№ 461
гр. Бургас, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500083 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба подадена от ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК ****, срещу Решение № 2297 от
2010.2022 г. по гр. д. № 5704/2021г. по описа на Районен Съд Бургас, с което е
отхвърлен предявения от въззивника установителен иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. с. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ против М. Г. Ж., ЕГН
**********, от гр. К****, иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 196,20 лв., от които 186,20 лв. - изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение на трето лице – С. С. П. – за
причинените й от ответника имуществени вреди при ПТП от **** г., и 10,00
лв. - ликвидационни разноски, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед №
842/10.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3152/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че не е налице основание за ангажиране на регресната
отговорност на ответника, тъй като същият е напуснал мястото на ПТП, но
посещението на местопроизшествието от органите на МВР не било
задължително по съгласно чл. 125 ЗДвП. Цитирана е съдебна практика.
Твърди, че участниците в ПТП не са съставили двустранен протокол помежду
си за настъпилото събитие и с напускането на мястото виновният водач не
1
бил изпълнил задължението си да остане на място и да установи настъпилите
вреди и да отговаря за настъпването им. Твърди се липса на постигнато
съгласие между страните за виновността за настъпването на ПТП, размера и
вредите, причинени при същото. Моли за отмяна на обжалваното решение и
за уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият, чрез своя особен процесуален
представител е подал писмен отговор против въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна. Твърди се, че обстоятелството дали
местопроизшествието е било посетено от органите на МВР или не но никакъв
начин не влияе на крайния правен извод на съда. Посочва се, че цитираната
във въззивната жалба практика била относима за друга фактическа
обстановка. Твърди се още, че не е имало разногласие между участниците в
ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, което било установено с
представения по делото протокол за ПТП. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
предявената от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против М. Г. Ж. искова молба.
Ищецът твърди, че на **** г. около 22,00 ч., при управление на лек
автомобил „***“, модел „***“, с рег. № **** ответникът е реализирал ПТП с
лек автомобил „****“, модел „206“ с рег. № ****, собственост на С. С. П.,
след което е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните
органи, като се е отклонил от проверка за алкохол. Твърди също така, че за
настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП № *****/август 2016 г. и
на виновния водач е бил съставен АУАН № ****. Заявено е, че към датата на
произшествието отговорността на виновния водач е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна
полица № BG/22/**** със срок на валидност 23.02.2016 г. – 23.02.2017 г., като
при ищеца е била заведена щета № ****, по която на 20.09.2016 г. той е
изплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в
размер на 186,20 лв. На следващо място се твърди, че след плащане на
обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на увредения и има
право на регресен иск срещу причинителя на вредите.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения
представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се
моли същият да бъде отхвърлен. Оспорени са твърденията на ищеца, че
ответникът е напуснал мястото на ПТП без да уведоми и изчака контролните
органи, както и че се е отклонил от проверка за алкохол. Твърди се, че в
случая между участниците в произшествието е било постигнато съгласие
2
относно обстоятелствата на настъпване на произшествието и те са попълнили
съответния протокол, като в случая не е имало пострадали хора и
участниците в произшествието не са били длъжни да уведомят органите на
МВР. Твърди се също така, че по делото липсват доказателства ответникът да
е извършил някое от визираните в чл. 500 от КЗ деяния, които да обуславят
право на регрес на застрахователя.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. застрахователят има
право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца
застраховател и застраховано при него лице към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице
вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на
вредата-т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД 3) заплащане от страна на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил
виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
Правният спор по делото е концентриран върху това дали в процесния
случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
3
движение по пътищата е било задължително по закон.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като
според действащата към релевантния момент редакция на посочената
законова разпоредба (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. ), то е
задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2)
произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; 4) (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) 5) (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието
е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите
права за управление на моторно превозно средство; 6) (изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 109
от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската
армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи
през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този
случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7) (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8) (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
В настоящия случай ищецът не е доказал фактите, на които основава своя
иск.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП,
като настоящата инстанция също приема, че процесният случай не попада в
нито една от тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по
делото. Пред първоинстанционния съд не се твърди, а и няма данни по
делото, да е имало разногласие между ответника и собственика на увредения
автомобил относно обстоятелствата по настъпването на инцидента.
Въззивникът счита, че напускането на пътнотранспортното произшествие и
несъставянето на двустранен протокол между участниците в ПТП, при
наличие на причинени имуществени вреди, според него следва да се приравни
на разногласие съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Действително, по делото е бил съставен Протокол за ПТП, който е
подписан без възражения и от ответника и от собственика на увредения
автомобил относно причините и условията по настъпване на ПТП. Липсват и
доказателства ответника да е напуснал местопроизшествието.
Ирелевантно е обстоятелството, че в действителност мястото не е
посетено от служител за контрол на движение по пътищата, който е съставил
протокол за реализираното ПТП, тъй като посещаването му в случая не е
4
било задължително по закон. Следователно дори и мястото на ПТП да е
посетено от органите за контрол на движение по пътищата, напускането му от
водача, когато не е налице някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е
процесният случай, няма да доведе до възникването на регресната
отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на виновния водач, защото тяхното
посещение на местопроизшествието не е било задължително по закон.
Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е осъществил
неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по
административен ред, но последното, не е достатъчно, за да породи в полза на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
право на регрес срещу виновния водач, напуснал местопроизшествието,
защото регресното вземане възниква само при наличието на предвидените в
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, а не при всички случаи на напускане на
мястото на ПТП.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице една
от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ, поради което е налице свъпадение в изводите на двете съдебни
инстанции и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2297 от 2010.2022 г. по гр. д. №
5704/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5