Решение по дело №392/2021 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ към решение № 14/10.02.2022г., постановено по АНД №
392/2021г. по описа на Районен съд-Велики Преслав
С Постановление от 30.11.2021 г. на прокурор при Районна
прокуратура-Шумен, е внесено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Й. С. К. за извършено от същия
престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1 от НК, с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание, представителят на РП-Шумен, ТО-Велики
Преслав поддържа направеното предложение, като счита, че обвинението
предявено на обв.К. е безспорно и категорично доказано, като сочи, че са
налице и всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, с
налагане на предвиденото от законодателя наказание в минималния размер.
Адв.Х. - защитник на обв.К. заявява, че в хода на производството, не се
е доказало по безспорен, категоричен и недвусмислен начин, че именно
обвиняемият с поведението си е причина за настъпилата смърт на въпросното
куче, а още повече и проявена жестокост към същото. Сочи, че дори и да се
приеме, че кучето действително е било умъртвено, то обвиняемият не го е
извършил виновно, а непредпазливо, с оглед и на което се изтъква
несъставомерност на вмененото деяние, както от обективна страна, така и от
субективна страна. По изложените причини се иска обвиняемият да бъде
оправдан, а алтернативно - наказанието да бъде определено към предвидения
в закона минимален размер.
Обв.К. заявява, че е съгласен с посоченото от неговия защитник.
От фактическа страна, съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следно:
Обвиняемият К. живеел в с.***, обл.Шумен, на ул.“***“ *. На същата
улица, срещу дома му живеел и св.К.Й.. На 04.08.2019 г., следобеда, след
17.00 часа, същият бил в дома си, когато чул звуци от кучешки лай и
скимтене. Погледнал през отворения си прозорец и видял своя съсед – обв.К.
да бие с наподобяващ пръчка предмет, черно-бяло куче в близост до
паркирания на тротоара, пред дома му червен на цвят л.а.“Ситроен“.
Свидетелят своевременно сигнализирал на тел.112 за случващото се, което
било възприето и от малолетния св.М.М., който през прозореца от стаята си
намираща се на втория етаж на срещуположна на мястото на инцидента
кооперация, наблюдавал нанасянето на ударите от обв.К. на кучето, което
разпознал като едно от тези, за които полагал грижи със семейството си. По-
късно, същият споделил с баща си – св.Х. за видяния от него побой над
кучето от обв.К.. От ударите по тялото и главата на животното били
причинени множество травматични увреждания, в резултат на които се
провокирало кървене, оставило следи върху предната част на автомобила на
обвиняемия и земята, а няколко часа по-късно след като обв.К. преустановил
побоя и се прибрал в дома си, настъпила и смъртта на кучето. Тогава,
обвиняемият излязъл, взел трупа му и го хвърлил в района на намираща се в
близост улица – между неговата къща и дом №58. Посоченото било възприето
и от св.Й.а, която прибирайки се в дома си видяла обв.К. с прът до колата му
и кучето на земята. Съседът й се прибрал, а тя се приближила към автомобила
и видяла кръв по него, както и че въпреки състоянието си, кучето било още
1

живо. Малко по-късно, когато отново излязла навън и отишла до мястото
където било кучето установила, че същото е умряло, като видяла и как обв.К.
го взема и хвърля на една пътека в близост до дома му. Именно там то било
открито, с кръв по него и от св.Д. – полицай при РУ-Велики Преслав,
изпратен след получения във връзка с инцидента сигнал, след като мястото
му било показано от обв.К., който преди това му споделил, че е убил кучето.
Видно от назначената по делото ветеринарномедицинска експертиза и
допълнителна такава на кучето - от женски пол и видима възраст от около 4
месеца са нанесени множество удари с овален предмет – пръчка в резултат на
което е настъпила и смъртта му. Сочи се, че структурно са увредени голяма
част от органите в коремната и гръдната му кухина, като получените травми
са с необратим характер. Според вещото лице при нанасяне на ударите е
засегната целостта на перикарда на сърцето, поради и което се е получил
перикарден излив, като кучето е агонизирало в продължение на 2-3 часа. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че всички удари на кучето са
нанесени в един момент, със сила, като същите не са в следствие на пътно-
транспортно произшествие, доколкото при такова, травмите оставят съвсем
друг тип увреждания.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно –
от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие и досъдебното
производство свидетели, частично от обясненията на обвиняемия,
назначената и изготвена ветеринарно-медицинска експертиза и допълнителна
такава, писмените доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й., св.М. –
очевидци на извършеното деяние, както и тези на св. Х., св.Й.а и св.Д., т.к. са
ясни и подробни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и
със събраните писмени доказателства и заключението на ВМЕ и ДВМЕ, като
по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Следва
да се посочи, че доколкото единият от свидетелите-очевидци е малолетният
такъв, а именно - М.М., то в хода на ДП е назначена СПЕ, съгласно
заключението на която психичното му състояние не нарушава годността му
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Наличното противоречие между посоченото от
свидетеля относно пола на процесното куче изтъкнато като възражение от
страна на защитата съдът намира за несъстоятелно, доколкото същото е
обяснимо с оглед от една страна възразстта на свидетеля, предпоставяща
неговата зрялост релевантна към посочените биологични полови белези, а от
друга не разколебава възприетото от него по отношеение конкретните
действията на обвиняемия.
Чрез показанията на тези свидетели се потвърждават несъмнено
установените по делото факти и обстоятелства относно извършеното деяние -
времето и мястото на реализирането му, участието на обвиняемия в него.
Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото и напълно
добросъвестно и правдиво са възпроизвели възприетите от тях обстоятелства,
за които са разпитвани и които имат отношение към предмета на делото,
поради което следва да се ползват с доверието на състава на настоящия съд.
Съдът не кредитира дадените в хода на съдебното следствие, а и тези по
досъдебното производство обяснения на обв.К. в частта, с която изнесе
твърдения че първоначално е видял кучето да лежи до колата му – живо, като
2

малко по-късно е установил, че е издъхнало и поради тази причина го
„изтеглил“ настрани. Съдът обсъди обясненията на обв.К. във връзка с
останалия доказателствен материал, който се кредитира, и констатира, че в
посочените части, обясненията на обвиняеимия са в противоречие с него.
Така, на първо място същите противостоят на показанията на свидетелите Й.
и св.М. които са източник на данни за осъществения побой над кучето от
страна на обвиняемия, мястото начинът и средството с което са нанесени
ударите довели до летален изход за кучето. Обясненията на обвиняемия са в
противовес и на посоченото от св.Й.а, св. Д. и св. Х.. На следващо място,
обясненията на обвиняемия в коментираните им части, се опровергават и от
заключението на приетата по делото ВМЕ експертиза и допълнителна такава,
установяваща причините за настъпването на смъртта на животното и
непосредствената причина за същата. С оглед на тези им характеристики,
тяхната несъвместимост с всички останали, кредитирани от съда
доказателства обясненията на обв.К. в обсъжданите части, съдът прие
единствено като лансиращи защитната му версия.
Съдът кредитира и изготвените по делото заключения на ВМЕ, ДВМЕ е
СПЕ като намира, че същите са пълни, ясни, обосновани, както и компетентно
изготвени, в съответствие с специалните познания на вещите лица в
съответните области на науката и техниката. С оглед на останалите
доказателства по делото, експертните заключения не пораждат съмнение
относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2 и т.3, вр.ал.1 от НК, като на
04.08.2019г., на публично място – на ул.“Възраждане“, пред дом №60 в с.
Янково, обл. Шумен причинил смъртта на гръбначно животно, а именно – на
куче от смесена порода, черно-бяло на цвят, на четиримесечна възраст,
късокосместо, от женски пол, като деянието е извършено с особена
жестокост.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на приетите по делото доказателства
като доказано по несъмнен начин е, че обвиняемият К. е осъществил деяние,
което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2,
предл.3 и т.3, предл.1, вр.ал.1 за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Престъплението по чл.325б ал.1 от НК е резултатно и се счита за
осъществено при установяване на извършване на изпълнително деяние в
някоя от предвидените в текста на основния състав форми и при настъпване
на съставомерния резултат. Разпоредбата от специалната част на НК, с която
е криминализирано деянието, за което обвиняемият К. е привлечен към
наказателна отговорност, систематически се намира в Глава Х, озаглавена
"Престъпления против реда и общественото спокойствие" и е относима към
дейност, насочена към засягане на този родов обект от обществени
отношения, които се охраняват с престъпленията в тази глава, при която,
наред с обективната страна на престъплението, деецът трябва да има и
съзнанието, че я осъществява с особената му проявна форма, визирана в
закона, а именно - жестокост. При установената по делото фактическа
обстановка, описана по – горе, не буди съмнение наличието на деяние и
3

механизма на осъществяването му. Безспорно установени от обективна
страна са обстоятелствата че на 04.08.2019 г. в с.Янково обвиняемият К. е
проявил жестокост към гръбначно животно – куче. Няма никакво съмнение,
че в резултат на многобройните удари с пръта е причинил противозаконно на
животното съставомерния по основния състав на престъплението по чл.325б,
ал.1 от НК резултат а именно причинил смъртта на гръбначно животно.
Посоченото е недвусмислено установено с убедителни доказателствени
източници. За проявената жестокост съдът отбелязва, че е налице такава
предвид чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните, съгласно който за
жестокост се смятат действията по чл. 151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, където е уредено, че е забранено
причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на
животни, освен в случаи, посочени в конкретни разпоредби или при
самозащита. До тези изводи е достигнала и назначената ВМЕ. С оглед
мястото на осъществяване на деянието, безспорно е налице и другия
квалифициращия признак на същото, а именно –като извършено на публично
място.
След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените
източници по делото се установиха всички посочени обективни признаци от
състава на престъплението, следва изрично да се отбележи, че не буди
съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено по безспорен и
категоричен начин съпричастността именно на обвиняемият К. в извършване
на престъплението, доколкото се доказа факта на осъществяване на ударите
именно от него по механизма и с последиците, свързани с причиняване на
нараняване на кучето и последвалата смърт.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието виновно при
условията на пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на
умисъла е установено съзнаването от страна на обвиняемия, че се касае за
гръбначно животно, а използваното средство и начина, показващ проява на
агресия и жестокост ще доведе до съставомерния резултат, както и че
извършващото се е на място имащо характеристиките на публично такова.
Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и
фактическите положения, при което то е било осъществено - при
интелектуалното ниво и житейски и социален опит на дееца.
Съдът обаче счете, че липсват данни за наличие на единият от
квалифициращите признаци – деянието да е извършено в присъствието на
малолетно лице, доколкото безспорно същото е станало достояние на
малолетния св.М., но предвид начина и мястото от което същият е възприел
случилото се, то и обв.К. не е съзнавал това обективно обстоятелство за да
бъде приложена посочената квалификация, с оглед и на което липсва умисъл
по отношение посочения признак и съотв.деянието не може да бъде
съставомерно по посочената квалификация.
По отношение отговорността на обвиняемия К., съдът съобрази
следното:
Налице са всички положителни материалноправни предпоставки на
чл.78а от НК за освобождаване на обв. К. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание:
За престъплението по чл.325б, ал.2 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и „Глоба“ от две хиляди до пет
4

хиляди лева. Обв.К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VII, раздел IV от НК,
а с престъплението не са причинени имуществени вреди. В конкретния случай
не са и налице ограниченията, визирани от законодателя в разпоредбата на
чл.78а, ал.7 от НК, забраняващи приложението на този институт.Поради това
съдът счита, че по отношение на обв.К. са налице всички предвидени условия
за приложението на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба“.
При определяне размера на същото, съдът взе предвид обществена
опасност на извършеното от обв.К. деяние, определяща се както от
непосредствения обект на засягане, така и от характера на причинения
резултат , като с оглед конкретиката по делото отчете наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, обусловени от ниската обществена
опасност на дееца, преценена при съвкупен анализ на всички обстоятелства
свързани с личността на обвиняемия, възрастта, семейното му и имуществено
положение, чистото съдебно минало, оказаното въпреки своя епизодичен
характер съдействие на полицейските Съобразявайки посоченото съдът
определи размера на така предвидената от закона санкция, при наличие на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга страна липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, на минималния такъв, а именно –
1 000 лева. Така определената санкция съдът намира, че съответства на
извършеното деяние и на максимално реализиране в конкретния случай на
очертаните в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК цели на наказанието, както с оглед
специалната, така и с оглед генералната превенция.
С оглед разпоредбата на чл.189 от НПК обв. К. следва да заплати в
полза на Държавата направените по делото разноски от 861,00 лева в полза на
ОД на МВР – Шумен и 40,74 лв. - в полза на РС-Велики Преслав
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
5

Номер на акта:	14
Дата:	10 февруари 2022 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20213610200392
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 ноември 2021 г.

Решение по дело №392/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите