№ 178
гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500119 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ГПК.
Частно гражданско дело № 119/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по частна жалба на М. В. АЛ., подадена чрез адв.
М.Я., против определение № 829/28.02.2022 г., постановено по гр.д. №
260/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставена
без уважение молбата му по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне
на такси и разноски в производството по делото.
Жалбподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
определение като постановено в противоречие със закона и е молил за
отмяната му с уважаване на искането за освобождаване от заплащане на такси
и разноски в производството.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и
от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата
е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните
съображения:
Съобразена с посочената от ищеца цена от 150 000 лв. на осъдителните
му искове против АМБУЛАТОРИЯ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ОЧЕН МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" ООД по чл. 49 от ЗЗД и
против д-р П.С.Х. и д-р И.Й.П. по чл. 45 от ЗЗД, дължимата държавна такса
по делото пред окръжния съд е в размер на сумата от 6 000 лв. За
освобождаването от внасянето на същата ищецът е подал и молбата по чл. 83,
ал.2 от ГПК, придружена с декларация за материално и гражданско
състояние.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се
1
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
В случая са налице основанията за освобождаване на молителя – ищец
от заплащане на такси и разноски в съдебното производство, поради
следните съображения:
От събраните доказателства и декларираните данни за материално и
гражданско състояние в декларацията по образец във връзка с чл. 83, ал.2 от
ГПК се установява, че молителят е човек в трудоспособна възраст, но страда
от очно заболяване с водеща диагноза „други форми на отлепване на
ретината“ и на 30.09.2019 г. е инвалидизиран от ТЕЛК за 3 години със 75 %
трайно намалена работоспособност и необходимост от лечение. Видно от
експертното решение той е с практическа слепота на дясно око и намалена
зрителна острота на ляво око. Декларирал е, че получава пенсия за
инвалидност в размер на 330 лв. Видно от представената справка от НАП за
актуалното състояние на трудовите му договори, на 03.12.2022 г. е
прекратено, трудовото му правоотношение, по което е получавал доход до
този момент от 650 лв. месечно. Към момента не работи. Декларирал е, че е
женен и има две ненавършили пълнолетие деца, съответно на 9 и на 15
години. Декларирал е също така, че съпругата му Т.Й.Д. в момента не работи,
като видно от приложената справка от НАП, трудовото й правоотношение е
било прекратено на 18.09.2021 г., а дотогава е получавала възнаграждение от
800 лв. Според декларираните данни, семейството не притежава имоти и няма
източници на средства. Притежанието, което молителят е посочил в
декларацията си, са единствено два стари леки автомобила „Опел Вектра“ с
рег. № ТХ 1594МТ и „Мерцедес вито“ с рег. № ТХ4748АР, съответно
производство от 1996 г. и 2003 г.
Предвид, че в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът преценява
реалната финансова възможност на страната да извърши плащането и с оглед
изложеното, преценено с размера на дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 6 000 лв. се налага извода, че
молителят няма достатъчно средства да заплати таксите и разноските за
производството по делото. Доходът на семейството от 300 лв. пенсия,
наличието на задължения за издръжка на двете деца, липсата на средства от
съпругата, непритежание на недвижимо имущество и на движимо такова, от
което може да се реализират средства (за каквото не може да се приемат
двата стари автомобила), липсата на други източници на средства, както и
заболяването на ищеца и необходимостта от лечение, сочат на основание по
чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащането им. Молбата е
основателна.Поради различните крайни изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата по чл. 83, ал.2
от ГПК – уважена.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 829/28.02.2022 г., постановено по гр.д. №
260/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставена
без уважение молбата на М. В. АЛ. по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от
внасяне на такси и разноски в производството по делото, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал.2 от ГПК М. В. АЛ. – ищец по гр.д.
№ 260/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд от заплащане на такси и
разноски в производството по делото.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3