Определение по дело №110/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл.226 от АПК във връзка с отмяната на решение № 410 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 204/2022 г. описа на Административен съд – Варна от Върховния административен съд с решение №171/09.01.2024г., постановено по адм.дело № 5598/2023г.

С решението, в обжалваната му в касационното производство част, първоинстанционният съд при първоначалното разглеждане на делото е изменил ревизионния акт, в частта на установените на К. Д. с Е. „2002-К. Д.“ задължения, както следва: за данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 53138.10 лв., с дължимата законна лихва в размер на 28506.18 лв., като е намалил размера на установеното задължение на 14 778.94 лв., заедно със законна лихва в размер на 7 927.50 лв.; за ДДС за м. ноември 2017 г. в размер на 23009.33 лв., с дължимата законна лихва в размер на 8571.66 лв., като е намалил размера на установеното задължение за ДДС на 291.65 лв., заедно със законна лихва в размер на 108.64 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационната инстанция е приела, че решението по адм. дело № 204/2022г. описа на Административен съд – Варна е неправилно, защото: „Изложените от съда мотиви за изменение на установените с РА задължения са основани изцяло на констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, които обаче не са обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото в нарушение на чл. 202 ГПК. Заключението на вещото лице е изготвено в основната си част въз основа на документи и счетоводни регистри на ревизираното лице, които са приложени по делото с експертизата. Тези документи не са представени от страната по делото и не са приети от съда като доказателства (видно от протокол от открито съдебно заседание от 12.10.2022 г.), с което е допуснато нарушение на изискванията на чл. 183, ал. 1 ГПК. Същевременно, същите са останали необсъдени от административния съд, въпреки че са приложени едва в хода на съдебното производство. Въз основа на същите – първични счетоводни документи, счетоводни регистри и др., не са налице фактически установявания, като съдът не се е произнесъл по доказателствената им стойност в нарушение на чл. 182 ГПК, съгласно който вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.“.

По-нататък, ВАС е добавил, че: „В решението липсват мотиви по отношение на обстоятелства, установени в хода на ревизията и констатациите на приходните органи, въз основа на които са установени спорните задължения. При определяне на данъчната основа за облагането с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, приходните органи не са признали за данъчни цели съществена част от декларираните от дружеството разходи, като са се позовали на непредставянето на първични и съпътстващи счетоводни документи във връзка с доставките от „Еврогеймс“ ООД. Същевременно, със заключението на вещото лице е констатирана документална обоснованост на разходите по фактурите, издадени от посоченото дружество, въз основа на представени му от жалбоподателя първични и придружаващи документи, които са приложени по делото с експертизата. Тези документи не са обсъдени от първоинстанционния съд и въз основа на тях липсват фактически и правни изводи в съдебното решение. Не са изложени мотиви доколко същите обуславят извод за документална обоснованост на декларираните от ЕТ разходи, налице ли са данни за реално получени доставки от „Еврогеймс“ ООД и каква е връзката им с икономическата дейност на ревизираното лице. В експертизата са налице констатации, че доставките по фактури № **********/24.02.2015 г. и № [интернет адрес] г., издадени от „Еврогеймс“ ООД, са с предмет „оборудване“, което е продадено от едноличния търговец на ДЗЗД Еврогеймс, но липсват конкретни данни за първични и съпътстващи документи, установяващи извършена последваща доставка от ревизираното лице. Тези обстоятелства са останали необсъдени от административния съд, който се е ограничил във възпроизвеждане на констатациите на експертизата в нарушение на чл. 202 ГПК.“.

За да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане, ВАС е отбелязал, че: „Независимо от това и при липса на мотиви, съдът безкритично е кредитирал констатациите на експертизата, изградени въз основа на счетоводни регистри, които не са представени в хода на ревизията, не са приети като доказателства по делото и не са обсъдени от съда в нарушение на чл. 182 ГПК. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че делото е останало неизяснено от фактическа, а и от правна страна, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение, а и на законосъобразността на процесния ревизионен акт.“.

Указанията на ВАС са следните: „В производството по чл. 226 АПК съдът следва да приеме и обсъди доказателствата, представени от страните по делото, заедно с констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, да установи относимата фактическа обстановка, след което да се произнесе по същество на спора, в т.ч. по отношение на размера на данъчната основа за облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и с ДДС на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС.“.

Във връзка със задължителността на указанията по чл.224 от АПК, следва да се има предвид, че това са само тези, които са свързани с тълкуването и прилагането на закон, но не и с преценката на доказателствата, която се прави по вътрешно убеждение съгласно субсидиарно приложимия принцип на чл.12 от ГПК.

Отделно от това, правораздаването не е умозаключителна дейност по обсъждане на доказателства, а по установяване на факти и обстоятелства относими към предмета на правния спор, излагане на мотиви относно тяхната обоснованост и извеждане на правни изводи във връзка с тълкуването на приложимия закон.

Предвид изложеното, ревизираното лице трябва да представи заверени преписи от всички документи, използвани от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, приета в хода на адм.дело № 204/2022г. по описа на Административен съд гр.Варна в т.ч. първични счетоводни документи, счетоводни регистри и др.

В тежест на ревизираното лице е да представи заверени преписи от първични и съпътстващи документи, които да удостоверяват извършена последваща доставка от него, както и заверени преписи от първични и съпътстващи счетоводни документи във връзка с доставките от „Еврогеймс“ ООД по издадени от него фактури № **********/24.02.2015 г. и № 30...01076/12.05.2015г.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

УКАЗВА на страните, че предмет на делото при повторното му разглеждане от първоинстанционния съд е тази част от ревизионния акт, която е била изменена с решение № 410 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 204/2022 г. описа на Административен съд – Варна, в частта която е била обжалвана пред Върховния административен съд, а именно: Ревизионния акт, в частта на установените на К.Д. с ЕТ „2002-К. Д.“ задължения, както следва: за данък по чл. 48 ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 53138.10 лв., с дължимата законна лихва в размер на 28506.18 лв., като е намалил размера на установеното задължение на 14 778.94 лв., заедно със законна лихва в размер на 7 927.50 лв.; за ДДС за м. ноември 2017 г. в размер на 23009.33 лв., с дължимата законна лихва в размер на 8571.66 лв., като е намалил размера на установеното задължение за ДДС на 291.65 лв., заедно със законна лихва в размер на 108.64 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл.226 ал.1 и ал.2 от АПК, първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

ЗАДЪЛЖАВА ЕТ „2002-К.Д.“ в 14-дневен срок от съобщението да представи заверени преписи с копие за насрещната страна от:

1. всички документи, използвани от вещото лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, приета в хода на адм.дело № 204/2022г. по описа на Административен съд гр.Варна в т.ч. първични счетоводни документи, счетоводни регистри и др.;
2. първични и съпътстващи документи, които да удостоверяват извършена последваща доставка от него, както и заверени преписи от първични и съпътстващи счетоводни документи във връзка с доставките от „Еврогеймс“ ООД по издадени от него фактури № **********/24.02.2015 г. и № 30...01076/12.05.2015г.

УКАЗВА на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], че в негова тежест е да представи доказателства, подкрепящи наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл.124 ал. 2 от ДОПК, за да се приеме, че фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 24 април 2024г. от 13:30ч., за когато да бъдат призовани жалбоподателят: К. Т. Д. действащ като ЕТ „2002-К.Д." и ответникът – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място].