Решение по дело №4069/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260479
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 8 май 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330204069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер  260479                           16.04.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На седми октомври                                    двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     4069  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 518617-F549945/17.06.2020г. на **„Оперативни дейности“ в ЦУ НАП, с което на „Бит”ЕООД, ЕИК *********, адрес **  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр с чл.118, ал.4, т.1, вр. с чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

          Дружеството жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – ЦУ на НАП - Пловдив, намира жалбата за неоснователна. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в срок, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството жалбоподател стопанисвало обект, находящ се в гр.Пловдив на ул.“Пещерско шосе“ № 78 в сградата на магазин „Лекси“. На 09.03.2020г. там била извършена проверка от служители на ТД НАП Пловдив, сред които и свид.Г.Ш.. Същата установиал, че в обекта има въведен в експлоатация ЕКАФП, но при проверка на касовата наличност се установило, че в касата има 59.90лв в повече от отразеното като оборот по този касов апарат. Фактическата наличност била 120.40лв, а според касовия апарат наличните средства следвало да бъдат 60.50лв. Изрично било отбелязано, че в началото на деня 30лева били внесени в касата, но не била ползвана функцията служебно въведени суми. Така положителната касова разлика от 30 лв се дължала именно на този факт. Разликата обаче до 59.90лв се дължала на немаркиране на продажби от работещата в заведението служителка. Ето защо срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № F549945 от 30.05.2020г.,  за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.Г.З.Ш. - разпитана пред настоящия състав на съда, от писмените доказателства представени по делото- АУАН, ПИП от 04.05.2017г. и приложения към него, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се изтъква, че не било ясно за какво точно нарушение бил санкциониран. Според управителя на дружеството проверката била извършена по повод друго нарушение, а именно не издаване на касов бон. Последното обстоятелство е без значение, тъй като пирстъпвайки към проверка данъчните служители могат да констатират и повече от едно нарушения. Видно от съдържанието на АУАН, както и на процесното НП, става ясно, че се вменява наличие на касова разлика, за която няма приложени документи. Нещо повече, самата служителка на дружеството жалбоподател попълнила описен лист в който изрично посочила, че не въвела 30лв. които прибавила в касата, а част от покупките не е маркирала на ЕКАФП. В този смисъл нормата на чл.33, ал.1 от  Наредбата изисква извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Изрично и актосъставителя, и наказващия орган са отразили, че е налице в касата на обекта сумата от 59.90лв, в повече от отразеното според ЕКАФП. Последното очевидно не подлага на съмнение точното съдържание на вложения смисъл.

При тези факти настоящата инстанция намира, че действително от страна на „Бит”ЕООД е извършено административното нарушение, предмет на разглеждане по настоящото дело. Безсъмнение чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ изисква наличността в касата да съответства на извършените продажба, а когато това не е така, то причината да е отразена по ЕКАФП. ЗДДС в чл.118, ал.4, т.1 изрично сочи, че същият издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Това препраща към нарушен нормативен акт именно ЗДДС.

Правилно наказващия орган от своя страна е преценил приложението на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС, който въвежда санкция за нарушение по чл.118 от с.з. по вид имуществена санкция. Що касае размера на същата, то резонно е препращането към ал.1 на чл.185 ЗДДС, тъй като в процесния казус няма установено укриване на приход. Правилно е определен и размера на наложеното наказание на петтстотин лева, който е минималния възможен според закона. В този смисъл не е налице маловажност на случая по см. на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като както стана ясно срещу жалбоподателя се водят и други административнонаказателни производства.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, което да са довели до опорочаване на процесното НП.

С оглед потвърдителното решение основателно е искането за писъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза н авъззиваемата страна ЦУ на НАП, но що касае размера на същото според настоящата инстанция то следва да е на минимума от Наредбата за заплащане на правна помощ, а именно 80лв съгласно чл.27е от нея.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 518617-F549945/17.06.2020г. на **„Оперативни дейности“ в ЦУ НАП, с което на „Бит”ЕООД, ЕИК *********, адрес **  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр с чл.118, ал.4, т.1, вр. с чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА дружеството жалбоподател „Бит”ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.