Р Е Ш Е Н И Е
№260107/4.3.2021г. 04.03.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На пети февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Г.Г.
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Г.
гражданско дело № 2779 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, предявена от Г.Р.Н. ***,чрез
пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв. Р. М.-САК, против ЗАД
«АРМЕЕЦ»АД, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00
лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди от настъпило на 22.08.2018 год. ПТП, причинено от виновен водач , застрахован по задължителна застраховка «ГО»при отвеника, ведно със законната лихва от 22.08.2018
г. до окончателното изплащане на
главницата.
В
исковата молба се твърди, че на 22.08.2018 год. поради нарушаване на правилата
за движение по пътищата от страна на Д.З.Д. е реализирано ПТП, в следствие на
което на ищеца /пътник в ППС с животинска тяга, управлявано от И.С.А./ са били
причинени неимуществени вреди – болки, страдания, подробно описани.Посочените
вреди ищецът счита, че са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото
ПТП, за което излага подробни съображения.Същевременно управляваният от Д.
автомобил имал валидна застраховка ГО при ответника към процесната дата, и т.к.
застрахователят отказвал да заплати доброволно обезщетение , и след изтичане на
законоустановения срок, то за ищецът
възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск, чието уважаване се
иска, включително се претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор ответникът
оспорва иска по основание и размер. Не било установено наличието на вина като
елемент от състава на непозволеното увреждане, оспорва се наличието на причинно
– следствена връзка, оспорва се настъпването на твърдените вреди.Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за
което се излагат съображения, както и възражение за наличие на независимо
съизвършителство, по изложени мотиви. Иска се оспорва и по размер, включително
в частта относно началния момент на претендиране на законна лихва. Иска се
отхвърлянето му, както и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач е депозирало писмено
становище, с което оспорва отговора.
В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа претенцията.
Ответникът , чрез процесуален представител оспорва
иска.
Третото лице, редовно уведомено, не се явява.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото и видно от представените писмени доказателства /включително заверени
копия от материалите по образуваното ДП № ***/на 22.08.2018 год. е настъпило ПТП
на републикански път ***, км. *** между МПС управлявано от Д.З.Д., и за което е
имало сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с ответника и ППС с
животинска тяга , управлявано от И.С.А., при което е пострадал ищецът – Г.Р.Н.
– пътник в каруцата. В протокола за ПТП е посочено, че и двамата водачи не са
употребили алкохол/ в графа алкохол е посочено – 0/.
Представена
е епикриза от 27.08.2018 год. ,от която се установява,че ищеца Г.Р.Н. е
постъпил на лечение в МБАЛ“***“ АД гр.Я. на 22.08.2018 г. и изписан на
27.08.2018 г.
По
повод настъпилото ПТП ищецът е отправил към ответника молба от 07.11.2018 год.
за заплащане на претърпените от ПТП неимуществени вреди в размер на 30 000
лв. Предвид постъпилата молба до ищеца е отправено искане за предоставяне на
допълнителни документи,а именно цялата документация /експертизи,протоколи за
оглед на местопроизшествие,скица,протоколи за разпит на свидетели и др./ по
воденото производство,както и крайния акт,с който се приключва същото-заверени
копия;актуална медицинска документация,ако имало такава, по повод на което ищецът е предоставил на
застрахователното дружество Удостоверение за банкова сметка *** год.
От
изисканата от Областно пътно управление справка се установява наличната
вертикална и хоризонтална сигнализация по път ***“Я.-с.В.-с.З.“,като в района
на настъпване на ПТП,вертикалната сигнализация на км.*** +*** в дясно-пътни
знаци А28 и В26/60/;от кв.***+**** до км.***+*** влаво-7 бр.пътни знаци С7; и
км.***+*** в ляво-пътни знаци А3 и В24,като е представена схема на вертикалната
сигнализация път *** от км.***+*** до км.***+***,като хоризонталната маркировка
на пътя в района на настъпване на ПТП от км.***+*** до км.***+***-единична
прекъсната линия-МЗ;от км.***+*** до км.***+***-единична непрекъсната
линия-М1;от км.***+*** до км.***+ ***-единична прекъсната линия-М3 и от км.***+
*** до км.***+***-единична непрекъсната линия-М1.
От
ЯРП е изпратена справка,че ДП № *** г. по описа на РУ-Т. /ДП *** г. по описа на
ОСлО в ОП-Я.,разследването по същото не било приключено,поради което не може да
бъде изпратено за прилагане по настоящото гр.дело.
По
делото е назначена и изслушано заключението на комплексна САТМЕ.
От същото се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил автомобилна травма в резултат на блъскане отзад на превозно
средство с животинска тяга,в което е пътувал седнал в задната половина ищеца Г.Р.Н.
с предните състави на движещия се попътно зад него лек автомобил. На същия са
причинени контузия на главата с наличие на две разкъсно-контузни рани в челната
и менталната/брадичката/ област в ляво,с данни за сътресение на мозъка без
клинични и рентгенологични данни за увреждане на черепните кости и мозъчния
паренхим;контузия на дясната раменна става без клинични и рентгенологични данни
за счупвания на костите,които я изграждат;контузия в областта на дясната
половина на тази и дясната тазобедрена става без рентгенологични и клинични
данни за счупвания на костните структури. В резултат на удара в областта на главата
пострадалия Н. получилтравма,протекла с картината на сътресение на мозъка.От
материалите по делото сътресението на мозъка било лекостепенно и протекло,без
изпадане на пострадалия в пълно безсъзнателно състояние до степен на комоционна
кома. Всяко едно от посочените по-горе увреждания причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето,неопасно за живота му,като останалите
увреждания в областта на дясната раменна става,дясната половина на таза и
предните повърхности на двете коленни стави са му причинили болки и страдания.
Първите три леки телесни повреди отзвучавали за срок от около 15-20 дни,като
последните болки и страдания отзвучавали за срок от 7-10 дни при нормален ход
на оздравителните процеси.
В
резултат на процесното ПТП ищецът получил няколко ,леки до умерено тежки
телесни увреждания,които протекли с изпитване на болка и лекостепенно
затрудняване на някои функции от ежедневния му живот.болките са били с лек до
умерен интензитет,като постепенно с времето в следващите дни са намалявали до
пълното им отзвучаване. Вещото лице заключило,че имайки предвид
характеристиките на всички описани в медицинските документи по делото
увреждания и възрастта на ищеца би следвало да се очаква пълно възстановяване
на последиците от тях в сроковете посочени по-горе.
Всички телесни увреждания,описани в
материалите и проведеното лечение се намирали в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с процесното ПТП,настъпило на 22.08.2018 г. на път ***
в посока от гр.Я.,към с.В.. Какво било здравословното състояние на ищеца към
момента на изготвяне на експертизата,в.лице неможело да отговори,поради това,че
на същия не му бил извършен преглед.Имайки предвид характеристиките на
уврежданията,описани в медицинските документи и останалите материали по
делото,можело да се отбележи,че уврежданията били от такъв характер и тежест,че
би трябвало ищецът да се възстанови напълно от тях,без да имало последици за
неговото здраве в бъдеще.
При
изслушването си в с.з. вещото лице – медик е конкретизирало, че в приложената
по делото медицинска документация не била описана „контузия на дясната раменна
става“. Данни за нея,както и за контузия в областта на таза,се откривали в
показанията на ищеца,дадени по време на досъдебното производство. В медицинската
документация били описани контузиите в областта на главата и двете колена.
При
огледа на местопроизшествието било установено, че пътният участък е с асфалтова
настилка,равнине,праволинеен,без хоризонтални иливертикални криви.Липсвали
данни за ограничение на видимостта напред по посока на движението и на двете
инцидентни превозни средства. На около 170 м. преди мястото на удара,пътния
участък бил с плавен десен завой. Към момента на произшествието платното за
движение било сухо,със запазена асфалтова настилка с широчина 7,2 м.,разделена
на две еднакви ленти за движение от надлъжна пътна маркировка М3/бяла
прекъсната линия/.Двустранно платното за движение било ограничено от затревени
банкети,като десния бил с широчина 1.7 м.,а левия 1.3 м. В дясно от банкета бил
наличен залесен участък с висока храстовидна растителност,последваща с
денивелация към отводнителен окоп.Описано е какви пътни знаци са поставени в
района,като на около 1.5 км. преди мястото на ПТП,по посока на движение на
превозните средства бил поставен пътен знак В№10 /забранено било влизането на пътни
превозни средства теглени от животни/. Двете превозни средства са се движили
попътно един след друг в посока от гр.Ямбол към с.Веселиново,като преходно
разположено било ППС с животинска тяга. Лекия автомобил АУДИ се бил движел
симетрично разположен в попътната си дясна лента. До около 15.0 м. след мерната
линия,каруцата се движела по пътния си десен банкет,след което навлязла в
платното за движение отдясно наляво,под ъгъл 7 градуса. Вещото лице е изчислило
скоростта им в момента на удара на 12 км/ч за каруцата и 88 км/ч за МПС. За
автомобила ударът бил челен,обособен по предните му състави,като бил
по-интензивен в предната му лява част. За каруцата ударът бил отзад,обособен по
целия й заден габарит. След удара,лекия автомобил продължил движението си косо
наляво,по дъгообразна траектория и окончателно преустановил движението си в
насрещната за него лента за движение,разположен косо надясно спрямо
първоначалната си траектория,като масовият му център бил отстоял на около 73,3
м.след мерната линия и на около 4,9 м. вляво от десния край на платното за
движение,считано по посоката на огледа. След удара каруцата била отхвърлена от
автомобила напред и надясно,като на около 60 м. след мерната линия била напуснала
платното за движение отдясно. В процеса на това движение,дървените части на
каруцата били разрушени,а коня се отделил от впряга си.Окончателно каруцата
преустановила движението си в десните крайпътни площи,на около 79 м. след МЛ и
на около 2,2 м. вдясно от десния край на платното за движение,считано по посока
на огледа.Посочено е и от колко метра е могъл водачът на МПС да забележи
каруцата при шофиране на къси светлини-не повече от 70.0 м., съотв. дълги
светлини-минимум 110 м. От техническа гледна точка причините за настъпване на
ПТП са, че водачът на каруцата не е осигурил светещо тяло на задния ляв
габарит, нито светлоотразители на задните й състави, нито същата да е била
боядисана в контрастен цвят,което правило каруцата по- трудно забележима при
конкретните пътни условия за водача на попътното движещия се зад нея лек
автомобил АУДИ; по този начин водачът на каруцата сам се бил поставил в
положение да попадне в опасната зона за спиране на водача на
автомобила,увеличавайки времето муза възприемане на опасността,което водило до
повишаване на общото му време за реакция,а от там и на опасната му зона за
спиране. От направения анализ,следвало,че появата на каруцата имала внезапен
характер за водача на попътно движещия се след нея автомобил,като в пътния участък
в който станало произшествието бил забранен за движение на превозни средства с
животинска тяга; както и невъзможността за възприемане на каруцата на по-ранен
етап,поради това,че същата била неосветена,необозначена и неконтрастна.
Вещото
лице е описало подробно и механизма на настъпване на ПТП, като е посочило,
автомобилът се е движил в собствената си лента за движение, а каруцата пред
него в прилежащия десен банкет, като в определен момент каруцата се е насочила
косо наляво , докато задните й състави са достигнали до около 1, 3 метра вляво
от десния край на пътя, в който момент лекия автомобил е застигнал каруцата и е
реализира удар в задните й състави.
При
изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че всички данни цитирани в
заключението си ги взел от материалите по досъдебното производство. Справката
за наличието на знак № В10 го взел от протокола за оглед на местопроизшествие.
Посочило е още,че лекия автомобил АУДИ3 се движел в дясната част на платното за
движение,симетрично в дясната лента за движение се установявало от обективните
находки по делото,като каруцата,че навлязла на седем градуса на платното за
движение направил извода от протокола за местопроизшествие в който били описани
две следи,които навлизали от банкета в платното за движение и били посочени под
ъгъл 7 градуса,като самия протокол за оглед на местопроизшествие бил приложен
по делото. Същото конкретизира,че скоростта на лекия автомобил и по каруцата,не
била определена по деформациите по тях,като в района на ПТП нямало данни за ограничение
движението на автомобила.Преди разклона за ресторант „***“ по посока север
имало два знака,но това били юридически въпроси и нямало как да отговори.
Движението на каруцата по принцип било на платното за движение,като била
преходно разположена пред автомобила,но спрямо широчината на платното на пътя.
Тя се движела в преходен на произшествието момент,по десния банкет,след което
навлязла в лентата на движение на автомобила.Тази каруца била видима за водача
на лекия автомобил,като в материалите нямало никакви данни с какви светлини се
бил движел лекия автомобил и затова изследвал всички възможни варианти-на къси
и на дълги светлини. Късите светлини осветявали на 65 м.,а дългите на 150 м. В
протокола за оглед нямало спирачни следи,като дали водача на автомобила бил
реагирал за спиране не можел да каже. Ударът бил настъпил с 88 км.ч.,като
мястото на ПТП бил прав участък от пътя,предхождан от плавен десен завой,който
се явявал втори,като преди десния имало ляв завой.Краят на този десен завой бил
в порядъка на 150-200 м. Ако автомобила бил на дълги светлини било възможно
водача да е възприел каруцата на разстояние около 100-150 м.,а на къси
светлини,не повече от 70 м.,като с оглед на това,че каруцата не била
сигнализирана и боядисана в контрастен цвят,правило изключително трудно
забелязването й. Появата на каруцата било внезапно от техническа гледна точка.
Според в.лице,нямало как водачът на МПС да очаква неправомерно движение на
други участници,при положение,че имало знак. Със скоростта с която се движело
МПС каруцата попаднала в опасната зона за спиране,като времето за реакция което
било силно завишено било около сто метра. Ако водача бил реагирал със
спирачната система щял да спре на около 100 м.,като към момента на удара
трябвало да прави изчисления за които не бил подготвен. Най вероятно скоростта
щяла да бъде същата,като светлините не указвали влияние на спирачния път. Също така в.лице отговори,че черпи данните за
движението на ППС с животинска тяга,преди настъпването на удара с МПС от
протокола за оглед на местопроизшествието,като можело да се изчисли на какво
разстояние се е намирал лекия автомобил от каруцата в момента в който променила
траекторията си на движение към платното за движение „от дясно наляво,под ъгъл
7 градуса,но не му било зададено като въпрос, като били статически данни и би
се променили в малки граници с около 5-6 % и двете скорости,ако масата на
каруцата с пет човека в нея била различна от тази посочена в заключението.
С
оглед оспорването на експертизата в частта й относно автотехническата част е
назначена повторна такава с друго вещо лице. В.лице инж.М. дава заключение,че
при настъпването на произшествието,ППС с животинска тяга и лекия автомобил са
се движили по посочения по горе път,в посока с.В..Непосредствено преди сблъсъка,предно
разположена била каруцата,като л.а. Ауди я застигнал. Скоростта на движение на
лекия автомобил преди и към момента на настъпване на произшествието било около
79 км. в час,а на каруцата била около 15 км. в час. Сблъсъка между двете
ППС,спрямо габаритите на платното за движение,било на път ***,в близост до мотел „***“,в условията на
нащна тъмнина,суха асфалтова настилка и праволинеен пътен участък.Преди ПТП
каруцата се движела до десния банкет,след което навлязла косо в платното за движение,достигайки
средата на дясната пътна лента. Сблъсъка настъпил на около 38 м. след МЛ,като
са контактували фронталните състави на л.а. и задните чати на каруцата.За
л.а.удара бил челен,по силно изразен в ляво,а за каруцата ударът бил заден.
След инциалния контакт,л.а.Ауди продължил аварийното си движение косо
наляво,транслирайки се с леви странични състави напред,завъртайки се около
вертикалната си ос на около 50 градуса.След сблъсъка,масовия център на л.а.
Ауди изминал безконтролно около 37 м.,като преустановил окончателното си
движение на около 72,5 м. след МЛ,в лявата насрещна пътна лента. След удара
,каруцата е изместена напред и надясно,като масивни части от конструкцията били
намерени в десния банкет,на 79 м. след МЛ.Разрушените елементи от конструкцията
били разпръснати по дясната пътна лента,след мястото на удара. Произшествието
настъпило на праволинеен и равнинен пътен участък,без ограничение на видимостта
в посоката на движение на процесния автомобил.Движението се осъществявало в
нощни условия,на осветеността на фаровете на автомобила. В тази
връзка,видимостта на водача на лекия автомобил била определена от избора на
какви светлини се е движил- на къси или дълги. Зоната на видимост /възприемане/
била по-малка от зоната на осветеност,предвид спецификата,по която е
организиран светлинния сноп от фронталните светлини. В.л. анализирало дали
водача на лекия автомобил е можел да предотврати настъпването на ПТП,като е
приело,че при създалите се обстоятелства същия не е техническа възможност да
избегне ПТП,дори и да бил предприел аварийно спиране. От техническа гледна
точка,причините за настъпването на произшествието са както на водача на
каруцата,така и от шофьора на МПС,като първия ППС,теглено от животинска тяга не
е следвало да се движи по пътен участък,забраняващ подобно действие;дори и
предприел такова движение следвало каруцата да бъде оборудвана с необходимите
светлоотразители и светлинни индикатори,които биха позволили на останалите
участници в движението да ги възприемат на достатъчно,безопасно
отстояние,откъдето биха могли да осъществяват избягване на ПТП,като каруцаря не
бил облечен със светлоотразителна жилетка;движението следвало да се извършва
успоредно на оста на пътя,максимално близо до десния му край.Наличието на
използваем десен банкет,с широчина около 1,70 м. било допускало движението на
каруцата и по него. Каруцарят предприел навлизане в платното за
движение/подхождайки от десния банкет/,косо наляво,като по този начин се
позиционирал като препятствие по траекторията на движещия се л.а.Ауди; като по
отношение на водача на автомобила,че същия се е движил със скорост,която не му
позволявала да спре в зоната на осветеност на фаровете. Също така в.лице описал
най-вероятния механизъм на произшествието,който не се различава от описания в
първоначалната експертиза и описаните по-горе обстоятелства,като последиците от
ПТП били телесни наранявания на пътуващите в каруцата и материални щети по
двете превозни средства. Имало две възможности за избягване на сблъсъка от
страна на водача на лекия автомобил,като същия аварийно да задейства спирачната
система или заобикаляне на опасността и/или употреба на аварийно спиране,с
тенденция окончателното спиране на превозното средство да не достигне позицията
на обекта,т.е. да няма физически контакт с него.Възможността да се използва
/приложи/ един от двата способа била функция на няколко фактора. Отстояние,от
което е възприета опасността;постъпателна скорост на МПС към този
момент;габаритните размери и разположение на обекта /спрямо габаритите на
пътното платно/,създаващ пречка на избраната траектория на движение и
липса/наличие на насрещно движещо се МПС. Оценката на тези фактори било
индивидуално и субективно,като при тази ситуация,отчитайки елемента
„изненада“,водачът е имал около 2,0 секунди да вземе решение да избере начин за
осъществяване на спасителните мерки,като за това време автомобилът изминавал 33
м. В разглеждания казус,при избрания режим на движение на л.а. и разположението
на каруцата /около средата на пътната лента/,би било опасно и рисковано,водачът
на л.а. да предприеме заобикаляне на каруцата,с цел избягване на сблъсъка.Също
така от свидетелските показания в.лице установило,че Г.Н. бил разположен
отзад,отдясно на каруцата,което е показано на скица. В отсечката където било
настъпило произшествието нямало знакова уредба,която да регламентира
ограничение на скоростта на движение,те. Максимално допустимата скорост на
движение за МПС била до 90 км. в час. В показанията си,водачът на л.а. не бил
конкретизирал дали се е движил на къси или дълги светлини,преди настъпване на
ПТП.Предвид механизма на настъпване на произшествието,експертизата изразила
становище,че най-вероятно движението се е осъществявало на къси светлини.
Наличието на обект на къси светлини,при нощни условия можело да бъде възприет в
диапазон 42-46 м.,като при съвременните концепции на фаровете,при осветеност 2 Iux,можела да достигне и до около 68 м. При използването на
дълги светлини,разстоянието на осветеност било 120-150 м. Светлинния сноп от
десния фар на автомобила,при къси светлини,достигал до около 5-7 м. в дясно от
десния габарит на автомобила при отстояние 30-40 м. пред челните му състави.
Изготвена е мащабна скица на местопроизшествието. От момента на промяната на
траекторията на движение на каруцата-до мястото на удара,същата изминала
разстояние около 13 м.,за около 3.1 секунди,като отстоянието на л.а. от
каруцата в момента на промяна на траекторията и на движение бил 55 м. От
пресметнатото отстояние водача на л.а. имал възможност да възприеме наличието
на ППС с животинска тяга,както и последващата промяна на траекторията на
движение. В конкретно създалата се ситуация,водачът на л.а. Ауди не е имал
техническа възможност да предотврати сблъсъка,тъй като в момента на появата на
опасността,тя вече попадала в опасната зона на спиране на автомобила. По
асфалтовата настилка не оставали спирачни следи,когато спирането било
осъществено със спирачно закъснение по малко от j=3-4
м. в секунда,като в конкретната ситуация нямало данни,до мястото на сблъсъка да
са употребени аварийно спирачки.
В
о.с.з. вещото лице поддържа представено заключение,като уточнява,че при
определяне скоростта на каруцата била използвана стойност от средни
статистически данни,касаещи движението на ППС с животинска тяга,в случая кон.
Същото била 15 км. в час,като
математическия модел,който бил използван не изисквало да се приложи стойност на
теглото на каруцата. Като крайна величина и като крайни изводи не би се
променило мнението,относно скоростта на каруцата,ако се вземела предвид нейната
тежест и тежестта на хората,които са били в нея. За реакцията на водача на л.а.
справочната литература давала 2,1 секунда време да оцени обстоятелството на
виждане на даден обект представляващ опасност за движението и да вземел
решението да отнеме крака от педала на газта и да го премести върху
спирачката,което действие отнемало около две секунди,като през това време
автомобила изминавал 44 м. Отделно било необходимо да сработи спирачния
привод,отделно спирачното усилие от нула да станело на макс,като в този момент гумите на автомобила били вече блокирани и
оставали спирачна следа върху асфалта. В настоящия случай,дори и водача да бил
взел решение за спирачно спиране в момента на сблъсъка скоростта би била такава
както и скоростта преди настъпване на произшествието,с оглед на това,че нямало
спирачни следи на мястото на ПТП,като водача не бил се намесил с органите на
управление,касаещи спирачна и кормилна уредба.Приета била една скорост на
движение на каруцата,при която тя подходила косо навътре,като в.лице не
разполагало с данни,че се движила с 5 км. в час и когато е тръгнала да пресича
да е ускорила скоростта си,като това по никакъв начин не би променило механизма
на настъпване на ПТП. Късите и дългите светлини нямали никакъв дял за опасната
зона за спиране.Участъка където настъпило ПТП бил след десен плавен завой,до
който е имало ограничение на скоростта до 60 км. в час. След този участък
нямало ограничение на скоростта и ако автомобила се движил на дълги светлини би
могъл да възприеме по рано каруцата,но било въпрос на лични възприятия на
водача на автомобила. В.лице посетил на място произшествието,като към момента
на изготвяне на протокола за оглед било отразено,че имало знак „забранено
движение за каруци“. За това дали водача на автомобила се движил на къси или
дълги светлини,в.лице изхождал от това,че ако той бил се движил на дълги
светлини,едва ли не нарочно бил блъснал каруцата. За осветеност на фаровете бил
взел комплексни величини,като фаровете
на л.а. нямало как да бъдат изследвани с оглед тоталната им увредени,като за фактора
осветеност определено влияние имало характера и вида на крушките им,като в
конкретния случай доколкото си спомня в.лице били халогенни. Ако каруцата била
оборудвана със светло отразители отзад,на левия и заден край да имало светещо
тяло,бяло или жълто,значително от по-далечно разстояние щяла да бъде възприета
от водача на л.а.,който би реагирал по адекватно с оглед избягване на ПТП.
След
разпита по делегация на свидетеля Д.З.Д.,бе допусната допълнителна СТЕ. В
същата същото вещо лице инж.М. дал заключение,че осветеността на фаровете,при
къси светлини достига 68 м.,което означавало,че обекта можел да бъде възрприет
в диапазон 42-46 м. При ползването на дълги светлини,разстоянието на осветеност
била 120-150 м.,като светлинния сноп от десния фар на автомобила,при къси
светлини,достигал до 5-7 м. в дясно от десния габарит на автомобила при
отстояние 30-40 м. пред челните му състави. Всички елементи от конструкцията на
каруцата са били в „цвят на дърво“,т.е.
неконтрасни. По нея липсвали необходимите светлоотразителни елементи и
светлинен източник. В конкретния случай,ако л.а. се движил на дълги светлини,то
водачът е имал обективната възможност да възприеме наличието на каруцата на
платното за движение при отстояние около и над 100 м. Скоростта на движение на
л.а. Ауди преди и към момента на настъпване на произшествието била около 79
км.в час. В материалите по дознанието
липсвало информация,касаещо скоростта на придвижване на каруцата,като предвид
конкретните обстоятелства експертизата приемала скорост на движение преди и по
време на настъпване на ПТП-около 15 кв.в час.
На местопроизшествието не били намерени спирачни следи,което
определяло,че скоростта на движение на л.а. към момента на удара,била скорост
на движение преди настъпване на произшествието 83,6 км. в час,а за конската
каруца преди ПТП,която била и скорост към момента на удара 16,1 км. в час.
Техническата съобразена и безопасна скорост на движение с оглед осветеността на
фаровете при движение на къси светлини-50 м.,а на дълги светлини 135 м.
Предотвратяването на ПТП зависило индивидуално и субективно от практическите възможности на водача на
л.а. В протокола за оглед на местопроизшествие не били описани спирачни
следи,т.е. следи оставени от автомобилните гуми при приложено аварийно спирачно
действие. Това определяло,че преди сблъсъка,водачът на л.а. Ауди не бил
приложил аварийно спиране. В.Л. дало два варианта на какво разстояние едно от
друго са се намирали л.а. и каруцата,в който последната е започнала да променя
траекторията си на движение,като при движение в нощни условия,на осветеност на
къси светлини,при конкретно създалата се ситуация /ППС ,теглено от животинска
тяга,навлизащо косо в платното за движение,в лентата в която се движи
л.а./,водачът на л.а. Ауди,дори да бил приложил аварийно спиране,ударът бил
неизбежен,предвид отстоянието между двете ППС,когато била възникнала
ситуацията.
В
о.с.з. вещото лице поддържа заключението,като уточнява,че светлинния сноп е
асиметричен и в дясно,в десния габарит на автомобила,осветеността,петното било
около 5-7-8 м.,като левия светлинен стоп бил по-ограничен,в порядъка на 3-4 м.
Дългите светлини би осветили 120-150 м. пред автомобила,което би дало
възможност на водача на л.а. да възприеме по-рано движещите се обекти пред
него.В случая избраната скорост при движение на къси светлини,не била
технически безопасна скорост,предвид,че водача на л.а. не би могъл да спре в
зоната на осветеност на фаровете,като опасната зона на спиране била 79-85.5 м.
Принципен бил въпроса,че водача на л.а. би могъл да реагира с аварийно спиране.
Опасността била непредвидима,като разстоянието между двете ППС било
изчислено,като били отчетени мястото на удара,описаните находки в огледния
протокол,траекторията на движение на каруцата,която била в десния банкет и косо
започва да се движи наляво,като имало оставени трасиращи следи,зацапани с
пръст. Ставало въпрос за момента в който каруцата била изцяло на
платното за движение,а не само част от нея. Същата изминала 13 м. от
навлизането си на платното за движение до момента на сблъсъка. Трасиращите
следи от левите и десни гуми били на различни метри,като се правило динамичен
анализ.ППС с животинска тяга изминавало 13 м. за 3,1 сек.,като л.а. бил с
фабрични светлини.
Всяка
от изслушаните и приети експертизи е оспорена в съответни части от страните.
По
делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Р. Н. – майка на
ищеца посочва, че научила от комшиите, че синът й е участвал в катастрофа,като
това се случило на 22-ри,като забравила месеца и годината,но времето било
студено.Намерила го в приемната на болницата с превързана глава и окървавена.
Оставили го на лечение пет дни там,като бил шит по главата,краката му били
охлузени и окървавени и ръцете му също. Бил стресиран,като в болницата се
оплаквал от болки,които били от лявата страна в корема и в главата. Краката му
били натъртени и го болели,като не можел да върви. Докато бил в болницата,тя
била негов придружител,като не можел да се храни и тя го хранила. Не можел да
стане и тя го карала до тоалетната и когато го изписали четири месеца бил на
хапчета.Трябвало да стои повече в къщи и да си почива. Оплаквал се от
главата,като ставал и лягал бил стресиран и викал „Майко“. След катастрофата
станал по-изнервен и по-чувствителен,избухвал и имал нерви,като не бил както
преди.Преди катастрофата не бил такъв,билкротък.
Св.
С.И. в показанията си твърди, че е участвал заедно с Г.Н. в ПТП на 22.08.2018
год. Били в ресторанта в с.В. и след 10 мин.си тръгнали.Минали отдясно на
платното и отишли на 100 м. и една кола ги лъснала. Това станало около 21.00 ч.
вечерта,не било много тъмно. Когато тръгнали от ресторанта излезли на главния
път,който водил за с.В.. Излизайки на главния път направил завой наляво,като
каруцата се движела в дясното платно.Левите гуми били на асфалта,а десните в
банкета. Каруцата била теглена от кон,като удара станал на 100 м. от
кръстовището. Каруцата я управлявал И.,като той стоял в каруцата отпред в ляво,а
И. в дясно от него. Колата която ги ударила я видял,след като се обърнал.Тя
била на сто метра зад тях,като според него фаровете на автомобила били на
дълги,защото ги видял и светили силно. Колата се движила много силно,повече от
100 км. в час,като каруцата се движела бавно. Ударът с каруцата настъпил
отзад,повече от лявата и част.Преди да станел удара не видял колата да намалява
скоростта си,като звук от натискане на спирачки и спиране на колата не чул.След
като станал ударът с каруцата и колата,не си спомнял нищо.Било сумрак и дори
без включени светлини имало видимост.Когато станал удара с каруцата,тя била в
дясното платно,като срещу тях не идвала кола. Нямало никакви други коли на
пътя.Имал спомен след 12 часа през нощта,защото тогава се осъзнал вътре в
линейката.
Свидетеля
Д.З.Д.,разпитан по делегация в БРС заявява,че знае за какво се води делото.
Спомня си,че е участвал в това ПТП,което настъпило в тъмната част на
денонощието. Управлявал л.а. Ауди 3,което било с включени светлини. Пътния
участък бил еднолентов,като ПТП станало след ляв завой. Движението било в
посока от гр.Я. към с.В.,като на пътя нямало наклон. Не си спомня каква била
пътната маркировка,нямало ясно очертана пътна маркировка,но си спомня,че на
този пътен участък имало пътен знак „забранено движението на пътни превозни
средства с животинска тяга“.Пътят не бил осветен,даже напротив бил доста тъмен.
Движел се със скорост около 60 км.в час,като непосредствено пред него се
появила каруца,която нямала светлоотразителни знаци,не била боядисана с ярка
боя,като нямало никаква боя по нея. Тя се появила,след ляв завой на прав
участък и пред автомобила. Когато я забелязал натиснал спирачките и се пробвал
да спре,но въпреки това се получил удар на предната част на автомобила в
задната част на каруцата. Бил на около 10-20 м. след каруцата,когато я видял за
първи път.По голямата част от каруцата била разположена в неговата лента на
движение,като посоката била пак в посока с.В.,като небил сигурен дали се е движела
и моментално се опитал да спре,когато я видял. Не била боядисана,като ударът
настъпил в неговата лента за движение. Тя била еднопосочна,еднолентова,като
непосредствено след удара автомобила се завъртял няколко пъти и спрял в
насрещната лента.Предната част на автомобила и задната част на каруцата били в
контакт при удара,като каруцата се разбила на части след удара. Веднага след
като автомобила спрял,излязъл от него и
отишъл да провери дали пътниците в каруцата били в съзнание,дали са добре,с цел
да им окаже първа помощ при нужда. Всички участници били в съзнание и
контактни,като били пет човека. В автомобила пътувал сам,като ПТП се случило в
тъмната част на денонощието,видимостта била намалена.Нямало дъжд и мъгла,като
участъка бил тъмен и неосветен с растителност отстрани. Автомобила управлявал
на къси светлини,които били изправни,като били подменени с по-силни от
оргиналните.Светлините били фабрични,но крушките били подменени с по-силни и
по-мощни. Точно в момента на сблъсъка,нямало насрещно движение,но по принцип
имало. Това бил главен път,републикански,който не бил черен път.Пътния участък
му бил познат,като се движил със скорост 60 км. в час. Нямал какво друго да
добави,освен ,че имало знак за забрана на движение на ППС с животинска
тяга,като на 10-20 м. преди сблъсъка забелязал каруцата. Не бил слушал
музика,нямам проблеми със зрението и не носил очила,като имало пострадал след
настъпването на ПТП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата,като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл.432,ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение,породено от договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ между прекия причинител на вредата,респ.собственика на автомобила
и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди-следва да се установи следните факти :настъпило ПТП и
неговия механизъм,противоправно поведение на виновния водач,претърпените
неимуществени вреди,наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ ,установяващ абсолютна
положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,увреденото лице ,когато желае да
получи застрахователно обезщетение,следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрахователя не е
платил в срока по чл.496 КЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,пострадалия
може да предяви претенцията си пред съда.
В процесния случай видно от неоспорените писмени
доказателства, ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
застрахователя-ответник,като липсват твърдения. респ. доказателства последният
да е платил обезщетение в предвидените срокове,ето защо ЯРС приема иска за
допустим.
Единственото безспорно между страните обстоятелство е наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпването на ПТП.Спорът се свежда, както до това налице ли са
кумулативно изискуемите представки на чл. 45 от ЗЗД, така и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съответно
твърдяното от ответника независимо съизвършителство.
Действително в процесния случай няма постановена влязла в сила присъда,с която виновния за
процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е
обвързан относно извършването на деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че
всички тези елементи следва да бъдат
доказани в настоящото гражданско производство.
Механизма на настъпване на
процесното ПТП според съда е изяснен от автотехническите експертизи експертизи,
ценена в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.Според съда по делото се доказа, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност. Следва да се има предвид, че по делото са събрани преки
доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищецът. При
съпоставката на писмените и гласните доказателства с приетите експертни
заключения, се стига до еднозначния извод за причините за настъпването на ПТП,
телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между
тях.
Според съда поведението на водача на автомобила е противоправно, тъй
като е нарушил императивното правило на чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП, а именно – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В тази връзка водачът на МПС е длъжен да
избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при
възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Във всеки
конкретен случай подлежи на изследване въпросът дали водачът на МПС е бил
длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна
обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективната и
субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има
виновно нарушение на конкретни правила за движение. В случая е безспорно
установено от КСМАТЕ и допълнителни такива, че при настъпване на процесното ПТП
л.а. "Ауди А3" се е движил по път извън населено място, при нощни
условия и със скорост около 79 км/ч,
която е в рамките на разрешената за този пътен участък/ 90 км/ч/. В същото
време и при същите условия на пътното платно, в лентата за движение на
автомобила и пред него се е движило ППС с животинска тяга, в която пътник е бил
ищецът, която каруца от движение в прилежащия десен банкет е предприела внезапно
косо навлизане в лентата на движение на автомобила. Последвал е удар между
автомобила и каруцата. От показанията на водача на лекия автомобил, които не са
оспорени и не са опровергани с други доказателствени средства, по делото е
установено, че автомобилът се е движил с включени къси светлини. Съобразявайки
заключенията на вещите лица, водачът на автомобила не е имал техническа
възможност при скоростта, с която се е движил и при движение на къси светлини,
да предотврати удара чрез спиране, тъй като ударът е бил в опасната зона за
спиране, но произшествието е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил
се е движил на дълги светлини.При движение на дълги светлини ударът е бил
предотвратим и при избраната от водача скорост. Безспорно скоростта на движение
на автомобила е била в рамките на регламентираната от чл.21 ЗДвП скорост, но
тази разпоредба и разпоредбата на чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП уреждат разновидностите
на задължението на водачите за избор на скорост - да
контролират непрекъснато пътните превозни средства и
разрешената скорост и скоростта, която водачът сам избира в рамките на
разрешената такава, с оглед спецификата на конкретната пътна обстановка, така
че да не допусне настъпване на пътно транспортно произшествие. Задълженията по
чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.21 ЗДвП са отделни и независими едно от друго и
изпълнението на това за движение с разрешена скорост не означава непременно
спазване на изискванията за съобразена скорост, още повече, че колкото
по-многобройни или по-интензивни са неблагоприятните фактори, които
характеризират даден участък от пътя, толкова по-ниска следва да бъде скоростта
на движение, за да се приеме, че е съобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Ето защо съдът приема, че
в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП водачът на МПС не е
контролирал непрекъснато МПС-то което е управлявал и се е движил със скорост,
която е била несъобразена с конкретните условия на видимост - в тъмната част на
денонощието, на неосветен пътен участък, която скорост не му е позволила да
спре при възприемане на ППС с животинска тяга, предвид установената
предотвратимост на удара при по – ниска скорост на автомобила.
Установява се, обаче и че водачът на ППС с
животинска тяга /третото лице И.С.А./ е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй
като не е носил светлоотразителна жилетка, а каруцата е нямала два червени
светлоотразители отзад, разположени симетрично от двете страни, както и отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.Същевременно
водачът не е карал ППС с животинска тяга в най-дясната част на пътното платно и
не е контролирал и направлявал животното така, че да не навлиза рязко на
пътното платно и да не създава пречки и опасности за движението. Ето защо съдът
приема, че противоправното поведение на водача на каруцата в по-голяма степен е
допринесло за настъпване на ПТП. Този извод обаче не е основание за отхвърляне
на исковете и за отчитане наличие на
съпричиняване, тъй като противоправното поведение на третите лица не изключва
отговорността на деликвента и в такава хипотеза не съставлява съпричиняване,
защото не е действие на пострадалия.Противоправното поведение на третите лица
може да обоснова тяхната отговорност,
доколкото за вредата, причинена от неколцина отговорността е солидарна съгласно
чл.53 ЗЗД, но при солидарните задължения кредиторът, какъвто е ищецът, има
право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците (чл.122, ал.1 ЗЗД).
Вредите по вид,интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и
страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС №
4/23.12.1868 г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането,начина на
настъпването,обстоятелства,при които е станало,допълнителното влошаване на
здравето,причинените морални страдания и др.Преценявайки събраните по делото
доказателства, от които се установи, че на ищеца, както беше посочено по-горе е
причинена автомобилна травма, както и
неоспорената констатация на вещото лице - медик, че на Г.Н. са причинени четири
леки телесни повреди,три от които „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“ по чл.130,ал.1 НК и една такава по чл.130,ал.2 НК изразяваща се в „в
причиняване на болка и страдание“, преживения стрес от внезапно настъпилото
събитие и липсата на ангажирани доказателства за последваща промяна в начина на
живот на ищеца в следствие на този стрес/като в тази насока показанията на
майката на ищеца, остават изолирани и в пълно противоречие със заключението на
вещото лице медик/,сравнително бързият оздравителен период, липсата на
настъпили усложнения при възстановяването, съдът намира,че общия справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер
на сумата от 3 500,00 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да бъде намалено. От значение за съпричиняването и за
прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е
приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. В ТР №1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСТК на ВКС - т.7
изрично е прието, че макар и пострадалият да не е допринесъл за конкретното
настъпване на произшествието, ако той с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, т. е. ако поведението му е рисково, това е основание
за приемане наличие на съпричиняване. Също така е посочено, че поемането на
предвидим и очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Това рисково
поведение, съдът следва да преценява във всеки конкретен случай. С оглед така
даденото разрешение, в случая е основателно и доказано възражението на
ответника за съпричиняване от ищеца на вредоностия резултат.
Разпоредбата на чл.71,
ал.1 ЗДвП въвежда задължение ППС с животинска тяга да има два бели или жълти
светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение
през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла
или жълта добре различима светлина.Нормата е възпроизведена в чл.15 ППЗДвП - за
да участва в движението по пътищата, всяко пътно превозно средство с животинска
тяга трябва да има два жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, а през нощта – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина. Разпоредбата на чл.106, ал.2 ЗДвП задължава през тъмната
част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга да
носят светлоотразителни жилетки. В чл.106, ал.1 ЗДвП и чл.143-144 ППЗДвП са
посочени задълженията на водача на ППС с животинска тяга при направляването на
ППС.
С решение
№ *** год. по гр. дело №*** год., по сходен правен казус и по въпроса за
предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване
на дължимото се обезщетение е прието, че само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем.
Установява
се в процесния случай, че пострадалият, макар и да не е допринесъл за
настъпване на ПТП, се е качил в ППС с животинска тяга и е пътувал в същото през
нощта, по неосветен пътен участък, като е съзнавал, респективно е могъл да
установи, че каруцата не е била оборудвана с регламентираните в чл.71, ал.1 от ЗДвП и чл.15 от ППЗдВП светлини и светлоотразители и е бил длъжен, и е могъл да
предвиди, че в конкретната пътна обстановка това му поведение се явява високо
рисково. В този смисъл е несъмнено, ищецът
обективно е създал предпоставки и възможности за настъпване на
увреждането си, като е налице причинна връзка между действията/бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат.
Предвид
установеното виновно поведение на делинквента, настоящият състав намира, че
конкретния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в
размер на 1/4, а претенцията на ищеца е основателна за сумата 2625,00 лв. За разликата до пълния предявен размер
искът е неоснователен.
По отношение доводите за употреба на
алкохол от управляващото каруцата лице на първо място следва да се отбележи, че
по делото не се релевираха годни доказателства
в тази насока. В приетия Протокол за оглед на ПТП изрично е записано в
графа алкохол 0 и за този водач. Освен това тези доводи биха били основателни,
само ако водачът на каруцата е бил употребил алкохол над законоустановения
минимум и този факт е бил известен на пострадалото лице – т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по
т. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК.
Ищецът има право и на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, но същата не следва да се присъди
от датата на увреждането- 22.08.2018 год., така като е поискана. Чл.497 КЗ
свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която
изтича 15-дневния срок от представяне на всички необходими доказателства по
чл.106, ал.3 КЗ или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която дата настъпи по-рано). По делото страните не спорят, че
първоначалното искане е подадено на дата 07.11.2018 год.и срокът за произнасяне
е изтекъл на 07.02.2019 год. Същевременно не се спори , че са изискани
допълнителни доказателства, като не са ангажирани твърдения или представени
доказателства дали и кога ищецът е представил същите. Ето защо лихва за забава се дължи от 07.02.2019
год. Следва да се има предвид и че по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ застрахователят може да
изисква само доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера
на претенцията. Те трябва не само да са от значение за основателността и
размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за представянето
им от увреденото лице/така
:решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2273/2018 г. II т. о., ТК/. Искането за заплащане на лихвата за забава за периода
22.08.2018г. – 06.02.2019 год. следва да се отхвърли.
По
разноските:
В процесния случай ищецът е бил освободен
от внасяне на държавна такса. Процесуалният представител на ищеца -
адв.Мутафова моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат
при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, с твърдение, че е предоставил безплатна
правна помощ на ищеца като материално затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 ЗА). По отношение предпоставките на фактическия състав на
чл.38, ал.2 ЗА, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, се
присъжда адвокатско възнаграждение и при липса на договор за правна помощ,
съществува задължителната практика на ВКС-определение №515/02.10.2015г. по
ч.гр.д.№2340/2015г., в което е прието, че за уважаване на искането по чл.38,
ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.
Според ЯРС, в процесния случай тези предпоставки са
налице. Отново според практиката на ВКС, обективирана в Определение
№136/13.06.2016 год. по ч.гр.д.№ 2266/2016 год. – дори липсата на договор за правна помощ и уговорена в него
безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на правото по чл.38,
ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36,
ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в
рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо в полза на адвоката следва да
бъде присъдено възнаграждение, съобразно уважената част от иска в размер на 217,
86 лв. Освен това следва да бъде присъдено и ДДС върху сумата , т.к. е трайна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II
т.о., определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, ТК,
II т.о., определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о., определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС,
ТК, I т.о. и др., съгласно която при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
включва ДДС.
В процесния случай са представени
доказателства за регистрация по ДДС , ето защо общата дължима сума е 261, 44
лв. с ДДС.
Отделно от това на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,съразмерно на уважената част от
исковете в размер на сумата -354,57 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - в
размер на сумата – 842, 77 лв. - депозити за вещи лица, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ЯРС сумата от 105,00 лв. държавна такса върху уважения размер на
иска.
Мотивиран от горното, Ямболският районен
съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД със
седалище и адрес на управление гр. София, район "Средец", ул."С.
Караджа "№2, ЕИК ***, да заплати
на Г.Р.Н., ЕГН ********** , на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 2625,00
лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 22.08.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 07.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за неимуществени вреди за разликата над сумата 2625,00 лв. до предявения размер от 10 000лв.,
както и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода от 22.08.2018г. до 06.02.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с
посочени данни, да заплати на адвокат
Р. М. от АК – С., личен номер *** на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 261,
44 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с
посочени данни, да заплати на Г.Р.Н.,
ЕГН ********** на основание чл.78,ал.1 ГПК разноски за настоящата инстанция
в размер на 354,57 лв.
ОСЪЖДА Г.Р.Н., ЕГН ********** да заплати на ЗАД"Армеец"АД, с
посочени данни, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за настоящата инстанция в
размер на 842, 77 лв. лв.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, с посочени данни
да заплати в полза на ЯРС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 105,00 лв.
Решението е постановено при участието на
третото лице - помагач на страната на ответника И.С.А., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: