М О Т И В И
към присъда № 102 от 03.07.2019 година
по н.о.х.дело № 1500
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година:
Обвинението против подсъдимият Д.Х.И., ЕГН **********, е за извършено престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК, изразяващо се в това, че през
периода 26.11.2018 год. – 08.12.2018 год. в гр.Стара Загора в условията на
продължавано престъпление в съучастие като помагач с неустановено по делото
лице (извършител) с цел да набави за себе си и за
последното имотна облага умишлено улеснил неустановеното по делото лице (извършител) да
възбуди и поддържа заблуждение у различни граждани – у К.Б.Т., Д.Т.Т.и Д.Д.Т., относно обстоятелството, че
съдействат на органите на МВР за залавянето на измамници, и с това да им причини имотна вреда в общ размер
на 24168,40 лева – на К.Б.Т. в размер на 3425 лева, на Д.Д.Т. в
размер на 8000 лева и на Д.Т.Т. в размер на 12743 лева
(12 000 лева, 280 евро с левова равностойност 547,63 лева, 50
британски лири с левова равностойност 109,77 лева и 50 долара с левова
равностойност 86,00 лева), както следва:
на 26.11.2018 год.
в гр.Стара Загора в съучастие като помагач с неустановено по делото лице
(извършител) с цел да набави за себе си и за
последното имотна облага умишлено улеснил неустановеното по делото лице (извършител) да
възбуди и поддържа заблуждение у К.Б.Т. и Д.Т.Т.относно обстоятелството, че
съдействат на органите на МВР за залавянето на измамници, и с това да причини
имотна вреда на К.Б.Т. в размер на 3425 лева;
на 08.12.2018 год.
в гр.Стара Загора в
съучастие като помагач с неустановено по делото лице (извършител) с цел да
набави за себе си и за последното имотна облага умишлено
улеснил неустановеното по делото лице
(извършител) да възбуди и поддържа заблуждение у Д.Д.Т. относно обстоятелството, че съдейства на
органите на МВР за залавянето на измамници, и с това да причини имотна вреда Д.Д.Т.
в размер на 8000 лева и на Д.Т.Т. в размер на 12743 лева (12 000 лева, 280 евро с
левова равностойност 547,63 лева, 50 британски лири с левова равностойност
109,77 лева и 50 долара с левова равностойност 86,00 лева).
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението
и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен,
като при условията на чл.55 от НК му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от три години, както и алтернативно (ако съдът не приеме, че са налице
условията на чл.55 от НК) – наказание „лишаване от свобода“ към минимума,
предвиден в закона, чийто размер на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намален с една трета, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК
да бъде отложено за срок от три години.
Служебният защитник адв.Е.Ж. не оспорва обвинението
и пледира на подзащитният му да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, размерът на което на основание чл.58а от НК
да бъде намален с една трета, без да взема отношение относно начина на
изпълнението му.
Подсъдимият Д.Х.И. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съжалява
за извършеното и поддържа пледоарията
на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Д.Х.И. е неосъждан.
Подсъдимият бил жител ***. В началото на месец ноември 2018 год. той
си търсел работа, във връзка с което публикувал обявява в интернет-сайт.
В обявата си посочил и личния си мобилен телефонен номер
за контакт с него – **********, като СИМ-картата
се водела на името на майка му – Райка Панева А..
След
няколко дни подсъдимия получил телефонно обаждане с предложение за
работа от неустановено по делото лице от мъжки пол (извършител), което му се
представило като „Стефан И.“ и което му обяснило, че работата се изразявала в
това да разнася документи на територията на цялата страна. Съгласно
предложението подсъдимият следвало да получава парична сума в размер
на 200 лева за всеки пакет с разнесени документи. Подсъдимият приел, тъй като се нуждаел от работа и не подозирал, че
се става въпрос за схема на вид телефонна измама. Подсъдимият и неустановеното по делото лице (извършителя) се
уговорили подсъдимият да изчака обаждане от него („Стефан И.“), за
да започне работа.
След около
два дни неустановеното по делото лице (извършител), представило се като „Стефан
И.“, се обадило на подсъдимия, като му заръчало да извърши „поръчка“ в
гр.Сливен. Към този момент подсъдимият не подозирал, че
участва в схема за телефонна измама. Първоначално неустановеното по делото лице
(извършител) целяло да изпробва подсъдимия. За целта
неустановеното по делото лице от мъжки пол (извършител) се
обадило отново на подсъдимия и му посочило адрес, на който подсъдимият следвало да отиде. Неустановеното по делото лице
(извършител) заръчало на подсъдимия да вземе пакет с документи, като му заявило,
че „тъй като човекът, който следвало да предаде
плика, бил инвалид, щял да му хвърли (на подсъдимия И.)
пакета с документи през терасата“. Така и станало. След като подсъдимият взел пакета, се прибрал в дома си и го отворил. Подсъдимият видял, че вътре в пакета били поставени вестници, като
разбрал, че ставало дума за вид измама и че бил „тестван“ от неустановеното по
делото лице (извършител) – „Стефан И.“. Това се случило в началото на месец
ноември 2018 год.
Въпреки че
узнал, че в конкретния случай става въпрос за осъществяване на телефонни
измами, подсъдимият се съгласил да изпълнява указанията на
неустановеното по делото лице (извършител) и започнал да извършва поръчки за
него, съзнавайки, че участва в схема за извършване на телефонни измами. Подсъдимият преди извършване на
престъплението обещал на неустановеното по делото лице (извършител), че ще му
окаже помощ след всяко едно от деянията. Съгласно уговореното след извършването
на всяко деяние подсъдимият следвало да вземе пакета с парите, респективно
– ценностите, и да го
занесе на предварително посочен му адрес от неустановеното по делото лице
(извършител). Преди да достави пакета на посоченото му място от неустановеното
по делото лице (извършителя) подсъдимият следвало да вземе
своята част от парите, които били в пакета. През цялото време подсъдимият бил наясно с обстоятелството, че умишлено подпомага
(улеснява) другиго – неустановено в хода на разследването по делото лице
(извършителя), в осъществяване на телефонни измами.
Първоначално
подсъдимият изпълнявал поръчки за неустановеното в хода
на разследването лице (извършител) на територията на родния си град – гр.Сливен, а после и в
гр.Стара Загора.
На
26.11.2018 год. сутринта
подсъдимият получил телефонно обаждане от неустановеното
по делото лице (извършител) – „Стефан И.“, което му поръчало да отиде в гр.
Стара Загора. Съгласно уговореното подсъдимият следвало
по същия начин да отиде на посочен му адрес от неустановеното по делото лице
(извършител). Неустановеното по делото лице (извършител) щяло да въведе и
поддържа заблуждение у пострадалото лице
относно обстоятелството, че съдейства на органите на МВР за залавянето
на измамници. По този начин щял да убеди пострадалото лице да събере всичките
си налични пари, респетивно – ценности,
ако има такива, които впоследствие пострадалият да постави в торба, която да
изхвърли през терасата на жилището си с убеждението, че съдейства на органите
на МВР за залавянето на измамници.
Съгласно
уговореното между неустановеното по делото лице (извършител) и подсъдимия,
след като пострадалото лице хвърлело пакета (торбата) с парите (ценностите),
подсъдимият следвало да отиде и вземе пакета (торбата) с
тях и впоследствие да го занесе на указан му от дееца (извършителя) адрес в
близост до гр. Велико Търново, като преди това вземе своя дял от парите
(ценностите, ако са налице такива). По този начин неустановеното по делото лице
(извършител) и подсъдимият щели да се облагодетелстват
неправомерно, като всеки получи своя дял съобразно уговореното.
В изпълнение на намисленото сутринта на
26.11.2018 год., за да
подпомогне неустановеното по делото лице (извършител), подсъдимият му дал обещание да му окаже помощ след извършване на
деянието, а именно да вземе пакета с парите и след
това да го занесе на посочен му от неустановеното по делото лице (извършител)
адрес.
На
26.11.2018 год., след
като провел телефонния разговор с неустановеното по делото лице (извършител), подсъдимият, който по това време се намирал в гр.Казанлък, съобразно
дадените му указания незабавно взел такси и тръгнал за гр. Стара Загора. След
като пристигнал в града, подсъдимият хванал друго такси и поел към адреса, указан
му от неустановеното по делото лице (извършител), а именно
този на св.К.Б.Т..
На 26.11.2018 год.
Св.К.Б.Т., родена на
*** год.,
се намирала в дома си в гр.Стара Загора. Сутринта на 26.11.2018 год.
