№ 106
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000036 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на ИЧИ-82
ЕООД, представлявано от управителя И.П., чрез адв.И. З., срещу решение
№444/30.10.2024г., постановено по т.дело №40/2023г. по описа на ВОС, с което съдът
въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца БЯЛА РОЗА ПЛЮС ЕООД, Бургас,
сумата от 39 716.05 лева, представляващи дължима цена за доставени хранителни продукти
по сключен между страните Договор за дистрибуция и изключително представителство от
01.01.2017г., за които са били издадени фактура №3….8/15.08.2019г. и проформа фактури по
справка -приложение към фактура №3…41/14.10.2019г., ведно с разноските, сторени в
производството по ЧГД №13612/2022г. по описа на РС -Варна. Претендира се отмяна на
решението като недопустимо, евентуално – като неправилно и незаконосъобразно, ведно с
присъждане на сторените от дружеството въззивник разноски за двете инстанции както и по
ЧГД №13612/2022г. на РС-Варна.
Въззивникът излага на първо място, че решението е недопустимо, тъй като е
произнесено по непредявен иск – съгласно петитума на иска се претендира присъждане на
сумата в полза на Бяла роза плюс мениджмънт ЕООД, а с диспозитива на решението
претендираната сума е присъдена в полза на Бяла роза плюс ЕООД. Твърди се, че съдът не е
извършил проверка за редовност на исковата молба – в тази връзка въззивникът оспорва
внесената по делото както и по ЧГД на РС -Варна, държавна такса по основание и размер;
без посочване цена на иска; при липса на идентичност между заявеното по чл.410 ГПК и
вземането по т.дело №40/2023г. на ВОС. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ищецът
е доказал реализирането на предадените стоки, описани във фактурите съгласно чл.16 от
договора за дистрибуция. Прави се довод, че посочените в ценовата листа на ищеца цени на
отделните видове стоки не обосновават размера на исковата претенция. Твърди се, че
липсват въведени обстоятелства относно количеството на стоката, което ответникът е приел
1
срещу подпис и което е продал на клиенти както и относно бракувани стоки, доказателства
за което следва да се намират при него във връзка с инвентаризацията на наличностите. На
следващо място се твърди, че представените фактури не отговарят на изискванията в ЗСч –
на чл.7 и на чл.8 както и на чл.114 от ЗДДС. Въвеждат се доводи, свързани с качеството на
фактурата на частен свидетелстващ документ, който не представлява основание за
плащането -такова основание е извършената доставка, а същата, според въззивника, не е
установена с приемо-предавателни протоколи или стокови разписки. /цит. в жалбата съд.
практика/ Въззивникът поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства за
извършена реална доставка и предаване на стоките. Допълнително изтъква, че не са
представени и доказателства за осчетоводяване на една от процесните фактури, а именно
фактура №3….41/14.10.2019г. Същевременно вещото лице е установило, че същата не е
осчетоводена при ответника, липсва отразяване на стоките в дневниците за стоково
материалните ценности както и в дневниците за ДДС; не е отразено и каквото и да е
плащане по фактурата. Страната сочи, че отразяването на фактурата само в счетоводството
на ищеца не може да обоснове извод за съществуване на твърдяното облигационно
правоотношение с ответника, а оттам – за основателност на претенцията. Въззивникът
излага, че в изслушаната счетоводна експертиза е отразено, че липсва осчетоводяване на
тази фактура и при ищеца, на което съдът не е отдал нужното значение по същество на
спора. /на същата дата е била осчетоводена друга фактура №4…..41/14.10.2019г./ Изтъква се
още, че съдът не е съобразил, че и двете процесни фактури №3….41/14.10.19г. ведно с
проформа към нея както и фактура №3…..38/15.08.2019г., не са издадени от лице, което
недвусмислено да се явява оправомощено да издава счетоводни документи. Според съда
претенцията била основателна, не защото била извършена доставката, а защото за нея била
издадена фактура. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът се е
противопоставил незабавно на представената му фактура №3…..41/14.10.2019г., а не е
осчетоводил същата. В заключение, въззивникът твърди, че по делото не се установява
извършването на реална доставка на стоки съгласно посочените две фактури в изпълнение
на договора за дистрибуция – както поради липса на първични счетоводни документи, така и
поради разминаване в записванията в информационната система на ищеца /според
заключението на ССЕ/. Оспорва се твърдението на насрещната страна, че ответникът е
направил признание на задължението си по двете фактури. Твърди се още, че съдът не е
обсъдил релевираните от ответника възражения за нарушения на договора за дистрибуция от
страна на ищеца /съгл. чл.22 и др. от договора/Въззивникът твърди, че неправилно съдът
приел възражението за прихващане за неоснователно. В тази връзка се въвежда се довод, че
закупените хладилни фризери с пари от касата на ответника са поради това собственост
на последния, а не собственост на ищеца. Именно поради това излага, че разходите /на
ответника/ за закупуване на фризерите подлежат на прихващане с вземанията на ищеца,
произтичащи от същия договор. Направеният от съда различен извод е погрешен.
В срока за отговор е постъпил отговор по жалбата на насрещната страна, чрез
адв.В.А., със становище за нейната неоснователност. Страната поддържа, че постановеното
от съда решение е правилно, обосновано и мотивирано. Претендира се потвърждаването му.
На първо място страната счита, че възражението срещу допустимостта на решението /с
оглед различното наименование на ищеца/ е несъстоятелно като това несъответствие е
преодоляно още с молба от 14.02.2023г., а и с доклада по делото. Сочи, че липсата на подпис
във фактурата не препятства направените от съда изводи, които са базирани и на признания
на ответното дружество на релевантни по спора факти. Счита, че по делото са представени
множество писмени доказателства, които в съвкупност установяват заявките, предаването и
получаването на стоки от ответника, тяхното фактуриране и осчетоводяване. Изслушаната
по делото счетоводна експертиза не е била оспорвана от ответника и същият изрично е
признал, че не е заплащал на ищеца цената на получените стоки. Дружеството акцентира на
въведените с жалбата противоречиви твърдения и възражения на ответника. Претендират се
сторените в производството разноски за адв.възнаграждение.
В съдебно заседание адв.З., в качеството му на пълномощник на въззивника,
поддържа жалбата на изложените основания. Насрещната страна, представлявана от адв.А.,
2
оспорва жалбата като поддържа депозирания отговор.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, твърденията, възраженията и доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на „БЯЛА РОЗА ПЛЮС“ЕООД, гр.Бургас, подадена чрез адв.В. А., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.3, вр. чл.79, ал. 1, предл. първо
oт ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ срещу „ИЧИ -82“ ЕООД, гр. Варна, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 39 716.05 лева, представляваща дължима сума за доставени
хранителни продукти по договор за дистрибуция и изключително представителство,
сключен между страните на 01.01.2017г., за които са издадени фактура
№**********/15.08.2019г. и проформа -фактури по справка -приложение към фактура
№**********/14.10.2019г., за която сума заповедният съд е отказал да издаде заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ЧГД №13612/2022г. на Районен съд - Варна, ХХ-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между „БЯЛА РОЗА ПЛЮС“ ЕООД и „ИЧИ-82“ ЕООД
е бил сключен Договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017г. със
срок на действие три години, който е бил едностранно прекратен от „ИЧИ -82“ ЕООД на
16.10.2020г. Твърди се, че във връзка с извършени доставки ответното дружество дължи на
ищеца сума в общ размер на 39 716.05 лева, за които са издадени фактура
№**********/15.08.2019г. и проформа-фактури по справка приложение към фактура
№**********/14.10.2019г. Изложено е, че стоките по посочените фактури са били предадени
на „ИЧИ -82“ ЕООД преди издаване на фактурите въз основа на проформа -фактури, като
видът, количеството и цените на стоките са описани подробно в проформите. Твърди се, че
фактурите са били връчени на ответника с обратна разписка на 29.11.2019г. С уточняваща
молба ищецът пояснява, че ответникът - дистрибутор по процесния договор е отправял
заявки до продавача -ищец за стоки с марка „РУД“, като стоките на ищеца са били
съхранявани и издавани от хладилна база „Лега Салюшънс“ЕООД, откъдето при
натоварването им за „Ичи – 82“ ЕООД от базата е издаван търговски документ, а
впоследствие, въз основа на търговския документ, е издавана проформа фактура. Излага, че
по този начин са конкретизирани и заявявани количества, асортимент, срокове за товарене и
цени на стоките по чл.З от договора. Твърди, че всички стоки по представените в
производството фактури, придружени с проформа-фактури по списък, са били предадени на
ответника на посочените в проформите дати съгласно чл.11 от договора. Твърди се, че
страните са прилагали в отношенията помежду си ценова листа 2018г. Описани са подробно
като вид и количество стоките по проформи -фактури по справка-приложение към фактура
№ **********/14.10.2019г. на обща стойност 38 642.32 лева както и по фактура
№**********/15.08.2019г., на стойност от 1 073.73 лева с ДДС, или общо по всички описани
фактури ищецът претендира сума в размер на 39 716.05 лева.
С допълнителна искова молба дружеството, чрез адв.А., оспорва възраженията на
ответника и поддържа своите твърдения. Оспорва изрично твърденията на ответника за
нередовно връчване и съставяне на процесните фактури. Твърди, че същите са връчени на
управителя на ответното дружество, а съгласно чл. 6, ал.1 от ЗСч. и чл. 114, вр. чл. 78 от
ППЗДДС, подписът и печатът не са задължителни реквизити. Посочва, че А.Д. е
упълномощена от управителя с пълномощно с рег.№2065/2016 г. на нотариус СтИ.на К.а, с
рег. № 446 при НК и район на действие РС – Варна, поради което същата разполага с
правомощията, оспорени с отговора. По отношение на извършваната от ответника рекламна
дейност излага, че в приемо-предавателен протокол, представен от ответника е отбелязано,
че фризерите са предадени от арендодателя Бяла роза плюс ЕООД на ползвателя „ИЧИ-82“
ЕООД“. Твърди се, че ППП оборва твърдението на ответника, че е платил, а всъщност е
получил за послужване фризерите. Oспорват се твърденията за сторени от ответника разходи
за реклама, брандиране и облепяне на хладилни витрини. Ищецът оспорва представените в
тази връзка договори за поръчка с „Импресия дизайн“ като твърди, че същите не
представляват годни доказателства, установяващи по безспорен начин твърденията в
отговора за платени от ответника и невъзстановени от ищеца средства за реклама.
3
Аналогично, ищецът твърди, че представените от ответника фактури от „Ню Медиа
Европа“ООД доказват единствено, че ищецът е заплатил реклама в ефир. По същество се
оспорват твърденията на ответника за извършени от последния за сметка на ищеца
плащания. Оспорват се и останалите представени с отговора писмени доказателства във
връзка с извършени от ответника разходи за рекламна дейност. Ищецът счита, че
представените кореспонденции от Вайбър, не представляват електронен документ и не
следва да бъдат приобщавани към доказателствения материал по делото, тъй като са
недопустими и неотносими. Във връзка с релевираното с отговора възражение за
прихващане, ищецът излага становище за недопустимост и неоснователност, като твърди, че
липсва отправено към него изявление за прихващане, за която и да било от посочените суми
или основания - нито за платени или доказани разходи за фризери, нито за платени или
доказани разходи за реклама, нито такива за рекламни материали или брандиране. Оспорва
съществуването на задължение на „Бяла роза плюс“ ЕООД към „ИЧИ – 82“ ЕООД в размер
на 45 324.21 лева, като сочи, че такова вземане не е ликвидно и изискуемо, нито пък е
налице хипотеза на извънсъдебно прихващане. Излага също, че „Бяла роза плюс“ ЕООД, в
качеството си на възложител по договора за изключителна дистрибуция, е предоставил на
изпълнителя „ИЧИ-82" ЕООД, 227 бр. фризери ведно с рекламни чадъри – 42 бр. и 46 бр.
стойки, които след прекратяване на договора се държат от ответника без основание.
Направеното в тази връзка искане за приемане за съвместно разглеждане на последващо
обективно кумулативно съединени искове е отказано с окончателно определение №
761/25.05.2023 г. по делото.
Ответникът „ИЧИ-82“ ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва факта на сключения между страните договор за дистрибуция и изключително
представителство от 01.01.2017г. Признава, че е получил от „БЯЛА РОЗА ПЛЮС“ ЕООД
три фактури за плащане, съответно фактура №**********/15.08.2019г. и проформа-фактури
по справка приложение към фактура №**********/14.10.2019г. и фактура
№**********/14.10.2019г. Твърди, че последните две фактури са абсолютно идентични, но с
различни номера, отнасят се за едно и също нещо, имат един и същи изпълнител и
получател. Излага, че предвид влошени търговски отношения с ищеца към онзи момент,
това е причината да не се плати търсената сума, а и не било ясно по коя от фактурите
следвало да се плати. Сочи, че към проформа фактурите, приложени към фактура с
№**********/14.10.2019г. липсвали подписи и печати на получател и съставител, съотв.
липсвали подписи и печати и на издадените търговски документи, поради което не са
направени плащанията по тях. Твърдят се нарушения на процесния договор от ищеца:
нарушение на чл.22 от договора, който гласи, че всички съобщения и уведомления между
страните трябва бъдат в писмена форма за действителност, която ще се смята за спазена и
при отправянето им по телекс или имейл. Цитираните фактури и съпътстващи документи-
търговски документи, проформа- фактури, за които се отнася претенцията на ищеца, са
съставени от лицето А.Д., за което не е известно дали има делегирани права от името на
ищеца да съставя счетоводни документи. Твърдят се отношения, които дискредитират
действията на лицето Дърмонска спрямо ответното дружество. Ответникът счита, че е
нарушен и чл.25 от договора, при което е даден достъп до информация за отношения между
страните на трето лице – А.Д.. Ответникът сочи нарушение и на чл.10 от договора, съгласно
който всички инициативи, свързани с реклама и допълнителни активности в обектите на
разпространение на стоката са за сметка на продавача, а всяка възложена на дистрибутора
рекламна дейност, ще се заплаща на последния от продавача. В тази връзка се сочи, че
„ИЧИ-82“ ЕООД за своя сметка закупило 94 броя хладилници от гр. Ямбол на обща
стойност 38 059.24 лева, за което са оформени документи от името на ищеца като общо
закупените хладилници са 131 броя, а платените от ищеца – само 37 броя. Ответникът
твърди, че е направил и разходи за реклама като брандиране и облепяне на хладилниците и
излъчване на реклами в ефира на радио „Енерджи“. Твърди се, че цялата сума за рекламна
дейност като закупуване на 94 бр. хладилници, брандирането им, излъчването на реклама на
честотите на радио „Енерджи“ е с общ размер 45 324.21 лева. Твърди се, че процесният
договор е бил прекратен поради неизпълнението му от ищеца, а в условие на евентуалност
4
релевира възражение за прихващане с вземанията за доставените хранителни продукти по
договора за дистрибуция и изключително представителство на вземането му в размер на 45
324.21 лева, представляващо стойността на извършена от ответника рекламна дейност.
/закупуване на 94 бр. хладилници, брандиране, излъчване на реклами на честотите на радио
„Енерджи“/, с които претендира да се извърши прихващане и да се погасят двете насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях/. Претендира отхвърляне на исковите претенции.
При преценка редовността на жалбата настоящият състав намира производството за
допустимо – образувано въз основа на допустима и редовна въззивна жалба. Същата е
подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител и при интерес от обжалването.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. При извършване на тази предварителна проверка
въззивният състав намира, че решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите
по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими. Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното
определение №51/04.02.2025г. по въззивното дело. /л.39/
Предмет на въззивното производство е постановеното от ОС -Варна решение изцяло.
В настоящото производство страните не правят доказателствени искания и не твърдят нови
факти и обстоятелства от значение за спора. Не са налице и правомощия на съда служебно
да указва на страните доказателствена инициатива във връзка с приложението на
императивна правна норма.
Съобразно правомощията си въззивният съд констатира допустимостта на
предявения иск, предпоставен от заповедно производство по ЧГД №13612/2022г. по описа на
РС -Варна, 20 състав, на основание чл.415, ал.1, т.3 вр.ал.3 и ал.4 ГПК. Предявеният иск е
упражнен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и съвпада с отхвърлената част от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съдът намира за неоснователни направените с жалбата оплаквания за недопустимост
на постановения съдебен акт. Не се констатира разминаване между петитума на исковата
молба и диспозитива на съдебното решение по отношение идентичността на
претендиращото дружество./ищец/ Не е налице нередовност на исковата молба, въз основа
на която е образувано исковото производство съобразно наведените в жалбата оплаквания -
неоснователно е възражението срещу липсата на посочена от ищеца банкова сметка
съгласно чл.127 ГПК, тъй като в отговор на разпореждане за без движение на исковата
молба, ищецът е посочил изрично такава. Не е налице и твърдяното с жалбата разминаване
между предявено в заповедното производство вземане и това в исковото производство.
Недопустимо като преклудирано, а и неоснователно е оплакването срещу цената на иска и
заплатената по спора държавна такса по арг. от чл.70 ГПК, направено с въззивната жалба.
Изцяло неоснователно е и възражението срещу редовността на предявен от ищеца
инцидентен установителен иск, доколкото такъв не е бил приет за разглеждане съгласно
определение на съда от 10.07.2023г. Останалите възражения на въззивника касаят
съществото на спора, поради което въззивният съд дължи самостоятелни правни изводи по
въведените в процеса фактически твърдения и доводи на страните.
Съгласно константната практика на касационната инстанция (решенията по по т. д. №
78/2012 г. на II т. о, по т. д. № 2220/2015 г. II т. о., по т. д. № 34/2014 г на II т. о., по т. д.
859/2021 г. на I т. о. и множество други) въззивният съд е задължен да отговори на всички
доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им в рамките на наведените от
тях оплаквания във въззивната жалба и в писмения отговор и да даде своята правна
преценка. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички
приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното
решение в съответствие с разпоредбите на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съобразяването от
възззивния съд в дължимия обем на служебните му задължения е гаранция за правилността
5
на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Обжалване на решението
изцяло, вкл. по отношение на въведено в процеса възражение за прихващане, изисква от
въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, доводите и
възраженията на страните като обективира собствените си фактически и правни изводи по
спора. При извършване на тази дейност въззивният състав установи, че въведените с
въззивната жалба оплаквания за липса на доказване на извършените доставки на стоки по
процесните фактури, се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани от въззивния
съд. С отговора на исковата молба, допълнителния отговор както и в първото съдебно
заседание /а и в цялото първоинстанционно производство/ ответникът не е оспорвал
извършените от ищеца доставки на стоки, обективирани в процесните фактури и нещо
повече, въз основа на същите е обосновал насрещно защитно възражение за прихващане
съгласно чл.298, ал.4 ГПК като дори се е позовал на материалноправно погасяване на двете
насрещни вземания, считано от 26.08.2020г./в този смисъл уточняваща възражението молба
на ответника на л.285 по делото/ Поради това, направеното едва с въззивната жалба
оспорване на извършените доставки се явява преклудирано. При така очертания предмет на
спорното право и на основание изричната императивна норма на чл.370 ГПК възражението
на ответника за неизпълнение на договора от страна на ищеца /продавач/ следва да се счита
за преклудирано. Ответникът не може след срока за отговор да се брани с възражения, които
не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда.
Възражението е свързано с въвеждане на нови правоизключващи факти в защитната му теза.
С оглед настъпилата преклузия, възражението не е предмет на дължимата от въззивния съд
проверка.
За да се произнесе в предметните предели на въззивния спор настоящият състав
установи наличие на безспорни обстоятелства, а именно: наличие на подписан между
страните договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017г., по който
Бяла роза плюс ЕООД има качество на продавач, а въззивното дружество Ичи – 82 ЕООД на
дистрибутор /купувач/; че между страните продължително време е извършвана доставка на
хранителни продукти, за които са били издадени фактура №38/15.08.2019г., на стойност от 1
073.73 лева и проформа -фактури/посочени обстойно от ищеца/ по справка- приложение към
фактура №41/14.10.2019г., на стойност от 38 642.32 лева, или задължения на обща стойност
от 39 716.05 лева. Не се спори, че по тези фактури не е извършвано плащане от ответника.
Нещо повече, в отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител
изрично признава, че не е извършвал плащане на предявените вземания. /като обосновава
това с влошени вече търговски отношения и липсата на яснота по коя от фактурите дължи
изпълнение/ Такова е и заключението на счетоводната експертиза, кредитирана от съда и
неоспорена от страните. Ответникът не е спорил, че е получил фактурите, издадени от Бяла
роза плюс ЕООД, а именно: №38/15.08.2019г. и фактура №3…41/14.10.2019г., а това се
установява и от приложената разписка на Еконт, представена в заповедното производство
/л.8/. Не се спори и е установено от счетоводната експертиза, че двете фактури
№3….41/14.10.2019г. и №4….1/14.10.2019г. удостоверяват едно и също вземане на ищеца от
ответника за едни и същи стоки /т.е. са идентични/, като разликата е единствено в номерата -
в счетоводството на ищеца фактура №3…41 е отразена с различен номер, а именно №4…
1/14.10.2019г. - в този смисъл е т.1 от заключението на ССЕ и дадените от вещото лице устни
обяснения в заседанието /вж. протокола на л.394/.
При размяна на книжа в първоинстанционното производство ответникът заявява, че
не е заплатил стойността по фактурите не поради оспорване изпълнението на договора, а
поради неяснота по коя от фактурите дължи плащане /предвид дублиране на част от
извършените доставки в две от изпратените му фактури, издадени на една и съща дата -
14.10.2019г./, както и поради качеството на лицето, явяващо се трето лице без правомощия
да съставя документи от името и за сметка на ищеца. Отделно от това възразява срещу
редовността на счетоводните книжа на ищеца. Позовава се на влошени вече отношения
между страните по повод изпълнението на договора, което в крайна сметка е довело до
едностранното му прекратяване, считано от 16.10.2020г. Посоченото основание за
прекратяване на договора е поради неизпълнение клаузи във връзка с изключителното
6
представителство при продажбата на стоките, предмет на дистрибуция. Като същинско
основание за неизпълнение задълженията по фактурите се посочва насрещно вземане на
ответника, предявено като възражение за прихващане в процеса, за стойността на
направените разноски за закупуване на хладилни фризери и рекламна дейност, които
дейности съгласно договора от 01.01.2017г. са уговорени, дори когато са извършени от
дистрибутора, да са за сметка на продавача. /чл.10 от договора/
По делото липсват писмени двустранно подписани протоколи, удостоверяващи
предаването и приемането на стоките по посочените фактури и проформи. Липсата на
писмени доказателства не препятства възможността страната да установи изпълнението на
договора за предаването им на ответника. Посочените фактически и правни действия имат
неформален характер, поради което е допустимо да бъдат установявани с всички способи,
предвидени в ГПК. Това е важимо и предвид трайните търговски отношения, в които са се
намирали страните -съгласно свидетелските показания, считано от 2016-2017г. Съгласно
чл.11 от договора, предаването на стоките се извършва в срок до два дни от поръчката им от
страна на дистрибутора /ответник/. Същите следва да бъдат комплектовани от продавача с
количество складова разписка, здравни сертификати и партиден лист съгл.чл.8. Съгласно
чл.14 от договора, дистрибуторът има задължение да получи стоката съгласно утвърдения
между страните начин, срок и място като я прегледа и при приемането й да състави
съгл.чл.15 регулярни справки за реализираните месечно продажби. Право на продавача по
търговската продажба е да претендира приемане на предадената стока съгл.чл.320 вр.чл.324
от ТЗ, респ. задължение на купувача е след като прегледа заявената от него стока, да направи
незабавно всички възражения за неизпълнение като уведоми незабавно продавача, освен ако
се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно – чл.324 ТЗ. Налице е и презумпция, че при липса на
своевременно отправени възражения от купувача, стоката се смята одобрена. В този смисъл,
трайно е разбирането в съдебната практика, че приемането по смисъла на чл.324 ЗЗД е
задължение на купувача. Въз основа на горното и от съвкупната преценка на всички събрани
доказателства се установява, че продавачът е изпълнил задълженията си по договора като
своевременно е поканил ответникът – дистрибутор да заплати за извършената доставка на
стоки. Отправените през Еконт фактури до ответника са явна покана за плащане в
изпълнение на договора. В срока от получаванто й ответникът не е възразявал по
изпълнените доставки на стоки и не е предлагал плащане. В цялото първоинстанционно
производство дистрибуторът не е навел изрични и конкретни възражения по изпълнението
на договора от страна на продавача. С оглед на изложеното съдът приема, че е налице
бездействие, приравнено на приемане по смисъла на чл.324 ТЗ.
С оглед липсата на спор, че страните са обвързани от договора за дистрибуция, сходен
с договора за продажба, макар че освен между продавача и купувача /дистрибутор/ се
създават отношения и между дистрибутора и клиентите му, на които той препродава стоката
от свое име и за своя сметка, на преценка подлежи изпълнението му от страна на ищеца –
продавач. Въз основа на двете групи свидетелски показания /св.П.К. и св.Цв.П./, съгласно
неформална договорка, стоките са били заявявани от ответника и получавани от него от
складова база Лега Сълюшънс ЕООД, като доказателство за това са приложени не оспорени
от насрещната страна заявки и търговски документи /на л.35 и сл. по делото на ВОС/,
съгласно чл.320 ТЗ. Липсата на подписи в книжата не отнема качеството им на
доказателства по делото, а се отразява единствено на доказателствената им стойност.
Действително, същите не се ползват с материална доказателствена сила, доколкото
удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, но този извод важи при оспорване на
истинността им, каквото в случая не е направено от ответника. Неотносимо съдът намира
възражението, че по същата причина тези документи не удостоверяват наличието на
облигационно правоотношение между страните, доколкото по делото е представен писмен
договор, а и това обстоятелство е прието за безспорно между страните с доклада по чл.374
ГПК.
Неоснователно съдът намира възражението срещу представителната власт на лицето
7
-съставител на счетоводните документи А.Д., за която се установява, че е била
упълномощена изрично от продавача съгласно приложено по делото пълномощно на л.227,
при отчитане на указаното разширително тълкуване в полза на упълномощената. От
показанията на св.П.К. се установява също, че това лице е било предложено на ищеца в
качеството на митнически брокер по повод подготовката на договора за дистрибуция – за
внасяне на сладолед от Украйна и разпространението му в търговската мрежа, а последната
от своя страна е свързала страните по договора. Именно А. е запознала Н.С. с Ц. П. /съпруг
на представляващата ответното дружество и фактически изпълнител по договора/.
Наличието на други отношения на ответника с това лице, които нямат връзка с процесния
договор, са напълно ирелевантни към оспорването. Не на последно място, възражението
срещу представителната власт на съставителя на фактурите не може да дискредитира
същите като основание за дължимото плащане, доколкото фактурите са издадени от името
на Бяла роза плюс ЕООД и изпратени на ответника именно от ищеца. Последният
обосновава претенцията си именно на тези първични документи.
Съгласно чл.327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката
или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва
да бъде изплатено в 14 дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за
плащане. В случая, денят на получаване на фактурите от ответника не е спорен – с пратка на
куриерска фирма Еконт, на 29.11.2019г. Страните не спорят, а и това се установява от
свидетелските показания и на двете групи свидетели, че фактурите са били издавани след
извършване на доставката, т.е. след получаването й от склада на продавача /склад на
контрагента на продавача – Лега Сълюшънс ЕООД/. Посоченият от ищеца начин на
изпълнение на договора не е опроверган от насрещната страна. Няма спор, че процесните
фактури, издадени в изпълнение на договора от 01.01.2017г., не са били заплатени както в
срока по договора /чл.15/, нито в срока по чл.327 вр.чл.303а ТЗ, така и до настоящия момент.
С отговора на исковата молба, макар да е оспорил редовността на счетоводните документи,
страната не е оспорвала истинността им, в това число не е оспорвала доставките,
количествата и размерът на дължимото плащане. Няма спор, че стойността на стоките се
заплаща по утвърдена между страните ценова листа 2018г. С отговора на исковата молба и в
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, не е оспорвал
извършването на доставките на хранителни продукти. Оспорил е единствено
представителната власт на съставителя на счетоводни документи А.Д. както и редовността
на съставените фактури и търговски документи, удостоверяващи експедирането на стоките
от склада към купувача. /становище на ответника на л.185/ Ищецът изрично е посочил, че
представените писмени доказателства представляват извлечения от електронни регистри на
дружеството. Електронният документ се смята от закона за писмен такъв. Това означава, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ
като подписването на последния не отнема качеството му на документ, съотв.на писмено
доказателство по делото. От друга страна, счетоводната експертиза установява редовността
на издадените фактури съгласно минималните изисквания за реквизитите им в ЗСч.,
издадени въз основа на редовно водено счетоводство от страна на ищеца, поради което
същият може да се ползва от записванията в него съгласно чл.55 от ТЗ. Фактурата може да
бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в същата фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименования на страните, време и място на издаване. В
конкретния случай фактурите не са оспорени относно удостоверените с тях обстоятелства, а
единствено поради липсата на подпис. Съгласно решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т.
д. № 137/2012 г., II т. о., ТК, макар да не е подписана от купувача по договор за търговска
продажба, издадената от продавача фактура може да послужи като доказателство за
сключването на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако
съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка, които в конкретния
случай са налице. Отделен е въпросът, че отразяването на фактурата в счетоводните
8
регистри на двете страни, вписването й в дневници за покупко-продажби и в справки -
декларации по ЗДДС, както и ползване на данъчен кредит по сделката от задължената
страна, съставляват признание за възникването и за размера на задължението, за което е
съставена фактурата. Такова признание не е налице, доколкото изслушаната по делото
счетоводна експертиза установява, че процесните фактури не са намерили счетоводно
отражение при ответното дружество и по същите не е извършвано плащане. Същите са
отразени в единствено в счетоводството на ищеца -продавач, за което вещото лице е
констатирало редовното му водене. Същевременно, фактурите кореспондират на
приложените по делото други писмени доказателства, вкл. договора от 01.01.2017г., заявките
към склада на Лега Сълюшънс ЕООД с доставчик Бяла роза плюс ЕООД и получател Ичи -
82 ЕООД /напр.л.36/ и издадените въз основа на тях търговски документи. Неоснователно е
поради това оплакването в жалбата, че съдът е възприел частните свидетелстващи
документи – фактурите – като достатъчно доказателство за възникването и размера на
задължението, без изявление на задължената страна по изпълнението на доставките.
Напротив, освен фактурите, ищецът е представил към исковата молба и съпътстващите ги
документи, а именно заявки на дистрибутора за предаване на стоките по договора и
търговски документ, издаден от складовете на Лега сълюшънс ЕООД за експедираните
стоки. Коментираната във въззивната жалба фактура №3…41/14.10.2019г. като
неосчетоводена и при ищеца, вещото лице посочва в ССЕ, че е осчетоводена, но под
различен номер – като фактура №4….1/14.10.2019г., като същата удостоверява идентично
съдържание като връчената на ответното дружество. Съгласно заключението и устните
обяснения на вещото лице към него, отразяването на фактурата под различен номер в
счетоводството на Бяла роза плюс ЕООД не променя задължението, доколкото е налице
съвпадане на всички останали реквизити, с изключение единствено номера й. И двете
фактури, посочени в исковата молба, чиято стойност формира размера на претенцията, са
надлежно осчетоводени и включени от ищеца в дневниците му за продажбите за
съответните периоди. /т.1 и т.2 от заключението на л.381 и сл./ Липсата на осчетоводяване в
насрещното счетоводство на дистрибутора сочи единствено, че съдът не може да приеме
фингирано в практиката признание на задължението, но само по себе си не опровергава
нито правоотношението, нито изпълнението на договора и не води до извод за
неоснователност на претенцията. /с много решения, вкл. решение № 20/25.03.2013 г. по т. д.
№ 206/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №
211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., се приема, че отразяването на
фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват
недвусмислено признаване на задължението и доказват неговото съществуване/ Отсъствието
на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е
основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния
характер на продажбата преценката за сключването на договора не се ограничава
единствено до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички
доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприетите от страните действия по
изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при
определени предпоставки могат да се разглеждат и като признания за съществуването на
облигационната връзка. /Решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II
т. о., ТК/ Нещо повече, в случая от счетоводната експертиза се установява, че
представените по делото счетоводни документи – фактури и проформи, съдържат
минимално изискуемите по ЗСч реквизити, което ги прави редовни счетоводни документи,
издадени въз основа на водено от страна на ищеца редовно счетоводство /съгл. заключението
на същата ССЕ/. Същевременно, ответникът не е твърдял и не е представил доказателства да
е оспорил задълженията по фактурите незабавно след узнаването, а именно след връчването
им на 29.11.2019г. /бланкетно възражение срещу задължението е направено едва в
заповедното производство, образувано по заявление на Бяла роза плюс ЕООД на
14.10.2022г./ Поради изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата,
9
че съдът е отдал значение на неподписани счетоводни документи, за да приеме наличието на
облигационна обвързаност между страните и извършените фактически действия по
приемане на стоките. Напротив, изводите са базирани на липсата на оспорване, на
представения договор, така и на останалите търговски и счетоводни документи,
съобразявани в съвкупност. Съдът не е приел, че основание за плащане е издадената
фактура, а че фактурите са издадени въз основа на осъществените доставки, доколкото това
обстоятелство не е било оспорвано. Оформянето на приемо-предавателните протоколи чрез
заявка и търговски документ, издаван от складовата база при натоварване на стоките,
възпроизведен във всяка от процесните фактури /вкл. проформи/, е установено като
механизъм по изпълнението на договора от изслушаните свидетелски показания на св.П.К.,
кредитирани като непосредствени и обективни. От разпита на този свидетел се установява,
че ищцовото дружество чрез представляващ Н.С. е получавало заявките на Ичи -82 ЕООД,
чрез Ц., който след това направо пускал заявка, експедирал стоката от склада на Лега
Сълюшънс ЕООД /с който склад ищецът имал контракт за складиране основно на внасян
сладолед от Украйна/ и разнасял стоката по търговските обекти в дистрибуторската си
мрежа. Въз основа на това ищецът издавал фактура за плащане на доставените стоки
съобразно приетата от страните ценова листа за 2018г. Съгласно показанията, шофьорът на
ответното дружество посещавал склада на „Лега сълюшънс“ за зареждане на стока, след
което разнасял сладоледа. Лицето Ц. П. /разпитан също като свидетел/ правел заявката,
която изпращал впоследствие на Наталия /представляваща ищеца/, а последната изпращала
на склада, след което заявителят Ц. П. вземал стоката от склада и я разнасял на уговорените
обекти. Поради установените отношения на доверие, често Ц. се обаждал направо по
телефона на Наталия и пускал заявката за стоки директно на склада. За всяка доставка се
твърди, че е била издавана фактура на дистрибутора „ИЧИ-82“ ЕООД, която същият
следвало да заплаща – ежемесечно за реализираната на пазара стока с подаване на регулярни
справки за реализираните продажби.
При анализ на писмените и гласни доказателства съдът приема, че между страните е
бил сключен договор за дистрибуция и изключително представителство от 01.01.2017 г. със
срок на действие от три години, по силата на който на ответното дружество са били
доставяни хранителни продукти /чрез подаване на заявки от ответника до складова база
Лега Сълюшънс ЕООД, откъдето при натоварване на стоките са издавани съответните
търговски документи, индивидуализиращи предадените стоки, а въз основа на последните,
след извършване на доставките, са издавани фактури за дължими плащания, вкл.
процесните: ф.№**********/15.08.2019г., на стойност 1 073.73 лева с ДДС и проформи -
фактури по справка -приложение към фактура №**********/14.10.2019г., на обща стойност
38 642.32 лева с ДДС. Не се спори, че ответното дружество /въззивник/ е получило
фактурите на 30.11.2019г. – съгласно изявления на пълномощника му в отговора на искова
молба и в първото съдебно заседание. Не се спори и че претендираните суми по двете
фактури не са били заплатени на ищеца /съгласно изрично изявление в отговора на исковата
молба/. Не се спори, че двете страни са били обвързани от процесното правоотношение
продължително време, вкл. неформално от 2016г., а след януари 2017г. – въз основа на
договора и проблемите с разплащанията са били налице още през 2018г. /в този смисъл са
показанията на водения от ответника св.Цв.П., съпруг на представляващата дружеството,
л.308/ Тази фактическа установеност сочи на основателността на исковата претенция.
По възражението за прихващане: В производството е прието за разглеждане
възражение по чл.103 ЗЗД за компенсиране на задължението по фактурите с насрещно
вземане на дистрибутора за сторените от последния разходи за закупуване на фризери и
рекламна дейност, съобразно чл.10 от договора, упражнено до размера на претенцията от
39 716.05 лева. Ответникът твърди, че е извършил за своя сметка разходи за реклама, които
са дължими нему от продавача. Твърди разходи за закупуване на фризери в размер на 38
059.24 лева и отделно разходи за брандиране и реклама на продуктите до размера от общо 45
324.21 лева. /7 264.97 лева/ Изявленията на ответника за настъпило материалноправно
прихващане не се установяват, доколкото предявеното вземане е изрично оспорено от
насрещната страна. Материалното право на прихващане по смисъла на чл.103, ал. 1 вр. чл.
10
104, ал. 1 ЗЗД е предоставено от закона потестативно право на длъжника, едновременно и
кредитор на друго лице, със свое едностранно изявление, отправено до това лице, да погаси
двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Двете вземания трябва да са
действителни, насрещни /без задължително да произтичат от едно и също правоотношение,
но правоотношенията да са между едни и същи страни/, да са за еднородни и заместими
вещи /като в най-често срещания случай това е парична сума/, а активното вземане – да е
изискуемо и ликвидно. Последното означава да съществува към момента на изявлението и
да е безспорно установено по основание и размер. Съгласието на насрещната страна не е
необходимо, за да настъпи погасителният ефект на изявлението, но наличието на спор между
страните относно размера и основанието на вземанията е от значение за това дали активното
вземане ще се определи като ликвидно, за да се приеме за извършено прихващането.
Съдебната практика, обективирана в решение № 35/25.07.2017 г. по т. д. № 3164/15 г. на І т.
о. на ВКС, доразвита и в задължителната с Тълкувателно решение №2/18.03.2022 г. по тълк.
д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, приема че ликвидността на активното вземане е налице
тогава, когато това вземане не само е установено с влязло в сила решение или заповед за
изпълнение, но и когато длъжникът, срещу когото се прихваща, не оспорва неговото
основание и размер. По изложените по-горе причини - оспорване на предявеното насрещно
вземане, последното не представлява ликвидно и погасителният му ефект не е настъпил с
достигане изявлението до ищеца.
Същевременно, въз основа на ангажираните от ответника доказателства за
установяване на извършени от него разходи по рекламиране на продуктите с търговско
наименование Рудь и закупуване на хладилна техника за съхранението им, не се установява
насрещната претенция нито по основание, нито по размер. Дадените в тази връзка показания
на св.П., съдът кредитира през призмата на чл.172 ГПК, тъй като същият се явява
заинтересовано лице – съпруг на И.П., представляваща дистрибутора. Макар сведения за
извършени от ответника покупки на фризери да се съдържат и в показанията на св.К. /воден
от ищеца/, с оглед стойността им /над 36 000 лева/, съдът намира, че същите се явяват
недопустимо доказателствено средство по смисъла на чл.164 ГПК. Действително, договорът
в чл.10 предвижда, че всички инициативи, свързани с реклама и допълнителни активности в
обектите на разпространение на стоката, са за сметка на продавача като всяка възложена на
дистрибутора рекламна дейност ще се заплаща от продавача на купувача. В тази насока
съдът цени и клаузата на т.14.7 от договора, в която е предвидено, че в интерес и със
съгласието на продавача, дистрибуторът ще рекламира негови стоки съобразно
териториалната сфера на действие на договора/чл.2/. Нито един от представените от
ответника писмени доказателства не могат безспорно да установят сторени от Ичи -82
ЕООД разходи за реклама както и закупуването на техниката /от л.194 и сл. до 213 вкл./
Представените доказателства или не носят информация за конкретна рекламна дейност
относно продукти по договора за дистрибуция, или са издадени на името на Бяла роза плюс
ЕООД, или не могат да бъдат свързани с възлагането им от Ичи -82 ЕООД, съотв.с
изпълнение на договора. Показанията на двамата свидетели частично се припокриват, но
независимо от това по изложените по горе причини не могат да установят както
количеството на закупени от ответника фризери, така и източникът на средствата за
покупките. Освен това, тези разходи на ответника не са намерили отражение в
счетоводството му, съответно не са осчетоводени и при ищеца. За същите страните не са
обезпечили вземанията си с подписване на писмен документ съгласно договора, а
свидетелските показания за установяване на такива обстоятелства, както и на договори на
стойност над 5 000 лева, са недопустими. Представените от ответника писмени
доказателства се опровергават от приложени от ищеца приемо-предавателни протоколи,
удостоверяващи предаване на хладилна техника от него на дистрибутора /л.228 и сл. както и
тези на л.288 и сл./ Поради изложеното съдът намира, че по делото не се установява
твърдението на ответника за заплатени минимум 37 000 лева за 94 бр. хладилни фризери.
Представения и от двете страни приемо-предавателен протокол установява предаване на 131
бр. фризери на Ичи-82 ЕООД от ищеца. Макар върху протокола да липсват подписи на
страните, свидетелските показания установяват наличието на съставения документ, макар
11
последният да не съдържа данни за собствеността на вещите. Липсват платежни документи
на името на дистрибутора както и протоколи за предаване на фризерите по съответните
търговски обекти от последния /каквито сведения се излагат от св.П./. Съобразно
счетоводната експертиза, при ответното дружество не е налице осчетоводяване на
претендираните покупки на фризери /съгл.т.6 от заключението/. Единствения заведен
счетоводно актив – фризери по счетоводна сметка 204 е на стойност от 857 лева, закупен с
фактура от Вимакс клима ООД на 21.03.2017г., но същият не е наличен по счетоводни данни
към датата на проверката. Макар от анализа на свидетелските показания да се установява
закупуване на част от ползваната хладилна техника от дистрибутора /от негови оборотни
средства/, последният, въпреки възложената му доказателствена тежест, не е ангажирал
доказателства за установяване на извършените за негова сметка разходи. Поради
изложеното, в тази част възражението като недоказано, се явява и неоснователно.
Представените от Ню медиа Европа ООД фактури са издадени на името на Бяла роза
плюс ЕООД /вж. на л.348 и сл./ Не са установени договори или поръчки между Импресия
ЕООД и ответното дружество съгласно изискана справка от трети лица /л.358/ Единствено
по отношение на приложената фактура №24883/16.08.2018г., издадена от Нет ФМ ЕООД
/л.354/ на Ичи -82 ЕООД се установява начислено задължение за извършено излъчване на
реклама, в размер на 666 лева, съответно заплащането на тази сума по банкова сметка на
издателя. Съгласно писмото на третото лице до ищеца, между страните е бил подписан
договор от 13.08.2018г., съгласно който Нет ФМ е осигурило излъчване на реклама на
сладоледи Рудь – 73 бр. в периода от 14.08.18г. до 11.09.18г. по радио Енерджи.
Същевременно, от представената разпечатка от банкова сметка на третото лице в ПИБ АД
/л.356/ се установява кредитирането й със сумата по издадената фактура в размер на 666.00
лева. По отношение на останалите разходи за реклама, от представените писмени
доказателства от ищеца, въз основа на издадените му съдебни удостоверения, не се
установяват твърденията за извършени от Ичи-82 ЕООД разходи за реклама на продаваните
стоки.
Институтът на прихващането, уреден в чл.103-105 ЗЗД изисква насрещни вземания за
пари и/или еднородни заместими вещи, при които вземането на прихващащия /активното
вземане/ следва да е изискуемо. Задължението на прихващащия /пасивното вземане/ може да
не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. Другата предпоставка е ликвидността – т.е.
вземане, определено по основание и размер, като това изискване е отново спрямо активното
вземане, това на прихващащия. При наличие на тези предпоставки спрямо установения от
ответника разход за реклама – което вземане е изискуемо и ликвидно, възражението му за
погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото, се явява недоказано до
пълния размер, но основателно до размера на заплатеното радио излъчване от 666 лева.
Безспорно, съгласно договора, всички разходи за реклама са уговорени за сметка на
продавача, поради което и задължение, произтичащо от същия договор, установено по
основание и размер, следва да бъде приспаднато от претенцията по иска. Поради
изложеното, предявеният иск се явява основателен до размера от 39 050.05 лева, а за
разликата до претендираните 39 716.05 лева следва да бъде отхвърлен поради извършено
съдебно прихващане.
Разноски за въззивното производство се следват на въззиваемата страна,
претендирани и установени в размер на 3 873 лева, адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за реално заплащане на адв.хонорар като липсват възражения
за прекомерност на същия, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските за
производството следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия както са претендирани. С
оглед частично уважения размер на възражението за прихващане, в полза на въззивника
следва да бъде присъдена съответна на уважената част, от разноските, или сумата от 80.47
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №444/30.10.2024г., постановено по т.дело №49 по описа за 2023г.
на Окръжен съд -Варна, в частта, в която ИЧИ -82 ЕООД, ЕИК *********, Варна е осъдено
да заплати на БЯЛА РОЗА ПЛЮС ЕООД, ЕИК *********, Бургас, сумата над 39 050.05 лева
до присъдените общо 39 716.05 лева /за сумата от 666 лева/, представляващи дължима сума
за доставени хранителни продукти по договор за дистрибуция и изключително
представителство от 01.01.2017г., за които вземания са издадени фактура
№**********/15.08.2019г. и проформи фактури по справка към фактура
№**********/14.10.2019г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на БЯЛА РОЗА ПЛЮС ЕООД, ЕИК *********, Бургас срещу ИЧИ -
82 ЕООД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответника да заплати разликата над
39 050.05 лева до присъдените общо 39 716.05 лева, представляващи дължима сума за
доставени хранителни продукти по договор за дистрибуция и изключително
представителство от 01.01.2017г., за които вземания са издадени фактура
№**********/15.08.2019г. и проформи фактури по справка към фактура
№**********/14.10.2019г., като погасен чрез прихващане със сумата от 666 лева, заплатени
от ответника по фактура №**********/16.08.2018г. за излъчване на реклама по договор от
13.08.2018г, сключен от ответника с Нет ФМ ЕООД.
ПОТВЪРЖДАВА решението по т.дело №49/2023г. на ВОС в останалата му
осъдителна част, в която ИЧИ -82 ЕООД, ЕИК *********, Варна е осъдено да заплати на
БЯЛА РОЗА ПЛЮС ЕООД, ЕИК *********, Бургас, 39 050.05 лева, представляващи
дължима сума за доставени хранителни продукти по договор за дистрибуция и
изключително представителство от 01.01.2017г., за които вземания са издадени фактура
№**********/15.08.2019г. и проформи фактури по справка към фактура
№**********/14.10.2019г., на основание чл.79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ
ОСЪЖДА БЯЛА РОЗА ПЛЮС ЕООД, ЕИК *********, Бургас да заплати на ИЧИ -82
ЕООД, ЕИК *********, Варна, съответна на уваженото възражение за прихващане част от
разноските за въззивното производство /такса и адв.възнаграждение/, в размер на 80.47 лева,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ИЧИ -82 ЕООД, ЕИК *********, Варна ДА ЗАПЛАТИ на БЯЛА РОЗА
ПЛЮС ЕООД, ЕИК *********, Бургас, сторените във въззивното производство разноски за
адв.възнаграждение в размер на 3 873 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13