№ 91
гр. гр.Велинград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100518 по описа за 2021 година
Предявен е от „Ком логистик” ООД - София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Толстой, бл.64, вх.Г, ап.55,
представлявано от К.З. А. — Димитрова и М. Т. Ц. - в качеството им на
Управители на търговското дружество, против „Транс Т." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община
Ракитово, гр. Ракитово 4640, представлявано от Г. СП. Т., иск с правно
основание чл. 37 във вр. с чл. 17 т.1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, с който се иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1330,99 евро в левова
равностойност 2603,19лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - обезщетение за нанесени вреди от повреждане на част от товар при
транспортирането от превозвача, ведно със законната лихва от дата на
увреждането - 09.01.2020 г.
Ищцовото дружество излага, че на 24.05.2019 г., изпратило заявка -
договор за транспорт № S000189-19/24.05.2019год. до ответното, с която
заявило автомобил № РА7776 ВТ/РА 8448 ЕЕ, за извършване на
международен транспорт Италия - Гърция, като в заявката са посочени
условията на договора. Ответното дружество се е съгласило с условията в
заявката-договор, като изпратило валидна застрахователна полица №
1
00800100025523 - застраховка отговорност на превозвача, издадена от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в която са включени заявените
товарни превозни средства, а впоследствие представило фактура №
**********/03.06.2019год. за извършен вътреобщностен транспорт от Италия
до Гърция с кола РА7776ВТ / РА8448ЕЕ, натоварена на 28.05.2019год. и
разтоварена на 31.05.2019 год. по заявка № Б000189-19/24.05.2019год. Твърди
се, че предмет на превоза били 48 палета залепващи се ленти, съгласно
фактура № VI -19- 0886 от 21.05.2019 год., издадена от „ППМ Индъстрис
СпА“ - Италия до „Нает тойцидис брос А.Б.Е.Е. индастри селф-адхезив тейпе
енд лаб“ - Гърция. Твърди се, че по време на разтоварването, получателят
„Нает тойцидис брос А.Б.Е.Е. индастри селф- адхезив тейпе енд лаб“ -
Гърция, е установил, че три палета са мокри и 3 големи бобини с код Е030 са
намокрени, като счита, че материалите са унищожени. Същото е записано в
международна товарителница CMR, придружаваща товара. С писмо от
изпращача - „Експио тиарес ИТ , ул. „Де Гаспери“ №2, Сан Пиетро Мозецо
28060, Италия, уведомява „КОМ ЛОГИСТИК” ООД - София, ЕИК *********,
в качеството му на организатор на транспорта за възникнала щета по време на
транспорта - една повредена ролка, която не може да се използва на стойност
1330 евро. По силата на сключения между „Транс Т.“ ЕООД, 4640 Ракитово и
„Ком Логистик” ООД - София, заявка - договор за транспорт № S000189-
19/24.05.2019год. и с оглед на обстоятелството, че именно това дружество е
извършило транспорта, „Ком Логистик” ООД - София е предявил претенция
за заплащане на щетата именно от „Транс Т.“ ЕООД. Същият е отказал да
поеме щетата, независимо от валидно сключения и некачествено изпълнен
договор между страните. Считат, че по тези причини за тях е налице правен
интерес от предявяването на иска за заплащане от Транс Т. ЕООД, 4640
Ракитово, на сумата от 1330.99 евро /левовата равностойност - 2 603.19 лева/,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на щетата - 09.01.2020год.
до окончателното изплащане - обезщетение за вреди от неизпълнен договор -
претърпяна загуба, изразяваща се в заплатена от „Ком Логистик” ООД -
София, ЕИК ********* на „Експио тиарес ИТ, ул. „Де Гаспери“ №2, Сан
Пиетро Мозецо 28060, Италия, ведно с направените деловодни разноски. С
допълнителна молба се посочва и банковата сметка на дружеството.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Ответникът „Тран Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител в
2
законоустановения срок по чл.131 от ГПК депозира отговор, с който счита, че
исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа фактически твърдения,
които да разяснят отношенията между ищеца, изпращача по CMR „ППМ
ИндъстрисСпА”, получателя на товара „Нает Тойцидис Брос А.Б.Е.Е” и
дружеството „ЕКспио Трънспорт Солушънс” Италия, на когото ищеца твърди
да е заплатил обезщетение в размер на 1330.99 евро (които претендира като
вреди) по формулирания осъдителен петитум. Не оспорва, че с ищеца е
сключен договор за извършване на международен превоз и че превозът е
извършен с автомобил РА 7776 ВТ и полуремарке РА 8448 ЕЕ , като стоката е
натоварена в товарен пункт на изпращача ППМ ИндъстрисСпА в гр.Болоня
(Италия) и доставена на 31.05.2019г. в гр. Солун (Гърция, когато и където е
получена от Нает Тойцидис Брос А.Б.Е.Е. Твърди се, че автомобилът е бил в
надлежно състояние -здрав под, здрав брезент и капаци, но при
разтоварването е забелязано оводняване на част от товара, което вероятно е
станало по време на морския фериботен превоз между Италия и Гърция.
Оспорва иска по основание и по размер. Поддържа се, че процесният договор
е за превоз по см. на чл. 367 от ТЗ и по него ищецът е действал като спедитор
( чл.361 ал.1 ТЗ ), т.е. сключил е процесният договор от свое име, но за сметка
на лицето, което му е доверило превоза. Счита, че ищецът не е следвало да
заплаща обезщетение, защото направената пред него рекламация не е била
доказана по основание и по размер, плащането е извършено на негов риск и не
влече отговорност на ответника. Поддържа се, че когато при лошо или пълно
неизпълнение на превозния договор, настъпят вреди за доверителя по
спедиционния договор, то спедиторът има задължение да го информира и да
му прехвърли правата си срещу превозвача (чл. 352, ал. 2 във връзка с чл. 355
във връзка с чл. 361, ал. 2 от Търговския закон). В случая, ищецът-спедитор
действащ като косвен представител на доверителя по спедиционния договор,
е следвало да прехвърли „резултата” от превоза, т.е. да прехвърли на
пострадалата от превоза страна правата си срещу превозвача, включително
рекламационните права, в т.ч. и правото на иск по чл. 373 ал.1 от ТЗ. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като в случая, товарът е
предаден на 31.05.2019 г. и давностният срок ( както по българския ТЗ , така
и по CMR конвенцията) е изтекъл съответно на 31.05.2020г.. Счита, че дори и
хипотетично искът да е основателен, отговорността му като превозвач е
предмет на застрахователен договор, обективиран в полица №
3
00800100025523 от 11.01.2019г. между него и ЗД „Евроинс”АД с покрити
рискове цялостна или частична липса или повреда на товара при превози
извършени с процесиите РА 7776 ВТ / РА 8448 ЕЕ, валидна за периода от
14.01.2019г. до 13.01.2020 г.. Предвид изложеното обосновава искането си за
привличане на този застраховател като помагач (чл. 219 ал.1 ГПК ) и
предявяването на обратен иск срещу него. По изложените съображения моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, с присъждане на
разноските. Да се конституира като трето лице- помагач на страната на
ответника- Застрахователно дружество „ Евроинс”АД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление : Гр. София 1592, бул. "Христофор Колумб"
№43 и да се приеме за съвместно разглеждане обратен иск на „Транс Т.“
ЕООД против ЗД „ Евроинс” АД ЕИК ********* , седалище и адрес на
управление : Гр. София 1592, бул. "Христофор Колумб" №43 в случай, че се
уважи иска на ищеца против ответника, като се постанови решение срещу
третото- лице помагач, с което да бъде осъдено да заплати на ищеца по
обратния иск сумата 1330.99 евро ( в левова равностойност 2 603.19 лв.),
ведно със законната лихва от датата на искането за завеждане на щета -
26.08.2019г. до окончателното и изплащане, на основание застрахователният
договор, обективиран в полица № 00800100025523 от 11.01.2019г., с
присъждане на разноските по обратния иск. Излага, че „Транс Т.“ ЕООД и
ЗД„ Евроинс” АД са сключили застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица № 00800100025523 от 11.01.2019г., с който
застрахователя се е задължил срещу плащане на застрахователна премия и да
покрие отговорността му като превозвач, в т.ч. и за повреди на товара, като
плати вредите в границите на определен лимит. На 23.08.2019 г. е депозирал
искане за завеждане на претенция по застраховката, като е образувана
преписка по щета № **********/ 26.08.2019г. , по която не е извършено
плащане за застрахователно обезщетение .
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от третото лице- помагач, с
който изразява становище, че главният иск е неоснователен и недоказани, а
обратният допустим. Не оспорва размера на уврежданията (1330,99 ЕВРО или
2603,19 лева), оспорва твърденията относно ангажиране отговорността на
превозвача за тях. Излага, че са налице условия за освобождаване от
отговорност на превозвача „Транс Т.“ ЕООД, съгласно чл. 17, т. 2 от
Конвенцията за CMR, поради овлажняване на хартията в резултат на действия
4
на изпращача, присъщ недостатък на стоката или обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне и последиците, от които не е могъл да
преодолее. Поддържа, че при разтоварване на процесния товар на 31.05.2019
г. е установено, че част от опакованите рула хартия са намокрени, а то е
настъпило въпреки, че по време на целия превоз метеорологичните условия
са били добри - сухо и слънчево време. Твърди, че намокрянето е възникнало
вътре в опаковката, а не от външен източник, а именно - от образуван
конденз, поради опаковане на хартията, докато същата е била още топла. В
тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), превозвачът се
освобождава от отговорност за цялостната или частична липса или повреда на
стоката, когато липсата или повредата се дължи на грешка на правоимащия,
присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е
могъл да избегне и последиците, от които не е могъл да преодолее. Предвид
това и с оглед факта, че овлажняването на хартията е настъпило, поради
действията на изпращача, то отговорността за настъпилите увреждания
съгласно Конвенцията е именно негова. Грешката се изразява в това, че
същият е опаковал хартията във фолио, докато е била още топла и без да
изчака да изстине. Поради високата й все още температура (постигната при
излизането й от производствената преса) и плътното прилепяне на фолиото,
се е образувал конденз, който увредил товара. Дори да се приеме, че не е
налице грешка на изпращача, то увреждането е поради недостатък на стоката.
В допълнение при всяко положение смята, че увреждането е настъпило в
резултат на непреодолима сила, тъй като превозвачът не е имал възможност
да предотврати нито образуването на конденза, нито последиците от него.
Доколкото отговорността на „ЗД ЕВРОИНС" АД е функционално обусловена
от тази на превозвача към увреденото лице, то вредите не попадат и в обхвата
на застраховката. Прави възражение за изтекла погасителна давност, т.к.
съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) исковете, свързани с превози, подчинени
на Конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.
Срокът при повреда започва да тече съгласно т. А от деня, в който стоката е
била доставена - 31.05.2019г. Така давността е изтекла на 31.05.2020г.
Съгласно ал. 2 писмената рекламация спира давността до деня, в който
превозвачът отхвърли писмено рекламацията. В тази връзка следва да се има
5
предвид, че редовна рекламация дори не е била направена и давността не е
спирала да тече, нито ищецът е представил предвид задължението му в чл. 32
от Конвенцията подобни доказателства. Дори и същата обаче да се приеме за
предявена, то е налице изрично отхвърляне от страна на превозвача Транс Т.
на претенцията на ищеца. Отхвърлянето е видно от приложения имейл от
05.06.2019г. (от Евроинс до ищеца и представител на ищеца) имейл от
06.08.2019г. (от ответника до ищеца), имейла от 13.08.2019г. (от ответника до
ищеца) както и от имейл от 24.10.2019г. (от ищеца до ответника и Евроинс), в
който ищеца изрично цитира и приложеният по делото отказ на Евроинс с
номер 003- 399/25.09.2019г. При това фактическо положение несъмнено към
датата на подаване на исковата молба искът е бил погасен по давност. В
условията на евнетуалност, сочи, че съгласно чл. 27 от Конвецнията ливхвата
за забава е в размер на 5 процента годишно, а законна лихва не се дължи.
Моли исковете да се отхвърлят. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 37 във вр. с чл. 17 т.1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/
В тежест на ищцовото дружество е да докаже пълно и главно
сключването на процесния договор за превоз на стоки между страните,
повреждане на част от товара при транспортирането му от превозвача;
размера на вредите; че е платил обезщетение на увреденото лице в
претендирания размер.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятествата, че ищецът и ответникът по първоначалния иск са
се намирали във валидни облигационни правоотношения по силата на
сключен договор за извършване на международен превоз, въз основа на
който е извършен превоз от ответника с автомобил РА 7776 ВТ и
полуремарке РА 8448 ЕЕ, на договорената стока- 48 палета залепващи се
ленти, като същата е натоварена в товарен пункт на изпращача ППМ
ИндъстрисСпА в гр.Болоня (Италия) и доставена на 31.05.2019г. в гр. Солун
6
(Гърция, когато и където е получена от Нает Тойцидис Брос А.Б.Е.Е, като при
разтоварване стоката е приета с отразена в товарителницата констатация, че
при разопаковането са открити 3 големи бобини с код Е 030 намокрени и че
от така приетата стока с констатирана повреда е една ролка. Изложеното се
установява и от приетите по делото и неоспорени писмени доказателства-
заявка - договор за транспорт № S000189-19/24.05.2019год. до „Транс Т.“
ЕООД, 4640 Ракитово, опаковъчен лист от 04.06.2019г., фактура №
**********/03.06.2019год. за извършен вътреобщностен транспорт от Италия
до Гърция с кола РА7776ВТ / РА8448ЕЕ, натоварена на 28.05.2019год. и
разтоварена на 31.05.2019год. по заявка № Б000189-19/24.05.2019год., № VI -
19- 0886 от 21.05.2019год., издадено от „ППМ Индъстрис СпА“ - Италия до
„Нает тойцидис брос А.Б.Е.Е. индастри селф-адхезив тейпе енд лаб“ –
Гърция, международна товарителница CMR от 28.05.2019г., изготвена в
Италия.
Доколкото ищецът и ответникът по първоначалния иск са се намирали
във валидни облигационни правоотношения по силата на сключен договор за
превоз с автомобилен транспорт, при който мястото за приемане и
натоварване на стоката и мястото на доставянето й се намират в две различни
държави, то към процесното правоотношение намира приложение
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/.
По делото е приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от
страните, от която се установява, че образуването на конденз отвътре на
опаковката се получава от вода, съдържаща се в хартията над допустимия
процент влага. Ако при опаковането температурата на бобината е по- висока
от нормалната това спомага за образуване на конденз. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че не е изследвало процесната хартия като състав, а
запознавайки се със снимковия материал счита, че е налице конденз, който е
от влага, образувала се от нормално присъстващата вода в хартията. Твърди,
че ако този конденз се е получил по този начин, то това трябвало да е видимо
от натоварването до разтоварването, като различни атмосферни обстоятелства
(разлика в температурата) не би могла да му повлияят, така че да изчезва и да
се появява, затова каквато влага е констатирана при разтоварването такава
трябва да е била констатирана и при натоварването.
7
Съгласно ч. 9 от СМR товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача,
като при невписване в товарителницата на мотивирани възражения от
превозвача се презюмира, че стоката и опаковката й са били в добро
състояние по време на приемането й за превоз от превозвача и че броят на
колетите, маркировката и номерата им отговорят на данните в
товарителницата. Видно от представената по делото товарителница такива
вписвания при натоварване на стоката не са налице, а и не се твърди да са
били правени от превозвача възражения по смисъла на пар. 2 от чл. 9 от
Конвенцията.
Съгласно чл.17, пар. 1 от СМR превозвачът е отговорен за цялостната
или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й.
Тази отговорност на превозвача е обективна и може да бъде
изключена само от обстоятелствата, посочени чл.17, пар.2 от СМR, а именно:
когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия,
на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на
присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е
могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
Ответникът по първоначално предявения иск не се е позовал на нито
едно от тези обстоятелства. Такова позоваване е извършено от третото лице
помагач, което твърди, че повреда се дължи на действия на изпращача, тъй
като е опаковал хартията във фолио докато е била още топла и без да изчака
да изстине, което е довело до образуване на конденз, увреждащ товара, или
по причина недостатък на стоката, както и на непреодолима сила, тъй като
превозвачът не е могъл нито да предотврати конденза, нито последиците от
него.
Съгласно чл. 18 параграф 1 от СМR тези твърдения следва да се
установят в условията на пълно и главно доказване от превозвача, което
съдът в случая счита, че не е направено. От неоспореното заключение на СТЕ
е видно, че вещото лице предполага, доклокото не е изследвало съставът на
процесната хартия, че причина за „конденз“ по нея е по- високото й
съдържание на вода. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в
частта по отношение на причината за увредата на процесната ролка хартия, от
8
една страна, тъй като то не е изследвало съставът на хартията, поради което
заключението му е изградено въз основа на хипотеза за нейното съдържание
на вода над допустимото, на второ място, защото е изградено върху хипотеза,
че процесната хартия е опакована докато е била топла, за което също няма
данни по делото, но най- вече съобразявайки изложеното от него в съдебно
заседание, че ако намокрянето й се дължи на опаковането или нейните
вътрешноприсъщи недостатъци, то това би било видимо още при
натоварването й. В този смисъл съдът счита, че заключението противоречи на
събраните писмени доказателства, а именно приетата и неоспорена по делото
товарителница, от която е видно, че не са налице никакви забележки по
отношение състоянието на стоката или нейната опаковка при нейното
натоварване.
Доколкото не се твърди, нито се установява наличие или пък вписване
на обстоятелствата, посочени в пар. 2 на чл. 9 от СМR в процесната
товарителница, то съдът приема, че стотака и нейната опаковка са били в
добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача, от където
следва и изводът, че не са налице обстоятелства, изключващи отговорността
на превозвача по смисъла на чл. 17 параграф 2 от СМR и следователно
първият ответник се явява отговорно лице, в качеството си на превозвач, за
пълна или частична повреда на товара.
Съгласно чл. 30 от СМR, когато състоянието на стоката е установено
съвместно от получателя и превозвача, както е в настоящия случай, резулатът
от тази констатация може да бъде оспорван само ако се касае за скрити липси
или повреди и ако получателят е направил писмени възражения пред
превозвача в срок от седем дни, без да се броят празничните и неделни дни,
считано от деня на констатацията. В случая е установено от получателя и
превозвача и отразено в товарителницата, че има повредена стока, която
повреда е явна, и този факт не е оспорен, следователно превозвачът не
разполага с правото да оспори резултата към настоящия момент. В този
смисъл е безпредметно обсъждането дали същият е направил писмени
възражения пред превозвача в срок от седем дни или не. Установена е щета и
същата се претендира в заявен размер.
Видно от представения по делото в заверен превод договор за
продажба, сключен между " ППМ ИндъстрисСпА, в качеството на продавач и
9
Нает Тойцидис Брос А.Б.Е.Е., в качеството на купувач за процесните стоки,
се установява, че се касае за международна търговска продажба, доколкото
продавача и купувача са търговци с място на дейност в различни държави,
която се урежда с Виенската конвенция на ООН относно договорите за
международната продажба на стоки. Според чл. 67 от същата, ако договорът
за продажба налага стоката да бъде превозена и продавачът не е длъжен да я
предаде на определено място, то рискът от погиване на същата преминава
върху купувача с предаването на стоката на първия превозвач. Ако пък
продавачът е длъжен да предаде стоката на превозвач на определено място,
рискът преминава с предаване на стоката на превозвач на това място.
В случая се установява, че рискът от погиване и повреждане на стоката
не е преминала в купувача от момента на предаване на стоката на превозвача,
доколкото в договора е предвидена клауза DAP, съгласно Класификатор на
условията на доставка по Incoterms 2010, която означава, че задължението на
продавача завършва, когато той е представил стоките на разположение на
купувача в уговореното за това място на получаване. Така уговорената от
страните клауза, дерогира разпоредбата на чл. 67 от Виенската конвенция за
преминаването на риска. С оглед изложеното съдът намира, че ищецът е
материално правно легитимиран да търси отговорност от превозвача за
повреда на стоката от предаването й до достигане на крайната дестинация,
като именно предвид посочената клауза, а и от доказателствата по делото се
установява, че е платил обезщетение за възникналата повреда на надлежната
страна, при съобразяване разпоредбата на чл. 37 СМR /претенцията е
насочена от продавачът ППМ ИндъстрисСпА към „Експио тиарес ИТ,
респективно от последното към ищеца, на когото той е изплатил обезщетение
за повредата/. Това се установява и от приетите поделото писмени
доказателства- платежно нареждане за кредитен превод от 03.10.2019г. за
сумата от 2603.19 лева и от 26.07.2019г. за сумата от 1621.40 лева, писмо от
изпращача - „Експио тиарес ИТ , ул. „Де Гаспери“ №2, Сан Пиетро Мозецо
28060, Италия, с което се уведомява „КОМ ЛОГИСТИК” ООД - София, ЕИК
*********, за възникнала щета по време на транспорта, писмо рекламация от
ППМ Индъстрис СпА Италия до ищеца с искане за изплащане обезщетение
по фактура V-19-0886 от клиент Наст – Гърция от 09.07.2019г., фактура с
№********** от 31.10.2019г. за сумата от 1330.99 евро, потвърждение за
извършено плащане от ищеца на сумата от 1330 евро от 10.01.2020г., се
10
установява, че ищецът е заплатил на „Експио тиарес ИТ стойността на
установената щета- повредената ролка, след направено искане от тях,
адресирано до него, в заявения размер от 1330.99 евро /левовата
равностойност - 2 603.19 лева/. Между страните по делото не е спорно, че
това е и размерът на обезщетението дължимо за настъпилата по време на
превоза повреда на процесната стока.
При това положение съдът намира, че искът е доказан по своето
основание и размер, поради което следва да бъде разгледано
правоизключващото възражение на ответника за погасяване на това вземане
по давност.
Съгласно чл. 32, пар. 1, б“а“ от СМR исковете, свързани с превози, се
погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на
частична липса, повреда или забава, тече от деня, в който стоката е била
доставена, като изречение последно предвижда, че денят на доставката не е
включен в него. Не се спори, че стоката е доставена на 31.05.2019 г.,
следователно срокът е започнал да тече на 01.06.2019 г., а претенцията срещу
ответника следва да се счита предявена на 25.05.2021 г., когато е инициирано
настоящото производство, т.е. след изтичане на предвидения в СМR срок по
следните съображения.
В чл. 32, пар. 2 СМR е предвидено, че писмената рекламация спира
давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и
върне приложените към нея документи. Предвидено е в посочената
разпоредбата, че доказването на фактите на получаване на рекламацията или
на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на страната,
която се позовава на тези факти. В конкретния случай съдът намира за
установено, че ищецът е изготвил писмена рекламация по повод процесния
превоз, която се съдържа в приети като доказателство по делото имейли,
адресиран до ответника като превозвач, първият от които от 05.06.2019 г.,
който не се оспорва да е получен на същата дата, а това се установява и от
отговора на ответника от същата дата. Представена е и последваща
кореспонденция както между ищцовото и ответното дружество, така и между
двамата ответници, която също не се оспорва. Съдът счита, че от така
приетият имейл от 24.10.2019 г., изпратен от ищцовото дружество до
ответника по главния иск може да се направи обоснован извод, че най- късно
11
на 25.09.2019 г. ответното дружество е отказало окончателно да заплати
процесното обезщетение. Ето защо следва да се приеме, че най- късно на
тази дата давността по иска е продължила да тече, или е била спряна общо за
времето от 05.06.2019 г. до 25.09.2019 г.- три месеца и двадесет дни.
Следователно едногодишната давност е изтекла най- късно на 21.09.2020 г.,
поради което съдът счита за основателно релевираното от ответника по
главния иск, респективно конституираното на негова страна трето лице
помагач, доколкото искът е предявен едва на 25.05.2021 г.. Предвид
изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен по
давност.
Поради несбъдване вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност обратен иск от ответника по
главния иск към третото лице помагач, съдът не следва да се произнася по
основателността на същия.
По разноските
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 604.13 лева, съгласно
представен списък и доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ком логистик” ООД - София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Толстой,
бл.64, вх.Г, ап.55, представлявано от К.З. А. — Димитрова и М. Т. Ц. - в
качеството им на Управители на търговското дружество, против „Транс Т."
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
Пазарджик, община Ракитово, гр. Ракитово 4640, представлявано от Г. СП. Т.,
иск с правно основание чл. 37 във вр. с чл. 17 т.1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, с който се иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1330,99 евро в левова
равностойност от 2603,19лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди - обезщетение за нанесени вреди от повреждане на част от товара при
транспортирането от превозвача, ведно със законната лихва от дата на
12
увреждането - 09.01.2020г..
ОСЪЖДА „Ком логистик” ООД - София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Толстой, бл.64, вх.Г, ап.55,
представлявано от К.З. А. — Димитрова и М. Т. Ц. - в качеството им на
Управители на търговското дружество, ДА ЗАПЛАТИ на „Транс Т." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик,
община Ракитово, гр. Ракитово 4640, представлявано от Г. СП. Т., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 604.13 лева., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника- ЗД„ Евроинс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление : гр. София 1592, бул. "Христофор Колумб" №43
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13