Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-103 09.06.2020
год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на втори юни две хиляди и двадесета
година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА
МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело номер 261 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба вх.№ 55518/04.12.2019г. на РС-Бургас от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юк.Б.Рахнева против
Решение № 2942/08.11.2019г. по гр.д.№ 3039/2019г. по описа на БРС, с
което е отхвърлен искът на дружеството против Й.Н.Д., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
местност „С. д.“ № *** за установяване на вземането на търговеца
досежно следните суми: 543,73 лева – главница по Договор за кредит №
403505/02.03.2014 год., 87,10 лева – договорна лихва по чл. 9 от договора за
периода 13.06.-06.09.2015 год., 70,91 лева – договорна лихва по чл. 10 от
договора за периода 06.10.2014-06.09.2015 год., 87,70 лева – такса револвинг за
периода 06.07.-06.09.2015 год., 100 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране
на просрочени вземания, и 151,30 лева – обезщетение за забава за периода
06.02.2016-06.02.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от 06.02.2018 год. до окончателното й
изплащане, които вземания са предмет на Заповед за изпълнение № 278/08.02.2018
год. по ч. гр. д. № 526/2018 год. на РС-Сливен.
Твърди се, че
обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, с които е ограничено правото на защита на въззивника
ищец. По-конкретно се посочва, че още в исковата молба е отправено искане за
постановяване на неприсъстено решение, но въпреки наличието на предпоставките
за това, съдът без да се произнесе по това искане е преминал към произнасяне по същество с решение.
На следващо место съдът неправилно е посочил и приел, че липсват доказателства
за това че действително е предадена сумата по процесния кредит на
кредитополучателя. Навежда, че в тази връзка е отправено искане в исковата
молба , при оспорване от ответника да бъде допусната ССчЕ, което искане е било
отхвърлено от съда и по този начин ищецът е бил лишен от възможността да
представи доказателства в подкрепа на претенцията си. На следващо место се
възразява по изводите на съда, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита, както и цесията не е породила действие,
тъй като уведомлението за нея не е връчено лично да длъжника, като с въззивната
жалба същите се считат за неправилни. Твърди се, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявените искове. Направено е искане за отмяна
на обжалваното решение, за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият Й.Н.Д.,
редовно уведомен не представя отговор по
въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на
съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.
С обжалваното решение Бургаският районен
съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване на вземанията
на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* против Й.Н.Д. иск
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 543,73
лева – главница по Договор за кредит № 403505/02.03.2014 год., 87,10 лева –
договорна лихва по чл. 9 от договора за периода 13.06.-06.09.2015 год., 70,91
лева – договорна лихва по чл. 10 от договора за периода 06.10.2014-06.09.2015
год., 87,70 лева – такса револвинг за периода 06.07.-06.09.2015 год., 100 лева
– такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, и 151,30 лева
– обезщетение за забава за периода 06.02.2016-06.02.2018 год., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от 06.02.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 278/08.02.2018 год. по
ч. гр. д. № 526/2018 год. на РС-Сливен.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба,
че вземанията му произтичат от сключен Договор за кредит № 403505/02.03.2014г.,
по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на ответника Й.Д.
револвиращ кредит в размер до 100 лева, чрез предоставяне международна кредитна
карта. Договорът е сключен като безсрочен, а ответникът дължи месечна минимална
погасителна вноска от 15 % от максималния размер на отпуснатия кредит.
Вземанията по договора са били прехвърлени в полза на
„Аксес Файнанс“ ООД, с цесионен договор от 01.07.2014 год. и Приложение №
2/01.08.2014 год. към него. На 20.06.2015 год. между цесионера и длъжника Й.Д.
е сключен писмен анекс, с който максималният размер на револвиращия кредит е
увеличен до 550 лева.
Впоследствие, с рамков договор за
цесия от 07.11.2014 год. и Приложение № 1/13.06.2016 год. към него вземанията
по договора за кредит са прехвърлени от „Аксес Файнанс“ ООД на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД. До длъжника са изпратени две уведомителни писма -
за втората цесия, и те са върнати с отразяване, че пратката не е потърсена от
получателя и адресът е неясен.
По заявление по реда на чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД за процесните суми е издадена Заповед
за изпълнение № 278/08.02.2018 год. по ч. гр. д. № 526/2018 год. на РС-Сливен.
Поради уведомяване
на длъжника в заповедното производство по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на
осн.чл.415, ал.1, т.2 ГПК е предявена исковата молба по реда на чл.422 ГПК.
Ответникът не е
взел становище по твърденията и претенцията на ищеца. Не е сочил доказателства.
Не е отправял доказателствени искания.
В съдебно заседание от 16.10.2019г.
съдът е докладвал делото, разпределил е доказателствената тежест; произнесъл се
е по сторените доказателствени искания, включително е съобразил, че е сторено
под условие, че ответникът оспори размера на претенциите, искане от ищеца са
допускане на ССчЕ, но тъй като посоченото условие не е настъпило, то искането
не обвързва съда, и като е намерил, че
не е налице предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК на основание чл. 239,
ал. 4 ГПК е оставил без уважение искането на процесуалния представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение и е постановено решение по същество.
С обжалваното
решение съдът е отхвърлил изцяло претенциите на ищеца, на няколко основания.
Първо е прието, че ответника не е бил надлежно уведомен за двете цесионни сделки
– за първата цесия до длъжника няма данни да е изпратено уведомление по чл. 99, ЗЗД, а писмото за втората цесия е изпратено само по постоянния адрес, където не
е бил открит. Второто цедиране на вземанията по кредитния договор в полза на
ищеца е породило действие за ответника, но едва в хода на настоящия исков
процес, тъй като са налице данни за съобщаване на ответника, но само на втората
цесия, уведомлението по която е връчено
с исковата молба, но липсват данни за първата цесия до длъжника няма
данни да е изпратено уведомление по чл. 99, ЗЗД, поради което и е приел, че тя
е непротивопоставима на ответника. На
следващо место е прието, ищецът не е провел главно и пълно доказване на факта,
че е изправна страна по договора за кредит от 02.03.2014 год., вкл. че ответникът
е усвоил сумите по нея на датите, изброени в обстоятелствената част на исковата
молба – чл. 154, ал. 1, ГПК, тъй като липсват доказателства за това. На трето
место, отчитайки, че ищецът основава претенциите си на твърдение за настъпила автоматична
предсрочна изискуемост на 06.02.2016 год., поради неплащане на минималните
месечни погасителни вноска за пет последователни месеца, съдът е установил, че
по делото, не са представени доказателства, че преди подаване на заявлението
по чл. 410, ГПК ищецът е уведомил контрахента си за това едностранно изменение
на договора (предсрочно изискуеми вземания). На четвърто место съдът е посочил
и че процесният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ЗПК поради неспазване
императива на чл. 11, ал. 1, т. 10, с. з. – договорът да съдържа ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, тъй като в процесния договор ГПР е посочен в
цифрово изражение – 108 %, но първо липсват данни как е формиран този размер
(препращането към Раздел ІІ на непредставени по делото ОУ е бланкетно) и второ
е намерил за нищожни и клаузите за размерите на ГПР – 108 %, и на договорната
лихва – 72 %, като противоречащи на добрите нрави по см. чл. 26, ал. 1, предл.
трето, ЗЗД, тъй като те надвишават значително 3-кратния размер на обезщетението
по чл. 86, ЗЗД. Посочено е, че в този случай съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него, но тъй като това задължение е обвързано с доказване факта на
получаване на предоставения кредит, или на част от него, а такова доказване не
е извършено в хода на делото, е отхвърлил изцяло исковата претенция.
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предявени са
искове с правното основание е в чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
Исковете са предявени в срок, след указания на заповедния
съд по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са допустими.
Относно
твърдението за допуснати от РС Бургас нарушения на процесуалните правила при
непостановяване на неприсъствено решение. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. В случая това изискване на закона е спазено – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие като ищецът
своевременно е сезирал съда с искане да постанови неприсъствено решение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 239, ал.
1, т. 2 ГПК, за да постави неприсъствено решение съдът следва да намери, че
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Именно в
съответствие с посочената разпоредба и без да взема становище по същество на
доказателствата, първа инстанция е намерила, че от представените доказателства
не може да се направи извод за вероятната основателност на иска. С протоколно
определение от 16.10.2019г. РС Бургас е приел, че не е налице предпоставката на
чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК и с нарочно определение на осн.чл.239, ал.3 ГПК е
оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение. Това обстоятелство не води до
ограничаване на правата на страните като е ясно изразена и формирана волята на
съда. От постановения акт се установява, че съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и искането с изрично
определение е оставено без уважение. Ето защо този състав на ОС Бургас намира,
че възраженията на въззивника за допуснати процесуални нарушения заради
непостановяване на неприсъствено решение са неоснователни и решението на РС
Бургас е валидно и допустимо. Не се установява и твърдяното нарушаване правото
на защита на въззивника-ищец в първоинстанционното производство чрез
неоснователно недопускане на доказателствено искане за ССчЕ. Правилно съдът е
преценил, че искането за евентуално допускане на ССчЕ е направено от ищеца под
условие, че ответника оспори в рамките на първоинстанционното производство
размера на претендираното вземане. Тъй като такова оспорване не е сторено, то
условието поставено от ищеца не е настъпило, поради което и правилно е
преценено че съдът не е обвързан от произнасяне.
По-нататък предвид
характера на предявения иск за установяване съществуването на вземанията по
заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да
установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз
основа на които претендира отхвърлянето на предявения иск.
Този съдебен състав
изцяло споделя мотивите на РС Бургас, че въззивникът ищец въпреки
доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, не е
представил каквито и да било доказателства за наведените в исковата молба
твърдения, че твърдяният кредит в посочения размер е предоставен и усвояван на
посочените дати в посочените размери от ответника. При така предявената
претенция тежестта на доказване лежи върху ищеца, който следва да установи по
пътя на главно и пълно доказване, че е изправна страна по процесния договор, наличието
на задължението и предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми.
Като не е представил никакви доказателства за горното, то искът парвилно е бил
отхврлен с обжалваното решение като недоказан по своето основание. С оглед
последното безпредметно е обсъждането на останалите наведени в жалбата
възражения за действието на цесията, предсрочната изискуемост, дали
първоначалния кредитор е кредитна или финансова институция и какви са
последиците от това.
Поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с крайния извод на Районен съд Бургас за
неоснователност на иска, първоинстанционното решение, следва да бъде потвърдено.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2942/08.11.2019г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3039/2019г.
Настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :