№ 467
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901941 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца Х. Н. Ш., ЕГН **********
срещу ответника Н. Н. Д., ЕГН **********, обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.8, ал.1
ЗАПСП и чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, относно признаването за установено по
отношение на ответника, че ищецът е носител на авторски права в качеството
си на съавтор заедно с ответника на трийтмънт за аудио-визуално
произведение с работно заглавие „ЗОК“, а при условията на евентуалност, че
е съавтор по отношение на версиите на аудиовизуално произведение от
30.12.2011 г., евентуално от 03.01.2012 г. и евентуално от 15.01.2012 г., както
и относно признаването за установено, че ответникът е нарушила авторското
право на ищеца, в качеството му на съавтор, като е използвала неправомерно
трийтмънта за аудио-визуално произведение с работно заглавие „ЗОК“ във
версията му от 10.08.2022г., която версия е резултат от преработката без
разрешение на ищеца на версиите му от 30.12.2011 г., 03.01.2012 г. и
15.01.2012 г., за участие в конкурсна процедура по финансиране пред ИА
„Национален филмов център“, както и за превръщането му в сценарий, без
ищецът да е бил посочен в представените документи за участието в конкурса
като съавтор, преработила е трийтмънта в сценарий без съгласието на ищеца и
е използвала преработеното произведение-сценарий на аудио-визуално
произведение за участие в конкурс пред ИА „Национален филмов център“ за
финансиране, като не е посочила, че ищецът е съавтор на оригиналното
произведение.
Ищецът основа исковете си с твърденията, че през 2011г. е разработил
идея за сценарий на филм със заглавие „Зок’' - история за баща и дъщеря,
които споделят травмата от загубата на своята съпруга, съответно майка, и
1
как едно куче - водач ги връща към нормален живот. Пътят до превръщането
на тази идея в завършено аудио-визуално произведение предполага
преминаването през няколко етапа - разработване на сценарий, осигуряване
на финансиране, заснемане и т. н. Първата стъпка към създаването на
сценарий е разработването на съкратен такъв (трийтмънт), като ищецът
споделя идеята си с ответника Н. Д.. Двамата започват работа по създаването
на трийтмънт, като Н. Д. осъществява писането му, но на всеки етап от
съставянето му съгласува текста с ищеца. От своя страна ищецът доразвива
идеята, като на всеки етап предлага редакции на текста, допълнения, както и
осигурява допълнителна информация за различии елементи от сюжета.
Ответникът Н. Д. изпраща сравнително завършена версия на трийтмънта с
електронно писмо до Х. Ш. от 03.01.2012г. Между двамата са били обсъдени
редакции в текста, като на 15.01.2012 г. Н. Д. изпраща нова версия, с отразени
промени. Именно по този начин двамата са работили по създаването на
трийтмънта. Ищецът сочи, че между него и ответникът не е бил сключван
писмен договор, но уговорката им била съвместната им работа по трийтмънта
да продължи, а ищецът да намери продуцент, който да осигури финансиране
за филма, като условието било при реализацията на аудио-визуалното
произведение ищецът да бъде режисьор на филма. Ищецът е осъществил
връзка с продуценти през 2012г. и 2013г., но по неясни причини филмът не е
реализиран тогава, а работата по трийтмънта продължавала и през 2022г.,
когато той и ответникът Д. обмисляли да потърсят държавно финансиране за
проекта. В края на 2022г. ответникът и продуцента Н.У. подават документи
пред НФЦ, с които кандидатстват за финансиране, относно превръщането на
трийтмънта в сценарий. В подадените документи никъде не е отразено, че
ищецът е съавтор на трийтмънта. Ответникът печели финансиране от НФЦ
като проекта е класиран на второ място в конкурса. Тя разработва цялостен
сценарий въз основа на трийтмънта. Между продуцента и ищеца възникват
творчески разминавания и съвместната им работа не е можела да продължи,
като в тази връзка ответникът на 15.08.2023г. пише на ищеца, че желае да
продължи работата си с продуцента У. и, че е готова в предфиналната
редакция на сценария да премахне всички предложения на ищеца. Въпреки
това и след проведени нови преговори, ответникът завършва сценария и не
премахва предложените от ищеца идеи в трийтмънта, като заедно с
продуцента У. кандидатства с него пред НФЦ за получаване на финансиране
за заснемане на аудио-визуално произведение. В документацията по
кандидатстване за това финансиране също никъде не е посочено, че ищецът е
съавтор на трийтмънта.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв постъпи
от страна на ответника Д.. С него тя оспорва предявените искове, като
неоснователни. Сочи, че през есента на 2011-та година ищецът Х. Ш. се
свързва с нея, за да опише реална житейска ситуация на свои познати, които
са станали приемни родители на куче – водач. Той търси нейното
професионално мнение като сценарист, за това дали мисли, че от тази реална
история тя може да създаде сценарий за бъдещ филм, в който ищецът да
участва. Ответникът твърди, че е харесала историята и се е съгласила да
2
започне работа по първи текстови вариант на бъдещия филмов проект „Зок“,
т.нар трийтмънт-разписване на сценарий без диалог по сцени. Така към
споделените от ищеца реални житейски факти и описани действителни
събития тя добавя художествена стойност, доразвивайки сюжетната линия и
персонажите, придавайки им допълнителни характеристики и създавайки
първи вариант на текстово съдържание, който и сега е достъпен на компютъра
й, с дата на създаване на файла: 24.9.2011г., представляващ трийтмънт до
сцена 37 и синопсис-разписване на сценария без диалог по епизоди за
останалата част от историята.
Ответникът твърди, че в цитирания файл ясно се вижда началото на
работата по проекта „Зок“ от сценариста и (разбира се) желанието да
обсъжда и съгласува работата си по сценария с ищеца. След първите
положителни коментари на ищеца по написания от ответницата трийтмънт на
бъдещия филм, ответницата продължава работата си по разработването на
текста. Тя твърди, че в периода от септември 2011-та до средата на януари
2012-та е написала четири варианта на трийтмънт, които включват
първоначалната идея (реална житейска ситуация) на споделена от ищеца, но
вече интерпретирана с професионалната й компетенция история. В тези
варианти тя развива персонажите, техните характери и взаимоотношения,
предлага различни драматургични ситуации за отделните сцени, развива
движещия конфликт, разработва и цялостната фабулна структура на
повествование и я превръща в сюжет. По време на цялата работа по
разработката на трийтмънта от този първоначален период, ответникът сочи,
че е получавала само няколко пъти писмени бележки от ищеца Ш., които са
съдържали оценка на работата на сценариста и препоръки/предложения за
промени в съдържанието. Поради това, тя счита, че твърдението в исковата
молба, че ищецът е работил по това съдържание в периода 2011 – 2023-та
година не отговоря на истината, като то е голословно и недоказано.
Ответникът твърди, че след написването на трийтмънта от 2011г., тя е заявила
на ищеца, че предлага да се кандидатства с проекта пред Художествена
Комисия към Национален Филмов Център (НФЦ), в категория „Развитие на
проекти“, защото една евентуална държавна субсидия би обезпечила по-
нататъшната работа по него. Ищецът отказал участие пред НФЦ и обещал, че
той лично ще намери частно финансиране на проекта. Такова обаче и към
днешна дата не е осигурено от него. Ответникът приема да изчака ищеца,
който поема ангажимент да намери финансиране за бъдещия филмов проект,
но тъй като дълго време нищо не се случва, тя отново настоява пред него да
потърсят професионален продуцент, който да застане зад проекта и да го
придвижи напред. Това е причината той да се свърже с Е.М. през зимата на
2012-та година като бъдещ продуцент, но защо той е прекратил по-нататъшни
стъпки по развитие на проекта с този продуцент, тя не знае. След
осъществяване на контакти и с други продуценти, тогава не се намира такъв,
който да се ангажира с проекта. По инициатива на ответника, през лятото на
2019-та, ищецът се съгласява да изпратят последния написан от нея вариант
на трийтмънта на продуцента К.Л., който приема да започне работа, но след
предложения за някои промени по сюжета на „Зок“, ищецът отново избира да
3
спре реализацията на проекта, като за пореден път не допуска чуждо
вмешателство, което е естествен процес в киното, защото там работата е
колективна. Тя сочи, че е приела да загуби поредния продуцент, за да
реализира проекта съвместно с ищеца - от уважение към приноса му, който
никога не е отричала, но принос и авторство са два съществено различни
термина, между които никой закон за авторското право по света не поставя
знак за равенство.
Ответникът сочи, че през 2020-та, пак по инициатива и настояване на
ответника, ищецът се съгласява да изпратят проекта „Зок“ на друг продуцент
– Н.У., с който ответникът Д. работи по различни проекти от 2011-та година.
Следват преговори с г-н У. и най-после ищецът е съгласен да се кандидатства
пред Художествена комисия на Национален Филмов Център, което се случва
пред есента на 2022г. и е спечелена държавна субсидия за развитие на
проекта. За да се случи всичко това, правилникът на НФЦ, който е
обществено достъпен, изисква авторските права по всеки кандидатстващ
проект да бъдат предоставени със съответните документи на продуцента на
проекта, в случая г-н У.. Твърдението в исковата молба, че ищецът не
присъства в документация на проекта е вярно, но тава е така, защото на този
етап „Развитие на проект“ се изисква споменаването и творческите
биографии само на продуцента и на сценариста. Още през есента на 2022-та,
преди кандидатстването пред НФЦ, ответникът изрично и писмено
предоставя авторските си правомощия на г-н У. за по-нататъшни действия по
проекта „Зок“. Претенциите за съавторство изискват още на този етап ищецът
да заяви желание да бъде страна по договора с продуцента, което той не
прави нито тогава, нито впоследствие, нито в извънсъдебната
кореспонденция, предхождаща делото. За спечелването на субсидията голямо
значение има професионалната биография на продуцента У. и на сценариста
Д..
След спечелването на субсидията, ответницата сочи, че започва
разработката на сценария на проекта „Зок“, като ищецът и на този етап е
информиран за това нейно действие и писмено изразява одобрението си. През
пролетта на 2023-та ищецът неочаквано за ответницата й изпаща съобщение,
че се отказва от проекта „Зок“, а като причина за това изтъква различни
творчески виждания между него и продуцента У., които касаят друг филмов
проект, а не „Зок“. Огорчена от ситуацията, тя изчаква достатъчно дълго
време, след което на 15.08.2023г. пише имейл на ищеца с надежда да го убеди
да комуникира с продуцента У.. Последват разменени между страните
имейли в същия ден (15.08.2023г) и телефонен разговор между тях, в който
ищецът настоява ответницата да се откаже от работата си с продуцента У., а
тя се опитва да му обясни, че на този етап от развитие на проекта, в който
изрично и писмено е прехвърлила на Н.У. авторските си права, единственото,
което може да направи, е да поиска от него, при добра воля от негова страна,
да предостави правата, на които е носител, на друг продуцент. Всичко
останало би означавало ответникът бъде в неизпълнение на договора си с
продуцента и НФЦ, а оттук – да дължи и неустойки за евентуално
допуснатото неизпълнение. Същото решение е предложено и по време на
4
срещите между страните по делото, целта на които била постигането на
извънсъдебно споразумение.
По отношение претенцията на ищеца да бъде режисьор на проекта
„Зок“, ответницата сочи, че е запозната с тази негова амбиция, но това е
неотносимо към предмета на правния спор, който касае авторскоправни
претенции към трийтмънт, а на следващо място - при кандидатстване за
развитие на проект в НФЦ, посочване на име на бъдещ режисьор не се
изисква. Не на последно място, определянето на режисьор не е в
правомощията на сценариста и от нея не може да се търси отговорност за
това. Сочи, че твърдението, че са нарушени авторски права на г-н Ш., защото
е кандидатствано в НФЦ на „следващ етап“, а именно: за финансиране на
филм, категорично не отговаря на истината. Към днешна дата това не се е
случило и се установява от сайта на НФЦ
https://www.nfc.bg/wpcontent/uploads/2023/04/DOP-spisak_NHKi_2ses23.pdf.
Ответникът сочи, че от средата на август 2023г. до датата на подаване
на исковата молба са проведени няколко опита за извънсъдебно
споразумение, в които ищецът непрекъснато сменя условията, които поставя,
без да има права на автор. Готовността на ответницата за нанасяне на
корекции в сценария е израз на добра воля към ищеца и уважение към
многогодишното им познанство, нищо повече. В електронно писмо от
15.08.2023г. ответницата изявява последна готовност за компромис в името на
запазването на добрия тон, но не поема никакъв конкретен ангажимент към
ищеца, както се твърди в исковата молба.
Ответникът излага съображенията, че консултантска роля в развитието
на един филмов сценарий имат много лица, тъй като всеки сценарий подлежи
на разработване и доразвиване в сътрудничество с консултанти, чиято
дейност се състои именно в това да предлагат промени в представения им
като съдържание сценарий, отразявайки собствената им концепция за
подобряване качеството на произведението, съответстващи с изискванията на
продуцента и становището на режисьора, но това не ги прави съавтори на
сценария, който се пише от сценариста/сценаристите - автори. В допълнение,
не са необходими специални знания, за да се разбере, че сценарист не е
термин, който се отнася за лица, дали идеи и мнения, нито за човек,
консултирал лицето, което пише сценария, т.е. физическото лице - автор,
вследствие на чиято творческа дейност се създава трийтмънт, синопсис и
сценарий на филм. Нещо повече, дори когато се касае за авторство по
отношение на сценарий за филм, създаден по книга, съдебната практика
приема автора на книгата, ако реално не пише и части от сценария, за
консултант на сценариста, а не за сценарист или съсценарист. В тази връзка
ответникът сочи, че от исковата молба не става ясно в какво точно се изразява
творческото усилие и творческия резултат, по отношение на които се
предявяват авторскоправни претенции от страна на ищеца. Видно от текста на
чл. 4, т. 3 и т. 4 от ЗАПСП, обект на авторско право не са идеите и
концепциите, фактите, събитията от реалния живот и данните, а оригинална
творческа дейност, обективирана в интелектуален резултат, т.е. закрила
законът дава на начина, по който едно лице – автор обективира дадена идея,
5
стига да е оригинална. Предложенията, консултации, съвети, идеи и
обратните връзки, дадени от трети лица, не се ползват със самостоятелна
правна закрила, нито пораждат съ/авторство. Затова тя сочи, че исковата
молба е основана на голословни и недоказани твърдения за съавторство, като
липсва конкретно посочване в какво точно се изразява то, например: кой
точно абзац, епизод или текст е написал и/или допълнил ищецът, няма
представен сравнителен анализ на различните варианти на трийтмънт, в
създаването на които ищеца твърди, че има участие. Писането на сценарий
има определени правила, които не са познати на ищеца, тъй като последният е
успешен български актьор, но никога досега не е бил сценарист или
съсценарист на филм. Преразказът на житейска ситуация, станала му
известна, описанието на реални събития и факти от действителността,
споделени със сценарист, както и обратната връзка или изразени мнения не
пораждат авторски права. Изявлението на ищеца, че между страните нямало
формална уговорка как следва това произведение да се използва, но било
уговорено, че ще бъде реализирано съвместно, като с този аргумент прави
извод за съавторство, е юридически неправилна и неточна.
В заключение ответникът сочи, че авторството, съответно
съавторстрвото,възниква по силата на закона, когато са налице критериите в
чл.3 от ЗАПСП, не с договор, дори да има такъв. Няма нужда да се уговаря
използване между съавтори, то също достатъчно ясно е регулирано в закона.
По отношение пък на създаването на аудио-визуално произведение, там
законът изрично посочва авторите, и реализацията е строго регулирана и от
ЗАПСП, и от Закона за филмовата индустрия. Предвид гореизложеното, тя
счита, че нито ясно са формулирани авторскоправни претенции по отношение
на конкретно произведение, нито такива могат да възникнат за лице,
разказало реални събития и факти от живота на негови познати, дало идея за
създаване на филм по този действителен случай и консултирало епизодично
сценариста, давайки обратна връзка и мнение по написан сценарий, които в
случая се състоят от повече от 90% одобрение и редки случай на коментари
като „трябва да се провери“.
В съдебното заседание ищецът Ш. не се яви лично, той беше
представляван от пълномощника му адв.Т., който поддържа предявените
искове и сочи, че от събраните доказателства по делото се установявало, че
фактическите отношения между страните били такива, че те са търсили
реализация на проекта съвместно, като са имали съгласието ролята на ищеца
да бъде на режисьор на бъдещата аудио-визуална продукция. Те са вземали
решенията за бъдещето на проекта съвместно и в момента, в който е
допуснато отклонение от това положение, правата на ищеца са били
нарушени, а правната форма, която е възможна за защита на тези права, е
именно фигурата на съавторството. Заявява, че в процеса категорично е
доказан приноса на ищеца за крайния текст, макар писането му да е
осъществено от ответника. Моли съда исковете да бъде уважени изцяло, а в
полза на доверителя му присъдени разноските по делото.
Ответникът Д. се яви лично в съдебното заседание и с пълномощникът
си адв.Г., която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като
6
неоснователни. В подкрепа на искането си изтъква, че в производството по
делото се е установило, че ищецът просто е дал една идея и в един период от
време е съгласувал сценарий -трийтмънт, който е разработван изцяло от
ответницата, която е професионален сценарист. Сочи, че даването на идея по
ЗАПСП не се закриля, не е обект, който подлежи на авторскоправна закрила,
както и разказването на истории, които са реални житейски ситуации. Сочи,
че в крайна сметка в производството по делото се е установило, че ищецът е
осъществявал предимно консултантска дейност, а лица, които дават идеи,
мнения и консултират сценариста, който основно пише сценария и е лицето-
автор, не извършват действия, въз основа на които може да възникване
авторско право. Процесуалният представител на ответника претендира
разноски по делото за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, защото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ ЗА, тъй като ответницата й
е близка, е предоставила безплатна правна помощ. Релевира възражение за
прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че ищецът
има принос за разработването на трийтмънта, чрез споделянето с ответника
на история за куче-водач, консултантска и логистична подкрепа, както и че в
документацията по кандидатстването пред НФЦ за финансиране във връзка с
развитие на сценарий за пълнометражен филм „Зок“ с рег. №22И224, посочен
в Заповед №434/12.12.2022г., той не е споменат като съавтор на трийтмънта,
както и, че до 2022 г. ответницата е съгласувала с ищеца взетите решения във
връзка с изпълнението и разработването на общия им проект, а при
провеждането на преговори за разрешаване на техния спор преди завеждане
на делото, той е направил преговорно предложение, съобразно което
единственото му искане е било премахването на идеята за кучето в това
произведение.
Видно от приетите като на доказателства по делото кореспонденции по
електронна поща осъществени между ищеца и ответника и между ответника и
свидетеля Е.М., ищецът е споделил на ответника своя идея за сценарий на
филм, въз основа на действителен случай, като между него и ответникът е
било постигнато съгласие, последната да напише сценария на филма, а
ищецът да се заеме с организационното и финансово обезпечаване на проекта.
На 02.09.2011г., 28.09.2011г. и 17.10.2011г. ищецът е изпращал електронни
писма на ответника, в които е изразявал мнението си по всеки един от
отделните епизоди на трийтмънта, което мнение относно повечето от тях е
просто одобрително, а по отношение на 14 от общо 74 от тях е правил и свои
предложения, които отразяват по-скоро гледната точка на режисьор на
проекта, т.е. за това как би следвало да изглеждат отделните сцени, за да бъде
7
по-добър филмът. Ответникът е изпратила на ищеца на 30.12.2011г. готовият
вариант на т.нар. трийтмънт, който е бил написан от нея. Ищецът Ш. е
осъществил контакт със свидетеля М., която е следвало да изготви бюджет за
бъдещата филмова продукция. В последствие ищецът е комуникирал с
няколко продуцента във връзка с проекта „Зок“, но в крайна сметка не е
постигнал съгласие да работи с тях, тъй като неговите виждания и тези на
продуцентите са се разминавали. На 10.08.2022г. ответникът изпраща нова
версия на трийтмънта на проекта на ищеца и процудента У.. От чат
кореспонденция между ищеца и ответника чрез мобилно приложение от
19.10.2022г. е видно, че Х. Ш. не желае да работи с продуцента У. и
уведомява ответника Д., че тя и продуцента продължават без него с проекта
„Зок“. От кореспонденция от 15.08.2023г. осъществена между страните е
видно, че ищецът отстоява позицията си, че не желае да работи с продуцента
У. във връзка с общия им проект, а ответникът желае той да бъде осъществен,
дори и без съгласието на ищеца.
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото молба от
18.01.2024г. от изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“
(ИА „НФЦ“) и Заповед № 434 от 12.12.2022 г., в ИА „НФЦ“ липсват данни
процесният проект да е представен за кандидатстване за производство на
игрален филм във втора конкурсна сесия за 2023 г., както и, че продуцентът
„Б.П.“ ЕООД, представлявано от Н.У. е кандидатствал с проект със заглавие
„ЗОК“, но за финансиране за развитие, т.е. писане (разработване) на сценарий
за пълнометражен игрален филм, като за сценарист по проекта е посочена Н.
Д.. Този проект за развитие на сценарий е бил одобрен за финансиране със
Заповед № 434 от 12.12.2022 г. изпълнителния директор на ИА“НФЦ“.
От разпита на свидетеля М. се установи, че тя работи като изпълнителен
продуцент на свободна практика и с ищеца Х. Ш. имат само професионални
отношения, като почти не са се срещали. Тя сочи, че преди 12 години с нея се
е свързала съпругата на ищеца М.С., която й казала, че съпругът й има един
трийтмънт, който иска да режисира, и я попитала, дали тя може да го прочете
и да го остойности, защото искал някой ден този проект да бъде реализиран
като филм. Свидетелят получила трийтмънта, прочела го, след което ищецът
й разказал, че това било негова идея, но понеже не можел да пише сценарии,
затова ответникът Н. Д. пишела сценария, а той щял да бъде режисьор на
филма. Свидетелят сочи, че познава ответникът Д. професионално преди да
бъде ангажирана да остойностява трийтмънта. Тя споделя, че изготвила
снимачна програма и бюджет, като през цялото време е комуникирала с Х.
Ш., защото той й казал, че Н. пишела сценария, но той щял да режисира
филма, а тя като продуцент, който евентуално трябва да помогне в
реализацията на филм, се интересувала от режисьорското виждане по въпроса
– дали този брой снимачни дни ще са достатъчни, за да се заснеме, дали тези
и тези елементи от този трийтмънт правилно е остойностила. Във връзка с
този проект между свидетеля и ищеца през м.февруари на 2012г. започнала
комуникация като в крайна сметка тя му изпратила снимачния план и
бюджета, които е изготвила. Тя сочи, че никога не е искала да бъде
продуцент на този проект по смисъла на Закона за авторско право, т.е. да й
8
бъдат прехвърлени правата. Уточнява, че тя е т.нар. изпълнителен
продуцент, т.е. би могла да работи за продуцент, на когото са прехвърлени
правата, но по-скоро отговаря чисто логистично за финансирането, да бъде
реализиран самият проект. Тя си спомня, че в един имейл до ищеца му е
написала, че може да кандидатстват с трийтмънта по програма „Медия за
развитие на сценарий“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.3, ал.1, чл.4, т.2 и т.4 ЗАПСП, обект на авторското право е
всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат
на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, като т.нар. трийтмънт - сценарий без диалог по сцени
следва да се счита за литературно произведение, а идеите и концепциите,
новините, фактите, сведенията и данните не са обект на авторското право.
Според чл.5 ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведение. Други физически или
юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите,
предвидени в този закон. В чл.8, ал.1 ЗАПСП е посочено, че авторското право
върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо
независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части,
които имат самостоятелно значение.
Съгласно очертаната правна уредба на защитените от авторското право
произведения и дефиницията за авторство се налага извода, че творческият
процес, в резултат от който възниква авторското произведение е едно
фактическо действие, а не правно действие. В чл. 5 от ЗАПСП е
регламентирано по абстрактен начин кой може по силата на закона да бъде
автор на произведение. Но кое точно лице в отделните случаи може да бъде
определено като автор е въпрос на конкретно доказване. Авторското право
възниква от момента, в който творческият резултат бъде изразен в обективна
форма, която дава възможност този резултат да бъде възприет от други лица.
В този смисъл е Решение № 421 от 16.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 384/2004
г., ТК.
Съавторство върху произведение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП не
възниква по отношение на всяко произведение, създадено в резултат от
усилията на повече от едно лице, а само по отношение на произведенията,
създадени от съвместна творческа дейност на две или повече лица, тоест при
знание и съгласие у самите автори, че същите създават общо произведение
при обединени общи творчески усилия и очакван общ творчески резултат.
В случая от събраните доказателства по делото се установи, че ищецът и
ответникът са имали намерение да обединят усилията си, но не за създаването
на трийтмънта и/или сценария на бъдещ филм, а за създаването на самият
бъдещ филм, като ответникът Д. е следвало да напише сценария, а ищецът Ш.
да осигури логистичната подкрепа на продуцент за реализиране на проекта и
да бъде режисьор на филма. Ответникът Д. е изпълнила своята част от
9
задачата като е написала сценарий без диалози по сцени-трийтмънт, а относно
съдържанието му приносът на ищеца е, че той е дал идеята на сюжет базиран
на реална история за баща и дъщеря, които споделят травмата от загубата на
своята съпруга, съответно майка, и как едно куче - водач ги връща към
нормален живот, както и в консултантска дейност и съгласуване на
отделните епизоди с неговото мнение, с оглед качеството му на бъдещ
режисьор на филма.
Този принос на ищеца към изработването на процесния трийтмънт не
представлява творческа дейност в резултат на която е било създадено
литературното произведение, поради което в производството по делото не се
установи, че той е съавтор на който и да било вариант от трийтмънта или
сценария.
Следва да се посочи, че само по себе си, използването на резултати от
труда на други лица, включително използването на идеи, консултантски
съвети, мнения от съгласуване с бъдещ режисьор, дори части от
произведения на други лица, при създаването на ново произведение не
поражда съавторство между автора на новото произведение и тези лица.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователен и недоказан
предявеният от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК във вр. с чл.8, ал.1 ЗАПСП, относно признаването за установено по
отношение на ответника, че ищецът е носител на авторски права в качеството
си на съавтор заедно с ответника на трийтмънт за аудио-визуално
произведение с работно заглавие „ЗОК“, а при условията на евентуалност, че
е съавтор по отношение на версиите на аудиовизуално произведение от
30.12.2011 г., евентуално от 03.01.2012 г. и 15.01.2012 г.
Поради това, че в производството по делото не се установи ищецът да е
съавтор на процесното литературно произведение, неоснователен е и искът
му относно признаването за установено, че ответникът е нарушила
авторското право на ищеца, в качеството му на съавтор като е използвала
неправомерно трийтмънта във версията му от 10.08.2022г., за участие в
конкурсна процедура по финансиране пред НФЦ за превръщането му в
сценарий, без ищецът да е бил посочен в представените документи за
участието в конкурса като съавтор, преработила е трийтмънта в сценарий без
съгласието на ищеца и е използвала преработеното произведение-сценарий на
аудио-визуално произведение за участие в конкурс пред ИА „НФЦ“ за
финансиране, като не е посочила, че ищецът е съавтор на оригиналното
произведение.
Предвид изхода на спора, на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на
процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба, а и в съдебното
заседание, процесуалният представител на ответника посочи, че осъществява
безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.ял.т.3, пр.II
ЗА. Размерът на адвокатското възнаграждение, което съдът следва да
определи обаче не е ограничен от посочения в Наредба №1/2004г. за
10
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се
прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. Член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“.
След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се
извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по
т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на
ВКС, II Т.О. В разглеждания случай спорът по предявените искове се
отличава със средна правна сложност и по-скоро ниска фактическа сложност,
делото е разгледано и приключено в едно съдебно заседание, поради което
справедливото възнаграждение за адв.Г. съгласно чл.38,ал.2 ЗА съдът
определя в размер на 1000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Х. Н. Ш., ЕГН ********** срещу
ответника Н. Н. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.8, ал.1 ЗАПСП относно признаването за установено по отношение
на ответника, че ищецът е носител на авторски права в качеството му на
съавтор заедно с ответника на трийтмънт за аудио-визуално произведение с
работно заглавие „ЗОК“, а при условията на евентуалност, че е съавтор по
отношение на версиите на същото аудиовизуално произведение от 30.12.2011
г., евентуално от 03.01.2012 г., евентуално от 15.01.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Х. Н. Ш., ЕГН ********** срещу
ответника Н. Н. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл.95б, ал.1, т.1
ЗАПСП, относно признаването за установено, че ответникът е нарушила
авторското право на ищеца, в качеството му на съавтор, като е използвала
неправомерно трийтмънта за аудио-визуално произведение с работно
заглавие „ЗОК“ във версията му от 10.08.2022г., която версия е резултат от
преработката без разрешение на ищеца на версиите му от 30.12.2011 г.,
03.01.2012 г. и 15.01.2012 г., за участие в конкурсна процедура по
финансиране пред ИА „Национален филмов център“, както и за
превръщането му в сценарий, без ищецът да е бил посочен в представените
документи за участието в конкурса като съавтор, преработила е трийтмънта в
сценарий без съгласието на ищеца и е използвала преработеното
произведение-сценарий на аудио-визуално произведение за участие в конкурс
пред ИА „Национален филмов център“ за финансиране, като не е посочила,
че ищецът е съавтор на оригиналното произведение.
ОСЪЖДА Х. Н. Ш., ЕГН ********** да заплати на адв. д-р Х. Р. Г.,
член на САК, вписана под рег.№********** сумата от 1000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12