Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 18.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2835 по описа за 2020 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 263701 от 04.11.2019
г. по гр.д. № 64027 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 156-ти състав са отхвърлени предявените от “Т.Б.” ЕАД с ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6 срещу А.В.Н. с ЕГН **********, с адрес *** за признаване на установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 229 ЗЕС във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ, че А.В.Н. дължи
на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 1 201, 55 лв., представляваща сбор от следните
суми: 1/ сумата от 25, 02 лв. – представляваща незаплатени
абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода от 18.07.2015 г до
17.10.2015 г. по договор за мобилни услуги по Договора за мобилни услуги от
12.06.2013 г. с предпочетен номер +*********и Допълнително споразумение към
него от 22.08.2014 г.; 2/ сумата от 63, 70 лв., представляваща неустойка
за разваляне на Договора за мобилни услуги от 12.06.2013 г. с предпочетен номер
+*********поради виновно неизпълнение, формирана като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси до изтичане на срока на договора и допълнително
споразумение; 3/ сумата от 38, 83 лв. – представляваща незаплатени абонаментни
такси за периода от 18.07.2015 г. до
17.10.2015 г. по Договор за мобилни услуги от 19.02.2015 г. с предпочетен номер
+*********; 4/ сумата от 194, 81 лв., представляваща неустойка за
разваляне поради виновно неизпълнение на Договор за мобилни услуги от
19.02.2015 г. с предпочетен номер +*********, формирана като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси до изтичане на срока на договор; 5/
сумата от 879, 19 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски за
периода от 18.07.2015 г. до 17.12.2015 г. по Договор за лизинг от 19.02.2015 г.
за мобилно устройство “Samsung”, модел “Galaxy S5 Black”, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 71265/2017 г. по описа на СРС, II г.о. 156 – ти с-в.
С Определение № 283502/29.11.2019 г. по гр.д. № 64027/2018 г. по описа на
СРС, 156 – ти с-в е оставена без уважение молбата с вх. №
5183412/06.11.2019 г., подадена от адв. М.В. – назначен за особен представител
на ответника, с която се иска изменение на разпореждане от 28.10.2019 г., с
което съдът е разпоредил да се издаде РКО за сумата от 150 лв., представляваща
възнаграждение за особен представител.
Против постановеното решение в
частите, с които са отхвърлени исковете за признаване на установени вземанията за
заплащане на абонаментни такси в общ размер на 63, 85 лв. и за заплащане
на лизингови вноски в общ размер на 879, 19лв. е подадена въззивна жалба с вх. № 5191535/18.11.2019
г. на „Т. Б.“ ЕАД, представлявано от
адв. В.Н. с приложено пълномощно. В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност на решението в атакуваните части поради допуснати процесуални
нарушения и необоснованост. Според въззивника съдът не е обсъдил аргументирано
доводите на ищеца по отношение на дължимостта на претендираните абонаментни
вноски по силата на самия договор за предоставяне на мобилни услуги. Твърди се,
че видно от приложените по делото договори се установявало, че „Т.Б.“ ЕАД
предоставило достъп на А.В.Н. до своята мобилна мрежа и далекосъощителни
услуги, като съдът е следвало да направи разграничение между претендираните
стандартни месечни абонаментни такси и мобилни услуги, използвани извън
стандартния абонаментен пакет. По отношение на иска за признаване на вземането
за лизингови вноски твърди, че предаването на лизинговата вещ се установява от
съдържанието на чл. 4 от Договора за лизинг, подписан от ответника и в негова тежест е било
оборването на доказателствената стойност на договора. Поддържа още, че съдът не
е обсъдил въведеното в исковата молба при условията на евентуалност основание
за дължимост, а именно настъпване на обща изискуемост на вноските. Сочи, че от
изпълнението на договорните задължения от страна на А.В.Н. по сключените
договори до началото на процесния период следвало, че били налице валидни
облигационни отношения между страните, по които „Т.Б.“ ЕАД било изправна
страна. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 вр.
чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
5005005/13.01.2020 г., подаден от адв. М.В. в качеството му на особен
представител на А.В.Н.. Изложени са съображения за неоснователност на
подадената жалба. Според въззиваемата страна правилно първоинстанционният съд е
достигнал до извод за недоказаност на реално изпълнение на сключените договори
от страна на ищеца и предоставяне на мобилни услуги, макар изрично да му е била
разпределена доказателствената тежест, поради което и претенциите за заплащане
на абонаментни такси са неоснователни. По отношение на договора за лизинг
поддържа, че също не се доказва договорно изпълнение, тъй като не се установява
предаване на мобилния апарат на лизингополучателя. Навежда доводи, че
претенцията на ищеца, доколкото същият се позовава на прекратяване на договора
за лизинг, има неустоечен характер и в този смисъл доколкото замества реалното
изпълнение на престацията до края на договора е нищожна. Сочи, че едва пред
настоящата инстанция ищецът се позовавал на настъпване на падежа на лизинговите
вноски. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е подадена и частна
жалба с вх. № 5000621/03.01.2020 г. на адв. М.В. против определение №
283502/29.11.2019 г. по гр.д. № 64027/2018 г. по описа на СРС, 156 – ти с-в, с
което е оставена без уважение молбата му за
изменение на възнаграждението за особен представител. Според
жалбоподателя делото се отличава с фактическа и правна сложност, обуславяща
присъждането му хонорар в по-висок размер, още повече, че от процесуалният
представител на ищеца е претендиран такъв в размер на 380 лв., а от друга
страна съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимото му възнаграждение според цената на иска е 314 лв. Освен това дори да
се приложи чл. 47, ал. 6 ГПК, то възнаграждението му следва да бъде определено
в размер на 157 лв. Иска се отмяна на атакуваното определение и присъждане на
справедливо възнаграждение. В „частна жалба – допълнение“ с вх. №
50005044/13.01.2020 г. твърди, че в първоинстанционното производство предмет на
разглеждане били обективно кумулативно съединени искове и съгласно чл. 2, ал. 5
НМРАВ му се дължи възнаграждение за всеки един от тях.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на частната жалба с вх. № 5033729/25.02.2020 г.,
подаден от „Т.Б.“ ЕАД чрез процесуалния му представител адв. В.Н., в който се
поддържа неоснователност на жалбата. Поддържа се, че делото не се отличава с
особена правна и фактическа сложност, поради което и не се дължи възнаграждение
в по-висок от минималния размер, а искането за присъждане на хонорар за всеки
иск било преклудирано и несъстоятелно.
В проведеното на 22.10.2020 г.
открито съдебно заседание въззивникът „Т.Б.“ ЕАД не изпраща представител,
въззиваемата страна А.В.Н. се представлява от особения представител адв. В.,
който поддържа отговора на въззивната жалба и частната жалба, като претендира
да му бъдат заплатени сторените разноски във връзка с нея.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2027302/02.10.2018 г. на „Т.Б.“ ЕАД срещу А.В.Н.,
с която ищцовото дружество е поискало да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от общо 1201, 55 лв., от която 1/25,02 лв. - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода от 18.07.2015 г до 17.10.2015
г. по Договор за мобилни услуги от 12.06.2013 г. и Допълнително споразумение
към него от 22.08.2014 г. за предпочетен номер +*********2/63, 70 лв.,
представляваща неустойка за разваляне на Договора за мобилни услуги от
12.06.2013 г. с предпочетен номер +*********поради виновно неизпълнение,
формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси до изтичане на
срока на договора и допълнително споразумение; 3/ 38, 83 лв., представляваща незаплатени
абонаментни такси за периода от 18.07.2015 г. до 17.10.2015 г. по Договор за
мобилни услуги от 19.02.2015 г. с предпочетен номер +*********; 4/ сумата от 194,
81 лв., представляваща неустойка за разваляне поради виновно
неизпълнение на Договор за мобилни услуги от 19.02.2015 г. с предпочетен номер
+*********, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни такси до
изтичане на срока на договор; 5/ сумата от 879, 19 лв., представляваща сбор незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 19.02.2015 г. за мобилно устройство “Samsung”, модел “Galaxy S5 Black”, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 71265/2017 г. по описа на СРС, II г.о. 156 – ти с-в. Наведени са твърдения, че на
12.06.2013 г. между А.В.Н. и „Космо България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Т.Б.“
ЕАД/ е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********за срок
от 12 месеца със стандартен месечен абонамент от 7, 99 лв., на 24.8.2014 г.
между страните е сключено допълнително споразумение за срок от 24 месеца при
същите условия, а ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на абонаментни такси за периода от
18.07.2015 – 17.10.2015 г. в общ размер на 25, 02 лв. На 19.02.2015 г. между А.В.Н.
и „Т.Б.“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********
за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от 14, 99 лв., а
ответникът не е изпълнил задълженията си за периода от 18.07.2015 – 17.10.2015
г. в общ размер на 38, 83 лв. На 19.02.2015 г. между А.В.Н. и „Т.Б.“ ЕАД е
сключен Договор за лизинг, по силата на който ищецът предоставил на ответника
за временно и възмездно ползване мобилно устройство“Samsung”, модел “Galaxy S5 Black”, с обща лизингова цена в размер на 1071,57 лв., платима на 23 месечни
вноски, всяка в размер на 46, 59 лв., а ответникът не е изпълнил задълженията
си в общ размер на 879, 19 лв. – сбор от лизинговите вноски за периода от
18.07.2015 г. до 17.12.2015 г. и сумата от 698, 85 лв., представляваща сбор от
15 лизингови вноски, начислен накуп поради неплащане на предходните такива, те
се дължали и поради настъпил вече падеж на всяка от тях. Въпреки отправената
покана за доброволно плащане на посочените суми, Георги В.Н. не изпълнил
задълженията си, поради което „Т.Б.“ ЕАД прекратил договорите и допълнителните споразумения и начислил
неустойка, както следва за предпочетен номер +*********– в размер на 63, 70 лв.
и за предпочетен номер +********* – 194, 81 лв. Твърди, че ответникът не е
погасил задълженията си, поради което иска съдът да ги признае за установени.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл.
133 ГПК ответникът А.В.Н. е подал отговор на исковата чрез назначения му особен
представител адв. М.В.. Оспорено е наличието на валидно възникнали облигационни
отношения между ответника и ищеца, оспорва и представените писмени доказателства
– договори, като твърди, че същите не са представени в цялост. Счита клаузите
за неустойка за нищожни. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски.
Към делото е приложено заповедно
дело № 71265/2017 г. на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3077672/05.10.2017
г. е издадена заповед за изпълнение от 07.10.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.В.Н. да заплати
на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 1 201, 55 лв., от която от която 25,02 лв.
-неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от за периода от
18.07.2015 г до 17.10.2015 г. по допълнително споразумение към него от
22.08.2014 г. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер + *********63,
70 лв. , представляваща неустойка по договора; 38, 83 лв. – незаплатени
абонаментни такси за периода от 18.07.2015 г. до 17.10.2015 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********; 194, 81 лв. - неустойка по чл.
11 от договора; 879, 19 лв. - незаплатени лизингови вноски за периода от
18.07.2015 г. до 17.12.2015 г. по договор за лизинг от 19.02.2015 г., ведно със
законната лихва от 05.10.2017 г. до изплащане на вземането. За заповедта А.В.Н.
е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 10.09.2018 г. съдът
е дал указания на заявителя „Т.Б.“ ЕАД да подаде установителен иск. За
постановеното разпореждане заявителят е уведомен на 17.09.2018 г. и е
своевременно е представил доказателства, че е предявил иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
По делото е приет като писмено
доказателство договор за мобилни услуги от 12.06.2013 г., сключен между А.В.Н.
и „Космо България Мобайл“ ЕАД за предпочетен номер +*********със срок на
валидност 12 месеца и месечен абонамент в размер на 7, 99 лв. на месец.
Договорът е подписан представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто
подпис не е оспорен. Прието като е доказателство е и допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни услуги с мобилен номер +*********в
т. III, т. 2 на което е
уговорено, че срокът за ползване на услугите, предоставени от оператора на
потребителя се продължава до 22.08.2016 г., а то влиза в сила на 22.08.2014 г.,
приложени са ценови листи. Допълнителното споразумение е подписано от представител на мобилния оператор и от
потребителя, чийто подпис не е оспорен.
По делото е приет като писмено
доказателство договор за мобилни услуги от 19.02.2015 г., сключен между А.В.Н.
и „Т.Б.“ ЕАД за предпочетен номер +*********, със срок на валидност 24 месеца и
месечен абонамент в размер на 14, 99 лв. на месец. Договорът е подписан
представител на мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. Посочено
е, че с подписването на договора са предоставени/закупени 1 бр. брой устройство,
като в т. 7 от договора е индивидуализирано като мобилен апарат SAMSUNG
Galaxy S5 Black. В съдържанието на
договора е записано, че потребителят заявява желанието си договорът да влезе в
сила незабавно на 19.02.2015 г. Към сключения договор е приложен договор за
лизинг по заявка №*********. В т. 1 е посочено задължението на лизингодателя „Т.Б.“
ЕАД при условията на този договор и Общите условия, неразделна част от него, да
предаде на лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно
устройство Samsung Galaxy S5 Black с
телефонен номер +*********, като лизингополучателят се задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 1071, 57 лв. В чл. 2 е уговорено, че
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното
устройство като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя
най-малко 10 дни преди изтичането на срока на настоящия договор за лизинг след
изпълнение на условията за придобиване на собствеността, посочени в Общите
условия и след като заплати допълнителната сума от 45, 59 лв., ако
лизингополучателят не упражни правото си по чл. 2 устройството следва да бъде
върнато на лизингодателя. Договорът е сключен за 23 месеца, считано от
подписването му от страните. Съгласно чл. 3 цената следва да бъде заплатена на
23 месечни вноски, всяка в размер на 45, 59 лв. с включен ДДС. В чл. 4 е
посочено, че с подписването на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройството. Договорът е
подписан от представител на мобилния
оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. Към договора за лизинг са
приложени Общи условия, подписани от представител на мобилния оператор и от потребителя,
чийто подпис не е оспорен. Регламентирани са условия за разваляне на договора,
като в чл. 10, ал. 1 е посочено, че
всяка от страните може да развали договора за лизинг в случай на неизпълнение
на задължение на другата страна по него, а според ал. 2 всяка от страните има
право да иска разваляне на договора по съдебен ред в случай, че в 10-дневния
срок от получаването на писмено предизвестие за неизпълнението, неизправната
страна не го е отстранила. Съгласно чл. 11, ал. 2 при разваляне на
договора за лизинг по вина на лизингополучателя последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в договора за лизинг между страните,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг, в т.ч. и задължение за неустойки и др. В чл. 12 са предвидени условията
за предсрочна изискуемост и принудително изпълнение, като в ал. 1 е посочено,
че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучателя, последният има право
в съответствие с разпоредбите на договора, настоящите общи условия и
действащото законодателство с писмено уведомление до лизингополучателя да се
откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и Общите
условия и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и
всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими и/или да
поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си чрез продажба и/или
да удовлетвори вземането си чрез предоставения за обезпечение запис на заповед.
Съгласно ал. 2 месечните вноски и другите дължими плащания става предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги, сключени от лизингополучателя, както и при забава в плащането. Общите
условия са подписани от представител на
мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. Към договора са
приложени още ценова листа. Приложени са и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги /в сила от
10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., изменени на 29.02.2012 г., изменени
на 17.08.2012г., изменени на 18.10.2012 г., изменени на 07.12.2012 г., изменени
на 08.04.2013 г. , изменени на 18.06.2013 г., изменени на 30.04.2016 г.,
действащи към процесния период. Съгласно чл. 19б от Общите условия „Т.Б.“ ЕАД
има право едностранно да прекрати индивидуален договор в случай, че
потребителят не е плати дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор. Според Раздел IV,
т. 23, б. „б“ потребителят дължи цена за
месечен абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя
абонаментен план. Приета като доказателство е декларация-съгласие, подписана от
А.В.Н. от 19.02.2015 г., чийто подпис не е оспорен и удостоверява получаването
на горепосочените Общи условия.
Като доказателства по делото са
приети Фактура № **********/18.08.2015 г. за периода 18.07.2015 г. – 17.08.2015
г., от която се установя, че „Т.Б.“ ЕАД е начислило на А.В. Г.сумата от 67, 76
лв. с ДДС, включваща месечни и еднократни такси в размер на 17, 64 лв. без ДДС
и сумата от 46, 59 лв. – вноска лизинг без ДДС; Фактура № **********/18.09.2015
г. за периода 18.08.2015 г. – 17.09.2015 г., от която се установя, че „Т.Б.“
ЕАД е начислило на А.В. Г.сумата от 136, 29 лв. с ДДС, включваща месечни и
еднократни такси в размер на 21, 94 лв. с ДДС и сумата от 46, 59 лв. – вноска
лизинг без ДДС; Фактура № **********/18.10.2015 г. за периода 18.09.2015 г. – 17.10.2015 г., от
която се установя, че „Т.Б.“ ЕАД е начислило на А.В. Г.сумата от 203, 62 лв. с
ДДС, включваща месечни и еднократни такси в размер на 20, 74 лв. с ДДС и сумата
от 46, 59 лв. – вноска лизинг без ДДС; Фактура № *********/18.11.2015 г. за периода 18.10.2015 г. – 17.11.2015 г., от
която се установява, че „Т.Б.“ ЕАД е начислило на А.В. Г.сумата от 244, 19 лв.
с ДДС, сумата от 46, 59 лв. – вноска лизинг без ДДС и Фактура №
**********/18.12.2015 г. за периода 18.11.2015 г. – 17.12.2015 г., от която се
установя, че „Т.Б.“ ЕАД е начислило на А.В. Г.сумата от 1201, 55 лв. с ДДС, включваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги в размер на 258, 51 лв., вноски лизинг след
01.01.2014 г. в размер на 698, 85 лв. и задължения за предходен период в размер
на 244, 19 лв.
Като доказателство по делото е
приложена „Последна покана за доброволно плащане“ до А.Н. от „Т.Б.“ ЕАД от
18.11.2015 г., с която мобилният оператор е уведомил потребителя, че общата
стойност на задълженията му възлиза на 244, 19 лв. с ДДС, при неплащане на
дължимата сума „Т.Б.“ ЕАД ще предприеме следните действия: договорът за
предоставяне на мобилни услуги ще бъде прекратен и използването на съответния
мобилен номер няма да бъде възможно, към посочената сума ще бъде добавена
неустойка, всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми, а
задължението към „Т.Б.“ ЕАД за номера +********* и +*********ще бъде формирано
както следва: 244, 19 лв. – предоставени услуги, 258, 51 лв. – неустойка по
договори; 698, 85 лв. – оставащи лизингови вноски. Потребителят е поканен да
плати доброволно в срок от 10 дни от датата на това писмо. По делото не са
приложени доказателства за връчване на поканата за доброволно изпълнение.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на обжалване пред
настоящата въззивна инстанция е решението, с което са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 229 ЗЕС и чл. 342 ТЗ за заплащане на сумата от 25, 02 лв. - представляваща незаплатени абонаментни такси
за периода от 18.07.2015 г. до 17.10.2015 г. по Договора за мобилни услуги от
12.06.2013 г. с предпочетен номер +*********и Допълнително споразумение към
него от 22.08.2014; сумата от 38, 83
лв. – представляваща незаплатени абонаментни такси за периода от
18.07.2015 г. до 17.10.2015 г. по Договор
за мобилни услуги от 19.02.2015 г. с предпочетен номер +*********; за заплащане на сумата от 869, 19 лв.,
представляваща сбор от незаплатените лизингови вноски.
В частта, с която са отхвърлени
исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка
в размер на 63, 70 лв. по договор за предпочетен номер +*********и в размер на
194, 81 лв. по договор за предпочетен номер + ********* решението е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е валидно, а в
обжалваните части – допустимо. По правилността и доколкото настоящият казус не
попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, следва да се обсъдят
релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в
обжалваната част.
За да се уважи искът за установяване
съществуването на вземания за заплащане на стойността на абонаментни такси по
договори за предоставяне на мобилни услуги в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата
на който ответникът се е задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е
изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и
далекосъобщителните услуги, както и че е възникнало такова задължение.
Настоящият състав намира, че в
случая посочените материалноправни предпоставки се установят от събраните по
делото писмени доказателства. Видно от представените договори между страните са
съществували облигационни отношения, по силата на които „Т.Б.“ ЕАД се е
задължило да предостави на А.В.Н. достъп до мрежа за мобилни услуги за предпочетени
номера +*********и +*********. В случая следва да бъде направено разграничение
между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът и
задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната
такса е такъв, че предполага заплащането ѝ срещу предоставен достъп до
мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната
такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия. Тя
се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на
месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на
мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на
договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при
всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В отговора
ответникът е оспорил договорите с оглед качеството на копието на документите,
но няма други възражение, не е оспорил предоставянето на достъп, поради което и
с оглед действието на двата договора за периода от 18.07.2015 г. до 17.10.2015
г., настоящият състав намира, че вземането срещу ответника за абонаментна такса
по сключените договори за мобилни услуги от 12.06.2013 г., изменен с
допълнително споразумение към него от 22.08.2014 г. за предпочетен номер +*********и
договор за мобилни услиги от 19.02.2015 г. за предпочетен номер +********* е
основателна. В подкрепа на този извод е подписването на допълнителното
споразумение през 2014 г. по договора от 2013 г., тъй като ако не е имало
изпълнение, не би имало и допълнителни споразумение. В договора за предпочетен
номер +*********е уговорен месечен абонамент в размер на 7,99 лв. и с оглед
процесния период такъв се дължи за три месеца в размер на 23, 97 лв., а в
договора за предпочетен номер +********* е уговорен месечен абонамент в размер
на 14, 99 лв., т.е. за процесните три месеца се дължи 44, 97 лв. или общо
вземането за абонаментни такси по двата договора за процесния период е размер
на 63, 85 лв., поради което и искът на „Т.Б.“ ЕАД следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за
признаване на установено за дължимо вземането за лизингови вноски в общ размер
от 879, 19 лв. ищецът излага твърдения, че от 18.07.2015 г. до 17.12.2015 г.
ответникът не му е заплатил общо 4 лизингови вноски, като първите три са в
размер на 46, 49 лв., а последната е в размер 40, 57 лв., изчислена след
извършени отстъпки за отчетен период, т.е. общо претендираната сума е в размер
на 180, 34 лв. Исковата претенция е формирана от сбора на тази сума /180, 34
лв./ и сумата от 698, 85 лв., представляваща 15 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, които мобилният оператор е
предявил като предсрочно изискуеми по сключения договор за лизинг, те се
дължали и поради вече настъпил падеж.
Уважаването на предявената
претенция чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 342 ТЗ е обусловена от установяването на следните обстоятелства: наличие на валидно
облигационно отношение между страните, възникнало по силата на договор за
лизинг, по което ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство. От
приложения по делото договор за лизинг от 19.02.2015 г., носещ подписите на
страните по него, се установява, че такова отношение между „Т.Б.“ ЕАД и А.В.Н.
действително е възникнало. Не могат да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не се доказва фактическо предаване на
лизинговата вещ – мобилно устройство „Samsung Galaxy S5 Black”. На първо място с договора за мобилни услуги от
19.02.2015 г. за предпочетен номер + *********, който е смислово свързан с
договора за лизинг от същата дата, процесното устройство е индивидуализирано и
се съдържа текст, че с подписването на договора е предоставен 1 брой
устройство. Съставеният документ е подписан от потребителя. Съдът намира и че
факта на предоставяне на мобилното устройство се удостоверява и от съдържанието
на разпоредбата на чл. 4 от сключения договор за лизинг, приет като
доказателство по делото. Макар в принципен план граматическото тълкуване,
направено от първоинстанционния съд на текста на разпоредбата да е правилно,
при тълкуването й във връзка с цитираните отбелязвания от договора за мобилни
услуги за настоящия състав не съществува съмнение, че лизинговата вещ действително
е била предадена на потребителя лизингополучател. В тази част договорите имат
характер на разписка за получената вещ, носеща подписа на ответника и тя му е
непротивопоставима, а доказателствената им сила не е опровергана. При това
положение въззивната инстанция счита, че страните по делото са били валидно
обвързани по сключен договор за лизинг на мобилно и лизингополучателят дължи
изплащането лизинговите вноски по него. Доколкото от събраните доказателства не
се установява заплащане на вноските, то и претенцията за вземането за
претендираната сума от 180,34 лв. е основателна.
Що се отнася до претенцията за
заплащане на сумата от 698,85 лв., представляваща сбор от 15 лизингови вноски,
начислени накуп съгласно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за лизинг на основание чл. 12 от Общите условия, настоящият състав
намира, че предсрочната изискуемост не е настъпила. От съдържанието на
цитираната разпоредба от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД следва, че предсрочната
изискуемост следва да бъде обявена на лизингополучателя. Дори самият
лизингоподател не е предвидил хипотеза при която същата е дължима автоматично,
поради което и е излишно настоящият състав да разсъждава дали такава хипотеза
въобще може да породи правен ефект. По делото е приложена покана за доброволно
изпълнение от „Т.Б.“ ЕАД до А.В.Н. за предстоящата предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за лизинг, но липсват каквито и да било доказателства,
че тя действително е връчена на потребителя. Поради което и настоящият състав
намира, че предсрочна изискуемост на лизинговите вноски не е обявена и
следователно претенцията на лизингодателя не е основателна.
Въпреки липсата на установена по
делото предсрочна изискуемост на вноските по договора за лизинг, с оглед
предмета и съдържанието му и настъпилите към момента обстоятелства, следва, че
лизингодателят има право да получи дължимите лизингови вноски, представляващи
възнаграждение за ползването на лизинговата вещ съгласно чл. 342 ТЗ. По делото
се доказа наличие договор за лизинг, обвързващ страните от 19.02.2015 г.,
сключен за 23 месеца, следователно същият е продължил своето действие до
19.01.2017 г., доколкото по делото не се установява действието му да е
прекратено. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на
05.10.2017 г. и към този момент всички лизингови вноски са били дължими,
независимо от неустановяването на факта на настъпила предсрочна изискуемост.
Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 342 ТЗ следва да бъде уважен в пълен размер от 879, 19 лв.
По изложените съображения
настоящият състав намира, че въззивната жалба е основателна, а решението на
първоинстанционния съд в обжалваните части по исковете с правно основание 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК вр. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 342 ТЗ е неправилно и следва да
бъде отменено.
По отношение на подадената частна жалба настоящият състав намира,
че същата е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението
на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В
случая делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради
което не се дължи възнаграждение на особения представител пред първа инстанция в
различен от минимума размер. Назначеният адв. В. е подал отговор на исковата
молба и се е явил в проведеното едно открито съдебно заседание, поради което и
извършените от него процесуални действия за защита на представлявания не
обуславят различен извод. Съгласно съдържанието на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ /в
действащата към момента на определяне на възнаграждението редакция и към
настоящия момент/ и с оглед цената на иска минималното дължимо адвокатско
възнаграждение в случая е в размер на 314 лв., при това положение и дължимото
възнаграждение на адв. Велков пред първоинстанционния съд за изпълнение на
задълженията му в качеството на особен представител е следвало да бъде
определено в размер на 157 лв. и този размер жалбата му е основателна.
При този изход на спора по
делото пред СРС и СГС и установеното по претенциите за абонатна такса и
лизингови вноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на
сторените от него разноски. Пред заповедния съд са направени разноски в общ
размер на 385 лв. /съгласно представен списък и съдържащи се по делото
доказателства, включваща и разноските по претенцията за неустойка/. Съдът
разделя средноаритметично разноските по трите претенции /385:3= 128, 33 лв./ и
тъй като въззивната инстанция се произнася единствено по претенциите за абонатна
такса и лизингови вноски и с оглед изхода на производството следва да бъде присъдена
сумата от 256, 67 лв. /128,33 х 2/, тъй като двете претенции - предмет на
разглеждане пред въззивния съд са уважени в пълен размер. Пред
първоинстанционния съд са направени разноски в общ размер на 751, 93 лв.
/съгласно представен списък и съдържащи се по делото доказателства, включваща и
разноските по претенцията за неустойка/. С оглед предмета на обжалване и изхода
на производството в полза на „Т.Б.“ ЕАД, по същата формула /751, 93:3 =250, 64,
250, 64х2/ следва да бъде присъдена сумата от 501, 28 лв. Пред въззивния съд са
поискани разноски, но не е представен списък, като по делото се съдържат единствено
доказателства за направени разноски за държавна такса пред СГС в размер на 25
лв. и разноски за възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв.,
следователно и с оглед изхода на спора на въззивника следва да бъдат присъдени сторените
разноски в общ размер от 175 лв.
По отношение на претенцията на
особения представител за присъждане на сторените от него разноски в
производство по частната жалба, съдът
намира, че в настоящото производство, образувано въз основа на частна жалба
срещу определение по чл. 248 ГПК, не се дължат разноски. Това е така, защото производството по чл. 248 ГПК е
продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на
направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а
е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по
делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Предметът на
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски /в този смисъл
Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 278/01.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III – то г.о., Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. №
4561/2018 г. по описа на ВКС, III г.о./. Поради това и искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 263701 от 04.11.2019
г. по гр.д. № 64027 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 156-ти състав
в частите, с които са
отхвърлени предявените от “Т.Б.”
ЕАД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сграда 6 срещу А.В.Н. с ЕГН **********,
с адрес *** за признаване на установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 229 ЗЕС във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ, че А.В.Н. дължи на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 943, 04 лв.,
представляваща сбор от следните суми: 1/ сумата от 25, 02 лв. –
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за
периода от 18.07.2015 г до 17.10.2015 г. по Договор за мобилни услуги за
периода за мобилни услуги от 12.062013 г. с предпочетен номер +*********и
Допълнително споразумение към него от 22.08.2014 г.; 2/ сумата от 38, 83 лв.
– представляваща незаплатени абонаментни такси за периода от 18.07.2015 г. до 17.10.2015 г. по Договор за мобилни услуги
от 19.02.2015 г. с предпочетен номер +*********; 3/ сумата от 879, 19 лв.,
представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
19.02.2015 г. за мобилно устройство “Samsung”,
модел “Galaxy S5
Black”, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2017 г. по
ч.гр.д. № 71265/2017 г. по описа на СРС, II г.о. 156-ти състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.Н.
с ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл.
229 ЗЕС във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 342, ал. 1 ТЗ дължи на „Т.Б.“ ЕАД с
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 943, 04 лв., представляваща сбор от следните суми: 1/
сумата от 25, 02 лв. – представляваща незаплатени абонаментни такси и
използвани мобилни услуги за периода от 18.07.2015 г до 17.10.2015 г. по
договор за мобилни услуги от 12.06.2013 г. и допълнително споразумение към него
от 24.08.2014 г. за предпочетен номер +*********2/ сумата от 38, 83 лв. - представляваща незаплатени абонаментни
такси и използвани мобилни услуги за периода от 18.07.2015 г до 17.10.2015
г. и договор за мобилни услуги от 19.02.2015 г. за предпочетен номер +*********;
3/ сумата от 879, 19 лв., представляваща сбор от незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 19.02.2015 г. за мобилно устройство “Samsung”, модел “Galaxy S5 Black”, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.11.2017 г. по ч.гр.д. № 71265/2017 г. по описа на СРС, II г.о. 156-ти състав, ведно със законната лихва
върху признатите за установени вземания от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
В останалите части решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА А.В.Н. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на „Т.Б.“
ЕАД с ЕИК********* следните суми: 256, 67 лв. – разноски в
заповедното производство, 501, 28 лв.
– разноски в исковото производство и 175 лв. – разноски във въззивното
производство.
ОТМЕНЯ Определение № 283502/29.11.2019 г. по гр.д. №
64027/2018 г. по описа на СРС, 156 – ти с-в е оставена без уважение молбата
с вх. № 5183412/06.11.2019 г., подадена от адв. М.В. – назначен за особен
представител на ответника, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ИЗМЕНЯ определеното
възнаграждение на особения представител адв. М. Велков, назначен с определение
от 07.05.2018 г. по гр.д. № 64027/2018 г. по описа на СРС, II г.о. 156-ти състав, КАТО го ОПРЕДЕЛЯ в
размер на 157 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.