№ 503
гр. Перник, 05.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. П. Въззивно гражданско дело №
20251700500223 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 29/12.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2242/2024 г. по описа на
Районен съд - П., съдът е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с адрес
гр.София, бул.“Македония“ №3 да заплати на С. П. Д., ЕГН:**********, с адрес гр. П.,
***, сумата в размер на 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от скъсване на
ставните връзки на ниво глезен и стъпало на левия крак, в резултат на претърпяна
злополука на 15.06.2023 г. в гр. П., бул.“Скоростна магистрала“ вследствие попадане на
крака му в шахта с липсващ капак, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата 20 000 лв., като неоснователен, както и сумата от 937.50 лв. /деветстотин
тридесет и седем лева и 50 ст./ разноски в производство, съразмерно на уважената
част от иска, както и да заплати на адвокат С. Д. от ПАК с адрес гр. П., ул.***, сумата
2100 лв. /две хиляди и сто лева/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В законоустановения срок е постъпила в ОС-Перник въззивна жалба от
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с адрес гр. София, бул. “Македония“ № 3,
представлявана от управителя-инж. Йордан Вълчев чрез юрисконсулт Михаела
Mихайлова, с която първоинстанционното решение се сочи за неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, необосновано и
незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че съдът е приел, че за да е налице сложния
фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД трябва да е налице вреда и тази
вреда да е резултат от виновно противоправно поведение на ответника за да може да
бъде ангажирана отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вреда да е резултат от виновно и
противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността по
чл.49 ЗЗД, както и причинно- следствена връзка между противоправното поведение и
1
настъпилите вреди. В продължение сочи се, че съдът приел, че при условието на пълно
и главно доказване, в случая ищецът е доказал претъпените вреди.
Твърди се, че в хода на съдебното следствие е доказано, че непосредствената
причина за възникване на вредата е противоправното поведение на ищеца, както и
несъобразяването му с правилата за движение по пътищата, а именно пресичане на
мантинелата разделяща двете платна на пътя. Сочи се, че размерът на присъденото
обезщетение е прекомерно завишен, с оглед високата степен на съпричиняване и
обществените критерии за справедливост и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде намален.
В жалбата сочи се, че първоинстанционния съд е приел за установено, че
полицейските органи повикали ищеца на процесния участък и са отдали
„разпореждане“ да предприеме пресичането на разделителната ивица между двете
платна на пътя. Излагат се съображения, които оспорват изводите на
първоинстанционния съд. Като никъде по делото не се споменава, че има издадено
„разпореждане“ от страна на полицейските органи за пресичането на пътя, което се
потвърждава и от свидетелските показания.
Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, поради противоправното му поведение спрямо правилата за движение по
пътищата. В продължение твърди се, че дори да се приеме противното, че ищецът е
изпълнявал разпореждане на орган на държавна власт, той не е бил длъжен да
изпълнява разпореждане, което застрашава живота или здравето му по силата на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР.
Сочи се, че определения от съда размер от 18.000 лева обезщетение за
неимуществени вреди е завишен и несправедлив, определен в нарушение на принципа
на справедливост, като трябва се има предвид характера и степента на реално
получените увреждания и интензитета на болки и страдания с оглед критерия за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Въз основа на изложените аргументи, моли въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и в
случай, че съда приеме претенцията за неимуществени вреди за основателна, моли да
бъде уважена в намален размер по силата на чл.52 ЗЗД. Прави се искане за
присъждане на разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК не е депозиран отговор от насрещната страна - С.
П. Д..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не са поискани събиране на нови доказателства във
въззивното производство съгласно на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не е представено и не посочено необходимост от
2
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 21.05.2025 г. от 11:10 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което
максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях
или се налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
3
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4