О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………./21.05.2015г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на двадесети май
2015г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
799/2014г.
по
описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба вх. № 12669/29.04.2014г., подадена от „ АГРОПОЛИХИМ” АД – гр. Девня, ЕИК
*********, срещу „ ГРУП ФЕРОВИАР РОМЪН” АД – гр. Букурещ,
Република Румъния, ЕРН 14256514, с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД, с цена на исковете съответно
2 416 000 лв. и 395 829.32 лв., и в условията на евентуалност,
конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за
окончателен на предварителен договор, обективиран в
т. 5 от сключен между страните договор № 118/03.11.2009г., по силата на който
ищецът продава на ответника акции, удостоверяващи участие в размер на 25 % от
капитала на „ Българска железопътна компания” АД – гр. София, ЕИК *********, на
цена, равна на 4*EBITDA.
Между страните по спора е осъществена
двойна размяна на книжа.
При подготовка на делото в закрито
съдебно заседание, по реда на чл. 374, ал. 1 ГПК, и извършване на дължима
окончателна проверка по редовността на разменените книжа и допустимостта на
производството, съдът констатира следното:
С решение № 222 от 16.01.2014г. по т. д.
№ 708/2012г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
е даден следният отговор на въпроса, по отношение на който е прието
осъществяване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Продажбата на поименни
налични акции не може да бъде предмет на предварителен договор; такъв договор
не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с решение,
което да замести джирото на акциите.
Отговорът на процесуалноправния
въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, е мотивиран от касационната
инстанция със следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ, прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро.
Джирото обаче не е елемент от фактически състав на
договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект. Както всеки договор за продажба,
така и договорът за продажба на поименни налични акции се сключва с постигането
на съгласие по съществените условия на сделката – предмет и цена, като за същия
законодателят не е предвидил изискване за спазването на определена форма за
действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната
облигационна обвързаност на страните – за прехвърляне на акциите и съответно за
плащането им. Джирото представлява само изрично установен
в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта
от който е продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед.
Следователно, при постигнато съгласие по съществените условия на договора за
продажба на поименни акции, този договор има характер на окончателен, а не на
предварителен. Поради това, по отношение на него е неприложим предвиденият в
чл. 19, ал. 3 ЗЗД ред, при който липсващата воля на страните за сключване на
договора, т. е. за постигане на облигационна обвързаност, се замества от съда.
Доколкото прехвърлянето на акциите чрез джиро
представлява правно действие, което е последващо спрямо договора за продажбата
им и е относимо единствено към транслативния
му ефект, същото не може да бъде предмет на такава претенция. Освен това,
съгласно действащата правна уредба конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е
приложим единствено за договорите, но не и за едностранните сделки, каквато
сделка по своята същност представлява джирото.
Посоченото решение на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК,
според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК
на ВКС. Даденото разрешение по приложение на закона е изцяло относимо към преценката за допустимостта на настоящото
производство в частта по предявения конститутивен иск с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за
окончателен на предварителен договор за продажба на акции, тъй като от
извършената от съда справка чрез публичния и служебния достъп до електронния Търговския
регистър, воден от АВп, се установява, че издадените
акции от „Българска железопътна компания” АД – гр. София, ЕИК *********, по
отношение на които ищецът сочи, че са предмет на предварителен договор за продажба,
са обикновени поименни.
По изложените съображения съдът намира, че
производството следва да бъде прекратено в частта по предявения, в условията на
евентуалност, конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на
основание чл. 130 от ГПК, поради липса на годен предмет.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по т. д. № 799/2014г. по описа на ВОС,
Търговско отделение, в частта по предявения от „ АГРОПОЛИХИМ” АД – гр. Девня, ЕИК *********, срещу „ ГРУП ФЕРОВИАР РОМЪН”
АД – гр. Букурещ, Република Румъния,
ЕРН 14256514, конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за
обявяване за окончателен на предварителен договор, обективиран
в т. 5 от сключен между страните договор № 118/03.11.2009г., по силата на който
ищецът продава на ответника акции, удостоверяващи участие в размер на 25% от
капитала на „ Българска железопътна компания” АД – гр. София, ЕИК *********, на
цена, равна на 4 *EBITDA.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Варненски апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. Препис от определението да
се връчи и на ответника.
След влизане на определението в сила делото да се докладва за продължаване
на съдопроизводствените действия по предмета на спора в останалата част.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: