РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Ямбол, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20222330200061 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на И. Т. К. от гр. Я., ЕГН **********, подадена от упълномощен
защитник-адвокат от АК-Я. против НП № ***/10.01.2022 г. на началника на
Сектор към ОДМВР Я., сектор ПП, с което за нарушаване нормата на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са били наложени, на основание чл. 174,
ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 500лв. и
административно наказание лишаване от правоуправление за срок от 6
месеца.
В жалбата не се оспорват фактическите констатации отразени в акта и
НП, но се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила правила и в
нарушение на материалния закон. Сочи се, че на жалбоподателя били
направени 7 или 8 опита за тестване за алкохол с техническо средство без да
се сменя накрайника на уреда, което било предпоставка за грешно отчитане
на показанията. Твърди се още, че АНО неправилно е включил разпоредбата
на чл. 15, ал.6 от 1/19.07.2017 г., като е събирал доказателства, неотносими
към правилното решаване на случая, респективно за издаването на НП, което
от своя страна е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Не на
последно място се сочи, че забавянето на явяването на К. в лечебното
заведение се дължало на обективни причини, които не били взети предвид от
АНО.
В съдебно заседание процесуалния представител на въззивника поддържа
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено, като се иска и
присъждане на направените разноски.
1
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, се явява представител, който оспорва жалбата и изразява
становище за безспорна доказаност на административно наказателното
обвинение и моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Претендира също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от ответната страна ако надвишава определения минимум в
наредбата за адвокатнките възнаграждения.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.12.2021 г. св. Х. - мл. автоконтрольор при ОДМВР Я. и негов
колега изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Я.
Същите се били позиционирани на бул. ***, до ул. ***. В 21.38 ч.
полицейските служители спрели за проверка въззивникът, който управлявал
л.а. „Ситроен С4“ с рег. № ***, негова собственост и се движел в посока към
ж.к. ***. В хода на проверката въззивникът бил тестван употреба на алкохол с
техническо средство 7510+ с фабр. № ARNJ-0091, което отчело наличие на
алкохол в издишвания въздух в размер на 0.69 промила. Пробата била взета в
21.41 ч., като водача заявил, че е изпил около 100 мл. ракия в 13.30 ч.
На място на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване №
***, който му бил връчен в 22.10 ч. с указан в талона час за явяване в
лечебното заведение ЦСМП-Я. до 30 минути от връчването на талона.
На въззивникът бил съставен и АУАН бл. № ****, в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй
като управлявал МПС след употреба на алкохол - 0.69 промила.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал
без възражения.
К. се явил за медицинско изследване съгласно указанията на издадения
му талон за такова, но с 35-минутно закъснение в 23.15 ч. на 16.12.2021 г.
Пробата дадена от въззивника била изследвана и експерта излязъл със
заключение, че в кръвта се съдържа етилов алкохол в размер на 0.36 промила.
На 10.01.2022 г., въз основа на акта, началника на сектор ПП при ОД на
МВР Я. издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, посочил че въззивникът се е явил за медицинско изследване
35 минути по-късно от определеното в талона време за явяване, приел че
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е налице и на основание
чл. 174, ал.1 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание
глоба в размер на 500лв., като и административно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя Х., който
в показанията си пред съда възпроизвежда констатациите отразени в акта с
2
нужната конкретика.
Като свидетел по искане на защитата показания е дали също така П. Д.-
познат на К.. В показанията си същият по същество също потвърждава
констатациите отразени в акта, предадени му от жалбоподателя, като сочи, че
закъснението на последния за явяването му в лечебното заведение се дължало
на изгасване на двигателя на колата от страна на Д., който управлявал
автомобила на въззивника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства /както писмени
така и гласни/, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда.
Предвид гореизложеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срок и от лице имащо право на жалба.
Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във фазата
по съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В обстоятелствената част на акта се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено във вина на въззивника - управление на МПС след употреба на
алкохол - 0.69 промила, вписан е и номера на издадения талон за медицинско
изследване, като фактите са в пълен унисон и с посочената като нарушена
законова норма на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съдът не
констатира и във фазата по издаване на НП. В същото се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението
вменено на въззивника. Коректно е посочено също така, че е било извършено
и химическо изследване на кръвта на въззивника и резултата от същото, но
пробата е била дадена с 35 минутно закъснение. Посочени са дата и място на
нарушението както и нарушената разпоредба като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е издадено и в съответствие с
материалния закон.
В случаят с НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
3
На свой ред нормата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкция за този,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
В случая събраните по делото доказателства по безспорен начин сочат на
това, че на 16.12.2021г. въззивникът е управлявал МПС - л.а. с концентрация
на алкохол в издишвания въздух над 0.5промила - 0.69 промила, установена с
техническо средство, което е одобрено от БИМ и е било технически изправно
към датата на вземане на пробата. В горната насока са всички събрани по
делото доказателства. Впрочем факта, че пробата направена на въззивника с
техническото средство е била положителна - над 0.5 промила, не се и оспорва
от същия. Основния спорен момент е дали нарушение е извършено с оглед
дадената от въззивника кръвна проба за химическа експертиза и резултатите
от същата - констатирано наличие на 0.36 промила алкохол в кръвта.
В случая съдът намира за напълно законосъобразни действията на АНО
по игнориране, незачитане на резултатите от химическата експертиза,
съответно споделя изцяло становището му за извършено от въззивника
нарушение доколкото действително видно от приложените по делото
писмени доказателства - талон за изследване № ***/16.12.2021 г. и протокол
за медицинско изследване приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 въззивникът се е
явил в определеното му лечебно заведение за даване на кръвна проба с 35
минути по-късно от определено му в талона за изследване. Видно от
цитирания талон същият е бил връчен на въззивника в 22.10 ч. като с него е
било определено време за явяване в лечебното заведение до 30 минути от
връчването на талона. Видно от докладни записки на мл. автоконтрольор Х. и
на инсп. Р. Р. относно проверка на АУАН № ***/16.12.2021 г., както и от
отговор на д-р В.-дежурен лекар в спешно отделение при МБАЛ-Я.
въззивникът се е явил в лечебното заведение в 23.15 ч. В тези случаи обаче
/при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване
срок/ съобразно нормата на чл. 16, ал.6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се приемат показанията на
техническото средство или теста, с което е установена концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. И след като въззивникът не се е явил в лечебното заведение в
указания му в талона срок то законосъобразно АНО е приел резултата от
техническото средство.
Фактът, че въззивника се е явил в лечебното заведение след определения
му в талона час, всъщност не се оспорва от същия доколкото видно от
съдържанието на въззивната жалба и показанията на свид. Д. той излага
причините поради които това се било случило – пред блока на свид. Д.колата
блокирала и двигателят не успял да запали. В тази връзка съдът намира какво
е правил въззивника преди да отиде в определеното му лечебно заведение и
4
дали автомобила му е блокирал, каквито твърдения излага св. Д. /негов
познат/ в съдебно заседание е абсолютно ирелевантно. Съвсем
законосъобразно и съобразно нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от наредбата е било
и определеното му от контролния орган време за явяване в лечебното
заведение доколкото същият е бил спрян за проверка на територията на гр. Я.,
на бул. ***, до ул. ***
Що се касае до изложеното във въззивната жалба, че на жалбоподателя
били направени 7 или 8 опита за тестване за алкохол с техническо средство
без да се сменя накрайника на уреда, съдът намира същото за голословно,
което стои изолирано от приетите и приложени по делото доказателства и
най-вече от показанията на актосъставителя Х., незаинтересован от изхода на
делото, който сочи, че проверката е протекла по нормалния начин.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че въззивникът е извършил
нарушението за което привлечен към административно наказателна
отговорност и това е доказано по безспорен и категоричен начин.
Следва да се отбележи, че и съдът, както и АНО не намира че
нарушението попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН- представлява маловажен
случай. Действително установената концентрация на алкохол не е значителна
и надвишава в минимален размер минимално допустимите от закона 0.5
промила. Само това обстоятелство обаче няма как да охарактеризира случаят
като маловажен в частност да го определи като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите подобни нарушения. В тази
връзка следва да бъде отчетено, че нарушението е умишлено, същото е с
изключително високата обществена нетърпимост, нарушението е възприето
от законодателя като такова с висока степен на обществена опасност предвид
предвидени значителни санкции. Нещо повече според настоящия съд
приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая би породило у
въззивника чувство за безнаказаност и то по отношение на едно от най-
тежките нарушения на ЗДвП.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника следващите му се за него административни
наказания, които определил във фиксираните в закона размери - глоба в
размер на 500лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест
месеца.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП не
страда от пороци и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр.чл. 143, ал.4, вр.чл. 144 от АПК, вр. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр.чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И
като съобрази, че в случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до
5
120лв., както и това, че делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процесуалния
представител на въззиваемата страна е участвал лично само в едно съдебно
заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер - 80лв. Посочената
сума следва да заплатена от въззивника И.К..
Водим от горното Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/10.01.2022 г. на
началника на Сектор към ОДМВР Я., сектор ПП, с което на И. Т. К. от гр. Я.,
ЕГН **********, ул.***, за нарушаване на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП са били
наложени, на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 500лв. и административно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА И. Т. К., с посочени по-горе данни да заплати на ОД-МВР-Я.
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6