Решение по дело №3414/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 266
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Катерина Рачева
Дело: 20211000503414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503414 по описа за 2021 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „Джи и Джи“ ЕООД срещу решение 260255 от 23.07.2021 г. на Софийски
окръжен съд по гр.д. 71/2021 г., 5 състав в частта, в която дружеството е осъдено да заплати
на Д. К .С. сумата от 43 000 лв., представляваща продажна цена по развален договор за
продажба на лек автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с временен регистрационен номер
252М338, рама WDD2221331А115572 и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Неправилно съдът бил квалифицирал предявения иск по чл. 114 ал.1 т.1 от ЗПП във вр. с чл.
113 от ЗПП от ЗЗП във вр. с чл. 88 от ЗЗД въпреки възраженията в отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, както и възраженията за погасяване на предявения иск по давност.
Установено било, че купувачът е извършил оглед на вещта в присъствието на свидетеля К.,
по таблото на автомобила не са били изписани „грешки” или неизправности и в това
състояние купувачът е отпътувал. Съдът не бил указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже несъответствие на продадената стока с договора за покупко-продажба, чието
разваляне се претендира. СОС не бил изложил мотиви относно крайния си извод за „скрит
дефект”, за извършена „рекламация” пред продавача относно липсата на годност на
автомобила, довела до неговото запалване и се бил произнесъл по непредявен иск. Бил
приет за доказан дефектът на вещта - предмет на договора, довел до нейното погиване, но
съдът не е посочил в какво се изразява този скрит дефект и дали този дефект е причина за
възникването на пожара. При указаната доказателствена тежест ищецът по делото не
доказал твърдяната в исковата молба „техническа неизправност в резултат на некачествено
извършен ремонт - подмяна на двигателя от ответника“, както и каква е причинната връзка с
възникналия пожар и погиването на автомобила. Съдът неправилно приложил разпоредбата
на чл.193 ал.1 от ЗЗД, тъй като липсвали доказателства, че недостатъците на вещта са били
от такова естество, че да доведат до погиването на процесното МПС. Липсвали такива
установени факти от една страна, а от друга страна заключението на вещото лице в тази
1
насока се базирало на хипотези. Неправилен бил и изводът на съда, че продавачът бил
незабавно уведомен за възникналия дефект и му е отправена покана за решаване на
проблема, т.е. че е проведена процедурата по рекламация на стоката. От гласните
доказателства по делото се установявало, че не купувачът, а свидетелката Я. е реагирала за
пожара на вещта, но не по реда, предвиден в закона т.е. да уведоми продавача - „ДЖИ И
ДЖИ” ЕООД, представлявано от И. А. С.. От показанията на свидетеля К. се установявало,
че е приятел с представляващия купувача - Д. А., но никога не е работил в дружеството.
Съдът не бил наясно кой е едноличен собственик и управител на капитала на ответника -
дружеството продавач по договора за покупко-продажба. Излагат се съображения, че съдът е
следвало да намали адвокатския хонорар на насрещната страна до минимума съобразно с
направеното възражение за прекомерност. Преписката е върната на СГС от
административния ръководител на САС за произнасяне по оплакванията във въззивната
жалба с характер на искане по чл. 248 от ГПК и съдът е постановил определение 260552 от
07.10.2021 г., с което е оставил без уважение искането на „Джи и Джи“ ЕООД. Срещу
определението не е постъпила частна жалба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. П.М. от името на Д. К .С. със съображения
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от
страните и въззивният съд не е събирал нови доказателства.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си и
претендират разноски, а в писмена защита жалбоподателят излага същите съображения като
тези във въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно, като тези обстоятелства да отделени за безспорни от
първата инстанция, че между страните по делото е сключен договор за продажба на лек
автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с временен регистрационен номер 252М338, рама
№ WDD2221331A115572 и двигател № 64286741835383 за сумата 43000 лв., при пробно
управление на автомобила бил установен технически проблем с двигателя, който наложил
неговата подмяна и на 02.03.2020 г. автомобилът бил предаден на ищеца. Не е спорно, че
договорената цена е платена и именно нейното връщане от продавача на купувача е предмет
на настоящото производство. Не е спорно, че продавачът е търговец, а купувачът –
потребител по § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Спорно пред настоящата инстанция е дали купувачът има право да развали договора, което
се обуславя от негодност на автомобила за обичайната му употреба и предявена в срок, но
неудоволетворена рекламация. Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 87
ЗЗД, 193 ЗЗД и чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП (отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
По делото се установява, че на 02.03.2020 г. е издадено разрешение за временно движение
на процесния автомобил, в което, като причина за издаването, е посочено „за придвижване
до служба КАТ“, като е отбелязано, че важи за придвижване в страната без ограничение. От
договора от 01.03.2020 г. за покупко- продажба на двигателен блок № 64286741835383 за
автомобил Мерцедес и фактура се установява, че този артикул е бил продаден от „Латоре
Авто“ ЕООД на „Джи и Джи“ ЕООД за сумата 600 лв. Съгласно удостоверение рег. №
171/09.03.2020 г. на РСПБЗН – гр. Самоков на 02.03.2020 г. в 18:27 ч. е възникнал пожар в
МПС Мерцедес S350 с ДК № 252М338 на пътно платно – с. Шипочан, общ. Смоков, като
при ликвидирани на произшествието са участвали един пожарен автомобил и трима
служители РСПБЗН – гр. Самоков. На 16.04.2020 г. ищецът е изпратил покана до ответника
за възстановяване на заплатената сума от 43000 лв., с оглед погиване на автомобила по вина
на продавача. Видно от отбелязване върху пощенския плик, пратката не е потърсена. Според
прието от СОС писмо от „Еконт Експрес“ ЕООД пратка с товарителница
2
5300187298678/16.04.2020 г. е изпратена от Д.С. на 16.04.2020 г. в 12:50 ч. и е отправена към
адрес в гр. ***. Има опити за доставянето й на 17.04.2020 г., 21.04.2020 г., 27.04.2020 г.,
28.04.2020 г. и 04.05.2020 г. Правени са опити за осъществяване на връзка с получателя по
телефона на част от горните дати, но безуспешно. На 04.05.2020 г. пратката е върната и е
получена от подателя на 05.05.2020 г.
От разпитаните свидетели се установява следното. Св. Я. е придружавала ищеца при
получаването на автомобила. В тяхно присъствие представител на ответника е регистрирал
автомобила в КАТ и е получил транзитни номера малко преди 17:00 ч. Взели го и
отпътували за гр. Самоков. В 18:20 ч. свидетелката възприела запалването на автомобила в
района на село Шипочене, което е на около два километра преди гр. Самоков. Тя шофирала
зад Д. и забелязала от лявата страна от предния калник на автомобила му да излиза пламък.
Сигнализирала му, че колата гори. Спрели и се опитали да овладеят огъня с пожарогасители.
В гасенето се включил и водач на друг лек автомобил, както и шофьор на камион.
Независимо от това, автомобилът изгорял напълно. Свидетелката се обадила чрез
видеовръзка по телефона на представителя на дружеството – ответник, съобщила му за
пожара, но той заявил, че това е невъзможно. Ищецът се обадил на тел. 112. След 15 минути
дошъл противопожарен автомобил, който потушил пожара. След това автомобилът бил
транспортиран до имот на ищеца. На следващия ден свидетелката отново говорила по
телефона с ответника, но той й заявил, че е трябвало да се направи застраховка “каско“.
Според показанията на св. К. автомобилът бил продаден на ищеца, който го тествал и се
оказало, че автомобилът е развален. В сервиз „S - auto” му бил сменен двигателят. Тествали
колата в продължение на една седмица, пререгистрирали я в КАТ и я предали на ищеца,
който го прегледал. Според свидетеля, в КАТ – Пловдив е извършен преглед, при който
автоконтрольор е прегледал всичко, включително и мотора. Прегледът продължил половин -
един час и включвал колела, масло, течове, светлини, газове и др. Свидетелят счита, че след
този преглед КАТ носи отговорност за състоянието на автомобила, в което е допусната да се
движи по пътищата на страната. Заявява, че на автомобил с транзитни номера не може да се
издаде талон за годишен технически преглед.
От изслушаното заключение на СТЕ се установява, че уврежданията на процесния
автомобил се квалифицират като „тотална щета“, а възстановяването му е икономически и
технически нецелесъобразно. Вещото лице не се ангажира с посочване на конкретна
причина за пожара, но, въз основа на мястото на уврежданията, сочи, че пожарът е
възникнал в двигателния отсек приоритетно вляво, където се намират усилени кабели по
захранването на блок- релета и самата кутия с релета. Изразено е предположение, че е
възможно, при ремонта на двигателя да има притискане, увреждане, недобри връзки. В
резултат вещото лице е посочило като възможни причини за пожар в моторния отсек
некачествено извършен ремонт, некачествени кабелни връзки, водещи до нагряване и
самозапалване, късо съединение между проводници, както и изпускане на гориво от
горивоподаващата система и попадането му върху нагрети части от двигателя. В открито
съдебно заседание в.л. С. е уточнил, че изводът му за самозапалване на автомобила по време
на движение е направен въз основа на служебната бележка от РСПБЗН – гр. Самков.
Заявява, конструкцията на този конкретен модел Мерцедес е олекотена и е изработена от
алуминий. Този метал, обаче, се топи при 660 градуса и в случая се е разтопил от високата
температура и е капал на терена. В резултат, част от алуминиевия калник отляво липсва, тъй
като се е стопил, за разлика от десния калник, който само се е деформирал и нагънал, но до
него не е стигнала високата температура и затова не се е разтопил. Оттук вещото лице прави
извод, че пожарът е възникнал в предната лява част на автомобила. Изключва възможността
запалването да се дължи на пътен инцидент – катастрофа, тъй като в такъв случай би
следвало да има деформационни зони, каквито в случая липсват. Заявява, че е посочил
вероятните причини за инцидента, като се е водил от бележката, че по време на движение на
автомобила се забелязва пушек.
При тези факти и съобразно оплакванията в жалбата въззивният съд излага следните
съображения.
3
Неоснователни са оплакванията, че съдът не е указал на ищеца доказателствена тежест за
несъответствието на продадената вещ с договора за продажба това обстоятелство е указано
изрично в доклада и съобразно с него са изложени мотиви с решението.
Неоснователно е оплакването, че не е доказан скрит дефект на автомобила. Независимо от
извършения оглед от страна на купувача, продавачът не се екскулпира. Задължението му да
предаде вещ, годна за обичайната й употреба, е най-същественото му задължение на
търговец предвид поребителското качество на купувача и при неизпълнението му той не
може да противопоставя възражение, че купувачът е прегледал вещта. Същинският преглед
на автомобила е чрез неговото привеждане в движение в реална пътна обстановка и
предаденият от ответника автомобил се е самозапалил при първата му употреба в такава
обстановка след предаването.
По повод оплакването за липса на доказателства, че недостатъците на вещта са били от
такова естество, че да доведат до погиването на процесното МПС, показанията на св. Я.,
заключението на САТЕ и удостоверение рег. № 171/09.03.2020 г. на РСПБЗН – гр. Самоков
са достатъчни, за да се приеме, че в деня на предаването автомобилът се е самозапалил без
външна намеса. Вещото лице е категорично, че не е налице пътен инцидент, било то с друго
МПС или самокатастрофиране. Не е вярно, че заключението на ВЛ се основава само на
хипотези. Според ВЛ част от алуминиевия калник отляво липсва, тъй като се е стопил, за
разлика от десния калник, който само се е деформирал и нагънал, но до него не е стигнала
високата температура и затова не се е разтопил и оттам и изводът, че пожарът е възникнал в
предната лява част на автомобила. В тази насока са и безпротиворечивите и последователни
показания на св. очевидец Я.. Няма доказателство, което да разколебава посочения извод.
Неоснователни са доводите, че продавачът е предал вещ без недостатъци, тъй като
автомобилът бил преминал през технически преглед, който удостоверил техническата му
изправност. Съобарзно чл. 32, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. прегледът за
техническа изправност и комплектоване на превозните средства се извършва само в
изчерпателно изброени хипотези - при първоначална регистрация, при пускане в движение
на превозни средства, спрени от движение поради техническа неизправност, както и при
възстановяване регистрацията на превозното средство. В случая не е налице нито една от
тях, доколкото по делото няма данни нито за първоначална, нито за възстановена
регистрация на автомобила, нито за пускането му в движение след спиране. В подкрепа на
този извод (по аргумент от противното) е и представеното разрешение за временно
движение, което се издава при изцяло различни предпоставки и не е свързано с проверка на
техническата изправност на автомобила (арг. от чл. 33а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.).
Съгласно чл. 32е от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на превозното средство се разрешава
временно движение, ако то не отговаря на изискванията на ЗДвП и на стандартизационните
актове. Следователно, самото наличие на разрешение за временно движение за процесния
автомобил налага несъмнен извод, че той или въобще не е бил представен за технически
преглед, или че при представянето му е било установено, че той не отговаря на
изискванията на ЗДвП и на стандартизационните актове.
Неоснователни са оплакванията, че купувачът не е уведомил незабавно продавача. Няма
изискване самият купувач да е уведомил, може да го е направил чрез трето лице, като в
случая не се иска специална форма упълномощаване. Според св. показания уведомяването
е било незабавно – в момента на самия инцидент по телефона от св. Я., както и на
следващия ден. Спазен е и двумесечният срок по чл. 126, ал. 1 от ЗЗП с писма чрез куриер и
по пощата. По делото са доказани опитите за връчване чрез обратна разписка от „Български
пощи“ ЕАД и писмо от „Еконт Експрес“ ЕООД, описани по-горе.
Според жалбоподателя неправилно било прието, че договорът е развален: по делото не се
представи изявление на ищеца, предхождащо подаването на искова молба, с което да се
разваля сключения между страните договор. С исковата молба не се съдържало изявление за
основание за разваляне на договора за покупко-продажба, поради което процесният договор
не следвало да се счита за развален. Напротив, в исковата молба има такова изявление, което
дори е формирано като отделен иск и съдът правилно е прекратил в тази му част поради
4
недопустимост. Дори и да няма нарочно изявление, а такова има, с искането за връщане на
продажната цена, ищецът се позовава на правото си на разваляне на договора и претендира
последиците от упражняването му. Даването на срок за изпълнение е безпредметно, тъй като
вещта е предадена и цената е платена, т.е. основните задължения на страните вече са
изпълнени. Не е изпълнено задължението на купувача обаче да предаде вещ, годна за
обичайната й употреба.
Неоснователни са доводите, че съдът не е наясно кой е едноличният собственик на
продавача. От показанията и на двамата свидетели се установява, че Д. е действал от името
на продавача и от обстоятелствата изглежда овластен да действа от негово име. Наред с
това, още преди първото с.з. СОС е отделил за безспорен фактът, че между страните по
делото е сключен договор за продажба на лек автомобил Мерцедес S350 Bluetec 4matic с
временен регистрационен номер 252М338, рама № WDD2221331A115572 и двигател №
64286741835383 за сумата 43000 лв. Като този факт се установява и от приложените
доказателства. Ето защо доводите, свързани с това кой е едноличен собственик на капитала
на ответника, са неотносими към отговорността на ответника като търговец.
Неоснователни са доводите за погасяване на правата на купувача поради изтичане на
шестмесечния срок по чл. 197, ал. 1, предл.второ ЗЗД. Към настоящия случай намират
приложение нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по - висока
степен на защита на потребителите на стоки и услуги на основание § 1 от ДР на ЗЗП, според
който при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-
висока степен на защита на потребителите. Стоката е предадена на 02.03.2020 г, а искът е
предявен на 31.12.2020 г., поради което е спазен срокът по чл. 115 ЗЗП в приложимата
редакция.
Изводите на двете инстанции съвпадат и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид оставяне без уважение на въззивната жалба на ответника по нея, ищец в
производството, се дължат разноски за платен адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на търсения хонорар от 2500 лева е основателно и същият следва да се намали
до предвидения в Наредбата на ВАдС за минималните размери на адвокатските
възнаграждение размер от 1820 лева, тъй като пред настоящата инстанция не са събирани
доказателства и е проведено едно заседание.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260255 от 23.07.2021 г. на Софийски окръжен съд по гр.д.
71/2021 г., 5 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Джи и Джи“ ЕООД да заплати на Д. К .С. разноски за въззивната инстанция в
размер на 1820 (хиляда осемстотин и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5