№ 4189
гр. Варна, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
в присъствието на прокурора П. Цв. Г.
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
************ по описа за ** година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу
Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд
главен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на
Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд
солидарно да заплатят на М. Л. Ж. сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване
на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност и
дискриминация, вследствие на нарушаване на правото на М. Л. Ж. на
разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на СГС, в. гр.
д. №**/** г. по описа на САС и гр. д. №**/** г. по описа на ВКС, а в случай
че главният бъде отхвърлен, са предявени обективно кумулативно
съединени евентуални искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за
осъждане на СГС да му заплати сума в размер на 6856 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване
на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по
описа на СГС, за осъждане на на САС да му заплати сума в размер на 1778 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие от на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок в. гр. д. №**/** г. по описа на САС, и за осъждане на ВКС да му
заплати сума в размер на 1366 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на
ВКС.
В исковата молба ищецът М. Л. Ж., чрез назначения му особен
1
представител адв. Е., излага че въз основа на подадена от него искова молба, с
която предявил субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „**" АД - гр. София и Д.Т., за
осъждане на последните да му заплатят сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с
разпространяването в медийното пространство на лични данни и излъчване на
фотографски материали без разрешение, както и манипулиране на казаното в
предаването „**" по „Н.Т." на 04.02.** г., било образувано гр. д. №3818/** г.
по описа на PC-Варна. С определение от 27.03.** г. производството по делото
било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС - Варна. На 24.04.** г. било
образувано гр. д. №882/** г. по описа на ОС – Варна, но с определение от
18.10.** г. производството по делото било прекратено и изпратено по
подсъдност на СГС. На 20.11.** г. било образувано гр. д. №**/** г. по описа на
СГС. На 06.12.** г. било постановено решение, с което исковете били
отхвърлени. По постъпила срещу решението на СГС въззивна жалба на
07.02.** г. било образувано в. гр. д. №33/** г. по описа на САС. С решение от
02.08.** г. на САС първоинстанционното решение било потвърдено. По
постъпила срещу решението на САС касационна жалба на 14.03.** г. било
образувано гр. д. №**/** г. по описа на ВКС. С определение от 15.01.** г. не
било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Изтъква, че
общият период на производството бил от 23.03.** г. до 15.01.** г. и бил с
продължителност от 6 години, 9 месеца и 22 дни, а пред СГС, САС и ВКС – 6
години, 1 месец и 15 дни. Поддържа, че било нарушено правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Счита, че интервалът от
четири до шест месеца между насрочените от състава на СГС съдебни
заседания излизал извън рамките на разумните срокове, както и че при
администриране на делата във всички инстанции имало забавяне. Поддържа,
че със своите действия СГС, САС и ВКС му причинили негативни емоции,
изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване
на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност,
дискриминация.
По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения
главен иск, а в случай на отхвърлянето му – за уважаване на предявените
евентуални искове.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния й
представител адв. Е. Е., поддържа исковата молба и направеното в нея искане.
Депозира и писмена защита, в която излага подробни аргументи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Софийски градски съд депозира
отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените исквове. Оспорва наличието на нарушение на изискването за
разумен срок. Релевира възражение по чл. 5 ЗОДОВ, като поддържа, че
исковата молба била подадена пред местнонекомпетентен съд и както тя, така
и касационна жалба, били нередовни, затова М. Ж. бил допринесъл за
висящността на производството. Изтъква, че производството по делото било
насрочено за разглеждане в о. с. з. съобразно графика на съдебния състав и
съдебната ваканция в периода от 15.07 до 01.09. Сочи, че през периода на
висящност на делото било обявено извънредно положение от 13.03.** г.,
2
отменено на 31.03.** г., както и че СГС бил изключително натоварен съд,
което рефлектирало върху срочността при разглеждане на съдебните
производства. Счита, че времето, през което траела процедурата по
назначаване на особен представител на Ж., не следвало да е част от общата
продължителност на делото, доколкото действията по назначаване на особен
представител били насочени към гарантиране на правото му по чл. 6, §1
ЕКЗПЧОС. Посочва, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност.
Изтъква, че Ж. не упражнил правото си по чл. 255 ГПК. Счита, че дори да
били налице отделни забавяния при разглеждане и решаване на делото от
СГС, то предвид действията на горните инстанции – САС и ВКС, следвало да
се приеме, че общата продължителност на производството не била неразумна.
Оспорва твърденията, че Ж. бил претърпял неимуществени вреди и то такива,
които да били пряко причинени от продължителността на развилото се пред
първоинстанционния съд производство, както и размера на претендираното
обезщетение като прекомерен.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Апелативен
съд - София, с който оспорва предявените главен и евентуален искове като
неоснователни. Сочи, че продължителността на делото пред него била близо
шест месеца, през който не било налице необосновано забавяне на въззивното
производство. Изтъква, че по време на производството страната Ж. не
предприел действия съобразно чл. 255 ГПК. Счита, че продължителността на
делото от близо 7 години за три съдебни инстанции не излизала извън рамките
на разумния срок, особено след като делото било пренасрочвано около 4
месеца заради обявените извънредни мерки, а с завеждането на исковата
молба пред некомпетентен съд и необходимото отстраняване на нередовности
в исковата молба и касационна жалба процесът бил допълнително забавен с
още 9 месеца. Оспорва твърдените от ищеца негативни емоции, както и
същите да са претърпени в резултат на допуснати във въззивното
производство забавяния.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Върховен
касационен съд, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Поддържа, че не било налице съпричиняване от страна на ВКС на
вредоносния резултат. Сочи, че в исковата молба не било наведено твърдение,
което да свързва търпените от ищеца вреди и поведението на ВКС.
По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Контролиращата страна – Прокуратурата на Република България не
депозира отговор. В открито съдебно заседание, чрез Ж. К. – прокурор при
Районна прокуратура - Варна, излага становище за допустимост, но
3
неоснователност на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От материалите по приобщеното гр. д. №**/** г. по описа на Софийски
градски съд, архивирано с арх. №60727/** г., връзка 467, ведно с
присъединените към него дела, включително в. гр. д. №**/** г. по описа на
Апелативен съд – София, гр. д. №**/** г. по описа на Върховен касационен
съд, ч.гр.д.№153/** г. по описа на Върховен касационен съд, гр.д.№3818/** г.
по описа на Районен съд – Варна и гр.д.№882/** г. по описа на Окръжен съд-
Варна, се установява, че производството по гр.д.№ 3818/17 г. по описа на PC-
Варна е образувано въз основа на постъпила на 23.03.** г. във ВРС искова
молба от М. Л. Ж., с която са предявени субективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу: „**" АД -
гр. София и Д.Т., с искане за осъждане на ответниците да му заплатят сумата
от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, във връзка с разпространяването в медийното пространство на лични
данни и излъчване на фотографски материали без разрешение, както и
манипулиране на казаното в предаването „**" по „Н.Т." на С определение от
27.03.** г. районният съдия е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 118,
ал. 2 ГПК.
На 24.04.** г. е образувано гр.д.№ 882/** г. по описа на Окръжен съд-
Варна, като с определение от 15.05.** г. ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и на същия е предоставена правна помощ, за осъществяване
на процесуално представителство по делото. С определение от 22.05.** г. за
особен представител на ищеца е назначен адв. П. Т., на когото съдът е
предоставил едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на исковата
молба.
По молба на адв. Т. този срок е удължен, като нередовностите са
отстранени с молба от 21.07.** г. Препис от исковата молба с приложенията са
връчени на ответниците на 25.08.** г. С отговора на исковата молба,
последните са направили възражение за местна неподсъдност на спора, поради
което с определение от 18.10.** г. съдът е прекратил производството по делото
и е изпратил същото по подсъдност на Софийски градски съд, на основание
чл. 118, ал. 2 ГПК.
Производството по гр.д.№ **/** г., по описа на СГС е образувано на
20.11.** г. С молба от 28.12.** г. адв. П. Т. е поискал да бъде освободен като
особен представител на ищеца, което съдът е сторил с определение от 29.12.**
г. Изпратено е писмо до САК с искане да бъде назначен служебен адвокат на
страната. С определение от 29.01.** г. съдът е назначил адв. Б.Н., като по
негово искане впоследствие е освободен и е изпратено ново искане до
адвокатската колегия. Постъпила е молба от ищеца, с искане да му бъде
назначен за особен представител адв. Д. Г. от АК-Варна и след дадено лично
съгласие от нейна страна, с определение от 03.10.18 г. съдът я е назначил за
особен представител на ищеца до приключване на делото пред всички
4
съдебни инстанции. С молба от 01.11.** г. са отстранени констатираните от
СГС нередовности на исковата молба и са изпратени преписи на ответниците
за отговор. Такива са постъпили в срок, поради което с определение по чл.
140, ал. 1 ГПК е изготвен проект за доклад по делото, дадена е правна
квалификация на предявените искове и е разпредЕ. доказателствената тежест
между страните, а делото е насрочено за 24.03.** г. Предвид обявеното
извънредно положение в страната, във връзка с Ковид-19 и Заповед на
председателя на СГС от 16.03.** г., с разпореждане от 23.03.** г. делото е
пренасрочено за 07.07.** г. По делото са проведени съдебни заседания на
07.07.** г., 26.01.** г. 11.05.** г. и 19.10.** г. По искане на ответницата Д.Т. е
допусната съдебно-техническа експертиза (заключението по която е прието на
19.10.** г.), разпитвани са свидетели, вкл. такъв по делегация пред Районен
съд– Бургас (27.11.** г.). С Решение № 266833/06.12.** г. на СГС, предявените
срещу ответниците искове са отхвърлени като неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, препис от която
е изпратена на ответниците. На 02.02.** г. делото е изпратено на Софийски
апелативен съд.
Видно от приложеното в.гр.д.№ **/** г., по описа на Апелативен съд –
София, делото е образувано на 07.02.22 г., като е насрочено за 31.03.** г.,
когато е даден е ход по същество. С Решение № 1118/02.08.** г., постановено
по делото, първоинстанционното решение е потвърдено.
На 31.08.** г. е постъпила касационна жалба от М. Ж. срещу решението,
която е оставена без движение с указания за отстраняване нередовностите в
срок. В предоставения срок дадените от съда указания са изпълнени
частично, поради което с разпореждане от 08.**-** г. съдът е върнал
касационната жалба. Срещу разпореждането за връщане е постъпила частна
жалба от М. Ж. чрез адв. Д. Г., в резултат на което на 12.01.23 г. е образувано
ч.гр.д.№ 153/** г., по описа на ВКС. С Определение № **/02.03.** г. на ВКС е
потвърдено обжалваното разпореждане от 08.**-** г. на въззивния съд, като
същото не подлежи на обжалване.
Срещу решението от 02.08.** г. на Апелативен съд - София е постъпила
касационна жалба на 13.**-** г. от М. Ж., чрез адв. Д. Г., която е оставена без
движение за представяне изложение на касационните основания по чл. 280
ГПК. Указанията до страната за изпълнени на 02.11.** г., в срок са постъпили
отговори на касационната жалба и на 09.**-** г. делото е изпратено на ВКС.
Видно от приложеното гр.д.№ **/** г., по описа на ВКС, същото е
образувано на 14.03.** г. и е насрочено за разглеждане по чл. 288 ГПК за
12.10.** г.
С Определение № 151/15.**-** г., Върховният касационен съд не е
допуснал касационно обжалване на въззивното решение и производството по
гр.д.№**/** г. по описа на СГС е приключило.
Видно от представените по делото писмо от 03.06.** г. от Министерство
на правосъдието и констативен протокол от 30.04.** г. на ИВСС, ищецът е
подал заявление №РС-2**-**/22.02.** г. за обезщетение за вреди по реда на
глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по което няма постигнато
5
споразумение.
От представената по делото медицинска справка се установява, че в
периода от 01.**-** г. до 04.**-** г. М. Л. Ж. е посетил медицинския център
при затвора, като му е поставена диагноза „зъбобол“ и му е предписана
терапия с темпалгин и ранитидин.
От медицинско удостоверение №**/2025 г. на МБАЛ „Света Анна“,
Отделение „Съдебна медицина“, се установява, че на **-**.2025 г. е извършен
преглед на М. Ж., от който е установено, че по тялото му е имало
кръвонасядания и ожулвания, които по негови твърдения били причинени от
служител на съдебна охрана.
Видно от амбулаторен лист №**/09.04.2015 г., на ищеца му е поставена
диагноза – „нумуларен дерматит“. От снетата анамнеза се установява, че
ищецът от много години имал петна по краката, червени и сърбящи, а при
затопляне петната ставали ярко червени и сърбежът се засилвал.
От амбулаторен лист №27**-**.09.2009 г. е видно, че на ищеца му е
поставена диагноза – „увреждания на междупрешленните дискове в други
отдели“. Видно от анамнезата – лицето е било с болки в поясния отдел и
долните крайници, със затруднени движения.
С амбулаторен лист №1219/**-** г., амбулаторен лист №1287/** г.,
амбулаторен лист №689/** г. се установява, че на М. Ж. е била поставена
диагноза „диссоциално разстройство на личността“.
От представената епикриза от Специализираната болница за активно
лечение на лишени от свобода – вътрешно отделение, се установява, че на
14.12.** г. ищецът е постъпил за лечение с установена коронавирусна
инфекция, започнато е лечение по местообитаване. Поради недобър
терапевтичен ефект бил насочен за хоспитализация в СБАЛЛС, като е изписан
в добро общо състояние на 23.12.** г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажираните от ищцовата страна двама свидетели.
От показанията на свидетеля В. С. Д. (без родство и дела със страните),
се установява, че забавянето на делото е довело до изменение в психиката на
М. Ж. и е отключило редица заболявания – зъбите му опадали, получил
заболяване на бъбреците. Загубил желание да участва в организираните
спортни събития в затвора, мислил и говорил само за делото.
От свидетелските показания на св. Г.М.М. (сестра на ищеца, чиито
показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК) се установява, че
ищецът е бил обезверен в съдебната система, чувствал се изнервен от бавенето
на делото. Невъзможността му да участва в делата му причинявало стрес,
безпокойство и се отразило на психиката му. Започнал да се чувства като
„втора ръка“ човек.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
6
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Цитираната разпоредба представлява национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на
отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти в
резултат от действията и/или бездействията на нейните правозащитни органи.
Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ претенцията се разглежда по реда на
ГПК, като абсолютна предпоставка за предявяване на иска по приключени
производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение
на вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се
установява, че такава административна процедура е инициирана от ищеца и в
хода на същата заявлението му е отхвърлено като неоснователно на осн. чл.
60е, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСВ.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че са налице
специалните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ и предявеният
иск е допустим.
Ищецът попада в кръга на лицата по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, имащи право на
обезщетение по заявения ред, респ. е материално легитимирана надлежна
страна в процеса.
За успешното провеждане на иска е необходимо същият да установи,
при условията на пълно и главно доказване, че е бил страна по съдебното
производство; периода, през който делото е било висящо; противоправното
поведение от страна на съставите на съдилищата, изразяващо се в разглеждане
и решаване на гр. д. №**/**г. по описа на СГС, в. гр. д. №**/** г. по описа на
САС и гр. д. №**/** г. по описа на ВКС извън разумния срок съгласно чл. 6, §1
от Конвенцията; претърпените от него неимуществени вреди - стрес,
безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване на човешкото му
достойнство, обида, усещане за преднамереност, дискриминация, и техния
размер, както и причинно - следствена връзка между вредите и
противоправното поведение.
Според чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ при изследване на въпроса относно
разумността на срока съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От приобщените дела се установява, че производството по гр.д.№**/** г.
е продължило общо 6 години, 9 месеца и 23 дни, за три инстанции.
Първоначално исковата молба е заведена пред Районен съд – Варна в разрез с
правилата за родова и местна подсъдност, което е забавило разглеждането на
делото около 7 месеца. След образуване на гр.д.№**/** г. по описа на
Софийски градски съд на 20.11.** г. производството многократно е било
оставяно без движение, поради констатирани нередовности на исковата молба,
включително и с оглед на необходимостта да се назначи правна помощ на
ищеца.
7
Двама от назначените особени представители на ищеца - адв. Т. и адв.
Н., последователно са подали молби с искане да бъдат освободени, което е
наложило назначаване на трети особен представител – адв. Д. Г. от АК-Варна.
Това е продължило в периода 29.12.**г. – 03.10.**г. и е отнело около 9 месеца.
Многократно са удължавани сроковете за изпълнение на констатираните
в исковата молба нередовности, като едва на 17.05.** г. ищецът е привел
исковата молба в съответствие с изискванията на закона и съдът е разпоредил
препис от същата да бъде изпратен на ответниците.
По време на висящността на делото пред СГС, действие са проявили и
обективни фактори, каквито са обявеното с Решение от 13.03.** г. на
Народното събрание извънредно положение и последвалата го извънредна
епидемична обстановка, вследствие на което делото е било пренасрочено от
24.03.** г. за 07.07.** г.
Следва да се отбележи, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност предвид обема на доказателствения материал – представените
писмени доказателства, извършената съдебна поръчка за събиране на гласни
доказателства от друг съдебен район, както и необходимостта от специфични
знания и назначаването на Съдебна техническа експертиза, като всичко
посочено в съвкупност е довело до забавяне на производството.
Когато се преценява налице ли е забава на правоприлагащия орган
следва да се вземат предвид и обективни факти, като периода на съдебна
ваканция (15.07.- 01.09.), когато се разглеждат производства, нормативно
определени в ЗСВ, сред които настоящото не е, както и нормативно
разписаните срокове за становища от ответните страни.
Решението по гр.д.№**/** г. по описа на Софийски градски съд е
постановено на 06.12.** г. - в разумния, според дисциплинарната практика на
ВСС, тримесечен срок от обявяване на делото за решаване в съдебно
заседание на 19.10.** г.
Въз основа на депозирана от ищеца въззивна жалба, на 07.02.** г. е
образувано гр.д.№**/** г. по описа на Софийски апелативен съд. Същото е
насрочено за 31.03.** г., когато е даден ход по същество и съдът се е
произнесъл с решение на 02.08.** г. Производството пред САС е продължило
около 1 година, като в този период е включено и развилото се пред ВКС
производство от частен характер.
На 14.03.** г. е образувано гр.д.№**/** г. по описа на ВКС, същото е
насрочено за 12.10.** г. и производството е приключило с Определение от
15.01.** г. с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение. Производството пред ВКС е продължило 10 месеца.
От всичко изложено е видно, че висящността на производството не е
прекомерна, предвид действията на съда, които са осъществявани
своевременно и не са налице периоди на бездействие. Съдът активно и
своевременно е ръководил процесуалните действия, като е предоставил равни
възможности на страните за участие в производството и в процеса на
доказване.
От събраните свидетелски показания по делото, които съдът цени, при
условията на чл. 172 ГПК, не се установиха претърпяните от ищеца
неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка
8
между твърдяното нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията и претърпените
вреди.
В хода на производството ищеца при условията на пълно и главно
доказване не установи вида, характера и интензитета на неимуществените
вреди обезвреда, за които претендира. Показанията на допуснатите му
свидетели и изложеното от тях, че здравословното състояние на ищеца се е
влошило вследствие на забавеното правосъдие, не се потвърдиха от
представената по делото медицинска документация. Напротив, видно от
представените медицински справки (л.148 и сл.) се установява, че проблемите
на ищеца със зъбите датират от 2014 г. и предхождат периода на завеждане на
делото. По делото липсват писмени доказателства в подкрепа показанията на
свидетелите, вкл. че в резултат от бавно правосъдие ищецът е развил бъбречни
заболявания в процесния период.
Следва да се има предвид и че ищецът пребивава в място за лишаване от
свобода, изтърпявайки присъда "доживотен затвор" за тежко умишлено
престъпление. Отделно, на съда му е служебно известно, че по време на
воденото производство същият е бил страна по множество други съдебни
производства, поради което неприятните емоционални изживявания при липса
на убедителни доказателства за противното, могат да бъдат причинени от
статута му на "лишен от свобода", както и от някое от другите съдебни
производства.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав счита,че в случая не се
установяват нарушения на срокове и неоправдани забавяния, за които
отговорността е на съда, в качеството му на процесуален субституент на
Държавата по предявения иск, който с поведението на съответните магистрати
неоснователно да е допринесъл за увеличаване на продължителността на
съдебното производство, водещо до неприключването му в разумен срок.
Липсата на положителен извод относно нарушаване правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС , води до
неоснователност на ищцовата претенция по отношение както на главния, така
и на евентуалния иск.
По разноските:
Според чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът
следва да осъди ищеца да заплати разноските по производството.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
единствено ответниците, които своевременно са направили искане за
присъждане на такива,
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП, ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки от
ответниците юрисконсултско възнаграждение в размер от по 300 лв., който
размер е съобразен с фактическата и правната сложност на делото, така и с
обстоятелството, че ответниците/техни представители/ не са взели участие в
проведените открити съдебни заседания.
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу
Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен
съд главен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на
Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен съд
солидарно да заплатят на М. Л. Ж. сума в размер на 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, безпокойство, чувство на безнадеждност, накърняване
на човешкото му достойнство, обида, усещане за преднамереност и
дискриминация, вследствие на нарушаване на правото на М. Л. Ж. на
разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на СГС, в. гр.
д. №**/** г. по описа на САС и гр. д. №**/** г. по описа на ВКС, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Ж., ЕГН **********, срещу
Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховен касационен
съд евентуален иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, за осъждане на
СГС да му заплати сума в размер на 6856 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на
СГС, за осъждане на на САС да му заплати сума в размер на 1778 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок в. гр. д. №**/** г. по описа на САС, и за осъждане на ВКС да му заплати
сума в размер на 1366 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие от на нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок гр. д. №**/** г. по описа на ВКС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. Л. Ж., ЕГН **********, да заплати на Софийски
градски съд сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за представителство по делото, на основание чл. 10, ал. 2
ЗОДОВ.
ОСЪЖДА М. Л. Ж., ЕГН **********, да заплати на Софийски
апелативен съд сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, на
основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА М. Л. Ж., ЕГН **********, да заплати на Върховен
касационен съд сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, на
основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11