.05.2016г. (л.19). Това действие е извън волята на публичния изпълнител съответно не е част от неговите законови правомощия по изпълнение на задължението. По аргумент от чл.82, ал.2 от НК в случая за начало на срока по чл.82, ал.1, т.5 от НК следва да се счита именно датата 12.04.2016г. – дата на влизане в сила на присъдата по НОХД №617/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Действително до две години след тази дата са били извършвани същински действия по изпълнението – издаване на ПНОМ изх. №С180026-022-0002968/29.01.2018г. По делото обаче не са представени доказателства и не се извличат данни от налични документи за свеждане до знанието на длъжника на визираните действия. Липсват също и данни да са правени опити в тази връзка.

Не всяко действие на надлежните органи в производството по принудително изпълнение има за последица спиране или прекъсване на давността, а само това по същинското принудително изпълнение и то само ако същото е сведено до знанието на длъжника. В тази насока са и част от мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, с което настоящият съд е длъжен да се съобрази, предвид разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ. В случая с оглед датата на влизане в сила на присъдата по НОХД №617/2012г., давностният срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл още на 12.04.2018г. Следователно това станало преди издаване на ПНОМ с изх.С180026-022-0039981/14.06.2018г., за което оспорващия изрично в жалбата си сочи, че е бил уведомен.

При това положение съдът приема, че в периода от 12.04.2016г. до 12.04.2018г., не са били извършени действия по изпълнението, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Ако хипотетично се приеме, че ПНОМ изх. №С180026-022-0002968/29.01.2018г. е било съобщено на длъжника или са били изчерпани всички способи в тази насока, то следва да се отбележи, че след 14.06.2018г. – дата на издаване на ПНОМ с изх.С180026-022-0039981/14.06.2018г., е започнал да тече нов давностен срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК, който също не е бил прекъснат, тъй като издаването на запорно съобщение до „ОББ“ АД с изх.№С190026-029- 0058607/13.11.2019г. не представлява същинско действие по изпълнението, като дори и да се подкрепи обратното становище това запорно съобщение не може да породи правно действие на прекъсване на давността, тъй като то също не е било съобщено на М.. Ако посоченото запорно съобщение се възприеме за същинско действие по изпълнението и за сведено до знанието на лицето, то следва да се отчете факта, че след датата 13.11.2019г. не е последвало друго същинско действие по изпълнението. За такива действия от страна на административния орган се посочват описаните в Отговор на искане изх.№31814/30.05.2023г. (л.28) обстоятелства, но не е доказано по делото с първични писмени доказателства и не става ясно дали визираните там запори са съобщени на длъжника или са били изчерпани всички законови способи за това. Освен това важно е да се отбележи, че видно от съдържанието на Отговор на искане изх.№31814/30.05.2023г., съществуващото пред ЧСИ изпълнително производство срещу Д.М. е било образувано по молба на НАП въз основа на изпълнителен лист, издаден от „Софийски окръжен съд“ на основание решение на същия съд по НОХД №367/2013г. и изпълнителен лист на Окръжен съд – Стара Загора на основание съдебно определение на същия съд по НОХД №671/2017г., по които М. е бил осъден да заплати парични задължения. Т.е. делото пред ЧСИ касае задължения, различни от процесното и не може да се счита по подразбиране, че след като срещу конкретното лице има образувано изпълнително производство НАП може да се счита за присъединен взискател по каквито и да е задължения на това лице.

Възприетото от ответника в решението му, а именно, че правното действие на запорното съобщение не е обвързано с получаването му от длъжника, не се споделя. Давността не може да прекъсва без длъжникът за узнае или най-малко без да са били приложени всички възможности за уведомяване. В тази насока е и тълкуването по т.14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. дело № 2/2013г., в която се сочи, че „както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.“.

Предвид изложеното, изводът е че в случая изпълнителната давност по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекла.

Във връзка с давността е нужно да се посочи, че нормите на чл.82, ал.1-3 от НК, уреждащи тази за изпълнение на наказанията по НК, включително нейното прекъсване, са специални спрямо чл.171 и чл.172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай, по отношение на наложената на жалбоподателя глоба. Тези норми се прилагат, независимо от обстоятелството, че за събирането на глобата е било извършено присъединяване към образувано изпълнително производство. В тази насока са и мотивите на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017г. на ВАС по т. д. №3/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Що се отнася до посоченото в решението приложение на чл.171, ал.2 от ДОПК, следва да се подчертае, че релевантна за случая е единствено давността по чл.82, ал.1, т.5 от НК. Последната норма не би била относима, ако в двугодишен срок от влизане в сила на обсъжданото наказание, респ. издаването на изпълнителния лист, предприетите същински действия по принудително изпълнение бяха съобщени на длъжника, или най малкото да са били изчерпани всички способи з връчване/съобщаване, което не се установи да е налице в случая. За да е приложим институтът на абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК е необходимо в този период (10 години) да са настъпили спирания или прекъсвания на обикновената давност, което не се установява да е факт по отношение задължението на оспорващия. Позоваването единствено на абсолютната давност в случая би означавало да се игнорира напълно съществуването на останалите – преследвателна и изпълнителна, което правната уредба не допуска.

Съдът намира за необходимо да посочи, както вече е посочвал в предишни свои произнасяния по подобни казуси, че бездействието от страна на НАП като цяло, изразяващо се в липса на същински действия по принудително изпълнение и в неизползването на всички процесуални способи и възможности за надлежно уведомяване за предприетите действия по принудително изпълнение, се дължи единствено на органите ѝ, поради което и е недопустимо тези органи, респ. НАП, да черпят права от това свое поведение. В случая макар и да е ясно, че жалбоподателят е бил осъден и част от наказанието му е и глобата, кумулативно наложена с наказанието „лишаване от свобода“, не е допустимо да не се спазват относимите нормативни разпоредби, що се отнася до събирането на публичното държавно вземане. По закон изначало отговорността за последното е на органите на НАП – ръководни, подчинени и др., които следва да подхождат прецизно и професионално при изпълнение на вменените им задължения, вкл. тези по събирането на изискуемите задължения на лицата към държавата и общините.

По изложените съображения обжалваното Решение №158/30.06.2023г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и Разпореждане изх. №С230026-137-0004653/31.05.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, съдът приема за материално незаконосъобразни, поради което тези актове следва да бъдат отменени, а административната преписка – върната на публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Д.В.М. Възражение вх.№50-318/12.05.2023г.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №158/30.06.2023г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и Разпореждане изх. №С230026-137-0004653/31.05.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да се прекрати поради изтекла погасителна давност, принудителното събиране на публично вземане в размер на 94828.63 лева.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Д.В.М. Възражение вх.№50-318/12.05.2023г. за изтекла погасителна давност за задължението по Изпълнителен лист №128/20.05.2016г., издаден по влязла в сила на 12.04.2016г. присъда №17/28.03.2014г. по НОХД №617/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково, съобразно с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.

Съдия: