Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.12. 2020
г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На единадесети ноември 2020 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар
Анатолия Атанасова,
Като
разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
т.дело № 43,
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата Е.З., действаща лично за себе си и като майка на дъщеря си Д.Ю.
– малолетна, двете от гр. Търговище, твърди в исковата си молба, че двете с дъщеря
й са пострадали при ПТП на 29.08. 2016 г. Те се движили със семейния автомобил,
който е бил управляван от съпруга й, а другият участник, който е виновен за
катастрофата, е Г.Е.Д.. Образувано е
било ДП и в последствие НОХД 294/ 2017 г. на РС–Търговище. Обвиняем по делото е
бил Г.Д. и същият е признат за виновен по повдигнатите му обвинения. Присъдата
е потвърдена от ОС–Търговище, по ВНОХД № 294/ 2017 г., в сила от 26.07. 2017 г.
Вследствие на виновното поведение на подсъдимия, ищцата Е.З. е получила луксация на дясната
тазобедрена става, довела до трайно затрудняване движението на десния долен
крайник, за срок от около 9-10 месеца, както и сътресение на мозъка, с пълна
загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Д.Ю. е имала счупване на дясната
раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на този крайник за
период от около 4-5 месеца. Имала е и разкъсно-контузна рана по челната област
на главата, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Двете ищци претърпели значителни болки и страдания, като майката е била
поставена на екстензия с тежести от 6 кг. Лечението било тежко, като почти
година не можела да се придвижва без чужда помощ. Възстановителният период се
оказал по-дълъг от предвиденото. Имало големи неудобства както за ищците, така
и за техните близки. Дори и 4 години след катастрофата, все още се изпитвали последствията
от уврежданията и продължавал стресът от изпитаното и движението по пътищата.
Ищцата живеела постоянно в ужас от това, че нещо подобно може отново да се
случи.
Ищците отправили искане до ответника, който е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач и автомобил. След дълга
кореспонденция, застрахователят изплатил на ищцата Е. сумата от 4000 лв., но
тази сума е крайно недостатъчно за обезщетяване на претърпените болки и
страдания. За дъщерята Д.
застрахователят определил сумата от 6000 лв., с която пострадалите не са били
съгласни, но дори и тази сума не е заплатена от ответника.
Така определените суми не можело да компенсират настъпилите за ищците
неимуществени вреди. Затова ищците молят, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника ЗАД “ОЗК–Застраховане“ да им заплати следните суми: на Е.З. 76 000 лв., а на Д.Ю. –
50 000 лв., за неимуществени вреди, вследствие на описаните събития. Тази
сума да се присъди със законната лихва, считано от 23.05. 2018 г. – датата на
изтичане на срока за определяне на обезщетението.
Пълномощник на ищците е адвокат Я.Я. от САК. В съд. зас. адв. Я.
поддържа исковата молба, като моли да му бъде определено адвокатско
възнаграждение.
В законния срок от две седмици, ответникът подаде отговор. В него се
оспорва искът по основание и размер. Исковата молба била нередовна, защото
нямало посочена банкова сметка *** Д.. Претенциите били завишени по размер. Е.З.
имала и съпътстващи заболявания, които са затруднили хода на възстановяването.
Прави се възражение за съпричиняване, защото майката е била без обезопасителен
колан, а малката Д. не е пътувала в
детско столче. Нарушени са били чл. 137 и 137в от ЗДП. По отношение на лихвата
– такава не се дължала, защото ищците не представили банкови сметки. Прави се
възражение и за изтекла давност за лихвите.
От ищците постъпи допълнителна искова молба, чрез адв. Аммар Али,
преупълномощена редовно. В нея се оспорват доводите, изложени в отговора.
Неверни са твърденията, че не била представена банкова сметка. ***, но
ответникът отказва да изплати каквато и
да е част. Още повече, че отказва да определи и справедливо обезщетение. Освен
това се оспорват твърденията за съпътстващи заболявания и още по-малко, те да
са причина за забавяне на процеса на оздравяване. Оспорват се твърденията и за
съпричиняване. Претърпените вреди биха се получили във всички случаи заради
механизма на причиняване на ПТП. А дори и при наличието на съпричиняване,
вредите не биха могли да се компенсират с посочените от ответника суми.
В срок постъпи отговор на допълнителната искова молба, чрез адв. Т.. В
него се поддържат всички направени искания и се оспорват обстоятелствата в
допълнителната молба. В съд.зас. адвокат Т. поддържа становището си за
съпричиняване на вредите от страна на ищците и моли съдът да съобрази тези
факти при определяне размера на обезщетението.
Третото лице, представлявано от адвокат К. от гр. Разград, моли съдът
да постанови справедливо решение, според събраните по делото доказателства.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Ищците са майка и дъщеря. На 29.08. 2016 г. двете са участвали в ПТП,
при което са пострадали. Те са били пътници в лекия автомобил, собственост на
семейството им, управляван от съпруга на Е. и баща на Д.. Автомобилът им бил
блъснат от товарен автомобил, марка „Мерцедес Актрос“, с рег. № РР 1561 ВС, с
прикачено към него полуремарке, с рег. № РР 3509 ЕХ, управляван от Г.Е.Д. – третото лице. По случая било образувано ДП № 771/ 2016 г. по описа на РУП-Търговище. В последствие е образувано
НОХД № 294/ 2017 г. на Районен съд–Търговище. По това дело водачът Д. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
С решение на Окръжен съд–Търговище, по ВНОХД № 294/ 2017 г. е
потвърдена присъдата на PC-Търговище и тя влиза в законна сила на
26.07. 2017 г. Г.Д. е признат за виновен в това, че на
29.08. 2016 г., при управление на МПС, в посока гр. Търговище – гр. Разград,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДП, не се съобразил
с конкретните пътни условия – дъжд, мокра асфалтова настилка, наклон на пътя, износени
гуми на полуремаркето, липса на товар, ограничена видимост, като избрал скорост
по-висока от стойността на съобразената с тези условия, която е следвало да
бъде 40 км./ч. и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно
лице: на Е.З. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник и разстройство на здравето, временно опасно
за живота и средна телесна повреда на Д.Ю., изразяваща се в трайно затрудняване
движението на десния горен крайник. Определено е наказание от 2 години
„Лишаване от свобода“, отложено за изпълнение и намалено с 1/3.
Автомобилът
на семейството е бил „Фиат Брава“, с рег. № Т 5365 ХТ, управляван от свидетеля
Исмаил З.. На задната седалка са пътували двете ищци и другата, по-голяма
дъщеря. Детето е пътувало в детско кошче, което отговаряло на съответните
изисквания на ЗДП за безопасно пътуване на деца около 1 година. Съпругът е бил
с поставен колан, а първата ищца е била без колан.
Времето е
било дъждовно и мокро, а срещу свид. З., който е пътувал в посока към гр.
Търговище, са се движели два товарни автомобила, като този, който е причинил
ПТП, е бил втори. Пред него се е движил колегата на Д., Цонев, от същата фирма.
При преминаването на първия автомобил, управляван от Цонев, през десен за него
завой, превозното средство поднесло и за кратко навлязло в насрещната лента за
движение. Водачът овладял камиона. Автомобилът на ищците се движел с около
50-60 км.ч., правомерно, в собствената си пътна лента. Виждайки поднасянето на
първия автомобил, свидетелят З. намалил скоростта на движение на около 34 км./ч.
Към този момент нямало видимост между втория товарен автомобил и л.а. Още при
навлизането на първия автомобил в лентата на свид. З., в техния автомобил имало
стрес, уплаха и напрежение, малкото дете се разстроило и разплакало и майката
го взема в ръцете си от кошчето, в което е пътувало. Поради високата скорост на
движение на третото лице Д., при преминаването през завоя той загубил
управлението и не можел да контролира автомобила, като последният навлязъл в
насрещното платно, пак се прибрал и пак навлязъл. В момент, в който свид. З.
вижда това, той намалил още скоростта и почти е бил спрял. Произшествието обаче
било неизбежно, като товарният автомобил удря лекия челно. Той се завърта на
180 градуса и спира в насрещната за него лента за движение. Веднага след удара
св. З. е бил в шок, нямал наранявания, но Е. е лежала на задната седалка, без
да реагира, а голямата дъщеря е плачела. Имала цицина на главата. Е. не
реагирала и била в безсъзнание няколко минути, но не повече от 5. Д. е плачела,
имала рани и кръв по лицето. При пристигане на бърза помощ ищцата Е. е била
вече в съзнание.
Това е
фактическата обстановка, която приема съдът за установена, на базата на
събраните по делото доказателства. По отношение на спорните моменти:
Съдът приема
за безспорно, че Е. е пътувала на задната седалка на автомобила, зад съпруга
си, въпреки че в исковата молба е записано, че е пътувала до него, на предната
седалка. Съдът предполага, че това е грешка, още повече, че тя е допусната и в
обвинителния акт. По отношение на това в какво положение са били двете ищци в
момента на произшествието, съдът се опира на единичната и съвместната
експертиза на двамата експерти и най-вече на писмените доказателства от
досъдебното производство, което е приложено към делото. Това са разпитите на
ищцата Е. и на нейния съпруг, свид. З./ л. 33 и л. 40, 41 от том първи от ДП
771/ 2016 г./. В случая по настоящото търговско дело, в гражданския процес, съдът
може да ползва протоколите за разпит на двамата като частни свидетелстващи
документи. Те съдържат изявления и носят подписите както на ищцата, така и на
нейния съпруг. / В този смисъл е трайната практика на ВКС/. Показанията им са
взети много скоро след произшествието и в тях се установяват обстоятелства,
които са неизгодни за пострадалите, за целите на гражданския процес. Именно в протокола
за разпит на ищцата Е., тя е посочила, че виждайки първия товарен автомобил,
всички са били уплашени, детето се е разревало и тя го е взела в ръцете си.
Именно в това състояние настъпва и самото произшествие. Детето не е било в
кошчето в момента на удара. Няма каквито и да било безпристрастни
доказателства, че майката на свой ред е била с предпазен колан. Това се
потвърждава и от заключението на експертите. Съдът дава вяра на това, че детето
първоначално е било в детско кошче, същото, което страните представиха в
съдебно заседание и беше видяно от вещите лица. По отношение на поставянето на
предпазни колани на задната седалка в лекия автомобил, съдът не дава вяра на
обясненията на ищцата и на нейния съпруг, поради връзката му с ищците.
Какви са били причинените
увреждания. От заключението на вещото лице съдебен лекар и медицинската
документация се установява, че Д.И.,
при ПТП на 29.08.2016 г. е получила разкьсно-контузна рана по челната област
на главата, счупване на диафизарната част на дясната раменна кост с дислокация
на костни фрагменти. Приложено лечение – закрито наместване на костните
фрагменти, след което е поставена гипсова имобилизация.
Така установените
увреждания са в резултат от действието на твърди, тъпи предмети и добре отговарят,
да са получени при пътно-транспортното произшествие на 29.08.2016 г. от удари в
предмети вътре в купето на лекия автомобил.
Разкъсно-контузната рана
по челната област на главата е причинила на пострадалата временно разстройство
на здравето, не опасно за живота.
Счупването на дясната
раменна кост е причинило на Д. трайно затрудняване движението на дясната ръка
със среден срок за възстановяване около 4-5 месеца. Детето се е възстановило от
счупването, но има белег на главата все още. В момента е на 5 години.
Е.З. е била приета по
спешност в ортопедо- травматологично отделение при МБАЛ-Търговище-АД за
провеждане на изследвания и лечение. При приемането ѝ в отделението
пострадалата е била в съзнание, имала е оплаквания от болки в областта на
дясната тазобедрена става, с невъзможност да стъпва и ходи с десен долен
крайник. Съобщава за загуба на съзнанието по време на инцидента. Обективно
състояние – болезненост и невъзможни движения в областта на дясната тазобедрена
става. При направените рентгенови изследвания е установено, че има данни за
луксация / изкълчване / на дясната тазобедрена става. Приложено лечение – закрито
наместване на луксацията с последващо обездвижване на ставата, с директна
екстензия.
Луксацията на дясната
тазобедрена става е причинило на пострадала трайно затрудняване движенията на
десния долен крайник, със среден срок за възстановяване около 8-10 месеца. Болеви
синдром може да сетне до около 12-18 месеца от получаване на травмите, като
болките ще се появяват при студено и влажно време и при по-тежък физически труд.
Мозъчното сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние е причинило
на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота. Пълно
възстановяваше от това увреждане може да се очаква след 6-ия месец, като през
това време пострадалата ще им оплаквания от упорито главоболие, световъртеж,
емоционална лабилност, раздразнителност, нарушения на съня и др.
Приложеното
лечение при луксацията на дясната тазобедрена става, е закрито наместване на
луксираната става с последваща имобилизация с дадени указания за щадящ режим на
долния десен крайник.
Възстановяването
на ищцата Е. е било трудно, като първоначално у дома тя била на легло и
неподвижна. Помагала й майка й. Постепенно започнала да ходи с проходилка. Било
ѝ е много трудно да си вдига крака. Психическото състояние на Е. не било
добро. Постоянно мислела за малкото си дете. Изминала година докато се
възстанови от физическата травма.
Не е имала
преди това заболявания, които да влияят на процеса на възстановяване.
Съдът не
коментира свидетелските показания на св. Ахмедова по отношение други проблеми
на ищците, тъй като в исковата молба не се търсят вреди по отношение на тези
увреждания. Те могат да бъдат предмет евентуално на следващи претенции.
Не се
оспорва по делото, че ответникът е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за автомобила, с който е причинено
произшествието, при което са пострадали ищците. Претенцията им към
застрахователя е отправена на 26.02. 2018 г. Застраховката е била валидна
от 28.01. 2016 г. до 28.01. 2017 г.
Застрахователят е определил обезщетение в размер на 6000 лв. за Д. и 4000 лв.
за Е.З.. Изплатени са само парите за майката. За дъщерята е отказано изплащане
дори и на тази сума, защото не е била представена банкова сметка ***. Такава
няма открита и към момента.
При така
установените факти, съдът прави следните изводи: и двата субективно предявени
искове са установени в своето основание. Налице е влязла в сила присъда, която
е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали деянието е
извършено, вината на извършителя и противоправността. Налице са предпоставките
за изплащане на обезщетение, тъй като безспорно по делото се установиха
посочените в исковата молба неимуществени вреди, както и сключеният с ответника
договор за застраховка на тези вреди. Налице са доказателства от медицинската
експертиза, че именно произшествието е причина за получените увреждания.
От
доказателствата по делото се установява, че освен чисто физическите болки и
страдания, Е.З. е била със силно накърнена психика. Много са били притесненията
за това, че тя трябва да остави грижите за семейството си на други свои близки,
за това, че не може да се грижи за тях, изпитвала е непрекъснат стрес, че
отново може да им се случи нещо подобно. Възстановяването й от луксацията е
било продължително. Дълго време не е можела да ходи без чужда помощ, не е
можела да се обслужва сама. Освен това е получила и още една средна телесна
повреда – изпадането в безсъзнание, което е временно опасно за живота, а
възстановяването от тази травма е продължило също няколко месеца.
При
определянето на конкретния размер на обезщетението, с оглед и на понятието
справедливост, съдът следва да съобрази и други фактори. Това са конкретната
икономическа обстановка в страната – данни за средна и минимална работна
заплата, ръст на брутния вътрешен продукт и икономическия растеж, възрастта на
пострадалата, как инцидентът се е отразил на живота и социалното поведение, има
ли коренна промяна в начина на живот или тази промяна е била само временна. При
това съдът следва да отчете и действащата съдебна практика в момента, както и
собствената си такава по подобни дела.
Предвид на
всички тези фактори, съдът намира за справедлив размер за двете телесни
повреди, сумата от 36 000 лв. за Е.З.. За неимуществените вреди по
отношение на битовите неудобства, психичните проблеми, страхът и притесненията,
съдът определя сумата от 5000 лв. Или общо 41 000 лв.
По
отношение на възражението за съпричиняване и нарушаване на правилата за
движение по пътищата по чл. 137а и следващите от ЗДП. На базата на приетите за
установени факти, съдът намира, че действително има съпричиняване на вредите от
страна на ищцата. Тя не е била с поставен предпазен колан в момента на удара.
Вещите лица бяха категорични, че подобна луксация може да се получи при силен
удар, при който тялото отскача напред и след това прави обратно движение. Ако е
имало ограничението на поставения предпазен колан, подобно увреждане трудно би
се получило.
При
отчитане обаче на конкретния процент съпричиняване, следва да се отчете това,
че като цяло, съпругът на ищцата се е движил абсолютно правомерно със своя
автомобил, спазвайки всички останали правила за движение. Скоростта му е била
съобразена, той е намалил същата и е почти спрял. Имало стечение на
неблагоприятни последици и от това, че първо е избегнато произшествието с
предния товарен автомобил, чието движение също е причинило стрес и е довело до
объркване от страна на ищцата по
отношение на действията й кого да защити първо – себе си или детето. Т.е.
отчасти хаотичните й действия са били причинени от предшестваща опасност на
пътя и възникналия стрес. Именно по тази причина съдът отчита по-малък процент
на съпричиняване, в размер на 20%. Сумата от 41 000 лв. следва да се
намали с 20% и окончателният размер на обезщетението за Е. да бъде 32 800
лв. От тях следва да се приспаднат изплатените 4000 лв. Искът е основателен за
размера от 28 800 лв. До пълния такъв следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
отношение на Д.. Претърпените от детето болки и страдания за счупеното рамо,
също са били големи, а към това трябва да се прибавят раната по челото и
стресът. Детето е било много малко, поставена му е била упойка при наместването
на рамото, както и е било в гипс до зарастването. Ниската възраст обаче
способства за по-бързо възстановяване. То е било пълно и няма някакви
ограничения в движението на тялото в тази област. На челото е останал белег.
При определяне размера на обезщетението съдът има предвид същите критерии,
които бяха посочени и за обезщетението на майката. Общата сума, която съдът
определя за средната телесна повреда и леката такава, за стреса и болката, е в
размер на 15 000 лв.
По
отношение възражението за съпричиняване. Тук то също е основателно, предвид на
това, че точно в момента на удара детето не е било в кошчето, а е било в ръцете
на майка си, която го е успокоявала. И тук съдът определя 20% съпричиняване,
отчитайки същите фактори от обективно естество, които са възникнали при
първоначалната опасност и са накарали майката да извади детето от специалната
седалка, за да го успокои. Същите съображения важат и тук, с още по-голяма
сила, защото детето поначало се е возело според изискванията на закона. Така
окончателният размер на обезщетението за Д., съдът определя на 12 000 лв.
В останалата част, до пълния размер, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Не се
установиха факти, които да обосновават намаляването на обезщетенията поради
съпричиняване от други фактори, като тези, които ответникът наведе в отговорите
на исковите молби. Затова тези възражения са неоснователни. Неоснователно е и
възражението за нередовност на исковата молба, защото не била посочена банкова
сметка *** Д..
Тук съдът следва
да посочи, че действително чл. 127, ал. 4 от ГПК предвижда посочване на банкова
сметка ***. Липсата обаче на такъв елемент, не е основание исковата молба да се
оставя без движение – чл. 129, ал. 2 от ГПК. Още повече изискването на ГПК е
посочване на банкова сметка ***. След като е посочена еднаква банкова сметка ***,
то това прави изискването изпълнено. Друг е въпросът обаче, че независимо от
това, че Д. е малолетна, тя може да притежава банкова сметка, ***. След като
обаче ищцата Е. сочи банкова сметка, ***ието и спрямо детето си, което
представлява, то няма пречка сумата да бъде изплатена. В този смисъл, в хода на
съдебното производство, съдът може да даде разрешение за това, преценявайки
интересите на детето и това, че сумата следва да се изразходва за негови нужди.
Т.е. не е необходимо отделно разрешение за разпореждане с имущество на
малолетен, след като интересите му се защитават директно от съда, в настоящото
производство.
За лихвата. Тя следва да се присъди от датата, от която е поискана. Тук
намира приложение нормата на чл. 429, ал. 2 и 3 от КЗ. Ищците имат право на
законната лихва от датата, на която е уведомен застрахователят. Те посочват и
искат малко по-късна дата, поради което искането е изцяло основателно.
Възражението за давност е неоснователно, защото от 23.05. 2018 г., до
предявяване на иска, не са изтекли три години.
По разноските. На първо място по държавните такси. Те следва да се
заплатят от ответника, според уважения размер на исковете – 40 800 лв.
общо за двете ищци. Сумата е 1632 лв. Също и направените за сметка на бюджета
на съда разходи за експертизи в размер на 200 лв.
По разноските на страните. Ищецът няма разходи за такси и разноски. На
адвокат Я. следва да се определи възнаграждение, защото той защитава ищците при
условията на чл. 38 от ЗА, безплатно. Съдът го определя според цената на
предявените искове. За първата ищца 2810 лв., за втората 2030 лв. или общо 4810
лв. Според уважения размер на иска се полагат 1558 лв. Те следва да бъдат заплатени на адвокат Я..
Ответникът е направил разноски за експертизи за 700 лв. и за адвокат
4050 лв. или общо 4750 лв. Според отхвърления размер на иска се полагат 3230 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“,
ЕИК *********, седалище ***, представлявано от Александър Личев и Румен Д., а
по делото от адвокат К.Т. ***, да заплати следните суми:
На Е.М.З., ЕГН **********,***, сумата от
28 800 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 29.08. 2016 г. в района на с. Бистра, община
Търговище, изразяващи се причиняване болки и страдания от две средни телесни
повреди, неудобства от битов характер, притеснения и страх, ведно със законната
лихва, считано от 23.05. 2018 г. до окончателното изплащане, като в останалата
част, до пълния размер от 76 000 лв. отхвърля иска като неоснователен,
На Д.И.Ю., ЕГН **********, чрез нейния законен
представител и майка Е.М.З., с посочените по-горе адрес и ЕГН, сумата от
12 000 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие на описаното
по-горе произшествие, изразяващи се в причинени болки и страдания от една
средна телесна повреда и лека телесна повреда на челото, ведно със законната лихва,
считано от 23.05. 2018 г., до окончателното изплащане, като в останалата част,
до пълния размер от 50 000 лв., отхвърля иска като неоснователен,
На адвокат Я.П.Я. ***, сумата от 1558 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, по реда на чл. 38 от ЗА, според уважената част от исковете,
По сметка на ОС–Търговище, сумата от 1832 лв.
за държавни такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.М.З., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“,
ЕИК *********, седалище ***, сумата от 3230 лв., направени по делото разноски,
според отхвърлената част от исковете.
Решението има обвързваща сила по чл. 233 от ГПК, по отношение на участвалото в процеса трето лице, помагач на страната на
ответника, Г.Е.Д. ***.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: