№ 59
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20213100900145 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от АД. М. ХЮС., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 03.01.2020г. в гр. Варна,
в ж.к. „Владислав Варненчик“ пред блок № 209, по вина на водача на неизвестно МПС,
напуснало местопроизшествието непосредствено след ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 418.09 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата от 35 000 лева за периода от 21.01.2021 г. – 05.03.2021 г.;
сумата от 1 114 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разходи за проведено лечение, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 13.31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1
114 лева за периода от 21.01.2021 г.–05.03.2021г.
Ищецът твърди, че на 03.01.2020 г. около 19:30 ч. в гр. Варна, в ж.к. „Владислав
Варненчик“ пред блок № 209, пострадал като пешеходец от пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с участието на неидентифицирано МПС. В посоченото време ищецът
излага, че отивал на гости към дома на сина си М. Х., почти доближил входа му, когато една
1
кола го ударила отзад в левия крак и паднал на земята. Сочи, че колата не спряла, а болката
и стресът били толкова силни, че не знаел какво да прави, но все пак сам успял да се
придвижи до дома на сина си. Болката в десния глезен била толкова силна, че не можел да
стъпи на крака си. След като разказал на сина си за случилото се, той веднага го закарал в
спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където след първоначален преглед и
установяване на травматичните увреждания лекарите поискали да му направят по-обстойни
изследвания и да го хоспитализират, но ищецът не можел да прецени адекватно ситуацията
и отказал. Сочи, че на място в болницата пристигнал и полицейски екип, с който заедно се
върнали обратно на мястото на произшествието, където бил съставен протокол за оглед.
След това ищецът се прибрал у дома, но по-късно същата вечер десният му крак започнал да
се подува и да боли още по-силно до степен, в която въобще не било възможно да стъпва с
него. На следващата сутрин синът му отново го завел в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където го
приели за оперативно лечение на дясна подбедрица. Излага, че диагнозата, която му
поставили е множествени счупвания на подбедрицата в дясно, с придружаващо заболяване –
страхова невроза. На 06.01.2021 г. под спинална упойка му е извършено открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация – тибия и фибула. На 10.01.2020 г. е изписан от лечебното
заведение с препоръки за превръзки през 2-3 дни, сваляне на конците на 14-я
следоперативен ден, гипсова имобилизация за 45 дни и антитромботична терапия до 45-я
ден. Предписани му са и два контролни прегледа на 22.01.2020 г. и на 07.02.2020 г.
На 26.02.2020 г. ищецът излага, че е приет в МБАЛ „Еврохоспитал“ за отстраняване
на имплантираните уреди в десния глезен. Самата операция преминала без усложнения и на
29.02.2020 г. го изписали от лечебното заведение в добро общо състояние и спокойна
оперативна рана. Отново му назначили превръзки през три дни, ЛФК и контролни прегледи.
Сочи, че въпреки подобрението на физическото му състояние, стресът, който преживял,
оказал силно влияние на психичното и емоционалното му състояние, изразяващо се в силна
тревожност и изнервеност. Поради трудното придвижване в пространството се е наложило
да бъде обгрижван от съпругата и близките си. Твърди, че въпреки възрастта си преди
инцидента е бил деен човек и трудно се е задържал на едно място без работа, поради което
принудителното му залежаване е станало причина и за емоционален срив. Сочи, че за
възстановяване на свободното му движение са му трябвали месеци, но дори и понастоящем
усеща болка в десния глезен, когато се натовари. Също така излага, че безпокойството му
когато се намира на улицата, тротоара или пешеходна пътека е повече от необичайно за
него.
Сочи, че във връзка със станалото ПТП е образувано ДП № 4/2020 г. по описа на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, заведено под № 332/2020 г. по описа на
Варненска районна прокуратора срещу неизвестен извършител за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, бук. „б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, което е спряно, тъй като виновното лице не
е установено. Счита, че вина за ПТП има водачът на неизвестния автомобил, което се
установява и от доказателствата в досъдебното производство. Нанесаната на ищеца средна
телесна повреда се изразява в счупване на дясна подбедрица в долна трета:
2
многофрагментарно счупване на малкия пищял, външен малеол, счупване на вътрешния
малеол, което обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период от около три месеца.
Понесените болки и страдания, преживеният силен емоционален стрес, който довел
до непрекъснато безпокойство, тревожност, кошмари и страх ищецът намира, че е
справедливо да бъде обезщетен със сумата от 35 000 лева, съобразно утвърдените критерии
за сходни случаи. Освен неимуществени, ищецът претендира и имуществени вреди в общ
размер на 1 114 лева за извършените разходи във връзка с проведеното лечение, а именно:
закупуване на медицински изделия – тубуларна плака – 850 лева, платени на 05.01.2020 г.;
потребителска такса за болничен престой за периода 04.01.2020 г. – 10.01.2020 г. - 34.80
лева; лекарства, закупени на 10.01.2020 г. за сумата от 76.82 лева; ЦА Алуминиева LK3010
Поли – L Pa – заплатена сума от 35 лева; потребителска такса за болничен престой за
периода 26.02.2020 г. – 29.01.2020 г. – 17.40 лева; медицински услуги, извършени от МБАЛ
„Еврохоспитал“ – 100 лева, заплатени на 26.02.2020 г.
Ищецът сочи, че за обезщетяване на понесените от него вреди във връзка с ПТП е
предявил пряк иск срещу ответника на осн. чл. 380 от КЗ, получен от него на 12.11.2020
год., по който същият е взел Решение от 14.01.2021 г., с което отказва да изплати
обезщетение, поради липса на установено конкретно противоправно поведение на водача на
неидентифицирано МПС, което да е причинило уврежданията, както и доказателства за
механизма на причиняването им. Липсата на изплатено обезщетение обуславя и интереса му
от предявяване на настоящата претенция, като освен главните искове за имуществени и
неимуществени вреди, предявява и такива за лихва за периода от 21.01.2020 г. – 05.03.2021
г. /изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички доказателства до датата на
подаване на исковата молба в съда/.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който същият изразява становище за допустимост на иска, но твърди, че
същият е неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Сочи, че спрямо пострадалия не е
налице фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, тъй като предвид липсата
на влязла в сила присъда или друг съдебен или административен акт, не е установено
извършването на престъпление и причинната връзка с конкретните увреждания, посочени в
исковата молба. Оспорва изцяло твърденията относно механизма на ПТП. Именно във
връзка с изложеното е и направеният от негова страна отказ за изплащане на обезщетение по
отправеното от ищеца искане. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП от
03.01.2020 г. и получените увреждания, поради което обективира искане по доказателствата
във връзка с поисканите с исковата молба САТЕ и СМЕ. Твърди несъобразяване с
интензивността на движението и блъскане в крайпътно съоръжение. На следващо място,
оспорва претенцията за неимуществени вреди като несъответна на съществуващите към
момента икономически условия в страната и стандарт на живот. Оспорва също и началната
дата на лихвата за забава.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
3
молба, с която поддържа изведените с исковата молба фактически и правни твърдения, вкл.
тези свързани с обстоятелствата и механизма на настъпване на ПТП. Уточнява, че
неправилно в исковата молба е посочил началната дата на претенцията за лихва за забава
като вместо 2021г. е написал погрешно 2020 г. Сочи, че след образуване на щетата при
ответника на 12.11.2020 г., последният е поискал допълнителни документи, които са
представени на 29.12.2020 г. Именно и от изтичането на 15 работни дни от тази дата
(21.01.2021 г.) брои началният срок на забавата на ответника.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа всички направени с отговора оспорвания и
възражения, а също направените доказателствени искания. За пръв път с допълнителния
отговор въвежда и възражение за разглеждане на спора по общия ред. Отправя искане за
конституиране на подпомагаща страна, което не е насочено към конкретно лице.
В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично, като същият се и представлява
от процесуални представители, поддържа исковата молба, прави уточнения по фактическата
обстановка, моли съда да уважи претенциите и за присъждане на разноски по реда на чл. 38
от ЗАдв. За ответника се явява процесуален представител, който поддържа депозирания
отговор, моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че пред Гаранционен фонд е заведена щета от ищеца
АД. М. ХЮС., ЕГН **********, под № 20210282/12.11.2020г. по искане на ищеца от
10.11.2020г., получено от ответника на 12.11.2020г./л. 9-10/. В отговор на претенцията,
ответникът изискал допълнителни документи от ищеца с писмо с изх. No 24-01-596/
16.11.2020г. /л. 66/. Ищецът е предоставил необходимите документи с писмо от
21.12.2020г., получено от ответника на 29.12.2020г. / л. 67-68/. С писмо с изх. No 24-01-596 /
14.01.2021г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва изплащането на обезщетението за
неимуществени вреди / л. 11/. По отношение на претенцията за имуществени вреди липсва
отговор от ГФ или плащане.
На л. 7 от делото е приет Констативен протокол за птп с пострадали лица от
03.01.2020г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР, в който е посочено, че неизвестно
ППС блъска в гръб пешеходеца АД. М. ХЮС. на паркинга пред блок 209 в жк. „Владислав
Варненчик“ в гр. Варна и последният е получил фрактура на дясна подбедрица.
С постановление от 20.02.2020г. на прокурор при Варненска Районна Прокуратура е
спряно наказателното производство по ДП 4 / 2020г. по описа на ОД на МВР – Варна,
водено за престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК. В постановлението е
посочено, че въпреки извършените оперативно издирвателни мероприятия разкриването на
механизма и извършителя на деянието не са открити. Досъдебното производство е било
образувано за това, че на 03.01.2020г. на АД. М. ХЮС. е причинена средна телесна повреда
4
от неизвестно ППС на паркинга пред блок 209 в жк. „Владислав Варненчик“. /л. 8/. Част от
доказателствения материал по делото е и самото ДП No 4 / 2020г. надлежни действия, но
извършителят не е открит. Разпитан е самият ищец, извършен е оглед на
местопроизшествието, изготвена е съдебно-медицинска експертиза.
На л. 12 до л. 17 от делото са приети медицинските документи за ищеца – лист за
преглед на пациента в консултативно – диагностични блок/ спешно отделение от
03.01.2020г. и втори от дата 04.01.2020г.Представена е и епикриза от МБАЛ „Света Анна-
Варна“ за престоя в болничното заведение за периода от 04.01.2020г. до 10.01.2020г. с
посочена окончателна диагноза: „множествени счупвания на подбедрицата, закрито в дясно“
и придружаващи заболявания: „страхова невроза“. От втора епикриза, издадена от МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД за периода от 26.02.2020г. до 29.02.2020г. се установява, че на ищеца
са му извършени допълнителни оперативни процедури за отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула. От приложените разходооправдателни документи
се установява, че ищецът е заплатил във връзка с престоя в болничните заведения и
извършените му операции, както следва: 850 лв. – на 05.01.2020г. на МБАЛ „Св. Анна-
Варна“ АД за медицинско изделие; 34,80 лв. – на 10.01.2020г. на МБАЛ „Св. Анна- Варна“
АД за потребителска такса; 100 лв. - на 26.02.2020г. на „МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД за
медицински услуги; 17,40 лв. – на 29.02.2020г. на „МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД за
потребителска такса. Представен е и касов бона за закупени лекарства от Аптека Сейба на
стойност 76,82 лв., заплатени на 10.01.2020г., както и касов бон за сумата от 35 лв. за
патерица, заплатени на 03.01.2020г. на Аптека Санита.
По реда на чл. 176 от ГПК, съдът е допуснал ищецът да отговори на въпросите как се
е придвижвал, отивайки към сина си на гости на 03.01.2021 г. – с обществен транспорт или
пеш, какво е ориентировъчното разстояние между дома на ищеца и дома на сина му, в каква
посоча се е движил на паркинга /от центъра към дома на сина си или обратно/ и къде се е
намирал, когато според неговите твърдения го е ударил автомобил. В отговор на зададените
въпроси ищецът обяснява, че синът му живее в Кайсиева градина, което се намира на 1.5км
от дома на ищеца във Владиславово. На 03.01.2020г., когато се случило произшествието,
отивал към сина си с обществен транспорт и когато слязъл на спирката, вървял към сина си,
което е в посока центъра на града. Пред входа на сина му имало паркинг. Посочва, че около
19:00 – 19:30 часа /не си спомня точно/ няколко метра пред входа на сина му го ударила
кола, която не видял, след което паднал вдясно. Твърди, че после станал и много го болели
коленете, вървял, но бил уплашен и не мислел какво прави.
За установяване на конкретния механизъм на птп, ищецът е ангажирал гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите ЕВГ. Ж. Г. и ЛЮБ. М. М., който се е
състоял в о.с.з., проведено на 27.09.2021г.Свидетелите са двамата полицаи, посетили
местопроизшествието веднага след получения сигнал. Твърдят, че са били изпратени в
Спешен център в Окръжна болница по сигнал на оперативния дежурен. На място в
болницата разговаряли с ищеца, който им заявил, че не бил видял автомобила, който го
ударил в гръб. След като прегледали и освободили ищеца за домашно лечение /по спомен на
5
св. Г. – с фрактура на един от крайниците/, посетили паркинга пред бл. 209, където бил и
някой от роднините на пострадалия А.Х.. Направили оглед в тъмната част на денонощието и
съставили протокола, като отразили автомобилите на схемата, така както се били намирали
към него момент – паркирани от двете страни на улицата. Като данни за събитието получили
от А.Х.. На място нямало находки, видеокамери или свидетели.
За установяване получените увреждания, техния интензитет, продължителност на
лечение и отражение в живота на ищеца, последният е ангажирал двама свидетели, които са
разпитани в о.с.з, проведено на 27.09.2021г. Свидетелят М. А.Х. е син на ищеца, а Й.И.П. е
негов съсед. Свидетелят М. Х. сочи, че в резултат на претърпения инцидент баща му е бил
със счупен глезен, като още на 03.01.2020г. го гипсирали и го пуснали за домашно лечение,
като му казали, че на следващия ден трябвало да го оперират. В болницата му поставили две
планки и лежал шест дена. След това бил изписан и си бил вкъщи четиридесет и пет дена,
докато се възстановил крака. След това последвала нова операция, с която отстранили някои
планки, а след нея имало дълъг период на възстановяване: баща му трябвало да ходи на
физиотерапия, да се пази и да стъпва леко. През цялото това време се налагало да се полагат
грижи за ищеца от съпругата му и свидетеля, който помагал. Свидетелят твърди, че полагал
грижи за баща си два месеца след втората операция за премахване на пластините. Трябвало
някой да му помага да върви, защото с патериците му било трудно, като не можел да слиза и
сам. В началото ищецът не можел да ходи сам в тоалетната, но след два месеца започнал сам
да се справя. Към настоящия момент свидетелят сочи, че баща му е напълно възстановен.
Свидетелят П. потвърждава изложените факти и обстоятелства от св. Х., като по отношение
на продължителността на възстановяването твърди, че е бил доста дълъг период. По
отношение на психическото състояние на А.Х. и двамата свидетели сочат, че ищецът бил
отчаян, притеснен дали изобщо ще може да ходи, дали ще се възстанови. Преди бил много
деен човек, който дори рядко използвал асансьора във входа, където живее, въпреки, че
апартаментът му е на деветия етаж. Свидетелят Х. сочи, че не са предписвали на баща му
медикаменти за лечение на страхова невроза, а и преди инцидента не е страдал от такава.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице – д-р Т.А. по
допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, което не е било оспорено от страните. От
заключението се установява, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът А.М. е развил
непосредствено след инцидента и в следващите дни симптомите на Остра стресова реакция.
Симптомите на остър стрес след няколко дни са затихнали, като поради последиците от
получените физически травми, ограниченията, болките и коренната промяна в ежедневното
му функциониране са останали тревожно- хиподепресивно-фобийни симптоми, които са
част от клиничната картина на Разстройство в адаптацията. Вещото лице сочи, че
психичното състояние на ищеца след няколко месеца се подобрило заедно с постепенното
възстановяване на пострадалия крак. Останали са и към момента на изследването
ситуационни страхови изживявания с характеристика на специфична фобия като пряка
последица от инцидента, като няма данни за наличие на посттравматичен стрес от
преживяната злополука. В резултат на преживяното може да се приеме, че у пострадалия са
6
настъпили сериозни като интензитет, но сравнително кракотрайни във времето болки и
страдания. Към момента на изследването ищецът е в относително добро психологично
състояние. Налице са желание и психологически ресурси за преодоляване на състоянието. В
открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2022г., вещото лице пояснява, че по делото
няма данни ищецът да е имал придружаващо заболяване „страхова невроза“ преди
настъпване на инцидента. При хоспитализацията в болница „Света Анна“ при
първоначалния му прием е записано, че придружаващото заболяване е „страхова невроза“.
Обичайно това са диагнози, които се дават от колегите й медици при спешно състояние. В
случай „страховата невроза“ е старото, историческото наименование на „паническото
разстройство“, което не е „фобия“. При ищеца Х. не се констатира да е налице „паническо
разстройство“ или „страхова невроза“. В случая той е бил много стресиран и поради тази
причина медиците били написали тази диагноза.
По делото са изслушани и приети отделни заключения на вещите лица д-р Д.Д. и
инж. Й.М., съответно по допуснати съдебно медицинска експертиза и съдебно техническа
такава. При изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза, в.л М. не е
съобразил заключението на в.л. Д. относно определяне типа на удара предвид
констатираното счупване, като се е ръководил единствено от изготвения констативен
протокол за ПТП. В тази връзка и предвид констатирани разминавания в единичните
заключения на вещите лица, съдът допусна изготвяне на повторна комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, по която двете вещи лица да работят заедно и да
дадат заключение по случая. Съдът кредитира именно заключението по комплексната
съдебна експертиза, доколкото същата отразява всички факти и обстоятелства по делото, а и
кореспондира с останалия доказателствен материал по делото.
Вещите лица сочат, че от медицинската документация и направената справка с Архив
Образна диагностика при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД се установява, че на 03.01.2020г. АД.
М. ХЮС. е получил счупване на десния малък пищял в средна трета с разместване на
фрагментите по ширина, счупване на вътрешния и външния глезен на дясната глезенна
става. Описаните травматични увреждания са обусловили трайно затруднение в движенията
на десния долен крайник за период не по-малък от 3 месеца. Видно от рентгенографиите на
пострадалия Х. е счупване на средна трета на дясната подбедрица с разместване на
фрагментите по ширина, което травматично увреждане е резултат на директен удар и не
може да бъде получено при падане от собствен ръст, подхлъзване и т.н. Типът счупване на
долния десен крайник на пешеходеца отговаря като височина и посока да е получено при
удар/съприкосновение с броня на лек автомобил. В конкретния пътен участък са били
налични паркирани автомобили от дясната страна на пешеходеца. Посоката на движение на
пешеходеца е била перпендикулярна на оста на потегляне на паркиран автомобил. Считат,
че съприкосновение между неизвестното МПС е имало -директен удар по страничната
повърхност на дясната подбедрица в средна трета при фиксирано стъпало, с последващо
внезапно, форсирано извиване на глезенната става. Проведено е адекватно хирургично
лечение и в последствие оперативно отстраняване на синтезиращия материал, като към
7
настоящия момент пострадалият е възстановен от описаните увреждания без дефицит. По
отношение на това как е настъпило ПТП-то сочат, че на 03.01.2020г., около 19.30-20.00ч., в
град Варна, на паркинга пред блок №209, в жк.„Вл.Варненчик" е настъпило между
автомобил и пешеходец. В конкретната пътна обстановка пешеходецът АД. М. ХЮС.,
вървящ от дясната страна на паркинга, с паркирани автомобили в лява и дясна страна е бил
блъснат от автомобил спрямо десен крак. Следствие на удара пешеходецът получил
фрактура на дясна подбедрица. По случая било започнато ДП№4/20 на СПП-Варна, по което
бил изготвен огледен протокол от 04.01.2020г., около 00.40 часа в тъмната част от
денонощието, без описани находки за точката на ПТП и отличителни белези на неизвестния
автомобил. В констативния протокол било изобразено, че пешеходецът е вървял измежду
паркираните в ляво и дясно автомобили от страната на блока с посока центъра на града -
основната пътна артерия бул.„Трети март" е била разположена от лявата му страна. По
делото няма конкретни технически данни на база, на които да се определи точно точката на
ПТП в зоната на паркинга пред блок №209. ПТП-то е настъпило приблизително преди вход
№ 1. Спрямо платното на паркинга няма хоризонтална или вертикална пътна маркировка.
Пътния участък е равен. Вероятната скорост на движение е била около 10-15 км/ч,
отговаряща на средна такава за потеглящ автомобил при първа или задна скоростна
предавка. Видимостта между пешеходеца и автомобила е била ограничена единствено от
конструктивните размери на паркираните автомобили и тъмната част от денонощието. При
паркинга е било налично улично осветление, като тротоарна площ в зоната на паркинга
няма, а такива площи се откриват непосредствено при входовете на блока и пътното платно
на булеварда. По делото няма данни на преден или заден ход е потеглил автомобилът, от
където да се разсъди допълнително за намаляване или не на видимостта за водача на
автомобила. Обичайното време за реакция на водача в тъмната част от денонощието при
наличен трафик на пешеходци е било 1.2 секунди. В конкретния случай, водачът на
автомобила е бил в техническа невъзможност да избегне ПТП-то при потегляне на
автомобила след навлязъл в ширината му пешеходец. Следвало е автомобилът да не потегля
със скорост различна от такава възможна за погасяване само от отнемане на подаването на
въртящ момент от двигателя - чрез натискане на педала на съединителя. Категорични данни
за наличие на МПС няма, но има физически данни спрямо тялото на пешеходеца за удар от
голям обект, перпендикулярно на оста му на движение спрямо десен крак. Ударът като
направление и страна в дясната подбедрица отговаря на причинен от автомобилна броня.
При изслушване на вещите лица в открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2021г., д-р
Д. и инж. М. поясняват, че е възможно ищецът непосредствено след получаване на
увреждането да се придвижи самостоятелно, като също така са възможни и останалите
придвижвания да бъдат извършени. Вещото лице д-р Д. констатира, че ищецът е имал
предходно увреждане - метална остеосинтеза на големия пищял на дясната подбедрица, но
сочи, че преди настъпването на процесния удар, ищецът е бил възстановен и не е имал
проблеми с придвижването. На възраженията и въпросите на ответника вещото лице
категорично заявява, че не е било възможно, при удар в ляв долен крайник отзад, да се
получи констатираното счупване. Процесната травма може да се получи единствено при
8
директен удар по страничната повърхност на десния долен крайник, в областта на
подбедрицата, в посока отдясно наляво за пострадалия. При форсирано стъпало следва
внезапно извиване, при което се уврежда областта на дясната глезена става.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд е задължен за
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/. Съгласно чл.558, ал.2 от КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от
ГФ, съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ,
като според ал.5 на същата разпоредба увреденото лице може да предяви претенция пред
съда, ако ГФ не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице, не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага
и чл.380 от КЗ.
Представените писмени доказателства сочат, че ищецът е предявил претенция за
плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, като
искът е предявен в хипотезата на чл.558, ал.5 предл.второ КЗ – поради отказ да изплати
обезщетение. Ищецът е отправил писмена претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП към
ответника, която е получена от него на 12.11.2020 г. С писмо от 14.01.2021 г. във връзка с
претенцията, Гаранционен фонд уведомява ищеца, че по отправената от него молба и по
заведена щета № 20210282/12.11.2020 г. – за ПТП от дата: 03.01.2020 г., няма основание за
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като извън твърденията на молителя няма
никакви доказателства установяващи противоправно поведение на водача на
неидентифицирано МПС, което да е причинило процесните увреждания, както и механизма
на настъпване на ПТП, в това число свидетели – очевидци или изготвена САТЕ в
досъдебното производство. Исковата молба е депозирана след отказа - на 05.03.2021 г., което
обуславя допустимост на предявения иск в хипотезата на чл. 558, ал.5, предл. второ от КЗ.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу ГФ, в тежест на
ищеца е да установи причиняването на пътнотранспортно произшествие от неизвестен водач
на неидентифицирано превозно средство, в този смисъл механизмът на настъпването му,
получените увреждания и наличието на причинна връзка между тях и настъпилото ПТП,
вината на неизвестния водач на неидентифицирано моторно превозно средство, също
размер на вредите, а по отношение на имуществените вреди - реално извършване на
твърдените разходи, както и всички обстоятелства, от които черпи изгодни правни
последици. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже липсата на предпоставки за
ангажиране на отговорността му /напр. наличие известен водач на МПС, по отношение на
което има валидна застраховка ГО, действаща към датата на ПТП/, наличие на
9
съпричиняване съобразно въведените основания за това /с отговора на исковата молба/ и
всички обстоятелства, от които черпи изгодни правни последици.
Съдът намира, че настъпилото ПТП – в частност механизма му, също както и
уврежданията, и причинно-следствената връзка между двете, се установяват безспорно от
събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Действително, че липсват
очевидци на инцидента, но от комплексното заключение на вещите лица безспорно се
установява, че получените увреждания могат да настъпят по посочения от ищеца и един от
свидетелите -негов син, начин. Техните твърдения са отразени и в съставения констативен
протокол от дежурните полицейски служители, които са били извикани към момента, в
който се твърди да е настъпило ПТП-то. Не се събраха други доказателства, които да сочат в
друга посока и да установяват нещо различно, както е видно и от приетото като част от
доказателствения материал по делото досъдебно производство, образувано по подадения от
ищеца сигнал. Другият участник в ПТП-то е неидентифицирано превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието, а досъдебното производство е спряно поради
неустановяването на извършителя. Въз основа на гореизложеното и съдът приема, че на
03.01.2020г., около 19.30-20.00ч., в град Варна, на паркинга пред блок №209, в жк.
„Вл.Варненчик" е настъпило ПТП между неидентифицирано превозно средство и ищеца,
като пешеходец, при което пешеходецът АД. М. ХЮС., вървящ от дясната страна на
паркинга, с паркирани автомобили в лява и дясна страна е бил блъснат от автомобил спрямо
десен крак. Вследствие на удара пешеходецът е получил счупване на десния малък пищял в
средна трета с разместване на фрагментите по ширина, счупване на вътрешния и външния
глезен на дясната глезенна става.
Неоснователни са възраженията на ответника, че твърденията на ищеца, респ.
събраните доказателства са противоречиви и разнопосочни. При изслушване на ищеца по
реда на чл. 176 от ГПК същият заявява, че не си спомня много, поради обстоятелството, че е
бил в стресова ситуация. Съдът приема, че при това изненадващо за ищеца събитие, което
му е причинило и сериозна физическа болка, напълно възможно е да не може да посочи
точно дали е бил ударен в ляво или дясно, но е категоричен, че е в гръб, като не е успял да
види конкретния извършител - мпс. Изготвените по делото единични заключения не си
противоречат по същество, доколкото, както и съдът посочи по-горе при обсъждане на
фактическата обстановка, заключението на вещото лице инж. М. е било изготвено без да
бъде съобразено това на вещото лице д-р Д., което е било необходимо за установяване на
важни факти и обстоятелства по отношение на механизма на настъпване на уврежданията.
Именно поради това е изготвена и повторна комплексна експертиза, която съдът е
кредитирал и по която вещите лица са единодушни.
С оглед на установения механизъм и противоправността на деянието също следва да
се приеме за установена, предвид, че разпоредбата на чл. 25 ал.1 от Закона за движението по
пътищата предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
10
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От събраните гласни доказателства и изготвените комплексна съдебно-медицинска и
техническа експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, се установяват твърдяните
физически болки, страдания, стрес, дискомфорт, свързан с притеснение за здравето,
обикновено проявяващи се при подобен вид увреждания вследствие на обездвижването на
ищеца и невъзможността самостоятелно да извършва всекидневните битови дейности и да
се обслужва за един не кратък период от време не по-малък от 3 месеца. Въз основа на
заключението на вещото лице Д. по комплексната съдебна експертиза и от свидетелските
показания на сина на ищеца, съдът приема, че получените от ищеца счупване на десния
малък пищял в средна трета с разместване на фрагментите по ширина, счупване на
вътрешния и външния глезен на дясната глезенна става, са обусловили трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период между 3 и 4 месеца. Проведено е адекватно
хирургично лечение и в последствие оперативно отстраняване на синтезиращия материал,
като към настоящия момент пострадалият е възстановен от описаните увреждания без
дефицит. От приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП ищецът А.М. е развил непосредствено след инцидента и в
следващите дни симптомите на остра стресова реакция, които са затихнали след няколко
дни. Психичното състояние на ищеца, което се е отличавало с тревожни-хиподепресивни-
фобийни симптоми, след няколко месеца се е подобрило заедно с постепенното
възстановяване на пострадалия крак. Останали са и към момента на изследването
ситуационни страхови изживявания с характеристика на специфична фобия като пряка
последица от инцидента, като няма данни за наличие на посттравматичен стрес от
преживяната злополука. Към момента на изследването ищецът е в относително добро
психологично състояние, като е налице и желание и психологически ресурси за
преодоляване на състоянието.
От представените писмени доказателства – разходооправдателни документи -касови
бонове и талони за медицински изделия, съдът приема за установено, че ищецът е направил
претендираните като имуществени вреди разходи в общ размер на 1114 лв., които са сторени
именно по повод на лечението му на физическите увреждания, получени вследствие на
процесното ПТП, като и страните не спорят, че тези разходи са направени именно по повод
на лечението на ищеца.
В процесния случай, всички обективни елементи от състава на непозволеното
увреждане се установиха, като при тяхното наличие и вината се презюмира.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
11
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 /
2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост. Според
мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В тази връзка, съдът извърши и
подробната преценка на всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид
при определяне на размера на обезщетението, включително, че нанесените средни телесни
повреди, които ищецът е понесъл са възпрепятствали нормалното му ежедневие за период
между 3 и 4 месеца, като се е наложило за него да се полагат и грижи; iщецът е напълно
възстановен към настоящия момент от физическа гледна точка; по отношение на
отражението в психичното състояние – ищецът е преживял сериозен стресов момент, но към
днешна дата е в добро психично състояние. След като съобрази посочените по-горе
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би
било обезщетение в размер на сумата от 20 000 лв.
В рамките на производството от ответника е направено възражение за
съпричиняване, като това възражение следва да се подведе под нормата на чл. 51 от ЗЗД,
според която ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Твърденията на ответника са, че ищецът е допринесъл за увреждането, като не
се е съобразил с интензивността на движението и се е блъснал в крайпътно съоръжение. В
рамките на настоящото производство, Гаранционният фонд не успя да проведе пълно и
главно доказване на фактите и обстоятелствата, които са възложени в негова
доказателствена тежест. Мястото на настъпване на произшествието не е такова, което е с
интензивен трафик – паркинг пред жилищен блок в жилищен квартал, като не се установява
и пешеходецът да е изскочил внезапно на пътното платно. Видно от заключението на
вещите лица тротоарна площ в зоната на паркинга няма, а такива площи се откриват
непосредствено при входовете на блока и пътното платно на булеварда, поради което и не
може да се приеме, че пешеходецът не се е движил правомерно. Не се установиха и
твърденията на ответника, че ищецът се е блъснал в крайпътно съоръжение.Възражението за
съпричиняване се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното и искът се явява основателен за 1114 лв., представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди и за сумата от 20 000лв. по отношение на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, като за разликата над тази сума до
претендираните 35 000 лв. следва да се отхвърли. Върху посочените суми следва да се
12
присъди и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците от 21.01.2021г. до датата на подаване на исковата
молба:
Съгласно нормата на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, приложима в настоящия случай по силата
на препращата норма на чл.558, ал.1 изр.второ КЗ, в полза на застрахователя е предвиден
срок от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата му настъпва именно
ако не определи и изплати в този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени
нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на задължението на
застрахователя, то ползващото се от застраховката увредено лице като кредитор също
изпада в забава и това негово поведение освобождава длъжника-застраховател от
неблагоприятните последици на неговата забава /чл. 497 ал.1 т.2 КЗ/. В случая, от събраните
по делото доказателства, както се посочи и изрично по-горе, ищецът е предявил претенция
за плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл.380 КЗ, но
искът е предявен в хипотезата на чл.558, ал.5 предл.второ КЗ – поради отказ да се изплати
обезщетение. Не сме изправени в хипотезата на неоказване на съдействие за представяне на
допълнителни доказателства, доколкото и съобразно изложеното по-горе, тези доказателства
са представени с писмо на ищеца от 21.12.2020г., получено от ГФ на 29.12.2020г. По тези
съображения следва да се приеме, че забавата на ответника е настъпила с изтичане на 15-те
работни дни, считано от 29.12.2020г. или на 21.01.2021г., от който момент е и претенцията
на ищеца. След като съдът използва изчислителния модул на правно-информационната
система Апис, калкулира, че за посочения период – 21.01.2021г. до 05.03.2021г.,
обезщетението за забава върху сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, е в размер на 244,44 лв., като до този размер е основателна
претенцията на ищеца, а по отношение на обезщетението за забава върху сумата от 1114 лв.,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, за същия период, е в размер на 13,62
лв., доколкото се претендират 13,31лв., то това е и размерът, който следва да се присъди.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, като не са представили
списъци по чл. 80 от ГПК. Ищецът претендира единствено присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответната страна заявява
искане за присъждане на заплатените депозити.
Предвид разпоредбата на чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на
разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Следва да се има предвид, че ищецът не е дължал внасяне на такси и разноски в
производството при неговото образуване на основание чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК, поради което
и тези разноски не му се следват.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца
13
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът изчислява върху присъдените
суми по реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7 ал.2 т.4 и ал. 9 /проведените заседания са три/ или това е сумата от
1271,15 лв. /хиляда двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да заплати държавна такса
за уважената част от исковете по сметка на ВОС в размер на 854,87лв. /осемстотин петдесет
и четири лева и осемдесет и седем стотинки/. Ответната страна следва да заплати и
изплатените разноски от бюджета на съда за изготвяне на заключенията на вещите лица и за
призованите свидетели в общ размер на 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, от които
– 100 лв., изплатено възнаграждение по СМЕ; 100лв., изплатено възнаграждение по САТЕ;
200лв., изплатено възнаграждение по СПЕ; 40 лв. – депозити за призованите свидетели.
С оглед изхода от спора, съразмерно с отхвърлената част от иска и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника се дължат разноски за заплатени депозити, които съдът
изчислява на сумата от 332,16 лв. /триста тридесет и два лева и шестнадесет стотинки/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на АД. М. ХЮС., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, следните суми: - сумата от 20000лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 03.01.2020г. в гр. Варна,
в ж.к. „Владислав Варненчик“ пред блок № 209, по вина на водача на неизвестно МПС,
напуснало местопроизшествието непосредствено след ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 244,44 лв./двеста
четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата от 20 000 лева за периода от 21.01.2021 г. – 05.03.2021 г.; - сумата
от общо 1 114 лв. / хиляда сто и четиринадесет лева/, представляваща обезщетение за
понесени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за проведено лечение
поради получените при ПТП травми, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 13,31лв. / тринадесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата от 1114 лева за периода от 21.01.2021 г. – 05.03.2021 г., на
основание чл. 557 КЗ и чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до предявения
размер от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, както и иска за присъждане на законна
лихва за забава за периода от 21.01.2021 г. – 05.03.2021 г. за разликата над 244,44 лв./двеста
14
четиридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/ до претендираните 418.09 лв.
/четиристотин и осемнадесет лева и девет стотинки/, като неоснователни.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от Гаранционен фонд в полза на АД. М. ХЮС.,
ЕГН **********, по негова сметка с IBAN: BG65STSA93000027649643, при банка „ДСК“
АД.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4 , ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
Варненския окръжен съд общо сумата от 1 294,87лв. /хиляда двеста деветдесет и четири
лева и осемдесет и седем стотинки/, от които 854,87 лв., представляваща дължимата
държавна такса и 440лв., представляващи разноски за вещи лица и разпит на свидетели, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на адв. АТ. ДР. А. от АК
– Варна с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Панайот Волов“ No 18, ет.1, офис 1, сумата от
общо 1271,15 лв. /хиляда двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/,
представляващи адвокатско възнаградение за осъществената от последния безплатна
адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство и защита на ищеца АД.
М. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, по исковото производство по
търговско дело № 145/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА АД. М. ХЮС., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4 , сумата от 332,16 лв. /триста тридесет и
два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща съответната част от направените
разноски за депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
15