№ 74915
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110120039 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, подадено от дружество срещу Г. Й. с. за суми във връзка с договор за
заем. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Налице е съмнение за сключване на договор за потребителски кредит в
противоречие на закона, което води до предвидената в разпоредбата на чл. 22
от ЗПК недействителност. Видно от приложения към заявлението Договор за
кредит, в съдържанието му липсва посочен ГПР в разрез с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В такава хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената
главница, но не и на съпътстващите вземания. Съдът не счита, че този
"пропуск" е преодолян с представения Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителския кредит, доколкото съдът не
счита, че същият е приложение или друга неразделна част от договора,
доколкото се установява различие в размера и броя на уговорените вноски,
общата сума, подлежаща на връщане и уговорения годишен лихвен процент,
посочени в договора и тези по формуляра.
С оглед гореизложеното съдът счита, че заявителят има право само на
вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите
вземания за лихви в размер на 198,80 лева и 87,74 лева, както и за
допълнителни услуги в размер на 972,95 лева. Ето защо заявлението следва да
се отхвърли за тези суми.
1
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 18,60 лева до сумата от 43,79 лева,
както и за сумата над 21,24 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с вх. № 110825/04.04.2024 г., подадено от дружество срещу Г. Й. с., в
частта за: сумата в размер на 198,80 лева - договорна лихва за периода от
01.05.2023 г. до 01.03.2024 г., сумата в размер на 972,95 лева - допълнителни
услуги за периода от 01.05.2023 г. до 01.03.2024 г., сумата в размер на 87,74
лева - лихва за забава за периода от 02.05.2023 г. до 03.04.2024 г., както и в
частта за разноските над сумата от 18,60 лева до сумата от 43,79 лева за
държавна такса, както и за сумата над 21,24 лева до сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2