Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
17.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова и с участие на
прокурор Павлин Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД № 330 по описа за 2019г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от А.И.Д., ЕГН ********** *** против решение №
616/31.10.2019г., постановено ВНАХД № 1832/2019г. по описа на Районен съд - гр.
Шумен. С посоченото решение Районен съд - гр.Шумен е потвърдил Наказателно
постановление № 438798-F473708 от 27.05.2019г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -
Варна, с което на основание чл.273 от Данъчно - осигурително
процесуалния кодекс (ДОПК) на касатора е наложено административно наказание «глоба»
в размер на 250 лева.
В жалбата са изложени аргументи
за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до
издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по
смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Според касатора неправилно съдът при постановяване на обжалваното решение не е
съобразил нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН,с което не е изпълнил задължението си да
приложи по-благоприятния закон.На следващо място се сочи, че датата на
нарушението представлява основен признак от обективна страна на
нарушението,който трябва да бъде безспорно установен и ясно и непротиворечиво
посочен в обстоятелствената част както на АУАН,така и на НП,което в случая не е
сторено.Въз основа на изложените аргументи е отправено искане да бъде отменено
атакуваното съдебно решение и да бъде постановено ново решение по съществото на
спора, с което да бъде обявено за нищожно наказателното постановление, а
алтернативно – същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба
- ТД на НАП - гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител, респективно
не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, но по същество
неоснователна, с оглед на което предлага атакуваното решение да бъде оставено в
сила, като валидно,допустимо и правилно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол във
въззивната инстанция е било Наказателно постановление №438798-F473708 от
27.05.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.273 от Данъчно
- осигурително процесуалния кодекс (ДОПК) на касатора е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 250 лева. за това, че като не е
изпълнил задължението си да представи в ТД на НАП – Варна, офис - Шумен документи,справки,писмени
обяснения,необходими за изясняване на факти и обстоятелства,свързани с
извършвана ревизия, изискани с Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПДЗЛ) с изх.№ РО-03002718094229-040-001/15.11.2018г.,
в срок до 12.12.2018г., не е оказъл съдействие на орган по приходите при
упражняване на правомощията му,с което е осъществил от обективна страна състава
на нарушение по смисъла на чл.273 от ДОПК на 13.12.2018год. в гр.Шумен. Въз
основа на представените по делото доказателства районният съд е приел за
безспорно установено, че във връзка с извършване на ревизия, възложена със
Заповед за възлагане на ревизия№РО-03002718094229/09.11.2018год. в ТД на
НАП-Варна офис Шумен на А.И.Д., регистриран като лице, упражняващо свободна
професия, на 28.11.2018г. е връчено ИПДПДЗЛ, с което е указано в 14-дневен срок,а
именно до 12.12.2018год. да представи на орган по приходите документи, справки
и писмени обяснения, необходими за изясняване на факти и обстоятелства,
свързани с извършваната ревизия. Исканите документи не са представени в срок до
12.12.2018г. от ЗЛ,с оглед на което органът приел,че нарушението е извършено на
13.12.2018год.Лицето е поканено с покана изх.№97/09.01.2019г. в 7-дневен срок
да се яви в офиса на НАП-гр.Шумен за съставяне на акт за констатираното
нарушение.Поканата е получена от ЗЛ на 22.01.2019год. по пощата,съгл.обратна
разписка.Лицето не се явило в определения в поканата срок. Срещу А.И.Д. е
съставен АУАН сер. AN № F473708/22.02.2019г.
за нарушене на чл.273 от ДОПК във връзка с чл.13,чл.12, ал.1 т.6 и т.7, чл.22,
ал.1, вр.чл.37, ал.2 и 3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК,в отсъствие на нарушителя
съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН. Въз основа на АУАН е издадено процесното
наказателно постановление, с което на касатора в настоящото производство е
наложена «глоба» в размер на 250 лева.
Въззивният съд е установил
описаната фактическа обстановка въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел-актосъставителят
Д.И.В..На базата на същата съдът е приел от правна страна, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал,
е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното
постановление деятелност, касационният жалбоподател е осъществил състава на
регламентираното в чл.273 от ДОПК административно нарушение, което ангажира и
предвидената в него административнонаказателна отговорност. Същевременно е
счел, че наказанието е било правилно индивидуализирано,доколкото на
жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер,като е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
смегчаващите отговорността обстоятелства в случая-че констатираното нарушение е
извършено за първи път.Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното
постановление,с което на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер на 250 лева.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи
кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при
обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност. Фактите по делото са установени въз основа на надлежно събрани по
реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от
решаващия съд. Не са налице твърдяните от касатора закононарушения при събиране
и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и
прилагането на законовите норми.
Настоящият състав намира за
неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение
по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Относно компетентността за издаване на
наказателни постановления за налагане на санкции по чл.273 от ДОПК, приложима е
разпоредбата на чл.279, ал.1 от ДОПК, според която актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от
публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице. В случая санкционният акт е издаден от директора на
офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, надлежно овластен от изпълнителния
директор на НАП да издава наказателни постановления за административни
нарушения,регламентирани в различни законови текстове,между които и по чл.273
от ДОПК – със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., (т.1, подт.1.3, б. «а»).
Това означава, че наказателното постановление е издадено от лице от кръга на
визираните в чл.273 от ДОПК, т.е. от компетентен наказващ орган. В тази връзка
и с оглед направеното от касатора искане за прогласяване нищожност на обжалваното наказателното постановление,
следва да се отбележи, че същото не подлежи на оспорване по реда на чл.145 и
сл. от АПК, доколкото не е административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а
правораздавателен такъв. За неговото обжалване е предвиден специален
процесуален ред - по чл.59 и сл. от ЗАНН, в рамките на което производство съдът е овластен да потвърди, отмени или
измени наказателното постановление, но не и да обявява нищожността му.
Правилно и в унисон със събраните
по делото доказателства въззивният съд е приел, че съдържанието на АУАН и НП
съответстват на императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения от страна на административно
наказаващия орган при посочване на датата на нарушението. Действително датата
на нарушението е реквизит от съществено значение и представлява основен признак
от обективна страна на нарушението.В случая обаче пределно ясно е непротиворечиво
и в АУАН и в издаденото въз основа на него НП административно наказващият орган
е посочил, че нарушението е извършено на
13.12.2018г.,доколкото исканите документи,справки и писмени обяснения от ЗЛ е
следвало да бъдат представени от него в определения 14-дневен срок,а именно до
12.12.2018год.. В тази насока ,само за прецизност на изложението следва да се
отбележи, че изпълнителното деяние на административното нарушение е осъществено
под формата на бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия
период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задълженият
субект не е оказъл необходимото съдействие на орган по приходите, до датата на
изпълнение на задължението. В обсъждания казус срокът, в който лицето е
следвало да представи исканите документи и писмени обяснения е до 12.12.2018г.
вкл. –сряда, присъствен ден. Считано от 13.12.2018г. е налице бездействие,
съставомерно по чл.273 от ДОПК, което продължава до датата, на която
задължението е изпълнено. Доколкото и в
АУАН и в НП е посочено,че на 13.12.2018год. визираното в НП задължение не е
изпълнено, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
задълженото лице.
Неоснователно в касационната
жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348, ал.1,
т.2 от НПК. По аргумент от чл.348, ал.3
от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено, ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание на въззивната инстанция или решението е постановено от незаконен
състав. Районен съд – гр.Шумен не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на страните, не липсват мотиви или протокол за съдебно заседание, а процесното
решение е постановено от законен състав. По делото са приети и приложени
представените от страните писмени доказателства, включително
административнонаказателната преписка по издаване на наказателното
постановление и поради липсата на други доказателствени искания и като счел
делото за изяснено от фактическа страна, съдът е приключил съдебното следствие
и е дал ход по същество. Касационният състав не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от районния съд, поради което неоснователно
се претендира отмяна на въззивното решение на основание чл. 348,
ал.1, т.2 от НПК.
В тази връзка следва да се
отбележи, че нарушение на съдопроизводствените правила е налице тогава, когато
има вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от
съда начин, или когато е ограничено правото на защита на страната да изложи
аргументите си по приложение на материалния закон. В настоящия случай не се
констатира такова нарушение. Освен това – А.Д. като лице с юридическа
грамотност, следва да е наясно както с изискванията на чл.
чл.13,чл.12,
ал.1 т.6 и т.7, чл.22, ал.1, вр.чл.37, ал.2 и 3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК,
така и с последиците от неизпълнение на вменените му задължения. Нещо повече –
по силата на чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Дори и да се приеме,
че същият не е наясно с последиците при неоказано съдействие на орган по
приходите, налице е непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3
от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН,
при който деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По отношение на А.Д. важи принципът,
валиден за всеки един правен субект - че правната норма е правило за поведение,
което следва да се знае от своите адресати, поради което и те са задължени да
съобразяват поведението си с нейните изисквания (незнанието на правото не
извинява дееца). След като това е така, е налице непредпазливост и тя се
изразява в неполагане на достатъчно грижа от дееца за недопускане на
неправомерно поведение от негова страна. Съгласно ал.2 на чл.7
от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, какъвто обаче не е настоящият, доколкото разпоредбата на чл.273
от ДОПК не изключва наказуемостта при непредпазливост, а тя е доказана.
Несъстоятелен и необоснован се
явява и релевираният в касационната жалба довод за допуснато от въззивния съд
неизпълнение на произтичащото от нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН задължение за
прилагане на по-благоприятния закон.Цитираната от касатора правна норма
предвижда прилагането на по-благоприятния закон само в случаите,при които до
влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби,каквато хипотеза
в настоящия случай не е налице,с оглед липсата на различна нормативна регламентация
на относимите към казуса материалноправни и процесуални норми до влизане в сила
на НП.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №616/31.10.2018год. , постановено ВНАХД №
1832/2019г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 17.01.2020 г.