Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение,
І-22 - ри състав, в публично съдебно заседание на 13.09.2022 година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИН Б.
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Б. гр.д. № 259 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена Б.Б.Г. ЕГН ********** с адрес *** кантора 204 чрез адвокат Н.К. срещу П.
на РБ, с която е предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от
55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл.255 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, както и по чл.253 ал.2 и ал.4
от НК по ДП 19-п/2010 по описа на СО-СГП, пр.пр.№4-677/2010г- по описа на СГП с
нов номер СП-8150/2010, прекратено с постановление за прекратяване на
наказателно производство от 29.09.2015г. поради недоказаност на обвиненията,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с постановление от 29.02.2012г. е
бил привлечен като обвиняемо лице за престъпления по чл.255 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, извършено като физическо лице за данъчен период 2004-2005г. и за периода
2006-2007г. по ЗОДФЛ, и за две деяния
свързани с използване на сумите, представляващи укрит данък общ доход.
Била му взета мярка за неотклонение парична гаранция в
размер на 5000лв.
На 26.04.2012г. СГП внесла обвинителен акт по
повдигнатите му обвинения. СГС върнал делото за допълнително разследване.
С постановление на СГП от 30.11.2012г. производството
било частично прекратено за престъпление по чл.253 ал.4 от НК. Последвало ново връщане на обвинителния акт
поради пропуски. След това отново бил внесен в съда.
С разпореждане от 11.03.2014г. по НОХД №С-53/2014г.
производството било прекратено и върнато на СГП. С определение от 16.07.2015г.
съдът по искане на Г. дал тримесечен срок на СГП за решаване на делото.
Производството било прекратено спрямо
ищеца на 29.09.2015г. поради недоказаност.
Ищецът твърди, че изживял изключително негативни
емоции, силен стрес и тормоз. Криминалната му регистрация след повдигане на
обвинението му пречела да започне доходна работа. Приемали го като престъпник,
занимаващ се с укриване на данъци и висящо наказателно производство за данъчни
престъпления. Мярката му за неотклонение била отменена едва след прекратяване
на производството на 29.09.2015г. Социалните му контакти били нарушени, както и
авторитетът му пред близки и познати, част от които били призовавани за разпит
по повдигнатото му обвинение. Изнервеността му се отразявала и на
взаимоотношенията му в семейството. Бил подложен на силен психологически
натиск. Поради липса на доходи изпитвал сериозни материални затруднения.
Ответникът П. на РБ оспорва
изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че посочените от ищеца в исковата молба вреди
не са доказани. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, който не
е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, счита същият за прекомерно
завишен. Излага доводи в тази насока. Сочи, че не са налице доказателства, че
са търпяни вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Прави
възражение за погасяване на претендираната лихва по давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление от 29.02.2012г. ищецът Б.Б.Г. бил
привлечен като обвиняемо лице за престъпления по чл.255 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,
извършено като физическо лице за данъчен период 2004-2005г. и за периода
2006-2007г. по ЗОДФЛ, и за две деяния
свързани с използване на сумите, представляващи укрит данък общ доход. Била му
взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000лв.
На 26.04.2012г. СГП внесла обвинителен акт по
повдигнатите му обвинения. СГС върнал делото за допълнително разследване.
Впоследствие с постановление на СГП от 30.11.2012г. производството било
частично прекратено за престъпление по чл.253 ал.4 от НК. Последвало ново връщане на обвинителния акт
поради процесуални пропуски. След това отново бил внесен в съда.
С разпореждане от 11.03.2014г. по НОХД №С-53/2014г.
производството било прекратено и върнато на СГП. С определение от 16.07.2015г.
съдът по искане на Г. дал тримесечен срок на СГП за решаване на делото.
Производството било прекратено спрямо
ищеца на 29.09.2015г. поради недоказаност.
По делото са приети и писмени
доказателства, представени от ответника. Видно от справка за съдимост от 03.02.2020
г., издадена от РС София, ищецът е осъждан – има десет бр. осъдителни присъди
за престъпления, извършени за периода 1970 – 1980 г.
От справка на НСС от 06.02.2020 г. е
видно, че срещу ищеца има образувани
досъдебни производства за периода 29.02.2012 г. – 29.09.2015 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Л.. От показанията на свидетеля се
установява, че познава Б.Г., в много далечни родствени отношения е с него.
Обвинението спрямо него било безкрайна тема. Б. на два пъти в нейно присъствие
направил хипертонична криза, колабирал, назначили му лечение. Б. не запазил
контактите си с приятелите си, той вече бил компрометиран в следствие на този
арест и цялото му семейство. Той страдал много и съпругата му С. и децата
страдали страшно много. Бил сринат и финансово и психически и физически. Дълго
време гой не можал да си намери работа. Делото около 2015 г. приключило с
никакви доказателства, той бил оправдан, но за съжаление целя този период от
5-6 години бил един малък кошмар с много притеснения, с много мъки, с много
тревоги, с недоспиване цели нощи, с много медикаменти, хапчета, тотален срив.
Това е адски болна тема за цялото семейство. Б. не могъл да си върне кредита за
притежавания от него хотел и загубил собствеността върху него.
Свидетелят Д.Л., който е във фактическо
съжителство с дъщерята на ищеца, заявява, че до 2010 г. всички се уповавали на Б. и близки, и познати, и
приятели, търсели са съдействие. Често в хотела му отсядали чуждестранни гости.
Заявява, че една от съботите на февруари месец, следобед, в хотела са влезнали
трима мъже и една жена. Тогава бара бил пълен, имало много клиенти, а Б. бил с
приятели. Влезлите хора отишли при него и извършили ареста и всички, които били
в бара го видели, настанал смут. Постепенно хората спрели да посещават бара, имало
много слухове, интриги, отлив на хората. Около година след това спрели да ходят
там. Свидетелят от януари месец 2013г. е в близки отношения с неговата дъщеря, но
има наблюдение на семейството от преди това и след това. Семейството преди този
случай било уважавано семейство, с финансови възможности. Б. бил един от
основателите на протеста в кв. Суходол, който се опълчил тогава срещу
статуквото на София и кмета. Доколкото знае след това те имали много сериозни
финансови проблеми, тъй като изтеглили
голям кредит за хотела и се получил един низ от финансови затруднения, заеми,
търсене на работа. Б. имал много проблеми, тъй като след този случай загубил
много и познати, и приятели, хората се отдръпнали от него. Здравословното му
състояние се влошило. Има проблеми с нервите, не спи, трепери, ръце треперят,
изнервен е, винаги е като в депресия. Всичко е в резултат на това, което се
случило с делото.
По делото е разпитана и свидетелката А. Г.,
дъщеря на ищеца. Според нея действия на П. са имали разрушителни последствия
както за баща й Б.Г., така и за цялото семейство. Същата заявява, че вижда
коренна промяна в баща си. От уравновесен човек, балансиран стожер на
семейството, той рухнал психически и изпаднал в депресия, която не може да
преодолее и до днес и не може да бъде онзи пълноценен родител и съпруг, какъвто
е бил преди случая. Твърди, че образуваното наказателно производство е довело
до здравословни проблеми на Б.Г., изискващи постоянен прием на медикаменти,
както и хипертонични кризи, които налагали търсенето на „Бърза помощ“. В
резултат на непрестанния стрес ишецът е имал и проблеми със съня и редовно
приемал сънотворни. Свидетелката Г. заяви, че психическият срив на баща й Б.Г.
довел до необходимостта от търсене на помощ от психолози. От показанията на
свидетелката Г. е видно, че цялото семейство работи в хотела, в който е
извършен арестът на ищеца. Показният и тенденциозен арест пред очите на
семейството на Б.Г., на негови приятели и близки и местни и чуждестранни гости
на хотела и последвалото наказателно производство срещу него довело до осезаем
отлив на посетители на хотела. Постепенно всички договорни правоотношения с
постоянни клиенти на хотела са били прекратени, поради накърненото добро име на
собственика на хотела - Б.Г.. Всичко това довело до сериозни финансови
проблеми. Нещо повече - семейството не само изгубило работата си, но и
фамилната си къща, тъй като същата била ипотекирана с цел обезпечаване на
банковия кредит, отпуснат за купуване на семейния хотел. Липсата на доходи за
цялото семейство довело до невъзможност както да се обслужва банковия кредит,
така и да се посрещат базовите ежедневни нужди на цялото семейство. Семейството
ебило принудено да търси заеми от близки и познати, за да успее да оцелее, като една от дъщерите му дори заминава да
работи в чужбина, за да може да помага на семейството с парични
средства. Тази безизходица повлияла изключително тежко върху
психо-емоционалното състояние на Б..
По
делото е прието заключение на комплексна съдебно – медицинска и психологична
експертиза. Според вещите лица налице са достатъчно дании, че по веме на
изследването Б.Г. страда от депресия, която има клинични измерения и се нуждае
от лечение и проследяване. Данните кореспондират с „ЕТАПНА ЕПИКРИЗА от
06.07.2022г„ издадена от АСМП-ИП-Психиатуия д-р В.К.с Окончателна диагноза:
Състояние след постресова реакция с нарушение на адаптацията. Реактивно
депресивно състояние, макар да не може да се установи със сигурност, че това
състояние е в резултат единствено на конкретното наказателно дело. Няма данни
по делото за соматичните заболявания и здравословните оплаквания на Г. към
2010г. Не са представени медицински документи от този период, вкл. и от
извършвани профилактични прегледи, от които да се направи извод за
здравословното състояние към този момент. По отношение на артериалната
хипертония може да се отговори, че се налага редовен прием на медикаменти,
строг контрол на кръвното налягане, спазване на диета и извършване на редовни
прегледи от специалисти /кардиолог, офталмолог, ендокринолог, нефролог и др./ с
цел забавяне настъпването на органни увреждания, превенция на хипертоничните
кризи и мозъчно-съдовите увреди. При тези данни следва да се приеме
стациониране на заболяването Хипертонична болест по отношение измереното кръвно
налягане при провежданото антихипертензивно лечение. От медицинските документи
по делото не може да се направи извод за давността на заболяването.
Установената хипертрофия на миокарда при ехокардиография през декември 2014г.
говори за морфологични промени на миокарда както при трайно повишено артериално
кръвно налягане, т.е. касае се за промени с давност, без да може да се направи
преценка за началото на заболяването. затруднява се да определи
най-стресиращото събитие от цялата поредица, но е възприел арестуването си пред
голям кръг от хора - семейството му и гости на хотела за отключващо такова,
преживява го по- скоро като уронващ престижа му и оскърбителен акт. По подобен
начин е възприел и пребиваването си за даване на показания - неочаквано,
стресиращо. обидно и оскърбително. Пребиваването си в ареста не счита обаче за
травматично, продължило е кратко, напуснал е след броени часове и не е
транспортиран в следствен арест и задържан за продължителен период.
При така установените факти от
значение за спора съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ
за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно
обвинение в извършване на престъпление. В тежест на непозволено увредения от
разследващите органи, П. или съда, при осъществяване на тяхната дейност е да
докаже: поведението – действие или бездействие на съответния орган, неговата
противоправност, вредата и причинната връзка между тях. В тежест на ищеца е да
докаже, че срещу него е било повдигнато обвинение по чл.253 ал.2 и ал.4 чл.255
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, по което впоследствие е било постановено
постановление за прекратяване на наказателното производство, че е претърпял
неимуществени вреди, в смисъл, посочен в обстоятелствената част на исковата
молба – стрес, срам, неудобство в обществото пред близки и познати.
В тежест на ответника - погасяване на
претендираното обезщетение.
Съдът намира, след анализ на събраните по делото
доказателства, че са налице основанията по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи. Съгласно чл. 2, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство приключи с оправдателна присъда. В
процесния случай по несъмнен начин е установено по делото обстоятелството, че
на ищеца Х.И.З.е било повдигнато обвинение, приключило с прекратено наказателно
производство, поради недоказаност на обвинението. Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие
на претърпени от ищеца неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са
резултат именно от осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване. Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва
обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018
г. по гр. д. № 1639/2017 г. на
ВКС, IV ГО, и други). Спрямо този критерий в конкретния
случай настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищеца от
незаконно повдигнатото му обвинение, което е било прекратено. В настоящото
производство се установи по несъмнен начин, че в резултат на повдигнатото му
незаконно обвинение ищецът е изживял притеснения и душевни страдания, като при
него е налице състояние след постресова реакция с нарушение на адаптацията и
депресивно състояние, видно от неоспорената комплексна съдебно – медицинска и
психологическа експертиза, макар да не може да се установи със сигурност, че
това състояние е в резултат единствено на конкретното наказателно дело. От
показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели се установява,
че вследствие повдигнатото му обвинение ищецът е имал негативни психични
изживявания за свое евентуално осъждане, както и притеснения относно евентуално
застрашаване на бизнеса му, свързан с притежавания от него хотел.
С оглед справедливото определяне на
размера на вредите обаче,
трябва да се има предвид и интензитетът на търпените страдания, както и
обстоятелството доколко продължителността на воденото наказателно производство спрямо него. Съдът отчита, че в случая спрямо
ищеца са били повдигнати обвинения за престъпления, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и които се явяват тежки
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
На следващо
място съдът намира, че видно от представените доказателства по воденото
наказателно производство
ДП № 19-П/2010 г. по описа на СО – СГП, пр.пр. № 4-677/2010 г. по описа на СГП, са налице действия спрямо ищеца в сравнително
непродължителен период от 5 г., т.е. наказателното производство се е
развило в разумни срокове. Съдът отчита и обстоятелството, че ищецът не е бил
задържан под стража, а му е била взета мярка за неотклонение парична гаранция в
размер на 5 000 лв. Това означава, че
в случая не се установява прекомерна продължителност на наказателното
производство срещу ищеца, като спрямо него не са вземани най – тежките мерки за
неотклонение задържане под стража или домашен арест.
Предвид изложеното настоящата инстанция
намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените от
последния в резултат незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 12 000
лева, който размер съдът намира за справедлив, съобразно критерия, визиран в
чл. 52 от ЗЗД. За разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 55 000
лева, предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото в случая се установи с годни
доказателства /комплексна съдебно – медицинска и психологическа експертиза и
свидетелски показания/ наличието на негативни психични изживявания с по – висок
интензитет от притеснението, че ще бъде осъден, а именно състояние след
постресова реакция с нарушение на адаптацията и депресивно състояние, но не се
установи пряка връзка на процесното обвинение с останалите заболявания на ищеца.
Установи се и засягане на доброто име на ищеца в обществото, но не се установи
пряка връзка на процесното наказателно производство и неуспехите в бизнеса на
ищеца, респ. загубата на бизнеса, свързан с хотела. В същото време и възраженията
на ответника не се установиха, тъй като осъжданията на ответника, макар и много
на брой – десет влезли в сила осъдителни присъди са постановени в периода 1970
г. – 1980 г. и нямат връзка с процесното наказателно производство. От разпита
на свидетелите не се установи, че другите водени наказателни дела спрямо ищеца
в процесния период са допринесли за неговото емоционално състояние.
На следващо място съдът намира, че възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва за
забава се явява основателно. Това е така, защото според разпоредбата на чл. 111
б.в. от ЗЗД вземането за лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност,
поради което същото е погасено за периода преди 09.01.2017 г., с оглед
депозираната на 09.01.2020 г. искова молба.
С оглед изхода на делото, искането на ищеца
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно сума в размер на 545.45 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за комплексна съдебно – медицинска и
психологическа експертиза и платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.
на Р.Б.гр. София, бул. „********, да заплати на Б.Б.Г. ЕГН ********** с адрес ***
кантора 204 чрез адвокат Н.К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 4
от ЗОДОВ сумата 12 000 /дванадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 09.01.2017
г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление, по ДП
№ 130/2014 г. по описа на 09 РУП – СДВР и пр.пр. № 2875/2014 г. по описа на СРП,
както и сума в размер на 545.45 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния му предявен размер от 55 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: