РЕШЕНИЕ
№ 1445
гр. Плевен, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430104550 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е ИМ от ХР. ИЛ. ИЛ. против „Изи Асет Мениджмънт“АД, в
която се твърди, че на 12.01.2021г. ищецът е сключил договор за
потребителски кредит №4028257 с ответника. Посочва се, че сумата по
отпуснатия заем е в размер на 1000лева, размерът на седмичната погасителна
вноска е 49,04лева, срокът на заема е четиридесет и осем седмици /двадесет и
четири броя вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в
размер на 35.00 %, а общата сума която следва да върне Х.И. е в размер на
1176.96 лева /състояща се от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора/. В договора е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ вразмер на 40.86 %.В договора е
посочено, че Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения:
1. Две физически лице - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; нетният размер
1
на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от
„Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за общата сума от 1176.96
лева, посочена в договора, дължима от Заемателя /състояща се от размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора/, със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество — поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В изпълнение на горното на същия ден Х.И. е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство № 4028257 с посочено от Заемодателя лице, а
именно с „Файненшъл България“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***. В договора е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че
Потребителят не изпълни задължението си, посочено в Договор за паричен
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт АД, в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В
договора за поръчителство е посочено, че потребителят се задължава да
заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 863.04 лева платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 35.96 лева. Посочено е, че
вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт АД.
Уговореното възнаграждение за поръчителство в общ размер на 863.04
лева /разсрочена на вноски в размер на по 35.96 лева/, е включено в
Погасителния план към Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД.
Твърди се, че ХР. ИЛ. ИЛ. е погасил изцяло сумата по сключения
договор, а именно в общ размер на 1577.27 лева /включваща главница, лихва
и възнаграждение за поръчителство/. Последната е изплатена изцяло на „Изи
2
Асет Мениджмънт” АД видно от представените към исковата молба, както
следва:
- 85.00 лева-на дата 29.01.2021 г.;
- 85.00 лева-на дата 12.02.2021 г.;
- 85.00 лева - на дата 26.02.2021г.;
- 85.00 лева-на дата 12.03.2021 г.;
- 1237.27лева - на дата 20.04.2021 г.
I. На първо място счита, че гореописаните договори са нищожни
/недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.
1. Смята, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смята, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.
2. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент
от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.За
действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е
правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от
кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и
кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално
посочване на размера на отпуснатия заем /1000.00 лева/. Също така липсва
посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв
срок.
3. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент
от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
3
процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от 40.86 %, е в пряко противоречие е
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема
от 35.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на
договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число
възнаграждение по сключения договор за поръчителство),
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от
посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.
На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на
104.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази
връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.
В договора е посочено, че Заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя
едно от следните обезпечения - Две физически лице - Поръчители, Банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя или Одобрено от Заемодателя
Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
4
В изпълнение на горното на същия ден Х.И. е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство № 4028257 с посочено от Заемодателя лице, а
именно с „Файненшъл България“ ЕООД, като се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение в общ размер на 863.04 лева, която сума
впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по Договора за
паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Смята, че в настоящия случай сключеното с „Файненшъл България“
ЕООД съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за
поръчителство. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на
изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е
заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия
заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може
да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за
поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има
за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за
паричен заем е уговорено че заемът се обезпечава с поръчителство, което
впоследствие се предоставя от точно определено лице - „Файненшъл
България“ ЕООД, в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, се намира в пряко
5
противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността
на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Твърди се, че
въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за
поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и
възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като
същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с
договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2,
т.19 от ЗЗП. Също така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена,
съгласно чл.146 от ЗЗП.
Смята, че от начина, по който е формулирана процесната клауза, както и
от клаузата в договора за поръчителство /с която е уговорено, че същият
влиза в сила, в случай че Потребителят не изпълни задължението си,
посочено в Договора за паричен заем в указания срок да предостави
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция/,
става ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение
между Х.И., „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника
лице „Файненшъл България“ ЕООД е заобикаляне на изискванията на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се
дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче
тези такси се заплащат на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Твърди се, че от една страна одобряването на кредита като бърз кредит
неминуемо води до одобряване и на обезпечението, а от друга страна
6
кредитът е уговорен и реално се предоставя само и единствено при
поръчителство на точно определено трето свързано лице. Нещо повече, тази
клауза е уговорена още при сключването на договора с ответното дружество,
без да бъде предоставена реална възможност на потребителя да посочи избран
от него поръчител и е абсолютна предпоставка последният да бъде одобрен за
получаването му.
Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК „Изи Асет Мениджмънт” АД не е включило в
ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения между
доверителя ми и „Файненшъл България ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, което по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по
кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от
страна на кредитополучателя, за което последният дължи възнаграждение в
общ размер на 863.04 лева. Това обстоятелство безспорно е било известно на
„Изи Асет Мениджмънт” АД, предвид това, че сключването на договор за
поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит.
Също така сумата в размер на 863.04 лева е част от общо дължимата
сума по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Файненшъл България“
ЕООД, същата е заплатена от ищеца на „Изи Асет Мениджмънт АД / което не
я е прехвърлило впоследствие на „Файненшъл България“ ЕООД / като част от
дължимите суми по самия кредит.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Смята, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е нарушило императивното
правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включило
възнаграждението за поръчител от 863.04 лева в размера на ГПР. При
7
условие, че същото беше законосъобразно посочено, действителният ГПР
щеше да възлиза на 104.00 %. Ето защо счита, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията между страните.
Счита, че с тези действия „Изи Асет Мениджмънт” АД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването
и развалянето на потребителски договори национални нормативни актове
/ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство
следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията
и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити.
Във връзка с горното смята, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и възнаграждение за
поръчител/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
8
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо счита, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
На самостоятелно основание счита, че договорът е недействителен, тъй
като грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на
общата сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно процесния
договор за паричен заем общата дължима сума по същия е в размер на
1176.96 лева, но ищецът реално е изплатил на „Изи Асет Мениджмънт” АД
сумата в общ размер на 2040.00 лева. По този начин е нарушена и втората
част от задължителното съдържание на договора, уредена в разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Смята, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и
по смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
9
парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“),
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
4. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като
клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Смята определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва
(в който се включва и възнаграждението за поръчител) за изключително
висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на
уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на целия
договор /рег аrgumentum чл. 11, ал. 1,т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
Отделно от горното счита, че е налице несъответствие между посочения
в предцоговорната информация фиксиран годишен лихвен процент и този,
посочен в процесния договор.
5. На самостоятелно основание счита, че Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като
не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
В нарушение на императивните изисквания в процесния договор
фигурира погрешно изчислена и посочена обща сума, дължима от
потребителя /1176.96 лева, вместо реално изплатената 2040лева/, което води и
до погрешно изчислен и посочен брой и размер на погасителните вноски.
Ето защо смята, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
10
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Във връзка с гореизложеното счита, че процесният договор следва да
бъде обявен за недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от
ЗПК.
6.Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
7.С оглед на гореизложеното счита, че нищожността на процесния
Договор за паричен заем води до нищожност и на свързания с него Договор за
предоставяне на поръчителство.
II. В случай, че съдът приеме, че процесиите договори за валидни,
смята, че същите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД поради
измама или евентуално на основание чл. 28, ал.1 поради грешка.
С оглед всички изложени съображения в настоящата искова молба е
единствено изводимо, че към момента на сключване на Договор за паричен
заем на 12/01/2021 г. и свързания с него Договор за предоставяне на
поръчителство, в съзнанието на ищеца са били наведени неверни представи
относно съществените елементи от тяхното съдържание. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е въвело в заблуждение Х.И. относно действителните
размери на отпуснатия заем, на общата сума, която следва да върне, на ГПР и
на погасителните вноски. При условие, че ищецът е бил запознат с
действителното съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, той
със сигурност нямало да сключи процесния договор.
III. Смята, че процесиите договори са унищожаеми на основание чл. 33, ал.
1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни
условия.
Х.И. е била принуден да сключи Договора за паричен заем и свързания с
него Договор за предоставяне на поръчителство, предвид обстоятелството, че
11
се е намирал в крайна нужда. Към този момент той не е разполагал с
достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство
основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и
други разходи от неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали
влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договорите.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации -
получил сумата в размер на 1000лева, като впоследствие е върнал сумата от
1577.27 лева, респективно ответното дружество реално е получило
възнаграждение за предоставения заем в размер на 577.27 лева или печалба за
предоставената услуга в размер на близо 50 %. Следва да се отбележи, че
ищецът е върнал по-малка по размер сума от първоначално дължимата
/2040.00 лева/, тъй като е погасил предсрочно заема едва 3 месеца след
неговото сключване. Това обстоятелство явно не съответства на пазарните и
икономически условия в страната към момента на предоставяне на заема-
12/01/2021 г.
IV. Евентуално, ако се приеме, че договорите за валидни и действителни,
смята, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност,
отделните клаузи от процесиите договори.
Ответното дружество е отпуснало на ищеца заем в размер на 1000.00
лева, като впоследствие Х.И. е погасил предсрочно и превел единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1577.27 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 176.96 лева - разликата между
заплатената от ищеца на ответното дружество сума (1577.27 лева) и
получената от него сума (1000.00 лева).
