Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
28.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година
година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Маргарита
Стергиовска
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 102 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от „Ю.б.” ЕООД, ЕИК127633376, депозирана чрез адв. Ж.П. от АК
– гр. Шумен, срещу решение № 260073/05.02.2021г. на Шуменския районен съд,
постановено по ВНАХД № 2233/2020г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен
акт е изменено Наказателно постановление № 27-0001164/09.11.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „Ю.б.” ЕООД, на осн. чл.
416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
/две хиляди лева/ за допуснато нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ,като е намален
размера на санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/лева.
Касаторът счита, че при
постановяването на съдебния акт съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навеждат се доводи,че жалбоподателят не е извършил
визираното в НН нарушение и като е приел обратното,районният съд е постановил
неправилно решение.Сочи се,че за да е налице нарушение по чл.63 ал.2 от КТ е
необходимо между работодателя и работника да е налице сключен трудов
договор,какъвто към момента на установяване на нарушението липсвал.Такъв е
представен впоследствие пред ДИТ с дата 18.09.2020год. Инвокират се и аргументи
относно неправилна квалификация на нарушението посочена в НП,съставляваща
съществено процесуално нарушение,обуславящо незаконосъобразност на НП.По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на измененото с него
постановление.В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната
страна, Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, ,редовно и своевременно
призована,не изпраща представител.От същата,представлявана от юрисконсулт Д.В.И.е
представена писмена молба,в която оспорва предявената жалба като
неоснователна,отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна
по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е изменил
Наказателно постановление № 27-0001164/09.11.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „Ю.б.” ЕООД, на осн. чл. 416, ал. 5
от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди лева/ за допуснато нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ,като е намалил
размера на санкцията на 1500 /хиляда и петстотин/лева.
За да постанови съдебния си акт,
съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2020г. в 14.45ч., при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство в жилищен комплекс „Южен бряг“ в гр.
Шумен, където хигиенистки на дружеството „Ю.б.“ЕООД извършват дейности по
почистване и на 28.09.2020г. (на документи представени в Д „ИТ“), било
установено, че при осъществяване на дейността си в качеството му на
работодател, не е изпълнил задълженията си във връзка със спазването на
трудовото законодателство с това, че е допуснал до работа (почистване на
входове на блокове в комплекса и апартаменти, които се дават под наем) на
21.09.2020г., в 14.45ч. лицето Й.С.М.,без да й е предоставил преди постъпването
и на работа копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ,/ справка с Изх.
№22388203416798/21.09.2020г. в 21.47ч/, заверено от ТД на НАП гр. Варна за
сключения с нея трудов договор № 141/18.09.2020г.
Нарушението
било извършено на 21.09.2020. Предвид така констатираните обстоятелства на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение №27-0001164/09.10.2020г.,
като актосъставителят е счел, че е нарушен чл.63 ал.2 от КТ. Акта е връчен на
упълномощено съгласно пълномощно рег. № 910 на нотариус С.С.лице –С.Ж.Д. .При
връчването е отразено „Не съм съгласна. Имам възражения.“ В законоустановения
срок възражения не са представени. Въз
основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Директора на Дирекция “ОИТ” - гр. Шумен
е издал НП №27-0001164/09.11.2020г. на Директора на Дирекция “ОИТ” - гр.Шумен,
с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на „Ю.б.6“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление ***, р-н „Триадица“ул.Иван Денкоглу№2, представлявано от С.П.И.е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, тъй като отразеното в акта за нарушение и в НП представлява
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
При така установената фактическа обстановка районният съд
приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Въззивната
инстанция посочила, че дружеството,в качеството си на работодател като не е
предоставило на Й.М.преди постъпването й на работа уведомление по чл.62 ал.3 от КТ,заверено от
ТД на НАП-гр.Варна , е извършило нарушение на трудовото законодателство по
смисъла на чл.63 ал.2 от КТ.Проверката била извършена на 21.09.2020год. в
14.45часа, а уведомлението в НАП ,видно от прил. справка е постъпило в
21.47.05часа същия ден,т.е.след извършване на проверката.видно от прил. по
делото Декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ от Й.М.,същата е изпълнявала трудови
функции от 18.09.2020год.С оглед на доказателствата съдът приел, че НП се явява
законосъобразно по същество, предвид безспорната установеност на простъпката и
извършителя й. В тази връзка съдът обсъдил приобщените писмени и гласни
доказателства, приемайки, че в конкретната хипотеза дружеството е реализирало
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което му е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв.Поради липса на изложени от административно наказващият орган
основания,обуславящи налагане на санкция над минимално предвидения в закона
размер и обстоятелството,че нарушението е извършено за първи път и е било
отстранено веднага след констатирането му,съдът приел,че справедливо и
съответно на извършеното нарушение е налагането на имуществена санкция в
минимално предвидения в закона размер,поради което изменил НП ,като намалил
размера на наложената имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв..
Настоящият съдебен състав намира, че при правилно
установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил необосновани изводи
досежно приложението на закона, като неправилно приел за безспорно установено
вмененото на санкционирания субект административно нарушение по смисъла на
чл.63 ал.2 от КТ.
За да е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 от КТ,на първо място е необходимо между работодателя,какъвто безспорно
представлява дружеството и работника да е налице валидно сключен трудов
договор,след което работодателят да не е изпълнил задължението си за регистрация
на трудовия договор в НАП и връчване на копие от уведомлението за сключения
договор на работника.
От визираната по делото
фактическа обстановка се установява,че работникът Й.М.към момента на
проверката 21.09.2020год. в 14.45ч. е работила като хигиенист в проверявания
обект-жилищен комплекс „Южен бряг“ в гр.Шумен,
без сключен писмен трудов договор.Видно осъдържанието на АУАН и на самото НП ,в същите е изрично
упоменато обстоятелството,че в деня на проверката в обекта е бил представен
граждански договор от 18.09.2020год.,сключен с лицето.Едва при представяне на
документи на 28.09.2020год. в ДИТ от страна на дружеството бил представен
трудов договор№141/18.09.2020год.,сключен с лицето,което налага извода,че представеният по-късно на проверяващите органи
трудов договор е бил изготвен
впоследствие,след извършване на проверката, за което свидетелства и
обстоятелството, че същият бил регистриран в ТД на НАП в 21.47ч. на същия ден съгласно прил.
справка№22388203416798. Поради това настоящият съдебен състав приема, че дружеството
на практика е допуснало друго нарушение, а именно на чл. 62, ал. 1 от КТ, във
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и не е осъществило приписаната му деятелност.За
съставоремността на деянието по чл.63 ал.2 от КТ е необходимо наличието на
сключен писмен трудов договор между страните,какъвто с оглед доказателствата по
делото не е налице към момента на извършване на нарушението-21.09.2020год. в
14.45ч. Предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя
обективно не би могло да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и
от уведомлението, както и не би могъл да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави
документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. По
делото се установява, че към момента на проверката на обекта, изпълняван от
ответника в касационното производство, между него и работника Й.М.не е бил
налице сключен трудов договор в писмена форма. С оглед приобщените
доказателства по делото съдът приема,че трудовият договор с лицето е сключен
постфактум, след осъществяване на проверката, за което свидетелства и факта, че
уведомлението за сключения трудов договор е подадено в ТД на НАП по-късно на
същия ден. Видно от попълнената на лицето декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в нея М. сочи, че работи в обекта на дружеството от 18.09.2020г. на
четиричасов работен ден, без обаче да е отразила сключването на изискуемия от
Кодекса на труда писмен трудов договор. Липсва и изрична констатация от
проверяващите органи, че в хода на извършената проверка им е представен сключен
трудов договор в писмена форма. При това положение законосъобразено е
твърдението на касатора, че описаното в наказателното постановление деяние е
несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, т.к. приетата от
административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително
установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП.
Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е
допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП.
Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор между страните, то и
работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов
договор работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на
задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал .2 от КТ - за това,
че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по
чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно – наличие на
сключен и подписан трудов договор и непредставяне на работника на копие от
удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е осъществен
юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да
се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. В контекста на
изложеното, касационният състав намира за основателни сочените от касатора
отменителни основания, обосноваващи незаконосъобразност на наложената
имуществена санкция.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че касационната жалба следва да
бъде уважена, доколкото районният съд е достигнал до неправилен извод за
безспорната установеност на приписаното на касатора нарушение, който не се
споделя от решаващия състав на Административен съд – Шумен.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №260073/05.02.2021год.. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
2233/2020г. по описа на съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 27-0001164/09.11.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на „Ю.б.” ЕООД,с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***,представлявано от С.П.И.с ЕГН **********
на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ/
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди лева/ за допуснато нарушение
по чл. 63 ал. 2 от КТ,като е намален размера на 1500лв. /хиляди петстотин/лв.
ОТМЕНЯ решението на Районен съд-Шумен в частта,с която е осъден „Ю.б.“ЕООД да
заплати по сметка на ИА“Главна инспекция по труда“-Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Шумен
сумата в размер на 60лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.04.2021г.