№ 13919
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20231110147033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 22007607/09.04.2021 г. на Н. Т. К.,
ЕГН **********, Д. К. К., ЕГН **********, К. Д. К., ЕГН **********, и Й. Д.
К., ЕГН **********, всички с адрес в гр. ...., чрез адвокат С. С. А. със съдебен
адрес: гр. ......, партер, срещу ...... (....), със седалище и адрес на управление: гр.
....., въз основа на която е било образувано гр. д. 20325/2021 г. по описа на
СРС, 34 състав.
На основание Определение № 30/15.08.2023 г., поставено от петчленен
състав на ВАС и ВКС по дело № 33/2022 г. като съд, компетентен да разгледа
производството по така депозираната искова молба, с която се претендира
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени на ищците вследствие на незаконосъобразни действия, свързани с
принудително събаряне на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ....., кв.
123 по плана на гр. ....., в изпълнение на Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008
г. на Началник Софийска Р.... (сега ........ област при Р.... Югозападен район) е
Софийски районен съд.
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 52 ЗЗД за сумата в общ
1
размер на 22 000 лева, от които 10 000 лева за Й. Д. К., 6000 лева за К. Д. К.,
3000 лева за Д. К. К. и 3000 лева за Н. Т. К., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 51 ЗЗД за сумата
в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
представляваща обезщетение за претърпени от Д. К. К. и Н. Т. К.
имуществени вреди, претендирана при условията на активна солидарност,
както и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците,
както следва: сумата от по 968,41 лева за периода от 02.02.2018 г. до
08.04.2021 г. за ищците Д. и Н. К. в условията на активна солидарност, сумата
от 1936,82 лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищеца К. К. и
сумата от 3228,04 лева за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. за ищеца Й.
К..
С протоколно определение от 23.04.2025 г. съдът е допуснал изменение
на предявените искове на основание чл. 214 ГПК, като увеличава цената на
исковете за неимуществени вреди и мораторна лихва за четиримата ищци,
както следва: за Й. К. от сумата 10 000 лева да се счита предявен за сумата от
15 000 лева, както и мораторната лихва да се счита за сумата от 4841,67 лева,
за К. К. от сумата 6 000 лева да се счита предявен за сумата от 10 000 лева,
както и мораторната лихва да се счита за сумата от 3228,04 лева, за Н. К. от
3000 лева да се счита предявен за сумата от 8000 лева, както и мораторната
лихва да се счита за сумата от 2582,22 лева и за Д. К. от сумата 3000 лева да
се счита предявен за сумата от 5000 лева, както и мораторната лихва да се
счита за сумата от 1613,90 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че всички ищци са живеели
съвместно като семейство в двуетажна жилищна масивна сграда, намираща се
в УПИ XXI–1580 в кв. 123 по плана на гр. ....., Софийска област, лична
собственост на ищеца Д. К.. Със Заповед № ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. на
началника на Р.... било предвидено премахване на незаконен строеж, находящ
се в имота на ищеца Д. К.. В изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-
СФ-165/17.12.2008 г., началникът на ...., като орган по принудителното
изпълнение, с писмо с изх. № СФ1702-01-410/21.03.2016 г. предприел
2
действия по принудително изпълнение на заповедта, като възложил на
дружеството „.....“ЕООД с договор № ФО-13-373/01.08.2012 г. премахване на
незаконния строеж като е определил и времето за извършване на
изпълнението, а именно от 10:30 часа на 04.04.2016 г. до 17:30 часа на
11.04.2016 г. Изложени са твърдения, че действията по принудителното
изпълнение били обжалвани, поради което с Определение № 318 от 31.03.2016
г., постановено по ч. адм. д. №323/2016 г. по описа на Административен съд –
София област било постановено спиране на действията по принудителното
изпълнение до постановяване на окончателен съдебен акт.
Сочи се, че въпреки спряното действие по принудително изпълнение,
без ново уведомяване на 14.04.2016 г. около 10 часа органът по принудително
изпълнение, чрез дружеството, на което било възложено премахването на
незаконния строеж, предприел изпълнение на Заповед № ДК-02-СФ-
165/17.12.2008 г. Изложени са твърдения, че по това време в семейното
жилище се е намирал ищецът Й. К., който тогава е бил на 13 години и докато
той е бил в сградата е започнало събаряне на покрива. Служители на
изпълнителя започнали събаряне на постройката без да се уверят, че имотът е
празен и не застрашават живота на обитателите му. Доколкото ищците не били
уведомени за предприетите действия, последните не успели да изнесат
намиращите се в жилището им движими вещи. Това наложило ищцата Н. К. да
напусне работното си място и да се прибере у дома при сина си Й., като заедно
с нея и дъщеря К. Констатинова, която напуснала учебни занятия. Ищците
Н., К. и Й., доколкото по време на тези действия Д. се намирал извън страната,
с помощта на приятели и близки, започнали събиране на личните им дрехи,
документи и неща от първа необходимост и всякаква покъщнина от дома.
Посочват, че през цялото това време, служители на изпълнителя,
продължавали с действията по принудително събаряне, въпреки отправени
молби да им предоставят няколко часа да съберат покъщнината си.
Изложени са твърдения, че ищците са били напълно наясно, че
построената от тях сграда, представлява незаконно строителство и подлежи на
събаряне, но действията предприети от ответния орган, чрез служители на
дружеството изпълнител, на което било възложено събарянето, действало
противоправно, доколкото не ги уведомило за конкретна дата и часа за
извършването му, като по този начини те били възпрепятствани да освободят
3
жилището и да съберат вещите си, в това число климатик с вътрешно и
външно тяло, кухненско обзавеждане и други. Била повредена ВиК
инсталация и електрическата инсталация, както и била съборена законно
построена ограда. Вследствие на противоправните действия всеки от ищците
претъпели и множество неимуществени вреди, изразяващи се във влошено
емоционално и психическо състояние, подробно описани в исковата молба.
Предвид изложеното, молят да бъде осъден ответника да заплати
дължимото им обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, както и законна лихва за забава върху обезщетенията. Молят за
уважаване на исковете. Претендират разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Излага
твърдения, че с писмо с изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г., началника на ....
е разпоредил принудителното изпълнение на заповедта да се извърши в
периода от 10,30 ч. на 04.04.2016 г. до 17,30 ч. на 11.04.2016 г., а „при
евентуално обжалване на действията на органа по изпълнението,
обективирани в настоящото писмо и спирането им по разпореждане от съда на
основание чл.280, т.1 от АПК, принудителното премахване следва да бъде
осъществено в срок от 20-работни дни, считано от датата на потвърждаването
им от съда, с влязъл в сила съдебен акт“. Сочи се, че възлагателното писмо
било връчено на Д. К. по реда на §4 от ДР на ЗИД ЗУТ на 24.03.2016 г.,
удостоверено с констативен протокол № 337/24.03.2016 г. и приложените към
него съобщения, служебни бележки и снимков материал, като същото било
обжалвано пред АССО, като с определение № 318/31.03.2016 г. били спрени
действията по изпълнение на основание чл.297 ал.4 от АПК - до разглеждане и
произнасяне по жалбата.
С окончателно решение № 351/08.04.2016 г. по адм.д.№ 305/2016 г. на
АССО, съдът е отхвърлил жалбата на Д. К. против действията по изпълнение,
обективирани във възлагателно писмо изх.№ СФ-1702-01-410/21.03.2016г. на
..... Изложени са твърдения, че считано от 08.04.2016 г. е започнал да тече 20-
дневния срок, посочен във възлагателното писмо, в който е следвало да се
осъществи принудителното премахване на незаконния строеж. Сочи се, че с
писмо, изх. № Сф5-123-00-327/12.04.2016 г. до община ....., РПУ ....., „.......“
АД, дружеството-изпълнител „.....“ ЕООД и „....“ ЕООД бил определен
4
периода, в който да се осъществи принудителното изпълнение на заповедта, а
именно от 10.30 часа на 14.04.2016 г. до 17.00 часа на 20.04.2016 г. при
условията, указани в писмо изх. № СФ-1702-01- 410/21.03.2016 г.
На 14.04.2016 г., в присъствието на представители на избраната фирма
изпълнител, представители на община ....., РУ на МВР - ....., служители на ......
при Р.... - ЮЗР и ...., бил съставен протокол - приложение №3 към чл. 13 от
Наредба № 13/2001 г. на МРРБ. Посочва се, че незаконният строеж - жилищна
сграда, подлежащ на принудително премахване не е бил освободен от
обзавеждане и оборудване. Не се оспорва обстоятелството, че в сградата се е
намирал ищецът Й. К., тогава непълнолетен, който е излязъл от нея след
пристигането на голяма група хора, обадил се е на майка си - ищцата Н. К.,
която своевременно е пристигнала и извела детето от сградата и имота.
Посочва се, че конкретната ситуация - неосвободена от обзавеждане и др.
сграда, се покрива с хипотезата, предвидена в Наредба № 13/2001 г., като
съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 задължение на общинската администрация е да
освободи сградата от обзавеждане и осигури помещение за съхраняването му.
Сочи се, че цялото имущество е изнесено в същия ден, с осигурен от общината
транспорт и оставено на съхранение в помещение в сградата на ОП „БКС“,
бил съставен опис, подписан от ищцата Н. К. и домакина на общината Ц В,
като в протокола липсвали забележки за повредено или унищожено
недвижимо имущество. Допълва, че освобождаването на сградата от
имуществото в нея е започнало след прекъсване на захранването с
електричество и вода.
Ответникът твърди, че при фактическото премахване на незаконния
строеж не са констатирани повредени или унищожени вещи и постройки на
собствениците, извън тези, предмет на премахването. Дружеството
изпълнител на принудителното премахване се е съобразило изцяло с
определения начин на изпълнение в Протокол, обр.2 от Наредба № 13/2001 г. -
ръчно е демонтирана покривната конструкция и развалена тухлената зидария,
а механично са разбивани стоманобетоновите плочи - отразено в Протокол,
образец №5. Сочи се, че вместо предвидените 4 работни дни, работата по
премахването е продължила 6 работни дни – което било показателно за това,
че е положена необходимата грижа с оглед безопасността и недопускането на
вреди.
5
Твърди се, че срещу действията, предприети на 14.04.2016 г. за
принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на
незаконния строеж, на 15.04.2016 г. била подадена жалба от ищеца Д. К. пред
Административен съд София област, като в мотивите на определението по
адм.д. №386/2016 г. изрично било посочено, че предприетите на 14.04.2016 г.
действия не са нови, а представляват продължаване на вече предприети
такива, предвид потвърждаването от съда с решение от 08.04.2016 г. на
действията на органа по изпълнението, обективирани в Писмо изх. № СФ-
1702-01- 410/21.03.2016 г. на началника на .... и посочения в него 20-дневен
срок за изпълнение на заповедта, в случай на обжалване.
Предвид изложеното, сочи че не са налице основания действията,
предприети на 14.04.2016 г. по принудителното изпълнение на влязла в сила
заповед за премахване на установен незаконен строеж да се квалифицират
като незаконосъобразни и не е налице основната материално-правна
предпоставка за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ....,
в качеството на възложител на принудителното премахване.
На отделно основание оспорва претендираното обезщетение за
имуществени вреди, като ги счита за недоказани, както и оспорва наличието
на пряка и непосредствена връзка с действията по принудително изпълнение,
извършени на 14.04.2016 г., като сочи, че до принудително изпълнение се е
стигнало в резултат на неправомерното поведение на ищеца Д. К., собственик
на жилищната сграда и ид. ч. от дворното място, като незаконността на
сградата е установена още през 2005 г., когато е била на груб строеж, но
въпреки това е продължило изграждането и ползването като жилище. Сочи, че
след две отправени покани не е предложено доброволно изпълнение от
адресата на заповедта, като не била използвана възможността за отсрочване на
доброволното изпълнение за срок, с който длъжника да се ангажира. Допълва
и че било подадено уведомление за премахнат доброволно строеж, с невярно
съдържание.
Оспорва се и обезщетението за нестъпили имуществени вреди, като
сочи, че оградата, за която се твърди, че била повредена не е
индивидуализирана. Оспорва повредата на електрическата и ВиК
инсталацията, както и на градинско осветление. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
6
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на ищците е да докажат при условията
на пълно и главно доказване следното: извършаване на незаконосъобразни
действия по принудително събаряне на двуетажна масивна жилищна сграда на
14.04.2016 г. в изпълнение на Заповед №ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. от
представители на .... и служители на дружеството изпълнител „.....“ ЕООД;
противоправни действия или бездействия на лица, на които ответникът е
възложил работа по повод твърдяното принудително събаряне на така
описания недвижим имот; претърпените имуществени и неимуществени
вреди; причина връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и неимуществени вреди за всеки от ищците, така, както се
претендират, както и техния размер.
Между страните по делото не е спорно и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че е налице влязла в законна сила
заповед №ДК-02-СФ-165/17.12.2008 г. на началник на СР...., за премахване на
незаконен строеж "Двуетажна масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ
XXI -1580, кв.123, по плана на гр......, с административен адрес ул. .........., във
връзка с която ищецът Д. К. е поканен да изпълни доброволно заповедта в 14-
дневен срок. С уведомление с вх. № СФ5-123-04-204/12.10.2011 г. ищецът Д.
К. е декларирал, че доброволно е изпълни всички указания в горецитираната
заповед, като е премахнал незаконния строеж. С констативен протокол № 187
от 10.05.2012 г., служители на РОНСК-Софийска област са отбелязали, че при
извършена проверка на място строежът не е премахнат доброволно. Съставен
е протокол за предварително проучване на принудително изпълнение на
премахването на строеж от 10.05.2012 г., съставена е КСС и сключен договор
от 01.08.2012 г. между .... и "....." ЕООД, с който е възложено извършване на
принудително изпълнение на влязла в сила заповед №ДК-02-Сф-
165/17.12.2008 г. на началника на СР..... С постановление за възлагане на орган
по изпълнението, обективирано в писмо изх. №Сф-1702-01-410 от 21.03.2016 г.
на Началник на ...., на осн. чл. 225, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 271, ал.3, чл. 286 от
АПК, сключен договор №ФО-13-373/01.08.2012 г. между .... и "....." ЕООД, и
7
съгл. §54 от ПЗР ЗИД ЗУТ, е възложено принудително изпълнение на заповед
№ДК-02-Сф-165/17.12.2008 г., за премахване на незаконен строеж "Двуетажна
масивна жилищна сграда", находящ се УПИ XXI -1580, кв.123, по плана на гр.
....., с административен адрес ул. .........., като е определен период на
изпълнение на премахването на незаконния строеж от 10:30ч. на 04.04.2016 г.
до 17:30 ч. на 11.04.2016 г., а при евентуално обжалване на действията на
органа по изпълнението и спирането им по разпореждане на съда на осн. чл.
280, т. 1 от АПК-в срок от 20 работни дни, считано от датата на
потвърждаването им от съда, с влязъл в сила съдебен акт. С писмо изх. № СФ-
1702-01-410/21.03.2016 г. на началника ...., Д. К. е уведомен за изготвеното
възлагателно писмо, като със служебни бележки №№ 5-123-I и 5-123-II от
24.03.2016 г. е удостоверено изпълнена процедура по §4, ал.2 от ДР на
ЗУТ относно съобщение за издадено възлагателно изх.№Сф-1702-01-410 от
21.03.2016 г., на адреса на адресата и на таблото за съобщения в сградата на
община ...... Д. К. е депозирал жалба против действията на органа по
изпълнението. С Определение №318/31.03.2016 г. по частно адм. дело
№323/2016 г. съдът е спрял изпълнението действията по принудителното
изпълнение на заповед № ДК-02-СФ- 165/17.12.2008 г. на началника на
Софийска Р...., обективирана във възлагателно писмо изх. № СФ-1702-01-
410/21.03.2016 г. на Началника на ...., за премахване на незаконен строеж в гр.
....., възложено на „.....“ ЕООД, съгласно сключен Договор №ФО-13-
373/01.08.2012 г., насрочено в периода от 10.30 часа на 04.04.2016 г. до 17.30 ч.
на 11.04.2016 г., но съображенията на съда са, че същото следва да бъде
спряно до приключване на съдебното производство по адм. дело № 305/2016 г.
С Решение № 351 от 8.04.2016 г. на АдмС - София-област по адм. д. №
305/2016 г., жалбата на Д. К. против действия на орган по изпълнение-
началник на ...., обективирани в съобщение №СФ5-123-I на инспектор Р....
Софийска област, и писмо изх.№Сф-1702-01-410/21.03.2016 г. на началника
...., с които на осн. чл. 225, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 271, ал.3, чл. 286 от АПК е
сключен договор №ФО-13-373/01.08.2012 г. между .... и "....." ЕООД, за
възлагане принудително изпълнение на заповед №ДК-02-Сф-165/17.12.2008 г.,
за премахване на незаконен строеж "двуетажна масивна жилищна сграда",
находящ се в УПИ XXI -1580, кв.123, по плана на гр......, с административен
адрес ул. .........., е отхвърлена като неоснователна.
Между страните по делото не е спорно и видно от представения по
8
делото Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната
площадка преди започване на изпълнение, на 14.04.2016 г. от страна на
ответника ......, чрез изпълнителя „.....“ ЕООД, в 11 часа работна група се е
събрала на адреса на незаконния строеж за привеждане в изпълнение на
заповед № ДК-02-Сф-165/17.12.2008 г. за премахване му. Установява се и
приетото по делото Определение № 389/15.04.2016 г., постановено по ч. адм.
дело № 386/2016 г., че без уважение е оставено искането на ищеца за спиране
на изпълнението на действията по принудително изпълнение за премахване на
процесния незаконен строеж, извършени на 14.04.2016 г., изразяващи се в
премахване на част от покривната конструкция.
Във връзка с действията на ответника по принудително изпълнение за
премахване на процесния незаконен строеж, извършени на 14.04.2016 г.,
основният спорен между страните по делото въпрос е, следва ли ищецът Д. К.
да бъде повторно уведомен за точен ден и час на извършване на
принудителните действия или същото е извършено с постановление за
възлагане на орган по изпълнението, обективирано в писмо изх. №Сф-1702-
01-410 от 21.03.2016 г. на Началник на .....
С писмо с изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г. на .... е възложено
принудителното изпълнение на заповед №ДК-2-СФ-165/17.12.2008 г. на
началника на Софийска Р...., като е определено изпълнението на премахването
на незаконния строеж да се извърши в периода от 10.30 ч. на 04.04.2016 г. до
17.30 на 11.04.2016 г., "като при евентуално обжалване на действията на
органа по изпълнението,обективирани в настоящото писмо и спирането
им по разпореждане от съда на основание чл.280, т.1 от АПК,
принудителното премахване следва да бъде осъществено в срок от 20
работни дни, считано от датата на потвърждаването им от съда, с влязъл
в сила съдебен акт. След като решението на съда по адм. дело №305/2016 г. е
влязло в сила и жалбата на К. е отхвърлена, няма законова пречка да се
изпълни премахването на незаконния строеж, още повече, че в
горецитираното възлагателно писмо изрично е посочена възможността това
да се извърши в срок от 20 работни дни, считано от датата на
потвърждаването на действията от съда с влязъл в сила съдебен акт. К. е бил
уведомен за писмото от 21.03.2016 г., видно от представените писмени
доказателства на лист 79 - 84 от адм. дело №305/2016 г., приложено към
9
настоящото частно адм. дело. Не се касае за нови действия на .... по
изпълнение на заповед №ДК - 02- СФ - 165/17.12.2008 г. на началника на
Софийска Р...., а за продължаване на спрени такива, обективирани във
възлагателно Писмо изх. № СФ-1702-01-410/21.03.2016 г. на Началника на ....,
след отпадане на основанието за спирането им. За пълнота на изложеното,
следва да се посочи, че в периода от издаване на Заповед №ДК-02-СФ-165 от
17.12.2008 г. на началник на СР...., за премахване на незаконен строеж
"Двуетажна масивна жилищна сграда" до предприетите принудителни
действия на 14.04.2016 г. е изминал периода от почни 8 години, в който период
ищецът от една страна е декларирал доброволно изпълнение на заповедта,
което реално не е извършил, от друга е предприемал множество действия по
обжалване и спиране на процедурата, като през целия този период е бил
наясно с незаконосъобразността на постройката и предстоящото и събаряне.
Ето защо, съдът намира твърденията на ищците, че ответникът ...., чрез
изпълнителя „.....“ ЕООД е действал противоправно, доколкото не ги
уведомило за конкретна дата и часа за извършването на премахването на
незаконната постройка, като по този начини те били възпрепятствани да
освободят жилището и да съберат вещите си, в това число климатик с
вътрешно и външно тяло, кухненско обзавеждане и други.
В допълнение следва да се посочи е че всяко принудително премахване
на незаконен строеж и произтичащото от него събаряне на строежа, поради
естеството си е свързано с неблагоприятни последици за собственика на
строежа, като в случая не може да се приеме, че последиците от предприетите
от органа по изпълнението действия по реализирането на принудителното
премахване на незаконния строеж надхвърлят неминуемо следващите се
такива от посоченото изпълнително действие, че са несъответни на целта на
закона или че са несъизмерими със засегнатото имуществено право.
От събраните по делото доказателства, в това число свидетелските
показания на свидетеля А., участвал в събарянето на незаконната постройка в
качеството на служител на Р...., се установява, че при пристигане на обекта, в
къщата се е намирало дете на възраст около 10-12 години, момче, както и че
вещите не били изнесени. Изнасянето на последните се осъществило от
собствениците на къщата с помощта на служители от Общината и за това бил
съставен и опис от 7 страници. Установява се, че през първия ден служители
на дружеството изпълнител са предприели действия по разкриване на част от
10
покривната конструкция – керемиди и дъски.
От показанията на свидетеля К., технически ръководител и работник по
събарянето на обекта и воден от ответника, се установява, че преди да
предприемат действия по събаряне, токът и водата в имота са били спрени, на
обекта са се намирали служители на полиция и на Общината, като напрежение
между собствениците на имота и работниците не е имало. Същият свидетел
установява, че докато детето, а именно ищецът Й. К., е било в къщата,
работниците са сваляли цигли и дървения от лявата страна на покрива, като са
изхвърляли строителните материали в съседния двор и че премахването на
плочите е започнало след изнасяне на вещите от Общината. В този смисъл са и
свидетелските показания на свидетеля Шунков, който е пристигнал на обекта
след стартиране на действията по събаряне на сградата и е установил, че
северната страна на покрива се събаря, докато Н. К., заедно с работници от
общината е изнасяла покъщнина. Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото безспорно се установява, че при стартиране на действията по събаряне
на незаконната постройка, в сградата се е намирал ищецът Й. К..
По делото са събрани и съдебно-технически и съдебно-медицински
експертизи, както и психологически такива, приети по делото, които съдът
взема предвид при разглеждане и разрешаване на спора като съвкупност от
доказателствения материал.
По така предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправното поведение на ...., изразяващо се в
започване на принудително събаряне на постройка на 14.04.2016 г., докато в
къщата се е намирало малолетното дете на ищците, съдът счита, че същите са
частично основателни. Противоправното деяние на прекия извършител на
премахването на незаконните постройки се състои в бездействие, а именно –
липсва извършване на проверка дали в сградата се намират хора преди да се
започне физическото й премахване. Това деяние е реализирано по време и по
повод на осъществяване на възложена от ответната .... дейност по премахване
на незаконна постройка, а пряката връзка с причинените вреди на
пострадалите лица е безспорно установена. Следва да се разгледат исковете по
отношение на всеки един от ищците поотделно.
Относно Й. К.:
По делото се установи по безспорен начин, че по време на събарянето в
11
къщата се е намирало малолетното дете на ищците, което е преживяло силен
страх, стрес и уплаха в резултат на внезапното и шумно действие на
служителите. Съдът приема, че Тази ситуация е изключително травмираща за
едно дете, което няма изградени механизми за справяне със заплахи за
сигурността си, с оглед неговата крехка възраст, изправено пред
безизходицата на случващото се, докато е само в дома си. Ето защо,
съобразявайки характера на причинените преживявания – стрес, уплаха,
чувство за несигурност и застрашеност – съдът приема, че справедливото
обезщетение следва да се определи в размер на 7500 лева, което е съразмерно
на интензитета на преживените негативни емоции и тяхната продължителност.
Съдът взема предвид ранната възраст на пострадалото лице, тежестта на
травмата, нейната продължителност във времето и последиците за ищеца, като
приема, че този размер е справедлив и репарира понесените вреди. В
останалата част до пълния размер на претенцията от 15000 лв. иска следва да
се отхвърли като прекомерен, с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
при съобразяване и на икономическите реалности, съдебната практиката по
сходни случаи.
Относно Н. К.:
Съдът приема, че по отношение на този ищец противоправното деяние
се състои също в бездействие. Н. К. не е била уведомена като майка и законен
представител на сина си, че детето се намира само в дома им и не е потърсено
нейното съдействие, преди детето да й се обади, при което пряко и
непосредствено е била засегната от наученото си от сина си, че той е бил в
къщата, докато фирмата-изпълнител е започнала дейности по нейното
събаряне. От заключението на съдебно-психологичната експертиза се
установява, че Н. К. е преживяла травматично събитието, като към момента на
изследването показва симптоми на тревожност, безпокойство, страх, паника,
отчаяние и усещане за безизходица, които са в причинно-следствена връзка
със събарянето на дома й. Съдът обаче приема, че ищцата има право на
обезщетение не толкова заради събарянето на незаконната постройка, а поради
вредите от неуведомяването й от фирмата изпълнител, че в къщата се намира
синът й преди да започнат действията по премахването на къщата. Съдът
отчита, че преживяното е имало силно емоционално отражение върху ищцата,
засегнало е качеството й на живот, но също така взема предвид
обстоятелството, че не са налице данни за тежки трайни психични
12
разстройства, а състоянието на Н. К. се характеризира като емоционално
страдание, което остава в границите на високата норма и не изисква
специализирано лечение. С оглед на това съдът счита, че справедливото
обезщетение за нея следва да се определи в размер на 3000 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 8000 лв. искът следва да се
отхвърли като прекомерен.
С оглед установената причинно-следствена връзка между действията на
ответника и претърпените от ищците Н. и Й. К.и неимуществени вреди, съдът
намира, че исковете са основателни до посочените размери и следва да бъдат
уважени до 7500 лв. за детето и 3000 лв. за Н. К. , ведно със законната лихва
претендирана от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г., изчислена от съда по реда на чл.
162 ГПК е в размер на 2420,83 лева, представляваща мораторна лихва върху
дължимото на Й. К. обезщетение за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г. и
сумата в размер на 968,33 лева, мораторна лихва за периода от 02.02.2018 г. до
08.04.2021 г. върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от Н. К..
Относно претенцията на Д. К.:
По делото безспорно се установи, че по време на започването на
принудителното събаряне на незаконната постройка на 14.04.2016 г. ищецът
Д. К. се е намирал извън страната – в ..... ...., където е пребивавал и работил.
Поради това, съдът счита, че събитията са го застигнали само по телефон, т.е.
той не е присъствал на място, не е бил обект на преки действия на
изпълнителите на събарянето, нито е възприел лично интензитета на
случващото се. Същият не е имал идентични на съпругата си преживявания
във връзка с това, че синът им се е намирал в къщата по време на започването
на нейното премахване. Не на последно място, следва да се отчете и
обстоятелството, че още през 2008 г. ищецът е бил уведомен за незаконността
на строежа, а през 2011 г. е декларирал пред ...., че е изпълнил издадената
заповед за премахване. В този смисъл, съдът счита, че по отношение на Д. К.
ответникът не носи отговорност за противоправни действия или бездействия,
тъй като той самият е бил наясно както, че сградата подлежи на събаряне и
премахване, така също и за времето на извършването на това обстоятелство,
още повече, че със собствените си действия чрез подаване на уведомление за
доброволно премахване, което е с невярно съдържание, е станал причина за
13
това действията по премахване на незаконната постройка да се случат във
времевия момент, в който са били реално извършени. Ищецът сам със
собствените си действия се е поставил в положение да претърпи неприятни
преживявания, свързани със събаряне на къщата, като вместо да изпълни
заповедта за премахване на сградата е подал уведомление за доброволното й
събаряне с невярно съдържание. Никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, поради което и на този ищец не
следва да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изложеното, иска на Д. К. за присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По искането на К. К.:
Съдът установи, че към момента на предприетите действия по
събарянето К. К. е била на възраст около 16 години и се е намирала в училище.
Тя е била повикана по телефона от баща си да се прибере и да помогне на
майка си с изнасянето на вещи от къщата. От изложените по делото факти не
се установява К. да е била непосредствен свидетел на началото на събарянето,
нито да е била поставена в ситуация на пряка заплаха за здравето или
сигурността си, каквато е била за по-малкото дете. Въпреки че ситуацията
несъмнено е предизвикала стрес, неудобство и неприятни преживявания у
нея, съдът намира, че тези емоции са били по-скоро характерни за нормална
житейска криза, отколкото за тежко травматично преживяване, което да
оправдае обезщетение. Не на последно място, по делото не са представени
доказателства, че вследствие на събитието К. е развила психическо или
здравословно увреждане или че е преживяла продължителни по време и
интензивни емоционални страдания, надвишаващи обичайното за една такава
ситуация.
С оглед на изложеното, съдът счита, че иска на К. К. също следва да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Относно иска са присъждане на обезщетение за претърпени от
ищците Н. и Д. К.и имуществени вреди в размер на 3000 лева:
Ищците претендират обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на започналото на 14.04.2016 г. събаряне на незаконния строеж, в
размер на 3000 лв. , като се твърди, че в хода на изпълнението са били
14
увредени следните обекти и вещи: законно изградена ограда, електрическа
инсталация, ВиК инсталация, както и различни движими вещи – бойлер,
климатик, кухненско обзавеждане, градинска люлка и др.
Съдът намира, че искът за имуществени вреди е неоснователен, поради
следното:
От една страна, не се установи по делото с достатъчна степен на
сигурност каква част от претендираните вещи са били действително
унищожени или повредени по време на събарянето, каква е тяхната
действителна стойност към момента на увреждането, както и дали повредите
са следствие именно от действията на изпълнителя на събарянето.
По отношение на оградата, електрическата и ВиК инсталацията ищецът
се позовава на твърдения за законност на тези съоръжения, като представя по
делото доказателства в този смисъл, но от същите, не може се установи със
сигурност, че тези съоръжения са изградени законосъобразно и не подлежат
също на премахване. По делото не е безспорно установено, точно коя е
твърдяната от ищците ограда, за която същите са се снабдили със строителни
книжа.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-техническа експертиза, се установява запушване на ВиК
отклонението. Въпреки това не се установи по категоричен начин, че
запушването е настъпило именно в резултат на действията по събарянето, а не
е било вследствие на липса на поддръжка или друга причина, като следва да се
вземе предвид и че огледът е извършен около 7 години след събарянето на
постройката.
По отношение на движимите вещи, съдът намира, че ищецът не е
представил надлежни доказателства (напр. касови бележки, гаранционни
карти или други документи), от които да се установи, че те са били в имота
към датата на събитието, че са били унищожени или повредени, поради
действията на изпълнителя, както и каква е била тяхната пазарна стойност към
онзи момент.
На последно място, съдът отчита, че събарянето на незаконен строеж по
своята същност обективно предполага, че разположените в същия имот или
върху същата постройка вещи могат да претърпят увреждане. Собственикът е
имал задължение да освободи имота и да изнесе вещите си своевременно след
15
издаването на заповедта, което не е сторено, поради което и същият носи
негативните последици от собственото си бездействие.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че претенцията за
имуществени вреди е неустановена по основание и размер, както и че не е
доказана причинно-следствена връзка между действията на изпълнителя и
посочените увреждания. Поради това искът в размер на 3000 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора по исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД право на разноски, съразмерно с уважената част от иска
имат ищците Й. и Н. К.. Н. К. е сторила разноски, както следва: 423,29 лева –
държавна такса; 600 лева – депозит вещи лица КСМПЕ; 415 лева – довнасяне
депозит вещи лица КСМПЕ; 783 лева – заплатен адвокатски хонорар, от които
с оглед уважената част от иска следва да и бъдат присъдени разноски в размер
на 832,98 лева. Й. К. е сторил разноски в размер на 793,67 лева – държавна
такса, 400 лева – депозит вещи лица КСМПЕ; 783 лева – заплатен адвокатски
хонорар, от които с оглед уважената част от иска следва да и бъдат присъдени
разноски в размер на 988,33 лева. Следва да се посочи, че съдът намира
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за неоснователно. Следва да се присъди и сумата от 1 лев, представляваща
съразмерно на уважената част от исковете сума за внесена държавна такса от
пет лева за съдебно удостоверение, като съдът я разпределя съразмерно на
ищците – 0.60 лв. на Й. К. и 0.40 лв. на Н. К..
В тежест на ответника не следва да бъдат възлагани, сторените от Д. и К.
К. разноски по исковете за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
доколкото същите са отхвърлени. Не следва да бъдат възлагани и в полза на
ищците разноски по исковете за имуществени вреди, които също са
неоснователни.
Ответникът не претендира и не представя доказателства за сторени
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА ...... /..../, със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на Й. Д. К., ЕГН **********, пълнолетен към датата на
постановяване на съдебното решение, с адрес в гр. ....., .........., чрез адвокат С.
С. А. със съдебен адрес: гр. ......, партер, на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 52 ЗЗД сумата в размер на 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени от лицето Й. К. неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, уплаха, чувство за несигурност и застрашеност,
породени от противоправното поведение на служители и изпълнители на ....,
които на 14.04.2016 г. са предприели действие по принудително премахване на
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ....., кв. 123 по плана на гр. .....,
докато лицето се е намирало в нея, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер до 15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ...... /..../, със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на Й. Д. К., ЕГН **********, пълнолетен към датата на постановяване
на съдебното решение, с адрес в гр. ....., ....., на основание чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на 2420,83 лв. (две хиляди четиристотин и двадесет лева и осемдесет и
три стотинки), представляваща моратарна лихва върху дължимото
обезщетение за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над уважения размер до сумата от 4841,67 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ...... /..../, със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на Й. Д. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 988,93 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки) – сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА ...... /..../, със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, адрес в гр. ....., .........., чрез адвокат С. С.
А. със съдебен адрес: гр. ......, партер, на основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
52 ЗЗД сумата в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от лицето Н. К., неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, уплаха, чувство за несигурност и застрашеност,
породени от противоправното поведение на служители и изпълнители на ....,
които на 14.04.2016 г. са предприели действие по принудително премахване на
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ....., кв. 123 по плана на гр. .....,
17
докато малолетния син Й. Д. К. се намирал в нея, ведно със законната лихва
от 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над уважения размер до 8 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ...... /..../, със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, гр. ....., .........., на основание чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на 968,33 лв. (деветстотин шестдесет и осем лева и тридесет и
три стотинки), представляваща мораторна лихва върху дължимото
обезщетение за периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над уважения размер до сумата от 2582,22 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ...... /..../, със седалище и адрес на управление: гр. ..... да
заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 833,38 лв. (осемстотин тридесет и три лева и тридесет
и осем стотинки) – сторени разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. К., ЕГН **********, гр. ....., ..........,
чрез адвокат С. С. А. със съдебен адрес: гр. ......, партер, против ...... /..../, със
седалище и адрес на управление: гр. ....., иск с правно основание чл. 45 вр. чл.
49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на противоправното поведение на
служители и изпълнители на ответника ...., във връзка с предприети на
14.04.2016 г. действия по принудително премахване на двуетажна масивна
жилищна сграда в УПИ ....., кв. 123 по плана на гр. ....., ведно със законната
лихва от 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането както и
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 1613,90
лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за
периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. К., ЕГН **********, гр. ....., ..........,
чрез адвокат С. С. А. със съдебен адрес: гр. ......, партер, против ...... /..../, със
седалище и адрес на управление: гр. ....., иск с правно основание чл. 45 вр. чл.
49 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на противоправното поведение на
служители и изпълнители на ответника ...., във връзка с предприети на
18
14.04.2016 г. действия по принудително премахване на двуетажна масивна
жилищна сграда в УПИ ....., кв. 123 по плана на гр. ....., ведно със законната
лихва от 09.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането както и
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 3228,04
лева, представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за
периода от 02.02.2018 г. до 08.04.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К., ЕГН ********** и Н. Т. К., ЕГН
**********, против ...... /..../ със седалище и адрес на управление: гр. ....., иск с
правно основание чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 51 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищците сумата в размер на 3 000 лева, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, представляваща обезщетение за претърпени от Д. К.
К. и Н. Т. К. имуществени вреди, претендирана при условията на активна
солидарност, вследствие на противоправното поведение на служители и
изпълнители на ответника ...., във връзка с предприети действия по
принудително премахване на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ .....,
кв. 123 по плана на гр. ....., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19