Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2948 12.07.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9806 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против Д.И.П. с ЕГН: ********** с адрес *** с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в
исковата молба, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на Закона
за енергетиката и е единственото търговско дружество притежаващо лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П.
Твърди, че ответника Д.П., като **** на топлоснабден имот, находящ
се в гр. П., ул. „П. Д. П.“ № **, ап. *, има качеството на клиент на топлинна
енергия и е длъжна съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ да заплаща месечните дължими
суми за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ при неизпълнение на това
задължение в срок ищецът имал право на обезщетение в размер на законната лихва
т деня на забавата.
В изпълнение на
тези задължения ищецът доставил до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия разпределил до имота на ответната страна
топлинна енергия на обща стойност 996,49 лева включваща главница в размер на
901,85 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.10.2016г. – 30.04.2017г., ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на 94,64 лева за периода 01.12.2016г. – 13.03.2018г.
За събиране на
посочените суми ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС и по същото
била издадена заповед за изпълнение за
горните суми. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът подал
настоящия установителен иск за сумите по заповедта, тъй като за издаването й
длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Въз основа на
гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение с което да
признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищцовото дружество
сумите, предмет на цитираната Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Претендира се и присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от назначения на ответната страна особен
представител – адв. П. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че няма данни по делото
ответника да е **** на процесния имот и не е доказано качеството й на **** на
топлинна енергия. Оспорва се също твърдението на ищеца, че ответната страна е
запозната с общите условия и същите имат действие спрямо нея. Твърди се също, че
приложеното към исковата молба извлечение от сметката на ответника не
установява нито размера на доставената енергия нито нейната стойност. Възразява
се и срещу размера на претендираното юристконсултско възнаграждение по
съображения за прекомерност. Въз основа на гореизложеното особения представител
на ответника моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № ****/**** г.,
постановена по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, *** граждански състав е
разпоредено длъжникът Д.И.П. да заплати
на ищеца в настоящото производство следните суми: 901,85 лева главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2016г.
до 30.04.2017г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: *******,
сумата от 94,64 лева обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 02.12.2016г.до 13.03.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 13.03.2018г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски – заплатена
ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими.
За процесния
период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Предвид
тази разпоредба, за да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия,
е необходимо топлофикационното дружество да докаже, че същия е собственик на
процесния апартамент, на който факт се позовава в исковата молба. От приложената
на л. 73 и сл. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ********. се установява, че
ответникът е **** на процесния имот, поради което и направеното от страна на
особения представител оспорване на този акт съдът намира за неоснователно.
Установи се от заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, че през същия има преминаващи вертикални тръби на сградната
инсталация, че в избените помещения на сградата има абонатна станция, както и
че през посочения в исковата молба период същата е работила, нито че намиращите
се в имота отоплителни тела имат всички изискуеми атрибути – регулатори и
измервателни уреди за дялово разпределение и че последните са технически
изправни.
От изложеното
до момента се установява, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД на потребители в гр. П., които са приети с Решение
по т. 8 от Протокол № 35 от 04.09.2007 г. на Съвета на Директорите на
„Топлофикация Пловдив“ ЕАД /сега ЕВН ТР/ и одобрени с Решение №
ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в съответствие с чл. 298, ал. 1 от ТЗ. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. По делото не са представени доказателства
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл.150, ал. 3 ЗЕ. С оглед липсата на данни в посочения смисъл, съдът намира,
че Общите условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за ответника
действие и без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Касае се
за презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл
е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен характер
за настоящия състав, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3184/2013 г., ІІІ Г.О. на ВКС,
поради което съставляват източник на валидно облигационно правоотношение
между него и ищцовото дружество с уредено от закона и с типови клаузи
съдържание.
С оглед
изложеното, оспорването на валидно облигационно правоотношение между страните
не е подкрепено с каквито и да е доказателства, а напротив – установи се в хода
на настоящото производство съществуването на оспореното договорно
правоотношение между страните, обуславящо ангажиране отговорността на ответника
за неизпълнение на задълженията му по същото.
От заключението
на съдебно – техническата експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява,
че през процесния период **** – *******. АС обслужваща жилищния блок в гр. П.,
ул. „П. Д. П.“ № **, ап. * е работила, като е подавала ТЕ само за отопление.
Подадена е общо 432,85884Мwh ТЕ за разпределение, от които отчислени технологични разходи в размер на 6,951883Мwh за сметка на
“ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. През процесния период в имота има монтирани 3
бр. отоплителни тела с монтирани на тях ИРУ за ежемесечен дистанционен отчет на
изразходваното количество ТЕ за отопление. Отопляемия обем на имота е 172 куб.м. и същия
преминава щранг лира с мощност 337W. Изразходваното количество ТЕ за
отопление от същата се начислява по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло, поради липса на уред за измерване. През процесния период
всички 3 бр. отоплителни тела, тип
радиатор са снабдени с индивидуални разпределителни устройства /ИРУ/, с
дистанционно отчитане на изразходваното количество на ТЕ за отопление. Същите
са били технически изправни. В табличен вид към заключението в. л. посочва
разпределената топлинна енергия за абоната за процесния период.
Според в. л. начинът
на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове
От заключението
на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, извършена от в. л. В. Ш.
се установява, че доставената топлинна енергия на ответника за посочения период
01.10.2016г. – 30.04.2017г. за главница е общо в размер на 901,85 лева.
Обезщетението за забава върху претендираните месечни главници от 02.12.2016г.
до 13.03.2018г. включително е в размер на 94,64 лева.
Съдът кредитира
заключенията на съдебно – техническата и счетоводната експертизи, като
компетентно извършени, с необходимата квалификация и опит и отговарящи пълно и
ясно на поставените въпроси.
Не се установи
основателност на направените от ответната страна възражения за липса на
облигационна връзка с ищцовото дружество, неточно изпълнение и некоректно
начисляване на топлинна енергия, като същите не са подкрепени с каквито и да е
доказателства.
По изложените съображения, съдът намира, че предявения
иск е основателен, както по отношение на главницата, така и по отношение на
претенцията за лихва за забава и следва да бъде уважен, като се приеме за
установено съществуването на вземането, заявено в заповедното производство Основателно е и
искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
Направените в
заповедното производство разноски са били присъдени със заповедта в
претендираните размери – 75 лева. Съгласно ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство са
направени разноски в общ размер на 75 лева и следва същите да се присъдят в
полза на ищеца с оглед изхода от спора. Дължими са и направените в настоящото
производство разноски в размер на общо 745 лева – от които – заплатена ДТ в
размер на 75 лева, 270 лева депозити за вещи лица, 300 лева заплатено от ищеца
възнаграждение за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, за които е представен списък и са налице
доказателства за реалната им направа.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.И.П. с ЕГН: **********
с адрес *** дължи на ищеца от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37 следните суми: 901,85 лева /деветстотин и един лева и осемдесет и пет стотинки/
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.10.2016г. до 30.04.2017г. по партидата на длъжника за обект на
потребление с ИТН: *******, сумата от 94,64
лева /деветдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
02.12.2016г.до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 13.03.2018г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с № ****/**** г., постановена по ч.гр.д. № ****/***** г. по
описа на ПРС, ** граждански състав.
ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски направени
по ч.гр.д. № ****/**** по описа на ПРС, ** граждански състав, както и сумата от общо 745 лева /седемстотин четиридесет и пет
лева/, разноски по настоящото производство, от които – сумата от 75 лева ДТ,
депозити за вещи лица в размер на 270 лева, възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.