РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Д. К.. А.
Като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1, т.5 от НПК..
Образувано е по искане на осъдения Д. Е. Д., подадено чрез процесуалния му представител-
адв. А. М.- С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 211/2022 г. на
РС- Видин и отмяна на постановената по него присъда от 28.09.2022г., потвърдена с
Решение от 09.01.2023г. по ВНОХД № 276/22г. по описа на ОС- Видин.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК..
Отправен е упрек към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, който по съдържание
представлява буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт и приемане
на фактически положения, които не се основават на събрани и проверени процесуално
валидни доказателства и доказателствени средства, което според практиката на ВКС всякога
съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните. Сочи се
още, че решаващата инстанция не е изпълнила в пълен обем задълженията си за всестранно
и обективно изследване на обстоятелствата от предмета на доказване, не е обсъдила
противоречията в доказателствата и не е отговорила на многобройните възражения на
защитата относно несъставомерността на деянието. В този смисъл се поддържа, че
присъдата страда от липса на мотиви- основание по чл. 348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.2 от НПК..
1
Същият пороК. е налице и във въззивното решение, доколкото и при извършената въззивна
проверка не е даден отговор на поддържаните от защитата съображения за
несъставомерност, недоказаност и налични противоречия в доказателствата.
На следващо място, се сочи нарушение на закона, изразяващо се в липсата на елемент от
обективната страна на деянието по чл. 172б НК., а именно наличието стоки. Съгласно
международната класификация на стоките и услугите цигарените опаковки не влизат
измежду изброените в инкриминирания клас 34, не са нито стоки, нито услуги. Последният
извод се подкрепял и от изготвеното експертно заключение, съгласно което представените
за изследване обекти не са идентични визуално, фонетично или смислово, нито са в
релевантните класове. В този смисъл, разгъвките на кутии, макар и да се произвеждат и
вероятно да се продават като отделен продукт тогава, когато не си ги произвежда сам
цигареният производител, то те не са стоки по смисъла на МКСУ и не са в този клас. Ето
защо, според процесуалния представител на осъденото лице, не е налице обект на закрила,
съгласно повдигнатото обвинение. Предвид изложеното се поддържа несъставомерност на
деянието, с оглед което се настоява за проверка на постановените съдебни актове и
възобновяване на наказателното производство с отмяна на присъдата и оправдаване на
осъдения. В условията на алтернативност се настоява за отмяна на присъдата с връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Д. Д., нередовно призован, не
се явява. В депозирана до съда молба, заявява, че е съгласен делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, като бъде представляван от упълномощен представител. За него се явява
а. М., редовно упълномощена. Същата поддържа подаденото искане по подробно
изложените в него съображения, като набляга на липсата на мотиви, което я поставя в
невъзможност да коментира други евентуални процесуални нарушения свързани с анализа
на експертизите, за които счита, че са неправилни.
Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на
подаденото искане. Не споделя доводите, че е налице пълна липса на мотиви, както в
първоинстанционната присъда, а така и в решението на втората инстанция, като поддържа,
че съдържанието и на двата съдебни акта е съобразено с изискванията на закона. Намира за
неоснователно възражението за несъставомерност на деянието, с оглед което настоява
искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в
пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено
в срока по чл.421, ал.3 от НПК. и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК., при
посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.. Разгледано по същество, се явява
ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 28.09.2022 година, постановена по НОХД № 211/2022 година, РС- Видин, НО,
4-ти състав е признал за виновен и осъдил Д. Е. Д. на „пробация“ със следните пробационни
2
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, и двете за срок от по 8 месеца за извършено престъпление по чл.
172б, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК..
С решение от 09.01.2023 година, постановено по ВНОХД № 276/2022 година, ОС- Видин, 1-
ви наказат.състав изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда.
На първо място, следва да се направи уточнение, че когато по едно
наказателно производство са постановени съдебни актове на първа и въззивна
инстанция, какъвто е настоящия случай, на проверка по реда на глава
тридесет и трета от НПК. подлежи въззивния съдебен акт. В такива случаи,
евентуално допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения по
чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК., биха могли да бъдат причина за възобновяване на
делото само, ако не са били констатирани и отстранени при извършената
въззивна проверка, с което въззивният съд на свой ред е допуснал съществени
нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК..
Съобразно дължимата проверка, първо следва да бъде разгледано оплакването за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въпросите
относно правилното приложение на закона, респективно справедливостта на наказанието,
могат да бъдат решени в настоящото производство само, ако не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
Основното оплакване на защитата на осъдения Д., обусловило искането за
възобновяване на делото /внохд №276 от 2022 година по описа на ОС- Видин/, касае липсата
на мотиви при постановяване на първоинстанционния съдебен акт по нохд №211/2022
година по описа на РС- Видин, неотстранени при въззивната съдебна проверка и липса на
отговор на поставени от защитата възражения и доводи.
САС споделя принципните съображения, изложени в искането и поддържани пред
настоящия съд, че съдебния акт следва да почива на пълно, всестранно и обективно
изследване на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства, включени в
нормата на чл.102 НПК., а фактическите изводи да се предхождат от задълбочен анализ на
доказателствения обем в неговата взаимовръзка, като на тази основа се изгради вътрешното
убеждение на съда. В тази връзка е вярно твърдението на искателя, че съдът следва да
направи собствен задълбочен анализ на фактите и да изведе, на основата на своето
вътрешно убеждение, собствени правни изводи, като даде собствена правна оценка на едно
деяние, за което се твърди да е престъпно. В случая, независимо, че първоинстанционното
производство е протекло при условията на чл. 371, т.1 от НПК., като страните са дали
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица /с изключение на свид.
З. Т. и вещите лица В. В. и Г. Д./, структурата и съдържанието на мотивите към присъдата
не следва да се различават от тези на присъда, постановена при разглеждане на делото по
общия ред – изисква се цялостен анализ на доказателствата, излагане на съображения по
3
противоречията на доказателствените материали, мотивиран отговор на възраженията на
страните по доказателствената съвкупност и пр., какъвто не е сторен в мотивите към
първоинстанционния акт. Този порок не е преодолян, въпреки направени възражения на
защитата, при въззивната проверка. Поради това последователно следва да се разгледат
възраженията на искателя, както по отношение на постановения въззивен съдебен акт, така
и по отношение на постановената присъда и изложените към нея мотиви.
Въззивният съд е възприел фактическата обстановка, възприета и от първия съд, пред който
съдебното производство се е развило по реда на гл.27 НПК.. Въпреки направените
възражения пред въззивната инстанция, че първоинстанционният съд не е формирал
собствена воля и не е изразил вътрешно убеждение по фактите и правото, а е „прекопирал“
фактическата обстановка, инкорпорирана в ОА, ОС-Видин не е приел тези доводи за
основателни и е потвърдил атакувания пред него съдебен акт. Защитата е посочила
аргументирано, че са налице процесуални нарушения от категорията на съществените,
свързани с липса на мотиви именно по твърдените основания, свързани с буквален препис
на ОА, както и без излагане на никакви съображения на база на кои доказателства и
доказателствени средства е извел фактическите и правните си изводи РС – Видин /вж.
депозираната въззивна жалба и допълнението към нея от 05.10.2022 г. и 22.11.2022 година/.
В лаконичните си мотиви, на л.29 и 29 гръб, въззивния състав е посочил декларативно, че не
споделя изложените оплаквания за липса на мотиви и без да даде отговор на поставени от
защитата възражения е обобщил, че няма допуснати нарушения при изготвянето на
мотивите.
Това, което е следвало да стори въззивният съд, е да даде отговор на поставените пред него
възражения и въпроси. Ако бе сторил това, би стигнал до извод, че мотивите дори формално
НЕ отговарят на чл.305 НПК.. Ако бе сторил това, въззивният съд щеше да се убеди в
основателността на възраженията, че е налице съществено отстранимо процесуално
нарушение, свързано с буквален препис на фактологията, възпроизведена в ОА, ведно с
правописните и пунктуационни грешки. Последното, съотнесено към липсата на изложение
от страна на първостепенния съд въз основа на кои доказателства и доказателствени
средства е извел, не само фактическите, но и правните си изводи, обосновава основателно
съмнение относно начина на формиране на личното вътрешно убеждение. Не може да има
спор и за това, че декларативното съгласие с правните изводи на предходна инстанция, не е
надлежно мотивиране и съставлява драстично нарушение на установени процесуални
правила, относими към дейността на въззивния съд, с оглед нормата на чл.339 ал.2 НПК..
Основателно е и възражението за допуснато отстранимо процесуално нарушение от
въззивния съд/а и от първия решаващ съд/, свързано с липса на отговори на поставени от
защитата въпроси от съществено значение за изясняване предмета на доказване,
включително въпроси, свързани със субективната страна на деянието. На поставените
въпроси от защитата на подсъдимия Д. във вр.чл.102 НПК., въззивният съд е обобщил, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.172б, ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК., като във връзка с твърденията за липса на субективна страна
4
на деянието, е посочил едно изречение- „деянието е извършено с пряк умисъл“/виж л.30/. В
този смисъл, въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 НПК., като не е
дал отговори на поставените пред него възражения и доводи. Дори да не споделя доводите
на защитата, съдът е длъжен да посочи защо не ги възприема. Последиците от необсъждане
възраженията и доводите на някоя от страните /в случая на защитата на подсъдимия Д./
правилно се насочват от защитата, както към нарушаване правото на защита на едно лице и
ефективното му упражняване пред съд, така и към възможността да се провери процеса на
формиране на вътрешното убеждение на съда в съответствие с нормата на чл.14 НПК.. В
подкрепа на горното е и Р №327/2015 г. по К.нд №687/2015 г. на ВК.С, трето н.о.
В този смисъл, резонно се явява обобщаващото оплакване на защитата, че е постановен
първоинстанционен съдебен акт, който не е израз на вътрешното убеждение на решаващия
първоинстанционен съд, а въззивната инстанция не е отстранила този порок.. Ето защо,
настоящият съд намира, че е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.2 вр.
ал.3 т.1 и т.2, пр.1 НПК., с оглед което не може и не следва да разгледа оплакванията за
нарушение на материалния закон по същество.
В заключение се налага извод, че са налице основания за възобновяване на производството
по ВНОХД № 276/2022 година на ОС- Видин, отмяна на Решение №2/09.01.2013 година и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалния закон.
С оглед изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.2
вр. ал.3, т.1 и т.2, пр.1 НПК., СофийсК.и апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №276/2022 година по описа на ОК.ръжен съд-
Видин, 1-ви Нак. Състав, като
ОТМЕНЯ Решение №2/09.01.2023 година, постановено по внохд №276/2022 година на
Окръжен съд- Видин и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5