Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 90 09.01.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2621 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си ю. Н.,
е предявил против И.С.И., ЕГН ********** ***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15190/ 2017 г. на ПдРС,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9134/
20.09.2017 г., суми, както следва: 631,12 главница за консумирана, но
незаплатена питейна и отведена вода за периода 10.01.2012 г. до 13.09.2017 г.,
за обект, находящ се в гр.П., ул. ****, 114,27 лв. обезщетение за забавено плащане от
31.03.2012г. до 31.08.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017 г. до
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че за
периода от периода 10.01.2012 г. до 13.09.2017 г., ответникът имал задължения
към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр. П.,
****по партида с аб.№ ****, като за потребените количества вода били издадени
съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията
абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени
фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично
известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 15190/ 2017 г. на
ПдРС, но на ищецът било указано едномесечния срок по чл. 422 от ГПК да предяви
установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез о. си п. – а. Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че ответникът не е собственик на
обитавания имот и няма качество на потребител.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 15190/ 2017 г. на ПдРС, се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против
ответника за следните суми: 631,12 главница за консумирана, но незаплатена
питейна и отведена вода за периода 10.01.2012 г. до 13.09.2017 г., за обект,
находящ се в гр. П., ***, 114,27 лв.
обезщетение за забавено плащане от 31.03.2012г. до 31.08.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното производство в общ размер на 325 лева. Заповедта за
изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По делото са представени справка за
задълженията на абоната, преписи от издадените фактури на ответника за
отделните доставки, документи от общинско предприятие „Жилфонд” - Пловдив,
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
както и копия от карнети.
Приета е и съдебно- счетоводна
експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е
установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за
главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата
молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество, като били спазени
изискванията на Закона за счетоводството. За периода от 28,09,2014 г. до
13,09,2017 г. задължението на ответника е 380,38 лв. – главница и 24,34 лв., мораторна лихва
за периода от 28,09,2014 г. до 31,08,2017 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител
с № ****/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание
и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П. ****, както и, че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съответно, че са били
налице предпоставките за извършване на начисляване по реда на чл.23, ал.5 от
ОУ.
При доказване на горното, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил задълженията си.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните
съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи
условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален
писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба,
потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. Доказателства
за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за
процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно И.И. е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.
Напротив, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
процесният имот е общинска собственост и се стопанисва от ОП „Жилфонд“, като
ответникът го е ползвал въз основа на безсрочен договор за наем сключен на
27,07,2005 г. Съответно – установява се,
че в полза на ответника не е учредявано ограничено вещно право върху имота.
От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че ответникът е бил наемател на процесния имот. В
закона обаче, наемателят не е уреден като потребител на ВиК услуги. В чл.8,
ал.9 от Наредбата се допуска възможността наемателят да бъде само платец на
услугите, но от името на собственика. Според тази разпоредба - наемателят на
водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е
длъжен да спазва изискванията на наредбата и договора. Когато наемателят не
спазва тези задължения, отговорен за тях е наемодателят. Или по смисъла на
нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение, последното възниква между
ВиК оператора и собственика на имота, а наемателят може да бъде само платец на
услугите, съответно при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е
потребител в отношенията с оператора.
В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2,
ал. 3, според която - по обща договореност между оператора, собственика и
наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Това е
допустимо, ако е налице съгласие на наемодателя – дадено лично или с нотариално
заверена декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установява. Не
се доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител
да е изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това ответникът, като
наемател, да фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението.
Не е ясно по какъв начин и на какво основание партидата се води на името на
ответника. Заместването в дълг по своя характер представлява договор, в който
трябва да участва и новият длъжник – този, който поема отговорността за чуждото
задължение. Неговото съгласие също е необходимо, за да е налице валидно
заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора. Такова съгласие
няма.
Не се доказва нито собственикът на
имота, нито ответникът да са изявили воля за това наемателят да е потребител на
услугите и страна в правоотношението с ищеца. По делото не се доказва да е
налице заместване в дълг и хипотеза по чл.2, ал.3 от ОУ на ВиК, приложима е
нормата на чл.8, ал.9 от Наредбата, т.е. – в случаите, при които наемателят не
спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях остава
наемодателят.
С оглед изложеното, съдът намира, че
ищецът не е доказал ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги.
Поради това съдът намира, че ответникът не е материалноправно легитимиран да
отговаря за твърдените вземания.
Ето защо, предявеният главен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл.
78, ал.3 ГПК, но такива не следва да му се присъждат, тъй като е представляван
от особен представител.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
представлявано от у. С.Л.Н., обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че И.С.И., ЕГН **********
*** дължи следните суми: 631,12 главница за консумирана, но незаплатена питейна
и отведена вода за периода 10.01.2012 г. до 13.09.2017 г., за обект, находящ се
в гр. П.****, 114,27 лв. обезщетение за
забавено плащане от 31.03.2012г. до 31.08.2017г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.09.2017 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 9134/29.09.2017 г. по ч.гр.д. № 15190/2017 г. на ПдРС, XXI гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