№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.05.2019г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от
мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 713 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба вх. №25057/04.04.2019г., подадена от Д.Н.И. срещу Определение №
419 от 26.03.2019г.по гр.д.№1312/2019г.на ВРС, с което е прекратено
производството по делото на основание чл. 130 от ГПК.
В частната жалба се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Посова се, че правният интерес от
предявяване на отрицателен установителн иск по чл.
439 от ГПК за недължимост на сумата следва
образувания срещу ищеца изпълнителен процес, който е висящ към настоящия
момент, независимо, че в отговора на исковата молба ответното дружество
признава, че изпълнителното дело перемирано,
вземането – погасено по давност. В тази връзка се посочва, че ответникът не е
поискал прекратяване на изпълнителното дело, а напротив – има наложен запор
върху банковите сметки на ищеца, за което се представя запорно
съобщение с изх. № 14.01.2019г., справка от НОИ и БНБ. Моли се прекратителното определение да бъде отменено, а делото да
бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендират се и разноски по частното произвоство.
Постъпил е и писмен
отговор от ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди се, че към датата на
подаване на иска по чл. 439 от ГПК от Д.Н.И. не съществува висящо изпълнително
дело и не са били извършвани изпълнителни действия, обуславящи правото на иск
по чл. 439 от ГПК, поради което същият се явява недопустим.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен
анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и
аргументите по жалбата, намира следното:
Д.Н.И. е предявила
отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че не дължи на „ОТП Факторинг България“
ЕАД сумите, както следва: 11164.13 лева – главница, 2819.68 лева – договорна
лихва върху главницата за периода от 23.01.2009г. – 22.06.2010г., 1585.27 лева
– лихва/такса закъснение за периода от 03.02.2009г. до 22.06.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 22.06.2010г., до окончателното изплащане на вземането,
дължими съгласно извлечение от счетоводни книги на банката към 22.06.2010г. за
размера на дълга на длъжниците по договор за кредит № 11/8830362 от
10.07.2008г., както и сторените съдбно-деловодни
разноски от 311.38 лева за заплатена държавна такса и 561.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност
на правото на принудително изпълнение на вземането по Заповед №
5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по гр.д. № 9343/2010г. на ВРС, предмет на
образуваното изпълнително дело № 20107120400731 по описа за 2010г. на ЧСИ
Илиана Станчева, район на действие Варненски окръжен съд.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ОТП Факторинг България“
ЕАД, е депозирало отговор на исковата молба, в който е признало, че
изпълнителното производство е прекратено считано от 04.07.2014г., поради
настъпила перемция, а считано от 04.07.2017г. правото
на дружеството на принудително изпълнение е погасено по давност. Вследствие на
това иска прекратяване на делото, ведно с присъждане на разноски.
Районният съд като
е взел предвид писмения отговор на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е приел, че ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
иска за установяване, несъществуването на изпълняемото
право за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен
състав счита този извод за незаконосъобразен по следните съображения:
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е предвиден за защита
на длъжника срещу материалноправната
незаконосъобразност на образувания срещу него изпълнителен процес. Предмет на
този иск е съществуването на вземането на взискателя
към длъжника, което е елемент от съдържанието на възникналото между тях материалноправно облигационно правоотношение. При тези
искове не се проверява законосъобразността на процесуалните действия,
извършвани от органа по изпълнението в хода на образуваното изпълнително
производство. След влизане в сила на съдебния акт, обективиращ
признатото в полза на кредитора изпълняемо право
срещу длъжника, дължимостта на същото може да бъде
оспорено само въз основа на нововъзникнали юридически
факти след приключване на съдебното дирене при исковите произвоства,
респ. стабилизиране на заповедта за изпълнение при заповедните производства –
например поради плащане, изтичане на погасителната давност и др.
Признанието на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в отговора на исковата молба, че образуваното
изпълнително производство е прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради изтичането на двугодишния преклузивен
срок от последното поискано или предприето изпълнително действие на
04.07.2012г., е без значение за допустимостта на предявения иск от длъжника Д.И.,
доколкото от представените
доказателства, се установява, че по искане на взискателя
съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника със запорно съобщение изх. № 888/14.01.2019г. Поради това
следва да се приеме, че е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
настоящия иск по чл. 439 от ГПК, с оглед предприетото и висящо срещу него
принудително изпълнение. Съдът намира за нужно да отбележи, че дори и при перемиране на образуваното изпълнително дело и липса на
наложен запор от 14.01.2019г., длъжникът винаги има правен интерес от това да
установи със сила на пресъдено нещо, че вече не дължи
вземането, установено в полза на кредитора, с оглед осуетяване на риска от
евентуално ново образуване на изпълнително дело по искане на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, което може да бъде направено във всеки един момент от кредитора
– в този смисъл Определение № 513/24.11.2016г.по ч.т.д.№ 1660/2016г.на ВКС. Ако
се възприеме обратното, че е нужно висящо изпълнително производство по събиране
на вземането би се допуснало кредиторът умишлено да иска прекратяване на
изпълнителното производство с единствената цел да осуети предвидената в полза
на длъжника защита по чл. 439 от ГПК и след това отново да образува ново
изпълнително дело и ако пак бъде предявен иск по чл. 439 от ГПК, отново да иска
прекратяване на изп.дело, което ще доведе до злоупотреба с процесуални
права.
На следващо място,
признанието на иска от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, че срокът на погасителната
давност по отношение на процесното вземане е изтекъл
на 04.07.2017г, също няма за последица липса на правен интерес от защита по чл.
439 от ГПК. Длъжникът има интерес да бъде постановено решение по чл. 237 от ГПК, с което да бъде признато със сила на пресъдено
нещо, че вземането не съществува, което да бъде може да бъде противопоставено
във всеки един момент срещу издадения в полза на кредитора изпълнителен лист
(Определение № 338 по ч.гр.д. № 209/2018г. на ВКС). Още повече, че процесуалното
поведение на ответника в исковия процес, с което признава иска, противоречи на
поведението му в образуваното изпълнително дело, в което както вече се
установи, по негово искане са предприети действия по принудително събиране на
вземането чрез налагане на запор на 16.01.2019г.на банковите сметки на ищеца, което
е от значение при разпределяне на отговорността за разноските.
По горните
съображения, следва да се приеме, че за ищеца Д.Н.И. е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК за установяване със сила на пресъдено
нещо, че не дължи сумата, предмет на заповед № 54651/23.06.2010г.по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №, издадени по ч.гр.д.№ 9343/2010г.на ВРС, предмет на
образувано изпълнително дело № 731/2010г.по описа на ЧСИ Илиана Станчева с рег.
№ 712 на КЧСИ.
Разноски пред
настоящата инстанция следва да се присъдят от исковия съд след приключване на
делото по същество на спора.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 419 от 26.03.2019г., с което
е прекратено производството по гр.д.№1312/2019г.на ВРС на основание чл. 130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на районен съд – Варна за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: