РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300503219 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Р. против решение
№ 3161/03.10.2022г. по гр.д.№ 4208/2022г. на ПдРС, ХVІ гр.с., в частта, с която по
отношение на жалбоподателя е признато за установено, че дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД / понастоящем преобразувано в АД/ сумата от 400 лева,
главница по договор за паричен заем № 545418/30.07.2020г., сключен с „Креди Йес” ООД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната
част е недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по заявеното от ищеца основание за
вземането за главница, а именно договорно основание, а на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Сочи се, че когато договорът за потребителски кредит бъде прогласен за
недействителен на основание чл.22 ЗПК, чистата стойност на кредита се дължи от заемателя
не на основание на недействителния договор, а именно на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Иска се обезсилване на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго такова, с което въззивният съд да се произнесе по същество на спора.
От въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД е
подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението в обжалваната му
част е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С обжалваното решение е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД горепосочената сума от 400 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 545418 от 30.07.2020г., сключен с
„Креди Йес” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда28.01.2021 г. до окончателното погасяване, като по мотив
1
за недействителност на основание чл.22 от ЗПК на договора за паричен заем са отхвърлени
исковете за признаване за установено, че Р. дължи сумата от 41,70 лева- договорна лихва за
периода 29.08.2020г.- 30.12.2020г., и сумата от 30, 97 лева- лихва за забава за периода
30.08.2020г.- 21.01.2021г.. Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част и е влязло в
сила. При това положение следва да се приеме, че между страните не е налице спор
недействителността на договор за паричен заем № 545418 от 30.07.2020г.. Не е налице спор
и относно обстоятелството, че от жалбоподателя не са извършени никакви плащания по
договора, като това обстоятелство се потвърждава и от приетото по първоинстанционното
дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице И. Г..
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Тази разпоредба следва да бъде приложена от съда, който
констатира недействителността на договора за потребителски кредит, независимо от това, че
кредиторът не се е позовал на нея. Това е така, тъй като задължението за връщането на
чистата стойност на кредита е пряка последица от констатацията за недействителността по
чл.22 от ЗПК, която съдът може и следва да направи и служебно. Ето защо, настоящият
състав на ПОС намира, че постановявайки решението в обжалваното му част ПдРС не се е
произнесъл по непредявен иск, а също така, че правилно и законосъобразно е признал за
дължима главницата от 400 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 ат ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на
въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД ще следва да бъде
присъдено юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3161/03.10.2022г. по гр.д.№ 4208/2022г. на ПдРС, ХVІ
гр.с., в частта, с която по отношение на жалбоподателя И. Г. Р. е признато за установено, че
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД / понастоящем
преобразувано в АД/ сумата от 400 лева, главница по договор за паричен заем №
545418/30.07.2020г., сключен с „Креди Йес” ООД, вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД
ОСЪЖДА И. Г. Р. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“АД, ЕИК: ***** сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2