на стационарния й телефон с номер 042/245629 се позвънило. Св.К.Т.
приела обаждането, като по телефона непознатият мъж,
с когото разговаряла – неустановеното в хода на разследването лице
(извършител), се представил като „Попов от МВР“. Неустановеното по делото лице
(извършителя) започнал да й обяснява колко много
измами се случвали в гр.Стара Загора, като й заявил, че „са били хванали един
от измамниците, който в момента бил при тях“, както и че „в
хванатия измамник имало списък с телефони, като единият от телефоните бил нейният“.
Неустановеното в хода на разследването по делото лице (извършител) – „Попов“,
предупредил св.К.Т., че било възможно да получи телефонно
обаждане, както и че „от полицията я наблюдавали и чакали измамниците да се
свържат с нея, за да ги хванат“. „Попов“ поискал помощ от нея,
като й обяснил че ще съдейства на органите на МВР за залавянето на измамниците.
Във връзка с горното неустановеното по делото лице (извършител) обяснило на св. К.Т., че в случай, че
измамниците се свържат с нея по телефона, тя следвало
незабавно да му се обади, като й продиктувал телефонен номер, на който
да го потърси и й казал, че това бил телефон на МВР. Неустановеното в хода на
разследването лице (извършител) – „Попов“, обяснило
също на св.
К.Т., че ако измамниците й се обадят, тя следвало да изчака те
да затворят телефона. По този начин неустановеното по делото (извършител)
въвело в заблуждение св.
К.Т. и поддържал възникналото заблуждение у нея относно
обстоятелството, че съдействала на органите на МВР за залавянето на измамници.
Малко след това на същия
ден – 26.11.2018 год.,
се позвънило на вратата на дома на св.К.Т.,***. Тя
казала на неустановеното по делото лице (извършител) – „Попов“, че й звънят на вратата,
тъй като същата продължавала да разговаря с него по телефона. Неустановеното по
делото лице („Попов“) не й разрешило да отвори вратата. Няколко минути
по-късно тя получила телефонно обаждане и заплахи от
друго неустановено по делото лице. След като затворила
телефона, св.К.Т. се обадила отново на „Попов“ и му
заявила, че „се били свързали с нея“. Тогава, неустановеното по делото лице
(извършител) – „Попов“,
я попитал колко пари държи в дома си. Тя обяснила на „Попов“, че от пенсията й била останала
парична сума в размер на 50 лева, както и че притежавала други спестени пари в
размер на 3375 лева (или общо 3425 лева). Докато разговарял с нея
по телефона, неустановеното в хода на разследването лице (извършител) –
„Попов“, я накарало да преброи парите на глас и да му опише банкнотите, като
впоследствие й заръчал да постави цялата събрана от сума в общ размер на 3425
лева, които пари били нейна лична собственост, в торбичка и да ги прибере във
фризера. За да затвърди отново неверните представи, възникнали
у св.Т., неустановеното по делото лице (извършител)
й обяснило, че по този начин „измамниците не можели да хванат парите“. Св.К.Т.
повярвала на твърденията на неустановеното по делото лице (извършителя), като
била убедена, че съдейства на органите на МВР за залавянето на измамници.
Докато
изпълнявала инструкциите на „Попов“, малко по-късно през същия ден – 26.11.2018 год.,
в жилището на св. К.Т. *** се прибрал синът й – св. Д.Т.Т..
След като неустановеното в хода на разследването лице (извършителя) – „Попов“
разбрало, че се е прибрал синът й, поискал
да разговаря с него по телефона. Тогава неустановеното по делото лице
(извършител) се представило в телефонния разговор на св. Дамян Тенев като
„Попов от МВР“ и му заявило, че „Правят акция за залавянето на измамници“.
Неустановеното по делото лице (извършител) поискало съдействие от страна на св.
Дамян Тенев за залавянето на измамниците, като му заръчало да напълни една
торба с вестници и да отиде на втория етаж на Окръжна болница в гр.Стара Загора
и да чака там. По този начин
неустановеното по делото лице (извършител) въвело в заблуждение св.Дамян Тенев
относно обстоятелството, че съдейства на органите на МВР за залавяне на
измамници. Неустановеното в хода на разследването по делото лице (извършител) –
„Попов“, казал на св. Тенев да изчака пет минути, ако
никой не се свърже с него, да му се обади. Св. К.Т.
лично била продиктувала мобилния телефонен номер на сина си – св.Д.Т.Т., на
„Попов“.
Убеден че
съдейства на органите на МВР за залавянето на измамници, същия ден – на
26.11.2018 год.,
св.Дамян Тенев отишъл в болницата, както му било заръчано от неустановеното по
делото лице (извършител), като постоял на втория етаж, а майка му – св.
К.Т. останала сама в жилището, находящо се в гр. Стара Загора. По едно време
св. Дамян Тенев се усъмнил, че става нещо нередно и тръгнал към дома си. Тогава
незабавно бил потърсен по телефона от неустановеното по делото лице
(извършителя) – „Попов“. Последният
се скарал по телефона на св. Тенев и го заплашил, че „ще го подведат под
отговорност, че не съдейства на полицията“, за да затвърди възникналото
заблуждение у него. Тогава св. Дамян Тенев послушал „Попов“ и
въпреки че бил ядосан, се върнал в болницата. По време на разговора със
св.Тенев неустановеното по делото лице (извършителя) го попитал дали вкъщи
съхраняват големи суми пари, което допълнително засилило подозренията на св.
Тенев, че ставало въпрос за телефонна измама. По гореописания начин неустановеното
по делото лице целяло да въведе и поддържа заблуждение и у св. Дамян Тенев, за
да отстрани последния от жилището на св. К.Т..
Междувременно
на 26.11.2018 год., след
като св. Тенев излязъл от жилището и св. К.Т.
останала сама, неустановеното по делото лице (извършител) накарало последната в разговор по телефона да постави в торбата при
парите две глави лук и два картофа. Неустановеното по делото лице (извършител)
попитало св.К.Т. с колко тераси разполага жилището й. Св.
К.Б.Т., действайки с убеждението, че съдейства на
органите на МВР за залавянето на измамници, обяснила на „Попов“ с колко тераси
разполагало жилището й, къде бил разположен блокът и т. н. Тогава неустановеното по делото лице (извършител) й заръчало
да постави бял чаршаф на южната тераса, както и да излезе на терасата си и да
ръкомаха, тъй като не можели да се ориентират. Св.К.Т. излязла
на терасата и започнала да ръкомаха, като се огледала, но не видяла никого.
Впоследствие неустановеното по делото лице (извършител) й
дало допълнителни указания да излезе с торбата с парите на терасата, да ги
хвърли през терасата и след това да се прибере обратно в жилището си.
Вследствие на създадените и затвърдени у нея неверни
представи, че съдейства на органите на МВР за
залавянето на измамници, тя взела торбата с парите,
съдържаща парична сума в общ размер на 3425 лева, при които преди това била
поставила и горепосочените зеленчуци, излязла на терасата и
хвърлила торбата, ведно със съдържащите се в нея пари и
зеленчуци, през терасата. След това св.К.Т.
съгласно дадените й указания от неустановеното по делото лице (извършител) –
„Попов“, се прибрала в жилището си.
Междувременно подсъдимият бил пристигнал на адреса, посочен му от неустановеното по
делото лице (извършител), а именно този на св.Т. ***. Подсъдимият стоял до блока на св. Т. и видял, когато тя
излязла на терасата, изхвърлила найлоновата торба и мястото, където торбата с
парите паднала. Подсъдимият поддържал връзка по телефона с
неустановеното по делото лице (извършителя). След като видял как св.Т.
изхвърлила торбата с парите, съгласно предварителното даденото обещание спрямо
неустановеното по делото лице (извършител) да му окаже помощ след извършване на
деянието подсъдимият се приближил, взел
торбата с парите и си тръгнал. Подсъдимият забелязал, че в
найлоновата торбичка имало поставени пари, както и зеленчуци – лук и картофи, след което изхвърлил торбата, като преди това взел
от нея само парите.
През това време се прибрал св. Дамян
Тенев и двамата с майка му установили, че св. К.Т. е станала жертва на
телефонна измама.
По този
начин вследствие на въвеждането и поддържането на заблуждението относно
обстоятелството, че съдействат на органите на МВР за залавянето на измамници,
у св. К.Т. и св. Дамян Тенев, на св.К.Т.
