№ 2506
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110209772 по описа за 2021
година
при участието на секретаря Бистра Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията Йорданова НАХД № 9772 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХХХ“ ЕООД с ЕИК – ХХХХХ, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от М. К. Н. с ЕГН –
********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 22 – 007433 от
22.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София /ДИТ – София/, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта и наказателното постановление, като
твърди, че лицето В. Х. фактически не е било допускано до работа.
Алтернативно моли за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – София, чрез
процесуалния си представител, моли да бъде потвърдено наказателното
постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 22 –007433
от 27.05.2021 г., съставен от Г. В. В., на длъжност „главен инспектор” при
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, при извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство на 25.05.2021 г. и на 27.05.2021 г. на
„ХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХ, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано и управлявано от М. К. Н., ЕГН: **********, както и въз
основа на представени документи в Д ИТ – София, е констатирано, че на
12.11.2020 г. „ХХХ“ ЕООД, в качеството му на „работодател” по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, е приело В. К. Х., ЕГН: **********, да извършва трудова
дейност на длъжност „общ работник” без сключен трудов договор в писмена
форма.
В хода на проверката за лицето бил представен трудов договор
№ 00027/12.11.2020 г., в който липсвал подпис на В. К. Х., както и справка за
заверени уведомления за сключени договори изх. №
22388203503452/12.11.2020 г., в която срещу името на В. К. Х. липсвал
подпис. Представени били и разчетно-платежна ведомост за м. 11.2020 г. с
начислено трудово възнаграждение в размер на 90.15 лв. /чиста сума за
получаване/; РКО № *********/ 30.11.2020 г. за изплатена заплата за м.
11.2020 г.; присъствена форма за отчитане явяването/неявяването на работа
през м. 11.2020 г., в която срещу името на В. К. Х. било отбелязано, че има 4
отработени дни.
Извършилият проверката инспектор при ДИТ – София приел, че
нарушението е извършено на 12.11.2020 г. в предприятието на работодателя
„ХХХ“ ЕООД и е констатирано на 25.05.2021 г. в ДИТ – София, както и че
нарушението се потвърждава от следните писмени материали: 1. Протокол за
извършена проверка изх. № ПР 2116958/27.05.2021 г.; 2. Трудов договор
№ 00027/12.11.2020 г.; 3. Справка от НАП изх. № 22388203503452/12.11.2020
г.; 4. Разчетно- платежна ведомост за м. 11.2020 г.; 5. РКО №
*********/30.11.2020 г.; 6. Присъствена форма за м. 11.2020 г.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от
Кодекса на труда.
Въз основа на акта е издадено процесното Наказателно постановление
№ 22 – 007433 от 22.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ
на жалбоподателя „ХХХ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
Наказващият орган посочил, че в конкретния случай не са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 415в от КТ за квалифициране
2
на нарушението като маловажно. Съгласно изричната императивна
разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ, нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, не могат да бъдат квалифицирани като маловажни.
Законовите разпоредби, регламентиращи сключването, регистрацията и
изпълнението на трудовия договор между работодател и работник са
императивни. Тяхното нарушаване води до застрашаване на обществените
отношения, свързани с предоставяне на работна сила от работника и на
правата, с които той разполага като страна в едно трудово правоотношение.
Предвид тежестта на процесното нарушение, и с оглед постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН, АНО приел, че административното наказание следва да бъде
определено в размер над минимално предвидения от закона за извършеното
нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. В. В., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Г. В. В., която
лично е извършила проверката по спазване на трудовото законодателство на
дружеството – жалбоподател и е констатирала нарушението. Показанията на
свидетел В. са последователни, логични и напълно кореспондират на
останалия събран по делото доказателствен материал.
От приложения в АНП трудов договор № 00027 от 12.11.2020 г. е
видно, че срещу графата работодател има положен подпис и печат, но срещу
графата работник/служител липсва положен подпис.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма. Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, а съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на
работа. Съдържанието на трудовото правоотношение е посочено
неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ – място на работа,
наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и
допълнително възнаграждение, продължителност на работния ден или
седмица.
Следва да се подчертае, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд не се събраха
3
доказателства, които да оборват материалната доказателствена сила на акта за
установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда общо задължение, че
трудовият договор се сключва винаги в писмена форма. В тази връзка
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ е скрепено със
санкцията на чл. 414, ал. 3 от КТ, където е предвидено, че работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
От събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателят „ХХХ“ ЕООД е извършил вмененото му
административно нарушение, тъй като в качеството си на работодател е
допуснал лицето В. К. Х. да работи без да е сключил с него трудов договор в
писмена форма. Нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ регламентира формата на
трудовия договор – писмена, т.е. същата допълва чл. 61, ал. 1 от КТ и е във
връзка с тази норма. Формата, визирана в чл. 62, ал. 1 от КТ, е задължителна
и за двете страни, т.е. задължението да сключат писмен трудов договор е и за
двете страни, ако искат този договор да е валиден. За да бъде изпълнено това
изискване в случая е било нужно двете страни по правоотношението да
положат своя подпис под трудовия договор, като едва в този момент
фактическият състав би бил завършен, т.е. би бил сключен трудовият договор
в изискуемата писмена форма. В конкретния случай това не се е случило.
От обективна страна „ХХХ“ ЕООД е осъществило състава на
вмененото му нарушение, тъй като дружеството като работодател е приело на
работа лицето В. Х., което е престирало труд в полза на жалбоподателя, без
последният да е уредил отношенията при предоставянето на работна сила
като трудово правоотношение – със сключването на трудов договор в
писмена форма, подписан и от двете страни. Настоящият съдебен състав
споделя направените констатации на наказващия орган, че нарушението се
потвърждава от неподписания трудов договор № 00027/12.11.2020 г., справка
от НАП изх. № 22388203503452/12.11.2020 г., разчетно - платежна ведомост
за м. 11.2020 г. и присъствена форма за м. 11.2020 г. От приложената по
делото разчетно - платежна ведомост за м. 11.2020 г. е видно, че на лицето В.
Х. е било начислено трудово възнаграждение в размер на 90.15 лева /чиста
сума за получаване/ за м. ноември 2020 г., а от присъствена форма за
отчитане явяването/ неявяването на работа през м. 11.2020 г. се установява,
че за м. ноември 2020 г. лицето има 4 отработени дни. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че лицето В. Х.
фактически не е било допускано до работа. Аргументите на жалбоподателя за
последвало прекратяване на трудовите правоотношения с лицето са
ирелевантни спрямо предмета на доказване. Нарушението по чл. 62, ал. 1 от
КТ е формално, като жалбоподателят „ХХХ“ ЕООД, в качеството му на
работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил
4
задължението си да уреди взаимоотношенията си с В. Х. чрез сключване на
трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни, преди
постъпването на работа на последния.
Следва да се отбележи, че проверката на дружеството по спазване на
трудовото законодателство е извършена по документи 5 месеца след подаване
в ТД на НАП на уведомлението за сключен договор изх.
№ 22388203503452/12.11.2020 г. Следователно не е било релевантно
извършването на проверка по работни места и правилно контролният орган е
приел за начална дата на престиране на труд датата, на която дружеството е
обявило пред ТД на НАП съществуването на трудов договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ е безспорно доказано и
административно – наказващият орган законосъобразно е ангажирал
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Тъй като
нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда субективната
страна на нарушението, предвид уредената в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН обективна
отговорност.
Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, действаща към момента
на констатираното нарушение, предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер от 3 000 лева. Съдът счита, че при така
определената санкция не е било взето предвид обстоятелството, че
нарушението е било констатирано за първи път, доколкото няма данни за
други извършени от жалбоподателя нарушения от същия вид. С оглед на това
съдът счита, че административно – наказателната санкция се явява
необосновано завишена и същата следва да бъде намалена към минимално
предвидения от закона размер, а именно в размер на 1 500 лева, което
отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид
наличието на специална норма в чл. 415в, ал. 2 от КТ, която гласи, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Следователно изрично са изключени от кръга на маловажните нарушения
тези по чл. 62, ал. 1 от КТ, което представлява законодателен израз на
значимостта на обекта на нарушението, а именно обществените
правоотношения по предоставяне на работна сила и по-специално
сключването на трудов договор в писмена форма, с което в пълна степен са
гарантирани правата на работниците и служителите.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението. Акта за установяване на административно нарушение и
5
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно съдът
намери, че те са издадени от компетентен орган.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 007433 от 22.06.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя
„ХХХ“ ЕООД с ЕИК – ХХХХХ, със седалище и адрес на управление /адрес/, е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, като ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в
размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ХХХ“ ЕООД с ЕИК – ХХХХХ, със
седалище и адрес на управление /адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6