№ 217
гр. Варна , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело
№ 20203100901269 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:04 часа се явиха:
Ищцовата страна Г. П. П. , редовно призована, явява се лично и с адв.
Ж. К., редовно упълномощена и приета от съда.
Ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД, редовно призовано,
представлява се от ю. к. Ст. П. , редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, не се явява, депозирала
заключение с вх. № 9129/14.05.2021 г.
Вещите лица Т. К. А. и Р. С. Г., не са призовани за КСППЕ.
Вещото лице Д. Л. К., не е призован.
Вещите лица Й. Л. М. и Р. Б. М. , не са призовани.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Ю. к. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. К.: Запознати сме с проекта за доклад.
Ю. к. П.: Запознати сме с проекта за доклад.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
418/ 13.04.2020 година:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД от Г.
П. П., ЕГН ********** от гр. Варна, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София за заплащане сумата от 450000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на
сестра й Л.П.Н., племенниците й В.Н.В. и П.Н.В. и съпругът на сестра й
Н.В.Н., починали в резултат на ПТП от 20.10.2019г., причинено от 1А.Д. като
водач на застраховано при ответника МПС по задължителна застраховка
гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху нея, считано от
20.10.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по
делото разноски. С уточняваща молба ищцата пояснява, че претендира
200000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на сестра й Л.П.Н., по 100000 лева за племенниците й,
50 лева за смъртта на зет й Н.В.Н.. Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право: Ищцата твърди, че на 20.10.2019г. сестра й
Л.П.Н., племенниците й В.Н.В. и П.Н.В. и съпругът на сестра й Н.В.Н.,
починали при настъпило пътно-транспортно произшествие на път ПП-I-4 км
196 000, в близост до с. Камбурово, общ. Омуртаг. Процесното ПТП е
причинено от Александър Д., управлявал лек автомобил „Рено Каджар“ с ДК
№ СВ 5616 ВА, който навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил
челно в движещият се там лек автомобил, управляван от починалата Л.П.Н., в
който автомобил пътници са били Н.В.Н. - съпруг на водачката и двете им
деца - В.Н.В. и П.Н.В.. Във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие е образувано и водено ДП № 391/2019 год. по описа на Районно
управление на МВР - гр. Омуртаг, прокурорска преписка № 1563/2019 год. по
описа на ОП – Търговище, което е приключило с постановление от 30.03.2020
год. за прекратяване на наказателно производство на основание чл.24, ал.1,
2
т.4 от НПК, влязло в законна сила на 15.04.2020 год. Ищцата излага, че в
резултат смъртта на родствениците й е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени мъки, страдания, психически и емоционален
дискомфорт от загубата им и липсата на взаимопомощ и грижи. Смъртта на
сестра й предизвикала сериозен стрес за ищцата, която изживява
продължителни душевни мъки и страдания. Двете сестри са отгледани заедно
и от малки са се грижили една за друга всекидневно, а впоследствие са
продължили да поддържат интензивни контакти помежду си, виждали са се
почти ежедневно, чували се по телефона всеки ден, правили семейни сбирки,
празнували заедно семейни празници, посещавали са заедно родителите си,
ходили заедно на екскурзии и са прекарвали заедно почивките си. Отглеждали
са заедно и взаимно децата си, ищцата е получавала и полагала грижи и
помощ при отглеждането на децата си и племенниците си. Между ищцата и
починалите са били създадени и съществували трайни и дълбоки
емоционални връзки и чувства. Макар, че не са живели заедно преди
катастрофата, починалите и ищцата са били в много близки отношения и
много често починалото семейство са прекарвали и споделяли времето си
заедно. След кончината им и към момента ищцата изпитва силна мъка, която
не може да преодолее и понастоящем, видимо е стресирана и тъжна, и
загубата на сестра й и цялото й семейство се е отразило изключително
негативно на психическото и емоционално й състояние. Налице е
психотравма, поставена е диагноза „Остра стресова реакция“, като от
23.10.2019 год. до 31.12.2019 год. ищцата е била в отпуск по болест. 2Ищцата
предявила писмена претенция пред ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение, но е получила отказ, поради което предявява
претенцията си пред съда. С допълнителна искова молба е направено
доказателствено искане. В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, с който оспорва иска. Застрахователят
оспорва отговорността на водача А.Б.Д., като излага, че той не е реализирал
виновно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП.
Оспорва причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на Л.Н., Н.Н.,
В.В. и П.В., както и причинната връзка между претендираните
неимуществени вреди и тяхната смърт. Оспорва причинноследствената
връзка между поведението на водача Д. и смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В. и П.В..
3
Оспорва наличието на вина на водача А.Б.Д., като твърди, че същият е
починал непосредствено преди настъпването на процесното
автопроизшествие. Оспорва фактическите твърдения относно механизма на
ПТП, включително и твърдението, че водачът Д. „рязко завил наляво“.
Оспорва причинната връзка между уврежданията, които пострадалите лица са
получили вследствие удара между двата автомобила от една страна, и от
друга, че именно тези увреждания са в пряка причинно следствена връзка с
тяхната смърт. Оспорва причинната връзка между смъртта на Л.Н., Н.Н., В.В.
и П.В., и настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
психически и психо-емоционални преживявания на ищцата. Оспорва
посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва твърденията, че
ударът е настъпил в платното за движение на л.а. „Ситроен Ксара“, а на
отделно основание твърди, че е налице случайно събитие. Застрахователят
възразява, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания, е изключително завишено по
размер. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване,
като твърди, че пострадалите не са били с поставени предпазни колани
непосредствено преди удара. По отношение на водача Л.Н. възразява и за
принос, изразяващ се в управление на автомобила с несъобразена скорост и с
възможност за предотвратяване на удара. Оспорва активната материално
правна легитимация на ищцата да претендира неимуществени вреди,
твърдения, че ищцата е създала трайна и дълбока емоционална връзка с
починалите, че е ищцата е била в особено близка връзка с починалите,
твърденията за търпени от ищцата в резултат от смъртта на починалите
продължителни болки и страдания, твърденията, че конкретния случай
представлява изключение. С отговора на допълнителната искова молба
поддържа направените оспорвания и доказателствени искания.
По допустимостта на иска: Съобразно изложените в исковата молба
твърдения искът е допустим.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът приема за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване: че „Рено Каджар“ с ДК № СВ
5616 ВА към 20.10.2019 г. е било застраховано по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
4
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи
доказателствената тежест да докаже конкретния механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, че същото е настъпило единствено
поради виновното поведение на водача на застрахованото в ответното
дружество МПС; следва да установи характера на претърпените
неимуществени вреди; да докаже, че е предявила писмена застрахователна
претенция за обезщетение на вредите пред застрахователя, кога е станало това
и какъв е отговора на застрахователя; следва да докаже причинната връзка
между уврежданията, които пострадалите лица са получили вследствие удара
между двата автомобила от една страна, и от друга, че именно тези
увреждания са в пряка причинно следствена връзка с тяхната смърт; че е
създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалите, че е била в
особено близка връзка с починалите; да докаже твърденията за търпени в
резултат от смъртта на починалите продължителни болки и страдания, както
и че конкретния случай представлява изключение.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи
доказателства за установяване на механизма на ПТП; причинната връзка
между уврежданията, които пострадалите лица са получили вследствие удара
между двата автомобила от една страна, и от друга, че именно тези
увреждания са в пряка причинно следствена връзка с тяхната смърт; че е
създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалите, че е била в
особено близка връзка с починалите.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника -
застраховател, че при условие, че ищецът докаже изгодните за него факти,
ответникът, при условията на пълно и главно доказване, дължи да установи
възраженията си.
СЪДЪТ, докладва молба с вх. № 9242/18.05.2021 г. от ответното
дружество, с която представят доказателства за платени депозити по
допуснатите експертизи.
Във връзка с молба с вх. № 9242/18.05.2021 г. от ответното дружество,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Т. К. А. и Р. С. Г.; Д. Л. К.; Й. Л. М. и
Р. Б. М., за изпълнение на поставените задачи.
СЪДЪТ, докладва постъпило писмо с вх. № 9066/14.05.2021 г. от
Окръжен съд – Търговище, ведно с разпечатка от деловодна система, с която
ни уведомят, че ДП № 391/2019 г., по описа на РУ – Омуртаг е в Апелативен
съд– Варна.
Във връзка с постъпило писмо с вх. № № 9066/14.05.2021 г. от Окръжен
съд – Търговище, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Апелативен съд – Варна по въззивно гражданско
дело № 102/2021 г., по описа на Апелативен съд – Варна, заверени преписи от
приложеното по търговско дело № 60/2020 г., по описа на Окръжен съд –
Търговище, ДП № 391/2019 г., по описа на РУ – Омуртаг.
В 15:08 часа, в съдебната зала влиза вещото лице Т.А..
Адв. К.: Да се приемат представените писмените доказателства.
Ю. к. П.: Да се приемат представените писмените доказателства.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
към делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Препис – извлечение от
акт за смърт на Н.В.Н. № 10/21.10.2019 г.; Копие от Препис – извлечение от
акт за смърт на Л.П.Н. № 11/21.10219 г.; Копие от Препис – извлечение от акт
за смърт на П.Н.В. №12/21.10.2019 г.; Копие от Препис – извлечение от акт за
смърт на В.Н.В. № 13/21.10.2019 г.; Копие от Удостоверение за съпруга и
родствените връзки № 5/16.09.2020 г.; Копие от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 71/0.10.2019 г.; Копие от План схема; Копие от
6
съдебномедицинска експертиза на труп № 81/2019 г.; Копие от
съдебномедицинска експертиза на труп № 82/2019 г.; Копие от
съдебномедицинска експертиза на труп № 83/ 2019г.; Копие от
съдебномедицинска експертиза на труп № 84/2019 г.; Декларация за
имуществено, семейно и гражданско състояние; Копие от Допълнително
споразумение № 17/27.01.2020 г. към трудов договор № 148/ 03.08.2009 г.;
Копие от Служебна бележка; Копие от Нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот № 160, том IV, рег. № 6840, дело № 648/2007 г.; Копие от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том V, рег. №2783, дело
№ 581/2010 г.; Копие от Нотариален акт за покупко – продажба №75, том V,
рег. № 2444, дело № 537/2014 г.; Копие от Удостоверение за раждане от
27.09.2011 г.; Копие от Удостоверение за раждане на М. Д.ова Р.а; Копие от
Удостоверение от Община Смядово; Копие от Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 30.03.2020 г.; Копие от Писмо с
изх. № 1–3873/16.06.2020 г.; Копие от лична амбулаторна карта – 5 листа;
Копие от Амбулаторен лист № 197/05.11.2019 г.; Копие от Амбулаторен лист
№ 219/19.11.2019 г.; Копие от Амбулаторен лист № 3316/ 02.12.2019 г.; Копие
от Амбулаторен лист № 120/05.12.2019 г.
НЕ ПРИЕМА към доказателствения материал по делото, представеното
с исковата молба, копие от заключение от съдебно – автотехническа
експертиза.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение по съдебна психологична –
психиатрична експертиза с вх. № 9129/14.05.2021 г.
Адв. К.: Не правим възражение за неспазване срока на експертизата.
Ю. к. П.: Правя възражение за неспазването на срока, тъй като не сме
се запознали с експертизата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че заключението по съдебна психологична –
психиатрична експертиза с вх. № 9129/14.05.2021 г., не е представено в срок
намира, че следа да бъде изслушано в следващо съдебно заседание.
Адв. К.: Имам доказателствени искания във връзка с указаната
разпределена доказателствена тежест по доклада:
7
Моля, да допуснете и назначите съдебно – автотехническа експертиза, в
която вещото лице, след като се запознае със събраните по делото
доказателства, да отговори на следните въпроси:
Да се установи непосредствената причина за възникване на
автопроизшествието;
Да се определи механизма на процесното ПТП, възникнало на
20.10.2019г.;
–тата
Да се определи скоростта на МПС преди удара и към момента на
удара;
Да се определи опасната зона за водачите, при конкретните условия на
пътя;
Съществувала ли е техническа възможност за предотвратяване на
автопроизшествието?
–тата
На какво разстояние от място на удара водачите на МПС са имали
възможност да се възприемат?
–та
Да се установи мястото на удара между процесните МПС;
–та
На какво разстояние едно от друго са били двете МПС от момента на
възникване на опасността?
При движение с разрешена скорост, имало ли е техническа възможност
да се избегне удара?
Това е по отношение на автотехническата експертиза.
Следващото ни доказателствено искане е да допуснете и назначите
съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице, след като се запознае
със събраните по делото доказателства, да отговори на следните въпроси:
Каква е причината за смъртта на всяко едно от починалите лица – Л., Н.,
В. и Петя?
Налице ли е причинно следствена връзка между процесното ПТП и
смъртта на всеки един от починалите?
Налице ли са следи от въздействие, от предпазни колани по телата на
всеки един от починалите?
Какво е било разположението на всеки едни от починалите в автомобила
в момента на удара – кой къде е седял в купето на автомобила?
8
Моля, да изискате от МБАЛ – Търговище АД съобщение за смърт № 31/
21.10.2019 г. Самото съобщение за смърт е ведно с медицинско свидетелство
за смърт, придружено с всички съпътстващи документи. Това съобщение е за
смъртта на Александър Д.. Досега по делата не сме виждали като
доказателство по делата протокол за аутопсия, а в това съобщение за смърт
има конкретни причини. То е изготвено непосредствено след смъртта. Има
посочени конкретни причини за смъртта му и мисля, че те ще бъдат от
значение във връзка с изготвянето на медицинските експертизи, които са
допуснати.
Тъй като МБАЛ – Търговище АД, не е страна по делото, представям
изрична писмена молба, на основание чл. 192 от ГПК, да бъдат изискани
документи.
Вие сте указали в доклада, че трябва да се поясни искането по чл. 176 от
ГПК във връзка със споразумението. Ответникът следва да заяви какво
признава. В самото споразумение, ответникът би следвало да е заявил кои
факти и обстоятелства по процесното ПТП признава и кои ще установява.
Ако те оспорваха по този начин, по който оспорват в настоящия процес, не
смятам, че биха имали основание за сключване.
Ю. к. П.: Поддържаме изцяло направеното възражение в
допълнителния отговор на искова молба, че искането по чл. 176 от ГПК е
недопустимо, неоснователно. ЗАД „Армеец“ е юридическо лице. То е
търговец. Има свободата да се договаря по какъвто начин счете за добре в
конкретната ситуация. Липсата или наличието на споразумение с трети лица
на спора, няма абсолютно никакво отношение към доказването в настоящото
производство. Както и Вие преди малко подчертахте, в настоящото
производство имаме искане за заплащане на обезщетение от разширен кръг
пострадали лица, при които доказателствената тежест е изцяло различна и
основанието за изплащане на обезщетение и фактите които следва да бъдат
преценявани, са различни. Също така, ако ищецът счете, че това не ще има
някакво отношение към спора и че негови близки са сключили подобно
споразумение, може и да представя тези споразумения към спора, но те биха
били неотносими.
Адв. К.: Да, аз считам, че в това споразумение, като имам предвид
9
начина на изготвяне на такъв характер, споразумения, безспорно е, че
страните декларират конкретни обстоятелства и факти, които приемат за
безспорни. От тази гледна точка, с оглед на доказателствената тежест, която
има нашата страна, смятам че в това споразумение ще се намерят достатъчно
обстоятелства, които да бъдат показани, с оглед признаване на факти.
СЪДЪТ, прикани страните към споразумение, но такова не бе
постигнато.
Ю. к. П.: Поддържаме изцяло и възражението в отговора на исковата
молба, което също е съобразено с последните решения на ВКС по допуснато
решение за касационно обжалване, в което се казва, че въпрос на
допустимост на исковата молба е да се уточни, в какво точно се състои
изключителността на ищеца с всяко едно от лицата, за което се претендира
обезщетение и че това не е въпрос на доказване впоследствие в процеса, а е
въпрос на допустимост и редовност на исковата молба.
По направените искания от ищцовата страна, за назначаване на
съдебно– автотехническа и съдебномедицинска експертизи, СЪДЪТ намира
същите за основателни, поради което и същите следва да бъдат допуснати.
СЪДЪТ, намира за основателно искането на ищцовата страна за
изискване от МБАЛ – Търговище АД на съобщение за смърт, ведно със
свидетелство за смърт и всички приложения към него.
Искането на ищцовата страна за допускане на въпроси по реда на чл.
176 от ГПК към ответника, СЪДЪТ намира същото за неоснователно, тъй
като се касае до твърдения за изплащане на обезщетение на различен кръг
лица, спрямо които предпоставките за дължимост на обезщетението са
различни.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНО – АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, като
вещото лице, след като се запознае със събраните по делото доказателства, да
отговори на следните въпроси:
10
Да се установи непосредствената причина за възникване на
автопроизшествието;
Да се определи механизма на процесното ПТП, възникнало на
20.10.2019г.;
–тата
Да се определи скоростта на МПС преди удара и към момента на
удара;
Да се определи опасната зона за водачите, при конкретните условия на
пътя;
Съществувала ли е техническа възможност за предотвратяване на
автопроизшествието?
–тата
На какво разстояние от място на удара водачите на МПС са имали
възможност да се възприемат?
–та
Да се установи мястото на удара между процесните МПС;
–та
На какво разстояние едно от друго са били двете МПС от момента на
възникване на опасността?
При движение с разрешена скорост, имало ли е техническа възможност
да се избегне удара?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата, в
размер на 200.00 /двеста/ лева, платими от Бюджета на Съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й. Л. М..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
ДОПУСКА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, като вещото
лице, след като се запознае със събраните по делото доказателства, да
отговори на следните въпроси:
Каква е причината за смъртта на всяко едно от починалите лица – Л.Н.,
Н.Н., В.В. и П.В.?
Налице ли е причинно следствена връзка между процесното ПТП и
смъртта на всеки един от починалите?
Налице ли са следи от въздействие, от предпазни колани по телата на
всеки един от починалите?
Какво е било разположението на всеки едни от починалите в автомобила
11
в момента на удара – кой къде е седял в купето на автомобила?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата, в
размер на 200.00 /двеста/ лева, платими от Бюджета на Съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. Б. М..
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
ИЗИСКВА на основание чл. 192 от ГПК от МБАЛ – Търговище АД,
Съобщение за смърт № 310/ 21.10.2019 г., ведно с Медицинско свидетелство
за смърт на А.Б.Д., придружено с всички съпътстващи документи към него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна, за
допускане на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към ответника.
Адв. К.: Водим двама свидетели. Третата е военнослужещ и трябваше
да бъде свободна днес, но сутринта не са я освободили от смяна и са я
задържали по служебни ангажименти. Държим на нейния разпит. Името на
свидетелката е Албена Тренева.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на
ищцовата страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да води свидетелката
Албена Тренева в следващо съдебно заседание.
Ю. к. П.: Считам, че е добре свидетелите трябва да се разпитат
съвместно.
СЪДЪТ намира, че не е необходимо едновременен разпит на
свидетелите, тъй като същите не са на насрещните страни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
едновременен разпит на допуснатите на ищцовата страна свидетели.
12
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване обстоятелството относно претърпените болки и страдания,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетели:
Д.Й.С. и Д.И.Р., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Д.Й.С., ЕГН:**********, българка,
българска гражданка, неосъждана, предупреден заа наказателната
отговорност по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. К.:
Свидетелката С.: С Г. се запознахме първата година, когато бяхме
студентки в колежа, през 2005 година. Аз отидох и се запознах с нея. Това
беше на първия ден, когато присъствахме в колежа и двете учихме за
специалността „Акушерка“. Сприятелихме се с нея и впоследствие тя ме
запозна със сестра си. Още в самото начало каза, че има сестра. Сестра се
казва Л.. Л. я познавам няколко месеца по – късно, не помня точно откога, в
кой момент. За съществуването знам още от самото начало, защото Г. често
говореше за нея.
Те бяха в много добри взаимоотношения. Винаги съм искала и аз да
имам такава сестра, защото се разбираха чудесно. Винаги се подкрепяха.
Когато една имаше нужда от помощ за нещо, другата беше насреща, във
всеки един момент. Чуваха се всеки ден и то по няколко пъти. Виждаха се
също много често. Не мога да посоча дали са се виждали пет или три пъти в
седмицата, но знам, че със сигурност повече от веднъж седмично са се
виждали. Ходиха си нагости. Бяха много близки, през цялото време. Л. се е
запознала с мъжа си, тъй като аз не съм присъствала, няколко месеца преди Г.
да се запознае с нейния мъж. Още от самото начало ги запознаха двамата.
Мъжете им се харесваха помежду си. Общуваха свободно. Допадаха си. Често
13
се събираха. Г. помагаше в отглеждането в отглеждането на децата на Л.,
както и впоследствие и Л. помагаше в отглеждането на децата на Г.. Децата
им нямат голяма разлика. Г. има две деца. Помагаха си по отношение на
всичко. Винаги разчитаха една на друга.
За катастрофата разбрах, когато Г. ми се обади. Тя не можеше да
говори. Едва ми го каза, при което и аз не знаех какво да отговоря, освен, че
повтарях, че евентуално може децата да са оцелели. Около месец след
катастрофата се видяхме с Г.. Беше изключително тъжна. Тя се разпадна след
това. Сестра беше огромна опора в живота . Тя толкова разчиташе на нея,
тъй като мъжът пътува и го няма дълго време, с месеци. Тя се почувства
изгубена, сякаш няма на кого да разчита в момента, сякаш е останала съвсем
сама. Това беше усещането ѝ.
Возила съм се с Л. в колата. Тя беше чудесен шофьор. Внимателна.
Предпазлив шофьор и се съобразяваше и със скоростта и с това къде са в
момента на пътя. С нея съм се возила в колата, когато В. беше бебе и беше
много внимателна. Той си беше на мястото. Шофираше още от самото начало.
В смисъл, че при първа възможност е взела книжка и оттогава не е спирала да
шофира. Шофираше ежедневно.
На кръщенето на второто дете на Г. – М., синът на Г. вдигна
температура и тогава сестра Л., която беше в последните месеци на
бременността, тя я заведе до Спешното, където и Г. работи, за да могат да
прегледат И..
Л. живееше в Белослав, в къщата която си построиха с Н.. За тази къща
помагаше и съпругът на Г. – Д.. Г. и Д. живееха във Варна. Това разстояние не
им пречеше да се виждат. Те пътуваха ежедневно, даже и мъжът на Л.
завърши шофьорския курс, сдоби се с книжка, за да може и той да пътува.
Пътуваха ежедневно и двамата, и това не им пречеше по никакъв начин да се
виждат. Даже е имало случаи, когато примерно В. или Магито са болни,
сестра веднага се отзовава, за да може да ги вземе и да ги заведе до лекар,
тъй като Д. отсъстваше през по – голямата част от времето. Такава му е
работата.
На въпросите на ю.к. П.:
14
Свидетелката С.: Когато започнахме да учим с Г., бяхме на 18 срещу
19 години. Г. тогава дойде на квартира във Варна. Тя живееше в Смядово.
Преди това е учила в Шумен, в гимназиална възраст. После дойде във Варна
на квартира. Сестра е работила в Дом за хора с умствени проблеми, на
някакво място, където е била готвач. След като е напуснала там, се премества
във Варна. Когато се запознахме мисля, че Л. още не живееше във Варна,
защото нямам спомен за това. С Л. се запознахме няколко месеца по – късно.
Първият ми ярък спомен е когато им ходих на гости в Смядово. Тогава по–
отблизо се запознах с Л.. Л. първоначално живееше там с родителите си,
докато е работила като готвач. След това, като напуска там, се мести във
Варна. Аз по принцип съм от Аксаково и си живеех там. Г. беше на квартира
във Варна. Първо беше в една квартира, после на друга квартира. Наложи се
да ги сменя. След преместването от Смядово, сме се виждали и със сестра ,
по поводи – за излизания, разходки. Скоро след това Л. се омъжи за Н.. Тъй
като едната и квартирата им с Н. беше близко до колежа, където ни учихме
сме им ходили и на гости. С Г., тъй като сме близки приятелски, сме се
виждали и само да се разходим. Също така сме били и по детски рождени
дни. С Л. сме се виждали основно, когато е имало примерно рожден ден на И.
или разходка в Морската градина. Обикновено половината от пъти, в които
сме се виждали в Г., Г. ми е казвала: „Ами тя и Л. ще дойде, имаш ли нещо
против?“, при което винаги съм казвала, че нямам нищо против. По женски
не сме се виждали, а по – скоро с децата, защото Л. много скоро след това
забременя. Тя се ожени и забременя с В.. Повече съм я виждала с детето
отколкото сама. Тъй като В. беше хранителни проблеми – алергия, която
малко трудно израства във времето, беше на специален хранителен режим,
затова изчака с раждането на Петя. В. беше много желан, много чакан, но за
съжаление докато поизрасне имаше проблеми. Г. също винаги е била до нея и
я е подкрепяла. Обикновено сме се виждали, когато и двете са били заедно.
По това време и двете работиха. Гала от самото начало започна да работи в
Спешното, а Л., преди да забременее с В., направи една самостоятелна
подготовка– ходеше да бяха много целеустремено всеки ден, подготвяше се
физически и влезе успя да влезе в желаната професия да е военна. Много
беше упорита и много се възхищавах. Родителите на Л. и на Г. много са им
помагали. Даже децата им са ходили са по седмица и за повече.
15
На въпросите на адв. К.:
Свидетелката С.: Л. се премести във Варна, за да е близо до сестра си.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Д.И.Р., ЕГН: **********, българин,
български гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.
Свидетелят Р.: Познавам Г., тъй като живеем заедно и имаме две общи
деца – М. и И..
На въпросите на адв. К.:
Свидетелят Р.: Познавам Л.. Тя е сестра на Г., а на мен ми се падаше
балдъза. Познавам Л. от 2006 година. Двете бяха нераздели и всеки ден бяха
вкъщи – сутрин и вечер. 2006 година, когато се върнах от работа вкъщи, те
бяха постоянно заедно. Нито майка и баща бяха тук, нито с моите майка и
баща поддържаше връзка и всеки ден бяха заедно с Л.. Познавах Н., както и
децата на Л.. Г. беше в добри отношения с Н. и племенниците си. Тя гледаше
децата постоянно. В началото Г. нямаше деца и когато беше свободна винаги
гледаше и двете деца. Г. и Л. силно разчитаха една на друга, защото нямаше
на кой друг да разчитат, нито Л., нито Г., мен ме нямаше. Голяма част от
периода, през който сме заедно, мен през половината период ме е нямало, бил
съм на работа.
Знам Г. как е научила за катастрофата. Вкъщи, нормална вечер с децата,
събота вечерта идват полицай при нея, тя отваря врата и така научава. Мисля,
че са били двама полицаи. Веднага, същата вечер тя тръгва за майка си и
баща си в Смядово и остава там няколко дена. Майка ми и баща ми, гледат
двете деца. През това време мен ме няма. Състоянието, в което била Г. е,
когато научава, е че не може да разсъждава адекватно. Майка ми и баща ми
се опитват се да я успокоят, но тя казва, че веднага трябва да тръгва и да
пътува през нощта. Баща ми със зет ми, за да не е сам в колата, тръгват
същата вечер за Смядово да водят Г.. Г. не може да кара. Напълно съсипана.
16
Неадекватно състояние. Цялата трепери. Определено Г. е различна след
случая. Това се изразява в това, че не може да спи вечерта, ежедневието
въобще не е същото, както беше, постоянно мисли за това. Много липсват.
Пак казвам, че мен като ме няма и Г. остава сама. Вече остава сама, защото
майка ѝ и баща ѝ са далеко на 120 км, няма на кой да разчита.
Понеже Г. идва да учи във Варна и след като завърши образованието си
остава в града, и Л. идва също. Напуска работата си там където е била в
Смядво, в Шумен и идва тук при Г., да работи и да са двете заедно. В който и
друг град да е, Л. щеше я последва.
Познавам Л. като шофьор. Тя ме е возила. Впечатленията ми са, че кара
много добре. Дава предимство на независимо кой шофьор е – мъж ли е, жена
ли е. Дава предимство. Не бърза. Не е вглабена в себе си да застане зад колата
и да не мисли. Мисли откъде трябва да мине, как да заобиколи, как да избегне
трафици, кръстовище и т.н. Когато тръгва от точка А до точка Б, мисли, знае
как да стигне. За мен е добър шофьор, като жена и като човек. На различни
коли е карала. Аз като свикна на една кола, трудно отивам на друга, а пък тя
на която и кола да седне, смениха две – три коли, всичките ги кара еднакво
без никакви проблеми.
Това, че Г. и Л. не живели във Варна, а са живели на известно
разстояние една от друга, не беше причина да поддържат чест и пряк контакт.
Постоянно се чуваха по телефона. В първия път, когато се запознах с Л., тя
дойде във Варна на почивка, беше си взела отпуск, нямаше още работа във
Варна. Всеки ден се чуваха – сутрин, обед и вечер. Толкова с майка и с
баща е се чуваха. Даже с баща не се чуват целия ден, с майка и с Л.,
всеки ден, по няколко пъти на ден. Старите телефони, батерията падаше
бързо и го зареждаше всеки ден. За всяко нещо си говориха.
На въпросите на ю. к. П.:
Свидетелят Р.: Когато се запознахме с Г., Г. беше на квартира, а Л. не
беше в града, а беше при техните – при майка си и баща си в Смядово. 2006
година Л. се премести във Варна. Те живееха в една квартира, където аз им
помогнах да живеят заедно. Тя беше на мой роднина. Първо дойде Л.. Тя си
намери работа. След това дойде мъжът , като го убеждаваше да дойде. Той
17
напусна работата и така дойдоха на тази квартира, за която аз им помогнах да
е с по – малък наем. От квартирата Л. отиде да живее в град Белослав. Към
момента на смъртта, живееха в Белослав. Белослав е на 19 км от Варна. Не
мога да се сетя коя година се нанесоха, тъй като аз помагах за багажа, за
–мия –тия
всичко, заедно с Н. строихме къщата. Г. я видях на 38– 40 ден след
смъртта на Л., тъй като тогава успях да се върна. Не виждам влошаване, но
състояние със сигурност не се подобрява. Безсънни нощи. Не спи нормално.
Не си ляга с нас. Не може да заспи. Постоянно се разстройва, понеже и
снимките вкъщи не семе ги прибрали, видят по стената, по витрините. Ходим
в Белослав, за да наглеждаме мястото. Всичко си е там. Както отвориш врата
– самобръсначката му, чехлите му, обувките му, дрехите му, все едно всеки
момент ще влязат. Първо Л. имаше деца. Първо Г. помагаше на Л.. Помощта
се изразяваше с това, че Г. има медицинско образование и помагаше за
всичко, за лекарство, за всяко нещо, телефона се вдигаше. Л. помагаше с
това, че има опит с децата и Г. макар, че го има, понеже учи за акушерка, тя
се притесняваше от всичко и Л. казваше какво да направи. Когато беше
свободна идваше при нас, защото имаха едно дете, Н. можеше да го гледа.
Майка на Г. помагаше много и гледаше детето. Л. докато беше в
майчински си беше вкъщи и тя гледаше. Когато минаха двете години и като
се върна на работа, майка помагаше. По този начин Л. като свърши
работа, идваше вкъщи.
Пак казвам, Г. беше сама, на никой не разчиташе. Майка ми и баща ми
са малко по – дръпнати като хора и не може да разчита на тях, не се обаждаше
въобще на тях. Каквото и да стане, посред нощите, за всяко едно нещо, макар
че майка ми и баща ми живеят на 300м разстояние, от блок до блок, една
поляна, улицата и е майка ми и баща ми. Не се обаждаше на тях, а се
обаждаше на Л. за всичко. Н. го играе мъж вкъщи, когато ме няма. Г.
разчиташе на Н. да смени крушката, да погледне пералнята, да погледне
радиатора, да оправи бойлера, за мъжката работа, която Г. не може да я
свърши вкъщи.
На въпросите на Съда:
Свидетелят Р.: Бяхме на сватбата на Н. и Л., но не мога да се сетя като
дата кога беше. Сещам се, че В. не беше роден.
18
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. К.: Нямаме други искания към момента.
Ю. к. П.: Нямаме други искания към момента.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 24.06.2021 година от 10:30 часа, за която дата и час, страните
и вещото лице А., се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица: Т. К. А., Р. С. Г., Д. Л. К., Й. Л. М. и
Р. Б. М..
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19