№ 115
гр. Троян, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340101055 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.26, ал.1, пр.1
и пр.3 от ЗЗД и чл.143 от ЗЗП - отрицателен установителен иск, предявен от М. Н. ГР. от
гр.Троян, обл.Ловеч, против „Изи Финанс“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя *.
В молбата се излага, че ищцата сключила с ответника договор за заем от разстояние
№ 348033 на 26.07.2021г., като получила заем в размер на 1550.00 лв. Била уговорена лихва
в размер на 638.97 лв. и неустойка в размер на 599.70 лв. Заемната сума ищцата следвало да
върне на 24 месечни вноски с краен падеж 17.06.2023г.
Съгласно клаузите на договора, ищцата следвало да предостави на кредитора в 3-
дневен срок от сключване на договора едно от следните обезпечения: Банкова гаранция в
полза на кредитора или две физически лица-поръчители, които да отговарят на определени
изисквания.
В молбата се твърди, че поради неизпълнение от страна на ищцата да предостави
обезпечение на кредитора, на същата е начислена неустойка в размер на 599.70 лв. В ИМ се
излага, че тази неустойка е недължима предвид нищожността на клаузата, с която е
уговорена, поради противоречието й със закона и с добрите нрави. Същевременно се твърди,
че тази клауза е неравноправна.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ищцата, че същата не дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ***, сумата 599.70 лв.,
представляваща начислена неустойка по договор за заем от разстояние № 348033, сключен
между страните на 26.07.2021г. поради противоречие на клаузата с добрите нрави, с
1
императивни норми на закона и поради неравноправност на посочената клауза.
Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответното дружество е представило отговор по реда на чл.131 ГПК чрез своя
пълномощник – юрисконсулт Александър **, в който е взето становище за частична
недопустимост на молбата, а по същество - за неоснователност и недоказаност на
предявания иск. В отговора се твърди, че ищцата не е доказала наличието на
съществуващ договор са заем от разстояние, сключен между страните.
Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск, а алтернативно, ако
съдът прогласи нищожност на клаузата за неустойка, да се приложи чл.23 от ЗПК и
ищцата да заплати главницата по процесния договор.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не се представлява и от своя
пълномощник адв. Д.М. от АК-Пловдив. От последния е постъпило писмено становище, в
което се поддържа исковата претенция и се моли искът да бъде уважен, като на ищцата
бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание за ответното дружество не се явява законен представител, не се
представлява и от пълномощника си юрисконсулт **. Същият е представил писмено
становище, в което поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Процесуалният
представител е мотивирал своите аргументи в подкрепа на искането да бъде отхвърлен
предявения иск с твърдения, че не е доказано наличието на сключен договор за
потребителски кредит. Юрисконсулт ** моли на ответника да бъдат присъдени направените
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Ответникът оспорва между него и М. Н. ГР. да съществува валидно облигационно
правоотношение във връзка с договор за заем от разстояние № 348033 от 26.07.2021г., което
обосновава с липса на представен договор от страна на ищцата. Същевременно в отговора
на ИМ се иска, ако съдът прогласи нищожност на клаузата за неустойка, да се приложи
чл.23 от ЗПК и ищцата да заплати главницата по процесния договор. В предвид което
и по искане на М. Н. ГР. съдът задължи ответното дружество на осн. чл.190, ал.1 от ГПК да
представи договор за заем от разстояние № 348033, сключен между страните на
26.07.2021г., като му указа последиците при непредставянето на документа съгласно чл.161
от ГПК. Ответникът е отказал да представи договора с твърдения, че договорите, сключени
от разстояние, не се сключват на хартиен носител и не се доказват с прилагане на такъв
договор.
Съгласно чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
2
комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.10, ал.3 от същия
закон предвижда, че потребителят има право през цялото време на действие на договора да
получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това.
В случая това заявяване е направено с ИМ и съдът е задължил ответника да
представи договора, сключен от разстояние, като му е указал и последиците от
непредставяне на документа по чл.161 от ГПК.
В настоящия случай ищцата е представила кореспонденция между
ответника-кредитодател и нея, като кредитополучател, която е била изцяло електронна. От
страна на ответника не са оспорени представените съобщения, изпратени на електронната
поща на ищцата, а единствено са изложени твърдения, че те не представляват документи,
тъй като в тях липсват волеизявления. Съдът счита тези възражения за неоснователни.
Видно е от представените разпечатки на изпратените съобщение на електронната поща на
ищцата, че същите съдържат волеизявления от името на екипа на „Изи Фифанс“, с които
ищцата е уведомена на 26.07.2021г. в 16.14 часа, че същата е одобрена за заем в размер на 1
550.00 лв. С това съобщение ищцата е уведомена как да потвърди договора, както и че ще
бъде уведомена чрез SMS или e-mail за извършения превод. Посочена е общата сума, която
следва да върне – 2 188.97 лв., както и сумата, дължима при непредставяне на обезпечение -
2 788.67 лв. Посочен е и падежа на последната вноска – 16.07.2023г.
Същият ден – 26.07.2021г., в 16.46 часа е изпратено ново съобщение от ответното
дружество до ищцата, с което същата е уведомена, че е получила заем, както кредитодателят
е привел сумата от 1 550.00 лв. въз основа на сключения договор за заем от разстояние №
348033 на каса на „Изи Пей“. Посочен е срокът на договора – 720 дни; общата дължима сума
– 2 788.67 лв. и е приложен погасителен план, от който е видно, че датата на първата вноска
е на 25.08.2021г., а на последнаа-16.07.2023г.
На 27.08.2021г. е изпратено съобщение от ответното дружество до ищцата, с което тя
е уведомена, че е забавила вноската си по договор № 348033 с два дни. Следват още четири
съобщения, изпратени от ответника до ищцата на нейната електронна поща, с които тя е
уведомена за забавянето на вноските и е поканена да се свърже с дружеството, за да бъдат
обсъдени възможностите за изплащане на задължението й.
В случая е видно от представените общите условия към договорите, сключвани от
разстояние от ответното дружество „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, че съгласно т.1 от раздел ІІІ
„Сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние“ , до 30 (тридесет) минути
от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични
данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит,
кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен,
дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен,
заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща:
преддоговорна информация във формата на Стандартен европейски формуляр, действащите
Общи условия – неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за
3
предоставяне на кредит.
Съгласно т.4 от раздел ІV на ОУ- „Права и задължения на потребителя“, през целия
срок на действие на договора потребителят има право да поиска да получи на хартиен
носител индивидуалните условия на договора си с кредитора съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Представен и приет като доказателство по делото е Стандартен европейски формуляр,
приложение 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК във връзка със сключения договор за заем от разстояние
от 26.07.2021г., от който се установява, че в него се съдържат всички съществени елементи
на договора - общия размер на кредита и условията за усвояването му; срока на договора за
кредит; лихвения процент по кредита, размера, броя и периодичността на погасителните
вноски, дължими от потребителя, общата сума, дължима от потребителя.
В т.8 са посочени изискваните обезпечения, като е посочено,че потребителят се
задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на
кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция или две физически лица-
поръчители . Посочено е в т.5, че дължимата сума е 2 188.97лв., а при непредставяне на
обезпечение по чл.3, ал.1 от договора е 2 788.67 лв., като разликата между двете суми е с
599.70 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
По спорния между страните въпрос сключен ли е между тях договор за заем от
разстояние № 348033 от 26.07.2021г., съдът счита, че на база представените от ищцата
писмени доказателства и като приложи последицата на чл.161 от ГПК, съдът формира
правния извод, че такъв договор е сключен и между страните съществува валидно
облигационно правоотношение по паричен заем в размер на 1550.00 лв., по който ответното
дружество е кредитор.
Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем,
както и страните по него - ответник юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, а ищцата
- физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, се налага извод, че процесният заем има характер на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение, при
решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността
на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени
изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който
определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за
недействителност на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11,
ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на
4
което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
В случая ищцата твърди, че с договора за заем от разстояние е уговорена неустойка
при непредставяне на поне едно обезпечение в петдневен срок от усвояване на заемната
сума-поръчител или банкова ганация, която договорна неустойка е в общ размер 599.70 лв.
Посочената сума, съпоставена с размера на предоставения кредит – 1500.00 лв., се явява
прекомерна.
Съдът счита, че независимо, че не е представен процесния договор за заем от
разстояние, от приложените документи се установява, че посочената сума в размер на 599.70
лв. е уговорена като неустойка, като основанието й се установява от приетия Стандартен
европейски формуляр, неразделно приложение към процесния договор.
Видно е от изпратеното съобщение от ответното дружество до ищцата на
26.07.2021г., в 16.46 часа, с което същата е уведомена, че е получила заем, както
ответникът е привел сумата от 1 550.00 лв. въз основа на сключения договор за заем от
разстояние № 348033 на каса на „Изи Пей“, че е посочено, че общата дължима сума е 2
788.67 лв. Това е сумата на дължимата главница, договорна лихва и с включена неустойка (
599.70 лв.), макар, че не е бил изтекъл и един ден от сключване на договора.
Съдът намира, че уговорената договорна неустойка по своята същност са действия,
целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията межу
кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на неустойка при непредставяне на
обезпечение в 5-дневен срок се явява нищожна като противоречаща на императивни правни
норми- разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.2 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си. Една от целите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното
изпълнение на задължението. С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника
да изпълни точно и качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на
кредитора без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази, че
страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника в
петдневен срок от подписване на договора и намира, че по естеството си тази сума не
съставлява неустойка. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за
кредит задължение на длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на
основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство.
5
Така също уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора,
което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният отрицателен установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, като уговорената в процесния договор неустойка
в размер на 599. 70 лв. не е дължима от ищцата предвид нищожност на клаузата, с която е
уговорена.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При
този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените от нея разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в размер
на 50.00 лв. за платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА да плати на
адв.Д.М. сумата 300.00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. ГР., ЕГН **********, с
адрес: ***, че същата не дължи на „Изи Финанс“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от управителя *, сумата 599.70 ( петстотин деветдесет и
девет лв. и 70 ст.) лв., представляваща начислена неустойка по договор за заем от
разстояние № 348033, сключен между страните на 26.07.2021г., поради противоречие на
клаузата със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Изи Финанс“ ЕООД, ***, със седалище и
адрес на управление: *** представлявано от управителя *, да заплати на М. Н. ГР., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 50.00 ( петдесет ) лева, представляваща разноски за платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА „Изи Финанс“ ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от управителя *, да заплати на адвокат
Д.В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: ***, сумата 300.00 ( триста) лева, за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Н. ГР..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6