Решение по дело №296/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

        

     Р  Е Ш  Е  Н  И  Е        200

                             гр.Кюстендил, 18.07.2019 година

 

                    Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито  съдебно заседание проведено на  осемнадесети  юли    две хиляди и  деветнадесета   година   от І-ви съдебен състав с :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                            и                             

                                                               ВАНЯ БОГОЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ:        ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                 

 

 

 

като разгледа    докладваното от съдия  ГАЛИНА МУХТИЙСКА    в.гр.д.№ 296 по описа за 2019 г. на КОС  ,за да се произнесе, взе предвид следното :

                     

                  Въззивното производство е образувано   по жалба вх.№ 3306/08. 05.2019 г. на лишеният от свобода  Р.М.В.  с ЕГН ********** длъжник по изп.дела №№ ІІ-2042 и ІІ-2043 от 2016 г. на ДСИ при Районен съд-Дупница, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО”Кремиковци”гр.Бухово , област Софийска  ,с която иска от Окръжния съд  да отмени  наложения му запор от ДСИ върху получаваното от него трудово   възнаграждение     до размера на  минималната работна заплата за страната и да му бъдат възстановени неправилно удържаните му суми до момента.

                 От взискателите Х.А. Китов по изп.дело № ІІ-2043 от 2016 г. на ДСИ при Районен съд-Дупница  и по изп.дело № ІІ-2042 от същата година и на същия съдия-изпълнител не са постъпили становища по жалбата. От приложените   изп.дело № ІІ-2042 и ІІ-2043  по описа за 2016 г. на ДСИ  е видно,че от полученото трудово възнаграждение  за м.февруари 2019 г.в затвора в гр.София на лишения от свобода длъжник Р.М.В. по първото ИД е удържана и изплатена на взискателя сумата 50 лева, а по второто ИД  44 лв.2,  а след приспадане на дължимите върху него данъци ,удръжки и запори  от писмо рег.№ 3790/12.07.2019 г. на началника на затвора град София е видно,че за м.февруари след   на жалбоподателя е изплатено трудово възнаграждение в размер на 47,12 лева.   С оглед тези обстоятелства  и    признанията  на жалбоподателя ,че за м.февруари 2019  г.за положен  труд от  няколко дни/без да сочи колко/ е получил за тях  трудово възнаграждение,     под 200 лева  , а от него  след удържаните суми  на осн.чл.78 ЗИНС , са   били извършени и  преводи  на взискателите  по изп.дела общо  за сумата от 94 лева ,се налага извод ,че  възнаграждението му за  отработените няколко дни надвишава определения  от МС на РБ размер на минималната месечна заплата  на страната за м. през м.февруари 2019 г. ,който за пълен работен месец е 560 лева.   

Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими цитираните по-горе специални норми. След като сумите, които ищецът получава за полагания от него труд в Затвора в гр. София, не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода жалбоподател.

В конкретният случай  жалбоподателят не представи доказателства за това, че направените удръжки от възнаграждението му по изп.дела №№ ІІ-2042 и ІІ-2043 от 2016 г. на ДСИ при Районен съд-Дупница не са в съответствие с горепосочените разпоредби и са в  нарушение на указанията относно спазването на чл. 446, ал. 1 от ГПК, съдържащи се в изпратеното от ДСИ до касиера на затвора запорно съобщение , поради което жалбата му като неоснователна в частта й  частта й  срещу  наложения му запор от ДСИ върху получаваното от него трудово   възнаграждение до размера на минималната работна заплата на страната    бе оставена без уважение,

 

                      Водим от гореизложените съображения   и на осн.чл.437 ГПК  ОКРЪЖЕН СЪД-  КЮСТЕНДИЛ 

 

                      Р  Е  Ш И: 

                      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 3306/08. 05.2019 г. на    Р.М.В.  с ЕГН ********** -длъжник по изп.дела №№ ІІ-2042 и ІІ-2043 от 2016 г. на ДСИ при Районен съд-Дупница, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО”Кремиковци”гр.Бухово , област Софийска  ,в частта й  срещу  наложения му запор от ДСИ върху получаваното от него трудово   възнаграждение до размера на минамалната работна заплата на страната  и оставя без разглеждане искането му с нея за възстановяване на удържаните му суми.      

                      

                      Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: