Р
Е Ш Е Н И Е
№
143
гр. Разград, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 172 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156, ал.
1 във вр. с 144, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ.
Предмет на съдебен контрол е Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0005-1 от 24.03.2021 г.,
издаден от орган по приходите в Община – Самуил, мълчаливо потвърден при
условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК, с който в тежест на Ф.
К. М. от с. Х., Община – С. са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови
отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 2136,17 лв.,
от които главница в размер на 1251,85 лв. и лихва 884,32
лв. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като
установените задължения са погасени по давност, има дублиране на данъчни партиди
№ 5807135027002 и № 5807135027008, и имотът по
партида № 5807135027009 е неясен и липсват доказателства за
собственост върху този имот. Иска се актът да бъде отменен с присъждане на
разноските по делото.
Ответникът - директор на дирекция „Административноправно
обслужване и финансова дейност“ в Община - Самуил оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По реда на чл. 14 ЗМДТ с декларация с вх. № С-1564/ 31.03.1998 г. от З. К. М. – съпруг на жалбоподателката Ф. К. М. са декларирани четири недвижими
имота.
По първия от тях, находящ
се в с. Х., ул. „*****“ № **, представляващ земя с площ 6180
кв.м. и сгради с РЗП 332 кв. м., имот пл. № 191, парцели ХV, XIX в кв. 8, с посочен документ за собственост Нотариален
акт № 49 от 28.03.1990 г., том I, дело № 74/1990 г., е образувана данъчна партида №
5807135027001.
По втория деклариран
имот, находящ се в с. Богданци, 2-ри стопански двор, представляващ земя от 2054
кв. м. и сграда (селскостопански обект – кравеферма) с РЗП 2054 кв. м., с
посочен документ за собственост Нотариален акт № 77 от 10.11.1995, том II, дело №
849/1995 г., е образувана данъчна партида № 5807135027002.
По третия
деклариран имот, находящ се в с. Богданци, 2-ри стопански двор, представляващ
земя с площ 343 кв. м. и сграда (селскостопански обект – хр. кухня) с РЗП 343
кв. м., за който деклараторът е посочил, че няма документ за собственост, е
образувана данъчна партида № 5807135027003. Впоследствие тази партида е била закрита.
По четвъртия деклариран
имот, находящ се в с. Хърсово, без посочен административен адрес, представляващ земя с площ 1500 кв. м. за който деклараторът също е посочил,
че няма документ за собственост, е образувана данъчна партида № 5807135027004.
С декларация с вх.
№ 1706186/05.11.2003 г., подадена от З. К. М. по реда на чл. 14 ЗМДТ, е деклариран недвижим имот,
находящ се в с. Б., ул. „******“ № **,
представляващ УПИ IV-184 в кв. 28 по плана на селото, с площ 1220 кв. и построената в него
сграда (търговски обект – смесен магазин) с РЗП 108 кв. м. Като документ за
придобиване е посочен Нотариален акт № 94 от 09.12.2002 г., том V, дело № 644/2002
г. За имота е образувана партида с № 5807135027005.
С декларация с вх.
№ *********/ 14.07.2009 г., подадена от З. К. М. по реда на чл. 14 ЗМДТ, е деклариран недвижим имот,
находящ се в с. Х., ул. „*****“ № **,
представляващ имот пл. № 458, с площ 57 086 кв. и построените в него сгради (кравеферма)
с РЗП 3820 кв. м. Като документ за собственост е посочена скица № Ф01381 от
18.03.2009 г., издадена от Общинска служба „Земеделие“ - Самуил, в която като
документ за собственост е вписан Договор за замяна № СД-057 от 20.09.2005 г. За
имота е образувана партида с № 5807135027007. Съгласно извършеното в
декларацията вписване, същата представлява коригираща декларация по партида с №
5807135027006, образувана с декларация с вх. № **********/09.11.2005 г. В тази
декларация като документ за собственост е посочен Нотариален акт № 100 от
20.12.2001 г., том XII, дело № 648/2001 г., с който Ф. М. и съпругът й придобиват сградите, построени в същия имот
пл. № 458 с площ 57 086 кв., без правото на собственост върху земята, която е
държавна собственост. Посоченият в скица № Ф01381 от 18.03.2009 г. договор за
замяна № СД-057/2005 г., с който се твърди, че е придобита и земята, не е представен
по делото.
С декларация с вх.
№ *********/ 27.01.2011 г. по реда на чл. 14 ЗМДТ З. К. М. е декларирал недвижим имот, находящ се в с. Б., ул. „*****“ № **,
представляващ парцел VII по парцеларния план на Стопански двор № 2 на с.
Богданци, пл. № 007121 по КВС, с площ 11 333 кв. м., заедно с построената в
него кравеферма с РЗП 2061 кв. м. Като документ за придобиване е посочен
Договор за замяна № РД50-2161 от 30.12.1999 г., който е приложен по делото. За
имота е образувана партида № 5807135027008. Същият имот е деклариран от З. К. М. и с
декларация с вх. № С-1564/ 31.03.1998 г., в която е посочен документ за
собственост Нотариален акт № 77 от 10.11.1995, том II, дело № 849/1995 г., и по
която е образувана данъчна партида № 5807135027002. Видно от представения по
делото Договор за замяна № РД50-2161 от 30.12.1999 г., сключен на основание чл.
45а ППЗСПЗЗ между министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, и З. К. М., последният
е придобил 12,160 дка земя – частна държавна собственост, находяща се в с.
Богданци, общ. Самуил, представляваща прилежаща площ към обектите, негова
собственост по Нотариален акт № 77 от 10.11.1995, том II, дело № 849/1995 г.
С декларация с вх.
№ *********/ 27.01.2011 г. по реда на чл. 14 ЗМДТ З. К. М. е декларирал недвижим имот, находящ се в с. Богданци, без посочен
административен адрес, представляващ парцел II по парцеларния план на Стопански
двор № 2 на с. Богданци, пл. № 007117 по КВС, с площ 827 кв. м., заедно с
построената в него сграда с РЗП 272 кв. м. Като документ за придобиване е
посочен отново Договор за замяна № РД50-2161 от 30.12.1999 г. За имота е образувана
партида № 5807135027009.
В декларациите по
чл. 14 ЗМДТ, подадени от З. М., и в приложенията към тях съпругата му Ф. К. М. е вписана като собственик на 1/2 идеални части от
декларираните недвижими имоти.
С Покана за
доброволно изпълнение на основание чл. 4 и чл. 9 ЗМДТ изх. № 45/11.08.2020 г. Ф. М. е била
поканена да изплати задълженията си за данък върху недвижимите имоти и за такса
за битови отпадъци по партиди № 5807135027001, № 5807135027002, № 5807135027004, № 5807135027005, №
5807135027007, № 5807135027008, № 5807135027009 и № 6706Н6342, изчислени към
11.08.2020 г. в общ размер на 4250,98 лв., от които главница в размер на
3046,63 и лихви в размер на 1204,35 лв.
След получаване на
поканата З. и Ф. М. поискали
извършване на проверка на вписванията по данъчните партиди, уточняване на
задълженията по периоди и размери, възразили срещу начина на изчисляването им и
се позовали на изтекла давност. Последвала размяна на писма за изясняване на
дължимите суми.
На 25.02.2021 г. З. и Ф. М. депозирали
искане на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на актове за установяване
на задълженията.
С Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0004-1 от 24.03.2021 г.,
издаден от орган по приходите в Община – Самуил, в тежест на Ф. К. М. са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти по партиди № 5807135027001,
№ 5807135027002, № 5807135027004, № 5807135027005,
№ 5807135027007, № 5807135027008, № 5807135027009 и № 6706Н6342 и такса за
битови отпадъци за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на
2512,72 лв., от които главница в размер на 1994,38 лв. и лихва 518,34 лв.
С Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0005-1 от 24.03.2021 г., издаден от орган
по приходите в Община – Самуил, в тежест на Ф.
К. М. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти по партиди № 5807135027001,
№ 5807135027002, № 5807135027004, № 5807135027005,
№ 5807135027007, № 5807135027008, № 5807135027009 и № 6706Н6342, и за такса за
битови отпадъци за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на
2136,17 лв., от които главница в размер на 1251,85 лв.
и лихва 884,32 лв.
Актовете са били получени от жалбоподателката на 06.04.2021 г.
На 14.04.2021 г. на
основание чл. 107, ал. 4 ДОПК е подадена жалба до директора на дирекция „АПОФД“
при Община - Самуил. Решаващият орган не се е произнесъл по оспорването.
На 01.07.2021 г. е била подадена жалбата
до съда.
В хода на съдебното производство
страните са постигнали споразумение по отношение на спорната част от задълженията,
установени с АУЗД № 0004-1/24.03.2021 г.
Страните са приели,
че е налице припокриване на данъчни партиди № 5807135027002 и № 5807135027008,
които са открити за един и същ имот, при което дължимо от Ф. М. е само задължението по партида
№ 5807135027008 за ДНИ и ТБО в общ размер на 387 лв, от което главница в размер
на 307,15 лв. и лихви 79,85 лв. за периода от 2016 до 2020 г.
Страните са се
съгласили, че жалбоподателката не разполага с документ за собственост за имота
по партида № 5807135027004 и същият имот е земеделска земя, поради което
установеното по тази партида задължение за ДНИ и ТБО в размер на 22,85 лв. и
лихви 5,94 лв. за периода от 2016 до 2020 г. не се дължи.
По отношение на
имота по партида № 5807135027007 страните са приели, че се намира извън
регулационните граници на с. Хърсово и по отношение на него не са предоставяни
услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, и по
обезвреждането им в депо, поради което Ф. М. не дължи установеното по тази партида вземане до размера
на 376,32 лв., представляващо такса за поддържане на териториите за обществено
ползване за периода от 2016 до 2020 г.
По отношение на
имота по партида № 5807135027009 страните са се споразумели, че Ф. М. не дължи установеното по тази
партида вземане до размера на 8,88 лв., главница и лихви, представляващо такса
за поддържане на териториите за обществено ползване за периода от 2016 до 2020
г. Данъкът върху недвижимите имоти се дължи в целия размер от 12,77 лв.
Споразумението е
потвърдено от съда с определение от 13.10.2021 г., като в оспорената част АУЗД №
0004-1/24.03.2021 г. е обезсилен и в тази част производството е прекратено.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол след задължителното му оспорване
по административен ред. Съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146. В чл. 146 ДОПК е предвиден 7-дневен срок за комплектуване на преписката от страна на
органа по приходите, който в случая е изтекъл на 22.04.2021 г. Съответно,
60-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК е изтекъл на 22.06.2021 г. и решаващият
орган не се е произнесъл по жалбата. Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето
на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на акта в
обжалваната му част. В този случай разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ДОПК
предвижда 30-дневен срок за съдебно обжалване. Жалбата до съда е подадена в
законоустановения срок.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ
в производствата по установяване на задължения за местни данъци и такса за
битови отпадъци служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същата разпоредба тези
служители се определят със заповед на кмета на общината. АУЗД № 0005-1 от
24.03.2021 г. е издаден от Н. Н. И. на длъжност
„специалист МДТ“ в дирекция „АПОФД“ в Община - Самуил, в качеството му на орган
по приходите, оправомощен със Заповед № 125 от 24.03.2021 г. на Кмета на Община
- Самуил. Следователно, оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия.
Актът е в необходимата форма и има
изискуемото съдържание, включително фактически и правни основания за издаването
му.
Но оспореният АУЗД е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл. 109, ал. 1 ДОПК е предвидено,
че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този
кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. За определяне
на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно
или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот или при промяна на
обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. При липса на промяна в
обстоятелствата, първоначално подадената декларация "замества"
декларациите за следващите календарни години. В разглеждания случай
декларациите по чл. 14 ЗМДТ са подадени през 1998 г., през 2003 г., през 2009
г. и през 2011 г., и заместват декларациите за следващите календарни години.
Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК за установяване на задълженията е изтекъл, както
следва: за 2011 г. – на 31.12.2016 г.; за 2012 г. – на 31.12.2017 г.; за 2013 г. – на 31.12.2018
г.; за 2014 г. – на 31.12.2019 г. и за 2015 г. – на 31.12.2020 г. Този срок е
преклузивен и с изтичането му се изключва възможността на органите по приходите
да установяват задължения за ДНИ и ТБО. Оспореният АУЗД е издаден на 24.03.2021
г., което представлява съществено нарушение на императивната процесуална норма
на чл. 109, ал. 1 ДОПК и обосновава отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.
В подкрепа на горните изводи са Решение
№ 1909 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2015 г., VII о., Решение №
3009 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2016 г., VII о., Решение № 3752
от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2020 г., I о.
Предвид факта, че издаването на АУЗД е
недопустимо, съдът не обсъжда материалната му законосъобразност.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, пр. 1 ДОПК жалбоподателката има право на разноски. Списъкът на
разноските включва държавна такса в размер на 20 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 1500 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е основателно. Видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, жалбоподателката е заплатила възнаграждение в
размер на 1500 лв. за обжалването на АУЗД № 0004-1 от 24.03.2021 г. и АУЗД № 0005-1 от 24.03.2021 г. По
отношение на АУЗД № 0004-1 от 24.03.2021 г. е постигнато споразумение, поради
което за оспорването му не се дължат разноски. Материалният интерес от
оспорването на АУЗД № 0005-1 от
24.03.2021 г. е в размер на 2136,17 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес
от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000
лв. При интерес от 2136,17 лв. минималното възнаграждение е 379,53 лв. Поради
това заплатеното възнаграждение се явява прекомерно. В съответствие с чл. 161, ал. 2 ДОПК и без оглед на
действителната фактическата и
правна сложност на делото съдът преценява, че в полза на жалбоподателката
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. При дължима държавна
такса за оспорването на един административен акт от 10 лв. общият размер на
разноските е 510 лв.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0005-1 от 24.03.2021 г.,
издаден от орган по приходите в Община – Самуил, мълчаливо потвърден съгласно
чл. 156, ал. 4 ДОПК, с който в тежест на Ф.
К. М. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2011
г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 2136,17 лв.,
от които главница в размер на 1251,85 лв. и лихва 884,32
лв.
ОСЪЖДА Община – Самуил да заплати на Ф. К. М. за разноски по делото сумата 510 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.