Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар А.Пашова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13757 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с
ответника договор за възлагане на
консултантски и
посреднически услуги от 27.11.2017 г., по който имал качеството на възложил, а
ответникът имал качеството на изпълнител. Съгласно договора, ответникът
трябвало да осъществи консултиране,
посредничество и съдействие, както чрез свои лични действия и/или бездействия,
така и чрез всички свързани с него дружества, във връзка с придобиване от
възложителя на недвижим имот, който бил предмет на публична продан по дело № 20168390400325 по описа на ЧСИ И.М.-К., с рег.№ 839 към КЧСИ, с район на
действие - районът на СРС. В чл.2 от
договора било посочено кога същият ще се счита за изпълнен: при настъпването на уговорените в чл. 2 от
договора резултати в срок от 8 месеца от подписването му и вследствие на
действията на изпълнителя, а именно: възложителят или свързано с него физическо
или юридическо лице да е придобило с влязло в сила и вписано в Служба по вписванията
постановление за възлагане недвижимия имот, след като е бил обявен от ЧСИ за
купувач, при цена от 35 000 лева до максимум 180 000 лева, достигната в
публичната продан, след тайно или явно наддаване /чл.2, т.2.1/ или възложителят
да е придобил недвижимия имот при цена в диапазона, описан
по предходната точка 2.1., чрез вписан в Служба по вписванията договор за
покупко-продажба във формата на нотариален акт от наддавач, обявен за купувач и
придобил имота с влязло в сила постановление за възлагане, ако този наддавач е
изпълнителят или свързани с изпълнителя юридически
лица: „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, „А.-клуб“ ЕООД, ЕИК *******, Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
„Е.“ ЕООД, ЕИК *******и „Б.-М“ ЕООД, ЕИК *******, и продажната цена по нотариалния
акт да е равна на покупната цена по постановлението за възлагане плюс 5000
лева/чл.2, т.2.2 от договора/, като при това постигането на уговорените резултати
следвало да е било осъществено при възможно най-изгодните за възложителя
финансови условия, т.е придобиването на имота от възложителя да е било
осъществено на най-ниската възможна цена в диапазона, описан по чл. 2. По повод
постигането на най-изгодни финансови условия, съгласно чл. 7 от договора,
възложителят се задължил да съдейства на изпълнителя, като му осигурява
необходимата информация и документи, с които разполага, а ответникът и свързаните
с него физически и юридически лица, при участието си в публичната продан, да съдействат имотът да бъде придобит при
възможно най- изгодните за възложителя финансови условия, т.е. да правят
съответни откази от свои наддавателни предложения до достигане на най-ниската
възможна продажна цена за имота. Съгласно чл.8, ал.1 от договора, за постигане
на резултата по чл.2 от договора, изпълнителят се задължил
да извърши възложените му дейности в уговорения срок както лично, така и като
осигури съответните действия и/или бездействия от страна на всички свързани с
него физически и юридически лица както при участието им в публичната продан на
имота, така и след нейното приключване, а именно дружествата - „Е.“ ЕООД, „А.-клуб“
ЕООД, „Д.Т.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и „Б.-М“ ЕООД, чийто действителен едноличен
собственик и управител бил ответникът К.М..
Постигането на този резултат трябвало да
се осъществи при условията на чл. 489 от ГПК, чрез подаване от страните по договора
и свързани с тях лица на множество писмени и евентуално устни наддавателни
предложения за закупуване на имота на различни стойности и извършване на
последващи неплащания на цената и/или откази от закупуване на имота след
последователното им обявяване от ЧСИ за купувачи по реда на чл. 493, т. 2 от ГПК до обявяването на някой от тях за купувач на най-ниската възможна
предложена цена. При осъществяване на публичната продан на процесния имот били
подадени следните наддавателни предложения: а/от възложителя С.П.: пет
предложения за: цена от 179 000 лева; цена от 156 000 лева; цена от 132 000
лева; цена от 118 000 лева; цена от 92 000 лева; б/от изпълнителя и свързани с
него лица, посочени в договора: от К.М.:
за цена от 67 700 лева; от Е.М.: за цена от 53 700 лева: от „А.-клуб“ ЕООД :
две предложения за цена от 104 301 лева и 260 000 лева; от „Д.Т.“ ЕООД: за цена
от 205 008 лева; от „Е.“ ЕООД: две предложения за цена от 141 600 лева и 180
010 лева; от „Б.-М“ ЕООД: две предложения за цена от 320 000 лева и 520 000
лева. В изпълнение на договора, след обявяването им за купувачи
свързаните с ответника дружества последователно направили откази от закупуване
на имота - „Б.-М“ ЕООД на
предложената цена от 320 000 лева и 520
000 лева; „Д.Т." ЕООД на предложената
цена от 295 008 лева; „А.-клуб“ ЕООД
на предложената цена от 260 000 лева; „Е.“ ЕООД на предложената цена от 180 010 лева и С.П. на предложената цена от 179 000 лева и на
предложената цена от 156 000 лева. След извършените откази, на
27.04.2018 г., по реда на чл. 493, т. 2 от ГПК, за купувач на имота, предложил следваща най-висока цена от 141 600 лева,
било обявено дружеството на изпълнителя - „Е.“ ЕООД. Съгласно чл. 8, ал. 2, буква „а“ от договора, ако изпълнителят
пряко или непряко, чрез което и да било свързано с него физическо или
юридическо лице, включително дружествата „Е.“ ЕООД, „А.-клуб“ ЕООД, „Д.Т.“
ЕООД, „Е.“ ЕООД, и „Б.-М“ ЕООД, придобиел
имота, предмет на договора, чрез влязло в сила постановление за възлагане, при
цена, по-ниска от 260 000 лева, но в сроковете по чл. 2 и чл. 11, ал. 2 от договора не прехвърлел имота
на възложителя, при цена, не по-висока от или равна на 260 000 лева, договорът се
считал за виновно нарушен от изпълнителя и същият дължал на възложителя
обезщетение в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, което се считало за
изискуемо без покана. Ищецът поддържа, че ответникът допуснал нарушения на
договора, поради което за него се породило право да получи обезщетението по
чл.8, ал.2 от договора. Ищецът твърди, че ответникът допуснал следните
нарушения: 1/липсвал
отказ от закупуване на имота при цена от 141 600.00 лева от страна на свързаното с ответника
дружество „Е.“ ЕООД, като по този начин не била осигурена възможност на
ищеца да бъде обявен за купувач, предложил следващата най-висока цена с
наддавателно предложение за 132 000 лева и съответно след неплащане на тази
сума, да бъде обявен за купувач по следващото наддавателно предложение за 118
000 лева; 2/ на следващо място било допуснато нарушение на договора, тъй като „Е.“ ЕООД несвоевременно придобило имота, а впоследствие това
дружество не предприело необходимите действия за прехвърляне на имота на
възложителя при условията на чл. 2, т. 2.2. от договора; 3/ответникът допуснал
нарушение на договора и защото предприел действия за блокиране хода на публичната продан и
обявяването на купувач, а
именно - с цел да попречи на обявяване на възложителя за последващ
купувач, както и да забави издаването на постановление за възлагане на имота в
полза на „Е.“ ЕООД - изпълнителят умишлено злоупотребил с правото си на жалба,
като обжалвал разпределение от 21.05.2018 г. по и.д. № 20168390400325, при
наличие на безспорен привилегирован взискател по чл. 136, ал.1, т. 6 от ЗЗД в
лицето на НАП, с вземане в размер на 7 118 650,90 лева. След умишлено
шиканиране на процеса, с цел висящност на обжалването, жалбата на „Е.“ ЕООД била оставена без
уважение с решение по гр.д. № 10916/2018 г. по описа на СГС, потвърдено с определение
от 01.07.2019 г. по гр.д. № 2396/2019 г. по описа на САС. Междувременно
длъжникът по изпълнителното дело „Напоителни системи“ ЕАД извършил пълно плащане на задълженията си,
поради което ЧСИ изготвил сметка - разпределение от 15.01.2019 г., с която
вземанията на всички взискатели по делото „А.-клуб“ ЕООД, „Д.Т.“ ЕООД, „Б.-М“
ЕООД и „Е.“ ЕООД били удовлетворени, но, доколкото по отношение на „Е.“ ЕООД
било налице невлязло в сила обжалвано от него разпределение от 21.05.2018 г.,
всички дължими на това дружество суми в общ размер на 9 305,91 лева били
запазени от ЧСИ до получаване на влязло в сила решение по жалбата на „Е.“ ЕООД
срещу разпределението. Въпреки пълното удовлетворение на вземанията на „Е.“
ЕООД и при липса интерес от продължаването на процедурата по обжалване на разпределението
от 21.05.2018 г., същата била продължена
от „Е.“ ЕООД, което представлявало нарушение на договора. След влизането в сила
на разпределението по изпълнителното дело, с постановление за възлагане на
недвижим имот от 18.09.2019 г., влязло в сила на 28.11.2019 г., вписано в
Служба по вписванията, ответникът придобил процесния имот, чрез „Е.“ ЕООД,
чийто едноличен собственик на капитала бил именно ответникът. В уговорения срок по чл.11, ал. 2 от договора /два
месеца месеца след влизане в сила на постановлението за възлагане от 18.09.2019
г./ изпълнителят К.А.М. не прехвърлил имота на възложителя. Най-късно на
28.01.2020 г. било налице неизпълнение
на договора от страна на ответника К.А.М., като по този начин виновно нарушил
договора и дължал обезщетението по чл.8, ал.2 от договора в размер на 40 000 лв.
Наред с това ответникът държал и сумата от 1755.56 лв. – обезщетение за забава
за периода 28.01.2020 г. до 03.07.2020 г. За посочените суми ищецът се снабдил
със заповед по чл.417 от ГПК от 17.08.2020г. по ч.гр.д. № 28752/2020г. на СРС,
ГО, 59 състав, срещу която ответникът възразил, поради което заповедта не могла
да влезе в сила. По изложените доводи, моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 40 000лв. /обезщетение по чл. 8, ал.2 от договора/ и сумата от 1
755.56 лв./обезщетение за забава за периода 28.01.2020 г. до 03.07.2020
г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба/03.07.2020г./ до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените в исковото и в заповедното производство разноски.
Ответникът
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че исковете са
недопустими, тъй като не е налице основание да се издаде заповед по чл.417 от ГПК за вземания, основани на упражнено право на разваляне, както и не може да
се издаде заповед за незабавно изпълнение за законна лихва върху вземането от
датата на падежа до датата на подаване на заявлението. На следващо място ответникът
твърди, че с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по
чл.417 от ГПК, същата подлежала на обезсилване и исковете се явявали недопустими.
Поддържа, че исковете били недопустими и защото заповедта по чл.417 от ГПК била
нищожна. Оспорва исковете като неоснователни, тъй като сключеният между
страните договор бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави. На следващо
място оспорва иска като неоснователен, тъй като ответникът бил изправна страна
по договора и предявил иск за заплащане на възнаграждение по него в размер на
80 000 лв., по който иск било образувано
гр.д. № 1159/2020 г. на ОС-Пловдив. Твърди, че ищецът на два пъти отказал да
плати продажната цена за имота, след като бил обявен за купувач, съответно при
цена от 179 000 лв. и от 156 000 лв. Двете продажни цени, по които ищецът бил
обявен за купувач, попадали в договорения диапазон от 35 000 лв. до 180 000 лв.
по чл.2.1 от договора. След като ищецът не се възползвал от правото си да
придобие имота при тези цени, не можел да черпи права от отказа си. Ответникът
твърди, че поведението на ищеца било недобросъвестно, като целял да придобие
имота на значително по-ниска цена, в разрез с целта на принудителното изпълнение
и в противоречие с интересите на взискателите и на длъжника. На следващо място
твърди, че ищецът могъл да придобие имота и от обявения за купувач „Е.“ ЕООД
при продажна цена от 141 600 лв. или при
друга цена, ако не бе прекратил/развалил договора. Твърди, че изпълнението на
договора е било възможно към 19.09.2019 г., когато ищецът неправомерно
прекратил/развалил договора. Към 19.09.2019 г. срокът за изпълнние на договора
не бил изтекъл, тъй като, съгласно чл.11, ал.2 от договора, същият се считал за
автоматично продължен. Ответникът оспорва твърденията, че чл.8, ал.1 от
договора изисквал да се правят откази от наддавателни предложения от страна на
изпълнителя или на свързани с него лица до достигане на най-ниската възможна
продажна цена. Оспорва да е поемал задължение да не плаща продажната цена и/или
да се отказва от изкупуване на имота, както и да осигури неплащане на
продажната цена или отказ от изкупуване на имота от страна на свързаните с
ответника лица след последователното им обявяване за купувачи по реда на
чл.493, т.2 от ГПК, до обявяване на някой от тях за купувач на най-ниската
продажна цена. Ответникът твърди, че
предоставил възможност на възложителя да избере какво да се направи след
плащане на дълга по изпълнителното дело
- дали да се плати за имота от „Е.“ ЕООД
на цена от 141 600 лв. и после имотът да се прехвърли на възложителя или
„Е.“ ЕООД да се откаже да плати и да се слезе до цена от 118 000 лв.,
предложена от С.П., но не получил отговор от него, а вместо това договорът бил
прекратен/развален. Ответникът твърди, че забавил процедурта по обявяване на
последващ купувач по изпълнителното дело, тъй като имал неуредени отношения с
ищеца във връзка с друг договор от 28.05.2018 г., по който П. присвоил сума от
431 738 лв. и ответникът започнал да се съмнява, че няма да получи
възнаграждението си по процесния договор от 27.11.2017 г. В случай, че се
приеме, че договорът е развален, то към 03.07.2020 г., когато ищецът подал
заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК въз основа на този договор,
същият вече не обвързвал страните и ищецът вече нямал вземане, произтичащо от него.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2017г. между страните е
сключен договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги, съгласно
който ищецът е възложил на ответника да да го консултира и посредничи за закупуване на
недвижим имот, представляващ неурегулирано празно дворно място с площ от
1500 в.м., находящо се в с.Герман, Столична община, обл.София – град, заедно с
масивна вилна сграда на два етажа със
застроена площ от 90 кв.м., който поземлен имот е с иденфикитар 14 831.6553.2732 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобени със заповед № 18-37/04.07.2011 г. на Изп.директор на АГКК и който имот
е предмет на публична продан по изп.дело № 20168390400325 на ЧСИ И.М.-К., с
район на действие- районът на СРС.
Съгласно чл.2
от договора, страните са се споразумели, че действията, възложени с договора,
се считат за точно изпълнени и работата за приета, при условие, че в срок до
осем месеца от подписването на договора:
- т.2.1.
възложителят или свързано с него физическо или юридическо лице придобие с влязло
в сила и вписано в Служба по
вписванията/СВп/ постановление за възлагане недвижимия имот- предмет на договора,
след като е бил обявен от ЧСИ за купувач на имота, при цена от 35 000 лева до максимум 180 000 лева, достигната
в публичната продан след тайно или явно наддаване. Действията се считат за
точно изпълнени и работата за приета, ако възложителят или свързано с него
физическо или юридическо лице пропуснат възможността да платят цената за имота
след обявяването им за купувач по публичната продан и поради това в полза на
пропусналия/пропусналите да платят цената не бъде издадено постановление за
възлагане или
-т.2.2.
