Р E Ш Е Н И Е
№ 2
гр.Плевен, 02.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Йорданка
Антонова, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1232 по описа
за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 622
от 24.09.2019 г.,
постановено по нахд № 1414/2019 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно
постановление № 19-0940-000307 от 04.04.2019 г. на Началник РУ – Пордим към ОД
на МВР- Плевен, с което на Н.К.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.177 ал.3
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП затова, че
на 11.03.2019 г. в 16,38 часа в община Пордим, на общински път № РVN3171, управлява товарен автомобил МАН
18.413ФЛС с рег.№ *********, посока на движение от с.Згалево към с.Пелишат, като не се
съобразява със знак „В18“, ограничение в знака 5 тона.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен, чрез
юрисконсулт Д. Ч., който счита същото за неправилно и необосновано. Намира, че
при постановяване на решението си въззивният съд не е взел предвид събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от които се
установява точното местонахождение на забранителния пътен знак „В-18“ в
с.Згалево, ограничаващ влизането на ППС с маса с товар по-голяма от 5 тона,
както и че процесният камион е бил с товар над 5 тона. Позовава се на
приложените писмени доказателства, от които се установява, че маршрутът на
водача на товарния камион до момента на спирането за проверка на входната
табела на с.Пелишат, е през гр.Пордим и с.Згалево. Навежда доводи, че въпреки,
че не са били установени очевидци на преминаването на товарния автомобил през
местонахождението на забранителния пътен знак в с.Згалево, това обстоятелство
се доказва безспорно от липсата на алтернативен път за преминаване през същото
село, а и пътната инфраструктура в с.Згалево не е в състояние да предостави
обходен маршрут за товарния камион, избягващ преминаване през местонахождението
на забранителния пътен знак „В-18“. Посочва, че възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя не са направени нито в момента на съставяне на АУАН,
нито в предвидения от законодателя тридневен срок. Твърди, че макар
актосъставителят и свидетелят по акта да са били на разстояние от около 3
километра от мястото на извършване на нарушението, техните изводи за последното
са изведени като единствено възможни с оглед техническите характеристики на
товарния автомобил и липсата на обходен маршрут за товарния камион, избягващ
преминаване през местонахождението на забранителния пътен знак „В-18“ в
с.Згалево. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по
съществото на спора.
Ответникът чрез упълномощен адв.А. *** в писмен
отговор на касационната жалба оспорва последната. Твърди, че е представено
писмо от община Плевен, от което се
установява, че на процесния участък такъв пътен знак няма монтиран, а
показанията на контролните органи относно мястото на спиране на водача са
противоречиви. Моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира
присъждане ан направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Н.К.Н. се представлява от адв.А. с надлежно пълномощно, който оспорва жалбата,
моли да се остави в сила оспореното решение, претендира присъждане на
направените в касационната инстанция разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Позовава се на представеното от община Плевен удостоверение, че преди и след
табелата начало на с.Пелишат няма монтиран пътен знак В-18, а показанията на
свидетелите счита за противоречиви. Сочи, че разстоянието между с.Згалево и
с.Пелишат е около 3 км. и самите служители на МВР не са могли да установят
откъде точно е минал товарният автомобил, св.К. твърди, че знакът е на главната
улица в с.Згалево, а засичането на автомобила е станало при с.Пелишат. От друга
страна жалбоподателят твърдял, че е минал по черен път зад гробищата на
с.Згалево. При това положение дава заключение, че НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка и правилно е отменено от съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено въз
основа на показанията на актосъставителя Р. и свидетеля К.
- полицейски служители към ОДМВР - Плевен, че на 11.03.2019г. двамата заедно по
време на дневна работна смяна са осъществявали контрол върху движението по
пътищата на територията на община Пордим. Намирали се на общински път
PVN3171III-3501 с посока на движение от
с.Пелишат към с.Згалево, когато около 16.38 часа пресрещнали жалбоподателя да
се движи в обратна посока като водач на т.а. МАН 18.413 ФЛС с рег.№*********.
Преди табелата на с.Пелишат актосъставителят спрял водача за проверка. От
показанията съдът установил още, че в с.Згалево
бил поставен пътен знак
В18-„Забранено е влизането на ППС
с маса с товар по-голяма от означената – 5т.
Дл.лица приели, че жалбоподателят, пътувайки през гр.Пордим за с.Пелишат
преминал покрай пътния знак и продължил след него в посока с.Пелишат. При така
посочените обстоятелства актосъставителят в присъствието на св.К. съставил на
жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДП. При връчването последният го подписал, като не отбелязал
възражения. Допълнителни възражения не постъпили в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП. Същото било
връчено на жалбоподателя на 15.05.2019г. Съдът установил тази фактическа
обстановка въз основа на приобщените по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които
кредитирал с доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се,
незаинтересовани и непредубедени.
Съдът направил извод, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и при спазване на разписаната в закона процедура. По
съществото на спора съдът направил извод, че фактическите констатации в АУАН и
НП не са напълно обосновани и не се подкрепят напълно от представените в с.з.
писмени и гласни доказателства, както и че извършването на нарушението по чл.
6, т.1 от ЗДП не е безспорно доказано.
От разпита на актосъставителя и свидетеля съдът установил, че
управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е с маршрут, преминаващ през
с.Згалево, за да достигне до с.Пелишат, където те са се намирали, както и че
процесният забранителен знак се е намирал в центъра на с.Згалево. Свидетелите
установили още, че разстоянието между двете села е около три километра, а също
и че предполагат, че маршрутът на жалбоподателя е бил през с.Згалево, и той не
би следвало да пропусне знака, следуемо от което не е съобразил забраната за
навлизане след знака. В подкрепа на показанията на свидетелите относно
местонахождението на знака съдът приел, че са и двете справки, приложени по
делото и неоспорени – Справка изх.№11-00-39/22.08.2019г. на АПИ гр.Плевен и
справка изх.№ТСУ-11-07-38/11.09.2019г. на Община Плевен, видно от които от края
на табелата на с.Згалево до началото на с.Пелишат няма монтиран пътен знак
В-18. В обясненията си обаче, както и в жалбата жалбоподателят твърдял, че е преминал по обходен, земен маршрут, а не
през с.Згалево и по този начин не е нарушил и забраната на знак В-18. Съдът безспорно
установил единствено местонахождението на процесния забранителен пътен знак
В-18, а именно в с.Згалево, както и местонахождението на полицейските служители
– преди табелата на с.Пелишат в посока с.Згалево, а също и разстоянието между
двете села около три километра, доказано от показанията на свидетелите. Приел
за безспорно, предвид техническите характеристики
на управляваното от жалбоподателя МПС - товарен автомобил , и че забраната,
въведена със знак В18 е напълно относима към процесния автомобил. Не установил обаче преминаването покрай пътния
знак от страна жалбоподателя, включително като взел предвид липсата на
свидетели очевидци, доколкото контролните
органи са се намирали на разстояние от около три километра и базират изводите
си, обективирани в АУАН единствено на предположение. На тези основания съдът
отменил оспореното НП.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение
е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на Н. факти са установени
в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правният извод за недоказаност на вмененото на Н. деяние и за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност при неизяснена
фактическа обстановка и въз основа на предположения от контролните органи. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този
смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2,
изречение второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си. От показанията на разпитания в
съдебно заседание актосъставител се установява, че водачът Н. е бил спрян за
проверка на път между с.Згалево, пътувайки в посока с.Пелишат, в близост до
с.Пелишат. От показанията на св.К.-полицейски служител, се установява, че
пътният знак В-18 е разположен в самото с.Згалево, на главната улица „Божил
Чулев“, на кръстовището на главната улица , идвайки от посока гр.Плевен, където
се завива за с.Пелишат. И св.К. е направила предположение, че „господинът (имайки предвид Н.) трябва да
мине през това кръстовище, покрай знака“. Същата е заявила, че водачът са
срещнали на този третокласен път и са направили извод, че е минал по него,
защото той „няма откъде да мине“, но не съобщава да са видели водачът в
с.Згалево да преминава покрай знака, въвеждащ забрана. Че липсва такъв поставен
знак – В 18 на в посочения в НП участък-
PVN 3148 преди и след табелата начало с.Пелишат, където
водачът е бил спрян, се доказва и от справката от община Плевен с
вх.№25476/12.09.2019 год. на л.33 от въззивното дело. В този смисъл
касационната инстанция намира, че административнонаказателното обвинение почива
единствено на предположение, че мястото, на което е спрян Н. е част от
третокласен път, който е единствен път, по който може да се премине, без да се
избегне поставеният в центъра на с.Згалево, на кръстовището, пътен знак В-18,
забраняващ влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената. Още
повече, че според обясненията на Н. има обходен черен път между двете села,
минаващ зад гробищата. АНО не е събрал доказателства, установяващи безспорно
липсата на алтернативен път от една страна, от друга страна Н. не е бил спрян
непосредствено след пътния знак, въвеждащ забрана, а на повече от 3 км.от
знака в близост до с.Пелишат. По този
начин адм.наказателното обвинение е останало недоказано. Според касационната
инстанция обвинението не може да почива на предположения и да се основава на
фактитически обстоятелства, които са останали неизяснени и не доказват по
несъмнен и категоричен начин виновното поведение на дееца, субсумиращо
съответен административен състав. Доколкото при обжалване на НП приложение намират
разпоредбите на НПК, то в случая по аргумент от разпоредбата на чл. 303, ал.1
от НПК, обвинението не може да почива на предположения. Ето защо
вмененото на Н. деяние е останало недоказано, поради което НП, с което е
ангажирана отговорността му за това деяние, правилно е било отменено от
въззивния съд. Решението на последния, като валидно, допустимо и правилно
следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното искане,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на ответника по касационната жалба следва да
се присъдят поисканите, направени и доказани разноски за възнаграждение за един
адвокат за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 622
от 24.09.2019 г., постановено по нахд № 1414/2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Н.К.Н.,
ЕГН **********,*** разноски за адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/