Присъда по дело №406/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 11
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20212150200406
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. гр.Н- , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н-, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.В.С.
Съдебни заседатели:Г.А.А.

Н.О.Т.
при участието на секретаря А.Д.Г.
и прокурора М.В.
като разгледа докладваното от В.В.С. Наказателно дело от общ характер №
20212150200406 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА М. АС. М., роден на *****г. в гр.Б., с постоянен и настоящ
адрес: с.К., ул.П.м. №*, община Н-, област Б., български гражданин, неженен,
без образование, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че от
неустановена дата в началото на месец март 2020г. до 12.03.2020г., в с. К., от
къща, находяща се на ул. „Б.“ №**, в немаловажен случай, при условията на
повторност и продължавано престъпление, чрез използване на техническо
средство – секретен ключ, отнел от владението и без съгласието на Д.К.
Тодорова – Масурска, ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои, чужди движими вещи, както следва:
на неустановена дата в началото на месец март 2020г. – 1 бр. дървена
кутия с правоъгълна форма, цвят „златен дъб“, съдържаща 1 бр. лупа с жълта
дръжка, на стойност 12 лв., 1 бр. дървена кутия с правоъгълна форма, цвят
„златен дъб“, съдържаща 4 бр. метални чаши, жълти на цвят, използвани – на
1
стойност 22 лв., 1 бр. преносим компютър, марка “ACER”, модел „Aspire
Switch 10“, сив на цвят, със залепен стикер с надпис
„7MI101303R505B79467212“ „2015.01“ и 1 бр. зарядно устройство, черно на
цвят, с надпис на него „Acer Italy s.r.l. Via Lepetit 40, 20020 Lainata (MI) Italy”
на стойност 260 лв., 1 бр. рекламна лилава пазарска чанта с надпис „Индиго“
на стойност 1 лев, 1 бр. парфюм „Кристиян Диор“, употребяван, на стойност
10 лв., 1 бр. парфюм „Нина Ричи“ – виолетова бутилка с топче със стъклена
панделка на капачката, неупотребяван, нов, на стойност 25 лв.;
на 12.03.2020г. – 1 бр. метална гривна, жълта на цвят, с 20 броя бели
камъни по нея, с тегло около 17,5 гр. на стойност 8 лв., 1 бр. метален предмет,
жълт на цвят, ведно с 8 бр. бели камъни и 3 бр. цветни камъни с неправилна
форма, наподобяваща пандела, с тегло около 8,33 грама, на стойност 5 лв., 1
бр. сребърна брошка, с три броя бели камъчета на нея, с тегло 2,74 гр., на
стойност 11,22 лв., 1 брой черна висулка, с жълт метален накрайник с
халкичка в горния й край, с тегло 1,41 гр. (14-каратово злато), на стойност 48
лв., 1 бр. златен кръст (14-каратово злато) от жълт метал, с надпис
„Детелина“, с тегло около 2,93 гр., на стойност 234,40 лв., 1 бр. пръстен от
жълт метал (8-каратово злато) с инкрустирани 5 бр. червени камъчета с тегло
1,90 гр., на стойност 101,80 лв., 1 бр. пръстен от жълт метал (14 – каратово
злато), тип халка и фигурка с форма на детелина, с тегло около 1,86 гр. на
стойност 148,80 лв., 1 бр, сребърна кутийка, сива на цвят, с цилиндрична
форма, с гравирани върху нея изображения на цветя, тегло около 15,76 грама,
на стойност 41 лв., 1 бр. кафе-машина, марка „Delongy Magnifica”, със
залепен на нея стикер с изписан код „212002 АВ 070416 30481“, на стойност
180 лв., 1 чифт черни обувки, тип боти, марка „Bulldozer“, на стойност 15 лв.,
1 чифт бели кецове, 41-ви номер, с бели връзки, на стойност 10 лв., 1 бр.
суджук, смес (телешка и свинска) кайма, на стойност 3 лв., 2 броя найлонови
торбички, пълни със свинско, с общо тегло 1 кг., на обща стойност 8 лв., 20
броя яйца, размер „М“, на стойност 5 лева, 2 броя немско масло, всяко от
пакетчетата с тегло от 0,250 гр., на обща стойност 8,60 лв., 3 броя златни
синджирчета (скъсани) с неустановен индивидуален грамаж, дължина и
плетка, с общо тегло 10 гр., на стойност 800 лева, 1 брой мъжки златен
пръстен със залепен отгоре черен камък, с тегло 7 грама, на стойност 560 лв.,
1 брой метална кутия с капак с кръгла форма – от бакър, на стойност 10 лева,
2
1 брой червена кадифена торбичка за бижута, на стойност 3 лева, всички
вещи на обща стойност 2530,82 лв., поради което и на основание чл. 195, ал.
1, т. 4, предл. второ и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от
НК, вр. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода”
за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказание „Лишаване от
свобода”.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на
ДЪРЖАВАТА веществените доказателства по делото – 2 бр. ръкавици –
текстил и гума, които да бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи на незначителна
стойност.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. оптичен носители
CD-R „Кодак“, приложен към извършената експертиза от вещото лице Митев,
да остане по делото в срока на съхранението му.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата М. АС. М. (с
посочена самоличност) да заплати по сметка на ОД на МВР Б. направените
разноски по досъдебното производство в размер на 1463,37 лв.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд- Б. в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 11 от 26.07.2021г. по НОХД № 406/2021г. по описа на
Районен съд Н-, VI състав.
Районна прокуратура Б., ТО Н-, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
304 – ЗМ - 136/2021г., пр. преписка вх. № 2752/2020г. по описа на прокуратурата, против М. АС.
М. за това, че от неустановена дата в началото на месец март 2020г. до 12.03.2020г., в с. К., от
къща, находяща се на ул. „Б.“ №**, в немаловажен случай, при условията на повторност и
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство – секретен ключ, отнел от
владението и без съгласието на Д.К. Т. – М., ЕГН ****, с намерение противозаконно да ги присвои,
чужди движими вещи, както следва:
на неустановена дата в началото на месец март 2020г. – 1 бр. дървена кутия с правоъгълна
форма, цвят „златен дъб“, съдържаща 1 бр. лупа с жълта дръжка, на стойност 12 лв., 1 бр. дървена
кутия с правоъгълна форма, цвят „златен дъб“, съдържаща 4 бр. метални чаши, жълти на цвят,
използвани – на стойност 22 лв., 1 бр. преносим компютър, марка “ACER”, модел „Aspire Switch
10“, сив на цвят, със залепен стикер с надпис „7MI101303R505B79467212“ „2015.01“ и 1 бр.
зарядно устройство, черно на цвят, с надпис на него „Acer Italy s.r.l. Via Lepetit 40, 20020 Lainata
(MI) Italy” на стойност 260 лв., 1 бр. рекламна лилава пазарска чанта с надпис „Индиго“ на
стойност 1 лев, 1 бр. парфюм „Кристиян Диор“, употребяван, на стойност 10 лв., 1 бр. парфюм
„Нина Ричи“ – виолетова бутилка с топче със стъклена панделка на капачката, неупотребяван, нов,
на стойност 25 лв.;
на 12.03.2020г. – 1 бр. метална гривна, жълта на цвят, с 20 броя бели камъни по нея, с тегло
около 17,5 гр. на стойност 8 лв., 1 бр. метален предмет, жълт на цвят, ведно с 8 бр. бели камъни и 3
бр. цветни камъни с неправилна форма, наподобяваща пандела, с тегло около 8,33 грама, на
стойност 5 лв., 1 бр. сребърна брошка, с три броя бели камъчета на нея, с тегло 2,74 гр., на
стойност 11,22 лв., 1 брой черна висулка, с жълт метален накрайник с халкичка в горния й край, с
тегло 1,41 гр. (14-каратово злато), на стойност 48 лв., 1 бр. златен кръст (14-каратово злато) от
жълт метал, с надпис „Детелина“, с тегло около 2,93 гр., на стойност 234,40 лв., 1 бр. пръстен от
жълт метал (8-каратово злато) с инкрустирани 5 бр. червени камъчета с тегло 1,90 гр., на стойност
101,80 лв., 1 бр. пръстен от жълт метал (14 – каратово злато), тип халка и фигурка с форма на
детелина, с тегло около 1,86 гр. на стойност 148,80 лв., 1 бр, сребърна кутийка, сива на цвят, с
цилиндрична форма, с гравирани върху нея изображения на цветя, тегло около 15,76 грама, на
стойност 41 лв., 1 бр. кафе-машина, марка „Delongy Magnifica”, със залепен на нея стикер с
изписан код „212002 АВ 070416 30481“, на стойност 180 лв., 1 чифт черни обувки, тип боти, марка
„Bulldozer“, на стойност 15 лв., 1 чифт бели кецове, 41-ви номер, с бели връзки, на стойност 10 лв.,
1 бр. суджук, смес (телешка и свинска) кайма, на стойност 3 лв., 2 броя найлонови торбички,
пълни със свинско, с общо тегло 1 кг., на обща стойност 8 лв., 20 броя яйца, размер „М“, на
стойност 5 лева, 2 броя немско масло, всяко от пакетчетата с тегло от 0,250 гр., на обща стойност
8,60 лв., 3 броя златни синджирчета (скъсани) с неустановен индивидуален грамаж, дължина и
плетка, с общо тегло 10 гр., на стойност 800 лева, 1 брой мъжки златен пръстен със залепен отгоре
черен камък, с тегло 7 грама, на стойност 560 лв., 1 брой метална кутия с капак с кръгла форма – от
бакър, на стойност 10 лева, 1 брой червена кадифена торбичка за бижута, на стойност 3 лева,
всички вещи на обща стойност 2530,82 лв. – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата счита, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин. Сочи, че това се потвърждава и от самопризнанието на подсъдимия, направено
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, на всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт.
Сочи, че като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат предходните осъждания на
подсъдимия, а като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете съдействието на
подсъдимия на разследващите органи при провеждане на разследването по делото. Предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „лишаване
от свобода“ в размер на две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното
наказание да бъде намалено с 1/3 на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, което на
1
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
Предлага разноските по делото да се възложат в тежест на подсъдимия. Дава становище, че
веществените доказателства - 2 броя ръкавици от текстил и гума следва да се унищожат като вещи
без стойност, а оптичният носител да остане по делото в срока на съхранението му.
Защитникът на подсъдимия сочи, че справедливо наказание би било в размер на една
година „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл. 371, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК
да се редуцира с 1/3. Развива съображения в насока, че търпяното до момента наказание „лишаване
от свобода“ би следвало да се приеме, че е довело до възпитателен ефект в пълен обем. Счита, че
съществува съмнение, че ново, по-тежко наказание ще доведе до поправяне и превъзпитаване на
подсъдимия. Приема за обоснован предложения от държавното обвинение режим. Моли да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство не само съдействието на подсъдимия за разкриване
на обективната истина по делото, а така също и обстоятелството, че почти в пълен обем предметът
на престъплението е възстановен на пострадалата.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли за по-малка
присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК,
тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на
подсъдимия ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М. АС. М., роден на *****г. в гр. Б., с постоянен и настоящ адрес: с. К., ул.
П.м. №*, община Н-, област Б., български гражданин, неженен, без образование, осъждан, ЕГН
**********, понастоящем в Затвора- Б.. Същият е осъждан многократно, като с Присъда № 64 от
07.10.2019г. по НОХД № 839/2019г. по описа на Районен съд Н-, влязла в сила на 23.10.2019г. му e
наложено наказание „пробация“ за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, а със
споразумение №*9 от 19.02.2020г. (в сила от същата дата) по НОХД №*57/2020г. по описа на
Районен съд Н- му e наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,
изпълнението на което e отложено за срок от три години – за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В началото на месец март 2020г. (на неустановена дата) М.М. отишъл до къща в с. К., ул.
„Б.“ №**, обитаваната от св. М.. Видял, че лекия й автомобил не е паркиран на мястото си, поради
което предположил, че в къщата няма хора. Прескочил оградата и влязъл в двора, като се насочил
към вход на къщата. Възприел, че в ключалката на вратата се намирал ключ, намерил два броя
ръкавици, сложил ги на ръцете си, отключил вратата с ключа и влязъл в къщата. В различни
помещения в къщата подсъдимият намерил 1 бр. дървена кутия с правоъгълна форма, цвят „златен
дъб“, съдържаща 1 бр. лупа с жълта дръжка, 1 бр. дървена кутия с правоъгълна форма, цвят
„златен дъб“, съдържаща 4 бр. метални чаши, жълти на цвят, използвани, 1 бр. преносим
компютър, марка “ACER”, модел „Aspire Switch 10“, сив на цвят, със залепен стикер с надпис
„7MI101303R505B79467212“ „2015.01“ и 1 бр. зарядно устройство, черно на цвят, с надпис на него
„Acer Italy s.r.l. Via Lepetit 40, 20020 Lainata (MI) Italy”, 1 бр. рекламна лилава пазарска чанта с
надпис „Индиго“, 1 бр. парфюм „Кристиян Диор“, употребяван и 1 бр. парфюм „Нина Ричи“ –
виолетова бутилка с топче със стъклена панделка на капачката, неупотребяван, нов. Взел тези
вещи, излязъл от вратата, през която влязъл, прескочил оградата и се прибрал.
2
На 12.03.2020г. отново решил да отнеме вещи от същата къща. За тази цел, след като
установил, че М. не е в дома си, отново прескочил оградата, влязъл в двора и си сложил
ръкавиците. Насочил се към задната врата и възприел, че ключът е на същото място. С него
отключил вратата и влязъл в къщата. В различни помещения намерил движими вещи - 1 бр.
метална гривна, жълта на цвят, с 20 броя бели камъни по нея, 1 бр. метален предмет, жълт на цвят,
ведно с 8 бр. бели камъни и 3 бр. цветни камъни с неправилна форма, наподобяваща пандела, 1 бр.
сребърна брошка, с три броя бели камъчета на нея, 1 брой черна висулка, с жълт метален
накрайник с халкичка в горния й край, 1 бр. златен кръст (14-каратово злато) от жълт метал, с
надпис „Детелина“, 1 бр. пръстен от жълт метал (8-каратово злато) с инкрустирани 5 бр. червени
камъчета, 1 бр. пръстен от жълт метал (14 – каратово злато), тип халка и фигурка с форма на
детелина, 1 бр, сребърна кутийка, сива на цвят, с цилиндрична форма, с гравирани върху нея
изображения на цветя, 1 бр. кафе-машина, марка „Delongy Magnifica”, 1 чифт черни обувки, тип
боти, марка „Bulldozer“, 1 чифт бели кецове, 41-ви номер, 1 бр. суджук, смес (телешка и свинска)
кайма, 2 броя найлонови торбички, пълни със свинско, с общо тегло 1 кг., 20 броя яйца, размер
„М“, 2 броя немско масло, 3 броя златни синджирчета (скъсани), 1 брой мъжки златен пръстен със
залепен отгоре черен камък, 1 брой метална кутия с капак с кръгла форма – от бакър, 1 брой
червена кадифена торбичка за бижута. Взел тези вещи, излязъл от вратата, през която влязъл,
прескочил оградата и се прибрал. Изхвърлил ръкавиците в гората, намираща се в близост до
къщата, преминал през гората и се насочил към мястото, където живее.
Част от отнетите вещи М. подарил на св. Фотакова, с която живеел на семейни начала, в
това число 1 брой метална гривна, жълта на цвят, с 20 бр. бели камъни по нея, 1 чифт черни
обувки тип боти, марка „Bulldozer”, както и 1 чифт бели кецове, 41-ви номер. На свидетелката М.а
подсъдимият подарил друга част от вещите – 1 бр. метален предмет, жълт на цвят, ведно с 8 бр.
бели камъни и 3 бр. цветни камъни с неправилна форма, 1 бр. сребърна брошка, 1 бр. черна
висулка с жълт метален накрайник с халкичка в горния й край, 1 брой метална кутия с капак с
кръгла форма от бакър. М. продал на св. Злати Р. отнетия лаптоп за сумата от 20 лв. Впоследствие
Фотакова, М.а и Р. върнали посочените вещи с протоколи за доброволно предаване от 13.03.2020г.
На 12.03.2020г. М. се срещнал със св. Слави Р. и двамата влезли в хранителен магазин в с.
К., на ул. „П.м.“ №*. Там се намирал св. А.-., на когото М. предложил да продаде отнетата кафе
машина, но свидетелят отказал. Подсъдимият констатирал, че машината не функционира и я
изхвърлил в контейнер за смет срещу магазина. Впоследствие св. Р. транспортирал М. до заложна
къща, която се намира до автогарата в к. к. „С.б.“, за да продаде там част от откраднатите вещи.
Около 16:20 часа на 12.03.2020г. М. и Р. влезли в заложната къща. На място в обекта бил св.
Димитров, който изпълнявал задълженията си като комисионер. В заложната къща М. заложил
срещу сумата от 180 лв. следните вещи: 1 бр. златен пръстен от жълт метал с надпис „Детелина“ и
1 бр. пръстен от жълт метал, тип халка и фигурка с форма на детелина. М. предоставил на
Димитров личната си карта и подписал заложен билет №*6926 от 12.03.2020г. за заложените вещи.
Впоследствие вещите и билетът били предаден от св. Марио Григоров – управител на заложната
къща, с протокол за доброволно предаване от 13.03.2020г.
По-късно Р. и М. се прибрали в с. К., като при влизане в селото подсъдимият забелязал
патрулен полицейски автомобил и изхвърлил намиращите се в него 1 бр. сребърна кутийка, сива
на цвят, с цилиндрична форма, съдържаща 1 брой пръстен от жълт метал с инкрустиране 5 бр.
червени камъчета.
На 13.03.2020г. М. също съдействал на разследващите, като предал с протокол за
доброволно предаване 1 брой дървена кутия с правоъгълна форма, цвят „златен дъб“, съдържаща 4
бр. метални чаши, жълти на цвят и 1 брой дървена кутия с правоъгълна форма, цвят „златен дъб“,
съдържаща 1 брой лупа с жълта дръжка.
В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие от 13.03.2020г., при
който били иззети изхвърлените от М. ръкавици. Била назначена ДНК експертиза, от която се
установило, че върху лявата ръкавица се определил непълен ДНК профил на лице от мъжки пол,
3
като всички проявени алели съвпадали с алелите в съответните локус от ДНК профила на
подсъдимия. Това давало основание да се направи извод, че по изследвания обект – лява ръкавица,
се открива клетъчен материал от М..
В хода на ДП е изготвена оценъчна експертиза, от която се установява, че стойността на
отнетите вещи възлиза общо на 2530,82 лв., като всяка от вещите е оценена по отделно.
По ДП е изготвена и видеотехническа експертиза на предадени на 1 бр. оптичен носител
CDR Kodak записи от охранителните камери от заложна къща „Доверие комерс“ к. к. С.б.. От
експертизата се установява, че изображенията на заснетите лица са негодни за идентификация.
При проведен на 13.03.2020г. следствен експеримент М. посочил механизма на
извършените от него деяния.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това
негово признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и обстоятелства
да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр.
чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, обективирана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от подсъдимия
самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите М., М.а, Фотукова, Злати Р., Слави Р., Григоров, Димитров,
Караиванов, А.-.. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени
доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично й установяване. За
изясняването на фактите са допринесли и извършените огледи на местопроизшествия, следствен
експеримент, документирани с протоколи по досъдебното производство. Фактическата обстановка
се потвърждава категорично и от експертните заключения на всички приобщени в хода на ДП
експертизи. Всички посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен
съвпадат и с признанията на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и
т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е отнел
описаните в обвинителния движими вещи от владението на пострадалото лице. Същите са се
намирали в обитаваната от М. къща, поради което безспорно са били в нейна фактическа власт.
Т.е. М. е прекъснал владението върху вещите, осъществявано от М., като е осъществил свое такова
върху тях. Подсъдимият е проникнал първо в двора, впоследствие и в самата къща, където са се
намирали процесните вещи, взел ги е и напуснал с тях къщата. По този начин е прекъснал
фактическата власт, която пострадалата е осъществявала върху тези вещи и е установил своя
трайна фактическа власт върху тях – взел ги е със себе си и е напуснал местопрестъплението.
Събрани са доказателства за последващо разпореждане от страна на М. с вещите – подарил е част
от тях, друга част от тях – продал или заложил, а част от тях – изхвърлил. Т.е. той безспорно е
третирал вещите като свои. От обективна страна се установява също така, че процесните вещи са
били чужди на подсъдимия (собственост на М.) и не са му се следвали на законно правно
основание.
На следващо място от обективна страна се установява, че М. е извършил деянието чрез
използването на техническо средство - ключ. Самият той изрично признава отразеното в
обвинителния акт обстоятелство, че е проникнал в къщата с помощта на ключ, с който отключил
входната врата. Техническо средство за извършване на кражбата е всеки създаден от човека
предмет, без използването на който в конкретния случай престъплението не би могло да бъде
4
довършено или довършването му би било затруднено. Съгласно т. 11 от Постановление № 6 от
26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), за да
бъде осъществена кражба чрез техническо средство, е необходимо да се установи, че при
влизането или отключването на съответното помещение е било използвано такова средство. С
оглед посочените постановки по делото безпротиворечиво се установява, че за извършване на
деянието (чрез влизане в къщата), подсъдимият е използвал предмет (ключ), с който е въздействал
върху вратата и това въздействие му е позволило да я отвори. По този начин именно ключът е
направил възможно осъществяването на деянието. Ето защо съдът намира, че от обективна страна
деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – чрез използване на техническо
средство.
На следващо място от обективна страна се установява, че М. е извършил деянието при
условията на „повторност” в немаловажен случай. С Присъда № 64 от 07.10.2019г. по НОХД №
839/2019г. по описа на Районен съд Н-, влязла в сила на 23.10.2019г., на подсъдимия било
наложено наказание „пробация“ за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, а със
споразумение №*9 от 19.02.2020г. (в сила от същата дата) по НОХД №*57/2020г. по описа на
Районен съд Н- му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,
изпълнението на което било отложено за срок от три години – за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Т.е. М. е извършил настоящото
престъпление, след като е бил осъден с влезли в сила присъди за осъществяването на други
„кражби”, поради което са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 НК, за квалифициране на
деянието като извършено „повторно”. Наред с това случаят не е маловажен и този извод се
подкрепя от високата стойност на отнетото имущество и множеството осъждания на подсъдимия,
вкл. и от факта, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане за
престъпление „кражба“.
От обективна страна подсъдимият е извършил деянието при условията на продължавано
престъпление. В чл. 26, ал. 1 НК е предвидено, че продължавано престъпление е налице когато две
или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. В случая в началото на март месец 2020г. и на 12.03.2020г.
подсъдимяит е извършил две различни деяния – отнел различни движими вещи от владението на
другиго. Всяко едно от тези деяния поотделно осъществява състава на престъплението „кражба”,
като същите са извършени през непродължителни периоди от време. Вещите са отнети от едно и
също място, при една и съща обстановка, като субективното отношение на подсъдимия в двата
случая е било едно и също. Безспорно последващото отнемане е било от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото. В тази връзка след като подсъдимият веднъж е отнел
вещи от процесната къща, той повторно е взел решение да влезе и да отнеме други вещи оттам.
Т.е. безспорно последващите му действия се явяват продължение на предходните.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че процесните движими вещи не са негови, че не му се следват и че
установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като
едновременно с това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от
подсъдимия фактически действия по отнемането на процесните движими вещи безспорно
обективират намерението му противозаконно да ги присвои. Същият много добре е съзнавал, че в
чужд имот се намират вещи, които са собственост на друго лице, но въпреки това е влязъл с
преодоляване на заключена врата и ги е отнел. В подкрепа на извода, че деянието е извършено при
пряк умисъл е и самопризнанието, направено в хода на производството от подсъдимия. Той е имал
пряк умисъл за всички елементи от обективната страна на деянието, тъй като е целял да преодолее
преградите (в случая заключени врати), да използва за целта техническо средство – ключ. Съзнавал
е и, че вече е осъждан за кражба (последната му присъда е влязла в сила непосредствено преди
извършване на деянието).
5
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.
1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55 от НК. Съдебният състав счете, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. На първо място следва да се има
предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние не може да се определи като
ниска, тъй като от една страна са отнети вещи на сериозна стойност – 2530,82 лв. (от които вещи
на стойност от 1423,60 лв. невъзстановени), а от друга страна самият механизъм на извършване на
деянието, съпроводено с използването на техническо средство и проникване на две различни дати
в чужд имот, го характеризира като такова със сравнително висок интензитет. Всички тези белези
мотивират съдебния състав да приеме, че обществената опасност на деянието е над ниската.
Обществената опасност на дееца също не може да се определи като ниска, тъй като към момента на
деянието вече е бил освобождаван неколкократно от наказателна отговорност за извършени
престъпления и осъден два пъти за престъпления против собствеността. Деянието е извършено в
изпитателния срок на условно осъждане и то около 2 седмици след влизане в сила на съдебния акт.
Впоследствие М. е съден и още 4 пъти за други деяния, извършени включително и в изпитателния
срок. Налага се извод, че за кратък период от време той е развил интензивна престъпна дейност,
което го характеризира като лице с обществена опасност над ниската.
Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка на
наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат младата възраст на подсъдимия и съдействието, което той е
оказал на разследването. Тук е моментът да се посочи, че съгласно т. 7 от Тълкувателно решение
№* от 06.04.2009г. по тълк. дело №*/2008г. по описа на ОСНК при определяне на наказанието
съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало
за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая съдът намира,
че е налице цялостно такова поведение на подсъдимия, което е способствало за разкриване на
престъплението, тъй като непосредствено след извършване на деянието подсъдимият е признал
вината си, върнал е част от отнетите вещи, насочил е разследващите към друга част от тях,
участвал е в процесуално следствени действия, определящи механизма на извършеното. Вярно е,
че за разкриване на престъплението способстват и други доказателствени източници, но
поведението на подсъдимия също е спомогнало за това. Описаните по-горе обстоятелства, влияещи
на повишената обществена опасност на деянието и дееца, могат да се определят като отегчаващи
отговорността. При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито изключителни,
нито многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда на чл. 54 НК, а не по този на
чл. 55 НК. Всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната
съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл.
36 от НК трябва да е между минималния и средния размер, предвиден в закона. Това е така, тъй
като са налични смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават налагането на наказание
под средния размер, но от друга страна са налице и отегчаващи вината обстоятелства. Налице са
две отделни осъждания, които обосновават наличието на „повторност“. В тази връзка следва да се
има предвид, че съгласно Решение №*89 от 14.VI.1994г. по н. д. №*9/94г., I н. о. проявлението на
съставомерните обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при
определяне на наказанието. Деянието е извършено непосредствено след налагане на наказание
„Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено. Т.е. М. е формирал трайно поведение,
6
насочено към незачитане правото на собственост, което не се е повлияло от наложените му
наказания. Нещо повече – престъпната му дейност е продължила и след март 2020г., като е
осъждан за престъпления против собствеността, извършени в периода април – май 2020г. За
извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години (арг. от
чл. 195, ал. 1 НК). В тези рамки съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на
подсъдимия следва да се определи наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода”.
Анализът на всички обстоятелства, относими към определяне на наказанието, води до този извод,
тъй като не е налице нито превес на смекчаващите вината обстоятелства, нито ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца, няма основание наказанието да бъде определяно към
минимума, предвиден в закона. Същевременно обаче са налице и смекчаващи вината
обстоятелства, а деянието следва да се определи като такова със степен на обществена опасност
над ниската, поради което не е налице основание наказанието да е близко и до максималния
размер, предвиден в закона. Съдебният състав счете, че с определяне на наказание в посочения
размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Своевременното наказване на
лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото.
Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид ограничава
свободното му придвижване. По този начин на М. ще се въздейства превъзпитателно. Фактът, че
той е наказан именно с това наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към
спазване на закона под заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. С
налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок подсъдимият не би могъл да
извършва и други престъпления за известен период от време.
Като съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният състав достигна до извод, че
така определеното наказание (в размер на 3 години лишаване от свобода) следва да бъде
редуцирано с една трета, т.е. на М. следва да се наложи наказание от 2 години лишаване от
свобода.
С оглед така наложеното наказание и при съблюдаване на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС
съставът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Това е така,
тъй като деянието е извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД №*57/2020г. по
описа на Районен съд Н-. Към момента наказанието по това НОХД, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца вече е приведено в изпълнение и се търпи отделно. Същевременно
сборът от наказанията по настоящото дело и НОХД №*57/2020г. по описа на Районен съд Н-
надхвърля 2 години. Ето защо всички предпоставки на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС за
определяне на „строг“ режим са налице.
Като взе предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК, съдът достигна до извод, че в
полза на Държавата следва да бъде отнето веществените доказателства - 2 бр. ръкавици – текстил
и гума. Това е така, тъй като видно от фактическа страна посочените ръкавици са послужили за
извършване на деянието (използвани са от подсъдимия при проникване в къщата и отнемане на
вещите). С оглед незначителната стойност съдебният състав разпореди след влизане на присъдата
в ръкавиците да бъдат унищожени.
Съдът постанови в вещественото доказателство – 1 бр. оптичен носители CD-R „Кодак“,
приложен към извършената експертиза, да остане по делото в срока на съхранението му.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 1463,37 лв., които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР Б..

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

7




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни