№ 57
гр. Сливница, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на АНТ. ИВ. ИВ., подадена чрез адв. Г. от САК,
с която се иска на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед
за задържане на лице № 4078зз - 320/03.12.2021 г., издадена от К. В. Б.,
Началник сектор ОИД при РДГП - Драгоман, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Твърди се, че в нея не се съдържат необходимите правни и
фактически основания за издаването й.
В съдебно заседание оспорващият И. не се явява, същият се
представлява от адв. Георгиев, която поддържа жалбата по изложените в
същата доводи.
Ответната страна не е изпратила представител и не е взела становище
по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14-
дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
1
На 02.12.2021 г., в 19:25 часа е била издадена обжалваната заповед за
задържане на лице № 4078зз - 320/03.12.2021 г. от К. В. Б., Началник сектор
ОИД при РДГП - Драгоман. На жалбоподателя е извършен личен обиск на
02.12.2021 г., за което е бил съставен протокол от същата дата. При обиска не
са били намерени вещи забранени от закона. Задържаният е попълнил
декларация на 03.12.2021 г. в 07:07 часа, в която е посочил, че желае
адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не желае адвокатска
защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, желае медицински
преглед от лекар и желае член на семейството да бъде уведомен за
задържането му.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а
именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административно-производствените
правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е
акта с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от К. В. Б. като в нея е посочено, че той
е Началник сектор ОИД при РДГП - Драгоман. По делото не са представени
доказателства, от които да се установява материалната компетентност на
лицето, издало заповедта.
В заповедта е посочено основанието за издаването - чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, но не съдържа мотиви относно фактическото основание за издаването
й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали
основание на административния орган да издаде съответното властническо
разпореждане (съответния административен акт).
Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи
издаването на акта, е задължителен негов реквизит съгласно императивните
норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за
форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна. По
своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл.
75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието
прилагане не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен
2
това, тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление. Следователно, наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в
заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага
подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление.
Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление. Независимо
от това становище, административният акт следва да съдържа минимални
мотиви, както относно правното основание за издаването си, така и
изложение на факти и обстоятелства (фактически мотиви), които да дадат
възможност на засегнатото лице да разбере властническото разпореждане и
да организира защитата си срещу него.
За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него
следва да е посочено и основанието за задържане. В процесната заповед не
само, че не е посочено фактическо основание за задържането, но липсва
информация и дали е образувано досъдебно производство, а и от
приложените писмени сведения не може да се изведе такава информация. В
оспорената заповед не се съдържат никакви фактически обостоятелства,
които да свързват жалбоподателя с участието му в конкретно престъпление.
Липсва дори и лаконично описание как се установява съпричастността на
задържаното лице към определено проитовправно деяние, чрез което да се
допълнят мотивите на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена
и в нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за
задържане на лица, като в оспорената заповед е вписано като
материалноправно основание за издаването й - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно,
необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на
полицейския орган е наличие на данни, че лицето е извършило престъпление.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да
установи фактическите основания, послужили за издаването на
административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
3
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на
жалбата и оспорената заповед за задържане на лице № 4078зз - 320/03.12.2021
г., издадена от К. В. Б., Началник сектор ОИД при РДГП - Драгоман следва да
се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
жалбоподателят има право на разноски, и доколкото своевременно е заявил
искане и е представил доказателства за сторени разноски, то такива следва да
му бъдат присъдени в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на АНТ. ИВ. ИВ., подадена чрез адв. Г. заповед за
задържане на лице № 4078зз - 320/03.12.2021 г., издадена от К. В. Б.,
Началник сектор ОИД при РДГП - Драгоман.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 АПК РДГП - Драгоман,
представлявана от директора Т. З., да заплати на АНТ. ИВ. ИВ., чрез
пълномощника му адв. Г., сумата от 400 (триста) лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София-област в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4