била причинена имотна вреда в размер на 3425 лева.
Съгласно
уговорката преди извършването на деянието, след като подсъдимият вземел торбата с парите следвало да ги занесе до една
автобусна спирка, находяща се в близост до гр. Велико Търново (извън града).
Така и станало. Дотам подсъдимият пътувал с автобус. От горепосочената парична
сума той взел своя дял - 350 лева,
занесъл торбата с останалите парите на указаното място, находящо се в
близост до гр. Велико Търново, и си тръгнал.
На
08.12.2018 год. сутринта
подсъдимият получил отново телефонно обаждане от
неустановеното по делото лице (извършител), което му поръчало да отиде в гр.
Стара Загора.
Съгласно
уговореното по същия начин подсъдимият следвало да отиде на
посочен му адрес от неустановеното по делото лице (извършител). Неустановеното
по делото лице (извършител) щяло да въведе и поддържа заблуждение у
пострадалото лице и впоследствие, след като го убеди да събере в торба всичките
си пари (респективно ценности), да изхвърли торбата с парите през
терасата на жилището си. Съгласно уговореното подсъдимият трябвало
да вземе пакета с парите (ценностите) и да го занесе на посочен му адрес от
неустановеното по делото лице (извършител) в близост до гр. Велико Търново,
като преди това трябвало да вземе своя дял от парите.
По време
на проведения телефонен разговор сутринта на 08.12.2018 год.
подсъдимият дал обещание на неустановеното по делото
лице (извършител) да го подпомогне при извършване на престъплението, като след
осъществяване на деянието съгласно уговореното следвало да вземе торбата с
парите и да я занесе на посочен му от неустановеното по делото лице
(извършител) адрес.
В
изпълнение на горното на 08.12.2018 год.,
след като разговарял по телефона с неустановеното по делото лице (извършител) –
„Стефан И.“, последният казал на подсъдимия да
отпътува за гр. Стара Загора. Така и станало – подсъдимият незабавно
хванал автобус от гр. Сливен и впоследствие пристигнал на автогарата в гр.
Стара Загора. След това подсъдимия отишъл в центъра на гр. Стара Загора, където
чакал последващо обаждане от неустановеното по делото лице (извършител). Това
се случило на 08.12.2018 год.
На 08.12.2018 год. св. Д.Д.Т.
била в дома си, находящ се в гр. Стара Загора, когато на стационарния й телефон
№ 042/278600 се обадило неустановено по делото лице (извършител), което се
представило като „инспектор И. от полицията“. В хода на проведения между тях телефонен
разговор неустановеното в хода на разследването по делото лице (извършител) й
обяснило, че „са заловили лица, които са измамници и
че в тях имало списък, в който фигурирал телефонния й номер“,
като поискал от нея да му предостави телефонния номер на личния
си мобилен телефон и да му окаже съдействие за залавянето на
измамниците. По този начин св.Т. била въведена в
заблуждение, че съдейства на органите на МВР за залавянето на измамници. Св.Т.
лично продиктувала на неустановеното по делото лице (извършител) собствения си
телефонен номер – **********, след което затворила стационарния телефон. След
около няколко минути, св. Т. получила ново обаждане на стационарния
телефон от непознато лице от женски пол, което отправило спрямо нея заплахи и
закани, ако не й даде пари. Впоследствие, след като затворила телефона на
непознатото лице от женски пол, на св. Т.
отново се обадил „инспектор И.“, но този път на мобилния й
телефонен номер, който й заявил, че „домашният й телефон се подслушва
и че чуват всичко“, както и че „измамниците имали сканиращи устройства и можели
да разберат колко пари имало в дома й“. По този
начин неустановеното по делото лице (извършител) поддържало вече възбуденото
заблуждение у св. Д.Т., че съдейства на органите на МВР за
залавянето на измамници. След като се уверило, че тя е повярвала
на твърденията му, че съдейства на органите на МВР за залавянето на измамници,
неустановеното по делото лице (извършител) я попитало
дали била сама в дома си. Последната потвърдила, че била сама в жилището си.
След това неустановеното по делото лице (извършител) – „инспектор И.“,
заявило на св.Д.Т., че трябва да събере всички налични пари
от дома си, както и злато, ако разполага с такова, и да ги постави в една
торба, която да сложи във фризера, като й обяснило,
че само по този начин измамниците „не можели да ги сканират“. По този начин
неустановеното по делото лице (извършител) допълнително затвърдило създадените
неверни представи у св. Д.Т., че съдейства на органите на МВР за
залавянето на телефонни измамници.
Св.
Д.Д.Т. в изпълнение на дадените й инструкции от неустановеното по делото лице
(извършител) и вследствие на въведеното и поддържано
заблуждение у нея, че съдейства на органите на МВР за залавянето на телефонни
измамници, взела две метални кутии от алкохол, в който знаела, че синът й – св.
Д.Т.Т., съхранявал личните си пари: 12000 български
лева, 280 евро (с
левова равностойност 547,63 лева), 50 британски лири (с левова равностойност
109,77 лева) и 50 долара (с левова равностойност 86,00 лева), общо парична сума с левова равностойност
12 743,40 лева, и ги поставила в
торба. В същата торба тя поставила и свои лични средства – парична
сума в размер на 8000 лева, които били поставени в портфейл, черен на цвят, с
надпис „Лондон“. Първоначално в торбата св.Т.
прибрала и друг свой портфейл, в който държала личната си карта и дребни пари,
но впоследствие извадила този портфейл от торбата.
През цялото време св.
Д.Т. разговаряла по телефона с неустановеното по делото лице (извършител) –
„инспектор И.“, което й заръчало да преброи парите. Неустановеното по делото лице (извършител) й обяснило,
че „трябвало да застраховат парите“, като поискал от нея
телефонен номер на сина й – св.Д.Т.Т., след като
разбрал, че част от парите били негови, за да
„уредят въпросите със застраховката на парите“. Св.Т. описала
на неустановеното по делото лице (извършител) подробно банкнотите от парите,
които била прибрала в торбата.
Междувременно
св.
Д.Т. отново получила телефонно обаждане на стационарния си
телефон от неустановено лице от женски пол, което продължавало да й отправя
заплахи.
В това
време подсъдимият, който вече се намирал в гр. Стара Загора,
получил обаждане от неустановеното по делото лице (извършител), което му казало
да хване такси и да тръгва за кв. „Железник“ в гр. Стара Загора. Неустановеното
по делото лице (извършител) предоставило на подсъдимия адреса на
св.Т.,***. Подсъдимият
пристигнал на указаното му място, като застанал на ъгъла на сладкарския цех,
находящ се в близост до блока на св.Т. и чакал
последващи инструкции.
Впоследствие
на същата дата – 08.12.2018 год.,
неустановеното по делото лице (извършител) дало указания по мобилния телефон на
св.Т. да събере всички пари и да ги постави в
хладилник или фризер. Тя изпълнила указанията му и
ги поставила в хладилника, в найлонова торба. Неустановеното в хода на
разследването лице (извършител) накарало св.Т. да му
опише с колко тераси разполагало жилището й, както и да отиде на западната
тераса и да му опише какви коли вижда. Докато разговаряла по мобилния телефон с
„инспектор И.“, св. Т. забелязала едно непознато за нея лице от
мъжки пол, което стояло на ъгъла на сладкарския цех (това бил подсъдимият). Впоследствие неустановеното по делото лице –„инспектор
И.“, я накарало да отиде на източната тераса и
отново да му опише автомобилите, които вижда.
След около
две-три минути неустановеното по делото лице (извършител) накарало св.Д.Т.
да извади парите от хладилника и да ги изхвърли през западната тераса на
тревата до блока. Тогава тя взела парите от хладилника и излязла на
западната тераса на жилището си с торбата с парите. Неустановеното по делото
лице (извършител) й дало указания да подаде ръката си напред с торбата с парите,
без да ги пуска, „за да се ориентират къде се намира“. Впоследствие
неустановеното по делото лице (извършител) я попитало
дали била облечена с червено елече и след като последната потвърдила, й казало
да пусне парите на земята – в градинката до блока. Св.Д.Т.
прибрала найлоновата торба с парите в една книжна (на
магазин „Кауфланд“) и ги изхвърлила през терасата. След това
съгласно дадените й указания от „инспектор И.“ тя се скрила
в банята си, където изчакала не повече от минута и отново се показала на терасата.
Св. Т. видяла, че торбата с парите все още била
на земята, като към нея отивал непознатият й мъж (подсъдимият), който по-рано била забелязала от терасата си. Св.
Т. успяла добре да огледа подсъдимия, който погледнал
нагоре към нея и през това разговарял по телефона.
Подсъдимият взел торбата съгласно уговореното с неустановеното по
делото лице (извършител) и тръгнал в посока сладкарския цех. Впоследствие св.Д.Т.
установила, че била измамена.
По
горепосочения начин на св.Д.Т. била причинена имотна вреда в размер на
8000 лева, а
на сина й – в размер на 12743,40 лева.
Междувременно подсъдимият, който вече
бил взел торбата с парите, си хванал такси. Неустановеното по делото лице
(извършител) дало указания на подсъдимия да отиде в центъра
на гр. Стара Загора и да си вземе своя дял – в размер на 700 лева,
от парите, както и да изхвърли металните кутии от алкохол, в които били
поставени парите.
Впоследствие
подсъдимият се прибрал с такси до гр. Сливен, след което
взел такси до гр. Велико Търнаво, където отново оставил парите на обичайното
място – автобусна спирка извън града, като преди това бил взел своя дял от
парите съгласно уговореното.
В хода на разследването било
извършено разпознаване на лице по реда на НПК от св. Д.Д.Т.,
като тя разпознала подсъдимия.
В хода на разследването били проведени и 2
броя следствени експерименти по реда на НПК.
В хода
на проведения следствен експеримент на 28.02.2019 год.
подсъдимият посочил три блока, подредени идентично,
и заявил, че един от тях е този, от който е взел парите (във връзка с деянието
на 26.11.2018 год.).
Впоследствие бил проведен и друг
следствен експеримент по реда на НПК, в хода на който подсъдимият посочил пътен знак до цеха, от който бил наблюдавал
адреса на св.Т., както и мястото, на което бил стоял във
връзка с деянието, осъществено на 08.12.2018 год.
в гр. Стара Загора, и мястото, от което бил взел парите – затревена
площ от западната страна на бл. № 26 на ул. „Арх. Христо Димов“ в гр. Стара
Загора (адреса на пострадалите Таралингови).
В случая описаните по-горе деяния на подсъдимия осъществяват поотделно един
и същи престъпен състав (чл.209, ал.1 от НК) и са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината (пряк умисъл), при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото го, съответно двете деяния
съставлят едно престъпление – продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимата
по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл.283 от НПК (декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимия от 06.03.2019 год., протокол от 26.11.2018
год. за разпит на св.К.Б.Т., протоколи от 26.11.2018 год. и 10.01.2019 год. за
разпит на св.Д.Т.Т., протоколи от 08.12.2018 год., 20.05.2019 год. и 05.03.2019
год.за разпит на св.Д.Д.Т., протокол от 08.05.2019 год. за разпит на св.Д.Т.Т.,
протокол от 28.02.2019 год. за разпит на св.П.Н.К., протокол за разпознаване на
лица и предмети от 05.03.2019 год., протокол за следствен експеримент от
28.02.2019 год. с фотоалбум към него, протокол за следствен експеримент от
06.03.2019 год. с фотоалбум към него, писмо изх. № БНБ-50512 от 02.05.2019 год.
на Българска народна банка, разпореждане № 3904 от 12.12.2018 год. по ч.н.дело
№ 3246/2018 год. на РС-Стара Загора, разпореждане № 3902 от 12.12.2018 год. по
ч.н.дело № 3245/2018 год. на РС-Стара Загора, писмо рег. № С-26637 от
20.12.2018 год. на „БТК“ ЕАД с приложена към него разпечатка-информация за
телефон 042/245629, писмо рег. № С-26638 от 20.12.2018 год. на „БТК“ ЕАД с
приложена към него разпечатка-справка за обонат на Виваком с мобилен тел. №
**********, разпореждане № 534 от 14.02.2019 год. по ч.н.дело № 427/2019 год.
на РС-Стара Загора, писмо изх. № 5340 от 25.02.2019 год. на „Теленор“ ЕАД с
приложена към него 1 брой разпечатка, разпореждане № 3933 от 14.12.2018 год. по
ч.н.дело № 3275/2018 год. на РС-Стара Загора, писмо изх. № 26290 от 21.12.2018
год. на „А1 България“ ЕАД с приложена към него 1 брой разпечатка, писмо рег. №
С-26714 от 21.12.2018 год. на „БТК“ ЕАД с приложена към него разпечатка-справка
за обонат на Виваком с мобилен тел. № 042/278600), както и от справката за съдимост на подсъдимия, приета
като писмено доказателство в хода на съдебното следствие, като в
тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и
изброени по-горе доказателства кореспондират помежду
си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че с описаното по-горе деяние подсъдимият Д.Х.И.
е осъществил от обективна страна признаците от престъпния
състав на чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,
ал.1 от НК, като през
периода 26.11.2018 год. – 08.12.2018 год. в гр.Стара Загора в условията на
продължавано престъпление в съучастие като помагач с неустановено по делото
лице (извършител) с цел да набави за себе си и за
последното имотна облага умишлено улеснил неустановеното по делото лице (извършител) да
възбуди и поддържа заблуждение у различни граждани – у К.Б.Т., Д.Т.Т.и Д.Д.Т., относно обстоятелството, че
съдействат на органите на МВР за залавянето на измамници, и с това да им причини имотна вреда в общ размер
на 24168,40 лева – на К.Б.Т. в размер на 3425 лева, на Д.Д.Т. в
размер на 8000 лева и на Д.Т.Т. в размер на 12743 лева
(12 000 лева, 280 евро с левова равностойност 547,63 лева, 50
британски лири с левова равностойност 109,77 лева и 50 долара с левова
равностойност 86,00 лева), както следва:
на 26.11.2018 год.
в гр.Стара Загора в съучастие като помагач с неустановено по делото лице
(извършител) с цел да набави за себе си и за
последното имотна облага умишлено улеснил неустановеното по делото лице (извършител) да
възбуди и поддържа заблуждение у К.Б.Т. и Д.Т.Т.относно обстоятелството, че
съдействат на органите на МВР за залавянето на измамници, и с това да причини
имотна вреда на К.Б.Т. в размер на 3425 лева;
на 08.12.2018 год.
в гр.Стара Загора в
съучастие като помагач с неустановено по делото лице (извършител) с цел да
набави за себе си и за последното имотна облага умишлено
улеснил неустановеното по делото лице
(извършител) да възбуди и поддържа заблуждение у Д.Д.Т. относно обстоятелството, че съдейства на
органите на МВР за залавянето на измамници, и с това да причини имотна вреда Д.Д.Т.
в размер на 8000 лева и на Д.Т.Т. в размер на 12743 лева (12 000 лева, 280 евро с
левова равностойност 547,63 лева, 50 британски лири с левова равностойност
109,77 лева и 50 долара с левова равностойност 86,00 лева).
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът
прие, че той е извършил деянията си при пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните им
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянията и обстоятелствата, при които те са
били извършени, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по
отношение на субективните признаци на извършеното от него престъпление.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
свобода от една до шест години;
изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното, оказаното от
него съдействие на разследването (направени самопризнания в хода на досъдебното
производство), чистото му съдебно минало и тежкото му материално положение и
имотно състояние съобразно декларацията му в тази насока, приложена на л.20 от
досъдебното производство, които съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства (направените самопризнания в хода на
съдебното производство не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава
двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при
определяне на наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.373, ал.2
във връзка с чл.58а, ал.1 от НК – намаляване на размера му с една трета);
високия размер на причинените имуществени вреди и високата обществена
опасност на извършеното престъпление с оглед на факта, че включва в състава си
две отделни престъпни деяния, които съдът отчете като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване
на размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ с една трета.
Видно от гореизложеното, в случая не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключително по характер такова, поради което
не са налице основания за приложението на чл.55 от НК.
Ето защо при условията на чл.54 от НК съдът определи на подсъдимия Д.Х.И. наказание
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване
от свобода” за срок от две години (24 месеца), като на основание чл.58а, ал.1
от НК намали неговия размер с една трета (8 месеца) и му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца (16 месеца).
Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия Д.Х.И., имайки предвид най-вече чистото му съдебно
минало към към момента, не се налага същият ефективно да търпи определеното и наложеното
му с настоящата присъда наказание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на последното за срок от три години, считано от датата на
влизане в сила на присъдата.
С оглед на постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на
подсъдимия направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
сумата от 23,88 лева, като го осъди да ги заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Стара Загора.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: