№ 192
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000555 по описа за 2021 година
АНГ. Н. ИВ. и ЮЛ. Б. ИВ., и двамата от гр.Варна, обжалват решение
№235/19.07.2021 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№ 7/2021 г., в частта
му, с която искът по чл.422 ГПК на „АПМ Варна“ ЕООД – гр.Варна срещу
тях за съществуване на вземане по издадени в негова полза на 24.11.2020 г.
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№14958/2020 г. на ВРС,
40 състав за сумата 15000 евро - неустойка по чл.10, ал.2 от предварителен
договор от 04.12.2018 г. е отхвърлен като погасен чрез прихващане, вместо
като неоснователен, с молба с въззивното решение искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.С писмен отговор моли за оставяне без уважение на
жалбата на ищеца „АПМ Варна“ ЕООД. Въззивникът моли в с.з. чрез
процесуалния си представител за уважаване на жалбата му и за оставяне без
уважение на жалбата на другата страна, ведно с присъждане на съдебните
разноски по делото.
„АПМ Варна“ ЕООД – гр.Варна обжалва същото отхвърлително
решение, с молба да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго,
с което искът бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на съдебни разноски
за двете инстанции. С писмен отговор моли жалбата на ответниците по иска
да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде
1
отхвърлена като неоснователна. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния
си представител за приемане от съда на жалбата на ответниците за
недопустима, за отмяна на решението и за постановяване на друго такова за
уважаване на иска, ведно с присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Жалбата на
ответниците по иска - А.И. и Ю.И.а не е недопустима, тъй като с нея се
обжалват не мотивите на решението, а отхвърлянето на иска като погасен
чрез прихващане вместо като неоснователен, каквото е основното твърдение
и искане на защитата им.
Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.
Искът за неустойка от 15000 евро за неизпълнение на задължение по
чл.10, ал.2 от предварителен договор между страните от 04.12.2018 г. за
учредяване на право на строеж за самостоятелни обекти в бъдеща сграда,
предвидена за изграждане в поземлен имот в гр.Варна с идентификатор №
10135.1504.45 не е неоснователен, но следва да се отхвърли като погасен чрез
прихващане.
Неустойката по чл.10, ал.2 от същия договор е уговорена при отказ на
собствениците да учредят право на строеж на строителя - изпълнител в
посочения срок, а именно в двуседмичен срок от одобряване на
инвестиционния проект съгласно чл.5, ал.9 от договора. Доказано по делото е,
че с две нотариални покани – от 23.10.2020 г. и от 30.10.2020 г. ищецът е
поканил ответниците да сключат по нотариален ред договор за учредяване на
право на строеж върху собствения им имот предвид одобрения проект на
бъдещата сграда /на 09.09.2020 г./ и издаденото за нея строително разрешение
/от 10.09.2020 г./, като на тази покана последните не са се отзовали. Това е
достатъчно, за да се приеме, че ответниците са осъществили нарушението по
чл.3, ал.1 и чл.5, ал.9 от предварителния договор, с оглед на което дължат на
ищеца неустойката по чл.10, ал.2 от същия в размер на 15000 евро.
Същевременно обаче ищецът е бил в забава спрямо ответниците за
период от около година и половина, за която той пък дължи на последните
неустойка за забава по чл.10, ал.1 от договора до размера на 20000 евро.
2
Съгласно чл.5, ал.7 от предварителния договор – „Изготвяне и
одобряване на проекта“ строителят се е задължил в шестмесечен срок от
получаването на виза за проектиране да осигури изготвянето за своя сметка
на еднофазен инвестиционен проект за сградата и ценообразуване, както и по
пълномощие от възложителите да представи инвестиционния проект за
одобрение пред съответната администрация и да получи одобрените
строителни книжа и разрешението за строеж. При уговорено еднофазно
проектиране проектът не се изготвя в последователни фази: идеен проект,
технически проект и работен проект, а е направо работен - в съответствие със
заданието и договора за проектиране. При еднофазно проектиране във фаза
работен проект то следва да дава цялостни архитектурни решения и начини за
изпълнение на обекта. Именно поради тази причина уговореният в чл.5 ал.7
шестмесечен срок се отнася и за ценообразуването – фаза следваща фазата на
работния проект, както и за одобряването на проекта и за снабдяването с
разрешение за строеж. Сам ищецът твърди, че е преработвал неколкократно
изготвения от него идеен проект на подлежащата на строителство сграда
поради неодобряването й от собствениците, т.е. признава, че не е имал
изобщо изготвен работен проект, който да е възможно да бъде одобрен в
договорения срок и в последствие изпълнен. Такъв е бил одобрен от главния
архитект на Община Варна едва на 09.09.2020 г., като разрешението за строеж
е издадено на 10.09.2020 г. Не е доказано, че забавата на изпълнителя да стори
това се дължи на причини, за които отговарят собствениците на имота.
Изпълнителят е следвало да изпълни задължението си в срок съобразно
заданието на възложителите и договора за проектиране. Не е имал
задължение да съгласува постоянно действията си с възложителите, да
изчаква одобрение за тях или да преработва проекта по няколко пъти. В
случай че е имало искания на собствениците за промяна на заданието, което
по начало не е доказано, е следвало да договори удължаване на срока за
изпълнение, което не е сторил. Фактът, че към датата на падежа на
задължението си – 12.06.2019 г. е разполагал само с проект в начална фаза на
идеен проект е достатъчен да се приеме, че изпълнението му е със значителна
забава. При положение че ищецът „АПМ Варна“ ЕООД - гр.Варна не е
доказал точно във времево отношение изпълнение – изготвяне на проект на
сградата в работна фаза и одобряване на същия от Община Варна в срока по
чл.5, ал.7 от предварителния договор между страните, насрещната претенция
3
на ответниците за неустойка по чл.10, ал.1 от договора по евентуалното им
възражение за прихващане е основателна. Доколкото тази претенция покрива
изцяло претенцията на ищеца, искът следва да се отхвърли като погасен чрез
прихващане.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК. След влизане в сила на решението
производството по иска по чл.422 ГПК на ответниците срещу ищеца за
прихванатото в настоящото производство тяхно насрещно вземане следва да
бъде прекратено.
Предвид отхвърлянето и на двете въззивни жалби съдебните разноски
за въззивната инстанция се понасят от страните, така както са направени.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №235/19.07.2021 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д.№ 7/2021 г.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4