РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Перник, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П А., чрез пълномощника адв.С., против решение
№ 261065/13.10.2021 г. по гр.д. № 1985/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че в
противоречие със закона и събраните по делото доказателства районния съд неправилно е
приел, че по приложеното изпълнително дело не е настъпила т.нар. „перемпция“. Следствие
на това незаконосъобразно са ценени, като доказателства всички действия извършени след
прекратяване на изпълнителното дело.
Отделно от това са изложени доводи, че за вземането на „Топлофикация Перник“ АД
е настъпила кратката погасителна давност от три години.
Претендират се и разноски.
От ответното дружество не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
1
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
Видно от заверените копия на документи по приложеното изп. дело № 369/20 г. на
ЧСИ С. Б. е, че въз основа на заповед № 810 от 27.02.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация
Перник“ АД против длъжника П. А. за сумата 6218,05 лв.– главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., сумата 1243,89 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 05.02.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 6218,05 лв., считано от датата на подаване на
заявлението – 27.02.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 149,24 лв. – държавна такса, и сумата 150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така посочената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 14.04.2015 г. и е
влязла в сила на 29.04.15 г.
От приложения заверен препис на цитираното по- горе изп.д. № 369/2020 г. по описа
на ЧСИ С. Б. се установява също, че по молба с вх. № 26182/24.02.2017 г. на „Топлофикация
- Перник” АД с приложен изпълнителен лист от 04.05.2015 г. първоначално е образувано
изп.дело № 737/2017 г. на ЧСИ У. Д. за сумите по влязлата в сила заповед от 27.02.2015 г.
по ч.гр.д. № 01092 по описа за 2015 г. на РС-Перник. С цитираната молба са възложени на
съдебния изпълнител правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане да бъде
проучено имущественото състояние на длъжника и наложен запор върху банковите му
сметки в „УниКредит Булбанк“ АД.
Съдебния изпълнител Д. е изпратила е запорно съобщение до „Стикер Дизайн“ ЕООД
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено от третото
лице на 24.04.2017 г., съобразно приложеното известие за доставяне, както и запорно
съобщение до „Първа Инвестиционна Банка“ АД, получено от същата на 20.04.2017 г.,
видно от извършеното удостоверяване.
С молба от 30.11.2017 г. взискателят „Толофикация-Перник“ АД е поискал
изпращане на изп.дело № 737/2017 г. на ЧСИ С. Б. за продължаване на изпълнителните
действия, като това е станало по образуваното пред последния изп. дело № 369/20 г.
С молби от 27.02.2019 г., 29.09.2020 г. и 06.01.2021 г. взискателят е отправил искане
до съдебния изпълнител за извършване на справка за наличието на банкови сметки на
2
длъжника и налагане на запор върху тях.
Извършени са справки в НОИ за трудови договори и пенсии на длъжника и справка в
БНБ за банковите му сметки. Изпратено е запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника и съобщение до длъжника за
наложения запор, без данни за получаването им.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявените отрицателни
установителни искове по чл.439 ГПК са неоснователни. В тази връзка районния съд е развил
подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага
тяхното детайлно преповтаряне.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
Правилно и въз основа на събраните доказателства РС-Перник е приел, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 29.04.2015 г., с изтичане на двуседмичния срок за
обжалване от връчването й на длъжника и от този момент започва да тече предвиденият в
закона давностен срок. Последният е прекъснат на 24.02.2017 г., когато по молба на
взискателя е образувано изп.д. № 737/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д.. В тази връзка първия
съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило
смисъл. Съобразно задължителните указания по посочения тълкувателен акт, давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Поради това,
както се посочи, погасителната давност за вземанията е прекъсната първо с молбата от
24.02.2017 г. за образуване на изпълнителното дело, съдържаща искане за предприемане на
конкретен изпълнителен способ, а след това е прекъсвана и на 24.04.2017 г. с получаване на
запорното съобщение от третото лице, на основание чл. 450, ал. 3 ГПК, и с молбите от
27.02.2019 г., 29.09.2020 г. и 06.01.2021 г., съдържащи искане за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника. Това е така, тъй като с т.10 на цитираното ТР изрично е
посочено, че: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица“.
По изложените по- горе съображения по изп. дело 737/17 г. /преобразувано по- късно
в 369/20 г./ не е настъпило и прекратяване в хипотезата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК, тъй като
между 24.02.17 г., когато е образувано изпълнителното дело и 24.02.2019 г., когато би
настъпила перемпцията е налице извършване на валидно изпълнително действие от 24.04.17
г. с връчване на запорно съобщение до трето лице по реда на чл.450 ГПК.
3
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ответника разноски за юк възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261065/13.10.2021 г. по гр.д. № 1985/2021 г. по
описа на Районен съд– Перник.
Осъжда П. И. А.., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД сумата 200 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4