12
С оглед на гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което:
да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от
ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК: ***, представлявано от
Г. Т. Т. и АНГ. В. М., да заплати на ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН: **********, живуща в
***, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева като частичен иск от сумата в
размер на 577.27 лева /петстотин седемдесет и седем лева и двадесет и седем
ст./, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.Направено е
увеличение на иска , допуснато с определение по чл.214от ГПК за сумата
480,27лв., от които 81,72лв. договорна неустойка и възнаграждение за
поръчител 398,55лв.
По делото е постъпил отговор от страна ответника, в която посочва, че
искът е неоснователен, като са развити подробни съображения.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма
се характеризира с два елемента - получаване на нещо от обогатилото се лице,
което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/, и
начална липса на основание за получаването. При неоснователното
обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение,
което да оправдае получаването на имуществото.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен
Договор за паричен заем № 4028257 от 12.01.2021г. , по силата на който
ответникът „Изи Асет Менджмънт” АД е предоставил на ищеца паричен заем
в размер на 1000 лв. за срок от 48 седмици при фиксиран ГЛП 35%, срещу
насрещно задължение на заемателя за връщането на сумата от общо
1176,96лв. , състояща се от заемната сума и договорна лихва, като са
посочени Не спорно, че заемната сума от 1000лв. е поучена от ищеца, за
което е уговорката в чл.3 от договора. А с подписването му ищеца е
удостоверил това обстоятелство и договора служи за разписка.
13
Не спорно между страните, че съгласно чл.4, ал.1 от същия договор,
страните са се споразумели, в срок от 3 дни от сключването му, заемът да
бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-
Поръчители, всяко от които да работи по трудов договор с месечно
възнаграждение от поне 1000лв., да не заемател или поръчител по друг
договор и кредитната му история да е „редовен“; или 2.Банкова гаранция,
включваща период от 30 дни след изтичане на срока на договора за заем и
обезпечаваща задължени в размер на общата сума за плащане по заема,
одобрено от дружестовото поръчител, който предсотавя гаранционни сделки.
На 12.01.2021г. е сключен договор за поръчителство №4028257 №
4028257 с посочено от Заемодателя лице, а именно с „Файненшъл
България“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***. В
договора е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че Потребителят не
изпълни задължението си, посочено в Договор за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт АД, в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. В договора за
поръчителство е посочено, че потребителят се задължава да заплати на
поръчителя възнаграждение в общ размер на 863.04 лева платимо разсрочено
на вноски, всяка от които в размер на 35.96 лева. Посочено е, че вноските са
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт АД. Уговореното
възнаграждение за поръчителство в общ размер на 863.04 лева /разсрочена на
вноски в размер на по 35.96 лева/, е включено в Погасителния план към
Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД. ХР. ИЛ.
ИЛ. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на
1480,27лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за
поръчителство/.
По делото е изслушана и ССЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира, като компетентна и безпристрастна. От заключение по ССЕ се
установява следното: Годишният процент на разходите отразява разходите по
заетата сума, като договорна лихва е основна тежест върху кревита но освен
нея съществуват и други такси, застраховки е комисионни.В резултата
антова клиента залща дъпълнителна сума освен лихвените натрупвания
върху главницата.ГПР отразява процента на всички разходи, по
14
кредита.Изчисляването става, като се сумират всички тежести , съпъттващи
обслужването на кредит.Посочено е ,че в ГРП е включена главница ,
договорна лихва и е в размер при това положение на 40,86%, но ако се
включи такса поръчителство по договора за поръчителства става 150%.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира
следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните са възникнали правоотношения по договор
за паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от
целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО
/сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита
на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази
законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана
възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на
Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и
законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със
самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
примат над правото на отделните държави членки. Това принципно
становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз,
чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
15
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7);
лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Относно възраженията за недействителност на процесния договор за
паричен заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, съдът намира
следното:
От съдържанието на договора се установява, че в същия се съдържа
подробна информация за правата и задълженията на страните, начина на
прекратяването му и други общи разпоредби, с оглед на което следва да се
приеме, че общите условия са инкорпорирани в съдържанието им, а
доколкото и договора за заем е подписан от ищеца на всяка страница следва и
извода, че не е налице недействителност на договора поради неспазеното
изискване на член 11, ал. 2 от ЗПК.
В процесния договор се съдържат условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати. Тези данни
са намерили отражение и в представените по делото и приети и неоспорени
от ищеца погасителен план към договора за кредит.
Разпоредбата на чл.12 от ЗПК се отнася само до кредит, който се
предоставя под формата на овърдрафт, какъвто настоящия не е, поради което
и напълно неоснователно е твърдението, че има нарушение на чл.12, ал.1, т. 7-
16
9 ЗПК.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11,
ал. 1, т.9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени
проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент-35%. Както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква
част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл
е и даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е
задължително за националните съдилища на основание чл. 633 от ГПК.Не е
налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съобразно
практиката на СЕС.
Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената
услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен.Съдът приема, че клаузата не противоречи
на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване на
договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в
сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите,
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на
договора - законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен процент на БНБ и
10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% . Както бе посочено по- горе,
ГПЛ е в 35%. На следващо място съдът намира за нужно да отбележи и това,
че свободата на договаряне е дала възможност при съвпадение на волите на
съконтрахентите да уговарят лихва по предоставените в заем парични
средства, в какъвто намерят за удачен размер, стига да не нарушават
изискването на чл.19, ал.4 на ЗПК. Ако законодателят е искал да постави
граница до която може да се договаря размер на договорна лихва, то е щял да
го направи отделно от разпоредбата на чл.19, ал.4 на ЗПК. Освен това съдът
намира за неправилно становището на ищеца, че следва да бъде съпоставяна
17
договорната лихва със законовата лихва, която и да бъде критерий за
максималния й размер. Това е така, тъй като в случая се касае за особен вид
договор за заем, който се представя от небанкова финансова институция,
която не набира средствата от влогове. Вземането на заемателя е рисково, тъй
като не е гарантирано, при което и то начислява по-висок процент на
договорната лихва, тъй като тя служи не само като форма на възнаграждение
за ползване на предоставения от него в заем финансов ресурс, но и като цена
на предоставяната от него услуга. В този смисъл не бива да се съпоставят
договорните лихви с държавно определения размер на законовата лихва,
която се държи при неизпълнение или забавено изпълнение на задължение,
тъй като правната им природа е различна.
Относно уговорката за ГПР, съдът приема възражението за
недействителност. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, /"Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси”/. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 40, 86 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съдът намира, че в случая е налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора, тъй като таксата за поръчителство следва да се включи в ГПР и
18
същият става 150%.То следва да се приеме, че приеме да има нарушение на
добрите нрави.
Нищожността на отделна клауза не води до нищожност на целия
договор за заем.Съдът приема и становището на ищеца относно нищожността
на тази клауза и оттук на договор за поръчителство.Сключеното с
„Файненшъл България“ ЕООД съглашение не отговаря на принципното
значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на последния се
изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към
кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е
заплатил такса, равняваща се на над половината от размера на отпуснатия
заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може
да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за
поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има
за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се
предоставя от точно определено лице - „Файненшъл България“ ЕООД, в
полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
19
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. На длъжника се
вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено
лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Клаузата е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда
на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и
разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
Целта на включване в правоотношението на третото свързано с
ответника лице „Файненшъл България“ ЕООД е заобикаляне на изискванията
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните
такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие
обаче тези такси се заплащат на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД.
Тази клауза е уговорена още при сключването на договора с ответното
дружество, без да бъде предоставена реална възможност на потребителя да
посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка последният да
бъде одобрен за получаването му.Тези разходи е трябвало , както бе посочено
по- горе да се включат в ГПР, като не се надвиши и законовото ограничение,
което в случая при вклйчването става 150%.
В този смисъл, съдът не приема възражението на ответника, че е превел
парите на поръчителя, тъй като приема, че е налице изначална
неедийствителонст на клаузата и са нарушени правата на потребитя, а никой
не може да черпи права от собстевното си неправомерно поведение.
Поради изложеното счита, че предявеният иск се явява основателен и
доказан само по отношение на сумата 398,55лв. като за разликата до
претендираната сума 480,27лв., следва да се отхвърли като неоснователн и
20
недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него
деловодни разноски в размер 472,41лв., по компенсация.Неоснователно е
възражението за редукция на адвокатското възнагражедие , платено от ищеца,
тъй като е съобраено в фастическата и правна сложност на дела и размера на
претенцията, съобразно Наредба№1/2004г. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско
възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено
последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно
юрисконсултското възнаграждение. Следва да се присъдят и разноски по
настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната
помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. По отношение на ответника
съдът счита, че следва да се определи юлисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“АД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК********** ДА ЗАПЛАТИ на ХР.
ИЛ. ИЛ., ЕГН**********, сумата 398,55лв, представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит №4028257/12.01.-2021г.,
ведно със законната лихва, считяано от датата на ИМ-12.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата по претендираните 480,27лв., като
НЕСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Изи Асет
Мениджмънт“АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК**********
ДА ЗАПЛАТИ на ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН**********, сумата общо 472,41лв.,
представляваща направени разноски, по компенсация.
21
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
22