№ 3864
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. Й.А
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно
наказателно дело № 20221110207342 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. М. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес
/адрес/, срещу Наказателно постановление /НП/ № 42-0001019 от 26.04.2022
г., издадено от Директора на РД „АА“ – София, с което на жалбоподателя, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, както
и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.89,
т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита. В тази връзка се сочи, че в акта и наказателното
постановление не са описани обстоятелствата, при които са извършени
1
процесните нарушения. На следващо място се твърди, че на контролните
органи е бил представен пътен лист, който не е бил приет за редовен, без да се
посочат основанията за това. Акцентира се също така, че превозвачът е бил с
международен лиценз и съгласно изискванията на Наредба № 11 не е
необходим пътен лист, като водачът на МПС не носи отговорност за
попълването и издаването на товарителницата, както и за нейните реквизити.
В съдебно заседание жалбоподателят –редовно призован се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа изложеното в жалбата, моли наказателното постановление да бъде
отменено, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА“ – София редовно
призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
цялата административно-наказателна преписка е изпратена до съда, изразява
становището си за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-
2012 бл.№ 317685 от 25.02.2022 г. на Г. Г. Д., на длъжност „инспектор“ при
РД „АА” - София е установено, че на 25.02.2022 г., около 14:20 часа в гр.
София, ул. „Проф. Д-р И. Странски“ до бл. 59, с посока на движение ул.
„Академик Стефан Младенов“, жалб.Р. М. Й., ЕГН **********, като водач на
товарен автомобил „М.“, категория N3, с рег. № /хххххх/, собственост на
Н.Г.Г., ЕГН **********, извършва обществен превоз на товари /подложен
пясък/ като не представя документи за товара, без табела с надпис за
„собствена сметка“ на територията на гр. София, като извършва следните
нарушения : 1. Водачът няма пътен лист по образец приложение № 11 за
работната смяна. 2. Водачът няма товарителница за превозвания от него товар
/приложение № 15/.
2
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.89, т.2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ, както и чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. на МТ.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
/НП/ № 42 – 0001019 от 26.04.2022 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация” – София, с което на жалбоподателя, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди/ лева
за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, както и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.89, т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Г. Г. Д. и И. В. П., както и от приложените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от
надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при образуване на административно - наказателното производство,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН в акта за установяване на
административно нарушение трябва да се съдържа описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление, вменените на
жалбоподателя нарушения са описани от фактическа страна, по следния
начин: „Водачът няма пътен лист по образец приложение № 11 за работната
смяна“, „Водачът няма товарителница за превозвания от него товар
/приложение № 15/“, както и допълнително е посочено, че водачът не
3
представя документи за товара.
Съдът намира, че така формулираното описание е неясно, доколкото от
него не може да се направи недвусмислен и еднозначен извод в извършването
на какво административно нарушение е обвинен жалбоподателят. Не става
ясно дали за конкретния превоз водачът не е имал издадени такива
документи, или при поискване от контролния орган не ги е представил.
Видно от приобщения по делото доказателствен материал, в частност
показанията на свидетелите Д. и П. жалбоподателят не е носел в себе си
никакви документи, вкл. и такива за самоличност, което е наложило да бъде
поискано съдействие от органите на МВР.
На следващо място, вменените на жалбоподателя нарушения са
квалифицирани по чл.89, т.2 и чл.89, т.3 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, издадена от МТ. В същите е предвидено, че по време на работа,
водачът представя при поискване от контролните органи - попълнен пътен
лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при
придвижване на превозно средство без товар на територията на Република
България до товарен пункт, като част от международен превоз и
товарителница (приложение № 15). Посочените разпоредби вменяват
задължения на водачите да съдействат на контролните органи и по време на
извършване на проверка от тяхна страна да им бъдат представени
документите, които са надлежно изброени в посочената разпоредба.
Приложената от административно-наказващия орган санкционна
разпоредба не внася нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието
между фактическо и правно обвинение е отстранено. Съгласно чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр – „Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба
2000 лв. - при първо нарушение“. Алинея 2 на същата разпоредба съответства
на словесното на описание на нарушенията, доколкото същата предвижда, че
4
„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
се наказва с глоба 100 лв.“.
Обстоятелството, че по време на проверка водач на МПС не носи със
себе си определен документ и съответно не го представя на контролните
органи, не се приравнява на липса на този документ, видно от съпоставката на
посочените разпоредби на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗАвПр.
В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и
пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена
точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното
нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да
разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има
само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление.
В административно-наказателното производство пълното описание на
нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за
законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране
правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е
изискване относно формата на тези актове.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно
извършено от него нарушение.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
5
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В ал.2 е предвидено, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от
представения договор за поръчка и фактура жалбоподателят е заплатил
сумата от 960 лв.. /с вкл.ДДС/, за процесуално представителство и защита от
адвокат Анастасия Атанасова Й.а. С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 от от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия
адвокатски съвет от 09.07.2014 г./, според която ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция, и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, то
направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в случая следва да бъде уважено. Заплатеното от страна на жалбоподателя
възнаграждение не се явява прекомерно, съответства на фактическата и
правна сложност на делото, поради което не са налице основания за неговото
редуциране.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0001019 от
26.04.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ – София, с което на
жалбоподателя Р. М. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес /адрес/, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.89, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, както и на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ.
6
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” –
София, да заплати на жалб.Р. М. Й., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция /адрес/ сумата в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита в настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14- дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7