№ 4681
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110159320 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. А., чрез адв. Н. И., с която
срещу „К. и "К. са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит Кредитна линия № 3-1-10272-269779, както и нищожността на
договор за възлагане на поръчителство, сключен на 04.08.2022 г. за обезпечаване на
задълженията на потребителя по договора за кредит.
Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник договор за потребителски
кредит на 04.08.2022 г., като на същата дата е сключил с втория ответник договор за
възлагане на поръчителство. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие на същия с императивни материалноправно норми на ЗПК относно
действително приложеният към кредитното правоотношение ГПР и посочения в
договора такъв, като освен това търговецът използвал заблуждаваща потребителя
търговска практика, което било в противоречие с изискванията на ЗЗП. Развива
подробни съображения, че уговореното с договора за поръчителство възнаграждение,
дължимо на втория ответник, всъщност е разход по кредита, който не е бил включен
при посочването на ГПР в договора за кредит. В договора за кредит липсвал дори
формално посочен размер на отпуснатия заем, не било посочено и каква е общата
сума, която потребителят се задължава да върне. Договорът за кредит не съдържал
условията за издължаване на кредита, не бил посочен дължимият лихвен процент на
ден, а освен това не била спазена и изискуемата от закона форма. Излага съображения,
че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като посредством същия се създава
механизъм да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за
кредит и договорът за предоставяне на поръчителство били свързани сделки. Освен
това този договор бил лишен от основание. До съда е отправено искане за
прогласяване нищожността на договорите на заявените с исковата молба основания и
за присъждане на разноски, вкл. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
1
Ответникът „К. оспорва предявените искове с доводи за тяхната
неоснователност. Не отрича, че на 09.01.2023 г. между страните е бил сключен договор
за потребителски кредит, както и че ищецът е усвоил сума в размер на 500 лева при
ЛП 36 %, който е следвало да върне на 12 вноски. Кредитът е бил предсрочно погасен,
като общо заплатена сума е била в размер на 517,20 лева. Оспорва доводите на ищеца
относно ГПР, който в случая бил в размер на 43,56 %. Оспорва в ГПР да е следвало да
се включва възнаграждението на поръчителя, което се дължало по отделно
правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Отговор на исковата молба е подаден и от ответника „К.. Със същия
предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Не оспорва сключването
на договора на 04.08.2022 г. Пояснява, че договор за поръчителство е бил сключен и
между ответниците. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на този договор,
като поддържа, че договорът не е нищожен на сочените в исковата молба основания,
нито с него се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посочената
разпоредба не е приложима към процесното правоотношение. Искането, отправено до
съда, е да отхвърли предявените искове
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по
делото са обявени следните обстоятелства: че ищецът е сключил с "К. договор за
потребителски кредит Кредитна линия № 3-1-10272-269779., че между с ответника „К.
е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който ищецът се е
задължил да заплати на ответника възнаграждение срещу поетото задължение
дружеството да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, че задълженията по договора за кредит са били предсрочно
погасени.
Установява се от събраните писмени доказателства, че с чл. 1, ал. 1 от него е
посочено, че дружеството предоставя на кредитополучателя описания в договора
потребителски кредит под формата на кредит тип „кредитна линия“, а
кредитополучателят го усвоява при предвидените условия и срок в съответствие с ОУ.
Описано е, че кредитополучателят може да усвоява и погасява многократно изцяло
или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като
преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността. В
чл. 1, ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят се задължава в 5-дневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури
като обезпечение по кредита поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен
трудов договор с минимално месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв.;
одобрено от кредитодателя дружество – поръчител; или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка съгласно списък на одобрени
банки, достъпен на уеб-страница. В ал. 4 са предвидени параметрите на кредита –
минимална усвоена сума – 200лв., кредитен лимит – 6000лв., лихвен процент по
кредита – 36,00%, условия за издължаване – анюитетни вноски съгласно погасителен
план за всяка усвоена сума, ГПР – отразен в Приложение № 1 на договора, при
допускания, посочени в договора: приема се, че кредитът се предоставя за една
година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното
плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и
други разходи, ако има такива; главницата се погасява на равни месечни вноски и
погасяването започва един месец след датата на първоначалното усвояване; в случаите
2
когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на
всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на
пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя, настъпват в рамките
на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези
усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора.
В погасителен план, представен по делото, не е отразен годишен процент на
разходите. В същия е посочен размерът на усвоената сума от 2000 лв., срокът за
връщането й – 30 месеца. Общата дължима сума възлиза на 3061,20 лв. и е платима на
равни месечни вноски от по 102,04 лв.
С исковата молба е предоставен и друг погасителен план за усвояване на сумата
500 лева за срок от 12 месеца при обща дължима сума 602,76 лева, месечна вноска в
размер на 50,23 лева.
Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „К., в качеството на
поръчител, е бил сключен договор, съгласно който поръчителят е поел задължение да
отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и срока на
договора за потребителски кредит, сключен с „К.. Не е спорно, че съгласно този
договор потребителят се е съгласил да заплаща на поръчителя възнаграждение.
Приет е погасителен план на възнаграждението за обезпечение по усвоен кредит
№ *********, съгласно който се дължи разсрочено плащане на това възнаграждение на
12 месечни вноски в размер на по 49,77 лева или възнаграждение в размер на 597,24
лева (във връзка с усвояването на сумата 500 лева, платима на 12 вноски със същите
падежи). Така сборът на всички плащания по това усвояване е в размер на 1200 лева
или месечна вноска в размер на 100 лева при отпусната главница от 500 лева.
При използване на общодостъпен лихвен калкулатор (Бързи кредити -
калкулатор | Calculator.BG) съдът установи, че ако разходите за възмездното
поръчителство се включат в ГПР, то същият би достигнал 554 %.
При така установената фактическа обстановка по приложението на
правото съдът намира следното:
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговорите, дават
на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, ев. пр.
3 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени
с ответниците са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно
договорът за кредит поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави,
т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските
и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, че с договора за поръчителство, като сключен за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от същата
дата се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при
изначална липса на основание, като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл.
26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договорите.
Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за
прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с
Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на
диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на
3
чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи
от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по
посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на
сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.
Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за
недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята
на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява
предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил
ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да
съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички
случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или
заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този
смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о.,
ГК и др.
Следователно и с оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на
процесните договори за потребителски кредит и за предоставяне на гаранция съдът
приема, че следва първо да разгледа исковете на главните заявени основания –
нищожност поради противоречие на договора за кредит с императивни норми на
закона, а на договора за поръчителство - заобикаляне със същия на императивното
изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Установено е в производството, че между ищеца и "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит, по отношение на който е приложима
правната регламентация на ЗПК.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, но не е
посочен размерът на ГПР. Договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
Не е спорно обаче, че на потребителя не е оповестен ГПР с включен елемент
разходът за възнаграждението на гаранта, който също следва да се включи в общите
4
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за
националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член
3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
В този смисъл е и най-новата практика на СЕС - решение от 13.03.2025 г. по
дело С-337/23, съгласно което член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят
до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
5
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото, действителните параметри на договора за кредит не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Възнаграждението на поръчителя (гарант) се
явява разход по кредита, с оглед което цената на тази услуга предполага включването й
в ГПР. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Повеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. Договорът за кредит
се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и
чл. 19 ЗЗП, с оглед което и първият иск следва да се уважи на главното заявено
основание.
За правилното разрешаване на спора по другия предявен иск – този за
прогласяване на нищожността на договора за гаранция, от съществено значение са
обстоятелствата, че двата договора– договорът за кредит и този за предоставяне на
гаранция, несъмнено са свързани сделки. Макар от страна на ответника гарант да се
поддържа, че сключеният между страните в производството договор попада извън
правния режим на ЗПК, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно
правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно, доколкото се касае от
система от договори, свързани помежду си, които не могат да бъдат разглеждани
изолирано един от друг. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да
заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, като в тази насока по-напред се
изложиха подробни доводи. От друга страна, сключен е бил договор за поръчителство
и между кредитора по договора за кредит и гаранта. Поради този причина преценката
относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва
да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който
гарантът обезпезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на
исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са
свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и
разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в
съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват
изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по
договорите за кредит, по които е страна. Възнаграждението, дължимо в полза на
поръчителя, е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че целта
на договора за поръчителство е да създаде за потребителя задължение за
допълнително плащане в полза на лице, свързано с кредитора и с което последният се
намира в договорни отношения, което де факто се явява за потребителя разход, пряко
свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва. Последното
несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване
на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства,
се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и
ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни плащания, чиято
6
дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 10, ал. 2 и чл.
19, ал. 4 ЗПК.
В частност в общото задължение на ищеца се включва и задължението за
заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, което обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения с договора за кредит ГПР, въпреки че е
включено в общия дълг съгласно обединения погасителен план (посочен в
заключението на ССчЕ). Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като разход, неразривно свързан с договора за кредит, то
действителният ГПР би бил със значително по-висок размер и с положителност
надхвърля императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК (съгласно същия
общодостъпен калкулатор той би възлизал на 554 %).
С оглед на изложеното дотук, съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради заобикаляне на императивни норми на закона - с
привидно позволени от закона средства се постига забранен резултат - сумата, която се
претендира по процесния договор за поръчителство не е включена в ГПР, посочен в
договора за кредит, като при включване на възнаграждението по същия,
действителният ГПР по договора за кредит би бил в размер, надхвърлящ поставеното
в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците дължат да
репарират направените от ищеца разноски за производството в размер на 103 лв. за
заплатени държавни такси (по 51,50 лева, платими от всеки ответник).
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1
ЗАдв., което да бъде присъдено в полза на адвоката, с който ищецът е сключил
договор за безплатно процесуално представителство. Съдът следва да определи
адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ, което да
отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до
правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост насрещната страна да
понесе тежестта на разноските на насрещната страна (разумност и обоснованост на
разноските).
При съобразяване на обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на случая, делото е срочно разгледано без участие на представители
на ответниците, установената съдебна практика по спорния предмет, съдът определя
адвокатски възнаграждения, които следва да се присъдят в полза на адвокат И. в
размер на сума от по 300 лева, платими от всеки ответник.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Г. ., срещу „К., ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. „З., иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, вр. чл. 22 ЗПК
нищожността на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-
269779/04.08.2022 г., поради противоречие със закона.
7
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Г. ., срещу „К., ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „А. С., иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на
договор за възлагане на поръчителство от 04.08.2022 г., сключен във връзка с договор
за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-10272-269779/04.08.2022 г.,
поради заобикаляне на закона
ОСЪЖДА „К., ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. „З., да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на В. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. ., сумата
51,50 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „К., ЕИК ., с адрес: гр. София, ул. „З., да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адвокат Н. И. И., БУЛСТАТ № *********, с адрес: гр. София, ул. „Г. .,
сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на В. С. А. в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „К., ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „А. С., да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на В. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Г. ., сумата
51,50 лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „К., ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „А. С., да заплати на основание
чл. 38, ал. 2, ЗАдв. на адвокат Н. И. И., БУЛСТАТ № *********, с адрес: гр. София, ул.
„Г. ., сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на В. С. А. в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните на съдебните адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8