възложителят придобие недвижимия имот
при цена в диапазона, описан по точка 2.1,
чрез вписан в Служба по
вписванията договор за покупко-продажба от наддавач, обявен за купувач и придобил имота с влязло в сила
постановление за възлагане, ако този наддавач е изпълнителят или следните
свързани с изпълнителя юридически лица: „Е.“ ЕООД, ЕИК*******, „А.-клуб“ ЕООД,
ЕИК *******, Д.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, „Е.“ ЕООД, ЕИК *******и „Б.-М“ ЕООД, ЕИК *******,
и продажната цена по нотариалния акт е равна на покупната цена по
постановлението за възлагане плюс 5000 лв.
Съгласно чл.8,
ал.1 от договора, изпълнителят се задължава да извърши възложените му дейности
в срок и съгласно условията на договора, включително като осигури по смисъла на
чл. 23 от ЗЗД, съответните действия и/или бездействия от страна
на свързани с него физически и юридически лица, включително дружествата: „Е.“
ЕООД, „А.-клуб“ ЕООД, „Д.Т.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и „Б.-М“ ЕООД, както при участието
им в публичната продан на имота, така и след нейното приключване, така че
предметът на договора да бъде осъществен и имотът да бъде придобит от
възложителя при възможно най-изгодните за възложителя финансови условия.
Съгласно чл.8,
ал.2 от договора, ако изпълнителят пряко
или непряко – чрез което и да било свързано с него физическо или юридическо
лице, вкл. чрез дружествата „Е.“ ЕООД, „А.-клуб“ ЕООД, Д.Т.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и
„Б.-М“ ЕООД:
а/ придобие
имота от ЧСИ с влязло в сила постановление за възлагане при цена, по-ниска от
260 000 лв. и в срока по ал.2 и чл.10, ал.2 не прехвърли имота на възложителя
чрез нотариален акт за покупко-продажба
при цена, не по-висока от или равна на 260 000 лв. и при съответно прилагане на чл.5, ал.2
или ако
б/ изпълнителят
предложи да прехвърли имота на възложителя при условията на чл.2, т.2.2. или на
чл.5, ал.2 от договора, но на цена, по-висока с повече от 5 000 лв. от цената
на придобиване по постановлението за възлагане, договорът се счита за виновно
нарушен от изпълнителя и същият дължи на възложителя обезщетение в размер на 40
000 лв., което се счита за изискуемо без покана, а възложителят има право да не
изпълнява договора.
На 18.09.2019 г.
по изп.дело № 325/2016 г. на ЧСИ И.М.-К.е издадено постановление за възлагане
на процесния недвижим имот на „Е.“ ЕООД при цена от 141 600 лв.
Представено е
разпределение от 21.05.2018 г. по изп.дело №325/2016 г. на ЧСИ И.М.-К., от
което се установява, че взискатели по изпълнителното дело са „Е.“ ЕООД, „А.-клуб“
ЕООД, Д.Т.“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Б.-М“ ЕООД и държавата, която има вземане в
размер на 7 118 650.90 лв.
Разпределението
е обжалвано от „Е.“ ООД, като жалбата е оставена без уважение с влязло в сила решение
от 01.10.2018 г. по гр.д. №10 916/2018 г. на СГС.
Представено е и
последващо разпределение от 15.01.2019г.,
в което да взискатели са посочени „Е.“ ЕООД, „А.-клуб“ ЕООД, „Д.Т.“
ЕООД, „Е.“ ЕООД и „Б.-М“ ЕООД, не и държавата, тъй като длъжникът изцяло е
изплатил публичните си задължения, за което е било представено удостоверение от
19.12.2018г., издадено от ТД на НАП “ГДО“.
На 17.08.2020
г. по искане на С.П.П. е издадена заповед по чл.417 от ГПК срещу К.А.М. по
чгр.д. № 28752/2020 г. на СРС за сумата от 40 000 лв./обезщетение за вреди по чл. 8, ал.2 от договора/, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020
г./датата на подаване на исковата заявлението/ до окончателното плащане и
направените разноски в размер на 2156 лв.
Разпореждането
за незабавно изпълнение по заповед по чл.417
от ГПК от 17.08.2020 г. по чгр.д. №
28752/2020 г. на СРС е отменено с определение от 15.06.2022 г. по чгд. №
1851/2021 г. на СГС.
Представени
са писма, разменени между страните в
периода 20.11.2017 г.-27.08.2019г. по повод на договора от 27.11.2017г. за
възлагане на консултантски и посреднически услуги, в които са изразили
становището си относно поведението на насрещната страна във връзка с поетите
договорни задължения/л.142 -169/.
Със заявление
от 19.09.2019 г. ищецът е уведомил
ответника, че договорът е автоматично прекратен, на основание чл.11, ал.1,
б.“а“ от същия, а ако ответникът счита, че договорът не е прекратен на
посоченото основание, то ищецът разваля договора, поради неизпълнение на
задълженията по чл.2 и по чл.8, ал.1 от договора, считано от получаването на
писмото. Уведомлението е достигнало до ответника на 19.09.2019 г./л.124-126/.
С решение от
15.07.2021 г. по гр.д. № 1159/2020 г. на Окръжен съд –Пловдив е отхвърлен иск
по чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, от К.А.М. против С.П.П. за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща
възнаграждение по договор за възлагане на консултантски и посреднически услуги
от 27.11.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от
11.10.2019г. по чгр.д № 16 333/2019г. на РС-Пловдив. За да отхвърли иска съдът
е приел, че договорът между страните е валиден, като ищецът не е спазил виновно
задължението си по него, а именно – свързаното с М. дружество „Е.“ ЕООД е следвало
да откаже да плати цената по направено наддавателно предложение, след като е
било обявено за купувач, тъй като във веригата наддавачи следващите по ред
по-ниски цени са били на С.П. и на други свързани с К.М. лица. Съдът е приел за
нарушение на договора и последващото поведение на свързаното с М. дружество - „Е.“ЕООД,
което явно неоснователно е обжалвало разпределение от 21.05.2018. и по този начин, с това свое поведение, е
станало причина имотът да не бъде придобит от възложителя по договора –С.П.. В
мотивите съдът е посочил, че за ответника С.П. се е породило право за
едностранно прекратяване на договора, което
е сторил, чрез отправено изявление до К.М., достигнало до него на 19.09.2019
г., а с развалянето на договора е отпаднало неговото действие, така че към
10.10.2019 г., когато ищецът е подал заявление за издаване на заповед по чл.417
от ГПК, вече не е имал вземане, произтичащо от този договор.
Представен е от
ответника договор от 28.05.2018г., сключен между „Ю.ф.“АД от една страна и „М.Б.“ООД
и „А. клуб“ ЕООД от друга страна, с който „Ю.ф.“ АД се е задължило да
предприеме необходимите действия за придобиване от ЧСИ Г.Д.на идеални части от друг недвижим имот, различен от процесния, изнесен на публична
продан, находящ се в гр.София. Съдът не
обсъжда подробно този договор, тъй като е неотносим към настоящия спор.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Предявените
искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.92, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявеният
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, не е
недопустим, тъй като е издадена заповед по чл.417 от ГПК на 17.08.2020 г. по чгр.д. № 28752/2020 г. на СРС за
същото вземане и в този смисъл за ищеца има правен интерес да установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповедта.
Не
се установява издадената заповед по чл.417 от ГПК да е нищожна – същата е
постановена от надлежен орган, в рамките на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия,
изразената в нея воля е ясна и разбираема.
С
отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не отпада правния интерес за
ищеца от предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК. В тази насока съдебната
практика е трайна и непротиворечива – напр. цитираните от ищеца решение №
143/13.12.2013 г. по т.д. № 1132/2012 г. на ВКС, ТК; решение № 152/15.11.2012
г. по т.д. № 1058/2011 г. на ВКС, ТК; решение № 141/06.11.2014 г. по т.д. №
2706/2013 г. на ВКС; решение № 17/07.02.2018 г. по т.д. № 539/2017г. на ВКС,
ТК.
Недопустим е
обаче предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1
от ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 755.56 лв. -
обезщетение за забава за периода 28.01.2020 г. до 03.07.2020 г. Липсва правен
интерес за ищеца от установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за това
задължение, тъй като заповедта по чл.417 от ГПК от 17.08.2020 г. по чгр.д. № 28752/2020 г. на
СРС не съдържа диспозитив за обезщетение за забава в посочения размер и за
посочения период. Видно от издадената
заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. №
28752/2020 г. на СРС с нея е разпоредено
заплащането на главница от 40 000 лв. – обезщетение за вреди, ведно със законна
лихва, считано от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане, не и за периода
преди 03.07.2020г.
По изложените
съображения, производството по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде прекратено, на основание чл.130
от ГПК, поради липса на правен интерес.
По основателността на предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.92, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск трябва да е осъществен следният ФС: 1/страните да са
обвързани от валиден договор; 2/ да са договорили заплащане на неустойка по
чл.8, ал.2 от договора при неизпълнение на конкретно задължение; 3/ да не е
изпълнено задължението, предвидено в чл.8, ал.2 от договора.
Предявеният иск
е неоснователен, тъй като липсва основен елемент от фактическия състав на чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, а именно – сключеният между страните
договор от 27.11.2017 г. е нищожен, поради заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави. От съдържанието на договора се установява, че страните са се
споразумели, чрез обменяне предварително на информация за подадените оферти и
последващи откази от наддавателни предложения, да елиминират конкуренцията и да
манипулират публичната продан по такъв начин, че изнесеният имот да бъде
придобит от конкретно лице на най-ниската възможна цена в ценовия диапазон от 35
000 лв. до 180 000 лв. /чл.2.1 от договора/. Бездействието на ответника и на свързани
с него търговски дружества /взискатели по изпълнителното дело/ е трябвало да се
изрази именно в последващи откази от наддавателни предложения. Това се
установява и от електронни писма от 05.06.2018 г. и от 03.07.2019 г., изпратени
от ответника до ищеца/л.143 и л.147/. С писмото от 05.06.2018г. ответникът
заявява, че „най-изгодните за възложителя
условия преминават през придобиване на имота през купувач Е.М., после през
купувач К.М. и последващо прехвърляне на имота на С.“/ П./; „играем съвместно някой от нас да придобие имота“; „на последната
среща на 27.05.2018г. в Пловдив пред всички под натиск на С. обещах да го пусна
надолу, но през К. или Е.М.“. Видно от писмо от 03.07.2019г., с което М. е
препратил до ищеца друго свое писмо, адресирано до ЧСИ К., в същото е заявил,
че „по всяка вероятност за купувач следва
да се обяви С.П. на цена 118 000 лв./след като се откаже от НП за 132 000 лв.
или не плати тази цена/, тъй като имаме отдавна някакви уговорки в този
смисъл“. Ответникът в отговора на исковата молба сам признава, че е предоставил
възможност за избор на ищеца да избере какво да се направи след плащането на
дълга по изп.дело № 325/2016г. на ЧСИ К. – дали да се плати за имота от „Е.“ ЕООД
на цена от 141 600 лв. и после имотът да се прехвърли на възложителя или
„Е.“ ЕООД да се откаже да плати и да се слезе на цената от 118 000 лв., предложена
от П./т.10 от отговор на исковата молба – л.97 – гръб, абзац трети/. В този
смисъл възражението на ответника, че не е поемал задължение по договора да се
откаже лично или чрез управляваните от него дружества/взискатели по делото/ от
направени наддавателни предложения в полза на С.П., не се подкрепя от събраните
по делото доказателства и от собствените му твърдения в отговора на исковата
молба. Следва да се посочи, че, съгласно чл.489, ал.1 от ГПК, взискателите не
внасят задатък от 10 % върху началната цена, ако вземането им надвишава този
размер. Така, отказвайки да платят цената при обявяването им за купувачи,
взискателите не губят задатък, защото не са внесли такъв. Самата уредба на
публичната продан/ чл.485 – чл.497 от ГПК/ сочи, че целта на провеждания търг е
имотът на длъжника да бъде продаден по най-високата възможна пазарна цена, тъй
като така се защитава интереса не само на взискателя, но и на длъжника. В този
смисъл е и чл.435, ал.3 от ГПК, който
предвижда възможност за длъжника да обжалва публичната продан, поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. С постигнатите между страните уговорки по
същество се цели именно заобикаляне на правната уредба, която е насочена към
това, да се осъществи продажбата на имота по най-високата възможна цена.
От друга
страна, при сключване на договора страните са били наясно, че с поведението си,
насочено към елиминиране на конкуренцията и продажбата на имота на най-ниската
възможна цена в определения от тях ценови диапазон, ще причинят вреда на
длъжника по изпълнението, което сочи на недобросъвестност и накърняване на добрите
нрави, а такъв договор е нетърпим от правния ред.
По делото е
представено решение №260912/15.07.2021 г. по гр.д. № 1159/2020г. на Окръжен съд
– Пловдив, с което е отхвърлен предявен от К.А.М. против С.П.П. иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
80 000 лв. – възнаграждение, дължимо по
договора за възлагане на консултантски и посреднически услуги от 27.11.2017
г. С това решение не е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса дали
договорът е действителен, тъй като е разгледан установителен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, който е отхвърлен и не е изразена воля от
съда в диспозитива на решението по въпроса за действителността на договора
между страните. Единствено в мотивите на решението съдът е обсъждал
действителността на договора, но мотивите не се ползват със сила на пресъдено
нещо. Само при евентуално уважаване на осъдителен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД или
на установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, би се формирала сила на пресъдено нещо относно
юридическия факт за действителност на договора/респ.клаузата от договора/, въз
основа на които е присъдено обезщетението, но, както бе посочено, с решението
на Окръжен съд - Пловдив предявеният иск
за установяване дължимостта на обезщетението е бил отхвърлен.
По изложените
съображения, поради липса на валиден договор между страните, предявеният иск,
като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 3990 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно
е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското взнаграждение,
заплатено от ответника. Същото е договорено в минимален размер, съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и е изцяло заплатено от ответника. Самият ищец е договорил
и заплатил разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство в далеч по – висок размер от 4 808 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– за адв. Н. Р., против К.А.М., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.92, ал.1 от ЗЗД, за приемане
за установено по отношение на К.А.М., ЕГН **********, че дължи на С.П.П., ЕГН **********,
сумата от 40 000 лв. – обезщетение по чл.8, ал.2 от договор от 27.11.2017 г. за
възлагане на консултантски и посреднически услуги, ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед по чл.417 от ГПК от 17.08.2020 г. по чгр.д. № 28752/2020
г. на СРС, ГО, 59 състав.
ПРЕКРАТЯВА,
на основание чл.130 от ГПК, производството по делото в частта на
предявения от С.П.П., ЕГН **********, против К.А.М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че К.А.М., ЕГН **********,
дължи на С.П.П., ЕГН **********, сумата от 1 755.56 лв. - обезщетение за забава
за периода 28.01.2020 г. до 03.07.2020 г. върху сумата от 40 000 лв., дължима по чл.8, ал.2 от договор
от 27.11.2017 г. за възлагане на консултантски и посреднически услуги, за което
обезщетение за забава не е издадена заповед
по чл.417 от ГПК от 17.08.2020 г.
по чгр.д. № 28752/2020 г. на СРС, ГО, 59 състав.
ОСЪЖДА С.П.П.
да заплати на К.А.М., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3990 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването.
СЪДИЯ :