№ 206
гр. Русе, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520106572 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 от СК от Е. И.
П., действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетните К. В. Т. и П.
В. Т. против В. Ц. Т. за увеличаване размера на заплащаната от ответника издръжка.
Ищецът твърди, че с Решение № 1141/18.07.2023 г. на РРС по гр. д. № 2018/2023 г.
бил прекратен брака им с ответника, съдът предоставил упражняването на родителските
права върху родените от брака деца К. В. Т. с ЕГН **********, роден на 25.09.2015 год. във
в***, г*** и П. В. Т. с ЕГН **********, родена на 27.02.2022 год. в г*** на тяхна майка, а
на бащата бил определен режим на лични отношения и контакти, както и бил осъден да
заплаща издръжка в размер на 200 лева за всяко от децата, считано от 13.04.2023 год.
Заявява, че обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се
изменили, нараснали и разходите, свързани с издръжката на децата, променили се цените на
хранителните продукти, нехранителните стоки, ел. енергия и вода, променила се
минималната работна заплата за страната.
Заради неразумното поведение на бащата се налагало голямото дете да посещава
психолог и логопед. За правилното му развитие майката е ангажирала занятия по футбол,
през лятото посещава лятна занималня, обядва в училище, посещава извънкласни
занимания, участва в олимпиади и конкурси. Нерядко децата боледуват и се налага
закупуване на лекарства.
Моли съдът да постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от
бащата издръжка на 280.00 лева за детето К. и на 250.00 лева за детето П..
1
На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и доказателствата по
реда на чл. 131 от ГПК. В указания срок не е подал писмен отговор, не оспорва исковете. В
съдебно заседание се явява лично и оспорва исковете чрез процесуалния си представител.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото по реда
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно факта, че ответникът е баща на децата К. (понастоящем
на 8 и половина години) и П. (на 2 години), както и че с Решение № 1141/18.07.2023 г. на
РРС по гр. д. № 2018/2023 г. бил прекратен брака им с ответника, съдът предоставил
упражняването на родителските права върху родените от брака деца К. В. Т. с ЕГН
**********, роден на 25.09.2015 год. във в***, г*** и П. В. Т. с ЕГН **********, родена на
27.02.2022 год. в г*** на тяхна майка, а на бащата бил определен режим на лични
отношения и контакти, както и бил осъден да заплаща издръжка в размер на 200 лева за
всяко от децата, считано от 13.04.2023 год.
При определяне на издръжката за детето П.- 200 лева, минималната дължима по
закон е била 195.00 лева. Понастоящем е 233.25 лева. Претендира се увеличение с 16.75
лева. Средногодишната инфлация за потребителските групи и стоки според НСИ е 9.5 %.
Следователно исканото увеличение на издръжката е съобразено с инфлационните процеси.
Само за пълнота на изложението, тъй като процесуалният представител на ответника за пръв
път въвежда съображения относно компонентите на издръжката в пледоарията си по
същество, може да се спомене, че освен храна, дрехи и лекарства, в издръжката на детето
влизат също разходи за електроенергия, отопление, вода и др. консумативи. По делото са
представени рецепти и фискални бонове, от които е видно, че детето П. боледува често и в
този смисъл опровергава сочените от ответника аргументи, че не ставало ясно от
представените доказателства лекарствата дали са били предписани на съответното дете.
Фискалните бонове, приложени към всяка от рецептите, очевидно се отнасят до съответната
рецепта. Същото се отнася и до рецептите и фискалните бонове към тях, касаещи
провеждани лечения на детето К.. В този смисъл съдът кредитира само фискалните бонове,
които са издадени във връзка с предписани на съответното дете лекарства. Останалите не
могат да бъдат съотнесени по делото.
Приети са по делото служебна бележка от логопед, от която е видно, че детето К. се
нуждае от продължително посещение в кабинета, като е издаден фискален бон за преглед за
40 лева, абонаментна карта за 4 посещения- терапии, за които е платена сумата 100 лева.
През месец юни 2023 год. К. е посещавал детска занималня, като за това е платена сумата
280 лева, видно от фактура № 1001/03.07.2023 год. Тази фактура обаче влиза в периода,
предхождащ съдебното решение по определяне на издръжката, поради което съдът не
следва да я кредитира, както и всички фискални бонове за закупени детски дрехи, обувки и
храни отпреди 18.07.2023 год. Някои фискални бонове са копирани и приложени по два
пъти, например този от 06.09.2023 год. за закупен сироп Атусин бебе, намиращи се на л. 18 и
л. 23 от делото. Тях съдът също не кредитира.
На 17.11.02023 год. е закупен лаптоп на стойност 568.00 лева, който по думите на
майката се използва от К. във връзка с учебния процес. На 23.09.2023 год. е платена торта за
рождения ден на К. на стойност 96 лева. На 17.09.2023 год. е платена сумата 150 лева за
свето кръщене на П.. На 30.01.2024 год. и на 03.01.2024 год. са заплатени такси за логопед.
Ответникът не е оспорил тези доказателства. Относно приложените фискални бонове за
закупени дрехи, обувки и храна, съдът не намира същите да са на стойност, по- висока от
обичайната за деца в тази възраст, за които е характерен бърз растеж и следователно честа
нужда от закупуване на дрехи и обувки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:
Правото на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат
такава, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
2
имуществото си.
Съдът намира, че предвид възрастта на детето К., родено на 25.09.2015 год. и детето
П., родено на 27.02.2022 год., за задоволяване на нуждите им от електричество, отопление,
водоснабдяване, храна, облекло и други потребности, включително здравни и за културно-
социални дейности, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е
необходима издръжка в размер, по- голям от определената със съдебно решение по гр.д. №
2018/2023 год. по описа на РРС от по 200.00 лева. В тази издръжка участие следва да вземат
и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се
преценява и съобразно факта кой от тях отглежда децата. Страните не твърдят наличие на
алиментни задължения по отношение на друго свое дете, на което да дължат грижи и
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на
посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като
за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал.
2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка е
определено със съдебно решение от 2023 год., като моментът, от който се дължи е
предявяване на иска- 13.04.2023 год. За изминалия период от почти година социално-
икономически условия в страната са се изменили с оглед на инфлационните процеси,
изменили са се съществено нуждите на детето К., което посещава логопед, занималня през
лятото, боледува сравнително често. За детето П. няма данни за увеличени потребности в
значителна степен, като извънредните разходи, които се правят за нея, са свързани само със
сравнително честото й боледуване. Увеличен е и размерът на минималната работна заплата,
който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата.
За доходите на ответника не са ангажирани доказателства, но предвид факта, че той е
млад човек в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което му пречи да
работи, съдът приема, че има възможност да реализира доходи в размер на средна месечна
заплата, която според данни на Министерството на труда и социалната политика за
октомври- декември 2023 год. е нараснала с 13% на годишна база и със 6,2%
спрямо предходните три месеца на годината. Средната брутна месечна работна заплата за
октомври 2023 г. е 2098 лева, за ноември - 2099 лева и за декември - 2173 лева.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално- икономическите
условия в страната, съдът приема, че бащата има възможност да осигурява месечна
издръжка в размер на 250.00 лева за детето П. (само с 16.75 лева над минималния размер)
и 280.00 лева за детето К. (с 46.75 лева над минималния размер). По отношение на К.
увеличението е в по- висок размер, тъй като той е във възраст, която предполага повече
самостоятелност, извънкласна дейност, учебни пособия, както и по- големи нужди от храна.
Останалата част от дължимата месечна издръжка, ведно с ежедневните грижи, следва да се
поемат от майката. Претендираната от ищците и присъдена в настоящото производство е
съобразена с факта, че децата пребивават при своя баща по 4 дни месечно и 20 дни през
3
лятото до навършване на 10- годишна възраст. През останалото време те се отглеждат от
майката и именно поради това издръжката е само с 63.50 лева над законовия минимум общо
за двете деца.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:
Ищците са заявили претенции за разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че адвокатската защита е осъществявана при условията на чл.
38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА. При това положение и съобразно уважаването на исковете,
ответникът ще дължи адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева. При определяне на
адвокатския хонорар съдът съобразява характера на производството, предоставената
безплатна правна помощ, която в случая е със засилено социално съдържание, а също и
Решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С- 438/2022 год. по преюдициално запитване на
СРС във връзка с обвързаността на съда с минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приети с акт на тяхната съсловна организация.
Относно дължимата държавна такса.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на РРС за увеличената издръжка в размер на 187.20 лева по двата
субективно съединени иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с Решение № 1141/18.07.2023 г. на РРС по гр.
д. № 2018/2023 г. издръжка, дължима от В. Ц. Т., ЕГН ********** на К. В. Т., ЕГН
**********, платима чрез неговата майка и законен представител Е. И. П., ЕГН **********,
от 200.00 лева на 280.00 лева, считано от предявяване на иска на 11.12.2023 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.
УВЕЛИЧАВА размера на присъдената с Решение № 1141/18.07.2023 г. на РРС по гр.
д. № 2018/2023 г. издръжка, дължима от В. Ц. Т., ЕГН ********** на П. В. Т. , ЕГН
**********, платима чрез нейната майка и законен представител Е. И. П., ЕГН **********,
от 200.00 лева на 250.00 лева, считано от предявяване на иска на 11.12.2023 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Ц. Т., ЕГН ********** да заплати на адвокат И. Д. от АК- Плевен
сумата 500.00 лева, представляваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В. Ц. Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС- Русе сумата 187.20
лева, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
обявяването му на 22.02.2024 год.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4